---
title: "Брой 2 (2025)"
---

# Брой 2 (2025)

## Избрани публикации на проф. д.ф.н. Красимира Алексова

## І. Монографии

 АЛЕКСОВА, КР. 2000. *Езикът и семейството*. (Към методиката за проучване на речта в микрообщностите). София: Интервю прес.

 АЛЕКСОВА, КР. 2003. *Адмиративът в съвременния български език*. София: Сема РШ.

 АЛЕКСОВА, КР. 2013. Езиковите нагласи и вариантността в устната реч (върху материали от национална представителна анкета). В: *Littera et Lingua*, Series Dissertations, v. 4, 2013. 20.01.2014 <http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2013/4>.

 АЛЕКСОВА, КР. 2016. *Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта*. София: Парадигма.

 ДАЧЕВА Г., ТИШЕВА Й., ЖОБОВ В., АЛЕКСОВА КР. 2017. *Теоретично описание на граматиката на българския жестов език*. София: МОН.

 ТИШЕВА Й., АЛЕКСОВА КР. 2023. *Описание на граматиката на българския жестов език. (Втора част)*. София: Министерство на образованието и науката.

 ТИШЕВА Й., АЛЕКСОВА КР. 2023. *Описание на граматиката на българския жестов език. (Трета част)*. София: Министерство на образованието и науката.

 АЛЕКСОВА КР. 2023. Дубитативът в съвременния български език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 АЛЕКСОВА КР. 2023. Перцептуална социолингвистика. София: Факултет по славянски филологии, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 АЛЕКСОВА КР. 2023. *Изследвания по перцептуална социолингвистика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 АЛЕКСОВА КР. 2024. *Социална психология на езика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 БУРОВ С. (СЪСТ.), АЛЕКСОВА КР., БУРОВА Л., НИНОВА Г. 2025. *„Ах, то валяло!“ Густав Вайганд за адмиратива в българския език. 100 години по-късно. Нови изследвания за адмиратива в българския и в албански език. Приносите на Густав Вайнгад за българския език и българската балканистика.*(Красимира Алексова. За адмиратива в българския език – от Густав Вайганд и след него. с. 41 – 149.). Велико Търново: Фабер.

 ТИШЕВА Й., АЛЕКСОВА КР. 2025. *Описание на граматиката на българския жестов език. (Четвърта част)*. София: Министерство на образованието и науката.

  

 
## ІI. Статии и студии

 ALEXOVA KR. 1999: Intersubjectivity in the Language of Sofia Families. – In: International Journal of the Sociology of Language, vol. 135, 63–81. [https://doi.org/10.1515/ijsl](https://doi.org/10.1515/ijsl).1999.135.63.

 ALEXOVA KR., TISHEVA Y. 2000: Bulgarian daand che-clauses after verbs of perception. In: *Papers from 3rd Conference “Formal Approaches to South Slavic and Balkan Languages”,*Plovdiv, September 1999, University of Throdheim. Working Papers in Linguistics, 34, 2000, 97–109.

 АЛЕКСОВА КР. 2001: Депалатализационните процеси в софийската реч като маркер на разговорността. В: Русинов, Р. (отг. ред.). *Проблеми на българската разговорна реч*. Кн. 5. В. Търново: Фабер, 2001, 9–17. [https://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol5/iss1/art4](https://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol5/iss1/art4).

 АЛЕКСОВА КР. 2001: Съвременният българин за своя език. В: Радева, В. (съст.). *Българският език през ХХ век*. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“, Издателство „Пенсофт“, 367–376.

 АЛЕКСОВА КР. 2002: Езикови атитюди, нормативни статуси и социолингвистични маркери. – Във: Виденов М., Алексова Кр., Ангелов А., Стоянов Кр., Кючуков Хр., Костов Ем.. (съст.). *Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми*. София, Международно социолингвистическо дружество, Издателство „Делфи“ 2002, 127–135.

 АЛЕКСОВА КР., НИКОВА ЕМ. 2003: Повторителните глаголни употреби в съвременния българския език като резултат от интрапарадигматична комбинация на диференциални признаци. В: *Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“, т. 41. Филология*, кн. 1, 2003, 135–146.

 KIM SO YONG, ALEKSOVA KR**.**2003: Mirativity in Korean and Bulgarian. In*: Bulgaria, Korea, Central and East Europe – Humanities and Social Science. (The Third International Academic Conference of KACEES*), Sofia-Seoul, 2003, 87–103.

 АЛЕКСОВА КР. 2003: Синтагматичната неутрализация на граматическите опозиции като причина за различните състояния, които морфологичната система може да заема (върху материал от темпоралната система на българския език). В: *Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“, т. 41 – Филология*, кн. 1, 2003, 147–166.

 АЛЕКСОВА КР. 2004: Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. В: Христов, П. (гл. ред.). *Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Филологически факултет. Кн. 2. Езикознание. Том 34. Доклади от Седмата национална конференция на тема „Проблеми на българската разговорна реч“*(Книга седма). Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2004, 37–49.

 АЛЕКСОВА КР. 2005: Удостоверителен перфект или умозаключителен аорист – от теоретичните основи към преподаването на чужденци. В*: 40 години ИЧС. Юбилейна научнопрактическа сесия, София, 10–13 юни 2003 г*. [Мултимедия], София: Департамент за езиково обучение, 2005, 60–66.

 АЛЕКСОВА КР., КИМ СО ЙЪНГ. 2005: Евиденциалността в корейския и в българския език – типологически аспект. В: *Юбилеен сборник „10 години специалност „Кореистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“*. София: Ех – М, 2005, 91–108.

 АЛЕКСОВА КР. 2005: Отношението *модалност*– *евиденциалност – презумптивност*(с оглед и на българския език). Във: Вълчанова, М. (отг. ред.). *Юбилеен славистичен сборник. (Сборник с доклади от Международна славистична конференция по повод десетгодишен юбилей на специалност Славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, 03–05.12.2004*). Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 420*–*430.

 АЛЕКСОВА КР. 2005: Йерархията на социолингвистичните променливи според стратифициращата им сила. В: *Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. По случай неговата 65-годишнина*. Велико Търново: Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий“, 2005, 299*–*324.

 АЛЕКСОВА КР. 2005: Сравнително изследване на резултатите от няколко метода за установяване на йерархията на социолингвистичните променливи. В: *Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. По случай неговата 70-годишнина*. В. Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 199*–*213.

 АЛЕКСОВА КР. 2006: Епистемична модалност – евиденциалност – адмиратив. В: *Славистика и общество. Седми национални славистични четения*. София: Heron Press, 2006, 247*–*255.

 АЛЕКСОВА КР. 2006: За отношението омонимия – бипартиципиалност – бидетерминативност в българската глаголна система. – В: Стоянова Ю., Дачева Г., Павлова Н., Михайлова Н., Миланов В. (съст.). *Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д.ф.н. Василка Радева.*София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2006, 439–456.

 АЛЕКСОВА КР. 2008: За междукатегориалните връзки на морфологичното равнище. In: *Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag*. Herausgegeben von Sigrun Comati. *Specimina Philologiae slavicae.*Band 151. Begründet von Olexa Horbatsch und Gerd Freidhof. Herausegegeben von Peter Kosta, Holger Kusse und Franz Schindler. Muenchen: Verlag Otto Sagner, 2008, 76–88.

 АЛЕКСОВА КР. 2008: За два феномена при съвместната употреба на времената в българското сложно изречение: емпатията и темпоралните неутрализации (с акцент върху преподаването на български език като L2). – *Езиков свят*, 2008, кн. 6, 7–22. АЛЕКСОВА КР. 2008: Темпоралните неутрализации в сложното изречение в преподаването на системата на българските глаголни времена на чуждестранни студенти. – В: *Приложение към Годишник на Департамента за езиково обучение – ИЧС,*брой 15 (2), 2008, Юбилейна научна конференция по случай 45-годишнината на ИЧС „Традиции, новаторство, европейски стандарти“, София, 2–4 октомври 2008 г.

 АЛЕКСОВА КР. 2009: За прилаганите в българската социолингвистика методи за анализ на речевата вариантност и за необходимостта от съчетаване на количествени и оценъчни подходи при изследването ѝ. В: *Език и литература*, 2009, кн. 1–2, 79–106.

 АЛЕКСОВА КР. 2011: За маркираността като признаковост (различията в концепциите на Р. Якобсон и Г. Герджиков за граматическите опозиции). В: *Научни изследвания в памет на Георги Герджиков*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 39–66.

