Как си представят в ПГО работата с 3–5-годишните деца?
Представят си я с деца непременно на различни възрасти във всяка група и в групи от по най-много осем деца. Защо?
Ами защото в днешното семейство растат по малко деца, а когато в семейството растат по малко деца, те израстват егоистчета или – ако искаме да бъдем по-точни – израстват в среда, която е неблагоприятна за възпитаването на чувства на загриженост, на състрадание към ближния. Нормално многодетното в миналото семейство е било семейство, в което повечето деца (с изключение на „изтърсака“) са растели и като какички или батковци, а какичката или баткото още от най-ранна възраст се развива с психика на загриженост към по-слабия ближен и тая загриженост остава стабилна у него за цял живот във вид на доброта, във вид на способност да се съчувства.
С помощта на тестиране децата във всяка група се подбират така, че да са психически съвместими не само помежду си, но – до колкото е възможно – и с учителите (педагозите) си.
Пак с помощта на тестиране, многократно правено от учителите под форма на игри, се следи развитието на всяко дете и постепенно за всяко дете се осигурява документация, която да бъде използвана за разумното му ориентиране към най-подходящи за заложбите му форми на изяви в живота.
Желателно е децата да имат на разположение играчки, които в съответствие с резултатите от тестирането им да бъдат тази материална основа, на която да развиват заложбите си.
Какви може да бъдат тези заложби, от какви играчки и от какви игри се нуждаят децата?
Преди всичко, за да бъдат децата овреме готвени за днешната жизнена практика, у тях трябва внимателно да се развива равномерна активност и на лявата, и на дясната мозъчна хемисфера. Склонността на детето да натоварва повече едната от двете си мозъчни хемисфери, склонност, особено стимулирана от процеса на писането, води до недостатъчна развитост на едната хемисфера (обикновено дясната) и това зле се отразява върху способността на детето да действа нормална утре, защото на утрешния „нормален“ човек – поне при шофиране или работа с клавиатурата на пишеща машина или компютър е нужно еднакво добре да действа както с десните, така и с левите си крайници.
Освен това децата постепенно и не на една и съща възраст развиват три вида умения:
- умение да имитират движения,
- умение да се движат ритмично,
- умение да действат разумно и етично.
Уменията от първите два вида се характеризират при това с безспорна и неприятна особеност – възможността да се придобият рязко намалява с възрастта. Практически настъпването на половата зрялост е граница, над която умението да се имитират движения и умението да се „спазва ритъм“ не може вече да се придобият или, по-точно казано, може да се придобият, но с много-много усилия, които вече подрасналият младеж никак не е склонен да прави.
Ето защо още на предучилищна възраст децата внимателно, но настойчиво, главно чрез игри, трябва да се приучват да имитират все по-сложно координирани движения и на говорната си мускулатура, и на крайниците си, и на цялото си тяло.
Особени грижи трябва да се полагат да се научат децата да управляват точно говорния си апарат. Като наизустяват кратки стихотворенийца и песнички непременно не само на един език и не само на един диалект на домашния си език (неточно наричат домашния език на детето „майчин“!), децата постепенно изграждат у себе си тези изговорни навици, които, ако не бъдат изградени в ранна детска възраст, по-късно става практически невъзможно да бъдат изградени – детето е осъдена да не може да се научи добре да произнася фрази на чужд език.
Мускулите, които вземат участие в говоренето, не са много. Не са необозримо много и възможните комбинации от контракции на тези мускули. Детето е в състояние да се научи да реализира всяка такава комбинация (но в състояние е да се научи на това само до към 10-12-годишна възраст!) и ако придобие умението така да управлява говорния си апарат, то става готово да усвоява всеки език в говорната му форма. Ако ли не, то цял живот ще се стеснява от неприятното усещане, че не умее свободно да говори на иначе добре усвоен език.
Казаното за неусвоимостта на умението произволно да се комбинират инервации на мускули от говорния апарат след определена възраст, но и до определена възраст (немалко деца до някое време не могат например да изговарят обикновеното вибрантно р!) важи и за умението произволно да се комбинират инервации на другите мускули. Затова още в предучилищна възраст децата трябва системно, търпеливо, постепенно да се приучват „да правят муцунки“ (т. е. да управляват мимиката си), да жестикулират, да рисуват, да ваят, като се помни добре, че едни ще придобиват тези умения по-рано, други по-късно, но ако не ги учим, може и изобщо да не ги придобият.
Особено трябва да се грижим децата още в предучилищна възраст да придобият това умение, което неточно наричат „музикален слух“. Не е вярно, че „музикалният слух“ е винаги генетично зададен. Вярно е, че у някои деца той се развива по-рано, у други по-късно, но без специални грижи за развиването му у някои може изобщо да не се появи.
Още в предучилищна възраст е необходимо да се полагат специални грижи децата да развиват умение да действат ритмично. Не бива да се смесва „чувството за ритъм“ с „музикалния слух“. Макар че „чувството за ритъм“ най-често се проявява при пеене или при свирене на музикален инструмент, то е нужно на човека при извършването и на много други дейности.
