В условия на политическа нестабилност и кризисни ситуации от различен характер начинът на общуване и културата на речта са от особено значение. Няма съмнение, че всяко изследване, посветено на значими проблеми на съвременния български език, е актуално както за развитието на лингвистиката, така и за нуждите на обществото в неговите различни функционални сфери. В различни изследователски проекти се поставя акцент върху няколко аспекта на публичната комуникация, а научните цели, заложени в тях, са значими с оглед на необходимата култура на речта и на уместно речево поведение в кризисни ситуации.
Темата на настоящата разработка е особено значима за страната и за обществото, тъй като разгръща проблем, който досега не е бил специален обект в изследванията на българските езиковеди, а именно: професионално осъзнато отношение към силата на българския език при представянето и разрешаването на различни кризисни ситуации. Речевите актове са обект на научните интереси както в световната, така и в българската лингвистика, но за първи път в историята на представените за оценка проекти към Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката се предлага проект, в който се разгръщат силата на езиковите способности с оглед на осмислянето, представянето и разрешаването на кризисните ситуации, пред които е изправено не само българското общество, но и цялата световна общност. Изборът на темата е актуален поради няколко основни причини:
- България се намира в тежка ситуация, породена от няколко големи кризи, за които освен политическа воля и воля на гражданското общество са особено важни речевите стратегии и посланията чрез силата на езика, които да съпътстват убедително политическите решения и решенията на експертите;
- Сложността на кризите определя в още по-голяма степен актуалността на проекта. Политическата криза изисква възстановяването на диалога като синтактична структура по модела въпрос-отговор, за да достигат посланията на българските политици ясно и непротиворечиво до гражданското общество; Здравната криза изисква коренно различно отношение с оглед на общуването. Кризата в общуването между лекар и пациент също е поставена като обект на изследването. Актуалността се налага от все по-голямата пропаст между лекарите специалисти и техните пациенти. Причините, разбира се, не са само лингвистични. Натовареността на лекарите с административна дейност често е причина да не успяват да разгърнат пред своите пациенти спецификата на заболяването, обвързването му с други заболявания, модели за разрешаването на проблема и това оставя горчи привкус у болните, че не се обръща достатъчно внимание на тежките им здравословни проблеми. На пръв поглед задачата изглежда трудно осъществима. Но чрез съвременни средства трябва да се направят първите стъпки, за да не се задълбочава проблемът и да се потърсят решенията му още в обучението на лекарите специалисти. Кризата на общуването между държавните служители и служителите в общинските администрации също е много актуален проблем, който очертава сериозна криза между представителите на институциите и гражданите, които обслужват. Проектът предлага изготвянето на комплект от материали по речева култура и речев етикет за служители от държавната и общинската администрация не само по отношение на поведението им спрямо гражданите, които обслужват, но и по отношение на медуличностните конфликти в рамките на самия колектив. Този проблем придобива все по-мащабни измерения, тъй като в българската държавна и общинска администрация отдавна се е наложило политическото влияние и често се назначават хора, приближени до властта, после пък се сменят със смяната на управленския модел и това всъщност не създава ядро от добри специалисти на равнище администрация, които да представят държавните и общинските органи със своята компетентност, а не с политическата си обвързаност с даден субект на държавното управление. Особено актуална и значима е стратегията за въвеждането на курсове по речев етикет и протокол за служителите. Тя от, една страна, ще очертае нови теоретични измерения и нова (актуална) теоретична рамка на проблема, а от друга страна, фундаментално ще разгърне идеята за по-високата езикова култура и за опресняване на знанията по граматика сред служителите, което ще бъда в полза при общуването с българските граждани; Кризата в медийното общуване и проблемът за загубата на доверие е част от сложното усукване между медиите и политиката в България, което оставя едно стабилно налагащо се мнение, че речта се използва манипулативно и българските граждани са недостатъчно и некомпетентно информирани по важни за тях въпроси. Актуалността на проблема произтича от ежедневните бедствия и пътнотранспортни произшествия, които всеки ден отнемат човешки живот, а държавните институции и особено българските медии – радио- и телевизионни, печатни, социални мрежи и интернет сайтове, не намират подходящи речеви стратегии, през които да информират обществото и през които да създават устойчиви модели за превенция от пътнотранспортните произшествия като гаранция за сигурността на човешкия живот. Речевите стратегии по отношение на споровете около газовата криза; недоверието в управлението също са актуални като тема и ще бъдат коментирани в предложения проект.