 ALEKSOVA KR. 2011: La langue romani dans la situation linguistique en Bulgarie. – *ReCHERches, numéro 07. Cultures et arts. Roumanie, Bulgariе*. Sous la direction d’Helene Lenz et Lidiya Mihova, Université de Strasbourg, 2011, 103–121.

 АЛЕКСОВА КР. 2012: Кумулация на граматични значения и видове граматически показатели в синтетичната глаголна словоформа в съвременния български език. В: *Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“. Том 49, кн. 1, сб. А, 2011. Филология*. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2012, 28–41.

 АЛЕКСОВА КР. 2012: Отношението граматично значение : граматичен суфикс в синтетичната глаголна словоформа в съвременния български език. В: *Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров*. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2012, 75–92.

 АЛЕКСОВА КР. 2012: Нагласите на поколенията в българското общество към съвременни явления в устната комуникация. Във: *Време и история в славянските езици, литератури и култури*. *Сборник с доклади от Единадесети национални славистични четения 19 – 21 април 2012. Т. 1, Езикознание.*София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 253–263.

 DENTSCHEWA E., ALEKSOVA KR. 2013: Die morphologische und syntaktische Eingangsterminologie der Philologiestudenten (Germanisten und Bulgaristen) als Basis für die Erstellung eines zweisprachigen elektronischen Terminologiewörterbuchs. In: *Specialised Lexicography. Print and Digital, specialized dictionaries, databases. Supplementary Volumes to the International Annual for Lexicography*. Vol. 144. Vida Jesenšek (ed.). Berlin/Boston: De Gruyter, 2013, 215–227.

 АЛЕКСОВА КР. 2014: Конвергенцията като акомодационна стратегия в речта на телевизионни водещи (върху материали от предаванията „Карбовски директно“, „Отечествен фронт“ и „Нека говорят... с Росен Петров“ ) – В: *Littera et Lingua*, 2014, Том 11, кн. 1–2, http://slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2014/11/1-2/kaleksova.

 АЛЕКСОВА КР. 2014: Речевите особености във фокуса на българската социолингвистика. В: Тишева Й., Алексова Кр., Велкова Й., Джонова М., Трендафилова А. *Как говори съвременният българин. Том 1. Граматика и устна реч*. София: Фондация „Фокус“, 2014, 9–41.

 АЛЕКСОВА КР. 2014: Съвременната българска езикова ситуация в европейски контекст. В: *Езиковата политика в европейски и национален контекст*. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2014, 65–81.

 АЛЕКСОВА КР., ТРЕНДАФИЛОВА АЛ. 2014: Наблюдения върху дивергенцията като акомодационна стратегия (върху материали от телевизионната комуникация). В: *Научни трудове. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филологически факултет*. Т. 51, кн. 1, сб. А, 2013. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2014, 345–357.

 АЛЕКСОВА КР. 2014: Темпоралните неутрализации в обучението по български език като чужд. – В: *Предизвикателствата на XXI век за развиване на комуникативната компетентност за професионални цели. (Сборник с доклади от VІІ международна конференция, 8 – 9.12.2014 г., Варна, България*), Варна, 86–93.

 АЛЕКСОВА КР. 2015: Значение и форми на дубитатива в съвременния български език. В: Иванова Д., Чакърова Кр. (съст.). *Да (пре)откриваш думите. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.ф.н. Вера Маровска.*Пловдив: УИ „П. Хилендарски“, 2015, 35–48.

 АЛЕКСОВА КР. 2015: Наклонението в обучението по български език в средното училище. В: *Българският език и съвременното езиково обучение*. *(Сборник в чест на на 65-годишнината на доц. д-р Мария Петрова).*Смолян: Издателство ПУ „Паисий Хилендарски“, Филиал – Смолян, 2015, 88–105.

 АЛЕКСОВА КР. 2014: Конклузивът и неговите употреби в съвременния български език. В: *Трети конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013 г. т. 13. Секция „Български език“. Подсекция „Съвременен български език. Фонетика и граматика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014, 99–124. Публикувано и в: *Електронно списание LiterNet*, 07.10.2016, № 10 (203). [http://liternet.bg/publish7/kaleksova/konkluzivyt.htm](http://liternet.bg/publish7/kaleksova/konkluzivyt.htm).

 АЛЕКСОВА КР. 2016: Езиковата ситуация в София на фона на езиковата ситуация в България (върху данни за етнолингвистичното разнообразие). В: *Проблеми на социолингвистиката. Т. 12. Езиковата ситуация – състояние и тенденции*. Велико Търново: Знак “94, 2016, 254 – 271.

 АЛЕКСОВА КР. 2016: Как идентифицира съвременният българин езиковия ни изток и езиковия ни запад. В: *Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. Юбилеен сборник.*София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, 245–253.

 АЛЕКСОВА КР., ПЕТРОВА КР. 2017: Страдательные причастия от непереходных глаголов в болгарском языке и их перевод на русский язык. – В: Вачева А., Алексиева Т., Ралева Ц., Радкова А., Петрова Кр., Нечаева Н., Чекова И. (съст.) *Русистика сегодня: традиции и перспективы. Юбилейная международная научная конференция, София, 23–25 ноября 2016 г.*София: ТИП-ТОП ПРЕС, 2017, 52–63.

 АЛЕКСОВА КР. 2017: Обществените нагласи към форми от типа *пишеме, четеме*. В: *Език свещен. Юбилеен сборник по случай 70-годишнината на проф. на проф. д-р Пенка Радева.*Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017, 501–512.

 АЛЕКСОВА КР. 2017: Евиденциалността в обучението по български език като чужд. В: *Чуждият език и съвременното висше образование. Доклади от VІІІ международна научна конференция, 23-25 юни 2017 г., Варна. Част 1 от 2*. Варна: Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, 140–149.

 АЛЕКСОВА КР. 2017: Языковые установки (аттитюды) и вариантность литературных норм. В: Patráš, Vl. (ed.). *Sociokultúrne aspekty v slovanských jazykoch*. Zborník príspevkov z 3. medzinárodnej vedeckej konferencie v cykle *Slovanské jazyky v sociolingvistickom ponímaní*Komisie pre sociolingvistiku pri Medzinárodnom komitéte slavistov, konanej 5. – 6. 9. 2016 v Banskej Bystrici. Banská Bystrica: Belianum. Vydavateľstvo Univerzity Mateja Bela v Banskej Bystrici, 2017, 9–19.

 АЛЕКСОВА КР. 2017: Дубитативът и семантичните карти на модалността и евиденциалността. – Търпоманова, Ек., Кр. Алексова (ред.) Надмощие и приспособяване. Сборник с доклади от Международната конференция на Факултета за славянски филологии. София: Факултет по славянски филологии, 24–25 април 2017 г. ІІ том. Езиковедски четения. София: Факултет по славянски филологии, 2017, 297–306.

 АЛЕКСОВА КР. 2017: Окончанието за 1 л., мн. ч., сег. вр. на глаголите от І и ІІ спрежение в историята на кодификацията на книжовните норми в България от 1945 г. до днес. В: *Български език, Приложение 2017*, 60–81. [http://www.balgarskiezik.eu/p-2017/KR-ALEKSOVA_str-60-81_bg.pdf](http://www.balgarskiezik.eu/p-2017/KR-ALEKSOVA_str-60-81_bg.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2018: Съвременни нагласи към съотношението писмен : устен български език. В: *Slavica Lodziensia*, 2, 2018, 175–186.

 АЛЕКСОВА КР. 2018: Облигаторност и контекстова зависимост на морфологичните категории (върху материал от съвременния български език). – В: *Научни трудове на Пловдивския университет „П. Хилендарски“, т. 55, кн. 1, сб. А, 2017. Филология. Паисиеви четения, Българистика*. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2018, 38–51.

 АЛЕКСОВА КР. 2018: Социолингвистичната променлива. В: *Общество, думи, съзнание. Юбилеен сборник в чест на езиковедите Ангел Пачев, Иван Касабов и Максим Стаменов*. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2018, 51–58.

 АЛЕКСОВА КР., ИВАНОВА Е. 2018: Следходност и предположение като граматикализирани значения на частицата *ще*в българския език. В: *XXIII Державинские чтения: Современные и исторические проблемы болгаристики и славистики: Сборник статей по материалам XLVII Международной филологической конференции, Санкт-Петербург, 19–28 марта 2018 г. СПбГУ. Филологический факультет.*Отв. ред. О. В. Васильева, З. К. Шанова. Санкт-Петербург: ВВМ, 2018, 3–10.