Най-лесно се усвоява от детето „чувството за ритъм“ в колективче, т. е. главно (но не само!) чрез участие в хорца, в хорчета, в оркестърчета. Умалителните съществителни тук са необходими! Най-добрият колектив, в който всяко дете (всяко дете!) се приучва да действа ритмично („да спазва ритъма“), е неговата разновъзрастова група, състояща се от около 8 деца. Батковците и какичките, естествено, са по-готови „да спазват ритъма“, но те са и по-малко способни от възрастните да го спазват, по-често също бъркат и тъкмо поради това са по-добри учители за по-малките.
Колкото се отнася до откриването на „талантливите“ сред децата на предучилищна възраст, пък и в училище, за него по концепцията на ПГО са нужни особени методи, за които вж. раздела „Как ПГО работи с талантливите?“.
Как в предучилищна възраст според концепцията на ПГО децата се учат да действат разумно и етично?
Преди всичко трябва да се обърне внимание, че за концепцията на ПГО е съществено при всички форми на обучение да се интелектуализира връзката между разумното и етичното. В концепцията на ПГО „разумно“ е това, което съответства на „здравия разум“ (превод на латинското Sensus Communis, където communis пази първичното си значение ’свързан с нещо здраво, крепко, с нещо като стена’).
Детето трябва да расте в обстановка, която постоянно да му показва как това, което за него лично „в близка перспектива“ изглежда удобно, без да е удобно за другите „в близка или даже далечна перспектива“, води до неудобства „в края на краищата“ и за него самото. То постепенно се приучва да прогнозира със средствата на здравия разум все по-далечни и по-далечни последици, които са неудобни за околните, приучва се и постоянно да сверява оценките на генетично зададената му етичност с прогнозите на „здравия разум“.
С други думи, развитието на интелекта на детето става в постоянен контакт с вродената му етика, която не се идентифицира със „здравия разум“, а „кръгозорно“ се усъвършенства с неговата коригиращо, критично действаща подкрепа.
Това става главно чрез обмислена система от игри, за цялостното реализиране на която обаче са необходими, както бе казано, промени в обзавеждането на учебните помещения по план, отдавна приготвен, но за съжаление още неосъществен.
За ограмотяването в предучилищна възраст
Днешното дете – искаме това или не искаме – се научава „да познава буквите“ много преди да тръгне на училище. В групи, в които децата са на различна възраст (3–5 години), „запознаването с буквите“, при това не само с буквите на домашния му език, но още и поне с латинските букви става съвсем без затруднения.
„Познаването на буквите“ още не е четене. Да „познаваш някоя буква“ значи да знаеш само някое (или някои) от нейните имена. Разумно е (по възрастово психологически причини) децата да почнат системно да усвояват умението да четат нормално не в предучилищна възраст, а в училище.
И – нещо особена важно: безполезно е, даже вредно е в предучилищна възраст да се опитваме да учим децата да пишат, да пишат „краснопис“. Физиологията им не е готова за такава дейност. „Ръкописните букви“ не може да имат плавен дуктус. Децата превръщат овала в зиг-заг, пишат мънички-мънички букви. Най-многото, което може да се постигне масово с 3-5-годишните деца, е да изобразяват с мъка някои букви, наподобяващи „печатните“ им варианти.
Съвсем другояче би изглеждал процесът на ограмотяването на децата в предучилищна възраст, ако те разполагат с компютри или от типа laptop, или поне от типа notebook, или най-добре със специално конструирани за нуждите на обучението компютърчета, за които с идеен (но технически напълно изпълним!) проект ПГО разполага – децата натискат клавишите, а компютърът не само показва на дисплея си букви, цифри, всякакви други символи, но даже ги… изговаря. И всичко това не е „музика на далечно бъдеще“, а, благодарение на талантливия българин Борислав Захариев, лесно и евтино реализуемо настояще.
Изобщо ако децата още от предучилищна възраст притежават лични компютърчета, реализирани по идейния проект, който е разработен в ПГО, обучаването по системата на ПГО може да бъде значително както интензивирано, така и улеснено.
За да задействаме цялостно концепцията на ПГО в работата с 3-5-годишните деца, и за обучението, и за тестирането на децата ще бъдат нужни, ако не говорещи и „музициращи“ лични компютърчета, то поне лични дудучета, зилчета и барабанчета и ли запомнящи и мелодии и ритми електронни инструментчета, напълно достъпни по цена за всеки родител.
За да задействаме цялостно концепцията на ПГО, за всички 3-5-годишни деца ще трябва да се осигурят възможности да се научат и да плуват, защото плуването най-хармонично развива мускулатурата и на крайниците, и на цялото тяло.
Как изглежда обучението на децата от 6 до 9 години?
Обучението на учениците през първите четири училищни години според концепцията, приета от организаторите на ПГО, за разлика от обучението на 3–5-годишните е многократно експериментирано и усъвършенствано с помощта на( учителите от включилите се в експеримента на ПГО училища. В училищата, работещи по системата на ПГО, тези начални четири училищни години се наричат „отделения“.
Обучението през началните четири училищни години се характеризира със следните особености:
1. Учениците винаги в определено време (ако не се броят: пособието „Проектирам и конструирам“ – за него ще стане дума по-долу в т. 3; пособия като „Чета книга“, „На концерт“, „На изложба“, „Рисувам и моделирам“ – за тях ще стане дума по-долу в т. 11; речниците и енциклопедиите – за тях ще стане дума по-долу – в т. 10) учат само по един учебник, който при това изпълнява функциите и на тетрадка за работа в клас. Мечтата и на съставителите на концепцията на ПГО, и на обучаваните деца е тези учебници (+ тетрадки) да им бъдат оставяни в собственост като спомен от училищните години.
