Филмовото изкуство предизвиква голям интерес още от първата прожекция, излъчена преди 130 години. И днес киното е сред изкуствата, които достигат до голяма аудитория не само по света, но и у нас. Тъй като през последните години американското кино се радва на най-голяма популярност, в настоящата статия ще бъдат анализирани филмови заглавия на американски филми и по-точно техният превод на български и италиански език. Изследването се концентрира върху два езика, за да може да бъде направена съпоставка. В същото време изборът на италианския език не е случаен, тъй като Италия е сред европейските страни с най-големи традиции в киното и това предполага, че италианската аудитория има отношение към седмото изкуство. Целта на статията е да се проследи дали преводачите в България и Италия избират буквалния превод, или предпочитат да измислят ново заглавие на филмите, които се излъчват в киносалоните. Анализът е насочен само към заглавията на филмите, тъй като те са първият елемент, който потенциалните зрители виждат. Често пъти наименованието на един филм има водеща роля при решението на аудиторията дали иска да го гледа, затова: ,,заглавието трябва да грабва, да притегля, да продава, да печели, да се предава нататък по веригата, да отеква“ (Дачева 2014: 35).
Макар развитието на технологиите да промени до голяма степен света и на киното, и на рекламата, принципите за промотиране на филми следват едни и същи стъпки. Може би най-традиционният вид реклама при излизането на нов филм са филмовите плакати (днес по-скоро можем да говорим за рекламни билбордове, макар че в старите кина все още се залепват плакати с най-новите филми). Плакатите се състоят от няколко задължителни елемента – изображение, което може да е кадър от филма; заглавие; имената на част от актьорите/екипа; слоган на филма (не винаги присъства). Изображенията често пъти подсказват на зрителите какъв е жанрът на филма, дори когато заглавието е по-общо. И все пак от изброените компоненти текстовата част, която е най-важна и запомняща се, е заглавието. Това е текстът, който се изписва с най-големи букви, а често се използва и интересен шрифт, за да се постави допълнителен акцент. Разбира се, днес филмовата реклама далеч не се изчерпва с плакатите, които виждаме под различна форма не само по улиците, но и в онлайн пространството. Сред най-значимите промени, които могат да бъдат отчетени, е появата на трейлърите (кратки видеа, които представят части от филма). Тези клипове представляват сами по себе си изкуство, тъй като често пъти са монтирани, така че да създадат високи очаквания за филма, които впоследствие може и да не бъдат оправдани. В края на всеки трейлър обаче задължително се появява заглавието на филма, тъй като това е елементът, марката на всеки филм, без която той не може да бъде разграничен от всички останали кинотворби.
Затова не е случайно, че измислянето на подходящо заглавие е важна част при създаването на един филм. То трябва да бъде израдено по начин, който не само да отговаря на сюжета, но и да привлича аудиторията. По въпроса за това каква информация трябва да дава заглавието на една творба има различни мнения. Според Г. Е. Лесинг: ,,Заглавието не трябва да бъде като меню; колкото по-малко казва за съдържанието, толкова по-добре.“ (Genette 1989: 91). В същото време твърде лаконичните или общи заглавия потенциално рискуват да оставят зрителите безразлични. Заглавието ,,съдържа тематично-съдържателна информация за текста, която може да бъде директна, приблизителна или подвеждаща.“ (Протохристова 2014: 16). Безспорно обаче то винаги се избира въз основа на творбата, която озаглавява, затова ,,заглавието е самостоятелен, но не е независим елемент“ (Hoek 1981: 2). Редица са филмите, които не целят да провокират със заглавията си, а залагат на неутрални думи или фрази. Появяват се обаче филми, чиито заглавия използват метафори, като стремежът на авторите е заглавията да бъдат по-интересни, различни и оттам по-лесно запомнени.