 ИВАНОВА Е., АЛЕКСОВА КР. 2018: Грамматикализация ЩЕ в болгарском языке: следование, предположение, но не только. В: *Славянский мир: язык, литература, культура. Материалы международной научной конференции, посвященой 100-летию со рождения заслуженного професора МГУ имени М. В. Ломоносова А. Г. Широковой и 75-летию кафедры славянский филологии филологического факультета, 28–29 ноября 2018 года, Москва*. Москва: Макс Пресс, 102–105.

 АЛЕКСОВА КР. 2018: Парадигмата на презумптива в съвременния български език (върху материали от интернет). В: *Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie*, 7, 2018, 8–24. АЛЕКСОВА КР. 2019: За процеса на граматикализация на *един*в полето на неопределеността. В: *Известия на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН*, книга ХХХІІ, 2019, София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019, 160–200. [https://ibl.bas.bg/izvestiya/wp-content/uploads/2019/11/IZVESTIA-IBE-XXXII-160-199-Aleksova-1.pdf](https://ibl.bas.bg/izvestiya/wp-content/uploads/2019/11/IZVESTIA-IBE-XXXII-160-199-Aleksova-1.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., ТЪРПОМАНОВА, Е. 2019: Презумптивът в българския и румънския език. В: *Лингвистични проблеми*, год. І, кн. 1, 2019, 106–116.

 АЛЕКСОВА КР. 2019: Оценки за изразяваната от евиденциалните субкатегории степен на достоверност. В: *Aut inveniam viam, aut faciam. Сборник в чест на чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров.*Отг. редактор доц. д-р Мария Илиева. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2019, 127–140.

 АЛЕКСОВА КР. 2019: Обвързаността на перцептивната яркост на някои правоговорни отклонения със социалната и личностната идентификация на говорещия. – В: Николова Н., Попова В., Попов Д. (ред.). *Отговорността пред езика. Книга 5. Сборник, посветен на 40-годишнината на Катедрата по български език*. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2019, 72–83.

 АЛЕКСОВА КР. 2019: Дубитативът в съвременния български език в типологически аспект. В: *Рада и приятели. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Радка Влахова*. Съст. Хаджиева Ел., Коева Св., Атанасов Ат. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 119–136.

 АЛЕКСОВА КР. 2019: Презумптивът в български историографски съчинения от първата половина на ХХ в. В: *Научни трудове на Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Филология. Паисиеви четения. Езикознание. Кръгла маса*. Т. 57, кн. 1, сб. А. Пловдив: Университетско издателство „П. Хилендарски“, 2019, 124–140. [https://lib.uni-plovdiv.net/handle/123456789/777](https://lib.uni-plovdiv.net/handle/123456789/777).

 АЛЕКСОВА КР., СТАНЧЕВА, Р. 2019: Жив ли е пуризмът в общественото мнение. В: Мичева В., Благоева Д., Колковска С., Александрова Т., Дейкова Хр., (отг. ред.). *Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 14–15 май 2019 година).*София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019, 23–31. [https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2019/06/Sbornik-s-dokladi-IBE2019.pdf](https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2019/06/Sbornik-s-dokladi-IBE2019.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., МОСИНЕЦ, А. 2019: Дубитатив и конклюзив в современном болгарском языке: сферы употребления и тактики перевода. В: *ХХІV Державинские чтения „Современные и исторические проблемы болгаристики и славистики. Сборник статей по материалам XLVIII Международной филологической конференции, Санкт-Петербург, 18–27 марта 2019 г.*/ СПбГУл Филологический факультет, отв. ред. О. В. Васильева, З. К. Шанова. Санкт-Петербург: ВВМ, 2019, 19–29.

 АЛЕКСОВА КР., ТИШЕВА, Й. 2019: Персонална и обществена мотивация за спазване на писмените книжовни норми. В: *Български език. Приложение №2. Езиковите нагласи на днешните българи. Езикови нагласи – мотивация и оценки на езиковата общност за спазването на книжовните правила*. 2019, 36–99.

 АЛЕКСОВА КР. 2020: Типология на взаимоотношенията между граматическите категории в българския език. В: *Български език. Приложение 2020*, 67, 109–130. doi: 10.7546/BL.LXVII.20.PR.07, [https://www.balgarskiezik.eu/p-2020/07-pp-109-130_BG.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2020/07-pp-109-130_BG.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., АБАЗОВА СТ. 2020: Степенуват ли се причастията в съвременния български език. В: *Научни трудове на Пловдивския университет „П. Хилендарски“, том 58, кн.1, сб. А, 2020 – Филология.*Пловдив: Издателство на ПУ „П. Хилендарски“, 225–240.

 АЛЕКСОВА КР., СТАНЧЕВА Р. 2020: Има ли въздействие ДЗИ по БЕЛ върху граматическата компетентност на младото поколение? В: *Български език и литература*, 2020, кн. 3, 247–266.

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Типологическа характеристика на българската евиденциална система (защо не е от типа А2). – В: Bednarska, K., Kruk, D., Popov, B., Saprikina, O., Speed, T., Terekhova, S., Tsonev, R., Wysocka, A. (Eds.). *Contributions to the 23rd Annual Scientific Conference of the Association of Slavists (Polyslav)*. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2021, 1–10.

 АЛЕКСОВА КР., СТАНЧЕВА Р. 2021: Размиват ли се границите между езиковите нагласи в града и селото? В: *Slavia Meridionalis*, vol. 21, 2021, Article 2386. [https://doi.org/10.11649/sm.2386](https://doi.org/10.11649/sm.2386), [https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2386](https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2386).

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Иновационни процеси и граматикализация. В: *Български език. Приложение 2021,*68, 50–72, [https://www.balgarskiezik.eu/p-2021/3_K_ALEXOVA_str._50-72_BG.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2021/3_K_ALEXOVA_str._50-72_BG.pdf), doi: 10.47810/BL.68.21.

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Вариантността в парадигма на следходните времена в конклузив и ренаратив и синтагматичните параметри на граматикализацията. – В: Славова Т., Ганева Г., Тотоманова-Панева М., Атанасова Д., (съст.). *ШЬСТВОУѬ НЫНѢ ПО СЛѢДОУ ОУЧИТЕЛЮ. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021, 563–581.

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Вариантността в негативната парадигма на дубитатива в съвременния български език. – В: Коева Св., Стаменов М. (съст.). *Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ (София, 2021 година)*. I том. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, 39–47. DOI: 10.7546/ConfIBL2021.I.04.

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Социолингвистиката и общественото мнение в България за отношението писмена : устна реч. В: *Проблеми на устната комуникация. Кн. 12.*Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2021, 277–294, [http://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol12/i](http://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol12/i).

 АЛЕКСОВА КР. 2021: Няколко типологически индекса на евиденциалните парадигми в съвременния български език. В: *Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски“. Том 59, кн. 1, сб. А, 2021 – Филология*. Пловдив: Издателство на ПУ „П. Хилендарски“, 160–176.

 АЛЕКСОВА КР. 2022: Някои типологически индекси на дубитативните предикати в съвременния български език. В: *Български език. Приложение 2022*, doi: 10.47810/ BL.69.22.PR.04, [https://www.balgarskiezik.eu/p-2022/4_KRASIMIRA_ALEXOVA_str._67-95_BG.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2022/4_KRASIMIRA_ALEXOVA_str._67-95_BG.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2022: За негативните форми на бъдещите времена на конклузива в съвременния български език. В: *Езиков свят*, кн. 20, бр. 2, 2022, 184–190, [https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2](https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v20i2.2).

 АЛЕКСОВА КР. 2022: Индекс дискретизации грамматической информации в парадигме болгарского глагола. В: *Балканско езикознание*, LXI (2022), 2, 129–145.

 АЛЕКСОВА КР. 2022: Идеите на социолингвистиката в профилираното обучение по български език за ХІ и ХІІ клас. В: *Български език*69, 2022, 13–29. doi: 10.47810/BL.69.22.03.02 [http://www.balgarskiezik.eu/3-2022/2_Krasimira%20Aleksova_str.%2013-29_BG.pdf](http://www.balgarskiezik.eu/3-2022/2_Krasimira%20Aleksova_str.%2013-29_BG.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., МОСИНЕЦ, А. 2022: Българският дубитатив и неговите функционални съответствия при превод на руски. В: Ангелова Т., Бояджиев А., Фетваджиева Ст., Александрова М., (съст.). *От слово към действие: разкази и репрезентации. Том 1. Езиковедски четения. Сборник с доклади от Международната научна конференция на Факултета по славянски филологии, 2–4 май 2019 г.*София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, 9–18.

