--- title: "Основна футболна терминология в езика на банатските българи" date: 2026-10-21 description: "Настоящата статия изследва футболната терминология, използвана сред банатските българи – езикова общност, исторически отделена от основната българска езикова територия. " categories: - name: "Брой 1 (2025)" url: "https://bgrech.eu/broy-1-2025.md" tags: - name: "Явор Иванов" url: "https://bgrech.eu/tags/avor-ivanov.md" --- # Основна футболна терминология в езика на банатските българи **Резюме.**Настоящата статия изследва футболната терминология, използвана сред банатските българи – езикова общност, исторически отделена от основната българска езикова територия. Чрез теренни наблюдения и лексикално сравнение се анализират основни футболни термини, структурирани по семантични групи (играчи, терени, действия, правила и др.). Изследването установява както заемки от румънски, унгарски и английски език, така и запазени местни думи и форми, адаптирани към спортната терминология. Представени са глаголни форми, описващи игрови действия, със структурни и семантични паралели с книжовния български език. Проучването показва как международната футболна терминология се интегрира в малка, но живо функционираща езикова среда, запазила своята уникална лингвистична идентичност. **Ключови думи:***банатски българи, български език, лексика, футбол*   ## **Увод** Банатският български[[1]](#fnote1) е езикът на българското население, живеещо в областта Банат. Този вариант на българския език се употребява на територията на днешна Румъния и Сърбия, като в исторически план районът, заселен от българи, е попадал някога в границите на Австро-Унгарската империя. Още в периода на XVII–XVIII този диалект, вече веднъж отделен от общобългарската езикова територия, заживява своя нов живот (Стойков 1968, 1967). Чрез активните контакти на българското население с унгарското, немското, румънското и сръбското българският език попада в една нова езикова среда на комуникация. Като славянски език той се среща с влияние от страна на други езикови групи: германската, романската и угро-финската, която не е част от индоевропейското езиково семейство. Културното влияние, което търпи българското население в Банат, също е повлияно от чужди култури, като това може да се види и в присъствието на някои основни футболни термини. ## **Цел на изследването** Настоящото изследване има за цел да представи основните актуални футболни понятия и термини, ползвани във футбола така, както са известни те сред българското население в областта Банат, структурирани по семантични групи, отразяващи колективния спорт. За събирането на наречените условно „основни футболни термини“, свързани с футбола, от изключителна помощ бяха познанията на представителя на банатската общност в с. Стар Бешенов, Румъния, Тони Августинов (Т.А.), чиито писмени коментари към термините са отбелязани в бележките под линия. ## **За разпространението на футбола** Появата на футбола е характерна за развитите икономически райони в Европа и по света. Футболните мисионери, освен англичани и швейцарци, са още хора, представители на социални групи, които са в крак с модерността. Футболът се разпространява като модерен спорт в края на XIX в. както чрез аристократичните среди, част от британската култура, така и от представители на индустриализацията (Дичи 2012: 80). Част от промените във футболните федерации поставят Австро-Унгария в несгодно положение, тъй като промени в устава през 1904 и 1907 г. във ФИФА ограничават дейността на футболната организация в строги държавни и политически рамки, а статутът на многонационална държава като Австро-Унгария представлява трудност определянето ѝ от федерацията. Поради тази причина в рамките на една година са признати три футболни асоциации: австрийска, унгарска и бохемска (Дичи 88–89). Това вероятно е и пътят, по който футболът достига до българското население в Банат. ## **За спортната терминология** Стаматов описва изграждането на спортната терминология като процес, при който се образуват понятия предимно от добре известни книжовни и по-малко диалектни и архаични думи, като общоупотребимите думи се преобразуват смислово, от което следва редица думи от бита да бъдат преобразувани в термини (Стаматов 2011: 39). ## **Примери за основни футболни понятия** Съвсем условно в тази поредност съм посочил основните понятия, известни на българския език, които са необходими, за да бъде позната футболната игра в детайли: *футболист; футболни постове: вратар, защитник, нападател; футболен отбор; врата; вратар; съдия; стадион; футболен терен; очертания на игрището: аут линия, гол линия, център/централно поле/централен кръг; наказателно поле; дузпа; фаул; гол; купа; фенове; жълт картон; червен картон.* ## **Футболната лексика по семантични групи в банатския български език** В своя статия, посветена на спортната лексика в руския език, Лейла Димитрова (Димитрова 2020) представя лексика в областта на спорта по семантични групи, сред които се отличават такива, които позволяват банатската футболна лексика да бъде структурирана по някои критерии: - наименования на спортни игри и видове спорт:*fodbala*[[2]](#fnote2)*, mać* - наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав и др.: *fotbalist*, *kapuš, fundaș*(*igrajnazać*[[3]](#fnote3)*)*защитник*; mijlocaș (igraj na srede)*халф; *atacant*(*igraj napreć*)*,*нападател; *sviréc*съдия, *druker*фен - наименования на спортен инвентар/оборудване: *kupa*[[4]](#fnote4), *topka*, *čarvén, žalt*наименования на спортно облекло/екипировка: *krampone*, *gàšte* - наименования на спортни терени и техните части: *teren za fotbala*, *palja*[[5]](#fnote5)*; puhorta*[[6]](#fnote6) - *наименования