2. Първият учебник се нарича „Буквар“. Чрез него децата получават „начална грамотност“, като под „начална грамотност“ се разбира умение да четат (но не и умение да записват!): (а) обикновени български текстове, (б) стихотворни български текстове, (в) елементарни математически текстове т.е. последователности, съдържащи знаковете плюс, минус, равенство и записвани с единични цифри числа) .
3. Всички следващи учебници са съставени по начин, който в ПГО е прието да се нарича „интегрален“, но по-точно би било да го наричаме „енциклопедично обучаващ“. За всеки учебен ден в учебника са предвидени отначало по една двойка страници, а в учебниците за по-големите за учебен ден се предвиждат по повече от една двойка страници.
Всяка двойка страници образува една „разтворка“ – лявата страница на разтворката съдържа учебна информация, а дясната съдържа упражненията, които имат за, цел да подтикват ученика да усвои учебната информация, подадена на лявата страница.
Количеството учебна информация на лявата, и количеството упражнения на дясната страница на разтворката са така дозирани, че да изискват, средно взето от един ученик, за да се справи с тях, много повече от учебното време, което учебната програма (curriculum’ът) предвижда да се отдели за съответната разтворка. Така се постъпва, за да могат учениците, които усвояват по-бързо, да има с какво да се занимават, докато по-бавно усвояващите ги „настигат“. Подобна задача има да изпълнява и „игротеката“ в дъното на класната стая (вж. по-долу т. 7).
На лявата страница на разтворката горе има комикс. Под комикса може да има „черна дъска“, на която са записани думи или словосъчетания с особености в четенето или записването, а вляво или вдясно от „дъската“ има „балончета“, в които са вписани „фонетичните транскрипции“ на думите или словосъчетанията от „дъската“.
Под „черната дъска“ и „балончетата“ има текстове на разни езици (на разни езици!). Тук е мястото да бъде разяснено, че в съответствие с концепцията на ПГО учебната информация, подавана на всяка разтворка, е „нарочно многоезична“, т. е. всеки учебен ден, всеки учебен час учениците се учат постоянно „да превключват съзнанието си от език на език“ – с цвета на буквите на текста или с цвета на подложката, на която е напечатен текстът (ако буквите са черни), ученикът се предупреждава на кой език е четеният от него текст.
При това трябва да се обърне внимание, че, според концепцията на ПГО, учениците още от първата година на обучението си свикват да възприемат математиката като особен език и символните математически текстове за учениците са записи на език, от който и на който може да се превежда, както се превежда например от английски на български и от български на английски.
Разчита се, че ученикът, като „проработва“ упражненията от дясната страница на разтворката, ще усвои част от тази информация. Част! Дясната страница съдържа задачи, решаването на поне част от които е интересно за всички ученици. Но на авторите на учебниците е ясно, че не всички ученици могат да изпълнят всички упражнения на дясната страница на разтворката. На учениците се разрешава сами да „отлагат“ изпълняването на упражненията и за друго, по-късно време (ден, час).
Предвижда се обаче учителят да проверява след края на учебния ден по учебниците на учениците (нормално учебниците не се изнасят от училище!) кой ученик какво е свършил и как го е свършил, за да се намесва тактично (благо, внимателно, без каквито и да било грубости) на следния ден (или на някой от следващите дни, значи, не непременно на следващия!) със съвети към изоставащите ученици как да преодоляват изоставането в работата си с учебниците.
Според концепцията на ПГО, по принцип, всеки ученик би могъл да работи по учебниците си и сам. Ролята на учителя се състои в това да съветва учениците, когато му поискат съвет, или да ги напътства по негова инициатива как да се справят със задачи, с които не са се справили предните дни, без те сами да са разбрали, че не са се справили.
Учебниците специално са правени така, че ученикът да може да работи с тях и сам при минимална помощ от страна на други хора. Затова ученик може да отсъства от училище даже продължително поради заболяване и все пак, ако психиката му е в състояние, да продължава да се учи вън от училище, като за целта учебниците му се дават на разположение.
4. На учениците „домашни работи“ не се задават. Според цялостната концепция на ПГО учениците трябва да са в училище „пълен работен ден“ – сутрин и след обяд. Те обядват в училище. След обяд, след кратка следобедна почивка те се занимават с по-леки за тях учебни дейности – дейности по пособията , за които ще стане дума по-долу в т. **, **, **.
Щом като трудещите се възрастни по принцип вън от работните си помещения не са задължени да работят „в извънработно време“, защо задължаваме децата часове да работят у дома (т.е. „вън от работното им помещение“ и при това „в извънработно време“)? Защото не са се сетили да обявят стачка навярно!
5. Учениците могат да излизат от клас, когато сметнат за нужно, без да искат разрешение от учителя. Предполага се, че щом в клас му е интересно, ученикът няма да излиза по неуважителни причини (специални наблюдения свидетелстват, че учениците наистина излизат рядко, за кратко време и излизат по наистина уважителни, „физиологични“ причини).
6. Когато на някой ученик не му се учи, той може да се заеме да рисува по стените на класната стая – цоклите на стените са боядисани по начин, който позволява това.