Значимостта на идеята е в пряка връзка с неговата актуалност, която е обективно измерима. Проектът е значим както за съвременното описание и динамиката на българския език, така и за различни социални общности, чиято основна професионална функция е свързана с процеса на общуването. Може смело да се обобщи, че това е първа крачка в изграждането на едно общество, в което речевата агресия, изразена чрез обиди, невежливо представена информация, ще намалява и ще изчезне; ще бъде ограничено усещането за нежелано общуване между граждани и служители от държавната и от общинската информация; ще се търси речев модел за преодоляване на ясно изразеното в последните години напрежение между политическите субекти в различни ситуации на надпревара и управление; между медиите, които всеки ден достигат във всеки български дом през различни речеви стратегии и през силата на ума и на изразните средства.
Оригиналността и иновативността на научното изследване се коренят в спецификата на обекта на анализ – общуването в държавните институции и в публичното пространство през анализа на различни речеви ситуации. За първи път в българската лингвистика ще бъдат направени съпоставителни проучвания на българската езикова ситуация, отразяваща различни кризисни ситуации, с езиковата ситуация на някои славянски и балкански страни, в които се наблюдават сходни кризисни моменти: Румъния, Албания, Чехия и др. Макар и някои от предлаганите корекции в моделите на общуване да имат препоръчителен характер, е важно именно езиковедите и именно фундаменталните научни проучвания да търсят начини за въздействие върху комуникационните процеси в обществото. Всичко това налага и изцяло иновативна методология, която, разбира се, ще стъпи върху редица класически методи, но с оглед на спецификата на научния проект ще добави и нови методологически подходи: съпоставителен метод, исторически метод, метод на лингвистичния анализ, когнитивен метод и много други.
Би било нескромно, ако в научното изследване първото изречение започва с фразата „Има малко изследвания, посветени на проблема“... Освен това би било невярно. Очевидно е, че темата е нова и не се очаква в конкретните детайли библиографията да е плътна и всеобхватна. Безспорно е, че има десетки лингвистични изследвания, посветени на редица общи въпроси, свързани с функционирането на българския език в различни сфери на общуването. Освен това всички научни институции, свързани с българския език, разглеждат отделни аспекти по темата за кризите в общуването. С оглед на така формулираната тема обаче изследванията обаче не са много и не търсят сложната връзка между обектите в проекта с оглед на комуникацията.
При анализ на състоянието на изследванията на проблема не може да не се започне с базовите научни анализи на Института за български език при БАН. Секциите към Института разработват периодично актуални теми, свързани с българския език в различните сфери на употреба. Такова модерно и дълбоко необходимо изследване е направено от Секцията по съвременен български език и чрез иновативни изследователски подходи са проучени нагласите на съвременния българин спрямо книжовноезиковите норми. Изводите от анализите са подплътени с много сериозни статистически данни, които придават обективност на заключенията. Динамиката на езиковите процеси е много важна за настоящото изследване и то ще се ползва от резултатите на това проучване. Секцията по етнолингвистика също разработва актуални теми, свързани с езиковата картина на света, които ще бъдат използвани в настоящото изследване като изходна база при разработването на някои концептуални модели.
Катедрите по български език към филологическите факултети на университетите също изследват различни страни от темите на проектопредложението. В Катедрата по български език на СУ „Свети Климент Охридски“ от години работи звено за анализ на публичната реч и в този смисъл анализите са непрекъснато обновявани чрез нови изследвания. Само през последните две години са отпечатани книги като „Речта в съвременното българско общество“ от доц. д-р Н. Сталянова, изд. Парадигма 2021 г.; отпечатана беше и книга, която събира езикови бележки по важни за обществото теми – Езиковата бележка – от Балан до днес, УИП „Св. Климент Охридски“, 2021 г., съставител доц. д-р Владислав Миланов. Не бива да бъдат пропуснати и актуалните изследвания, публикувани в научната периодика като „Български език“, „Българска реч“, „Съпоставително езикознание“, „Български език и литература“. Чуждестранната българистика също непрекъснато обогатява изследванията, свързани с развитието на езика ни в различни сфери на общуване. Като иновативни и особено важни през последните години се налагат научните анализи на доц. д-р Елена Крейчова от Масариковия университет в Бърно, Чехия.
Безспорни са научните приноси по проблема в изследвания на съвременни български лингвисти като доц. д-р Мариана Витанова от Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“; на проф. д.ф.н. Ваня Зидарова и на доц. д-р Кр. Чакърова от ПУ „П. Хилендарски“; на проф. д-р Р. Станчева – от Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ и на много други колеги.
