---
title: "Брой 1 (2025)"
---

# Брой 1 (2025)

## Mеждународна научна конференция „Книжовният език и диалектите исторически и съвременни аспекти“ (Поморие, 5–6 юни 2025 г.)

На 5 и 6 юни 2025 г. се проведе Международна научна конференция на тема „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“ по случай 90-годишнината от рождението на видния български езиковед проф. д-р Иван Кочев[[1]](#fnote1). Организатор на научния форум беше Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОН и със съдействието на Община Поморие. Точният избор на темата за научния форум в памет на забележителния учен и целокупното му научно творчество събра в родния му град както утвърдени български и чуждестранни учени, така и млади изследователи, които изложиха интересни изследователски тези и участваха в задълбочени дискусии по актуални езиковедски и исторически теми.

 В Организационния и Програмния комитети се включиха научните сътрудници от Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, чийто ръководител проф. Кочев е бил в периода от 1975 до 1988 г. В Организационния комитет взеха участие гл. ас. д-р Маргарита Котева (председател), гл. ас. д-р Катерина Ушева, доц. д-р Кирил Кирилов, доц. д-р Илияна Гаравалова, д-р Олга Колот, д-р Светлана Георгиева и д-р Ивана Давитков. В състава на Програмния комитет участваха проф. д-р Ана Кочева, проф. д-р Лучия Антонова, гл. ас. д-р Маргарита Котева и доц. д-р Лиляна Василева.

 В продължение на два дни научната програма на конференцията предложи богато съдържание, включващо пленарна сесия и шест секции. Представени бяха над 35 доклада, обхващащи широк спектър от предимно езиковедски, но и исторически теми, като във всяка секция след представянето на докладите се провеждаше оживена дискусия. Освен темите по българска диалектология и лингвистична география в докладите бяха разгледани резултати от най-новите проучвания по съвременен български език, българска лексикология и лексикография, история на българския език, етимология, ономастика, етнолингвистика, общо и съпоставително езикознание, история и културология.

 Форумът беше открит от проф. д-р Ана Кочева, след което с приветствени думи към участниците се обърна заместник-кметът на гр. Поморие Янчо Илиев, който прочете поздравителен адрес от името на кмета на града Иван Алексиев. Последва пленарната сесия, открита и ръководена от директора на Института за български език към БАН проф. д-р Светла Коева. По време на пленарното заседание бяха изнесени пет доклада, обединяващи в себе си научните търсения и обществената работа на проф. Иван Кочев и очертаващи умело подредената научна програма на форума. Докладът на проф. д-р Ана Кочева (Институт за български език към БАН) беше посветен на езиковия пейзаж на гр. Поморие, като в него беше представена езиковата ситуация, в която съжителстват няколко езикови формации – наред с книжовната и книжовно-разговорната се очертават и диалектни: североизточни български говори от балкански и подбалкански тип, югозападнобългарски диалект от ятовата изоглосна област, какъвто е западносолунският и местният гръцки диалект, наречен анхиалски. В доклада на проф. д-р Ангел Ангелов (СУ „Св. Климент Охридски“) се постави акцент върху дейността на проф. Кочев в Македонския научен институт, чийто зам.-директор е бил от 1990 до 2008 година. Обект на изследване в доклада на проф. д-р Мануела Невачи (Институт по лингвистика при Румънската академия на науките) бяха заемките от славянски произход в румънския език през призмата на лингвистичната география. Проф. д-р Славка Керемидчиева (Институт за български език към БАН) представи българската роднинска терминология според данни от Общославянския лингвистичен атлас – значим международен проект, разкриващ диалектните връзки и различия между славянските езици. Последното изложение в пленарната сесия беше на проф. д-р хаб. Беата Рашевска-Журек (Ягелонски университет, Краков, Полша) и то хвърли светлина върху славянските езици чрез разбирането и преоценката на понятието *zabawa*, базирано на лексемите *igra, igrać*.

 След кратка пауза работата на участниците във форума продължи в две работещи паралелно секции – *Диалектология и лингвистична география. Етимология. Езикови ресурси*и *Българска диалектология и лингвистична география*. В рамките на първата секция се постави акцент върху езиковото разнообразие в балкански и исторически контекст. В изнесените доклади бяха представени резултати от изследвания, свързани с българските говори в Преспанско, Албания (Л. Антонова-Василева), с етимологията на жаргонни български думи през призмата на историческата социолингвистика (К. Лешбер), с особеностите на глаголи с кулинарно значение в българския език спрямо граматическия вид и типовете ситуации (С. Коева), както и с термини от румънските езикови и етнографски атласи, свързани с традиционните покривни конструкции (И. Флоря). В същото време в секцията *Българска диалектология и лингвистична география*бяха представени изследвания върху фонетичните, номинативни и семантични особености на диалектни названия от с. Брезе, Девинско (Ел. Каневска-Николова), акцентните парадигми в банския диалект (Р. Цонев), съвременното състояние на фонологичните системи на вокализма в северния подтип на разложкия говор (К. Ушева) и хетероними с кулинарно значение в българските говори (Л. Василева).

 В рамките на следобедното заседание работиха още две секции – *Диалектология и лексикография. Съпоставително езикознание. Съвременен български език*и *Етимология, лексикология и ономастика.*В първата секция бяха представени изследвания върху български диалекти – унгарски заемки за названия на диви животни върху материал от Общославянския лингвистичен атлас (К. Кирилов) и два доклада, които хвърлиха светлина върху съвременното състояние на българските говори в Украйна (С. Георгиева; О. Колот). След кратка почивка последваха докладите върху лексикографските аспекти на първите двуезични речници с чешки и български език (М. Кузмова), съществителните имена от общ род върху материал от тълковния речник на Стефан Младенов (В. Сумрова) и стилистичната функция на аористния суфикс *S*в българския език (Р. Стоилов). По същото време в паралелно заседаващата секция бяха представени изследвания върху старинните географски имена от Източна България (А. Чолева-Димитрова), милитаристичната лексика в средновековния текст „Чудото с Калоян“ от Рилския панегирик на Владислав Граматик (М. Цибранска-Костова) и лексикалносемантичните модели на имената на Светия Дух (Б. Попов). Последваха доклади, разискващи етимологията на диалектни думи (Х. Дейкова; Кр. Фучеджиева), както и лексикално-семантичните отношения между названия на храни в говора на с. Долен, Златоградско (Кр. Дюлгерова-Узунова).

 През втория ден работата на участниците във форума продължи в секциите *Българска диалектология. Етимология. Съвременен български език*и *История. Културология*. В докладите от езиковедската секция беше разгледано съвременното състояние на различни особености на диалектите в Хасковско и Харманлийско (М. Котева), на царибродския (И. Давитков) и речанския говор (И. Гаравалова), както и фонетичните особености на вокала *Ъ*в българския език върху материал от граматики на българския език от XIX век (В. Маринов). Последваха докладите за названията с емоционалната оцветеност в българските граматики от Възраждането (Л. Перчеклийски, Н. Цинцарска), за възможния първичен звукоподражателен произход на праслав. ****хъrtъ****ʼбързо ловно кучеʼ*(С. Стефанов) и две изследвания, посветени на словообразуването – словообразуване на прилагателни със значение *‘бременна (за жена)ʼ*(Ц. Ангелова) и словообразувателна конкуренция при българско-гръцки субстантивни хибриди (Н. Сотирова).

 На фона на преобладаващо езиковедските изследвания секцията *История. Културология*открои нови подходи към българското културно и историческо наследство. Представените доклади обхванаха теми като топонимията в Българския апокрифен летопис (Г. Николов), значението на Анхиалското поле като символичен „български Батълфилд“ (П. Павлов), антропонимията от селища с българско население в южните краища на българското езиково землище от османски данъчни регистри от XVI в. (Г. Митринов), както и сведения за българската история в трудовете на Лаоник Халкокондил (В. Ангелов). Внимание беше отделено и на важни съвременни културнополитически процеси – държавната политика в сферата на науката и образованието в Република Северна Македония през 80-те години (Е. Слатинска-Ованезова) и отражението на езика и културата на българите в украинския периодичен печат от XX–XXI век (О. Малаш). Секцията потвърди значението на историко-културния анализ като важен допълнителен ракурс в интерпретацията на езиковите и етническите процеси на Балканите.

 Научният форум, посветен както на делото на проф. д-р Иван Кочев, така и на динамичните процеси в развитието на българския език, даде възможност в неговата работа да се включат изследователи от престижни университетски и изледователски центрове у нас (Институт за български език към БАН, СУ

 „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“) и от чужбина (Германия, Полша, Румъния, Украйна). Присъствието на учени от различни академии на науките и университетски центрове допринесе за плодотворен дебат в колегиална обстановка, както и за обмен на идеи. Със своята богата програма, академична прецизност и откритост към съвременните научни тенденции конференцията утвърди мястото и ролята на българската лингвистика на международната сцена. В заключение, Международната научна конференция в гр. Поморие изрази не само дължимата почит към проф. д-р Иван Кочев, но и се превърна в значимо събитие за българската езиковедска наука.

  

 [1.](#note1) Официалното съобщение за конференцията е достъпно на следния линк: [https://ibl.bas.bg/mezhdunarodna-nautchna-konferentsiya-po-slutchay-90-godishninata-ot-rozhdenieto-na-prof-d-r-ivan-kotchev-vknizhovniyat-ezik-i-dialektite-v-istoritcheski-i-savremenni-aspektiv/](https://ibl.bas.bg/mezhdunarodna-nautchna-konferentsiya-po-slutchay-90-godishninata-ot-rozhdenieto-na-prof-d-r-ivan-kotchev-vknizhovniyat-ezik-i-dialektite-v-istoritcheski-i-savremenni-aspektiv/).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/mezhdunarodna-naucna-konferenciya-knizovniyat-ezik-i-dialektite-istoriceski-i-suvremenni-aspekti-pomorie-5-6-uni-2025-g.md)

## Международна докторантска конференция „Преводът и неговите предизвикателства“ – Бърно, 2025

На 23-ти април 2025 г. в гр. Бърно, Чехия, се проведе международната научна конференция „Преводът и неговите предизвикателства“, организирана от Философския факултет на Масариковия университет.

 За ефективната работа със своите научни изследвания допринесоха участници от Масариковия университет (Бърно), Карловия университет (Прага), Софийския университет. Представянето на докладите се извърши в четири секции.

 Секция I насочи вниманието към следните теми: преподаване на аудиовизуален превод, Русия в чешката публицистика, метафората в спорта, езиковата култура в бизнес отношенията. Специализираните доклади бяха представени от Тереза Поледникова (Масариков университет), *Предизвикателства при преподаването на аудиовизуален превод и локализация в области, фокусирани върху превода – казус*; Анна Калдрова (Масариков университет), *Русия в чешката публицистика: корпусен анализ на културни и политически препратки*; Паола Георгиева (Софийски университет), *Метафората в българската спортна медийна реч*; Надежда Илиева (Софийски университет), *Езикова култура и стил на българските бизнес отношения.*

 В Секция II докладите имаха следната насоченост – същността на езика, смисъла на думите, превода на тяхното значение в определени аспекти на различни литературни текстове. Представиха се следните участници: Томаш Ерхарт (Масариков университет), *Езикът на съвременната пропаганда в руската фентъзи литература*; Фьодор Винокуров (Масариков университет), *Благодеятел или Благодетел: онимът на държавния глава в романа на Й. Замятин М.Й*; Тетяна Йеременко (Масариков университет*)*, *Няколко бележки за превода от украински на чешки на разказите на Юрий Андрухович от Лексикона на интимните градове*; Кремена Рикова (Софийски университет*)*, *Семиотичен и стилистичен аспект на библейската символика в романите на Мария Лалева „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“*; Дагмар Халадова (Масариков университет), *Небинарна полска поезия и очертание на проблемите на превода.*

 В Секция III обхватът на научните проучвания включваше следните езиковедски аспекти: Мая Йосифова (Софийски университет), *Пространствен синтаксис*; Войтех Адам (Масариков университет), *Основни групи термини в руската и чешката правна терминология*.

 Разнообразни, актуални бяха и темите, които представят специфични сфери в изследователски план: Хана Алексиаевич (Масариков университет), *Бохемизми в съвременните славянски езици*; Наталия Ковачова (Масариков университет), *Английският – lingua franca на автомобилния свят F1.*

 В Секция IV аналитичният езиковедски преглед на функционалните разновидности на езика беше извършен от: Александър Стукало (Карлов университет), У*правление на езика като теоретична рамка за изследване на езиковите биографии на украински мигранти*; Тереза Божановска (Масариков университет), *Прагматична функция на частицата če в чешки, руски и украински въз основа на примери от стихове от Евангелието на Матей*; Олга Черевик (Масариков университет), *Популяризиране на териториалните диалекти на украинския език по телевизията в независима Украйна*; Коста Славов (Софийски университет), *Фразеологизми с компонент на цвят в българската публична реч*; Владимир Илиев (Софийски университет), *Съвременни идеи в българската лингвистика (проект и създаване на идеографски диалектен речник).*

 Научната конференция, Бърно 2025 г., бе ползотворна, ефективна. Представените научни изследвания в своето разнообразие са принос за обогатяване, допълване, систематизиране на езиковата култура в национален и международен аспект.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/mezhdunarodna-doktorantska-konferenciya-prevod-t-i-negovite-predizvikatelstva-brno-2025.md)

## Международна българистична конференция „Преводът и неговите предизвикателства“

На 9 май 2025 г. в Бърно, Чехия, се проведе международната българистична конференция „Преводът и неговите предизвикателства“, организирана от Катедрата по славистика на Философския факултет в Масариковия университет. В научния форум, който се провежда през година, участваха утвърдени учени и преводачи от България (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“), Чехия (Масариков университет) и Унгария (Сегедски университет).

 Научната конференция беше открита в зала А31 от Елена Крейчова, която приветства участниците и им пожела ползотворна работа. По време на конференцията бяха изнесени 12 доклада, разпределени в две секции, занимаващи се с актуални въпроси от теорията и практиката на превода.

 По време на първата секция, модерирана от Радост Железарова, бяха изнесени седем доклада. Лилия Желева представи някои от най-често срещаните предизвикателства в обучението по конферентен превод от/на славянски езици. Павел Крейчи изнесе доклад, посветен на превода на български език на някои чешки думи, свързани с икономическата престъпност. Елена Крейчова запозна аудиторията с проблемите при превода на реалии от областта на кулинарията, като във фокуса на доклада ѝ беше поставен чешкият превод на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. Полският превод на едноименния роман беше обект на анализ в доклада на Надежда Сталянова, която разгледа особеностите при превода на реалии в исторически контекст. Десислава Недялкова разказа за превода на наименованията на славянските духове и демони. В доклада на Неда-Мария Панайотова бяха откроени редица трудности при превода на филмови заглавия. Мария Дудаш представи двуезичното списание „Хемус“. Секцията завърши с дискусия, в която се постави акцент върху преводите на романа „Времеубежище“ на различни езици.

 Във втората секция, модерирана от Лилия Желева, бяха изнесени пет доклада. Магдалена Костова-Панайотова и Величко Панайотов разгърнаха темата за реалностите и възможностите, свързани с превода на българска литература в славяноезични страни (Чехия и Словакия). Радост Железарова разказа за спецификите и предизвикателствата в славяно-славянския художествен превод. Моника Фаркаш-Барати обобщи наблюденията си върху затрудненията при превода на унгарска криминална литература на български език. Мария Пилева изнесе доклад, посветен на първия български превод на книгата „Запознайте се с България“ някога и сега“ на Рубън Маркъм. Разликите в подхода към бележките под линия в българската и в американската преводна практика бяха представени от Трейси Спийд. Секцията завърши с дискусия, в която се споделиха и обсъдиха нови идеи и възможности за изследвания и сътрудничество.

 Освен теоретици и практици в сферата на превода на конференцията присъстваха и студенти, изучаващи българска филология в Масариковия университет. Студенти българисти участваха и в подготовката и провеждането на събитието.

 Международната българистичната конференция „Преводът и неговите предизвикателства“ не само подпомага работата на преводачите и изследователите в областта на превода и разширява научните контакти на участниците, но и разкрива нови хоризонти в областта на транслатологията.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/mejdunarodna-bulgaristicna-konferencia-prevod-t-i-negovite-predizvikatelstva.md)

## Международна научна конференция „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“

На 20–22 май 2025 г. в София се проведе Международната научна конференция „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“. Тридневното събитие беше организирано от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В организационния комитет взеха участие колеги от почти всички катедри на факултета: „Български език“, „Кирилометодиевистика“, „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“, „Руска литература“, „Българска литература“, „Български език като чужд“, „Методика на обучението по български език и литература“, „Руски език“ и „Теория на литературата“.

 Близо сто и шейсет учени от България и от чужбина обмениха опит, идеи и споделиха своите научни постижения. От българска страна участваха учени от СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Кирило-Методиевския научен център (БАН), Института за литература (БАН), ШУ „Епископ Константин Преславски“, Института за балканистика с център по тракология (БАН), Института за български език (БАН), УАСГ, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ, ВТУ „Тодор Каблешков“, Института за балканистика (БАН), Военната академия „Г. С. Раковски“, БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“, Асоциация „Онгъл“, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (БАН), Медицинския университет – Варна. Чуждестранното участие включваше учени от Ягелонския университет (Полша), Сегедския университет (Унгария), Университета в Трир (Германия), Болонския университет (Италия), Загребския университет (Хърватия), Силезийския университет (Полша), Варшавския университет (Полша), Университета „Лоранд Йотвьош“ (Унгария), Одеския национален университет „И. И. Мечников (Украйна), Университета „Сока“ (Япония), Държавния университет във Валдоста (САЩ), Атинския университет (Гърция) и МДПУ „Богдан Хмелницки“, Център по българистика (Украйна). Докладите бяха разпределени в двайсет и осем тематични панела и множество сесии, посветени на езикознанието, литературата и културологията.

 Конференцията беше открита от проф. д.ф.н. Амелия Личева, декан на ФСФ. В своите приветствени думи тя подчерта, че в последните няколко години конференцията е възвърнала своя изключително голям авторитет. Проф. Личева отбеляза, че темата на форума задава актуална и важна посока за размисъл, тъй като говоренето за езика през идеята за действие и бездействие е изключително важна. Разговорът по значими обществени теми в съвременния живот често е невъзможен, думите нерядко се изпразват от съдържание, което довежда не просто до липса на комуникация, а и до опасни последствия, каквито представляват фалшивите новини и конспиративните теории. Затова хората на словото имат огромната отговорност не само към езика, но и към обществото – да внушат колко са важни думите и как с тях може не само да се правят светове, но и да се рушат. В края на своето обръщение проф. Личева изрази надеждата си гласовете на академичната общност да бъдат все повече чувани, и пожела успех на конференцията.

 Първият конферентен ден продължи с пленарни доклади на следната тематика: „Въздействие в езика (прояви на максимата за екстравагантност на употребата)“, Стоян Буров (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), „Български принцеси/княгини и техните литературни животи“, Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски“), „Тракийски зоонимни божества и ритуални практики с животни“, Албена Мирчева – Жечкова (СУ „Св. Климент Охридски“) и „Действие и бездействие на светеца войн като агиографски *modus operandi*(бележки върху славянските преводи на цикъла за чудесата на св. Мина), Ян Страдомски (Ягелонски университет, Полша).