7. Когато на някой ученик не му се учи или му се приспи, той може да отиде зад лека преграда в дъното на класната стая, където има легла и игротека, за да си поспи или да си поиграе, докато отново му се прииска да учи със съкласниците си в предната част на стаята. Наблюдения показват, че на децата, колкото по-големки стават, толкова по-рядко им се прищява да си поспят или да си поиграят отделно от другите – по-интересно им е в предната част на класната стая.
8. Пособията, наричани „Проектирам и конструирам“, заемат много важно място в обучаването на децата. Тези пособия организират дейностите на децата, които в другите училища наричат „Труд“. Чрез тези пособия децата се учат „да правят разни неща“: най-напред – да изрязват и да слепват изрезките, после – да правят играчки с помощта на хартия и алуминиева тел, като използуват специални модулни станчета за огъване на телчетата, най-сетне – да строят модели на сгради и работещи модели на машини с произвеждани от датската фирма LEGO модулни елементи от базисните комплекти LEGO BASIC и от сериите комплекти LEGOLAND и LEGO TECHNIC.
Учат се децата също да плетат и да шият.
Цялостната концепция на ПГО свързва със занятията, наричани „Проектирам и конструирам“, специален комплекс от теоретични и технологични разработки, отнасящи се до архитектурата на училищната сграда, вътрешната архитектура на учебните помещения, вътрешната архитектура на всички останали помещения в училищната сграда, техническото обзавеждане на учебните и другите училищни помещения. Този комплекс е разработен от архитект Т. Младенов и е описан подробно в Приложение 1: „Архитектура и техническо устройство на училището“.
Тук е само набелязана проблематиката, свързана с „материалната страна“ на обучението.
На първо място трябва да се изясни въпросът, на каква основа трябва да се гради всичко, свързано с материалната страна на обучението в нашите училища. Според концепцията на ПГО, тази основа е „мебелът“, който е разумно да наричаме „индивидуално учебно място“. Няма съмнение, че „чинът“ от гледище на съвременната ергономика остатък от времето, когато тези, които са обзавеждали училищата, по интуиция са само налучквали изискванията, формулирани от ергономиката и хигиената.
От гледище и на съвременната ергономика, и на хигиената, и на икономиката (цената) едно днешно „индивидуално учебно място“ трябва да бъде: (1) „гъвкаво“, т. е. да може да се пригажда към ръста на ученика и към нуждите на обучението, (2) „удобно“, т. е. да не уморява ученика, когато той продължително седи, (3) „безопасно“, т. е. когато ученикът, намирайки се на него, работи с различни инструменти, апарати, прибори или немирува, да не е възможно да се нарани или да пострада от електрически токов удар, (4) „здраво“, т. е. да не се поврежда лесно поради немирствата на децата, (5) „лесно ремонтируемо», т. е. лесно да му се възстановяват използваемостта и добрият външен вид след случайно или нарочно повреждане, (6) лесно достъпно за учителя, когато ученикът работи на него, (7) „подвижно, но стабилно“, т. е. да може да се мести и да се върти, а като се фиксира, да не се клати.
Наред с това обаче „индивидуалното учебно място“ трябва да бъде индивидуално токозахранвано (разбира се, с ток с ниско напрежение), за да позволява да се работи на него със здраво закрепваеми най-различни електрически захранвани апарати, най-важният от които е портативният личен компютър.
В цялостната концепция се включва необходимостта всяко „индивидуално учебно място“ да бъде снабдено с личен компютър. ПГО разполага с техническо задание за реализиране на такъв компютър, разработено въз основа на наблюдения върху начина, по който децата вече работят с компютри. Вж. Приложение 2: „Личен ученически компютър“.
Тук са набелязани само проблемите, които са свързани с използването на компютрите в учебния процес.
Днешното градско дете, по правило, се е вече пристрастило към така наречените „игрови автомати“. Селското дете също скоро ще има възможност да се пристрасти към тези игри – появиха се достатъчно пътуващи из страната автобуси с «компютърни игри“. За съжаление тези игри са такива, че едизственото, което развиват у децата, е бързината на двигателните реакции на ръцете (рядко и на краката) им.
У нас сред децата започнаха да се разпространяват и играчки, които можем да наричаме „джобни игрови автоматчета“. Някои от тези автоматчета имат встроени и игри, които изискват от децата да мислят (главно да отчитат последиците от избора на цифрови комбинации), но макар тези игри да не изискват задачите да се решават „в реално време“, т. е. може да се очаква с тях да са по-склонни да играят децата, които генетично са „бавни“, наблюдения показват, че и „бавните“ деца предпочитат игрите „в реално време“. А генетично „бавните“ деца в такива игри постоянно попадат „в цайтнот“, постоянно, значи, „губят“ и това наранява (често непоправимо!) психиката им.
Ако децата в училище се научат да работят с личен компютър, т. е. ако получат в училище „компютърна грамотност“, това ще ги спаси от опасността да се пристрастят неуправляемо към „игровите автомати“. Личният компютър ще им даде възможност не само да задоволят естествено възникналата жажда да играят на „автоматите“. Личният компютър дава възможност в добавка, първо, децата да играят на същите игри, на които се играе на „игралните автомати“ и на „джобните игрови автоматчета“, второ, сами да си измислят подобни игри, като съставят съответните компютърни програми, трето, придобили компютърна грамотност, децата ще бъдат в състояние още от най-ранна възраст да използват пълноценно компютърната техника през целия си живот – като средство за самообучение и като средство за получаване на информация.
