Излезе от печат новият, 16-и том на Речник на българския език. Това стана с финансовата подкрепа на Националния дарителски фонд „13 века Бълария“. 4200 заглавни единици – от буквата С до съществителното системност – се разпростират на 1208 страници. Единственият многотомен тълковен речник у нас се изработва в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН и се печата в Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Главни редактори на т. 16 са проф. д.ф.н. Л. Крумова-Цветкова и проф. д-р Д. Благоева.
Освен в книжно тяло, цялото съдържание на Речника (1–16 том) е налично и в електронна форма. Чрез свободен достъп в интернет от страницата на Института за български език може да се направи търсене на заглавна единица по нейната основна форма. Това прави Речника наличен по всяко време и на всяко място, където има интернет, и скъсява пътя до ползвателите му.
Лексикографският труд Речник на българския език представя комплексно описание не само на съвременното състояние на лексикалната система на българския език, но и на нейния развой от изграждането и оформянето на новобългарския книжовен език до днес, тъй като хронологичният обхват на застъпената в Речника лексика е 200 години – от лексиката на Рибния буквар (1824 г.) до наши дни. Словното богатство на езика ни е детайлно описано не само семантично, но и граматично, стилистично, стилово, а също и с оглед на сферата на употреба и с посочване на системните връзки между лексемите. Устойчивите словосъчетания и фразеологичните единици, в които участва съответната заглавка, също се представят изчерпателно откъм форма, варианти, значение и стилистична окраска. Многобройни примери, различни по стил, жанр, сфера на разпространение и хронология, илюстрират описаните значения. Този материал се извлича от два типа архиви, с които Секцията разполага – книжен, съдържащ 6 милиона фиша, и електронен, непрекъснато се попълващ се, наброяващ в момента над 100 000 документа (книга или отделен брой на вестник или списание).
Както в предишните томове, така и в този присъстват и съвременни, и остарели лексикални единици, а също лексика от всички стилове и регистри на българския език – книжовна, разговорна, терминологична, диалектна, просторечна и жаргонна.
Томът започва с обяснението на 18-ата буква на азбуката, следвана от предлога с (с вариантите му със и со (диалектно или поетично) и представката с-/ съ-. Той съдържа производните думи с тази представка (сближавам, сбутвам, сварявам, свалям, сготвям, сгъвам, сдобрявам и т.н.), множество сложни думи с първа съставна част само-, свръх-, светло- (самоанализ, самоуважение, самокритичен, самоснимачка, самоучител, самодейност, свръхбогат, свръхбърз, свръхпечалба, свръхвъоръжаване, светлозелен, светлосин, светлокос, светлоок, светлолюбив), значенията на редица термини от различни области на знанието: сечение, секцио, сила, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. др., както и на производните прилагателни имена от тях. В значенията на съществителното свят може да се открият представите на българина за света: освен Вселената, планетата Земя, човечеството лексемата назовава напр. съвкупността от представите и възгледите на отделния човек за живота и заобикалящата го действителност – Всеки е център на своя малък свят. К. Константинов, всички чувства, преживявания, представи и др. на отделен човек – В тези безлунни вечерни часове хлапаците потъваха в някакъв далечен приказен свят от мечти и видения. П. Здравков, Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се оплитам в тях. К. Калчев, животът и дейността на хората – Само за пет-шест години войните просто преобърнаха света. Г. Караславов, Сегашното време е друго, па и светът сега е други. Т. Влайков. Значенията на имената свобода и светлина отразяват не само съответните термини, но и концептите за тях. Прилагателните сакрален, свят и свещен показват кой и какво е свързано със светостта.
Не са пропуснати и най-новите елементи на лексикалната ни система, които са навлезли в езика ни през последните 30 години и вече са се утвърдили в нея. Такива в т. 16 са напр. думите сайт и салатиер (чието значение е ‘готвач, който приготвя салати и други студени предястия’). Речникът отразява и новите значения на отдавна съществуващи думи, като например значението ‘част от телевизионен сериал, изградена от отделни епизоди, която е относително самостоятелна и сюжетно завършена’ на същесвителното име сезон, онагледено с примера От следващата седмица ще гледаме третия сезон на новия български телевизионен сериал. Новите устойчиви словосъчетания също намират място в лексикографския труд. Сред тях са примерите селски туризъм ‘туризъм, при който се предлага почивка на село сред природата, запознаване със селския начин на живот, бит, храна, култура, традиции и др.’ и светлинно замърсяване ‘нарушаване на естествената осветеност на определена територия, дължащо се на изкуствените източници на светлина (улично осветление, изкуствено осветление на сгради, светлинни реклами и др.), което оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на човека и върху някои екосистеми’.