Заглавия, които се превеждат буквално
Най-лесният, а често пъти и най-сполучливият вариант, е буквалният превод на филмовите заглавия. От една страна, по този начин преводачите се придържат към замисъла на авторите. В същото време невинаги новото заглавие е подходящо и отговаря на сюжета на филма (You’ve Got Mail, на бълг. Имате поща, на итал. C’è posta per te). Тук единствената разлика, която може да бъде откроена, е включването на знака маймунско а @, превърнал се в част от електронните пощи, в заглавието на италиански: C’è post@ per te. По този начин се получава своеобразно повторение, тъй като семантиката на заглавието отвежда към идеята за писмо, а знакът @ затвърждава тази идея. Сходен е случаят с филма Нотинг Хил (Notting Hill, на итал. Notting Hill), чието заглавие назовава името на квартала, в който се развива действието. Друг пример за филм, в който преводачите се придържат към оригиналното заглавие, е The Devil wears Prada (на бълг. Дяволът носи Прада, на итал. Il diavolo veste Prada). В случая присъства името на скъпа марка дрехи, което до голяма степен прави заглавието интересно и запомнящо се.
Разбира се, в редица случаи не е възможно заглавията да бъдат преведени буквално. Това се дължи на граматичните особености в различните езици, както и на специфични лексикални употреби. Затова в следващите редове ще бъде обърнато внимание на някои примери, в които има разминаване между оригиналното заглавие и превода му на български и/или италиански език.
Разлики в превода, дължащи се на граматични особености
Една от най-популярните комедии с участието на Робърт де Ниро и Бен Стилър е Meet the Parents (букв. запознай се с родителите). И българският, и италианският превод се доближават максимално до оригинала с тази разлика, че думата родители е заменена с притежателно местоимение. Тази употреба придава разговорен характер на заглавието, като в случая интерес представляват местоименията, които са използвани. В българското заглавие Запознай се с нашите е използвано притежателно местоимение за 1 л., мн.ч. (за назоваване на собствените родители), докато на италиански за предаване на същия смисъл се използва притежателно местоимение за 1 л., ед.ч. – Ti presento i miei (букв. представям ти моите). В продължението на филма авторите залагат на заглавието Meet the Fockers (букв. запознай се с Фокър), като очевидно разчитат, че филмът е достатъчно популярен и зрителите ще могат да се ориентират на кого принадлежи това фамилно име. В българския вариант отново е избрано притежателно местоимение Запознай ме с вашите, като е използвана формата за 2 л., мн.ч. (за назоваване на чуждите родители), докато на италиански е използвано притежателно местоимение за 2 л., ед.ч. – Mi presenti i tuoi? (букв. ще ми представиш ли твоите?). Тук впечатление прави, че е добавен въпросителен знак в края, като по този начин се цели постигане на хумористичен ефект. Оригиналното заглавие на последната част от трилогията е Little Fockers (букв. малките Фокър). Авторите продължават традицията с използването на фамилно име, което е добило достатъчно голяма популярност, за да бъде разпознато. Българското заглавие е Запознай се с малките, като тук употребата на притежателно местоимение е невъзможна, тъй като би се получило повторение с първата част на филмовата поредица (напр. запознай се с нашите деца). В италианския превод се придържат към притежателните местоимения и използват формата за 1 л., мн.ч. – Vi presento i nostri (букв. представям ви нашите). И при българския, и при италианския превод се използват притежателни местоимения, които са субстантивирани. Разлика има във формите на притежателните местоимения, които се употребяват за назоваване на родителите (свои и чужди).
Лексикални особености при превода на филмови заглавия
Понякога преводачите променят някоя лексема, за да поставят различен акцент в заглавието. Такъв е случаят с филма 27 Dresses (букв. 27 рокли), в който се разказва за млада жена, която е била шаферка 27 пъти и затова има в гардероба си 27 рокли. В оригиналното заглавие акцентът е поставен именно върху тези 27 рокли. Без плакат на филма, аудиторията няма как да се досети, че става дума за шаферски рокли. Българското заглавие е 27 сватби, като тук фокусът е насочен към самото събитие – сватбата. В италианското заглавие цифрата 27 отново присъства, но преводачите са избрали по-поетичен начин за представяне на събитието сватба – 27 volte in bianco (букв. 27 пъти в бяло).