 АЛЕКСОВА КР., СТАНЧЕВА Р. 2022: Владеене на писмени книжовни норми на българския език и социално изключване. В: *Балканистичен форум*, v. XXXI, issue 3, 2022, 221–236.

 TARPOMANOVA E., ALEKSOVA KR. 2022: Presumptive. In: Tarpomanova Ek., Asenova P., Vunchev B. *Глаголати. Balkan Verb Typology*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, 372–395.

 АЛЕКСОВА КР., ОСЕНОВА П. 2022. За граматическия статус на композитумите от типа *който ще да е*. В: Коева Св., Стаменов М. (съст.). *Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022 година)*. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, 92–101. [https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2022/05/Proceedings-CONFIBL2022.pdf](https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2022/05/Proceedings-CONFIBL2022.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2022: Пять типологических индексов парадигмы глагола в современном болгарском языке. В: *Рема. Rhema*, 2022, № 3, 27–63. DOI: 10.31862/2500-2953-2022-3-27-63.

 TARPOMANOVA E., ALEKSOVA KR. 2022: Evidential strategies and grammatical marking in clauses governed by *verba dicenfi*in Bulgarian. In: *Proceedings of the Fifth International Conference Computational Linguistics in Bulgaria (CLIB 2022)*. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2022, 81–88.

 ALEKSOVA KR. 2022: Judgments of reliability degree expressed by evidential subcategories. In: Gerganov E., Kyuchukov Hr., Samko M. (eds*.). Linguistics and Children’s Language Development. Festschrift in Honor of Prof. Dr. Juliana Stoyanova*. LINCOM Studies in Language Acquisition and Bilingualism 04, 2022, 196–207.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Преизказните глаголни форми в обучението по български език като чужд. В: Дойкова Ил., Добрева Ал., Ставрева-Доростолска С., Амуджиева Н. (ред.). *Десета международна научна конференция. Eзик, наука, комуникации и спорт – 60 години академично образование. Сборник с доклади*. Варна: Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, 2023, 60–69, [https://journals.mu-varna.bg/index.php/conf/article/view/9424](https://journals.mu-varna.bg/index.php/conf/article/view/9424).

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Частите на речта и граматическата доминанта на флективния тип според вижданията на Г. Герджиков. В: *Български език. Приложение 2023*, 113–122. [https://www.balgarskiezik.eu/p-2023/7_KRASIMIRA%20ALEKSOVA_str._%20113-122.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2023/7_KRASIMIRA%20ALEKSOVA_str._%20113-122.pdf), doi: 10.47810/BL.70.23.PR.07.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Проницаемостта на формите на конклузива в съвременния български език. В: *Чуждоезиково обучение*, т. 50, кн. 4, 2023, 347–358, [https://doi.org/10.53656/for23.401pron](https://doi.org/10.53656/for23.401pron).

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Неопределителни местоимения ли са композитумите от типовете *кой ще да е*и *който ще да е*. В: Александрова, Т. (отг. ред*.). Да попитаме Владко Мурдаров. Текстове, посветени на 75-годишнината на езиковеда и преводача проф. д.ф.н. Владко Мурдаров*. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, 175–187.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: За композитумите от типа *кой ще да е*. В: Коева Св., Стаменов М. (съст.). *Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2023 година)*. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, 24–31.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Проницаемостта на композираните глаголни форми в съвременния български език. В: *Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии.*Т. 108. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023, 53–115.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Дубитативът и обучението по български език като чужд. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Департамента за чуждоезиково обучение. Юбилеен том 24 по случай 60-годишщнината на ДЕО – ИЧС. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023, 98–114.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Проницаемостта на дубитативните глаголни форми в съвременния български език. – Българска реч, 2023, бр. 1, 38–50, [https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2023-xxix/broy-1-2023/pronicaemostta-na-dubitativnite-glagolni-formi-v-suvremennia-bulgarski-ezik](https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2023-xxix/broy-1-2023/pronicaemostta-na-dubitativnite-glagolni-formi-v-suvremennia-bulgarski-ezik).

 ALEKSOVA KR. 2023: Evidentiality in modern Bulgarian language. In: *Papers of BAS. Himanities and Social Sciences*, 2023, vol. 10, № 1, 31–46, [https://www.papersofbas.eu/images/2023/2023-1/Aleksova-kn.1-2023.pdf](https://www.papersofbas.eu/images/2023/2023-1/Aleksova-kn.1-2023.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Влиянието на месторождението върху разпознаването на замяната на [л] с [ў] при перцепция. В: *Отговорността пред езика. Кн. 9. Сборник, посветен на 45-годишнината на Катедрата по български език*. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2023, 99–130.

 АЛЕКСОВА КР. 2023: Категорията евиденциалност на българския глагол в обучението по български език като чужд. В: *Чуждоезиково обучение*, 2023, т. 50, кн. 6, 581–596, [https://doi.org/10.53656/for23.622kate](https://doi.org/10.53656/for23.622kate).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Неумозаключителни употреби на конклузива в съвременния български език. В: *Научни трудове на Филологическия факултет на Пловдивския университет „П. Хилендарски“,*т. 61, кн. 1, сб. А, 2023. Пловдив: Университетско издателство „П. Хилендарски“, 2024, 66–75.

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Перцептуалната социолингвистика – ново направление в социолингвистиката. В: Алексова Кр. (съст.). *Проблеми на социолингвистиката. Т. 15. Нови направления, теми и идеи в социолингвистиката. Материали от Петнадесетата международна конференция по социолингвистика, посветена на акад. Михаил Виденов, София, 20-21 април 2023 г.*София: Международно социолингвистическо дружество „Акад. Михаил Виденов“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2024, 39–50.

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Перцепцията на аористни форми с тематична гласна -*а*- вм. -*о*- (ново изследване). В: *Български език. Приложение 2024*. Год. 71, 92–105. doi: 10.47810/BL.71.24.PR.06. [https://www.balgarskiezik.eu/p-2024/0_6_Krasimira%20Aleksova_str._92-105_BG.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2024/0_6_Krasimira%20Aleksova_str._92-105_BG.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Проницаемостта на композираните глаголни форми в индикатив съвременния български език. В: *Езиков свят*, vol. 22, кн. 1, 2024, 21–31. [https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v22i1.2](https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v22i1.2); [https://ezikovsvyat.com/images/stories/issue%2022.1_2024/2.KRASIMIRA%20ALEKSOVA_21_31.pdf](https://ezikovsvyat.com/images/stories/issue%2022.1_2024/2.KRASIMIRA%20ALEKSOVA_21_31.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Категорията евиденциалност на българския глагол в обучението по български език в средното училище. В: *Български език и литература*, 2024, кн. 1, 30–47. [https://doi.org/10.53656/bel2024-1-2-K](https://doi.org/10.53656/bel2024-1-2-K).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: За конклузива в обучението по български език като чужд. В: *Български език и литература*, 2024, кн. 2, 187–199. [https://doi.org/10.53656/bel2024-2-5K](https://doi.org/10.53656/bel2024-2-5K).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Употреби на *съм*, *бъда*, *бивам*и *бидох*в съвременния български език. – В: *Известия на Института за български език,*2024, том XXXVII, 57–108. DOI: 10.47810/PIBL.XXXVII.24.02 [https://ibl.bas.bg/izvestiya/wp-content/uploads/2024/09/02_Aleksova_2024_IIBE-XXXVII_57-108.pdf](https://ibl.bas.bg/izvestiya/wp-content/uploads/2024/09/02_Aleksova_2024_IIBE-XXXVII_57-108.pdf).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Неопределителни местоимения от типа *който и да било*в съвременния български език. – В: Братанов, Иво (отг. ред.). *Отговорността пред езика. Т. 10. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Димитър Попов.*Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2024, 219–230.

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Контекстова зависимост на граматическите категории в съвременния български език. В: Коева С., Дейкова Хр., Стаменов М. (съст.). *Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2024 година)*. София: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2024, 18–27, [https://doi.org/10.7546/ConfIBL2024.00](https://doi.org/10.7546/ConfIBL2024.00), [https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2024/05/02_Aleksova_ConfIBL2024.pdf](https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2024/05/02_Aleksova_ConfIBL2024.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., ДАВИТКОВ И. 2024: Преводни съответствия на българския конклузив на сръбски език. В: *Съпоставително езикознание*, 2024, кн. 1, 81–99, DOI: 10.60056/SE.2024.1.81-99.