 Последва изнасяне на секционни доклади. Бяха обособени следните панели: *Действие и бездействие: възрожденски ракурси*, *Каузалност и алогичност: (интер)културни контексти*, *Острови на неблажените, Руската литература от XVIII–XIX век: поглед от днес*и *Руската литература от XX век: поглед от днес*, *Съвременни морфологични и синтактични подходи*и *Приложна лингвистика*. Тематиката засягаше проблеми на възрожденската литература, действието и бездействието в литературата, рецепцията на българска литература в чужбина и рецепцията на чужда литература в България, литература и тоталитаризъм, литературни направления в българската литература, българска литературна русистика. Бяха разгледани въпроси, свързани с морфологията, семантиката и прагматиката, превода, както и проблеми от областта на фразеологията. В края на конферентния ден бяха представени нови издания по литературоведска русистика.

 Във втория ден на научния форум докладите бяха разпределени тематично в панелите: *„Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година*, *Текст и интертекст: способи за себеизява*, *Световната литература: подстъпи и тълкувания*, *Герои и антигерои: постмодерни интерпретации*, *Граници и преходи: модернистични търсения*, *Фикционално и реално: бинарни подходи*, *Разказ в преход: литературите между минало и настояще*, *Руска литературна емиграция в България*, *Руски постмодернизъм*и *Между действието и бездействието: литература и избор*, *Съпоставително езикознание*и *Език, литература и образование*. Изложенията засегнаха широк спектър от теми, посветени на проблемите на културологията, балканистиката, войната и травмата, автофикцията. Представени бяха съвременни литературни конструкции и деконструкции, класическа и съвременна българска и чуждестранна литература, превод и културна интеграция. Поставиха се проблеми на съпоставителното езикознание и диалектологията в контекста на съвременните методи. Бяха обсъдени съвременните образователни стратегии и перспективи, включително мястото и ролята на изкуствения интелект, а така също учебна литература, езикови политики, интердисциплинарни методи и STEAM подход.

 Третият ден беше посветен на следната тематика: *Идентичност и разноликост: анализационни перспективи*, *Традиция и експерименталност: поетически светове*, *Енергията на края*, *Език и култура*, *Традиции и интерпретации в миналото и днес*и *Митология: традиции и съвременност*, *Тенденции в съвременния руски език*и *Приложна лингвистика. Съвременни ресурси в обучението по български език като чужд/втори*. Разгледаха се въпроси, свързани със славянските и европейските литератури, а също така и със свръхестественото, сюрреализма и абсурда в литературата. Бяха представени теми, свързани с изкуството и езика, културата и фолклорната религиозност, етнологията, езика и рекламата, адаптацията на чуждоезиковата лексика. Специално място беше отредено и на обучението по български език като чужд/втори, като бяха поставени проблеми, посветени на речевото действие и въздействие, изкуствения интелект и неговото място в чуждоезиковото обучение, фонетиката и фонологията, игрите и медиацията в ЧЕО, както и етноспецифични особености на езиковото усвояване и психолингвистичната перспектива в ЧЕО.

 В края на всяко от заседанията се проведе ползотворна научна дискусия, в рамките на която аудиторията и авторите споделиха впечатленията си от докладите и обсъдиха повдигнатите в тях въпроси.

 С изключително многообразната си тематика и оригинални интерпретации на различни теми Международната конференция „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“ се превърна в значителен и ценен форум, на който се обсъдиха навременни и дискусионни проблеми, споделиха се идеи и се очертаха посоки за бъдещи дебати.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/mejdunarodna-naucna-konferencia-dejstvie-i-bezdejstvie-v-ezika-literaturata-i-kulturata.md)

## Рецензия за книгата на доц. д-р Владислав Миланов „Абстрактна лексика в българските диалекти“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025

Монографията на доцент д-р Владислав Миланов „Абстрактна лексика в българските диалекти“ (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2025, 199 с. ISBN 978-954-07-6133-6) представлява оригинално и задълбочено изследване, посветено на една слабо проучена и в същото време изключително важна проблематика в българската лингвистика – наличието, функционирането и структурните характеристики на абстрактната лексика в българските народни говори. Това изследване се отличава с новаторския си подход, тъй като представлява първото систематизирано и теоретично обосновано проучване на абстрактната лексика в рамките на българската диалектна система – област, към която досега липсваше цялостен научен поглед.

 Изследването категорично опровергава традиционната хипотеза, според която в диалектната реч преобладава конкретната номинация, а абстрактните лексеми са оскъдни или отсъстват. Напротив, на основата на богат емпиричен материал от над 600 диалектни съществителни авторът демонстрира, че абстрактната номинация в народните говори е структурирана, развита и изключително продуктивна. С това изследването представлява ценен принос към лексикологията, словообразуването и диалектологията, като допълва разбирането за семантичните и морфологичните ресурси на българския език.

 Монографията е изградена върху ясно очертана структура и демонстрира вътрешна логическа последователност. Изследването започва с дефиниране на основните понятия и целите на анализа, преминава през теоретичен преглед на съществуващите изследвания и методологии и навлиза в същинската аналитична част, която разглежда конкретни лексикални единици и словообразувателни модели.

 Особено внимание заслужават отделните тематични ядра, които се фокусират върху: историческия развой на абстрактната лексика; формирането на книжовната система и взаимодействието ѝ с говорите; лексикалните иновации в дамаскините и след тях; словообразувателната прозрачност и мотивация; функционирането на абстрактните лексеми в художествените текстове.

 Всеки дял надгражда предходния, като същевременно поддържа връзка с отправните цели, което осигурява концептуална и аргументативна цялост.

 Изследването е основано на съвременните методи на съпоставителния, исторически и морфологичен анализ. Особено внимание се отделя на словообразувателните механизми – деривационните модели с различни суфикси и представки, както и на продуктивността и семантичната стойност на тези модели в диалектна среда. Теоретичната рамка на изследването се базира на фундаментални понятия от лексикологията и диалектологията, като се предлага собствена концептуализация на термина „абстрактна диалектна лексика“, която надгражда съществуващите виждания.

 Авторът включва и критичен преглед на съвременните хипотези за „загуба“ на абстрактни значения в диалектите, представяйки алтернативна визия, базирана на лексикално богатство и словообразувателна креативност.

 Едно от най-силните качества на монографията е представянето на конкретни случаи на абстрактни лексеми, съпроводено с детайлен анализ на тяхната морфология, семантика и географско разпространение. Изследвани са ключови концепти като „любов“, „бедност“, „време“, „болест“, „вина“, „душа“, „лъжа“ и други. За всяка от тези лексеми се предлага диалектна типология, която показва както семантичните трансформации, така и формалните варианти в различните говори. Особено впечатляваща е работата по извеждането на системност в тези форми, което досега отсъстваше в литературата.

 Монографията се основава на обширен корпус от диалектни материали – както печатни (диалектни речници, граматики, текстове), така и полеви записи. Това осигурява висока представителност на данните и придава емпирична тежест на направените обобщения. Въпреки че източниците често са имплицитни, обемът и разнообразието на примери ясно говорят за задълбоченото познаване на автора на българската диалектна традиция.

 Монографията притежава висока научна стойност и демонстрира потенциала на диалектологията за принос към общолингвистичната теория. Освен че систематизира и описва феномен с недостатъчно внимание до момента, трудът открива възможности за бъдещи изследвания – както в синхронен, така и в диахронен план. Биха били полезни например: разширяване към абстрактни прилагателни и глаголи; социално-езикови аспекти на абстрактната номинация; интерславянски съпоставки с други балкански или славянски езици; интегриране на корпусно-базирани методи. Тези насоки биха задълбочили разбирането за функционирането на абстрактната лексика в широк лингвокултурен контекст.

 Монографията на доцент д-р Владислав Миланов представлява висококачествено научно изследване, което демонстрира както задълбочена емпирична работа, така и иновативен теоретичен принос. Системността на анализа, ясната методология и аналитичната прецизност превръщат този труд в значимо постижение в съвременната българска лингвистика, в труд, който може да бъде използван като матрица за проучване на абстрактната лексика не само в метрополията, а и в диаспорите. Изследването е не само принос към лексикологията и диалектологията, но и към по-широкото разбиране за абстрактното мислене и езиковото моделиране в българската езикова традиция.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/retzenzia-za-knigata-na-doc-d-r-vladislav-milanov-abstraktna-leksika-v-bulgarskite-dialekti-sofia-universitetsko-izdatelstvo-sv-kliment-ohridski-2025.md)

## Нов труд по български синтаксис: рецензия за монографията на Радослав Цонев „Българският разговорен синтаксис“. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2022

Рецензираната тук книга представлява съществен принос в българистиката, в която обобщаващите изследвания върху проблемите на българския разговорен синтаксис не са много (вж. стр. 9, 19 от рецензирания тук труд). Още повече, че образци за подобни изследвания по отношение на родствени славянски езици също не липсват през годините – вж. примерно цитираното и в библиографията на Цонев изследване на О. Лаптева. „Русский разговорный синтаксис“ (Москва: Наука, 1976). И фактът, че авторът на „Българският разговорен синтаксис“ е и диалектолог (от чието перо е излязла, примерно, изключително ценната монография „Говорът на град Банско“. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2008), е предпоставка и заявка за извършване на качествен и изчерпателен анализ по темата. Защото и диалектният, и разговорният български синтаксис доскоро оставаха встрани от основния интерес на проучвателите.

 В увода на монографията, след изясняване на предмета, целта, задачите и методологическите основи на работата, и заедно със споменаването на наличната за българския език основна библиография по въпроса, се набелязват главните аспекти, свързани с отношението книжовен език – разговорна реч – диалекти и с обслужващите го терминология и определения за обекта на изследване. Разговорният синтаксис неслучайно е избран за проучвателен обект, понеже, както е отбелязано на стр. 21, в него (и в лексиката) в най-пълна степен се проявяват типичните черти на разговорната реч. В края на споменатия увод се прави преглед на основните използвани синтактични термини (*устно речево общуване*, *речева ситуация*, *монологична реч*, *диалогично общуване*, *полилогично общуване*, *словоред*, *конкуренция*и т. н.) и *конструкции*(за тях вж. следващата глава).

 По-нататък, в глава 2, *Синтактични конструкции в българската разговорна реч*(с. 43–77), се отделя внимание и подробно се разглеждат използваните в българската разговорна реч синтактични конструкции, които се разделят на *повторителни*, *елиптични*и други. При първите определен елемент от конструкцията се повтаря, а при вторите елементът се изпуска. И така, един вид *повторителни*конструкции са *пролептичните*, при които върху темата на изказа допълнително се акцентира посредством предхождащ или добавен след това местоименен елемент. Това реално е удвоен или утроен подлог (***Пешо****/****той****в Петрич е карал казармата*; *Ето /****те****и****лекарствата****са ми отвън*; ***Те другите****утре ще дойдат и****те***), както и удвоено или утроено и така нататък допълнение (***Мача него го****гледахме при Калин*; или пък показания и още в увода пример ***Шефа го****изпуснахме****него***). Срещал съм подобни утроени допълнения в диалектни текстове от Югоизточна България и ми е много интересно и полезно да разбера, че явлението е доста разпространено в разговорната реч. Прави се (стр. 44) и сравнение с английски език.

 *Повторителните механични*конструкции пък се използват с цел да се отдели или наблегне на отделен елемент от изказа, което всъщност по принцип съвпада с *логическия подлог*или *топика*в изречението. Технически конструкциите се осъществяват чрез *многократно повтаряне на отрицанието*(***Не не****/ ф никакъф случай*и др.) или *повторение на потвърждението за изразяване на съгласие или съмнение*(***Да да****/ там съм сто процента*; ***Да да****/ така си мислиш ти*), чрез *повторение на част на речта с отрицателната ù форма*(***Страх****/****не страх****/ нямат избор*; ***Честна****/****нечестна****// Победата си е победа*), *повторителни конструкции за емфаза на главните части на изказването*(*За****пушене****/ още****пуша****/ ама вече не пия*; *За****свесна****/****свесна****е / но не можа да случи на мъш*), *повторителни конструкции с пейоративна функция и фонетично изопачена форма на повторението*(*Никакъф****багер-магер****няма да ти купя*) и др. Бих добавил тук и случаи с повторена местоименна форма в различен падеж – като ***Ас ме****боли глава*, чрез които също се набляга на логическия подлог.

 *Елиптичнити синтактични*конструкции могат до бъдат, примерно, *с изпуснато сказуемо*(*Тука не се кара колело / вънка ø*; *Квò да ти кажа / ø много романтично*) или *с изпуснат подлог*(*ø Стана / ø напаля печката / ø позачиста малко*) и т. н.

 Глава 3 е със заглавие *Словоредът в българската разговорна реч*(с. 78–90). В нея се разглежда словоредът в два типа синтактични конструкции – *автономни*(които почти се покриват с простите изречения) и *полипредикативни*(почти покриващи се със сложните съставни изречения). При първите се акцентува върху мястото на подлога, мястото на сказуемото и върху словореда на второстепенните части на изречението. Например *за място на подлога*: ***Калин****ми писà фчера*– срещу: *Тогава беше май / единствена****телевизия***. Или *за място на сказуемото*: ***Хода****по гората // Сека сутрин почти*– срещу: *Добра / хубава музика****правиш***. Няма да изброявам подробно, а само ще илюстрирам с по един пример вариантите за словоред при прякото допълнение (***Закуски****купи ли?*) и при несъгласуваното определение (***На комшията****ладата не иска да запали*).

 При втория вид конструкции – *полипредикативните*, емфазисът пада върху промените в словореда на главното изречение и промените в словореда на подчиненото изречение, паралелното позициониране в лявата част на изказа, преминаването на елементи от подчиненото изречение в главното или в това преди него и прочее. Така например промяна в словореда на главното изречение е поставянето на подлога след сказуемото (*Стартира****предаването****/ бес апсолютно никой да знае*). А началното място на прякото (***Кафе****да те почерпя / да се расъним?*) или непрякото (***С Емануела****ще говора повече / ти докат пиеш кафе*) допълнение според мен също сигнализира, както и в случаите по-горе, *за логическия подлог*или *топика*в изречението. Вероятно същата функция, поне в някои от случаите, има и показаната *инверсия на определението*(*Компромиси****сякакви****направих / да се съберем*).

 Аналогични са и промените в словореда на подчиненото изречение: място на подлога след сказуемото (*Болката е много силна / когат се покаже****истината***), начално място на допълнението (*Ти прес това време ми разказвай /****приборите****докато ги наредат*), постпозиционно съгласувано определение (*Сичко е окей / шом има гроздова ракия / и вино … /****мелнишко***), антепозиционно несъгласувано определение (*Не си и помисляй /****на кака****парите да зимаш*) и т. н.

 Заглавието на четвъртата глава (с. 91–167) е *Конкуренция на разговорните съюзи в българската устна комуникация*. Главата се дели на две части, които съответно се занимават с *разговорните съчинителни*и *разговорните подчинителни*съюзи и съюзни думи. Някои от тях (*та*, *па*, *ами*, *дето*, *макар*, *кой*, *коя*, *кое*, *кои*и т. н.) се разглеждат поотделно и изчерпателно, като дори се правят етимологични бележки за произхода им и за употребите им в старобългарски и среднобългарски писмени паметници. Също така се привежда сравнителен материал от съседни на българския езици – гръцки и турски. Най-интересни за мен са примерите, в които се изброяват употреби на съюзите в нетипични за книжовната реч значения, включително в несъюзна функция, примерно на частици (- *Може ли да остана?*- ***Та****стой си*’ами остани’; - *Фчера имаше ф Кауфланд от ефтиното олио / ти зе ли си?*- ***Па****зех, ама само по три даваха*’ами взех си …’).

 Не крия, че глава 5 (с. 168–210), *Разговорни конструкции със съчинителни съюзи като подчинителни, подчинителни конектори като съчинителни и асиндетични (безсъюзни) конструкции, в които се реализира силната конкуренция между хипотактичните и паратактичните отношения*, е любимата ми глава в книгата. Вероятно по две причини. Първо, тази тема е колкото слабо проучвана, толкова и благодатна за изследване. И второ, в книгата си за относителните местоимения (Илиев, Ив. Г. „Теория на относителността. Българските относителни местоимения – произход и развой“) и аз съм я засягал, конкретно по отношение на конкуренцията между отделни съюзи, което добросъвестно е цитирано от автора. Но тя е неизчерпаема, особено ако човек по-нататък се впусне да прави сравнение между разговорния и диалектния синтаксис, не на последно място и с материал от дамаскините (тук се сещам и за труда на Мая Байрамова „Етюди за съюзите в Троянския дамаскин“, както и за „Тихонравовский дамаскин“. Болгарский памятник ХVІІ в. на Е. Демина, представящи богат материал по въпроса), което би поставило начало на едно ново направление в лингвистиката. Този въпрос всъщност е засегнат от автора, примерно на стр. 156 от предната глава, където се споменават диалектни съюзни думи като *кувет*и *декато*. Към това ще добавя и факта, че тази е най-трудоемката глава в монографията.

 За конкуренция между отделните съюзни значения се загатва още в увода на книгата, където се показват такива примери: *Някси / като че ли малко ме потценяват /****па****съм била фолкпевица*’някак си, като че ли малко ме подценяват, защото съм била фолкпевица’; *Нищо хубаво не ми се случва /****та****цел живот съм карък*’… тъй като цял живот съм карък’ – тоест ’без късмет’; *Накарах му се /****ама****беше лош*’Накарах му се понеже беше лош’.

 Цонев разделя споменатите съюзни употреби на три групи. В първата влизат изказванията, които са *съчинителни по форма, но могат да бъдат и подчинителни по функция*. По-нататък те съответно се подразделят допълнително. *Хипотактичните отношения, изразяващи каузалност*, могат да се илюстрират с примери като тези: *Опраиха си живота /****та****те са глупави*’Оправиха си живота, понеже те са глупави’; *Не / тази година не /****па****време не остана*’Не, тази година не, тъй като време не остана’; *Накарах му се /****ама****беше лош*’… защото беше лош’. По-нататък следват *хипотактични отношения, изразяващи консесивност*(*Кат ги разметка / малее /****пък****беше вече дърт*’Като ги размята, малее, макар че беше вече дърт’), *кондиционалност*(*Да звъннат /****хем****са в града другата седмица*’Да звъннат, ако са в града другата седмица’), *темпоралност*(*Слет четринайсти некъде /****та****има повече снек по Банско*’След четиринайсети някъде, когато има повече сняг по Банско’; *По-бързо / по-бързо /****хем****не са ни стигнали още*’По-бързо, по-бързо, докато не са ни стигнали още’), *локативност*(*Е тук / тука / бе /****па****такситата спират*’Е тук, тука бе, където такситата спират’).

 Втората група обединява изказвания, които са *подчинителни по форма, но могат да бъдат и съчинителни по функция*. Например: *Идвайте! // Идвайте /****че****се почваме*’идвайте, идвайте, защото се почваме!’, но и в значение ’идвайте, идвайте и се почваме’; *Да се търсат /****да****се намерат*’да се търсят и да се намерят’. Такива употреби (и не само такива), когато биват сравнени със съответни руски или чешки, показват, че явлението в българския език не е задължително да е ново, а има архаична основа. Например: рус. *он, пожалуй, рассердится****да****не станет ходить*’той ще се разсърди и няма да иде’; чеш. *Rád jsem vás poznal****a****doufám, že se opět brzy uvidíme*’Приятно ми беше да се запознаем, и се надявам скоро да се видим отново’ (тук допускам, че чешкият съюз *а*или е по-стар етап от развоя на *да*, или обратното – като в някои села в Пазарджишко, където вместо *да*почти винаги има *а*).