Не са малко заглавията на филми, които се състоят само от една дума – Neighbors (букв. съседите). Това общо заглавие е предадено значително по-въздействащо на български, въпреки че лексемата съседи е запазена – Да разлаем съседите. Българските преводачи са заложили на видоизменен фразеологизъм, като заглавието директно препраща към популярния разговорен израз да разлаем кучетата. В същото време е налице и алюзия към едноименния филм (Да разлаем кучетата). Италианският превод също е променен, но в случая е добавен епитет, който описва характера на съседите – Cattivi vicini (букв. лоши съседи).
Сред комедиите, които залагат на експресивно заглавие, е Последният ергенски запой (на англ. The Hangover, букв. махмурлукът). Макар да има промяна в българския превод, идеята е запазена с включването на словосъчетанието ергенски запой (събитие, което впоследствие води до мармурлук). Италианските преводачи също се фокусират върху нощта на ергенското парти, а не върху последиците от запоя – Una notte da leoni (букв. една лъвска нощ). Сравнението da leoni се превежда свободно на италиански, но може да бъде обвързано с устойчивите сравнения forte, coraggioso, fiero come un leone; comportarsi da leone[1] (букв. силен, смел, горд като лъв /сравнения, които използваме и на български/; държа се като лъв). Оттук заглавието на италиански може да бъде преведено по-скоро като една силна нощ или една незабравима нощ. Сходна употреба откриваме и в комедията The big year (букв. голямата година), на български Силна година. И ако на български заглавието използва метафора, но е предадено почти дословно спрямо оригинала, на италиански този метафоричен смисъл е предаден отново чрез употребата на сравнение Un anno da leoni (букв. едва лъвска година или преносно: една силна година).
Разлики в превода се откриват и при филма The Other woman (букв. другата жена). Разказът се разгръща около героинята на Камерън Диас, която открива, че приятелят ѝ е женен и дори тайно се среща с други жени. Тя се съюзява със съпругата му и заедно решават да му отмъстят. На български заглавието е Отмъщение по женски, което дава по-подробна информация за сюжета. Използвано е наречие (по женски), за да се изрази типично за жените поведение/ действие, а думата отмъщение е изписана с червени букви. В слогана към филма се открива известна градация: Необичайно приятелство. Убийствен реванш. На италиански заглавието е Tutti contro lui (букв. всички срещу него), като акцентът е поставен върху думата срещу, която е изписана с червени букви. В слогана се открива и идеята за отмъщение, която е водеща за целия филм: Per vendicarsi dovranno diventare amiche (за да си отмъстят, ще трябва да станат приятелки).
Интересен е преводът на заглавието на комедията, в която главните роли са поверени на Джъстин Тимбърлейк и Мила Кунис Friends with Benefits (букв. приятели с предимства). На български е пропусната лексемата предимства, но идеята е предадена чрез употребата на наречие По приятелски. Това заглавие навежда на мисълта, че персонажите ще имат поведение, характерно за отношенията между приятели. На италиански заглавието е много по-директно и дава по-точна представа за сюжета на филма – Amici di letto (букв. креватни приятели).
Акцентиране върху определени лексеми
В отделна категория могат да бъдат обособени филмите, които акцентират на някои ключови лексеми. За различните жанрове тези думи са различни. Тук ще бъде обърнато внимание на една конкретна лексема, която се среща с висока честота в италианските филми, а именно думата любов (amore). Тя е неизменна част от италианските песни, но и от заглавията на филмите. Дори когато в оригиналното заглавие на английски тя не присъства, преводачите умело го изменят, за да включат думата любов.
Първият филм, който ще разгледаме, е преведен буквално на български Lost in translation (Изгубени в превода). Любопитното е, че този израз се използва в речта, за да опише неразбирането между хората. И въпреки че и на италиански присъства фразата perso nella traduzione, на италиански заглавието е L‘amore tradotto (букв. преведена любов).
Изменение само при италианския превод откриваме и във филма Valentine’s Day (на бълг. ,,Денят на влюбените“). В Италия филмът е преведен Appuntamento con l’amore (букв. среща с любовта), като тук заглавието е по-общо и не отвежда директно към празника на влюбените 14-ти февруари, защото любовта може да бъде срещната, а и празнувана всеки ден.