 ALEKSOVA KR. 2024: Grammaticalization and the permeability of composite renarrative forms in modern Bulgarian. В: *Балканско езикознание*, 2024, 63 т., кн. 1., 37–54.

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Категорията потенциалис (просто условно наклонение) в съвременния български език. В*: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии*. Том 109, 2024, 5–62, [https://annual.uni-sofia.bg/index.php/fss/issue/view/186](https://annual.uni-sofia.bg/index.php/fss/issue/view/186).

 АЛЕКСОВА КР., АПОСТОЛОВА Д., СИВИЛОВА Я., ЛАСКОВА Л., МОСКОВА М., АНДРОВА Д. 2024: Предпочитания към конкуриращи се темпорални форми в подчинени изречения в съвременния български език. Анализ на данни от анкетно допитване. В: *Български език и литература*, том 66, кн. 5, 2024, 471–500. [https://doi.org/10.53656/bel2024-5-1](https://doi.org/10.53656/bel2024-5-1A)A.

 АЛЕКСОВА КР., АПОСТОЛОВА Д. 2024: Връзки между *предпочитанията*на анкетирани българи *към конкуриращи се темпорални форми в подчинени изречения*в съвременния български език и фактора *вид специалност*. В: *Български език и литература*, том 66, кн. 6, 2024, 662–676. [https://doi.org/10.53656/bel2024-5-4KA](https://doi.org/10.53656/bel2024-5-4KA).

 АЛЕКСОВА КР., МОСКОВА М., АПОСТОЛОВА Д., СИВИЛОВА Я., ЛАСКОВА Л., МИХАЙЛОВ, П. 2024: Разлики между достоверността на информацията, изразявана чрез четирите евиденциала в съвременния български език, според оценките на анкетирани българи. В: Български език и литература, том 66, кн. 6, 2024, 677–694. [https://doi.org/10.53656/bel2024-6-5KM](https://doi.org/10.53656/bel2024-6-5KM).

 АЛЕКСОВА КР. 2024: Неопределителни местоимения ли са композитумите от типа *кой да било*? В: Несторова П., Видралска М., Димитрова Д., Георгиев Д. (съст.). *В лабиринта на словото. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.ф.н. Ваня Зидарова*. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2024, 71–82.

 АЛЕКСОВА КР. 2025: Формообразувателни варианти в парадигмата на българския глагол. В: *Български език. Приложение*, 72, 2025, 21–60. doi: 10.47810/BL.72.25.PR.04, [https://www.balgarskiezik.eu/p-2025/0_0_4_KRASIMIRA%20ALEKSOVA_str._21-60_BG.pdf](https://www.balgarskiezik.eu/p-2025/0_0_4_KRASIMIRA%20ALEKSOVA_str._21-60_BG.pdf).

 АЛЕКСОВА КР., ДАВИТКОВ, И. 2024: Съответствия на българския дубитатив на сръбски език. В: *Славистика*, т. 28, 2024, № 2, 71–88, [https://doi.org/10.18485/slavistika.2024.28.2.4](https://doi.org/10.18485/slavistika.2024.28.2.4).

 АЛЕКСОВА КР. 2025: Эвиденциальная система болгарского языка. В: Мокиенко В.М., Манёрова К. В. (ред.). *LI Международная научная филологическая конференция имени Людмилы Алексеевны Вербицкой. Избранные доклады. (St. Petersburg University Studies in Social Sciences & Humanities. Vol. 7).*Санкт-Петербург: Издательство Санкт-Петербургского университета, 2025, 12–33.

 АЛЕКСОВА КР., ЛАСКОВА Л., АПОСТОЛОВА Д., СИВИЛОВА Я., МОСКОВА М. 2025: Замяната на имперфектното от аористното причастие в съвременния български език в лингводидактологичен аспект. В: *Чуждоезиково обучение,*т. 52, кн. 1, 2025, 16–31. [https://doi.org/10.53656/for2025-01-02](https://doi.org/10.53656/for2025-01-02).

 ЛАСКОВА Л., АЛЕКСОВА КР., СИВИЛОВА Я., АПОСТОЛОВА Д. 2025: Употреба на аорист в контекст, изискващи имперфект. Анализ на данни от анкетно проучване. В: *Български език и литература,*т. 67, кн. 5, 2025, 601–616. [https://doi.org/10.53656/bel2025-5-1LD](https://doi.org/10.53656/bel2025-5-1LD).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/izbrani-publikatzii-na-prof-d-f-n-krasimira-aleksova.md)

## Проведе се Шестдесет и вторият летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти

**Резюме.** Настоящият текст представя Шестдесет и втория летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, проведен от 13 юли до 2 август 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Организираният от Факултета по славянски филологии семинар обединява над 80 студенти, преподаватели и преводачи от 25 държави, които усъвършенстват познанията си по български език и задълбочават интереса си към българската литература, история и култура. Представени са основните направления на учебната програма, включваща практически езикови занятия, специализирани теоретични семинари, срещи с български писатели и разнообразни културни инициативи. Особено внимание се отделя на интерактивните методи на преподаване, развитието на комуникативните умения и съчетаването на езиковото обучение с непосредственото опознаване на българското културно наследство. Подчертава се значението на семинара за развитието на чуждестранната българистика, международното академично сътрудничество и междукултурния обмен. Събитието е оценено като утвърдена образователна и културна инициатива, която продължава дългогодишната традиция за популяризиране на българския език и култура по света.

 **Ключови думи:** *летен семинар, български език като чужд, чуждестранна българистика, езиково обучение, българска култура, междукултурен диалог*

  

 В периода 13 юли – 2 август 2025 г. се проведе Шестдесет и вторият Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, организиран от Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на Република България.

 Летният семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се провежда за първи път през 1962 г. и досега в него са участвали повече от 6000 българисти и слависти от цял свят. Тази година в най-стария по рода си български семинар се обучаваха над 80 студенти, преподаватели и преводачи от 25 държави: Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, Великобритания, Германия, Гърция, Грузия, Индия, Италия, Китай, Република Корея, Молдова, Нова Зеландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Чехия, Япония.

 Тазгодишното издание на семинара беше официално открито на 14 юли 2025 г. в Аулата на Софийския университет от доц. д-р Атанас Атанасов, настоящия директор на семинара. На събитието присъстваха и произнесоха приветствени слова заместник-ректорите проф. Мадлен Данова и проф. Ренета Божанкова, вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, доц. Елка Трайкова от Института за литература при БАН и дългогодишният директор на семинара проф. Панайот Карагьозов. Доц. Атанасов представи екипа и благодари на: заместник-директора гл. ас. д-р Славея Димитрова, научния секретар гл. ас. д-р Мартин Стефанов, сътрудниците гл. ас. д-р Катрин Костова и хон. ас. Мила Милиева, преподавателите по практически български език проф. д-р Мирена Пацева, доц. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Катрин Костова, гл. ас. д-р Лилия Желева, хон. ас. Мила Милиева и хон. ас. Паола Георгиева.

 Присъстващите на официалното откриване гости, преподаватели, студенти и участници се насладиха на кратка програма на Фолклорния танцов ансамбъл „София 6“.

 Разпределени в шест групи по нива, семинаристите посещаваха практически занятия по български език в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и усъвършенстваха своите умения за четене, слушане, писане и говорене. Учебните материали бяха разнообразни и съобразени с нивото на обучаваните. Използван беше учебникът „Общ курс по български език за чужденци“ (Хаджиева и др. 2025) и се прилагаха интерактивни методи на обучение, които насърчаваха активното участие на семинаристите.

 Освен практически занятия участниците посещаваха специализирани теоретични семинари по български език, превод, литература и култура, водени от проф. д.ф.н. Амелия Личева, проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова, проф. д.ф.н. Маргарита Младенова, проф. д.ф.н. Милена Кирова, проф. д-р Мира Маркова, проф. д-р Петя Осенова, проф. д-р Гергана Дачева, проф. д-р Мирена Пацева, проф. д-р Светла Коева, проф. д.н. Камелия Николова, проф. д.ф.н. Валери Стефанов, проф. д.ф.н. Николай Папучиев, проф. д.н. Веселин Янчев, проф. д-р Владимир Жобов, проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Дария Карапеткова, доц. д-р Ани Бурова, доц. д-р Венера Байчева, доц. д-р Ласка Ласкова, доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Надежда Александрова, доц. д-р Анета Димитрова, доц. д-р Елка Трайкова, доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова, доц. д-р Деян Статулов. Проведоха се срещи разговори с писателите Теодора Димова и Георги Господинов.