Отваряйки Речника, ще открием например, че глаголът санирам, заемка от немския глагол sanieren, има четири специализирани значения, а не само едно (посочено тук като 3. значение), в което през последните десетилетия глаголът най-често се употребява: 1. Мед. Отстранявам инфекция, възпалителен процес в организма (чрез хирургическа намеса, медикаментозно лечение или други мерки). Направихме повторна ревизия на коремните органи, щателно санирахме коремната кухина. Д. Радойнова. 2. Иконом. Подобрявам икономическото състоянието на предприятие, фирма и под. чрез промени в организацията, структурата, финансирането и др., за да се избегне фалит. Въпрос на време е да санираме дружеството и оздравяването му да мине през приватизация. В-к „Дума“. 3. Спец. Чрез реконструкция и подобрения правя сграда и под. да стане конструктивно по-здрава, с по-висока енергийна ефективност и др. Столичната община ще санира училища и детски градини. В-к „Преса“. 4. Юрид. Осъществявам правно действие за потвърждаване на редовността на юридически акт (съдебно решение, договор и др.) чрез отстраняване на порок в него. Законодателят може да придаде обратна сила на разпоредби на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. М. Павлова. Още един пример: скандинавската дума сага, заета в езика ни през немски, също е с четири значения, неописани изцяло от никой друг речник: 1. Литер. Древно исландско, норвежко или келтско произведение в прозаична форма с вплетени в него стихове, създадено на фолклорна основа, в което се разказва за героични събития, исторически личности, легендарни и митологични герои или за стари родове, като се преплитат реални събития и фантастични мотиви. Наред с поетичния жанр в Исландия се създавал и особен вид разказ – сага – прозаични разкази, доближаващи се до фолклора. С. Кюпрюбашиев. 2. Разш. Легенда1 (в 1 знач.). (Дефиницията е синонимна, т.е. препратена към легенда1 1. Народно или лично повествователно произведение с фантастичноприказен характер, в основата на което стои действително събитие или историческа личност). Каравелов се е поставял в услуга на онези възгледи, които толкова руски и европейски учени са внедрявали навред: да се съберат колкото се може по-бързо „изчезващите останки от обичаи, песни и саги“ на славянските народи, за да се допълни чрез тях общата духовна картина на човечеството. М. Арнаудов. 3. Прен. Литературно или филмово произведение, в което се проследява дълъг период от живота на героите или съдбата на няколко поколения, пресъздават се исторически събития. Той [сериалът] категорично се различава от досегашните продукции, а с качествата си изисканост и класа може да бъде определен като мелодрама от типа историческа семейна романтична сага. Д. Кръстева. Родова сага. Документална сага. // Ирон. Дълъг телевизионен сериал с мелодраматичен сюжет и посредствени художествени качества; сапунка, сапунена опера, сапунен сериал. Мелодраматична сага. 4. Прен. Поредица от събития, житейска история, която обхваща продължителен период от време и е свързана с редица усложнения, затруднения, обрати. Интересна е житейската сага на Милю Касабов и през останалите години от живота му. Г. Янев. Политическа сага. Любовна сага.
От Речника може да се разбере, че напр. думата свинец е не само остаряла, но и книжна и че има две значения: 1. Куршум. Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“. Хр. Ботев. 2. Химическият елемент олово. Думите му паднаха тежки като излети от свинец. Ст. Загорчинов, или че глаголът сдрусвам в миналото е бил синоним на глаголите скъсвам и спрасквам, тъй като е имал жаргонно значение ‘поставям слаба бележка на някого на изпит’.
Доказателство за прецизността при описание на семантичната структура на лексемите в Речника на българския език е предлогът с, чиято речникова статия включва 30 значения, както и многозначните съществителни, глаголи, прилагателни като следните: силен – 35 значения, сила – 25, свободен – 23, свивам – 20, седя – 19, система – 16, свобода – 12.
Характерна черта на Речника е изчерпателността при представянето на устойчивите словосъчетания и фразеологизми, в които участва съответната заглавна единица. Съществителното система съдържат 48 устойчиви съчетания като метрична система, мажоритарна система, изборна система, десетопръстна система, кръвоносна система, координатна система и т. н., а прилагателното свободен – 26 устойчиви словосъчетания като борба свободен стил, задача със свободен отговор, свободен електрон, свободен словоред, свободен час, свободен стих и др. Със съществителното свят има 62 фразеологизъма, сред които на другия край на света; излизам / изляза на бял свят; виждам / видя <бял> свят; върнах се от оня свят; обръщам / обърна света; няма да пропадне светът; светът ми е крив; светът се върти около мене; докато свят светува; за нищо на света; от сътворението на света; стар като света и мн. др.
Като труд, който описва и съхранява словното богатство на българския език, Речникът е полезен за всеки, проявяващ интерес към езика. Филолозите – в страната и в чужбина – са сред активно ползващите Речника – базов за съставяне на други речници – българско-чужди, еднотомни тълковни, специализирани, правописни, и надеждно средство за множество лингвистични изследвания, поради което многократно се цитира. Преводачите и хората на словото също често посягат към Речника в практиката си. Все повече трудът се използва в часовете по българския език и по литература с представените непознати за учениците думи, фразеологизми, значения, стилистични окраски. Той е ценен помощник и за изучаващите български език като чужд. Речникът разширява приложението си в съдебната практика като източник на информация за значенията и експресията на лексикалните единици при казуси, изискващи лингвистични експертизи.
И следващите два тома на академичния тълковен Речник на българския език, които вече се съставят, ще описват лексиката, започваща с 18-ата буква от азбуката ни.
Благодарности
Публикацията е част от изпълнението на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