Една от най-успешните романтични комедии през последните години е The Holiday (преведена буквално на български Ваканцията). На италиански в заглавието е използвана метафора, като отново присъства думата ваканция, но е добавена и думата любов: L‘amore non va in vacanza (букв. Любовта не отива на почивка).
В следващия пример наблюдаваме видоизменение и в двата превода, но отново на италиански разликите са по-големи. Филмът Shallow Hal (букв. повърхностният Хал) на български е преведен Свалячът Хал. По този начин се запазва максимално оригиналният замисъл, но е използван епитет, който има разговорен характер. На италиански заглавието е Amore a prima svista, като тук има няколко любопитни елемента. На първо място липсва името на главния персонаж, както и епитетът, който описва неговия характер. Думата любов се появява в първа позиция, като преводачите са използвали един популярен израз, който са видоизменили – amore a prima vista (любов от пръв поглед) се е превърнало в amore a prima svista (букв. любов от първо недоглеждане). Чрез играта на думи се постига хумористичен ефект, а лексемата любов препраща към жанра на филма.
Друг популярен филм от близкото минало е Безсъници в Сиатъл (Sleepless in Seattle). В италианския превод не е назован града, в който се развива действието, но за сметка на това е добавена думата любов: Insonnia d’amore (букв. безсъние от любов).
Сериозно разминаване в превода има и във филма, посветен на живота и творчеството на Джони Кеш. Филмът се казва Walk the line и на български е преведен максимално точно Да преминеш границата. Заглавието е знаково, тъй като отвежда към една от песните на Джони Кеш (I walk the line). На италиански то е изцяло променено, като не присъства нито една от оригиналните лексеми, но е влючена думата любов: Quando l‘amore brucia l‘anima (букв. Когато любовта изгаря душата). Обяснението отново може да бъде търсено във факта, че по този начин още от заглавието се разбира какъв е жанрът на филма.
Отлики в превода и на двата езика има в следващия филм Gone Girl (букв. изчезнало момиче). В трилъра на Дейвид Финчър историята се фокусира върху изчезването на главната героиня, като това събитие е пренесено и в заглавието. В българския превод не присъства идеята за изчезване/ отвличане, а е избрано по-общо заглавие, което не дава ясна информация за сюжета: Не казвай сбогом. Италианските преводачи се придържат към темата за любовта, която може да има много страни и се спират на L‘amore bugiardo (букв. лъжлива любов).
Заглавия, при които има промени само в италианския превод
Редица са примерите, в които се наблюдава промяна само в италианския превод. Един от най-популярните филми, които неизменно се излъчват по телевизията по време на коледните празници е Сам вкъщи (Home Alone). И ако българският превод е буквален, то на италиански имаме сериозна промяна на заглавието – Mamma ho perso l’aereo (букв. мамо, изпуснах самолета). Тук акцентът е поставен върху причината малкият герой да остане сам вкъщи.
В следващия пример българските преводачи се придържат към оригиналното заглавие Предложението (The Proposal), което до голяма степен повтаря изображението, което е избрано за филмовите плакати. На него Сандра Бълок държи годежен пръстен, който ще даде на Райън Рейнолдс. Тази стратегия при озаглавяването на филми е считана за сполучлива от редица изследователи, тъй като ,,заглавието се разбира и запомня по-добре и по-бързо, ако показва силна връзка с произведението, което озаглавява“ (Iannelli 1998: 29). Изменение откриваме в италианския превод – Ricatto d’amore (букв. любовен шантаж), като по този начин е загатнат сюжетът на филма.
Във филмовата класика The Shawshank Redemption (Изкуплението Шоушенк) заглавието директно назовава една от ключовите локации във филма – затвора ,,Шоушенк“, където главният персонаж прекарва дълги години. На италиански заглавието е изцяло променено: Le ali della libertà (букв. Крилете на свободата), като вместо на затвора, се акцентира върху темата за свободата.