 Бяха организирани няколко работилници и културни мероприятия, по време на които семинаристите изучаваха български народни песни и танци, рисуваха български шевици върху текстил, изпълняваха езикови предизвикателства, гледаха български филми. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се запознаха със средновековни ръкописи. Посетиха Регионалния исторически музей и Националния археологически институт с музей в София. Продължиха да обогатяват знанията си за българската история, език, литература и култура по време на посещенията на Пловдив, Бачковския манастир и Копривщица.

 Финалният изпит по български език, който включваше задачи за писане, четене, слушане и говорене според съответното ниво, се проведе на 1 август 2025 г., когато се състоя и официалното закриване на семинара, на което участниците получиха своите сертификати.

 С богатата си учебна и културна програма Летният семинар продължава и надгражда традицията за популяризиране на българския език и култура в чужбина, като начертава нови хоризонти за развитие на междукултурния диалог.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 ХАДЖИЕВА, Е., Н. ГАРИБОВА, Г. ДАЧЕВА, Й. ТИШЕВА 2025: *Общ курс по български език за чужденци*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/provede-se-shestdeset-i-vtoriyat-leten-seminar-po-bulgarski-ezik-i-kultura-za-chuzdestranni-bulgaristi-i-slavisti.md)

## Фразеология между традиция и иновация. Поглед към труда на Елена Крейчова и Надежда Сталянова „Изследвания по славянска фразеология“. София: Парадигма, 2025

**Резюме.** Настоящата рецензия представя и анализира книгата на Елена Крейчова и Надежда Сталянова „Изследвания по славянска фразеология“, посветена на функционирането и трансформациите на устойчивите изрази в съвременните славянски езици. Разгледани са основните тематични направления на изследването, обхващащи политическата и медийната фразеология, влиянието на политическата коректност върху езиковата употреба, рецепцията на библейските фразеологизми и културната специфика на балканската фразеология. Особено внимание се отделя на семантичните и стилистичните промени на устойчивите изрази под въздействието на съвременните обществени и политически процеси, както и на съпоставителните наблюдения върху българския и чешкия език. Представени са и проблемите на превода на фразеологизми, включително възможностите за използване на изкуствен интелект в преводаческата практика. Подчертава се значението на корпусните, лексикографските и текстовите изследвания за разкриване на взаимодействието между език, култура и общество. Рецензията оценява високо научния принос на труда и очертава перспективи за бъдещи интердисциплинарни изследвания в областта на славянската фразеология и преводознанието.

 **Ключови думи:**славянска фразеология, български език, чешки език, фразеологизми, езикова динамика, политическа коректност, преводознание

  

 Книгата **„Изследвания по славянска фразеология“**от доц. д-р Елена Крейчова и проф. д-р Надежда Сталянова представлява цялостен и задълбочен труд, който събира в едно издание резултатите от дългогодишната изследователска дейност на авторките в областта на славянската фразеология. Изданието е осъществено със съдействието на международни и национални научни проекти и преминава през академично рецензиране, което гарантира неговата научна стойност и придава особена тежест на представените изследвания. То е публикувано от издателство „Парадигма“ и е предназначено за широка академична аудитория – специалисти по славянски езици, преподаватели, изследователи, докторанти и студенти, но и за всички, които проявяват интерес към динамиката на съвременната езикова практика и към трансформациите на устойчивите изрази в публичното общуване.

 Още в **увода**авторките подчертават, че предмет на изследването е както традиционният корпус от фразеологични единици, така и тяхното функциониране в контекста на новите социални, културни и политически реалности. Трудът се отличава със своята амбиция да съчетае класическия подход към фразеологията – който я разглежда като устойчива част от лексикалната система – с наблюдения върху явленията на неологизация, актуализация и динамична промяна на значението. Това прави книгата особено ценна в контекста на съвременните тенденции, при които езиковите единици, макар и устойчиви, не са неподатливи на трансформация, а напротив – отразяват актуални обществени нагласи, политически процеси и културни влияния.

 Съдържанието на книгата е богато и разнообразно. В първата група изследвания вниманието е насочено към политическата и медийната фразеология, където устойчивите изрази придобиват нови значения, често натоварени с актуални политически и социални конотации. Проследяват се процесите на трансформация на традиционни фразеологизми чрез замяна на ключови лексикални компоненти, което води до смислово преосмисляне и до изграждане на нова стилистична маркираност. Особено показателни са анализите върху включването на лексемата *копейка*в редица устойчиви словосъчетания, което променя не само тяхната семантика, но и тяхното оценъчно значение, като ги обвързва с конкретен екстралингвистичен контекст – войната в Украйна, хибридната пропаганда и финансирането на медийни послания.

 Втората тематична линия е посветена на въпросите за политическата коректност и нейните отражения върху фразеологичната система. Книгата разглежда как устойчиви изрази, съдържащи етнически или полови маркери, постепенно се оказват проблематични в публичната реч и как тяхната употреба се модифицира или ограничава в резултат на социални и културни промени. Тук особено ценни са сравнителните наблюдения върху българския и чешкия език, които показват как различните общества реагират на едни и същи изрази и доколко динамиката на политическата коректност е универсална или специфична за дадена културна среда.

 Следващата група изследвания се съсредоточава върху рецепцията и употребата на библейски фразеологизми от ученици и студенти, като се акцентира върху проблемите, които младите носители на езика срещат при разбирането и правилното използване на тези устойчиви изрази. Това направление подчертава не само лингвистичния, но и дидактическия аспект на фразеологията, показвайки нуждата от нейното активно преподаване и от изграждане на комуникативна компетентност.

 Особено интересни са изследванията върху балканската фразеология, в които се разглеждат специфични устойчиви изрази от българския език и тяхната културна натовареност. Тук ясно проличава как фразеологията функционира като своеобразен „езиков код“ на Балканите, който разкрива общи за региона модели на мислене и комуникация. Анализите на фразеологизми с компоненти като *дявол*или *тъпан/барабан*отразяват символиката и стилистичната експресивност на тези изрази, като същевременно разкриват връзката между езиковата традиция и съвременната употреба.

 Важен акцент в книгата представляват и текстовете, посветени на превода на фразеологизми. Тук авторките разглеждат класически проблеми, свързани с превода и намирането на функционални съответствия в конкретния език, като обръщат внимание и на конкретни преводачески практики при художествени произведения, включително в творчеството на Карел Чапек. Същевременно се анализират и нови хоризонти за преводаческите изследвания чрез включването на изкуствен интелект като инструмент в процеса на превод. Тази част от книгата е особено ценна с интердисциплинарния си характер и с възможността да се мисли за съчетаването на традиционни и иновативни методи в езиковата практика.

 Методологически трудът се опира на съчетание между корпусни изследвания, лексикографски наблюдения и анализ на медийни и художествени текстове, което придава емпирична обоснованост на направените заключения. Това позволява не само да се представят теоретични постановки, но и да се илюстрира как устойчивите изрази функционират в реалната комуникативна практика.

 В заключение може да се каже, че книгата **„Изследвания по славянска фразеология“**е труд с висока научна стойност, който съчетава теоретична дълбочина и емпирична обоснованост. Системността и богатството на разглежданите теми, интердисциплинарният подход и актуалността на поставените проблеми превръщат книгата в ценен ориентир за съвременните изследвания върху славянската фразеология. Тя има потенциал не само да обогати съществуващата научна литература, но и да стимулира бъдещи изследвания в областта на езиковата динамика, културната семиотика и превода, като се вписва органично в общата картина на съвременното езикознание и предлага нови перспективи за неговото развитие.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/frazeologiya-mezdu-tradicia-i-inovacia-pogled-kum-truda-na-elena-krejcova-i-nadezda-stalanova-izsledvania-po-slavyanska-frazeologiya-sofia-paradigma-2025.md)

## Техники за усвояване на нова лексика в обучението по български език на чуждестранни студенти

**Резюме:**Целта на настоящата статия е да представи техники за усвояване на нова лексика в подготовката по български език на чуждестранни студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред техниките за усвояване на нова лексика се нареждат: даване на дефиниции, детайлно описание на характеристиките на изразеното понятие: външен вид, качества; онагледяване чрез картинки, рисунки, снимки, интернет ресурси; демонстрация, изиграване, показване с езика на тялото; изграждане на контекст, история или изречение, в което се появява думата; даване на синоними; даване на антоними; превод; представяне на асоциации.

 Предложени са адаптирани, авторски упражнения, както и модел на мисловна карта. Упражненията са класифицирани според степента на владеене – за начинаещи или напреднали.