 В третата група са поставени *асиндетичните*(*безсъюзните*) конструкции: *Ние сме / ше я натоварим*’ние сме **и**ще я натоварим’ или ’ние сме, **които**ще я натоварим’ и др.

 Монографията на Радослав Цонев завършва със заключение, образци на текстове от българската разговорна реч и библиография. Още веднъж ще повторя, че тя представлява изключително полезно изследване, което пред мен повдига важния въпрос дали всъщност в разговорния синтаксис не се наблюдава едно „връщане към корените“ на езика, при което съюзната полисемия наподобява тази в старобългарски, където съюзът ѢКО може да изпълнява многобройни функции. Или, както при редица други явления, става въпрос за непрекъснат процес, при който фактически нищо не се е променяло, а се сменят само едни съюзни форми с други.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/nov-trud-po-bulgarski-sintaksis-recenziya-za-monografiyata-na-radoslav-tzonev-bulgarskiyat-razgovoren-sintaksis-blagoevgrad-ui-neofit-rilski-2022.md)

## Основна футболна терминология в езика на банатските българи

**Резюме.**Настоящата статия изследва футболната терминология, използвана сред банатските българи – езикова общност, исторически отделена от основната българска езикова територия. Чрез теренни наблюдения и лексикално сравнение се анализират основни футболни термини, структурирани по семантични групи (играчи, терени, действия, правила и др.). Изследването установява както заемки от румънски, унгарски и английски език, така и запазени местни думи и форми, адаптирани към спортната терминология. Представени са глаголни форми, описващи игрови действия, със структурни и семантични паралели с книжовния български език. Проучването показва как международната футболна терминология се интегрира в малка, но живо функционираща езикова среда, запазила своята уникална лингвистична идентичност.

 **Ключови думи:***банатски българи, български език, лексика, футбол*

  

 
## **Увод**

 Банатският български[[1]](#fnote1) е езикът на българското население, живеещо в областта Банат. Този вариант на българския език се употребява на територията на днешна Румъния и Сърбия, като в исторически план районът, заселен от българи, е попадал някога в границите на Австро-Унгарската империя. Още в периода на XVII–XVIII този диалект, вече веднъж отделен от общобългарската езикова територия, заживява своя нов живот (Стойков 1968, 1967). Чрез активните контакти на българското население с унгарското, немското, румънското и сръбското българският език попада в една нова езикова среда на комуникация. Като славянски език той се среща с влияние от страна на други езикови групи: германската, романската и угро-финската, която не е част от индоевропейското езиково семейство. Културното влияние, което търпи българското население в Банат, също е повлияно от чужди култури, като това може да се види и в присъствието на някои основни футболни термини.

 
## **Цел на изследването**

 Настоящото изследване има за цел да представи основните актуални футболни понятия и термини, ползвани във футбола така, както са известни те сред българското население в областта Банат, структурирани по семантични групи, отразяващи колективния спорт. За събирането на наречените условно „основни футболни термини“, свързани с футбола, от изключителна помощ бяха познанията на представителя на банатската общност в с. Стар Бешенов, Румъния, Тони Августинов (Т.А.), чиито писмени коментари към термините са отбелязани в бележките под линия.

 
## **За разпространението на футбола**

 Появата на футбола е характерна за развитите икономически райони в Европа и по света. Футболните мисионери, освен англичани и швейцарци, са още хора, представители на социални групи, които са в крак с модерността. Футболът се разпространява като модерен спорт в края на XIX в. както чрез аристократичните среди, част от британската култура, така и от представители на индустриализацията (Дичи 2012: 80). Част от промените във футболните федерации поставят Австро-Унгария в несгодно положение, тъй като промени в устава през 1904 и 1907 г. във ФИФА ограничават дейността на футболната организация в строги държавни и политически рамки, а статутът на многонационална държава като Австро-Унгария представлява трудност определянето ѝ от федерацията. Поради тази причина в рамките на една година са признати три футболни асоциации: австрийска, унгарска и бохемска (Дичи 88–89). Това вероятно е и пътят, по който футболът достига до българското население в Банат.

 
## **За спортната терминология**

 Стаматов описва изграждането на спортната терминология като процес, при който се образуват понятия предимно от добре известни книжовни и по-малко диалектни и архаични думи, като общоупотребимите думи се преобразуват смислово, от което следва редица думи от бита да бъдат преобразувани в термини (Стаматов 2011: 39).

 
## **Примери за основни футболни понятия**

 Съвсем условно в тази поредност съм посочил основните понятия, известни на българския език, които са необходими, за да бъде позната футболната игра в детайли: *футболист; футболни постове: вратар, защитник, нападател; футболен отбор; врата; вратар; съдия; стадион; футболен терен; очертания на игрището: аут линия, гол линия, център/централно поле/централен кръг; наказателно поле; дузпа; фаул; гол; купа; фенове; жълт картон; червен картон.*

 
## **Футболната лексика по семантични групи в банатския български език**

 В своя статия, посветена на спортната лексика в руския език, Лейла Димитрова (Димитрова 2020) представя лексика в областта на спорта по семантични групи, сред които се отличават такива, които позволяват банатската футболна лексика да бъде структурирана по някои критерии:

 
- наименования на спортни игри и видове спорт:*fodbala*[[2]](#fnote2)*, mać*
- наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав и др.: *fotbalist*, *kapuš, fundaș*(*igrajnazać*[[3]](#fnote3)*)*защитник*; mijlocaș (igraj na srede)*халф; *atacant*(*igraj napreć*)*,*нападател; *sviréc*съдия, *druker*фен
- наименования на спортен инвентар/оборудване: *kupa*[[4]](#fnote4), *topka*, *čarvén, žalt*наименования на спортно облекло/екипировка: *krampone*, *gàšte*
- наименования на спортни терени и техните части: *teren za fotbala*, *palja*[[5]](#fnote5)*; puhorta*[[6]](#fnote6)
- *наименования на ситуации и положения в игрите, термини от правилата на игрите: idnajsmétera*, *fault*, *dzid*, *gol*
- наименования на движения и прийоми[[7]](#fnote7): *da triplizuvaš*дриблирам; *da izritvaš*изритвам, ритам; *da pudedéš*подавам, отправям пас; *da stopuluvaš*спирам топката; *dauvédvaš*владея топката.

 
## **Някои наблюдения върху регистрираната футболна лексика:**

 Сходни терминологични понятия между български и банатски се забелязват условно във всички семантични групи, като двете основни *наименования на спорта*съвпадат в български и банатски (*fodbala*‘футбол’*, mać*‘мач’*)*.

 При лексиката, описваща *наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав*, са регистрирани седем лексеми, като условно се наблюдават прилики единствено в основното понятие *футболист*, но за всички останали футболни постове се забелязва заемане на думи от чужд произход: три заети от румънски (*fundaș‘*защитник’*, atacant ‘*нападател’, *mijlocaș ‘*халф’)*,*два термина, заети от унгарски (*kapuš ‘*вратар’*, druker*[[8]](#fnote8)*‘*фен’)*.*Лексемата *sviréc,*с която се назовава футболният съдия, се отличава като местно название в тази категория.

 При *спортен инвентар и оборудване*са регистрирани четири термина, като и четирите термина отговарят на българските *kupa*купа, трофей *topka*топка, *čarvén*червен картон, *žalt*жълт картон, като наказателните картони, според думите на Т.А., се обозначават единствено с наименованието на цвета.

 За *спортно облекло*са регистрирани два термина, като единият е също част от домашната лексика (*gàšte ‘*футболни панталони’)*,*а другият *krampone*е с вероятен френски произход от *crampon,*зает също от рум. с форма за мн. ч. *crampoane ‘*футболни обувки’.

 При *спортен терен и неговите части*са регистрирани три футболни термина, като в тази група личи употреба на словосъчетанието *teren za fotbala* *‘*футболен терен’*,*образувано по-скоро чрез калкиране, възможно и от рум. *teren de fotbal*, а то от фр. *terrain*. Другият регистриран футболен термин в тази група е с унгарски произход: *palja*[[9]](#fnote9)*‘*стадион’*.*Третият посочен термин в тази група е вероятно също част от домашната банатска лексика: *puhorta ‘*футболна врата’.

 При *ситуации и положения в игрите*са регистрирани четири термина, всички те вероятно са заети през румънски, като *idnajsmétera*[[10]](#fnote10)представлява калка от румънското *unsprezece-metri*със значение ‘дузпа’[[11]](#fnote11); с английски произход е *fault ‘*фал’ и един футболен термин, зает от румънски, но със славянски произход, при който впечатление прави регистрираната форма *dzid ‘*футболна стена’, която се отличава от възприетия румънски термин *zid*.

 В последната група *движения и прийоми с топка*са регистрирани пет глагола, като тук се забелязва сходство при употребата на глаголи с тези в книжовния българския език:  
*da triplizuvaš*‘дриблирам’; *da izritvaš*‘изритвам’, ритам *da pudedéš ‘*подавам, отправям пас’; *da stopuluvaš*‘спирам топката’; *da uvédvaš*‘владея топката’, като в тази група единствено за *stopuluvaš*у нас е възприета употреба на глагол *спирам*(топка).

 
## **Заключение**

 Общо регистрираните футболни термини, разгледани в настоящото изследване, са 27. От тях три са с английски произход, като вероятно техният път на заемане в банатски е през унгарски и румънски. Осем са футболните термини, заети от румънски, като произходът на някои от тях включва освен английски също френски и славянски. Заетите футболни термини от унгарски са четири, като една от лексемите е с вероятен немски произход. Домашната лексика, превърнала се във футболни термини, наброява 13 единици, като от нея пет са глаголи, които логически отговарят на възприетата футболна терминология в книжовния български език.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Публикацията е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 ДИЧИ, П. 2012: *Историята на футбола*. прев. Георги Цанков. София.

 ДОСЕВ, В. 2023: *Футболната лексика в интернет статиите за световното първенство в катар*. – В: Езиков свят. Кн. 21. Ч. 3, Благоевград, 113–118.

 ДИМИТРОВА. Л. 2020: Чуждоезиковите заимствания в съвременната руска спортна лексика. В: *Езиков свят - OrbisLinguarum.*Т. 18. Кн. 1. Благовград, 23–30.

 СТОЙКОВ, СТ. 1967: *Банатският говор*. София: Издателство на БАН.

 СТОЙКОВ, СТ. 1968: *Лексиката на банатския говор*. София: Издателство на БАН.

 СТАМАТОВ, К. 2011*:*Спортната терминология на трите най-популярни колективни спорта в сърбия и българия (футбол, баскетбол и волейбол). Сравнително изследване. – *В: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“*. Т. XI. София, 14–61.

  

  

 [1.](#note1) За да се разграничават двете езикови норми, в текста употребявам *банатски*и *български*.

 [2.](#note2) За *fotbala*Т.А. добавя, че „*т*се чува почти като *д*“.

 [3.](#note3) Т.А. съобщава, че за тези позиции са възприети румънските названия, но се използват и посочените от него примери в скоби.

 [4.](#note4) *Сupă*със значение *трофей*в румънски език e възприета като унг. заемка. Изписването ѝ в банатски с форма *Kupa*сочи, че заемането е осъществено вероятно също от унгарски.

 [5.](#note5) Т.А. добавя, че названието се е превърнало в нарицателно за местния стадион.

 [6.](#note6) За названия на футболната маркировка се употребяват румънските термини (Т.А)

 [7.](#note7) Посочените примери са представени така, както ги посочва Т.А.

 [8.](#note8) Правилната форма в унгарски е *drukker.*

 [9.](#note9) Т.А. добавя, че названието се е превърнало в нарицателно за местния стадион.

 [10.](#note10) Калкирането е отбелязано от Т.А.

 [11.](#note11) В бълг. от фр. *douze pas*‘дванайсет крачки’.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/osnovna-futbolna-terminologiya-v-ezika-na-banatskite-bulgari.md)

## От човек до хора в историята на българския език: кратки бележки

**Резюме.**В статията се представя историческото развитие на традиционните старобългарски лексеми *люде*и *чловяци*до *хóра*въз основа на ограничена ексцерпция от български писмени паметници. Неотговореният с категоричност въпрос на историческата лексикология и семантика е кога точно настъпва трансформацията от *хóра*ж. р. ед. ч. ’земя, местност, административна област‘ в *хóра*pl. tantum ‘човеци, люде‘. Лексемата *хóра*се разглежда като балкански гърцизъм. Примерите, извлечени от текстове на Йосиф Брадати и даскал Тодор Пирдопски, засвидетелстват неравномерната динамика на явленията в езиковата диахрония и откриват широко поле за историка на езика, който трябва да документира промените и да ги хронологизира. Поддържа се мнението, че семантичният развой е свързан с тенденцията към аналитизъм и превръщането на винителния падеж в основна форма при имената.

 **Ключови думи:***гръцки думи, историческа лексикология и семантика*

  

 В историята на всеки език се формират много старинни по произход съществителни нарицателни за назоваване на отделния индивид и множеството от индивиди в социума. Днес понятията *индивид, субект, лице*и др. имат богато семантично съдържание, което гъвкаво се приспособява към конкретна обществена сфера на употреба, докато изконните, наследените от стария български език стилистично неутрални названия *човек*и *хора*остават повсеместно жизнени и общоупотребими. Тяхната етимология е добре известна и като че ли проблемът в съвременното им битуване е преди всичко граматически, изразен в следната релация, препоръчвана от нормативната българска граматика: казваме *един човек – много хóра*, но *двама, трима, сто души.*Формата *души*след числителни се предпочита вместо правилната бройна *човеци*или неправилната *човека.*

 В настоящата статия ще споделя кратки наблюдения как се документират в писмени паметници от Българското средновековие някои от тези лексеми. Предварително следва да се направи уговорката, че ексцерпираният материал е ограничен и следователно прецизни заключения за хронологията на семантичния развой на този етап не са възможни.

 В старобългарски съществува думата чловѣкъ в ед. ч. и неговата производна форма чловѣци в мн. число във възможно най-общото название за живо същество, представител на човешкия род (СтбР 2009: 1198). Тази семантична поливалентност позволява според контекста в различни средновековни паметници лексемата да се ограничава по значение. Например в грамотите на българските царе, за които ще стане дума по-долу, тя означава само ‘работник, служител в манастирско стопанство’ (Даскалова, Райкова 2005: 410). Наред с нея се употребява съществителното людьѥ, представяно в граматиките и речниците или в м. р. мн. ч., или само като pluralia tantum на име от стари -i- основи. То е с общ индоевропейски, а не с германски произход, което обяснява близостта между континуантите му в германските, славянските и балтийските езици. Развива се като вторично събирателно значение от първична форма *l’udъ ‘народ, хора‘ (ЭССЯ 1988, 15: 194–196; БЕР 2012, 3: 576–577[[1]](#fnote1)). За произхода му от стара първична форма свидетелства деривацията: независимо че е хапакс в класическия старобългарски корпус, людинъ и особено съчетанието простъ людинъ остават устойчиви в назоваването на обикновените хора, миряните в каноничноправни текстове, каквато е и първата му документирана референция в Пенитенциала към Синайския евхологий от X–XI в. (СтбР 1999: 824). За назоваване на отделния индивид се използват още лексемите доуша ‘живо същество, създание’, оттук доушегоубьство ‘човекоубийство‘; лице ‘отделен човек, личност, особа’ (СтбР 1999: 802), а за общността от хора в географско-териториален, социален или етнически аспект още народъ, ѩзꙑкъ ‘народ, етнос‘ и др*.*

 Всеизвестно е, че най-късно в нашия език се появява чуждицата *хόра.*Тя остава силно разпознаваем маркер за развитието на българския спрямо останалите славянски езици, сравни рус. *люди*, пол. *ludzie*, сръб. *льуди*, в официалния език на РС Македония *луѓе*, като не бива да се забравя използването на *люде*като архаична книжовна форма, разпространена и в диалектите на съвременния български език. Има форма само в мн. число и заменя постепенно *людье*. Възникнала е от гръцката дума χώρα, първоначално в значение ‘населено място, област, земя, територия’, откъдето метонимично започва да обозначава хората, които я населяват (Филипова-Байрова 1969: 170–171). Първичното значение на χώρα ‘място, земя пространство’ е типично за новозаветната евангелска лексика на гръцки, например πᾶσα ἡ Ἰουδαία χώρα – цялата Иудейска страна (Nestle-Aland 1996: 88; Библия 1982: 1233). В най-ранните старобългарски преводи на евангелията гръцкото χώρα се предава с домашните думи страна, землꙗ и др. поради принадлежността им към базовата неутрална лексика на всеки един език (СтбР 1999: 541; СтбР 2009: 747). По тази причина гръцката дума не е регистрирана в корпуса на класическите старобългарски паметници. Тенденцията тя да се замества с домашни названия, проличава дори в строго терминологичната сфера на стария български език. Църковният термин χωρεπίσκοπος ‘провинциален, селски епископ; епископ, управляващ църковно-административен окръг, област‘ навлиза много рано в славянски преводни текстове. Известен е на *Номоканона в 50 титула*, който се смята за преводаческо дело на архиепископ Методий; така също в *Номоканона в 14 титула без тълкования*, вероятно преведен в Преслав през IX–X в. и запазен в руски препис от XI–XIIв.: страньскꙑи, сельнꙑи , вьсьнꙑи, кроужьни епископъ, с мотивация от названията за населени места страна, село, вьсь ‘село, малко населено място‘; самостоятелни преводни съответници на χώρα са още мѣсто, епархиꙗ, чѧсть, а на деминутива χωρίον отново вьсь, село, страна (Максимович 2010: 495–496).