Фундаменталността на темата за кризите в обществото и кризите на общуване произтича от мащаба на идеята да бъде изследвана пълно и последователно българската реч – писмена и устна – в национален и в европейски мащаб, в държавните и в общинските институции, както и в публичното пространство, като се проследи динамиката на езиковите процеси, които оказват влияние върху съвременния български книжовен език. Обект на наблюдение са всички книжовноезиковите явления, които под влияние на разговорната практика и на социално-икономически процеси променят езика и оказват влияние върху речта на публично говорещите.
Развитието на науката в България както в краткосрочен, така и в дългосрочен план е свързано с Европейския съюз и с неговите основни политики и тенденции. Тези политики са определени от Лисабонската стратегия и приетата нова стратегия „Европа 2020“ и са свързани както с действията, насочени към интензивно финансиране за изследователски дейности и изграждане на нови научноизследователски инфраструктури, така и със създаване на мрежи от национални и съвместни изследователски програми, което е един от приоритетите на настоящия проект; засилване на сътрудничество на Европа с трети страни, включването им в общи изследователски проекти и мрежи, участие при изграждането на регионално значими научни инфраструктури и поощряване на трансфера на знания и опит, което ще бъде направено като опит с реализирането на проекта.
С оглед на тази поставена от Стратегията рамка изследванията, които са обект на настоящата статия, постигат следните съответствия със заложеното в нея:
- ИЗГРАЖДА КОНКУРЕНТОСПОСОБНА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ИНФРАСТРУКТУРА КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО, КОЯТО НАБЛЮДАВА И АНАЛИЗИРА ДИНАМИКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В РАЗЛИЧНИ СФЕРИ НА ОБЩЕСТВОТО, ЗНАЧИМИ ЗА НЕГОВОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ И НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ПРОЦЕСИТЕ, СВЪРЗАНИ С КОМУНИКАЦИЯТА;
- ПОДОБРЯВА ОБСЛУЖВАНЕТО И КОНТРОЛА НА НАУЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ЗАСИЛВАНЕ И ВКЛЮЧВАНЕ НА СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ И АКТУАЛНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО ТЕМИ КАКВИТО СА КРИЗИСНИТЕ СИТУАЦИИ И БЕДСТВИЯТА И ТЯХНОТО РЕЧЕВО ПРЕДСТАВЯНЕ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО;
- ЗАСИЛВА ИНТЕГРАЦИЯТА МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – КАКТО В РАМКИТЕ НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ ВУЗОВЕ, ТАКА И В КОНТАКТИТЕ С ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КЪМ БАН. РАЗШИРЯВА И ДОРАЗВИВА КОНТАКТИТЕ С МЕЖДУНАРОДНИТЕ БЪЛГАРИСТИЧНИ ЦЕНТРОВЕ; ТОЗИ ПРОЕКТ ЗАСИЛВА ИНТЕГРАЦИЯТА МЕЖДУ НАУЧНОТО ЗВЕНО И ЗВЕНАТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ; ЗАСИЛВА СЕ КАТЕГОРИЧНО ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И УНИВЕРСИТЕТИТЕ И СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА В СТРАНАТА, КАКТО И ВРЪЗКАТА ИМ С БИЗНЕСА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
- ПРОЕКТЪТ КАТЕГОРИЧНО ЗАДАВА МОДЕЛ НА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И ПОВИШАВАНЕ СТАТУТА НА УЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО
Аргументи: намалява се дистанцията между науката и така наречения бизнес. Възможността студенти да представят научни изследвания (под формата на специализирани дискусионни семинари, курсове, лектории и др.) на бизнеса и на държавните и общинските институции, определя тясната връзка на взаимодействие и реализация на научен потенциал; Разширява се възможността да се повишат качеството и количеството на научните изследвания, свързани с регионалните области, като се включат работни групи от експерти в различни държавни учреждения; учители и ученици от различни училища в страната, които в рамките на проекта ще събират и обработват езиков материал от съответния регион, за да дадат вярна представа за съвременната езикова ситуация в собствения си град или село. Включването на държавни и общински служители ще ги направи съпричастни към проблемите на езика и ще намали дистанцията спрямо гражданите, които обслужват, и ще постави проблемите на регионалните структури като обект на научното изследване.
Проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на криза“, обект на настоящата статия, има връзка предимно с националните приоритети в областта на научните изследвания, но за първи път ги разширява в хоризонта на научните изследвания на балкански и славянски страни. Изследването на речевите модели в различни кризисни ситуации е показателно за публичното общуване както в България, така и в чужбина. Обобщават се наблюдения върху различни публични сфери, каквито до момента не са правени в такъв мащаб, а това ще доведе до следните съответствия на проекта със ЗННИ:
- Създаване на нова теоретична рамка и на нови научни знания;
- Насърчаване на обмена на научните идеи с оглед представянето на българската научна карта на световната сцена;
- Решаване на проблеми от първостепенна важност, свързани с общуването в различни кризисни ситуации;
Фундаменталността на научното изследване произтича от обобщението на редица сходни моменти в общуването по време на криза, които са свързани с глобални предизвикателства и с разширяването на различни влияния от световната практика върху българската езикова ситуация. Това е повод да се помисли като бъдеща дейност след научната реализация на идеите по проекта създаването на Център, обединяващ страни от целия свят, който в интернет формат да обобщава тези върхови научни постижения и да ги анализира, така че да се създаде представителна научна картина за цялата световна общност.
Основната цел на проекта е да осъществи наблюдение върху речевите модели, свързани с общуването на български книжовен език в няколко тематични направления:
- Общуването в държавните и общинските институции в условията на динамични кризисни ситуации от различно естество: общуването между служителите в администрацията и общуването между представителите на държавната администрация и българските граждани;
- Политически речеви модели за представяне и преодоляване на кризисни ситуации, свързани с управлението на държавата, енергийната криза, образователни и здравни кризисни ситуации. Речеви актове за дискусии по важни за обществото теми като управление на държавата, снабдяване с газ и решаване на битови проблеми на гражданите;
- Наблюдение върху речевите модели при общуването в различни ситуации;
- Наблюдение върху стратегиите при представянето на важни теми, свързани с пътнотранспортни произшествия, природни катаклизми, бедствия и аварии, убийства;
- Употребата на експертен изказ в публичното пространство при ситуации, които изискват ясен и разбираем език, чрез който гражданите да бъдат информирани компетентно и непротиворечиво.
Към основните цели на проекта може да се постави изграждането на академичен формат от преподаватели и студенти от всички филологически факултети в България, които да оформят експертни групи за непрекъснато наблюдение и анализ на динамиката на езиковите процеси, свързани с предаването на различни речеви ситуации при кризи и при по-сложен тип общуване, предположен от сложността на материята, която обслужва. Такъв формат, както вече беше отбелязано в предходните точки, може да се развие под формат на международен център.
Като подцел на основната цел се приема интегрирането на служители от държавната и от общинската администрация, на които да бъде дадена възможност за съвременен анализ на езиковата ситуация в съответните региони, изграждане на практически умения за работа с текст, умения за лингвистичен коментар на ситуации, свързани с ежедневното общуване; приобщаването на лекари към лингвистичната кауза на проекта; приобщаването на журналисти, които с речевото си поведение при различни сложни ситуации да бъдат успешен модел, който информира обществеността, без да я въвлича в излишно напрегнати ситуации.
Хипотези на проекта: наблюдение, създаване и възможност за контрол над речевите актове, които отразяват различни кризи в България и по света на държавно и на регионално равнище. На пръв поглед задачата изглежда трудно осъществима. Но за всеки специалист езиковед е ясно, че тази дейност е възможна и е част от понятието за езикова политика, което я прави напълно приложима. Как? Чрез засилване на санкциите за случаи, при които комуникацията води до заблуда; води до едностранно и подвеждащо съдържание. Възможна хипотеза на научното изследване е създаването на подрегулаторен орган, чиято задача е да контролира достоверността на информацията във важни за страната ни и за обществото ни информационни източници. Това ще доведе до отстраняването на силната поляризация в обществото, когато информацията е манипулативна. А това е не само хипотеза, а и възможен прагматичен резултат.
Други хипотези
Носителят на български език – без значение на професионалната си ориентация и институционалната си ангажираност, следва да притежава наистина езиково съзнание – модератор на ннижовнонормативна реч – писмена и устна. И обратно. Книжовнонормативната реч е доказателство за функционално езиково съзнание, т.е. за качествено образован гражданин след обучение по български език, което е обект на настоящия научен проект. Проблемите на речевия етикет и на успешната комуникация не се свързват по принцип с книжовната норма и нейното владеене , а се дължат на недотам успешно представяне на нейната същност — такова, което да моделира рефлекторно езиково съзнание за една или друга употреба след разбиране, а не с механика на езикови модели.