За съжаление сега училищата на ПГО не са снабдени с компютърна техника, достатъчна по количество и достатъчно добра по качество, но и наличната може да се използва и се използва така, че се набира опит, който трасира път за пълноценно въвеждане на компютърното ограмотяване на децата във всички училища в страната ни.
В частност децата, учещи в училищата на ПГО, още в първите години на обучението се научават да използват всичките изчислителни възможности на „електронните калкулатори (елките)“.
Нещо повече. Чрез система от упражнения, наричани „кодиране и декодиране“, децата се научават по същество да разбират начина на работата на компютъра не само като „сметанка (или калкулачка, или елка)“, но и като автомат, способен да извършва дейности, подобни на мисловните.
И най-сетне. С помощта на компютрите децата се научават да разбират как работят тестовете, които проверяват степента на подготовката им в училище, да използват тези тестове за самопроверка и даже сами да правят тестове.
Концепцията на ПГО и така наречените „предметни кабинети“
Когато за всеки ученик в класната стая бъде осигурено „индивидуално учебно място“, ненужно става децата за част от учебното си време да се преместват в специално оборудвани „предметни кабинети“. Във всяка класна стая трябва да има касетофон с висококачествена звуковъзпроизвеждаща система, телевизор, а в най-близка перспектива и „учителски компютър“ с устройство за прожектиране на видеодискове (CD-ROM; видеокасетите не са удобни за учебни цели!).
Казаното не означава, че в училищата на ПГО няма (или когато бъде реализирана цялостната концепция на ПГО, няма да има) специализирани за някакви типове дейности помещения, т. е. нещо, аналогично да днешните „предметни кабинети“.
И сега в училищата на ПГО съществуват „зали за физкултура (или, по-добре: гимнастически салони)“, „компютърни кабинети“, „библиотечни читални“, специализирани помещения за заниманията по пособията като „Чета книга“, „На концерт“, „На изложба“, „Рисувам и моделирам“ – за тях вж. по-долу в т. 9). Само че при реализиране на цялостната концепция на ПГО за всички тези кабинети е предвидено да бъдат устроени по нов начин – вж. Приложение 1: „Архитектура и техническо устройство на училището“.
9. Според действащите в училищата на ПГО учебни планове за „гимнастика (включително „ритмика“ , т. е. приблизително „танци“) е предвидено много повече време, отколкото в училищата, които не работят по концепцията на ПГО. Част от занятията по гимнастика е предвидено да се водят в плувен басейн. В цялостната концепция на ПГО се изисква към всяко училище да има в подземен етаж плувен басейн. Беше даже получено обещание на времето, че в училищата на ПГО ще бъдат направени такива басейни със средства на ТОТО и беше ясно, че по една нова строителна технология построяването на плувни басейни в подземни етажи на училищата ще излезе много евтино. Но…
10. Колкото се отнася до „компютърните кабинети“, при реализиране цялостната концепция на ПГО те ще бъдат слети с библиотечните читални към училищата по следните съображения: (1) след като всеки ученик ще разполага с личен компютър в класната стая, вън от класната стая компютърна техника ще му бъде нужна, за да прави справки по речници и енциклопедии, за да получава информация от училищен архив: – вж. Приложение 3: „Училищен архив:“; (2) чрез компютрите в библиотечната читалня ученикът ще може да се самопроверява по тестовете, които добре подготвен колектив от сътрудници на ПГО е подготвил, за да се следи постоянно развитието на учениците – вж. Приложение 4: „Тестове“; (3) няма никакво съмнение, че е най-близко бъдеще (на запад това е вече настояще!) книгата като носител на справочна информация ще бъде окончателно изместена от лазерните дискчета (CDROM, CDWROM), които разкриват възможност информацията в справочниците не само да се изчита, но и да се изслушва, а когато е картинна, да се разглежда, при това не само на екрана на компютъра, но и пренесена чрез принтер на хартия.
За да се избягнат недоразумения, тук ще обърнем внимание, че книгата, като книга за прочит, скоро няма да бъде изместена от компютърните дискчета и според концепцията на ПГО децата свикват да разбират (за това специално се говори в пособието „Чета книга“) , че именно като се пренесе речниковата и енциклопедичната – изобщо справочната – информация на компютърни дискчета, огромни количества хартия ще бъдат спестени и ще бъде възможно и повлече художествена, литература да се издава на хартия, и екологично нецелесъобразното изсичане на гори да се ограничи.
Даже сега компютърната техника, с която разполагат училищата на ПГО, може да се използва (и частично се използва) от учениците, за да се натрупва справочна информация на дискети.
Чрез основните форми на обучение по учебниците учениците се приучват да не се безпокоят, ако не могат да си спомнят някакви факти. Те могат постоянно да прелистват учебниците, за да „опреснят“ в паметта си нещо позабравено. По правило в края на учебниците има терминологични справочници с посочване на страниците, на които съответните (позабравени) термини са обяснени и(ли) използвани.