 Много ценна за езиковата диахрония е появата на непреведения гърцизъм хора в *Дубровнишката грамота*на Йоан Асен II от 1230 г. Това е важно обстоятелство, защото тя не само е оригинален паметник на владетелската канцелария и дипломация, но документира състоянието на административно-териториалното деление на българските земи при един от най-успешните български царе. В нея думата се среща общо 8 пъти и на съвременен български език се превежда както със *страна*и *земя*, така и с *област*. Конкретната онимна картина, в която тя се вписва, позволява в историографията да се говори за откроени девет основни *хόри*, т.е. административни области, по времето на този владетел. Паметникът е засвидетелствал важни говорими черти на българския език, но в дадения случай не бива да се забравя, че в административен документ гръцката дума се терминологизира, а това е и причината за задържането ѝ непреведена в текста, наред с други делови гърцизми, като *оризмо, кумерки, форос*и др. (Даскалова, Райкова: 2005: 30). Освен тук, *хóра*се среща още във Виргинската грамота на цар Константин Тих–Асен от XIII в. и в Оряховската (Мрачката) на цар Йоан Александър от 1348 г. (Даскалова, Райкова 2005: 397). Оттук следва, че *хóра*развива хиперонимното значение ‘земя, местност, страна, регион’, което е заето от гръцки и е типично както за преводни, така и за оригинални български текстове от XIII–XIV в.; въз основа на него възниква терминологичното значение ‘административно-териториална област’ в синхрон с гръцката писмена традиция на лексемата χώρα. През XI–XII в. византийската административно-управленска система изживява промени. Оформените *теми*(θέμα–θέματα), една от които обхваща завладените от Византия български земи, се разделят на по-малки административно-фискални и административно-военни единици, сред тях *хóрите*. Историческият анализ, проведен от Ив. Билярски, убедително доказва, че непреведеният гърцизъм *хóра*се възприема като административен термин през епохата на византийското владичество и остава жизнен след нея, а особено активен е през XIII–XIV в.; той се среща в наративни текстове и това го превръща в елемент преди всичко на разговорната реч; в българските източници се предпочита пред официализирания *тема*, който не оставя никаква следа в нашия език (Biliarsky 1999: 180; Билярски 2011: 145). Точно така се тълкува лексемата *хóра*в Речника на грамотите на българските царе: „най-голямата административна единица в рамките на Второто българско царство, носеща името на главния град, център на областта“ (Даскалова, Райкова 2005: 397). В изследването на К. Мирчев върху гърцизмите в *Чергедските молитви*на седмоградските българи се изнасят факти, че в тях *хóра*е много честа лексема, но отново в значение ‘област’ или ‘царство’. Както е известно, тези текстове са писани с латиница през XVI в., но са съхранили източнобългарския мизийски диалект на изселеното българско население от Свищовско по време на военните походи на унгарския крал Стефан V през 1266 г. (Мирчев 1986: 73). Електронният корпус histdict също засвидетелства данни в подкрепа на казаното: *хóра*в значение ‘земя’ се среща в *Тълкование Даниилово*от XIII в.; в значение ‘малко населено място, село‘ в *Слово за Сивила*, апокрифен текст от XIII – XIV в., запазен в препис от XVI в.: и гладь хорамь. и градово(м); в значение ‘страна, територия‘ във влахо-българските грамоти от XV–XVI в.: а кꙋпꙋет по въсех тръговех и по въсѣ хора и на въсеком мѣстѣ по земли господства ми, вариант по хоре. Тези значения граматически се изразяват чрез същ. име в ж. р., както личи от падежните употреби. В *Требник*от XV–XVI в. контекстовата поява на *хóра*съответства на църковна област, диоцез: Аще попь литꙋргиса ⷮ на распоу´ти. лихь да е͗ попⸯства. тѣⷨ бо прострашаетⸯ се въса хо´ра зане прѣстоупа´ю повѣлѣнїа хвⷭа (*Требник на Григорович*№ 32 от Руската държавна библиотека, 89б – histdict).

 Следователно неотговореният с категоричност въпрос на историческата лексикология и семантика е кога точно настъпва трансформацията от *хóра*ж. р. ед. ч. в *хóра*pl. tantum. В гръцки думата спада към имената от ж. р. от първо склонение с окончание от индоевропейско -*ā, ἡ χώρα/αἱ χῶραι, затова така се заема и в български. Може да я наречем един от „балканските гърцизми“, доколкото от гръцки навлиза в румънски – horă, но само в остарялото значение ‘голяма зала в княжевски дворец‘ и ‘град‘[[2]](#fnote2); в сръбски исторически паметници остава ‘zemlja, kraj’ (Skok 1971: 679; Калдиева-Захариева 2007: 352). В български вероятно тя първо е била подложена на тенденцията към аналитизъм, както личи от склонението ѝ, и превръщането на винителния падеж в основна форма, откъдето впоследствие тръгва самостойната семантична трансформация, като се запазва обичайната членна форма за имена от ж. р., окончаващи на -а. Може да се очаква, че промяната е изцяло разговорна и късна. Представлява интерес конкуренцията в употребите на трите лексеми чловѣци, людиѥ, хора в произведения на стожери на народно-разговорното начало в историята на езика. Подходящ обект на сравнение са произведенията на монаха таксидиот от Рилския манастир Йосиф Брадати, който живее и работи през XVIII в., и на последния дамаскинар и илюстратор даскал Тодор Пирдопски, чиято активна дейност се ситуира в първите десетилетия на XIX в. Хронологическата разлика между двамата не е голяма и въпреки това ексцерпираните засега примери дават различни податки. В няколко текста на Йосиф Брадати от средата на XVIII в. отсъства гръцката дума *хóра*(*НБКМ 328;*Брага 2025: 126–165), а по-малко от век по-късно другият компилатор на слова, жития и дамаскински слова свободно си служи и с трите лексеми. За Йосиф Брадати по-типична остава традиционната форма людиѥ*,*а множественото число на чловѣкъ е интересно само с оглед на занемарената падежна употреба и налагането на обща форма: или се ѿ людие срамɤеши; и колико есɤ оу корабъ людие; не пожали толико людие; предъ члвци; некои чл҃вци (*НБКМ 328*, 45а, 48а, 63а, 123а и др.). Според изследването на Т. Брага *хóра*формира синонимна двойка с *люди*в примери от Одеския сборник от XVIII в., ръкопис ОД 37 (63) от Котленската калиграфска школа (Брага 2023: 138, 172–173). Заслужава да се добави, че един от текстовите източниците за примерите от сборника – *Видение на св. ап. Павел*, се помества и в Тихонравовския дамаскин от XVII в., но Речникът тезаурус на този паметник не засвидетелства лексемата (РКЕНО 2012). В началото на XIX в. даскал Тодор Пирдопски вече използва *хóра*за общност от човешки същества, макар честотата на употреба да не е най-високата от трите споменати лексеми: да ги проводи по градища и по селата та да лъжатъ хората; вълци и мечки щатъ да скочатъ та ꙗд ⷮа хората; що носеха хората; този е даскалъ та хората оучеше на законъ (*НБКМ 439*, 6б, 9а, 49б, 50а). Книжовникът използва още два варианта *люде – люди,*както *чловеци*и *народъ*в синонимна употреба на *хóра*: прѣдъ члвѣцыте; слꙋшаите людїе и родове и ꙗзыци; ѿ мертви люди; и безⸯчеть люди погинаха; а ѿ людете слзи кървави щатъ да капатъ; поуле, речи на людїето; аггли що слугуватъ на людѣте; и мрѧха людїето; защо коритото едного чл҃вѣка ще да оудави, а зла жена много народъ погубѧва и др. (*НБКМ 439*, 2а, 7а, 22б, 40б, 43б, 45а, 153а). По отношение на вариантите *люде, люди, людието*може да обобщим, че различните окончания само доказват смесването на традиционни и силно разговорни и диалектни облици в творчеството му; членната форма *-то*е повлияна от събирателните имена и е много характерна за този книжовник, макар че може да се срещне и при Йосиф Брадати: *горïето, планинето, дïаволето, панаирето*и др*.*Изглежда, че в поп-Пунчовия сборник от 1796 г. също се проявява предпочитание към *людие, прости людие,*вече в прекия смисъл ‘прости, неграмотни, необразовани‘, още *людиете, чл҃веци*(*НБКМ 693*, 11б, 22б и др.). Ако се върнем към електронния корпус histdict, съвременното значение на *хóра*като множ. ч. на *човек*се представя в бележка на книжовник с точна хронология, която се синхронизира с изложеното по-горе: Вѣ лѣто 1794 меⷭ҇цъ ѡктⷪвре днъ 15 да са ꙁнаи катꙋ иꙁлеꙁи брашнотꙋ на ервена ѡда и ꙋтидꙋха хората…

 Тези наблюдения са само предварителни, защото се градят върху ограничени текст проби. Но те извеждат на преден план необходимостта от целенасочено издирване на материал, тъй като очевидно редица говорими явления в граматиката и лексиката на българския език се засвидетелстват неравномерно в писмените паметници и историкът на езика трябва да разкрие причините, динамиката и условията за това, или според някои модерни изследвания чрез филогенетичния метод да моделира промените в езиковите норми от Средновековието към Новото време (Šimko, Sonnenhauser 2018).

 Вместо заключение ще споделя факт от личната си практика. Неотдавна влязох в спор как би следвало да се превежда названието на първия писмено документиран юридически паметник на славянството, известен в оригинал като Законъ соуднꙑи людьмъ. Разбира се, старата дателна форма на съвременен български може да даде както *Закон за съдене на людете*, така и *Закон за съдене на хората*. Аксиологичните аргументи на привържениците на първото като единствено правилното, защото е архаично, са разбираеми, но има и втора ос на разсъждение – *хóра*е свидетелство за своеобразието и спецификата на родния ни език и за чуждите въздействия върху него в хода на историята. Тази теза е също толкова аксиологично натоварена, но от различен зрителен ъгъл, и думата *хóра*– за някои някак си твърде обикновена, е безспорен носител на дълъг исторически живот и трансформации.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Публикацията е подготвена с финансовата подкрепа на МОН по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

  

 ИЗТОЧНИЦИ

 *НБКМ 328*– Сборник от слова и жития на Йосиф Брадати от около 1750 г. [https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/image](https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/image).

 *НБКМ 439*– Новобългарски дамаскин на даскал Тодор Пирдопски от около 1805 г. [https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view](https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view).

 *НБКМ 693*– Сборник на поп Пунчо от 1796 г. [https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view](https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view).

 histdict. Електронен портал за кирилометодиевистика: [https://histdict.uni-sofia.bg](https://histdict.uni-sofia.bg/).

 Šimko, Iv., B. Sonnenhauser. 2018. Opening the Garden. Modelling variation between South Slavic redactions of Church Slavonic and early vernacular-based Balkan Slavic literature. [https://www.academia.edu/128205731/Opening_the_Garden_Modelling_variation_between_South_Slavic_redactions_of_Church_Slavonic_and_early_vernacular_based_Balkan_Slavic_literature](https://www.academia.edu/128205731/Opening_the_Garden_Modelling_variation_between_South_Slavic_redactions_of_Church_Slavonic_and_early_vernacular_based_Balkan_Slavic_literature).

  

 ЛИТЕРАТУРА

 БЕР: *Български етимологичен речник*. Т. 1–8. София: Издателство на БАН, 1971/2012–.

 БИБЛИЯ. 1982: *Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет*. София: Издава Св. Синод на Българската църква.

 БИЛЯРСКИ, И. 2011: *Публичнои каноничноправна лексика в българското средновековно пространство.*Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“.

 БРАГА, Т. 2023: *Одеските дамаскини от сбирката на Григорович. Българско културноисторическо наследство. Палеография. Кодикология. Датировка*. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

 БРАГА, Т. 2025: Амбивалентният образ на жената през погледа на Йосиф Брадати. – В: *Страници от историята на българската книжнина и език*. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

 ДАСКАЛОВА, А., М. Райкова. 2005: *Грамоти на българските царе*. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

 КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, С. 2007: *Румънско-български речник. Общи и подобни думи*. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

 МАКСИМОВИЧ, К. А. 2010: *Византийская сингагма 14 титулов без толкований в древнеболгарском переводе. Славяно-греческий, греческо-славянский и обратный (славянский) словоуказатели.*Т. І–ІІ. Frankfurt am Main: Löwenklau-Gesellschaft.

 МИРЧЕВ, К. 1986: Бележки върху гръцките заемки в езика на седмоградските българи. – В: *Помагало по българска историческа лексикология*. Под ред. на Ив. Добрев. София: наука и изкуство, 66–73.

 РКЕНО 2012: *Речник на книжовния български език на народна основа от XVII в.*(върху текст на Тихонравовския дамаскин). София: Валентин Траянов.

 СТБР 1999, 2009: *Старобългарски речник*. Т.1. Т.2. София: Валентин Траянов. ФИЛИПОВА-БАЙРОВА, М. 1969: Гръцки заемки в съвременния български език. София: Изд. на БАН.

 ЭССЯ 1998: *Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд*(под ред. О. Н. Трубачева). Т. 15. Москва: Наука.

 BEEKES, R. 2010: *Etymological Dictionary of Greek*. 1. Leiden, Boston: Brill.

 BILIARSKY, I. 1999: Les circonscriptions administratives en Bulgarie au 13e siècle. – *Byzantina Symmeikta*, 13, 177–202.

 NESTLE, E., B. ALAND, K. ALAND. 1996: *Novum Testamentum Graece*. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft.

 SKOK, P. 1971: *Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika*. Knh. 1. Zagreb: JAZU.

  

 [1.](#note1) Лексикографската информация се нуждае от синхронизиране, тъй като в БЕР 2012, 3: 576 е посочено Асеманиевото евангелие като източник на людъ ‘народ‘, но такава речникова статия отсъства от СтбР.

 [2.](#note2) Това значение също изглежда резултат от преносимост: от старото административно деление към града негов център.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/ot-chovek-do-hora-v-istoriyata-na-bulgarskiya-ezik-kratki-belejki.md)

## Реалии от областта на кулинарията и проблемите на превода

**Резюме**. Настоящото изследване се насочва към реалиите като думи, обозначаващи обекти и понятия, специфични за начина на живот, културата и социално-историческото развитие на дадена нация, като те представляват специфична част от лексикалната система на всеки език. В текста фокусираме вниманието си върху проблемите на техния превод в художествената литература. В изследването са разгледани четири славянски превода на романа на Георги Господинов „Времеубежище“ (на чешки, словашки, хърватски и словенски) и са представени различните възможности преводачески стратегии. Текстът се насочва само към реалиите от областта на кулинарията, като представя случаите на намиране на функционални еквиваленти при превод.

 **Ключови думи**: *реалии, художествен превод, еквивалентност*

  

 В настоящия текст насочваме вниманието си към спецификата на превода на реалии от областта на кулинарията в славянските преводи на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на чешки, словашки, словенски и хърватски език. Целта на изследването е анализ на преводите на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на гореспоменатите четири славянски езика и сравнение на специфичните преводачески стратегии за постигане на функционално еквивалентен превод с акцент върху реалиите в текста на романа.

 Реалиите са думи и комбинации от думи, обозначаващи обекти и понятия, специфични за начина на живот, културата и социално-историческото развитие на дадена нация и по този начин напълно неприсъщи за друга, тъй като изразяват локални и исторически специфики, които може да нямат точен еквивалент на друг език (Florin 1993) и изискват специален подход при превод (Влахов, Флорин 1980: 47). Това са обикновено думи, които не присъстват в приемащия език и култура, някои изследователи ги дефинират като „думи, непреводими на друг език“ (Симонова-Гроздева 2017: 164). Детайлната класификация на реалиите, предложена от С. Флорин и С. Влахов, позволява те да бъдат разглеждани от различни изследователски ъгли според конотативното значение: в зависимост от тяхното местно значение (национално и регионално) и от гледна точка на фактора време (според историческия им колорит) (Легурска 2015: 324). Реалиите са специфични елементи на дадена култура, които не се срещат в друга култура. Те могат да бъдат различни предмети, обекти, явления и институции в определена културна и езикова област, които съществуват в практическия опит на хората, които говорят определен език (Hrdlička 1990: 14–18). Аналогична дефиниция на реалиите дава и Й. Хендрих, който посочва, че реалиите включват понятия от географията на дадена езикова област, нейното историческо развитие, нейните икономически, политически, социални специфики, нейната литература, изкуство, наука и технологии, както и други области, които са част от културата на съответната държава или народ. Следователно те съдържат факти, характеризиращи съответния езиков ареал в нашето съвремие, отчитайки неговото минало и съвременните тенденции на развитието му (Hendrich 1986: 115).

 Реалиите или т.нар. безеквивалентна лексика имат национално-културна маркираност, те представляват част от лексиката, която има ясно изразени национално-културни асоциации. Като безеквивалентни се определят единиците, които най-силно манифестират националноспецифичните черти на езика (Нишева 2013: 296). Реалиите могат да се отделят и като самостоятелна група сред безеквивалентната лексика, а техен основен белег е националният колорит и конотативното значение (Симонова-Гроздева 2017: 164). За културно маркираните думи и изрази, които привнасят културата в превода на какъвто и да е текст, в езиковедската литература съществува широка гама от кратко формулирани или по-описателни названия (Симонова-Гроздева 2013: 129).[[1]](#fnote1)

 Понятията и имената, тясно обвързани с културата и с бита на определен народ или етнос, представляват един от класическите проблеми в литературния превод (Михайлова 2024). Самият превод като културно явление с акцент върху ролята на преводача с неговата „двукултурна“ компетентност, биографичен и културологичен опит, изисква прилагането на определени преводачески подходи. Именно тогава се активизира рецепционната настройка, която подпомага приближаването на „чуждото“ към „своето“ и неговото усвояване (Найденова 2018). Преводачът при превода на реалии трябва да се справя не само с езикови проблеми, но и с литературни, исторически, геополитически, естетически, идеологически, етични и т.н., тъй като произведението влиза в процеса на превод като част от специфична чужда социокултурна среда (Hrdlička 2003: 8). Дефинирани по различен начин и с вариращо съдържание, културноспецифичните думи са доказано пробен камък за знанията и уменията на преводача (Симонова-Гроздева 2017: 164).

 Съществуват различни подходи и различни класификации на похватите за предаване на реалиите. Всички те се свеждат до два основни начина: транскрипция и превод, като под последния се подразбира не замяната на реалията с еквивалент, какъвто тя няма, а субституирането ѝ или предаването ѝ с подходящ аналог (Михайлова 2024). Преводаческите лексикални и граматични трансформации (наречени още преводачески стратегии) при предаването на реалиите могат да бъдат различни, като някои от основните и утвърдени в актуалната практика на превода техники са: предаване на реалията чрез транскрипция или транслитерация (т.е. непроменено предаване), описателен превод (описателно предаване на реалията), калкиране, аналогичен превод (заместване на реалията от езика източник с аналогична дума в езика цел) (Гроздева 2013: 131).

 При превода на реалии от областта на кулинарията в изследваните от нас преводи на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов се срещаме с няколко вида възможен превод. Първият е наличие на пълна еквивалентност в езика на оригинала и езика-цел на превода. Във всички изследвани езици и съответно култури *шопската салата*е известна и едно и също словосъчетание (идентично и от формална гледна точка с изходния език) представлява точен преводен еквивалент.

  

 … *поръчваме втора****шопска салата****, това изконно българско изобретение на „Балкантурист“ от края на шейсетте*. (Господинов 2020: 200)

 … *objednal ještě po jednom****šopském salátu****, tom pradávném bulharském vynálezu cestovní kanceláře Balkanturist*… (Gospodinov 2024a: 141)

 … *objednávame si druhú porciu****šopského šalátu****, toho pravého bulharského vynálezu Balkanturistu z konca šesťdesiatych.*(Gospodinov 2024b: 161)

 … *i naručujemo drugu****šopsku salatu****, taj izvorni izum Balkanturista s kraja šezdesetih*. (Gospodinov 2022b: 143)

 … *naročiva še eno****šopsko solato****, ta izvirni bolgarski izum državne turistične agencie Balkantourist iz poznih šestdesetih*. (Gospodinov 2022a: 187)

  

 Следващият случай, с който можем да се срещнем при превод на кулинарни реалии, е наличието на речников еквивалент (с променена фонетична форма), но съществуващ в съответния език. Интересен е случаят с думата *кебапче*, която присъства в кухнята на всички балкански народи. Именно при превода на *кебапче*срещаме вариантност и известно отдалечаване от оригинала, което не е било необходимо, тъй като във всички тези езици съществуват преводни еквиваленти. На чешки преводачът избира да транскрибира думата (*kebabčata*– с необходимата фонетична и морфологична трансформация за образуване на множествено число) и така посоченият преводен еквивалент звучи екзотично на чешкия читател, самата транскрипция е фонетично много близка до чешката дума *čevapčiči*, която всъщност представлява адекватен преводен еквивалент. На словашки вече е употребена думата *čevapčiči*. В превода на словенски е използвана думата *kebab*, но това е всъщност *дюнер кебап*, или *дюнер*, както го знаем в България. Употребено е вместо словенската дума *čevapčič*, която е еквивалентна на *кебапче*, и по този начин преводът се отдалечава от първоначалния смисъл на оригинала. На хърватски *kobasicа*е със значението на *наденичка*, не е използвана думата *ćevap (ćevapčić)*, може би защото *ćevapčić*на територията на цялата бивша Югославия е по-малък по размер и се приготвя с други подправки. Вероятно тук наблюдаваме разглеждания от Ц. Иванова феномен на „малките разлики“, който изпъква дълбинно там, където междукултурната и междуезиковата граница не е строго фиксирана, където в по-голяма степен е необходимо да се внимава за отношенията между знак и символ, между форма и съдържание, където еквивалентната лексика може да се отличава със смислови нюанси (Иванова 2024).