Филмът The Immigrant (на български Имигрантката) залага на лаконично заглавие, което се фокусира върху централния персонаж. На италиански ключовата лексема, която описва главната героиня липсва: C’era una volta a New York (букв. Имало едно време в Ню Йорк). Очевидно тук преводачите са направили препратка към филмовия шедьовър на Серджо Леоне Имало едно време в Америка, което може да бъде отдадено на италианския произход на режисьора. Този подход крие известни рискове, тъй като ,,когато заглавието цитира друго заглавие, в творбата се включва целият потенциал от значения, заложени в първичния текст.“ (Протохристова 2014: 43).
Пример за заглавие, което не съответства на жанра на филма, е Intolerable Cruelty (на български Непоносима жестокост). Постигането на градация чрез употребата на две лексеми с негативна конотация създава лъжливата представа у аудиторията, че творбата принадлежи към жанра трилър, а в действителност филмът попада в списъка на романтичните комедии. Италианският превод е по-описателен и дава повече информация, но носи по-малка експресивност: Prima ti sposo poi ti rovino (букв. първо ще се оженя за теб, после ще те съсипя).
Не са малко филмите, които залагат на заглавие, което назовава името на главния персонаж, както е във филма Van Wilder, преведен на български буквално (Ван Уилдър). Тъй като действието се развива в колеж, на италиански преводът отвежда именно към това място – Maial college. Хуморът произтича от начина, по който е изписано заглавието, защото могат да бъдат разграничени два прочита: mai al college букв. никога в колежа и maiale college букв. колеж за прасета.
Прегледът на заглавията показва една графична специфика, която засяга основно италианските заглавия, а именно използването на многоточие в средата или в края на заглавието (без такова да присъства в оригиралното заглавие). Типичен пример е филмът The Break-Up, преведен буквално на български (Раздялата). На италиански заглавието е много по-описателно, като е използвана градация: Ti odio, ti lascio, ti... (букв. мразя те, напускам те, ... те). В края е поставено многоточие, като всеки зрител сам може да довърши заглавието.
Комедията Horrible Bosses (букв. ужасни шефове) е преведена почти буквално на български Шефове гадняри, като вместо прилагателно име, е използвано съществително, което описва характера на шефовете. На италиански филмът е озаглавен Come ammazzare il capo...e vivere felici (букв. как да убием шефа ... и да живеем щастливи). Задаването на въпрос (как да убием шефа) и последвалото многоточие създават своеобразно очакване, което е последвано не от отговор на въпроса, а от представяне на резултата, който ще произтече от това действие.
Анализът на филмови заглавия показва, че темата може да бъде продължена и предполага по-задълбочени изследвания. Въз основа на събрания материал, могат да бъдат направени следните изводи. На първо място, различната аудитория предполага и различен подход при промотирането на един филм. Преводачите видоизменят частично или напълно оригиналните заглавия, за да се доближат до вкусовете и очакванията на родната си аудитория. Направеният преглед показва, че се наблюдават съществени разлики при превода на филмови заглавия на български и италиански език. За българските преводи не са характерни сериозни отклонения от оригиналните заглавия. Наблюдават се редки употреби на фразеологизми, които са добавени от нашите преводачи. За италианските заглавия е типично тенденциозното включване на лексемата amore (любов), въпреки отсъствието ѝ в оригиналните заглавия. Друга специфика, която може да бъде отчетена, е предпочитанието към по-описателен превод на италиански. Може да се обобщи, че отклоненията в превода в по-голямата си част не се дължат на граматически специфики, а по-скоро на промени, осъществени на лексикално ниво.
БИБЛИОГРАФИЯ
Дачева 2014: Дачева, Г. Стилистични ефекти на алюзивните заглавия. София. Изд. Парадигма, 2014.
Протохристова 2014: Протохристова, К. Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието. Университетско издателство ,,Паисий Хилендарски“, 2014.
Genette 1989: Genette, G. Soglie. I dintorni del testo. Torino, a cura di Camilla Maria Cederna, Einaudi, 1989.
Hoek 1981: Hoek, Leo H. La marque du titre: Dispositifs sémiotiques d’une pratique textuelle. New York: De Gruyter Mouton, Berlin, 1981.
Iannelli 1998: Iannelli, Ettore C. La traduzione dei titoli dei film. Appunti di linguistica, Milano, 1998.
Онлайн източници