Според концепцията на ПГО това се прави по две съображения: първо, позорно би било в епохата на шеметното усъвършенстване на начините за свръхлесно получаване на информация с помощта на новите електронни технологии да травмираме психиката на детето, като го корим за това, че не си спомня някакъв факт (година, дата, име); второ, след като днес на психолозите е добре известно (тук е уместно да напомним за „сугестопедията“ на именития ни сънародник д-р Г. Лозанов), че и детето, и възрастният запомнят удивително много неща тъкмо когато нямат чувството, че са принудени да помнят!
Аналогични задачи имат да изпълняват и серията речници енциклопедийки, които ПГО е издала и предстои да издава. Всяка следваща година през време на обучението си всеки ученик получава за в къщи илюстрован речник енциклопедийка с информация за всички думи термини, изучавани през изминалите години. Предходния речник ученикът връща. Ученикът е бил помолен да записва точица в края на всяка речникова статия всеки път, когато я прочита. По броя на точиците след статиите научните сътрудници на ПГО в края на учебната година правят рекапитулация за „нужността“ на съответната речникова статия. Това е един от тестовете, с които се проверява ходът на обучението. Учениците са предупредени, че точиците не са оценка на тяхната активност.
Проектира се в края на обучението си всеки ученик да може да се снабди с „Училищна енциклопедия“ (подобна на The American Heritage School Dictionary), която ще се окаже относителна евтина, защото статиите ѝ се събират постепенно в паметта на компютър, когато се приготвят за печат учебниците.
11. Пособията „Чета книга“, „На концерт“, „На изложба“, „Рисувам и моделирам“, предназначени да напътстват учениците с какво да се занимават през следобедните часове на учебния ден, имат за задача да изграждат у децата умение културно да възприемат творбите, на изкуството. Към тези пособия предстои да се добавят още пособията „На театър“, „На опера“, „На оперета“, а и готовите ще бъдат внимателно редактирани в съответствие с препоръките, които са получени от използвалите ги учители и ученици.
Предстои да се приготвят и серия пособия за любителите на спортни зрелища като „На футболен мач“, „На баскетболен мач“, „На тенисен турнир“, „На шахматен турнир“, а също и пособията „Хазартни игри“, „Магии, хороскопи, астрология, пророчества, гадаене, хиромантия“ и „Парапсихология, психотроника“.
По същество тези пособия са „наръчни справочници“, които достъпно и увлекателно „подават“ на учениците начална, елементарна информация за „техническата страна“ на съответните изкуства, за специфичната терминология, с която си служат съответните творци или спортисти, даже за жаргона им.
Особено важно за днес ще бъде пособието „Хазартни игри“. Това пособие трябва по максимално увлекателен начин да „имунизира“ децата срещу пристрастяването към хазарта. Възрастовата психология предупреждава, че тази имунизация трябва да се прави именна до към 10-годишна възраст.
Другите две пособия ще започнат да въздействат още на 8-9-годишните, но „пикът“ на интереса към „отвъдното“ у учениците се пада към началните години на половото съзряване. Затова и тези две пособия, както впрочем и всички останали пособия, за които стана дума по-горе, ще остават източници за научно надеждна информация, и то не само „за всекиго“, но и за тези, за които по-късно, в по-горните класове, чрез свързаните с пособията „свободна избираеми предмети“, съответните дейности ще станат „хоби“ или даже професии. За „свободно избираемите предмети“ вж. Приложение 6: „Така наречените свободно избираеми предмети“.
12. Особеност на цялостната концепция на ПГО е, че „успеваемостта“ на учениците се проверява само чрез тестове (вж. Приложение 4: „Тестове“). Чрез тестовете, които се разработват и постоянно усъвършенстват от специално звено към ПГО, учителите получават информация какво ученикът е усвоил и какво не е усвоил от „учебното съдържание“. Получава тази информация и самият ученик. Той знае, че не се е справил с определен тест, може многократно да опитва да се справи с него в „библиотечната читалня“, да опитва, докато се справи.
Задачата на постоянното тестиране обаче не е да определи „бележка“ на ученика. „Бележки“ (в смисъл „двойки“, „тройки“, „четворки“, „петици“, „шестици“) на 6-9-годишните в училищата на ПГО не се пишат.
Щом едно дете е задължено да посещава училището, щом е задължено да го завърши, „бележките“ не са нужни. Разбира се, доколкото детето, учещо в училище на ПГО, трябва да е „свободно“ да се премести в училище, в което не обучават по системата на ПГО, в ПГО разполагат с тестове, които могат да „конвертират“ постигнатото от ученика по определен учебен предмет (от учебните предмети, изучавани като отделни предмети в другите училища) до определено време в „оценки от 2 до 6“, но според съставителите на концепцията на ПГО детето, учило до определен момент в училище на ПГО, с малки изключения знае повече и умее повече от връстниците си, учили в други училища.
Какви са изключенията?
Децата, учили в първи и втори клас по системата на ПГО, не са обучавани да пишат с ръкописни букви. Не са обучавани поради това, че на 6- и на 7-годишна възраст (както и по-малките, вж. по-горе раздела „За ограмотяването в предучилищна възраст) децата възрастово не са готови да пишат „красиво“. На 8-годишна възраст физиологията на децата вече е готова „да прави краснопис“ и те лесно и бързо усвояват писането на красиви, гладки, неназъбени ръкописни букви. И вродената им естетичност, която великолепно отличава от най-ранна възраст красивото гладко, вече не страда от това, че не се получават желаните красиви букви.