  

 *Поръчал съм си „тройка с гарнитура“ заради името, което веднага буди спомени от някогашните лета по морето, където баща ми гордо поръчваше вечните три****кебапчета****с гарнитура, обща порция за двамата с брат ми*. (Господинов 2020: 200)

 *Objednal jsem si „trojku s přílohou“, kvůli tomu jménu, které ve mně vyvolává vzpomínky na léta u moře, kde nám otec hrdě objednával tři****kebabčata****s přílohou, jednu porci pro mě a bratra dohromady*. (Gospodinov 2024a: 142)

 *Objednal som si „tri s oblohou“ – pre toto pojmenovanie, ktoré ihned vyvolává spomienky na niekdajšie letá při mori, kde nám otec pyšne objednával tři****čevapčici****s oblohou, spoločnú porciu pre dvoch, pre mňa a môjho bratra*. (Gospodinov 2024b: 162)

 *Naručio sam Trojku s prilogom zbog imena koje odmah budi uspomene na nekadašnja ljeta na moru, kada je tata ponosno naručivao vjačne tri****kobasice****s prilogom, zajedničnu porciju za brata i mene*. (Gospodinov 2022b: 143)

 *Naročil sem si „trojko s prilogo“, zaradi imena, ki takoj obudi spomene na proletja, preživeta na morju, kjer nama je oče ponosno vedno obvezno naročil tri****kebabe****s prilogo, skupno porcijo za naju z bratom*. (Gospodinov 2022a:1 88)

  

 Следващият случай на превод на кулинарни реалии е описателен превод на ястието *винен кебап*и постигане на функционална еквивалентност – свинско с вино (*vepřové na víně*– чешки), задушено с вино (*dusené na víne*– словашки), винен гулаш (*vinski gulaš*– хърватски). Интересно е решението на преводача на словенски да избере като атрибут не винен, а бирен – бирена яхния (*pivska enolončnica*), след като в словенски съществуват наименованията *vinski golaž*, или *govedina v vinski omaki*, които са популярни ястия.

 *Той си взема някакъв****винен кебап****. Не е вкусно, но за сметка на това порциите са огромни.*(Господинов 2020: 201)

 *K. si objednává****vepřové na víně****. Není to dobré, ale je toho velká porce.* (Gospodinov 2024a: 142)

 *K. si objednal akési****dusené na víne****. Jedlo nie je veľmi chutné, ale zato porcie sú obrovské.*(Gospodinov 2024b: 162)

 *On si uzima neki****vinski gulaš****. Nije ukusno, ali zato su porcije ogromne*. (Gospodinov 2022b: 144)

 *Naroči si nekakšno****pivsko enolončnico****. Ni ravno okusna, so pa zato porcije ogromne*. (Gospodinov 2022a: 188)

  

 Думите с добавъчно, конотативно значение могат да имат различно съдържание в отделните култури, да навеждат на различни асоциации, но също да набелязват културни разлики (срв. Найденова 2012.) Предизвикателен е преводът на реалиите като лексикални единици, чиято безеквивалентност произтича не само от уникалността на денотата им, но и от конотациите, с които те са натоварени (срв. Нишева 2013). С такъв случай се срещаме и в изследваните от нас текстове. В следващите примери думата или словосъчетанието, назоваващо кулинарна реалия, е използвано в преносно, метафорично значение. Ако се спрем на думата *тюрлюгювеч*, тя е посочена в тълковния речник на В. Радева (Радева 2012) с второ значение „неуместна смесица и бъркотия“ с маркер неодобрително[[2]](#fnote2). Преводачът от чешки избира да преведе *тюрлюгювеч*с *бъркани яйца*(*míchaná vajíčka*), като запазва по този начин метафоричното послание на текста за смесеност, разбърканост, нееднородност. Словашкият преводач избира думата *гулаш*[[3]](#fnote3), която и в словашки, и в чешки функционира и с метафорична семантика, дори е част от фразеологичната система на двата езика – *je to takový guláš / mám v hlavě guláš*(*в главата ми е пълен миш-маш*– още една реалия от областта на кулинарията).

 Всички преводачи успяват да изберат адекватна лексема или колокация от областта на кулинарията, която функционира в езика и с конотативно значение на някаква смесица от много елементи – *guľáš*, *papazjanija*[[4]](#fnote4)*, enolončnica*[[5]](#fnote5)*и която е (с изключение на чешки – míchaná vajíčka*) с допълнителен маркер на експресивност, отразен и в речниците на съответния език. *Мешаната скара*има точни преводни еквиваленти в балканските славянски езици, които са използвани в преводите (хърватски *miješano meso*, словенски *mešano na žaru*). Централноевропейските славянски езици използват функционален еквивалент от студената кухня (чешки *obložený talíř*, словашки *zabíjačková misa*). Всички изброени словосъчетания отново се асоциират с нееднородност, разнообразие, но са, също като в български, без допълнителен маркер на експресивност, разговорност или пейоративност:

 *Вместо конкретно десетилетие България след много колебания избира някакъв****тюрлюгювеч****или****мешана скара****. Малко социализъм, ако обичате, да, да, от този с лютеничката за гарнитура. И една порция Възраждане, това без кокала, по-мазничкото*. (Господинов 2020: 259)

 *Místo konkrétního desetiletí si Bulharsko po dlouhém váhání zvolilo****míchaná vajíčka****nebo****obložený talíř.****Trochu socialismu, jestli vás můžu poprosit, ano, toho s lutenicí. A k tomu jednu porci obrození, bez kostí, trochu tučnějšího*…. (Gospodinov 2024a: 183)

 *Namiesto konkrétneho desaťročia si dlho váhajúce Bulharsko volí čosi jako****guľáš****alebo****zabíjačkovú misu****. Trochu socializmu, buďte takí dobrí, áno, áno, ten so štipľavou paprikou. A jednu porciu Obrodenia, toho bez kostí, no trochu mastnejšieho*. (Gospodinov 2024b: 210)

 *Umjesto da odabere konkretno desetljeće, Bugarska je nakon mnogo kolebanja izabralа nekakvu****papazjaniju****, ili plato****miješanog mesa****. Malo socializma, molim vas, da, da, taj s ajvarom kao prologom. I jednu porciju bugarskog Preporoda, bez kosti, masniju*. (Gospodinov 2022b: 186)

 *Namesto konkretnega desetiletja se Bolgarija po dolgem obotavljanju odloči za nekakšno****enolončnico****ali****mešano na žaru****. Malo socializma, prosim, ja, ja, tistega z malo ljutenice za prilogo. In porcijo preporoda, brez kosti in z veliko maščobe*. (Gospodinov 2022a: 186)

 В заключение можем да посочим, че културно натоварените лексеми носят национален и/или исторически колорит и самобитност, свързани с адекватното отразяване в превода на спецификите на оригинала и представляват сериозно предизвикателство за преводача (Михайлова 2024). Думите, отразяващи конкретни обекти, предмети и явления от определена култура, създават специфични трудности при превода, тъй като те не са преносими в друг език или култура. Еквивалентността при превода на реалии е относително понятие и не може да се разбира като идентичност, от много гледни точки еквивалентността винаги е относителна. Що се отнася до преводите на реалии от областта на кулинарията, като цяло, във всички ексцерпирани преводи е постигнат т. нар. функционално еквивалентен превод. Адекватният превод няма за цел да намери идеални еквиваленти, а да се доближи оптимално до оригиналния текст и по този начин постига функционална еквивалентност (Hrdlička 2003: 20). В изследваните преводи преводачите успяват да създадат симбиоза между изходната и целевата култура и да реализират целта на превода – преводът не само да посредничи в трансфера на познанието, а и да дава възможност то да се случи.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящият текст е публикуван в рамките на проект: 80-10-119 | 28.05.2025, „Практикум по български език. Фразеология“, финансиран от НИС към СУ „Св. Климент Охридски“.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 ВЛАХОВ, С., ФЛОРИН, С. 1980: *Непереводимое в переводе*. Москва: Международные отношения.

 ИВАНОВА, Ц. 2024: Кулинарните недоразумения на българско-сръбската езикова граница. *Електронно списание LiterNet*, 15.06.2004, № 6 (55), достъпно на: [https://liternet.bg/publish10/civanova/kulinarnite.htm](https://liternet.bg/publish10/civanova/kulinarnite.htm).

 ЛЕГУРСКА, П. 2015: Реалии и перевод. *Славянский мир в третьем тысячелетии.* *Ратный подвиг и мирный труд в истории и культуре славянских народов*. Отв. Ред. Е.С. Узенева. Москва, ИСл РАН, 2015, 323–344.

 МИХАЙЛОВА, С. 2024: Пресъздаване на националнообагрена лексика на чужд език: образът на Дон Кихот в избрани преводи. В: *Studia Litteraria Serdicensia*, година IV, 2024, книга 7, достъпно на [https://studialiteraria.eu/bg/archive/year-2024/issue-7/preszdavane-na-nacionalnoobagrena-leksika-na-chuzhd-ezik-obrazt-na-don](https://studialiteraria.eu/bg/archive/year-2024/issue-7/preszdavane-na-nacionalnoobagrena-leksika-na-chuzhd-ezik-obrazt-na-don).

 НАЙДЕНОВА, Й. 2012: *Унгарските реалии в контекста на културния трансфер*. София: Изток-Запад.

 НАЙДЕНОВА, Й. 2018: Културологични параметри на превода. С оглед на повестта „Жълтата роза“ от Мор Йокаи, 2018, АКСЛИТ – академичен кръг по сравнително литературознание, достъпно на [https://calic-bg.eu/conferens/images-and-mirages/105-kulturologichni-parametri-na-prevoda.html](https://calic-bg.eu/conferens/images-and-mirages/105-kulturologichni-parametri-na-prevoda.html).

 НИШЕВА, Б. 2013: Безеквивалентната лексика в учебниците по български език за чужденци. В: *Opera Slavica*. 2013, vol. 23, iss. 4, 295–302, достъпно на [https://digilib.phil.muni.cz/sites/default/files/pdf/129036.pdf](https://digilib.phil.muni.cz/sites/default/files/pdf/129036.pdf).

 РАДЕВА, В. 2012: *Български тълковен речник*. София: Изток-Запад.

 СИМОНОВА-ГРОЗДЕВА, В. 2013: Изграждане на умения за превод на националнообагрени думи – предизвикателството на гръцките реалии. В: *Научни трудове. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски*“, том 51, кн. 1, сб. Б, 2013 – Филология, стр. 128–137, достъпно на: [https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/402/NTF_2013_51_1_B_128_137.pdf?sequence=1&isAllowed=y](https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/402/NTF_2013_51_1_B_128_137.pdf?sequence=1&isAllowed=y).

 СИМОНОВА-ГРОЗДЕВА, В. 2017: Наблюдения върху предаването на безеквивалентна лексика в художествения превод от български език на гръцки език и обратно. В: *Societas Classica*, 2017, volume 9, Isuue 1, 163–184, достъпно на [https://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol9/iss1/art13](https://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol9/iss1/art13).

  

 ОНЛАЙН РЕЧНИЦИ

 Речник на българския език (онлайн): [https://ibl.bas.bg/rbe/](https://ibl.bas.bg/rbe/)

 Akademický slovník současné češtiny: [https://www.slovnikcestiny.cz/uvod.php](https://www.slovnikcestiny.cz/uvod.php)

 Hrvatski jezični portal: [https://hjp.znanje.hr/](https://hjp.znanje.hr/)

 Slovarji Inštituta za slovenski jezik Frana Ramovša ZRC SAZU: [https://fran.si/](https://fran.si/)

 Slovníkový portál Jazykovedného ústavu Ľ. Štúra SAV: [https://slovnik.juls.savba.sk/](https://slovnik.juls.savba.sk/)

  

 ЕКСЦЕПИРАНА ЛИТЕРАТУРА

 Господинов 2020: Господинов, Георги. *Времеубежище*. Пловдив: Жанет 45.

 Gospodinov 2022а: Gospodinov, Georgi. Časovno zaklonišče. Ljubljana: Beletrina, prevedel Borut Omerzel.

 Gospodinov 2022b: Gospodinov, Georgi. Vremensko utočište. Zagreb: Fraktura, prevela Ksenija Banović.

 Gospodinov 2024a: Gospodinov, Georgi. *Časokryt*. Praha: Argo, překlad David Bernstein.

 Gospodinov 2024b: Gospodinov, Georgi. *Úkryt času*. Bratislava: IKAR – ODEON, preložil Igor Hochel.

  

  

 [1.](#note1) Някои от останалите разпространени обозначения за явлението, обобщени подробно от Йонка Найденова (Найденова 2012: 33), са безеквивалентна дума/нонеквивалентна лексема, културна дума/реалия, културноспецифична дума, дума с културен/страноведски компонент, етнокултурема, етнолексема, екзотична лексика, екзотизъм, цит. по Симонова-Гроздева 2013.

 [2.](#note2) Интересно е да се отбележи, че това конотативно значение не е посочено в Речник на българския език (онлайн), само е отбелязан маркер за разговорност: тюрлюгювеч *м*. (тур.). *Разг*. Печено ядене, приготвено от различен зеленчук. *Постен тюрлюгювеч*.

 [3.](#note3) Срв. *hovor. pejor.*zmes nesúrodých, pozliepaných, pomiešaných častí, myšlienok, viet, epizód a pod.; neprehľadná situácia v niečom; *hovor. expr., pejor.*zmes nesúrodých, neorganicky spojených častí, prvkov. (Slovníkový portál Jazykovedného ústavu Ľ. Štúra SAV), směsice nesourodých, neorganicky spojených částí, myšlenek ap. • nepřehledná situace, zmatek, chaos: *mít v hlavě guláš*(Akademický slovník současné češtiny).

 [4.](#note4) *pren. pejor.*mješavina svega i svačega, ono što nema veze jedno s drugim (ob. u pisanju i izlaganju) [*muka je bila slušati tu papazjaniju*] (Hrvatski jezični portal).

 [5.](#note5) *ekspresivno*mešanica, zmes (Slovarji Inštituta za slovenski jezik Frana Ramovša ZRC SAZU).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/realii-ot-oblastta-na-kulinariyata-i-problemite-na-prevoda.md)

## Езикът на младите и думите от чужд произход – тенденции след проведено анкетно проучване

**Резюме.**Статията обобщава данни, събрани чрез проведено анкетно проучване онлайн в периода март – април 2025 година, и се съсредоточава върху четири лексеми от чужд произход: *ретард*, *фоториплей, делюжънъл*и *сийнвам*. Основна таргет група са учениците и младите хора до 25-годишна възраст. Форматът на анкетата дава възможност да се идентифицират още специфични лексеми от чужд произход, които са в активна употреба от участниците в проучването, и да се видят тенденции по отношение на развитието на езика на младото поколение в България.

 **Ключови думи:***младежки социолект, сленг, думи от чужд произход, език на младите*

  

 Настоящото изследване прави опит да проучи езика на младите, анализирайки четири лексеми с активна употреба от децата в училищна възраст и младите хора до 25-годишна възраст. Данните са събрани в периода март – април 2025 година посредством онлайн анкета и обхващат англицизмите *ретард*, *фоториплей, делюжънъл*и *сийнвам.*Въпросникът дава възможност на анкетираните 94 души да посочат други думи от чужд произход, които използват в общуването или са им направили впечатление.

 По възрастов признак участниците се разпределят по следния начин:

 10 – 18 години – 57 души  
19–25 години – 11 души  
26–35 години – 6 души  
35–45 години – 8 души  
46–50 години – 4 души  
Над 50 години – 4 души.

 72.3% от анкетираните са на възраст до 25 години, т.е. спрямо езика на младите изследването е представително. От тях в София живеят 34, 45 – в провинцията, като има представители от Благоевград, Бургас, Хасково, Велико Търново, Горна Оряховица, Карлово, Русе, Самоков, Първомайци, Пловдив, Варна, Перник, Димитровград, с Калугерово (област Пазарджик) и с. Китка (област Бургас). 15 души не посочват своето местоживеене. Разпределението София – провинция, изразено в проценти, е 43.04% към 56.96%, т.е. повечето участници не живеят в София.

  

 **ретард**

 Думата не е позната на 13 от участниците (13.83%), останалите 81 участници (86.17%) я употребяват или са я чували в употреба със следните значения: 1. ‘смотан, глупав, задръстен човек’, 2. ‘човек, който мисли по-бавно; бавен човек’, 3. ‘човек със забавено умствено развитие; идиот; олигофрен’. Процентното съотношение се разпределя по следния начин:

 
- Смотан, глупав, задръстен човек – 31 души или 38.24%. В тази група са посочени и други сходни значения: *забил, скучен, тъп, неадекватен, назадничав, смотаняк*.
- Който мисли по-бавно; бавен човек – 28 души или 34.6%. За „бавен човек“ в значенията, дадени от анкетираните, е използвана още думата *бавняр*.
- Човек със забавено умствено развитие, идиот, олигофрен – 22 души или 27.16%.

 При анализирането на данните трябва да се има предвид това, че *идиот*и *олигофрен*могат да означават както болестно състояние на слабоумие, така и в по-широк смисъл ‘глупав, неразумен човек’ (РБЕ). В този смисъл част от отговорите на група 1 и 3 са близки по значение и те формират общо 65.4%.

 Това, което отличава група 2 от останалите, е, че в семантиката на дадените тълкувания присъства характеристиката „бавен“. Тя може да бъде отнесена както към времето, необходимо за осмислянето на даден факт, така към общото поведение и реакциите. В тази група значението се извежда пряко от английския глагол *retard*, който основно означава ‘to make something slower’ (да вършиш нещата по-бавно)(CD).

 Двама участници са посочили контекст на употреба: *Той е пълен ретард*; *Глей го тоя к‘ъв е ретард, десет минути не може да зацепи, че телефонът, дето търси, му е в ръката*.

  

 **фоториплей**

 От дадените отговори може да се изведе основното значение, с което съществителното *фоториплей*се употребява от анкетираните, а именно ‘отговор със снимка с цел общуване в социалните мрежи’. 55 души или 58.5% са отговорили по този начин и са дали близко до това значение. Някои от анкетираните посочват и контекст: *Искаш ли да правим фоториплей?*; *С това момче си фоториплейваме. Нищо сериозно не е!*; *По-късно ще ти риплейна*. Видно е, че в употреба са и глаголните форми *фоториплейвам*, *фоториплейна*, *риплейна*.

 Само 11 души (11.7%) са отговори, че не знаят значението на думата, а четирима предполагат, че е термин, свързан с фотографията или социалните мрежи.

 Останалите 24 души дават разнопосочни отговори, които могат да се тълкуват като неразбиране на основното значение на думата или като опит да го изведат от английския език: „повторно отваряне на изпратена снимка“; „технология, използвана за преглед на заснети кадри с цел точно установяване на дадено събитие“; „повторение на снимка“; „повторно показване на фотомоменти“ и др.