на ситуации и положения в игрите, термини от правилата на игрите: idnajsmétera*, *fault*, *dzid*, *gol* - наименования на движения и прийоми[[7]](#fnote7): *da triplizuvaš*дриблирам; *da izritvaš*изритвам, ритам; *da pudedéš*подавам, отправям пас; *da stopuluvaš*спирам топката; *dauvédvaš*владея топката. ## **Някои наблюдения върху регистрираната футболна лексика:** Сходни терминологични понятия между български и банатски се забелязват условно във всички семантични групи, като двете основни *наименования на спорта*съвпадат в български и банатски (*fodbala*‘футбол’*, mać*‘мач’*)*. При лексиката, описваща *наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав*, са регистрирани седем лексеми, като условно се наблюдават прилики единствено в основното понятие *футболист*, но за всички останали футболни постове се забелязва заемане на думи от чужд произход: три заети от румънски (*fundaș‘*защитник’*, atacant ‘*нападател’, *mijlocaș ‘*халф’)*,*два термина, заети от унгарски (*kapuš ‘*вратар’*, druker*[[8]](#fnote8)*‘*фен’)*.*Лексемата *sviréc,*с която се назовава футболният съдия, се отличава като местно название в тази категория. При *спортен инвентар и оборудване*са регистрирани четири термина, като и четирите термина отговарят на българските *kupa*купа, трофей *topka*топка, *čarvén*червен картон, *žalt*жълт картон, като наказателните картони, според думите на Т.А., се обозначават единствено с наименованието на цвета. За *спортно облекло*са регистрирани два термина, като единият е също част от домашната лексика (*gàšte ‘*футболни панталони’)*,*а другият *krampone*е с вероятен френски произход от *crampon,*зает също от рум. с форма за мн. ч. *crampoane ‘*футболни обувки’. При *спортен терен и неговите части*са регистрирани три футболни термина, като в тази група личи употреба на словосъчетанието *teren za fotbala* *‘*футболен терен’*,*образувано по-скоро чрез калкиране, възможно и от рум. *teren de fotbal*, а то от фр. *terrain*. Другият регистриран футболен термин в тази група е с унгарски произход: *palja*[[9]](#fnote9)*‘*стадион’*.*Третият посочен термин в тази група е вероятно също част от домашната банатска лексика: *puhorta ‘*футболна врата’. При *ситуации и положения в игрите*са регистрирани четири термина, всички те вероятно са заети през румънски, като *idnajsmétera*[[10]](#fnote10)представлява калка от румънското *unsprezece-metri*със значение ‘дузпа’[[11]](#fnote11); с английски произход е *fault ‘*фал’ и един футболен термин, зает от румънски, но със славянски произход, при който впечатление прави регистрираната форма *dzid ‘*футболна стена’, която се отличава от възприетия румънски термин *zid*. В последната група *движения и прийоми с топка*са регистрирани пет глагола, като тук се забелязва сходство при употребата на глаголи с тези в книжовния българския език: *da triplizuvaš*‘дриблирам’; *da izritvaš*‘изритвам’, ритам *da pudedéš ‘*подавам, отправям пас’; *da stopuluvaš*‘спирам топката’; *da uvédvaš*‘владея топката’, като в тази група единствено за *stopuluvaš*у нас е възприета употреба на глагол *спирам*(топка). ## **Заключение** Общо регистрираните футболни термини, разгледани в настоящото изследване, са 27. От тях три са с английски произход, като вероятно техният път на заемане в банатски е през унгарски и румънски. Осем са футболните термини, заети от румънски, като произходът на някои от тях включва освен английски също френски и славянски. Заетите футболни термини от унгарски са четири, като една от лексемите е с вероятен немски произход. Домашната лексика, превърнала се във футболни термини, наброява 13 единици, като от нея пет са глаголи, които логически отговарят на възприетата футболна терминология в книжовния български език.   БЛАГОДАРНОСТИ Публикацията е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1.   ЛИТЕРАТУРА ДИЧИ, П. 2012: *Историята на футбола*. прев. Георги Цанков. София. ДОСЕВ, В. 2023: *Футболната лексика в интернет статиите за световното първенство в катар*. – В: Езиков свят. Кн. 21. Ч. 3, Благоевград, 113–118. ДИМИТРОВА. Л. 2020: Чуждоезиковите заимствания в съвременната руска спортна лексика. В: *Езиков свят - OrbisLinguarum.*Т. 18. Кн. 1. Благовград, 23–30. СТОЙКОВ, СТ. 1967: *Банатският говор*. София: Издателство на БАН. СТОЙКОВ, СТ. 1968: *Лексиката на банатския говор*. София: Издателство на БАН. СТАМАТОВ, К. 2011*:*Спортната терминология на трите най-популярни колективни спорта в сърбия и българия (футбол, баскетбол и волейбол). Сравнително изследване. – *В: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“*. Т. XI. София, 14–61.     [1.](#note1) За да се разграничават двете езикови норми, в текста употребявам *банатски*и *български*. [2.](#note2) За *fotbala*Т.А. добавя, че „*т*се чува почти като *д*“. [3.](#note3) Т.А. съобщава, че за тези позиции са възприети румънските названия, но се използват и посочените от него примери в скоби. [4.](#note4) *Сupă*със значение *трофей*в румънски език e възприета като унг. заемка. Изписването ѝ в банатски с форма *Kupa*сочи, че заемането е осъществено вероятно също от унгарски. [5.](#note5) Т.А. добавя, че названието се е превърнало в нарицателно за местния стадион. [6.](#note6) За названия на футболната маркировка се употребяват румънските термини (Т.А) [7.](#note7) Посочените примери са представени така, както ги посочва Т.А. [8.](#note8) Правилната форма в унгарски е *drukker.* [9.](#note9) Т.А. добавя, че названието се е превърнало в нарицателно за местния стадион. [10.](#note10) Калкирането е отбелязано от Т.А. [11.](#note11) В бълг. от фр. *douze pas*‘дванайсет крачки’. ## Custom Fields **Страница:** 54-59