С умишленото забавяне на писането с ръкописни букви в училищата на ПГО е свързано и неумението на децата „да пишат под диктовка“. Тук неслучайно е казано „да пишат под диктовка“, а не „да правят диктовки“. „Диктовката“ в училищата на ПГО не се използва нита като форма на обучение, нито като форма за проверка на умение „да се пише правилно“. „Диктовките“ пораждат у много деца денормализация на процеса на писането (дисграфия). Проверката на „грамотността“, на степента на познаването на правописа са извършва в училищата на ПГО чрез много по-ефективни тестове. Поради това, дете, учило в училище на ПГО, не умее да „прави диктовка“.
За учениците, които искат да се научат „да пишат под диктовка“, според цялостната концепция на ПГО се предвижда пособие за учениците над 9 години „Стенографирам“, но шеметното развитие на компютърните програми за автоматично записване на говор навярно много скоро ще изпрати в историята „ръчното стенографиране“.
13. В т. 3 беше посочено, че според цялостната концепция на ПГО системата на обучение е „нарочно многоезична“. Схемата, по която са построени „разтворките“, позволява и левите им страници (по-точно „черните им дъски“, „балончетата им“, изобщо всичките текстове), и десните им страници (текстовите им съставки – формулировки на задания) да бъдат не на един, а на два, три и повече езика.
Най-често (но не непременно!) единият език е българският, а вторият е руски, но може да бъде и английски, и френски, и немски, и турски, и гръцки, и арменски, и иврит, като при това на една „разтворка“ може да се подава информация и на повече от два езика.
Когато се разясняват научни термини, подава се информация и на латински, старогръцки. Появяват се и старобългарски думи, когато се обяснява историята на някоя неясна българска, най-често диалектна дума.
Беше вече казано (в т. 3), че според концепцията на ПГО математиката се преподава на децата като език. Почти на всяка „разтворка“ се подават и математически символни текстове, като се показва как те „се превеждат“ на някой „естествен“ (писмен или устен) човешки език – български, руски, английски,…
Чрез редактиране на текстове (дейностно!) на децата се преподава и граматика, и стилистика, и даже семиотика. Практиката (вече многогодишна!) показва, че при такъв начин на преподаване на учениците не им е скучно. Не се наблюдават и обикновено толкова привичните предубеждения от типа: „На Иванчо не му върви математиката, а Пенчо е слаб по граматика“.
14. Чрез текстове от различни типове, но текстове, написани от видни автори (не само писатели, а и учени, не само български, но и чуждестранни, не само в превод, но и „в оригинал“, понякога и в оригинал, и в превод, понякога без коментар, понякога с коментари, разясняващи особености на езика и(ли) стила на текстовете, чрез стари и нови географски карти, чрез многоцветни чертежи, картини) учениците получават знания по география (не само на България, но и на цялата земя), история (не само на България и главно на културата – науките, изкуствата, а не на войните), физика , химия , биология (по „естествените науки“ в подчертано екологичен план), по психология, сравнителна анатомия и физиология (на човека, животните, растенията).
15. По време на цялото обучение учителите се стараят децата да растат весели, бодри, дръзки, „критикарчета“, но не злобни, таящи обида към съученици, учители, близки заради чувството, че имат някакви недостатъци. За децата с недостатъци, според концепцията на ПГО трябва да се полагат особени грижи. Чрез тестове постоянно специалисти психолози от централ-<…>
Как изглежда обучението на учениците след 9 години?
Описаният в предходния раздел учебен процес според концепцията на ПГО за порасналите вече деца – ученици над 9-годишна възраст – се усъвършенстващ в съответствие с изискванията на възрастта им. Това не са вече деца, това са, по популярна в целия свят терминология „teenagers“ (на руски ги наричат с не толкова точен термин – „подростки“). Това са вече (полово) съзряващи момчета и момичета, оформящи се личности, които искат да проявяват своята индивидуалност чрез оригиналничене, изразяващо се в бунтарство.
На възрастовата психология е известно едно средство да се предпазят teenager’ите от превръщането на просто бунтарството в опасно и за обществото, а в края на краищата и за тях самите престъпно бунтарство. Това е заангажирането им с трудоемки, много трудоемки, до изнуряване трудоемки дейности. Но това заангажиране трябва да бъде така организирано, че да им дава възможност „да проявяват себе си“.
С помощта на добре обмислени тестове според концепцията на ПГО за всеки teenager трябва да стане ясно за какво е годен и за какво не е годен. След тестирането и след отчитането на резултатите от обучението му през предходните години – вж. Приложение 3. „Училищен архив“ и Приложение 4. „Тестове“ – училищният психолог и учителите се стараят чрез внимателни, много внимателни разговори да ориентират всеки ученик в насоката, която може да се нарече негово „бъдещо призвание“ или негова „оптимална бъдеща професия“.
В тази работа психологът и учителите ще изпадат в много конфликтни ситуации. Не са редки случаите, когато един teenager си мисли, че призванието му е там, където в действителност не е, но с помощта на постепенно събирания опит научното звено към ПГО ще помага за възможно най-безболезненото изживяване на такива конфликти.
[…]
Приложение 2: „Личен ученически конпютър“
В концепцията на ПГО се предвижда постепенното снабдяване на всеки ученик с портативен личен компютър. На първо време това може да бъде компютър от типа PALMTOP (т. е. компютърче, което се помества „на една човешка длан“), например ATARI PORTFOLIO, който тежи около 500 грама и струва най-много 250 долара (известно е, че при доставка за нуждите на образованието фирмите производителки правят големи отстъпки в цените).