  

 **делюжънъл (за човек)**

 34 души (29.8%) отговарят, че не знаят значението на тази дума, или не посочват никакъв отговор. 44 души (46.8%) я употребяват или са я чували в общуването, като дадените тълкувания могат да се обобщят до следното: ‘човек, който се самозалъгва или заблуждава; има нереалистични очаквания; няма здрава връзка с реалността и вярва в измислици’. Останалите участници в анкетата дават следните значения:

 
- мечтател, фантазьор – 6 души, 6.38%
- луд – 4, 4.26%
- разсеян – 1, 1.06%
- неадекватен, объркан – 2, 2.13%
- заслепен – 1, 1.06%
- самозабравил се човек – 2, 2.13%.

 Петима участници в анкетата посочват и контекст на употреба: *Момиче казва на своя съученичка, че ще ходи до Лисабон сама. Съученичката ѝ отговаря – Ти си делюжънъл пърсън*; *Мисля, че Сара ме харесва и довечера най-сетне нещо ще стане между нас. Момче, ти си толкова делюжънъл*; *Тя е толкова делюжънъл, вярва си, че е най-красива в офиса и всички мъже само нея гледат*; *Евелин е делюжънъл, мисли си че Румен я обича*; *Приеми, че няма да ти се обади, не бъде делюжънъл*.

  

 **сийнвам**

 Думата е позната на 66 участници, от които 46 (48.9%) посочват следното тълкувание: ‘виждам, прочитам съобщение в социалните мрежи’, а двама от тях дават и контекст: *Приятелката ми не ми сийнва от четири часа. Вече започвам да се притеснявам за нея*; *Не ми сийнва съобщението в месинджър*. 20 души (21.27%) описват думата *сийнвам*със следното значение: ‘виждам съобщение в социалните мрежи и го оставям без отговор’, като трима от тях посочват и контекст: *Писах на Алекс, но тя ме остави на сийн*; *Иван ми писа, но само го сийннах*; *Явно е много бесен: сийнва ми всички съобщения, но не отговаря*.

 Думата е непозната на 10 (10.64%) участници в анкетата. Останалите 18 посочват следните значения:

 
- виждам – 14, 14.9%
- прочитам – 2, 2.13%
- да видя качен от някого материал в интернет – 1, 1.06%
- да видиш нещо, което ти предстои – 1, 1.06%.

  

 
## **Изводи**

 Може да се направи заключението, че и четирите думи, обект на проучването, са познати на по-голямата част от анкетираните. Важно е да се уточни, че 71.7% от участниците са във възрастовата група между 10 и 25 години, което означава, че англицизмите, обект на изследването, са в активна употреба в речника на подрастващите и младите хора.

 От допълнително посочените думи от чужд произход в анкетата правят впечатление следните, като тълкуванията са на самите анкетирани:

 
- *сигма*‘да бъдеш много добър в нещо’;
- *вайб*‘излъчване’, ‘външен вид’ (Тя има готин вайб. Не ме кефи вайбът му);
- *вайбвам*‘постигам синхрон в общуването’ (Снощи бяхме в техния апартамент, вайбвахме си, т.е. прекарвахме си добре, забавлявахме се, беше спокойно и приятно);
- *гоствам*‘внезапно прекратявам разговор, без да давам обяснение’;
- *флексвам*‘демонстрирам нещо с цел да впечатля (пари, вещи, умения)’;
- *рилейтвам*‘намирам нещо за близко до себе си или разбирам дадена ситуация’;
- *скимвам*‘преглеждам бързо нещо, без да навлизам в детайли’;
- *фейлвам*‘провалям се или не успявам в нещо’;
- *кринджвам*, *рофля*‘много се смея’;
- *фенси*‘използва се като прилагателно за нещо, което е много готино или изчанчено, например „фенси храна“, тоест храна, която е по-странна, с която не сме свикнали, но в същото време е привлекателна’;
- *кръш*‘човек, към когото изпитваш симпатия или влюбеност’;
- *мачвам*‘съвпадам, в тон съм с нещо – използва се най-вече за дрехи и предмети’ (*Този панталон не ми мачва на вайба*);
- *скамвам*‘мамя’ (*Вчера ме скамнаха в магазина*);
- *скипвам*‘пропускам’ (*Скипнах си тренировката*);
- *лефтна*‘напусна’ (*Иван лефтна от групата ни в Инстаграм*).

 Посочените примери доказват, че младите хора в България си служат с все повече думи от чужд произход, най-вече англицизми, ползвайки българските словообразувателни модели. Може да се предполага, че тази тенденция ще се запази, тъй като се смята за престижна, и ще постави част от домашната лексика в пасивния речник на младите хора.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Публикацията е подготвена с финансовата подкрепа на МОН по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

  

 ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

 CD – Cambridge Dictionary. [online]. [cit. 15. 06. 2025]. Достъпно на: [https://dictionary.cambridge.org/](https://dictionary.cambridge.org/).

 РБЕ – Речник на българския език. [online]. [cit. 15. 06. 2025]. Достъпно на: [https://ibl.bas.bg/rbe/](https://ibl.bas.bg/rbe/).

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/ezikut-na-mladite-i-dumite-ot-cujd-proizhod-tendentzii-sled-provedeno-anketno-prouchvane.md)

## Младежкият социолект като комуникативен мост и иновативен фактор в съвременния език

**Резюме.**Настоящата разработка разглежда понятието „младежки социолект“, определя статута на социолектната реч на младите хора и неговата роля в съвременния български и руски език. Изследването цели да проучи съдържанието на некнижовните езикови образувания в рамките на националния език, да разкрие някои езикови особености на социолекта и причините за използването му, да анализира начините за попълване на неговия лексикален фонд.

 **Ключови думи:**младежки социолект, сленг, жаргон, сравнителен анализ, заемки, български език, руски език.

  

 Терминът *„социолект“*се появява в лингвистичната литература през 20-е години на XX в. Той се състои от две части – *„социо“,*посочваща отношението към обществото, и елемент *„диалект“.*От гледна точка на социалната си насоченост диалектът е функционално ограничена версия на езика, използвана от определен кръг индивиди в различни сфери на човешката дейност и съответно в различни актове на комуникация. Р. Макдевид смята, че няма общество, в което да няма социални диалекти, и дава следното определение: „Социолектът – това е приетият в общността субвариант на речта, който благодарение на определени обществени сили е характерен за определени етнически, религиозни и икономически групи или групи индивиди с определено ниво и тип образование“ (Макдевид 1975: 365). В руската социолингвистична школа откриваме следното определение: „Социолектом называют совокупность языковых особенностей, присущих какой-либо социальной группе – профессиональной, сословной, возрастной и т.п. – в пределах той или иной подсистемы национального языка“ (Беликов, Крайсин 2001: 47).

 Според М. Виденов социолектът е езикова формация, която обслужва комуникативните нужди на определена социална група. Става дума за групи от хора, обединени по някакъв социален признак, който се характеризира с екстериториалност. Бидейки общо понятие, социолектът на практика съществува под формата на различни конкретни разновидности: професиолекти, жаргони, арго и др. (Виденов 2016: 11). В други изследвания социалектът е надсубкултурна реч, междинно звено между стандарта и диалектните подстандарти. Явно е, че става въпрос за неструктурна форма на езика с белези на социален диалект, близък до жаргона, но с по-широка основа (Кирова 2001).

 Проучването на социолектните форми се намира в тясна връзка с личността на индивида, мирогледа му, духовната култура и практическата дейност. В този контекст младежкият език представлява важна и обещаваща област на лингвокултурни изследвания и анализи. През годините младежката реч предизвиква интереса на български и чуждестранни лингвисти. Има изследвания, които анализират в детайли някои аспекти на този езиков феномен (Лакова 1980; Армянов 1993; Виденов 2000; Карашева 2014; Алексова 2022; Брага 2023: 72-81), проучват източници и средства за формиране на младежката лексика (Бойко 2002; Кузьмина 2000; Александрова 2004: 30−45.). Научните разработки, описващи отделни факти и части от младежкия социолект в българския и руския език, са важна основа за нашите изследвания и теоретични обобщения.

 В съвременната лингвистична литература младежкият вариант на езика се определя с термините: *„младежки жаргон“, „младежки сленг“, „интержаргон“*. В социалната диалектология има опит за създаване на синонимия между термините *жаргон*(от фр. jargon) и англоезичния му еквивалент *slang*. В съвременната лингвистика няма единна и точна дефиниция на думата сленг“. В настоящата разработка се позоваваме на определението, дадено в Оксфордския речник и тезаурус на съвременния английски език: „неформален език, който има намалена стилистическа обагреност по отношение на литературния език и се състои от нови думи или съществуващи, но използвани с ново значение“ (Oxford Tesaurus of Current English 2007: 403).

 Малько А. дава следното определение: „сленг – стилистический синоним термина „жаргон“, чаще применяемый по отношению к англоязычным странам, а также к молодежному жаргону (молодежный сленг) (Малько 2018: 33). Г. Армянов предпочита названието *младежки жаргон*за ученическия и студентския говор (Армянов 1993: 7). М. Виденов използва термина *жаргон*, но отбелязва, че всеки един от двата термина (сленг и жаргон) може да бъде употребяван според личното предпочитание след уговорка и дефиниране на понятието (Виденов 2000: 181).

 През последните години терминът *жаргон*се среща все по-рядко и на негово място се използва терминът сленг. Цв. Карастойчева първоначално използва описателното название *младежки говор*(Карастойчева 1988), а в последните си разработки предпочита термина *сленг.*Според нея *жаргон*е неудобен термин, защото има различни тълкувания в националните лингвистични школи, което го натоварва с негативна оценка, а това е недопустимо за един термин. Затова тя приема термина *сленг*за по-удобен, когато става дума за говори от рода на младежките (Карастойчева 2014: 106).

 Въпреки че езиковедите, проучващи социалните говори, имат различни терминологични предпочитания, специфичните черти, които отличават младежкия сленг от книжовния език, а също от други социолекти и териториални диалекти, са: възрастовото ограничение; неофициалността на общуването; словесното оформяне на речника с помощта на понятия, измислени от самите носители, или чрез преосмисляне на думи от книжовния език, диалектите или чужд език; ярката експресивност; свободата при използването; дефективният граматичен строеж и др. (Цонев 2020: 150).

 В настоящото проучване за дефиниране на младежкия език се използват термините „младежки социолект“ и „младежки сленг“, а езикът се разглежда като подсистема на националния език, която функционира в процеса на общуване на определена възрастова категория, които са носители на българския и руския език (младежи). Младежкият социолект служи като своеобразно обединително звено между ненормативните езикови явления и книжовната норма.

 Младежкият сленг има редица особености и е различен от други видове сленгове. Преди всичко това е бързата промяна на младежката лексика. Постоянното „пристигане“ на подрастващи деца в младежките кръгове и „заминаването“ от тях на младежи, придобиващи статут на възрастни млади хора, съпътства актуализацията на младежкия сленг (Малько 2018: 33–34). Всяко младо поколение иска да се различава не само от родителите си, но дори от големите си братя и сестри. Ето защо то въвежда в своя лексикон собствена кодировка на общоизвестните понятия. В резултат на това по някои думи, които хората използват в речта си, може да се определи, „от кое време са те“.

 **Целта на изследването**е проучване на младежкия социолект (училищен и студентски) в българския и руския език като един от вариантите на устните некодифицирани форми на националния език. Задачите на изследването са да се сравнят вариантите на функциониране на младежкия социолект в различни социокултурни пространства и да се установи степента на техните прилики и различия.

 **Обект**на сравнение е младежкият социолект в българския и руския език. Лингвокогнитивното изследване в сравнителен аспект ще даде възможност да се идентифицират общи модели, съвкупности и конфигурации на знания, представени в процеса на номинация.

 **Изследователски методи.**В изследването като водещ е избран сравнителният метод, заедно с методи на научното описание като наблюдение и интерпретация. Материалът е събран чрез директно наблюдение на речта на младите хора (ученици и студенти) в периода от 20 февруари до 20 април 2025 г. В качеството на респонденти са привлечени обща 87 български и рускоговорящи гимназисти от няколко столични гимназии, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от Физическия и Историческия факултет), а също студенти от Одеския национален университет „Юридическа академия“, което ни дава възможност данните да бъдат коментирани в съпоставителна перспектива. Използвахме също един от модерните инструменти за емпирично изследване – пряката анкета, при която респондентите лично попълват анкетните листове.

 Прави се опит да се характеризират основните тенденции, присъщи на младежката реч, като младежта се разглежда като социологическа категория с долна възрастова граница 17–18 години и горна възрастова граница до 25 години. От съществено значение за характеристиката на младежкия социолект е изучаването на специфичните особености на неговото лексикално обогатяване, а също идентифицирането на връзката между различни начини на словообразуване в двата езика.

 Младежката култура е собствен свят, различен от всякакъв друг. Той се различава по своя експресивен начин на изразяване на мисли, чувства, в който понякога присъства словесен абсурд, който може да се използва само от млади хора, които са смели и решителни, създавайки свой собствен уникален свят. Според социолозите и психолозите в езика на младежта съществена е идеята на груповото. Да станеш част от групата, означава не само да приемеш ценностите на групата – това означава да „схванеш“ нещата и понятията в определен контекст, да „възприемеш“ психологията на общността.

 Социолектът е вид словотворчество. Модерното поколение се стреми да бъде ярко, изключително мобилно е, животът му е пълен с иновации. При тези условия този вид лексика идва точно на време. Има редица причини за употреба на младежкия социолект. Първият въпрос, който зададохме на респондентите си, е: *Колко често използвате този вид лексика и с каква цел.*Основните причини за използването на младежкия социоленг, посочени от самите информатори, са:

 
- спестяване на време, опростяване на думи, водени от желанието да не изглеждат „досадни“ и бавни (67 %);
- желание да се „впишат“ в определен социум, т. е. да покажат, че са „свои“ (21 %);
- желание да привлекат вниманието на другите (9 %);
- конкретно адресиране на речта: когато събеседникът иска да скрие смисъла на казаното от другите (2 %).

 Важна роля играе желанието на младите хора да спестят време и енергия, което генерира огромен брой съкратени думи и в двата езика: *норм*– нормално/ нормально (бълг./ рус.); *споко*– спокойно/ спокойно (бълг./ рус.); *демо*– демонстрация; *инфо/инфа*– информация; *уни/ универ*(бълг./ рус.) – университет: *Отивам до унито/ Иду в универ*– отивам в университета; *комп*– компютър/ компьютер, *ноут*(рус.) – ноутбук, *скан*– процес на сканиране, *сделай скан/ принт*– процес на сканиране/ принтиране, *Направи един принт на това*. Ще дам още няколко примера от руския език: *инста*– Instagram; *телега*– Telegram; *яша*– яндекс; *хромой*– браузър Chrome.

 Ще коментирам също думата преподавател, която рускоговорещите младежи съкращават с думата *препод*(рус. ез.). Българските гимназисти и студенти за назоваване на това понятие използват една стара гръцка заемка *даскал*в значение ‘преподавател, учител’ и *даскало*‘училище, университет’: *Ще се видим в даскалото; Даскалът по български идва.*

 Още една от причините за използване на младежкия сленг, посочена от респондентите, е липсата на подходящи думи в литературния български и руски език, а също удобството при използване на нови, предимно кратки думи като *фейк*от англ. fake[[1]](#fnote1) ‘фалшив’, *фал*от англ. fail ‘неуспех, провал’; *ъпдейт*– ‘актуализиране’; *рестар –*‘рестартиране’. Тук идеята е по-бързото изговаряне на думите, с цел по-бързо информацията да стигне до адресата. Към това младежите добавят също, че понякога в литературния език няма достатъчно точна дума, а в английския език има, например *мютвам се*‘изключвам си микрофона’; *ъпгрейд*‘подобрявам, повишавам качеството на’; *рaperwork*– работа, която не изисква мислене (според младежите), например документация, счетоводство: *Да работиш пейперуорк е скучно; брейнсторминг*от англ. brainstorm ‘спохожда ме гениално хрумване’.

 **Училищният сленг**се използва практически от всички ученици, гимназистите не са изключение. Той включва думи, които са имена на:

 
- учебни предмети: *дойч*(бълг., рус.) от нем. Deutsch; *русиш*(руски език), *инглиш*(английски език), *изо*(изобразително изкуство) (рус. ез.), физра (физкултура) (рус. ез.).
- названия на оценки: *пара, неуд, цфайн*(рус.) и *цфайка*(бълг.) ‘оценка 2, слаба оценка’ (от нем. zwei ‘две’); *тройбан*(‘оценка 3’).
- училищни помещения: *столовка*(рус.); учебна дейност: *домашка*(рус.).
- учители: *училка, историчка, химичка, трудовик*(рус.); в бълг. ез. *математичка, физичка*, но се използват по-рядко.

 Както може да видим, една голяма част от тези думи е образувана с по-мощта на суфикса *-ка*, който в руския език образува професионални феминитиви. Трябва да се обърне внимание, че промяната на смисъла, донякъде изкривяване на формата, се случва само за да се направи речта по-емоционална, изразителна, различна, но не носи някаква негативна конотация или оценка, а по-скоро е игра на думи и с думи.

 **Студентският език,**както всеки друг сленг, непрекъснато се актуализира и променя. Но има много думи, които се предават от поколение на поколение и са били използвани още през втората половина на XX в. Това е т. нар. *„общ жаргон”*или *„общ сленг”*, вид младежка лексика, която е станала общоупотребявана, дори често е използвана в медийното пространство (Розина 1999: 4). Ще дам пример от руски език: *истфак*(Исторически факултет), *юрфак*(Юридически факултет), *филфак*(Филологически факултет), *физмат*(Физико-математически факултет). Като названия на определени факултети тези думи възникват още през 60-години на XX в., когато англоезичното влияние не е било толкова силно, както през последните десетилетия. Съответно думата *фак*(от англ. fuck) тогава не e предизвиквало никакви негативни асоциации. С времето тези сленгови думи започват да се използват не само от студенти, а и от преподаватели и лица, свързани с образователния процес. Сега тези думи са ясни, разбираеми за всички и са общоупотребими.

 Ще дам още няколко подобни примера от рус. ез.: *автомат*– зачёт или оценка за экзамен, которые выставляются без их сдачи; *неуд, пара*– двойка; *завалить*– специально задавать много вопросов на экзамене, чтобы поставить двойку; *откатать*– списать; *шпора/ шпаргалка*(рус.), в бълг. език това е *пищов/ револвер*– лист с подсказки; *зачётка*– книжка, в которую выставляют отметки о сдаче зачётов и экзаменов, *пара/ блок*– сдвоенное двухчасовое занятие; *хвост*– задолженность; *курсовик*– курсовая работа; *диплом*– дипломная работа; *дисерт*– диссертация; *академка*– академический отпуск; *абитура*– кандидат-студент, *интер*– интернатура; *галёрка*– последние ряды в аудитории.

 Тези думи са общоупотребявани от всички студенти и преподаватели. Има обаче също такива, които се отнасят за определен факултет. Филолозите използват думите: *античка*– антична литература; *зарубежка*– зарубежна литература; *литра*– съкр. от литература; *старослав*– старославянски език; юристите: *уголовка*– наказателно право; *анатомка*– лаборатория по криминалистика/ криминология; физиците: *вышка*– висша математика; матеха – математика.