 **Ключови думи:***лексикални знания, български език, чуждестранни студенти, упражнения, мисловна карта.*

  

 
## 1. Мястото на лексиката в чуждоезиковото обучение

 Когато става въпрос за мястото на лексиката в чуждоезиковото обучение, трябва да се подчертаят аспектите от значението на думата: денотация, конотация, уместност на употребата според контекста. Денотативното значение е основното значение на думата. Конотацията включва допълнителните смислови нюанси, наслоени върху основното значение, и се свързва с емоциите, които употребата на думата извиква в съзнанието на говорещите. Например думата *dog*(*куче*) на английски език означава вид животно, по-конкретно месояден бозайник. В съзнанието на британците думата куче има положителна конотация, извиква асоциацията за вярност, преданост, приятелство, докато в арабските държави думата има отрицателна конотация и се свързва с нещо мръсно и долно, низко (Ur 1991: 61). Посочва се като пример също английската дума *moist*(*влажен*), която има положителна конотация, както и думата и *dank*(*влажен*), която има отрицателна конотация. Именно тези културно обусловени нюанси следва да бъдат представяни на чужденците, когато изучават нов език.

 Следва да се подчертае, че изследователите са откроили основната разлика между усвояването на думите на роден и на чужд език (Graves 2006). Думите от родния език се срещат многократно, те се научават между другото, като естествен процес, през годините. Когато се изучава чужд език, необходимият лексикален запас не се среща достатъчно често в учебните материали, за да се прилага свободно. Следователно се налага да бъдат използвани разнообразни техники за по-пълноценното усвояване на лексикалния материал.

 Важно е да се отчитат редица психолингвистични фактори, детерминиращи начина, по който се усвоява думата на чужд език – дали с лекота, или със затруднение. Сред тях се нареждат фонология/правопис, лингвистичен релативизъм от гледище на семантичното съдържание на думата, клас, в който попада думата (напр. конкретна или абстрактна).

 Лексикалните знания са от особена значимост в урока по български език за чужденци. Важно е да се дефинира какво разбираме под лексикални знания. П. Стефанова отбелязва, че „под лексикални знания разбираме думи, изрази, словосъчетания, фразеологизми. Думата като основна лексикална единица има универсален характер. Тя изпълнява номинативна, сигнативна, комуникативна и прагматична функция“ (Стефанова/Stefanova 1999: 108).

 Усвояването на лексикалните единици включва разпознаването им от страна на обучаваните, както и употребата им в устна/писмена форма в зависимост от контекста. В този смисъл е важно да бъдат изяснени механизмите на възприятието на речта.

 Разбирането на речта е активен процес, при който реципиентът интерпретира подадените сигнали. Състои се от няколко етапа. В първия етап става разпознаването на звуковете в речта и звуковите съчетания, задвижва се системата за езиково възприятие, което дава възможност за разпознаването на езиковите различия. Вторият етап е анализирането на кодовата система, т.е. разбирането на думи, изречения и цялостен текст. Тук се включва разпознаването на значението, именно затова се говори вече за разбиране, а не за възприятие на речта (Менхарт 2002:118).

 Един от най-сполучливите модели, който дава възможен отговор на почти всички въпроси, свързани с обработването на речта, е интерактивният модел (Гоши/Gósy 1999: 90). Тръгва се от равнището на перцепцията (зрителна или слухова), което подсигурява функционирането на градящите се върху него равнища като семантичен и синтактичен анализ (декодиране на типичните за даден език граматични конструкции и разбиране на значението на думи, словосъчетания и текстови единици). На нивото на асоциациите разбраните съобщения се свързват със складираното в паметта познание.

 Когато се прилага прагматичен тип анализ към дадена езикова структура, се използва подход, присъщ на комуникативната граматика. Според него всяка граматическа категория (модалност, отрицание, въпрос) може да бъде анализирана на три отделни нива: синтактично, семантично, прагматично (Вишоградска/Vishogradska 2002: 113). При семантичния анализ обикновено се предполага, че това, което изразява говорещият, и това, което адресатът разбира, е едно и също. Превалира схващането, че трябва да се разгледа първо формата, след това функцията на съответния израз, т.е. от синтактичното описание да се пристъпи към семантично и прагматично. Посоката на интерпретация се определя от реципиента, който първоначално декодира конкретното значение на израза и след това възприема илокуционната му сила.

 Редица автори изследват методите и техниките за преподаването на лексика. Сред тях се нареждат Л. Грозданова (Грозданова 2005), П. Стефанова (Стефанова 2007), М. Хаджикотева (Хаджикотева 2014), Дж. Скривънър (Scrivener 2004).

 Когато се работи за формирането на лексикалните знания, се прилагат две основни стъпки. Първата включва въвеждането на лексикалните единици, а в втората – тяхното затвърждаване.

 Основен способ за преподаване на лексика в начален етап е чрез използването на преводни еквиваленти. Също така се прилага онагледяването с картинки. С оглед на комуникативния подход по-подходящ вариант обаче е да се дават описателни дефиниции. Общуването на български език остава приоритет, но няма как при начинаещите обучавани да се изключи напълно преводът на родния език. Понякога описателните дефиниции изискват по-сложна лексика от самата нова дума, която се въвежда, а понякога обясненията са невъзможни.

  

 
## 2. Основни техники и адаптирани упражнения за усвояване на нова лексика

 Сред техниките за усвояване на нова лексика може да се обобщят следните:

 
- Сбити дефиниции, както в речника: *Котката е животно, което…;*
- Детайлно описание на характеристиките на понятието: външен вид, качества;
- Онагледяване чрез картинки, рисунки, снимки, интернет ресурси;
- Демонстрация, изиграване, показване с езика на тялото;
- Изграждане на контекст, история или изречение, в което се появява думата;
- Даване на синоними;
- Даване на антоними;
- Превод;
- Представяне на асоциации.

 Упражненията, които може да бъдат приложени във връзка с гореизброените техники, включват: за попълване на подходящата дума според контекста, за посочване на синоними и антоними, за образуване на производни думи и др.

 Идеи за занимания с акцент върху лексиката включват брейнсторминг, идентифициране на познати думи, мисловни карти.

 В изследването по методика на чуждоезиковото обучение на Дж. Скривънър (Scrivener 2004) са изведени успешни задачи за затвърждаване на нова лексика според степента на владеене. За начинаещи (А2) може да се предложи задача[[1]](#fnote1) от типа:

 **Коя дума е различна от останалите? Подчертайте.**

 
- път
- река
- улица
- площад

 Коя дума е различна от останалите? Подчертайте.

 
- книга
- списание
- телевизор
- вестник

 Коя дума е различна от останалите? Подчертайте.

 
- шеф
- съпруга
- син
- дъщеря

 Сред предимствата на такива задачи е тяхната полифункционалност (всеки студент може да работи сам, може да се работи по двойки, може да работи цялата езикова група).

 Подобно упражнение може да се комбинира с разнообразни дейности, сред които обучаваните:

 
- да потърсят думите, които не знаят, в речника;
- да обяснят новите лексикални единици на другите студенти.

 За напреднали (Б2-C1) може да се предложи практическа задача за използването на лексикални елементи[[2]](#fnote2):

 *Какво знаете за всяка една от планетите в Слънчевата система?  
Колко мислите, че ще напредне човекът в изучаването на Космоса в следващите 100 години?*Списък с помощна лексика: *планета, Слънчева система, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Слънце, звезда, галактика, комета, космически кораб, сателит, ракета, извънземно, черна дупка, астероид, скорост на светлината.*

 За напредналите студенти е много важно да изградят умения да работят с речници. Голяма част от тях са носители на славянски езици. Използването на многоезични тематични речници в работата с тях е от голяма практическа полза. Пример за такъв речник е на Е. Крейчова, Н. Сталянова, О. Сорока, който обхваща основни тематични ядра: *дом, семейство, време (астрономическо и метеорологично), свободно време и забавления, работа, образование и просвета, човешкото тяло, храни и хранене, градът и селото, комуникация, търговия и услуги, транспорт и пътуване, изкуство и култура, държава и общество, икономика, вяра и религия, Земята, растения, животни, околна среда и екология, Вселената*(Крейчова, Сталянова, Сорока/ Kreychova, Stalyanova, Soroka 2016).