По-късно повсеместната компютризация ще изиска учениците да бъдат снабдени със специално пригоден за учебни цели портативен личен ученически компютър от типа LAPTOP (т. е. „за на колене“). Характеристиките на този компютър са определени въз основа на анкети с учители, които умеят да работят с учениците, като използват компютърна техника.
Компютърната промишленост е технически готова да произвежда масово евтин (с пазарна цена около 1000 долара) компютър с такива характеристики.
Какви са тези характеристики?
- Ергономиката е установила, че днешният възрастен човек се чувства най-уютно пред клавиатура, клавишите на която по брой и разпределение съвпадат с броя и разпределението на клавишите на обикновената пишеща машина, пишеща с латиница в английския ѝ вариант (така наречената QWERTY-клавиатура).
- Специфичните „компютърни“ клавиши трябва да бъдат сведени до минимум: четири курсорни клавиша („нагоре“, „надолу“, „наляво“, „надясно“), двата клавиша „Insert“ и „Delete“, клавишът „Strl“, клавишът „Esc“ (впрочем такъв клавиш има и на клавиатурите на обикновените пишещи машини) и осем свободно програмируеми „функционални“ клавиши. Тези свободно програмируеми функционални клавиши трябва да са на отделен „горен“ ред, заедно с клавиша „Esc“, а останалите „компютърни“ клавиши трябва да бъдат на „най-долния“ ред на клавиатурата вляво и вдясно от скъсената „интервална дъска“.
- Не е нужен отделен блок от „цифрови“ клавиши. Вместо него вдясно или вляво от клавиатурата трябва да има встроено „Trackball“-устройство (вместо „мишка“), главно за „рисуване по екрана“.
- Особено важно изискване, което поставя ергономиката пред тези, които ще произвеждат личния ученически компютър, е изискването вътре във всеки клавиш или поне над всеки клавиш да има LC-дисплейче, което да показва ясно какво ще стане на екрана, като се натисне съответният клавиш.
LC-дисплейчетата в клавишите са алтернатива на екранните window-менюта!
- Ученическият личен компютър трябва да бъде с LC-дисплей с разделителна способност най-малко 640 на 480 пиксела и навярно много скоро цветен.
- Ученическият личен компютър по понятни причини трябва да бъде максимално „устойчив на удари“, да съдържа, колкото е възможно по-малко механично повредими“ детайли. И „твърдите дискове“, и „флопи-дисковите устройства“ са нежелателни. „Външната памет“ на ученическия личен компютър трябва да се осигурява от енергонезависими, не съдържащи механично подвижни носители на информация от типа на произвежданата от фирмата HEWLETT PACKARD за нейното PALMTOP-компютърче „95 LX“ RAM-карта „512K RAM Card f1003A“.
- RAM-картата трябва да бъде такава, че на нея учениците да регистрират резултатите от „работата си в клас“ („домашни“ на учениците не се задават!) и да я оставят за обработка в училище. Учениците ще трябва да могат да вземат личните си компютри в къщи, за да „играят“. Компютърни игри ще им бъдат предоставяни на RAM-карти от училищния архив (вж. Приложение 3: „Училищен архив“). Очаква се, че учениците ще разполагат и със собствени RAM-карти, на които в къщи ще могат да записват свои текстове, рисунки, мелодии, да набират лични компютърни архиви.
- Личните компютри на учениците трябва да имат вградени модеми, които учениците ще могат да използуват, за да получават информация (когато са в клас, чрез местната компютърна мрежа, а когато са вън от училище, по телефона) преди всичко от училищния архив, но и от други компютризирани справочни служби, и за да обменят по телефона информация със свои познати.
[…]
Приложение 4: „Тестове“
Тестовете са основното средство, чрез което се осигурява „обратната връзка“ в учебния процес. Според концепцията на ПГО, колко е постигнал всеки ученик, се определя не с „бележки“, а чрез „тестиране“. Щом се приема, че образованието е „задължително“, образователната ни система трябва да се смята „задължена“ да доведе уменията на всеки ученик до равнище, което е определено от държавен (нещо повече – международно съгласуван!) стандарт.
„Бележките“ са също начин да се установява степента, в която ученикът отговаря на някакъв набор от стандартни изисквания, но начин, за който е доказано, че е и жесток към учениците, и порочен, защото учителят не може да не е субективен в писането на „бележки“.
За съжаление в нашата страна стандартните изисквания, които официална се поставят пред завършващите задължителното у нас „средно образование“, са много по-малко от претенциите, които животът предявява пред „зрелостниците“. Още по-неприятно е, че тези изисквания са изисквания не толкова за придобити умения, колкото изисквания за придобити фактографски знания, т. е. за неща, с които ненужно са товари паметта.
Ето защо, организацията на учебния процес, според концепцията на ПГО, осигурява стандарт, много по-близък до образователните стандарти на Запад. Завършилите училище, в което е работено в точно съответствие с концепцията на ПГО, умеят много повече, отколкото умеят завършилите друго „средно училище“. Освен това, завършилите училище, в което е работено в точно съответствие с концепцията на ПГО, са обучавани да умеят да намират в справочници това, което не знаят.
[…]