 Студенти от Физическия факултет на Софийския университет (специалност „Астрономия“) за думата телескоп имат дори цял синонимен ред – *тръба, тубус, монтировка, бойлер*. Същите студенти посочват, че повечето термини в модерните природо-математически науки идват директно от английски език (рекомбинация, ренормализация, както и имена на много уреди). Това е основната причина, за да се използват от тях. Ще дам още няколко примера: *timelapse*– многократно забързано видео (когато снимаш звездно небе); *осцилатор*(от англ. oscillator) – модерна дума от физиката, която няма ефективен аналог в българския език.

 Възникването на младежкия сленг като цяло носи спонтанен характер. Разпространението му се определя от стремежа за групово обособяване на младежите и от желанието им да бъдат оригинални не само във външния си вид, в поведението, но и в езика. Общите интереси, които свързват младежите в училището и вузовете, намират отражение в мисленето, оформят общо отношение и поведение към това, което ги заобикаля, и това се отразява по особен начин в речта им. Младежкият социоленг има ярко подчертан експресивен характер, като основната движеща сила е търсенето на нови експресивни езикови средства, с помощта на които да се смекчи или засили впечатлението от казаното, дори нарушавайки общоприетите езикови стандарти.

 Младежкият социолект съдържа думи с идентични или изключително близки понятия (синоними). Значението на използването на младежки сленг се доказва от дължината на синонимната серия за някои съществителни имена: колкото по-разпространена е думата, толкова повече синоними има тя. Това е причина в младежкия речник да се създават синонимни редове от думи, свързани с оценка на човека, на неговия вид или поведение.

 По-долу са представени примери на синонимни редове в българския и руския език:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| отличен ученик/ студент | *олимпиец, факир, бог, зубър* | *зубрила, ботан, светильник, башка* |
| не много добър ученик/ студент | *забил, шебек, смачкан, изпържен, фолднат* | *ла́ жа, ноль, отстой, прогульщик* |
| скучен човек | *стоков, масовка, бейзик, шерп, сдухан, заспа* | *зануда, душни́ ло, тошно́ тик, криндж, депресня́ к* |
| момиче/  
приятелка | а́ верка, жи́ на, бейби, кифла | *герла, бейби*; *лп*(лучшая подруга), *краш (crush)*момиче, което харесваш |
| момче/ човек/  
приятел | *брат, пич, бро, мен, брадър, бести*(от англ. best) | *чел*(от рус. человек); *бро, мейт*(от англ. mate приятел), *братан, лд*(лучший друг)*, старик, старичок. бэсти* |
| Апартамент | *къща, общак, колиба* | *хата*(от укр. ез.), *вписка*от рус. „вписаться“ – *свободен апартамент или парти в същия апартамент* |
| Родители | *нашите, командният център* | *пре́дки, родоки́, о́лды*от англ. „old“ (стар) |
| отлично, страхотно | *поггърс*(от PogChamp), *вкусно, найс, топ, яко жестоко,*куул (от англ. cool – яко). | клё́во, кру́то, кайф, ауф, топ, улё́т, тип-топ, хайп, классно, супер, огонь, прико́ льно. |
| клуб, дискотека | *саундуейфа, парти, домашно* | *тусовка, туса, парти, рейв*от англ. rave, *движ*(от движение). Използва се със значение „*активно развиваща се ситуация“* |

 **Таблица № 1***. Примери на синонимни редове в български и руски език*

  

 Представеният в Таблица № 1 езиков материал показва, че младите хора съзнателно небрежно използват езиковите варианти, които се отклоняват от книжовната норма. Интерес представляват също синонимните редове, свързани с процеса на нарушаване на нормалната работа на компютъра. За такъв компютър казват: *бъгна се, крашна се, заби*(бълг.); *зави́ с, заби́ л, глю́ чит*(рус.). В допълнение към тези данни една от задачите на респондентите беше да дадат няколко примера от младежката лексика, които те лично използват най-често. Всеки участник в анкетата избра три думи от своя лексикон. Анализирайки отговорите, стигаме до извода, че голям брой примери, дадени от интервюиращите, очаквано са думи, заети от английски език, адаптирани към езика приемник (бълг./ рус.): *геймъри/ геймеры, чатър/ чат, инфлуенсър/ инфлуенсер, ютубър/ ютюбер, блогър/ блогер*и много други.

 В следващите редове ще обърнем внимание на общите тенденции в словообразуването на младежките социолекти в руския и българския език. Най-често срещаните тук са буквени и звукови съкращения, както и съкращения под формата на афереза (от гр. ἀφαίρεσις, изпадане на един или повече звукове в началото на думата) и апокопа (от гр. ἀποκοπή, изпускане на един или повече звукове в края на думата). Сравни *ава*– аватар, *сис*от sister, *бро*от brother. Примерите от руски с афереза са по-малък брой: *бот*– robot; *нет*– интернет, *Посмотрю в нете.*Широко разпространение получават новообразуваните форми като *лайквам, туитвам, ъплоудвам, ъпгрейдвам, тролвам, поствам, интаграмя, спамя, гугълвам.*В младежкия социолект интернет търсачката Google се радва на най-голям брой словоформи: *Ще видя в гугл. Ще питам чичко гугл. Гуглето знае. Спроси у Гугла.*

 Чуждоезиковите лексикални елементи в младежкия сленг представляват вид езикова промяна и формиращ сленга елемент, разграничаващ речта на младите от стандартния език, което представлява наличен резултат в синхронен план и отворен процес в диахронен план.

 Заемането се случва главно от едни и същи езици. Като най-актуален и плодовит източник е английският език. Сравнителният анализ показва, че англицизмите се усвояват в българския и руския младежки сленг предимно с непроменено значение. Значителна група са съществителните, които назовават събития, явления, факти, предмети от живота на младежите: *парти*(party) ‘танцова или друга забава, среща по някакъв повод’; *бро*(brother) – брат, приятел; *лък*(lucky) – късмет/ късметлийско/ удача, *ънлъки*– обратното на *лъки*, *уат*(what) – какво?; *найс*(nice) – супер, добре, отлично; фал/ фейл (fail) – неуспех, провал; *рийл*(reel) – няма точен превод, но означава ‘видео в инстаграм’; *фит*(fit) – пасване; *дрип*(drip) – външен вид (става дума за облеклото); *хот*(hot) – горещ, в сексуален смисъл; *бейсик*(basic) – прост/ глупый; *стори*(story) – снимка или видео в инстаграм; *инсейн*(insane) – лудо; *фолднат*(folded) – затворен; *чек/ чекна*(check) – проверявам за истинност; *енджойер*(enjoyer) – човек, който се наслаждава; *мийм/ мем*(meme) – снимка, съпроводена от текст, която изразява мислите или мнението на човек, често има комичен характер; *страйк*(streak) – поредица; *изи*– лесно; *левел*– ниво; *левелап*– преход на друго ниво, също в значение ‘рожден ден’; *вайб*(vibe) – в значение ‘позитивни емоции, атмосфера’; *челендж*(сhallenge) – предизвикателство; *квест*– няколко степенна задача или едно ниво в цялата задача; *скил/ скилл*(skill) – навик, умение, способност; *скил ишу*(skill issue) – 1. когато някой не е успял поради липса на умение; 2. когато някой е неуспял, по силата на обстоятелства, тотално независещи от него (нещо като *ънлъки*). *Рандом/ рандомно/ рандомный*(random) – случайно/ на случаен принцип. *Този учител пише рандом оценки*(пример от 91 НЕГ); *рандом число*(физици от СУ).

 Метафоризирането на някои от думите допринася за постоянната им възпроизводимост със съответното значение в младежкия социолект: *стримвам/ стримить*от англ. stream (течение) – ‘предавам наживо’/ ‘вести прямую трансляцию в Интернете’. Способността на метафората да създава комичен ефект и да подчертава ироничния тон на общуващите млади хора също допринася за широко им използване. Например: *френдзона*от англ. friend zone ‘дружить с человеком, в которого влюблен, а он в тебя нет’; *фрешмен*от англ. fresh men ‘свеж, нов човек”, в смисъл ‘първокурсник или новак’; *дед инсайд*от англ. dead inside ‘мёртвый внутри’ – ‘человек, который ничем не интересуется, кроме переживаний без весомого повода, грустит на пустом месте’.

 Заимстванията съществуват във всеки един езици, докато говорителите на един език си взаимодействат с говорителите на друг език или социална група. Чуждият език се използва за създаване на собствен социален говор, така се появават – *джойнвам*от англ. join ‘присъединявам се’, *хоумскуулвам*– homeschool ‘не знам’, *ънфолвам*– unfollow ‘спирам да следя някого в инстаграм’, *гигачад*– gigachad ‘много готин човек във всеки смисъл, перфектния мъж или жена’ и много друго.

 Чуждоезиковите елементи проникват в младежкия сленг по различни пътища. Освен учебните часове по съответните езици, киното, музиката, модата, литературата също активно обогатяват сленга. С употребата на заемки от популярни европейски езици обикновено се цели да се демонстрира по-висока култура и знание относно модерните тенденции. Голяма част от познанията по английски език от младите хора не се придобиват чрез формално обучение, а именно по неформален път – чрез интернет, филми, списания. Сравнението на младежките социални групи в различни страни по света показва, че те разчитат на едни и същи културни източници. Причините за присъствието на множество заемки от английския език, които активно са навлезли в българския и руския младежки социолект, са идентични.

 В момента младежкият социолект е не само диастратична формация, но също е компонент на младежката субкултура и е активен сегмент от езиковия континуум на националния етноезик. Той не остава постоянен. Със смяната на едно модерно явление с друго някои думи се забравят и се заместват с други. Този процес е много бърз. Също така не може да се игнорира преходът на думите от младежкия социоленг в категорията книжовна норма. Най-често те стават норма, ако е имало достатъчно време да се свикне с тях, в този случай думите губят ексцентричния си оттенък. Разбира се, важна роля в това имат вестниците, списанията, интернет ресурсите. В тях жаргонните думи в повечето случаи се появяват поради факта, че книжовните думи, съответстващи на тях, са неудобни за често използване.

 Някои от думите и изразите изчезват от младежкия социолект естествено, губейки своята актуалност, така думата фарт (от френ. fortuna ‘щастие’) днес вече е заменена с англ. *лък*; думата *пипл*(от англ. people), популярна преди десетина години, практически вече не се използва от представители на по-младото поколение. Вместо англ. думата outsider ‘непознат човек, непринадлежащ към групата’ днешният младеж използва англицизма *folded*; лексемите *мъни/ мани/ кинти/ мангизи*‘пари’ са заменени с *кеш,*думата *купон*много рядко се използва за сметка на думата *парти*. Ще дам още един пример, популярната в руския социолект дума *чайник*, която преди десетина година означава ‘полный ноль в каком-либо деле, новичок’, днес е заменена с английската дума noob ‘чайник’ със същото значение. Сленговата дума *фейс*от англ. face – ‘лице, което придобива популярност’, по-късно като сленгово съкращение на названието на социалната мрежа Facebook, днес е общоупотребима, например фейсконтрол/ фейсконтроль ‘проверка на входа на заведение, нощен клуб, граничен контрол’.

 Тук наблюдаваме обратен процес, когато думите от младежкия социолект навлизат в литературния език. Нека си припомним още една английска дума с неустановена етимология: hype от англ. ‘шумна рекламна компания’, често се превежда и като ‘вълнение, свръх вдигане на шум’. Появила се в САЩ в началото на XX век, едва в края на 2000-те, започва да се използва в американския младежки сленг, а след 2017 г. навлиза в рус. и бълг. ез. благодарение на блогърите. Днес думата *хайп*е общоупотребима, често се среща в медийното пространство в значение ‘публичност, шумна реклама’; ‘изкуствено създаден шум около някаква ситуация или конкретен човек, натрапване на общественото внимание, манипулиране’. Най-често се свързва с бърза и краткотрайна слава, често постигната по стечение на обстоятелствата. В този контекст думата придобива негативна конотация. По-късно от думата *хайп*в младежкия сленг се появяват *поймать хайп/ да уловиш хайп,*‘да се окажеш в центъра на събитията’, както и *антихайп*‘отказ от слава’.

 Младежкият сленг играе важна роля в живота на младите хора, помага им да общуват помежду си, в същото време улеснява процеса на изучаване на нова чужда лексика. В тази връзка смятам, че безпокойството за прекомерното използване на младежкия сленг е силно преувеличена. Разбира се, може да сме скептични към „новомодните“ сленгови думи, но дали е необходимо? Те правят езика по-интересен, освен това позволяват на младите хора да създават свой собствен нов свят. Във всички езици младежкият социоленг се разпространява много бързо благодарение на модерните средства за комуникация – основно интернет. Положителната страна в това е обогатяването и разнообразяването на езика, главно чрез нова лексика, която интегрира.

 В края бих искала да обобщя: респондентите, с които общувах, са с достатъчно високо ниво на образование и висока езикова култура, а младежкият сленг е само една от формите на езика, използвана от тях само в определени комуникативни ситуации. В този контекст ще дам един цитат на анонимен автор, който е взет от просторите на интернета: „Химики говорят, что грязь – это вещество не на своем месте: масляная краска на рукаве пиджака, чернозём на паркете“; („Химиците казват, че мръсотията е вещество, което не е на място си: боя върху ръкава на якето, пръст върху паркета“. Така че, по наше мнение, докато младежкият социолект се използва от младите хора, когато те общуват помежду си в неформална обстановка, не се получава „замърсяване“ на езика. А младежкият социалект присъства и ще продължи да присъства във всеки един език.

  

 **Изводи и обобщения**

 Резултатите от сравнението на българския и руския младежки социолект разкриват както сходни тенденции, така и различия. Това позволява да се направят следните заключения:

 1. По-голяма част от анкетираните (68 %) активно използва младежкия сленг в речта си. Според респондентите те го предпочитат в ежедневието, за да общуват с връстниците си на тяхното речево ниво, тъй като смятат този вид комуникация за по-удобен за предаване на информация.

 2. Като най-чести причини за използването са посочени: икономия на време, липса на подходящи общоупотребими уми за новите реалности на живота и удобство при използване на нови, предимно кратки думи.

 3. В същото време голяма част от респондентите отбелязват, че нямат речев еталон за подражание: 15 % от анкетираните като модел за подражание посочиха речта на родителите си, 12 % – учителите, 9 % – публични личности.

 4. Като източници за попълване на речта със сленгова лексика са посочени общуването с връстниците и интернет. По-голямата част (58 %) смята, че това се случва благодарение на общуването с приятели; другите отбелязват, че речта се обогатява чрез каналите на YouTube (46 % българоговорящи респонденти и 52 % рускоговорящи), като освен този източник те добавят още социалните мрежи в Контакте и Одноклассники.

 5. Повече от половината анкетирани (72 %) смятат, че речта им се попълва със сленг от чужди езици, основно англ. език. На настоящия етап в българския и руския младежки социолект се наблюдава тенденция към изравняване, което до голяма степен се дължи на общите канали за комуникация.

 В заключение, младежкият социолект е сфера на възникване и най-активен канал за разпространение на нови езикови тенденции, както лексикални, така и фразеологически. Той улавя динамиката на днешния живот и реалното състояние на езика, което не може да бъде пренебрегнато само защото не е норма. В този контекст именно младежкият език е важна и перспективна област на лингвокултурологичните изследвания и анализи.

  

 **БЛАГОДАРНОСТИ**

 Изказвам благодарност за финансовата подкрепа на Българската академия на науките по двустранното споразумение за безвъзмездни средства между Българската академия на науките и Румънската академия.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСАНДРОВА, Т. 2004: За функциите на езика. Новите проекти за езиково законодателство в България и възрожденските практики. В: *Закони на/за езика*, 2004, 30−45.

 АЛЕКСОВА, К. 2022: Идеите на социолингвистиката в профилираното обучение по български език за ХІ и ХІІ клас. *Български език*, № 3, 2022, 13–29.

 АРМЯНОВ, Г. 1989: *Жаргонът, без който (не)можем*. София: Наука и изкуство.

 АРМЯНОВ, Г. 1993: *Речник на българския жаргон*. София: 7М + Логис.

 АХМАНОВА, О.С. 1993: *Словарь лингвистических терминов*. Москва: Едиториал УРСС.

 БЕЛИКОВ, В.И., КРЫСИН, Л. П. 2001: *Социолингвистика. Учебник для вузов*. Москва: Российский государственный гуманитарный университет.

 БЕРЕГОВСКАЯ, Е. М. 1996: Молодежный сленг: формирование и функционирование. *Вопросы языкознания*, № 3, 1996, 32–41.

 БОЙКО, Б. Л. 2002: Молодежный жаргон как отражение взаимодействующих субкультур. В: *Встречи этнических культур в зеркале языка: (в сопоставительном лингвокультурном аспекте)*, 2002, 352–361.

 БРАГА, Т. 2023: Интерактивен метод на юриспруденцията, използван за решаване на образователни задачи в обучението по български език (методика CASE STUDY). *Български език и литература*, 65, № 1, 2023, 72-81.

 ВИДЕНОВ, М. 2000: *Увод в социолингвистиката*. София: Делфи.

 ВИДЕНОВ, М. 2016: По някои терминологични въпроси на социолингвистиката. *Български език,*№ 1, 2016, 7–15.

 ДУБРОВИНА, К. И. 1980: Студенческий жаргон. *Филологические науки*, №1, 1980, 78–81.

 КАРАСТОЙЧЕВА, ЦВ. 1988: *Българският младежки говор*. София: Наука и изкуство.

 КАРАСТОЙЧЕВА, ЦВ. 2014: Скиорският сленг в Самоков. В: *Проблеми на Социолингвистиката*. Т. 11, 2014, 106–114.

 КИРОВА, Л. 2001: Сленг = Жаргон?. *Електронно списание LiterNet*, № 11. [https://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm](https://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm).

 КУЗЬМИНА, С.Г. 2000: Средства выражения межличностных отношений в текстах молодежной сферы общения (грамматический аспект): *Автореф. дис. …канд. филол. наук*. Москва, 2000.

 МАКДЕВИД, Р. И. 1975: Новое в лингвистике. В: *Социолингвистика*№ VII, 1975, 479–484.

 МАЛЬКО, А. А. 2018: Молодежный сленг. *Юный ученый*, № 2, 2018, 33–34.

 РОЗИНА, Р. И. 1999: *Слова, с которыми мы все встречались: толковый словарь русского общего жаргона*. Москва: Азбуковник.

 ЦОНЕВ, Р. 2020: Някои начини за изразяване на абсолютната превъзходна степен в българските интернет форуми. В: *Български език, Приложение*, 2020, 147–165.

  

  

 [1.](#note1) За превод на английските думи сме използвали онлайн речник [https://bg.pons.com](https://bg.pons.com/). Младежката интерпретация на значението на думите се базира върху устната реч на анкетираните.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/mladejkiyat-sociolekt-kato-komunikativen-most-i-inovativen-faktor-v-suvremenniya-ezik.md)

## Корпусен анализ на традиционните чешки имена в публицистиката

**Резюме.**Статията анализира фреквентността на избрани собствени имена в текстове от корпуси предимно от медиен характер. Според данните от Чешкия национален корпус официалните форми на собствените имена Иржи, Ян, Иван и Петър (Jiří, Jan, Ivan и Petr ) се използват най-често в публицистиката и белетристиката. За разлика от тях, хипокористиките Иржик, Хонза и Петя (Jiřík, Honza и Péťa) се срещат много често в разговорната реч, белетристиката, понякога в публицистиката. Някои хипокористики много често се свързват с определен приказен герой, като например глупавия Хонза или Иванушка глупака. От друга страна формалните форми на мъжките собствени имена често се свързват с библейски или исторически личности, като например свети Петър, Ян Хус, крал Иржи от Подебради, Иван Грозни и др.