Когнитивният подход представя нормата през съзнанието на субекта на езина, т.е. създава култура на рефлексията като механизъм на мислене. Културата на мислене осигурява разбирането, а това е сигурна култура на четене и писане и, разбира се, на говорене и слушане. С други думи, когнитивният подход при анализ и усвояване на книжовната норма не просто ще формира речева култура и речев етикет у служителите на различни институционални равнища, но и ще осигури резултативна култура на четене с разбиране и писане, на говорене и слушане, ще обезпечи функционална култура за работа с текст и за придобиване на функционално знание в която и да е област на познанието и обслужването на гражданите.
Прилаганите изследователски подходи могат да доведат до реалистични изводи, но трудно биха променили речевата практика в обществото. Това не е необходимо. Важно е да се създаде усет към автокорекция у публично говорещите лица и у лицата, заемащи важни постове в държавната и в местната власт. На пръв поглед изглежда непосилна и трудно осъществима задача, но силата на един такъв проект може да постави добро начало за преодоляването на тези затруднения.
Темата на проекта включва субекти, които представляват интерес за различни науки като социология и политология, психология и психиатрия, медицина, журналистика, политология и съвсем естествено е да бъдат привлечени научни екипи, които да съдействат при разработването на проблематиката. За анализа, свързан с речта на служителите в държавната и общинската администрация, ще бъдат привлечени политолози и теоретици на журналистиката. За анализа на политическата реч ключова роля ще имат експертите по лингвистика, но ще бъдат привлечени също екипи от политолози, социолози, антрополози, философи. За разработването на компонента речеви модели за представяне на кризисни ситуации в медиите ще бъдат поканени като консултанти и външни експерти и медийни специалисти.
Предвижда се създаването на няколко работни групи с участието на колеги от чуждестранни университети, които ще наблюдават и анализират темата на проекта в съпоставително проучване, включващо анализ при предаването на информация, свързана с ковид; речеви модели за представяне на пътнотранспортни произшествия; речеви модели при общуването лекар-пациент.
Проектът по своята същност предполага широка интердисциплинарност, защото пресича различни допирни точки, които са фокус на различни науки. Центърът в случая е обединен около темата за общуването. Кризите обаче са обект на изследване от различни гледни точки и от различни специалисти. Ето защо, преди да се премине към конкретната дейност, ще бъде обсъждана спецификата на всеки тип криза:
- Ако става дума за криза в комуникацията политик-журналист, ще бъдат търсени като външни изпълнители по проекта медийни експерти и политолози;
- Ако става дума за криза в общуването между служители от администрацията и граждани, ще бъдат търсени специалисти по кризисна комуникация, психолози, специалисти по речев етикет;
- Ако става дума за конфликти и за кризи в общуването на служители в рамките на една институция, ще бъдат търсени специалисти психолози, философи, психиатри, антрополози, лекари и други;
За осъществяването на изследователските цели ще бъдат използвани и други различни подходи, които имат отношение към същността на тематичното ядро.
При осъществяването на подобен тип фундаментални научни проекти, разбира се, съществува и известен риск. В този проект основният риск, който съществува, е, че обектът на наблюдение е изключително динамичен, често има индивидуален характер и типологизацията трудно може да бъде осъществена. Речевият етикет може да бъде представен убедително като система, но трудно може да бъде проследено дали се спазват правилата му в ежедневната дейност. По същия начин стоят обстоятелствата, свързани с речевата агресия. При нея се смесват фактори от различно естество – от семейната среда и възпитанието, до училището, социалната среда и обкръжението.
Рисковете обаче са предизвикателство за науката. Ако не се опитваме да ги преодоляваме ежедневно, обричаме българското общество на езикова немарливост, на загуба на усет и на уважение към етикетните речеви формули. И нещо още по-опасно. Обричаме го да проявява търпимост към речевата агресия, която доказано стои в основата на физическата агресия. А те са навсякъде около нас и затова през последните месеци предизвикват толкова социално напрежение. Мисия на езиковеда е да обучава и да съветва обществото така, че да се стреми към по-висока вежливост на общуването – особено когато е институционално представително и трябва задължително да съобразява речевата ситуация със събеседниците и с темата на общуването. Това с особена сила важи за ситуациите на кризи, защото те не само отразяват кризисни моменти, а са съпътствани с кризи на общуването.
Благодарности
Авторите изказват благодарност към Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката за идеята за написването и осъществяването на настоящия текст в рамките на научна тема, заложена в проекта „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“, договор № КП 06-Н-80/11 от 15.12.2023 г.; първи етап, и разгърната по време на международен обмен в град Бърно, Република Чехия.