 **Ключови думи:***собствени имена, мъжки имена, хипокористика, корпусно проучване.*

  

 
## Въведение

 Голям брой традиционни чешки собствени имена могат да бъдат открити в Чешкия национален корпус. Въз основа на данните от корпуса могат да бъдат откроени няколко от най-често срещаните традиционни собствени имена в публицистиката. Изследването се фокусира върху сравняване на употребата на избрани антропоними в журналистиката с помощта на Чешкия национален корпус. Същевременно са представени примери за колокации на собствени имена и техните хипокористики в текстове и таблици за честотата на антропонимите и хипокористиците в журналистиката. Публикацията се фокусира върху 4 мъжки собствени имена: Иржи (Jiří, с българско съответствие Георги), Ян (Jan), Иван (Ivan), Петър (Petr) и техните хипокористики.

  

 
## Мъжко собствено име Иржи

 Според данни на Министерството на вътрешните работи на Чехия, мъжкото име Иржи е на първо място по честота и така са наречени 296 090 души в цяла Чехия (Naše jména, 2016). Известни личности, които носят това име, са например: чешкият крал Иржи от Подебради (1420–1471); чешкият актьор Иржи Крампол; чешкият художник Иржи Трънка (1912 – 1969); поетът, прозаик, драматург и важен организатор на културния живот на град Бърно в периода между двете световни войни Иржи Махен (1882 – 1939); чешки актьор и режисьор от по-младото поколение Иржи Мадъл; чешкият актьор Иржи Бартошка; чешкият композитор, актьор и певец Иржи Шлитър (1924-1969) и др.

 В интернет пространството най-често мъжкото име Иржи се употребява в публицистиката, а най-малко – в разговорната реч (Slovo v kostce. Jiří[[1]](#fnote1)). По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Иржи в публицистиката е следната:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност   
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 13 552 | 340,98 |

  

 Най-честите колокации с включено име Иржи в чешкото интернет пространство са следните: Пароубек, Поспишил, председател, областен управител, кмет, Подебради, директор, Руснок, Сухи и др. (Paroubek, Pospíšil, předseda, hejtman, starosta, Poděbrady, ředitel, Rusnok, Suchý). (Slovo v kostce. Jiří[[2]](#fnote2)). По-долу посочваме примери за колокации с мъжкото име Иржи в интернет текстовете:

 „Jiří Paroubek velmi nekorektně, až lživě argumentuje na moji adresu.“ (publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Hospodářské noviny, 26. 1. 2010).

 „Ve funkci nahradí náhle odvolaného Jiřího Pospíšila (ODS), který kabinet opustil ve středu.“ (publicistika, bibliografický záznam: X (2012): Hospodářské noviny, 3. 7. 2012).

 „Jiří Drahoš, Předseda Akademie věd ČR, fyzikální chemik.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2014): Hospodářské noviny, 31. 3. 2014).

 „Je to pro mě i všechny ve škole hrozný šok, protože zrovna u nás nikdy s drogami žádný student problémy neměl,“ řekl Právu ředitel střední školy Jiří Smejkal.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2013): Právo, 26. 3. 2013).

 Умалителното име (хипокористика) Иржик (Jiřík), за разлика от собственото име Иржи, се използва по-рядко в публицистиката, по-често се среща в художествената литература. По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Иржик в публицистиката е следната:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 82 | 2,06 |

  

 Най-честите колокации с включено име Иржик в чешкото интернет пространство са следните (Slovo v kostce. Jiřík[[3]](#fnote3)):

 „Jiřík chyboval BRNO (ČTK, pv) Nehoda, při které letos v červenci zahynul ve svém ultralehkém letounu bývalý hokejista Jaroslav Jiřík († 71), vznikla kvůli jeho chybě v pilotáži.“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2011): Blesk, 22. 11. 2011).

 „Co jste řekl Jiříkovi, když se zeptal, jestli Platil bude hrát na šampionátu?“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Sport, 11. 9. 2010).

 Горепосочените таблици показват, че мъжкото име Иржи има по-голям абсолютен брой срещания в журналистическите текстове, отколкото хипокористичното име Иржик.

  

 
## Мъжко лично име Ян

 С мъжкото име Ян са кръстени 293 938 души в Чехия и то е на второ място по фреквентност, веднага след името Иржи (Naše jména, 2016[[4]](#fnote4)). Името Ян е много често използвано във връзка с Ян Хус, св. Ян Непомуцки или св. Йоан Кръстител (на чешки Jan Křtitel). На 6-ти юли в Чехия е национален празник, който припомня годишнината на изгарянето на клада на Ян Хус (Рамеш 2003: 257). С личното име Ян са били кръщавани момчета още от преди много столетия и в църковния календар редом с името Иван ще видим и много пъти името Ян (пак там: 68). Хонза (Honza) е галеното име на Ян, възникнало по аналогия с немското име Ханс – Йоханес (Hans – Johannes) (Плескалова 2014: 28). В днешно време името Ян и неговата хипокористика Хонза са едни от най-често срещаните лични именa в Чехия. Известни личности с това име са например Ян Амос Коменски (1592–1670) – педагог и философ; Ян Неруда (1834–1891) – чешки писател и журналист, представител на т. нар. майовци[[5]](#fnote5); Ян Фишер (род. 1951) – статистик и политик, кандидат-президент; Ян Сверак (род. 1965) – чешки режисьор и сценарист и др. (Naše jména. Jan, 2016[[6]](#fnote6)). В интернет пространството мъжкото име Ян се среща най-често в публицистиката и най-рядко в разговорната реч (Slovo v kostce. Jan[[7]](#fnote7)). По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Ян в публицистиката е следната (Slovo v kostce. Jan[[8]](#fnote8)):

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 13 506 | 339,82 |

  

 Най-честите колокации на името Ян в чешкото интернет пространство са следните: Хус, Кръстител, Непомуцки, Павел II., Палах, Фишер и др. (Hus, Křtitel, Nepomucký, Pavel II., Palach, Fišer). По-долу посочваме примери за колокации с мъжкото име Ян в интернет текстовете:

 „Hlouček se přelije pod sochu Jana Křtitele, zatímco stále větší jáma pod oltářem zůstává nyní bez zájmu.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Reflex, č. 8/2010).

 „Velehradská pouť však představovala především náboženskou událost a ani polské masové opoziční hnutí Solidarita by asi v roce 1980 nevzniklo, nebýt silného postavení katolické církve v polské společnosti a návštěvy papeže Jana Pavla II. o rok dříve.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2014): Lidové noviny, 28. 7. 2014).

 „Co rozhodlo o tom, že se Jan Fischer a Jiří Dienstbier umístili až se zřetelným odstupem?“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2013): Deníky Moravia, 14. 1. 2013).

 „Žďár nad Sázavou - kostel sv. Jana Nepomuckého - letecký snímek.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2011): Evropské noviny, č. 1/2011).

 Най-често срещаната хипокористика на личното име Ян е Хонза, което, за разлика от Ян, се използва с почти еднаква честотност както в публицистичната, така и в разговорната реч (Slovo v kostce. Honza[[9]](#fnote9)). По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Хонза в публицистиката е следната (Slovo v kostce. Honza[[10]](#fnote10)):

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 1 008 | 25,36 |

  

 Най-често хипокористиката Хонза в интернет пространството се среща в комбинация с: Румл, Шпичка, глупав, Хрубеш, Каплан, Хржебейк (Ruml, Špička, hloupý, Hrubeš, Kaplan, Hřebejk). По-долу посочваме примери за колокации с мъжкото име Хонза в интернет текстовете:

 „Taky mě čeká pár natáčecích dnů v seriálu z policejního prostředí Modrava a nový film Zakázané uvolnění s Honzou Hřebejkem.“ (volnočasová publicistika: bibliografický záznam: X (2013): Magazín Práva, č. 29/2013).

 Статистиката в горепосочените таблици показва, че мъжкото име Ян има по-голям абсолютен брой срещания в журналистическите текстове, отколкото хипокористичното име Хонза.

  

 
## Мъжко лично име Иван

 Мъжкото име Иван е било много обичано и по-рано, особено от по-старите поколения (Кнаппова 2020: 212). Това име са носили напр. руският цар Иван IV. Грозни (1530–1584), Иван П. Павлов (1849–1936) – руски физиолог, лекар и психолог, чешките поети Иван Блатни (1919–1990) и Иван Скала (1922–1997), чешкият писател – прозаик и публицист Иван Олбрахт (1882–1952), а също и чехословашкият хокеист, по-късно треньор на националния отбор по хокей на Чехия Иван Хлинка (1950–2004). В днешни дни това име продължава да е популярно, можем да посочим напр. чешкия певец Иван Хлас, чешкия писател и драматик Иван Клима, чешкия актьор и драматик Иван Вискочил, популярния актьор Иван Троян, политика Иван Бартош, чешко-американския тенисист Иван Лендъл и др. (Данийова 2021). Името Иван, което е дошло в нашия език преди много векове, представлява старославянски вариант на името Ян (Рамеш 2003: 146), което е много често срещано в Чехия. Свидетелство за това са дори топонимите Ивановице и Иванчице, а също така и старата легенда за св. Иван (Пак там: 245). Мъжете с име Иван в Чехия към настоящия момент са общо 22942 на брой и това име е на 108-мо място по честотност (Naše jména, 2016[[11]](#fnote11)). По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Иван в публицистиката е следната (Slovo v kostce. Ivan[[12]](#fnote12)):

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 2 749 | 69,17 |

  

 Най-честите колокации на името Иван в чешкото интернет пространство са следните: Хашек, Троян, Лангер, Клима, Вискочил, Младек, Ироус, Лендъл, Фукса и др. (Hašek, Trojan, Langer, Klíma, Vyskočil, Mládek, Jirous, Lendl, Fuksa aj.) (пак там[[13]](#fnote13)). По-долу посочваме примери за колокации с мъжкото име Иван в интернет текстовете:

 „Po Ivanu Lendlovi bude teprve druhým tenisovým superkoučem českého původu.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2014): Týden, č. 49/2014).

 „Věděl jsem, že to bude detektivka z padesátých let, že chci, aby tam hrál Ivan Trojan a s touhle jednoduchou ideou jsem za ním přišel.“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2011): Kraus, č. 1/2011).

 „Teď tvrdí muziku v obranných řadách klubu Al Ahlí (tento klub vedl současný šéf svazu Ivan Hašek), kde bere tři miliony korun týdně.“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Nedělní Blesk, č. 44/2010).

 „Pro ty z vás, které nepamatují song Ivana Mládka z dob socialismu, malé připomenutí - tehdy se z rádií pravidelně linulo…“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2014): Žena a život, č. 21/2014).

 Хипокористиката Иванушка често се свързва с герой от руските приказки – Иванушка глупака. Но Чешкият национален корпус не предоставя данни за употребата на това галено име.

  

 
## Мъжко лично име Петър

 С мъжкото лично име Петър в Чехия са кръстени 272135 души и на трето място по популярност (Naše jména, 2016[[14]](#fnote14)). Името Петър е носил първият от апостолите. За св. Петър научаваме най-много от Новия завет. От него става ясно, че той е на изключителна позиция сред апостолите. Въпреки че три пъти се е отрекъл от своя Учител, именно на него Христос се явява първи след Възкресението. Петър става първият водач на християнската църква и разпространява учението на Исус Христос (Рамеш 2003: 95–96). Мъжкото лично име Петър е днес едно от най-предпочитаните имена в Чехия (Кнаппова 2020: 281). В съвременната чешка история това е името на сегашния чешки президент Петър Павел и на настоящия премиер Петър Фиала. Други известни чешки личности с това име са напр. Петър Келнер (1964–2021) – чешки бизнесмен и Петър Чех (1982) – бивш вратар на чешкия национален отбор по футбол. В Чешкия национален корпус името Петър се среща най-често в публицистиката и най-малко – в разговорната реч. По данни на Чешкия национален корпус честотността на името Петър в публицистиката е следната (Slovo v kostce. Petr[[15]](#fnote15)):

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 15 099 | 379,9 |

  

 Най-честите колокации на името Петър в чешкото интернет пространство са следните: Нечас, Келнер, треньор, свети, ОДС, Чех, Вок и др. (Nečas, Kellner, trenér, svatý, ODS, Čech, Vok) (Пак там). По-долу посочваме примери за колокации с мъжкото име Петър в интернет текстовете:

 „Hledání úspor ze strany vlády Petra Nečase připomíná naprostou beznaděj a zoufalství.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2012): Týden, č. 10/2012).

 „Zde se o obchod roku postaral nejbohatší Čech Petr Kellner, jehož skupina PPF koupila tuzemskou telekomunikační jedničku Telefóniku za 63,6 miliardy korun.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2013): Týden, č. 50/2013).

 „Šéf ODS a premiér Petr Nečas včera schválení primárek vyzdvihoval s tím, že alespoň zmizí prostor pro zákulisní dohody.“ (tradiční publicistika, bibliografický záznam: X (2012): Hospodářské noviny, 20. 3. 2012).

 „Přitom zrovna Petr Čech, který čeká na 150. nulu v Chelsea, před zápasem hlásil…“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Aha! neděle, č. 48/2010).

 Хипокористиката Петя (като галено от Петър, т.е. за разлика от български това не е женско име) се използва рядко в публицистиката, най-често се употребява в разговорния език (Slovo v kostce. Péťa[[16]](#fnote16)). По данни на Чешкия национален корпус честотността на хипокористиката Петя в публицистиката е следната:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| тип текст: | честотност  
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Публицистика | 72 | 1,81 |

  

 По-долу посочваме примери за колокации с хипокористиката Петя в интернет текстовете (Пак там[[17]](#fnote17)):

 „Na pískovišti nějaké děti byly, ale náš Péťa ne.“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2010): Rytmus života, č. 30/2010).

 „Zbytečných faulů se dopustil Péťa Čajánek i další.“ (volnočasová publicistika, bibliografický záznam: X (2013): Sport, 11. 4. 2013).

 Статистиката в горепосочените таблици показват, че мъжкото име Петър има по-голям абсолютен брой срещания в журналистическите текстове, отколкото хипокористичното име Петя.

  

 
## Заключение

 Според данните от Чешкия национален корпус формалните форми на собствените имена Иржи, Ян, Иван и Петър (Jiří, Jan, Ivan и Petr ) се използват най-често в публицистиката и белетристиката. За разлика от тях хипокористиките Иржик, Хонза и Петя (Jiřík, Honza и Péťa) се срещат много често в разговорната реч, белетристиката, понякога в публицистиката. Някои хипокористики много често се свързват с определен приказен герой, като например глупавия Хонза или Иванушка глупака. От друга страна, формалните форми на мъжките собствени имена често се свързват с библейски или исторически личности, като например свети Петър, Ян Хус, крал Иржи от Подебради, Иван Грозни и др.

 В долупосочената обобщаваща таблица на всички анализирани мъжки собствени имена можем да обърнем внимание на името Петър, тъй като то има най-голям брой абсолютни срещания в публицистичните интернет текстове, а хипокористиката Петя се среща най-рядко в публицистиката:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| лично име: | честотност   
(абсолютен брой употреби): | ipm (брой употреби на един милион думи): |
| Иржи (Jiří) | 13 552 | 340,98 |
| Иржик (Jiřík) | 82 | 2,06 |
| Ян (Jan) | 13 506 | 339,82 |
| Хонза (Honza) | 1 008 | 25,36 |
| Иван (Ivan) | 2 749 | 69,17 |
| Петър (Petr) | 15 099 | 379,9 |
| Петя (Péťa) | 72 | 1,81 |

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящият текст е публикуван в рамките на проект: 80-10-119 | 28.05.2025, „Практикум по български език. Фразеология“, финансиран от НИС към СУ „Св. Климент Охридски“.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 DANYIOVÁ, A. 2021: Jméno Ivan: jeho původ, význam a úloha v pohádkách. In: *Proudy – středoevropský časopis pro vědu a literaturu*. Brno: 2021. Достъпно на: [https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2021/2/danyiova_jmeno_ivan.php](https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2021/2/danyiova_jmeno_ivan.php).

 KNAPPOVÁ, M. 2020: *Jak se bude vaše dítě jmenovat?*Praha: Academia.

 PLESKALOVÁ, J. 2014: *Vlastní jména osobní v češtině*. Brno: Masarykova. univerzita.

 RAMEŠ, V. 2003: *Po kom se jmenujeme? Encyklopedie křestních jmen*. Praha: Nakladatelství Libri.

  

 ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Honza. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Honza](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Honza)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Ivan. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Jan. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jan](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jan)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Jiří. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiří](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiří)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Jiřík. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiřík](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiřík)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Péťa. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Péťa](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Péťa)

 Český národní korpus. Slovo v kostce. Petr. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Petr](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Petr)

 Naše jména. 2016. Jméno Ivan. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=44418&typ=jmeno](https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=44418&typ=jmeno)

 Naše jména. 2016. Jméno Jiří. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=49665&typ=jmeno](http://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=49665&typ=jmeno)

 Naše jména. 2016. Jméno Jan. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=46164&typ=jmeno](http://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=46164&typ=jmeno)

 Naše jména. 2016. Jméno Petr. [online]. [cit. 10. 06. 2025]. Достъпно на: [https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=85812&typ=jmeno](https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=85812&typ=jmeno)

  

 [1.](#note1) Český národní korpus. Slovo v kostce. Jiří. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiří](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiří)

 [2.](#note2) Пак там.

 [3.](#note3) Český národní korpus. Slovo v kostce. Jiřík. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiřík](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jiřík)

 [4.](#note4) Naše jména. 2016. Jméno Jan. Достъпно на: [www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=46164&typ=jmeno](http://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=46164&typ=jmeno)

 [5.](#note5) Майовци (на чешки: *Májovci*) са литературно движение в Чехия през втората половина на 19. век. Те са наречени така по името на поемата „Май“ (*Máj*) от Карел Хинек Маха — символ на романтизма и свободния дух. Ян Неруда е един от най-видните представители на това движение.

 [6.](#note6) Пак там.

 [7.](#note7) Český národní korpus. Slovo v kostce. Jan. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jan](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Jan)

 [8.](#note8) Пак там.

 [9.](#note9) Český národní korpus. Slovo v kostce. Honza. Достъпно на: [www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Honza](http://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Honza)

 [10.](#note10) Пак там.

 [11.](#note11) Naše jména. 2016. Jméno Ivan. Достъпно на: https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost. php?id=44418&typ=jmeno

 [12.](#note12) Český národní korpus. Slovo v kostce. Ivan. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan)

 [13.](#note13) Český národní korpus. Slovo v kostce. Ivan. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Ivan)

 [14.](#note14) Naše jména. 2016. Jméno Petr. Достъпно на: [https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=85812&typ=jmeno](https://www.nasejmena.cz/nj/cetnost.php?id=85812&typ=jmeno)

 [15.](#note15) Český národní korpus. Slovo v kostce. Petr. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Petr](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Petr)

 [16.](#note16) Český národní korpus. Slovo v kostce. Péťa. Достъпно на: [https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Péťa](https://www.korpus.cz/slovo-v-kostce/search/cs/Péťa)

 [17.](#note17) Пак там.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-1-2025/korpusen-analiz-na-traditzionnite-cheshki-imena-v-publitzistikata.md)