 За напреднали са подходящи също задачи, при които се открояват нюансите в употребата на една и съща дума в различни контексти. Например задача за писане от типа:

 **Използвайте в изречения изразите**[[3]](#fnote3):

 *засипя с похвала; заслужа похвала; изкажа похвала; придобия популярност; спечеля популярност;*  
*радвам се на популярност;  
трупам знание; опреснявам знание; омаловажа значение; подчертавам значение.*

 Успешни модели за запаметяване на новата лексика включват:

 
- Създаване на списъци с думи на определени теми[[4]](#fnote4). Например темата е *Зеленчуци*. Съставя се таблица с няколко колони. В първата колона обучаваните вписват думата (*патладжан, чушка, краставица и др.*). Следва транскрипция, превод на родния език, граматически характеристики (*съществително име и др.*), колокации, пример, идея. Колоната, наречена идея, е начин обучаваният да запомни думата, може да направи схематична рисунка, да отбележи асоциация и т.н.
- Групиране на думите тематично така, че да се научават заедно, а не като изолирани списъци[[5]](#fnote5). Например – представя се изображение на кухня (фиг. 1.)[[6]](#fnote6) и се описват всички прибори, оборудването и др. Студентите пишат директно върху снимката и научават по-лесно думите.

  

 ![224-233-229.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/224-233-229.jpg "224-233-229.jpg")

 **Фиг. 1.***Тематично групиране на лексика. Изображение на кухня*

  

 
## 3. Мисловната карта като ефективен помощник в обучението

 Мисловната карта е ефективен начин да се учи чужд език. За приложението на мисловните карти в обучението са писали редица изследователи, сред които М. Алексиева (Алексиева 2013) и Н. Атанасова (Атанасова 2015а, 2015б).

 Според Алексиева (Алексиева 2013: 174) предимствата на мисловните карти са доста: позволяват общата картина на знанията да е на разположение по всяко време; дават на мозъка фокус и рамка, в която до бъдат интегрирани знанията; много ефективни са при преговор.

 Традиционният модел за изучаването на нова лексика включва изписването на думите и тяхната транскрипция, както и на значението им. Този модел обаче е монотонен и в него липсва системност, която би улеснила запаметяването. Но ако бъдат създадени лексикални мрежи, това би спомогнало за лесното и бързо научаване на нови думи.

 Мисловните карти подобряват паметта и ученето, като помагат да се премине от механично запомняне на елементи към установяване на смисловите връзки между тях. Чрез вграждане на отделни части от информация в по-широк контекст и показване на връзките им с други части, мисловните карти съдействат да им бъде придадено значение в процеса на учене и да бъдат свързани с мрежата от съществуващи знания на обучаваните (фоновите им знания).

 Обучаваните използват мисловни карти за генериране на идеи и при учене на нови думи. Мисловните карти им помагат да организират и преговарят лексикалните единици, както и да се увеличи автономността при ученето.

 Друго предизвикателство за учещите чужд език е как да се създават правилни и смислово оформени изречения, след като вече е натрупан основният лексикален запас. За целта трябва да се запомнят всички граматични правила на езика, което често пъти е доста трудно. Ако правилата и примерите се поставят в мисловна карта, това улеснява процеса по запаметяването им.

 Съществува цял набор от инхерентни характеристики на мисловните карти:

 
- **Способ за по-добро запаметяване**. Цветовете и изображенията, използвани в мисловните карти, са по-лесни за запомняне от човешкия мозък, отколкото обикновеният текст.
- **Филтриране на ключова информация**. Мисловните карти помагат да се отделят ключови концепции от несъщественото.
- **Анализ и синтез**: Мисловните карти позволяват да се раздели информацията на части и да бъде комбинирана в ново цяло.
- **Гъвкавост:**Дигиталните мисловни карти позволяват части от информацията да се местят и пренареждат свободно.

 Особено полезни са дигиталните мисловни карти. Съществуват безплатни онлайн инструменти за построяването на мисловни карти, сред които *MindOnMap, Aspose MindMap, Storyboard That.*

 Дигитален и онлайн софтуер за мисловни карти, като например *MindMeister,*също позволява да се съхранява по-подробна информация за думите под формата на бележки и връзки. Това е чудесен начин да бъдат добавени примерни изречения, определения, синоними, съвети за произношение и др.

 Как да бъдат създавани мисловни карти? На фиг. 2. се вижда примерен модел за карта, съдържаща лексика, събрана в тематични групи.

 Стъпка 1. Създава се мисловна карта за необходимия речник и се добавят теми за всяка категория, като *Храна, Облекло, Упътвания, Пазаруване*и т.н. Тази карта функционира като индексна карта.

 Стъпка 2. Създава се нова подкарта за всяка категория и се прави връзка напред и назад между подкартата и съответната тема в индексната карта.

 Стъпка 3. Създава се основна структура в подкартите. В карта *Храна*може да се добавят клонове за различните видове храни, като *Плодове, Зеленчуци, Сладкиши*и т.н.

 Стъпка 4. Картата се попълва с думи.

 Започва се с добавяне на думите на родния език, след което преводът се записва в подтема до него.

 Добавя се запомняща се картина или изображение към превода, когато е възможно. Освен това картата може да бъда обогатена, като се добавят асоциации към всяка дума, както и примерно изречение. Колкото повече контекст се предоставя за отделните думи, толкова по-лесно ще бъде за мозъка да ги запамети.

 Запомнянето на всички граматични правила на чужд език може да бъде голямо предизвикателство. За да се продуцират правилни и последователни изречения в автентичен контекст, трябва наистина да бъдат усвоени правилата до степента на автоматизъм, без говорещият да се замисля.

  

 ![224-233-231.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/224-233-231.jpg "224-233-231.jpg")

 **Фиг. 2. ***Примерна мисловна карта*

  

 
## 4. Заключение

 Преподаването на лексика чрез прилагане на онагледяване, чрез изиграване/показване, чрез дефиниции на езика цел, чрез търсене на преводни еквиваленти, на синоними/ антоними се явява предпоставка за натрупване на лексикални знания, които са основа за преминаване към по-висока степен на владеене.

 Могат да бъдат прилагани техники за самостоятелно определяне на значението на нововъведената лексика чрез анализиране на картинки, жестове, използване на речник. Могат също така да се учат и използват непознатите думи в група, да се общува с носители на изучавания език чрез молба за разяснения на непознатата лексика или перифразиране/превод.

 Стратегиите за запаметяване включват използване на мисловни карти, асоциации, многократно преписване, опресняване (преговор) на думите.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСИЕВА, М. 2014. Мисловните карти – основополагащо средство за трансформиране на планирането на изследователската дейност и на ученето. В: *Юбилейна международна научна конференция „50 години Великотърновски университет* *„Св. св. Кирил и Методий“*, *В. Търново, 2013*, 171–178.

 АТАНАСОВА, Н. 2015а. *Мисловните карти като иновативна техника на учене и преподаване.*Пловдив: FastPrint Books.

 АТАНАСОВА, Н. 2015б. Мисловните карти като техника за по-ефективно учене във висшето училище. В: *Образование, развитие, изкуство: образование и развитие: сборник статии на преподавателите от конференция на Педагогическия факултет – 2015 г*., 61–70.

 ВИШОГРАДСКА, И. 2002. За някои комуникативни контрасти между унгарски и български език. В: *Българи и унгарци – 1000 години заедно*. Будапеща, 113–116.

 ГОШИ, M. 1999. *Pzsicholingvisitika*. Corvina: Budapest.

 ГРОЗДАНОВА, Л. 2005. *В мрежата на езика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 КРЕЙЧОВА, Е., СТАЛЯНОВА, Н., СОРОКА, О. 2016. *Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език.*София: Парадигма.

 МЕНХАРТ, К. 2002. Процеси на езиково възприятие при българо-унгарски двуезични деца. В: *Българи и унгарци – 1000 години заедно*. Будапеща, 117–.

 СТЕФАНОВА, П. 1999. *Методика на чуждоезиковото обучение*. София: Парадигма.

 СТЕФАНОВА, П. 2007. *Чуждоезиковото обучение – учене, преподаване, оценяване*. София: Сиела.

 ХАДЖИКОТЕВА, М. Методи и похвати на преподаване за развиване на лексикалната компетентност и стратегии на учене и усвояване на лексикални знания – В: *Езикът – наука и практика: юбилеен сборник по повод 65-годишнината на проф. Мария Грозева-Минкова,*София: НБУ, 590–603.

  

  

 [1.](#note1) Задачата е адаптирана по Дж. Скривънър (Scrivener 2004: 237).

 [2.](#note2) Задачата е адаптирана по Дж. Скривънър (Scrivener 2004: 238).

 [3.](#note3) Това е авторско упражнение.

 [4.](#note4) Задачата е адаптирана по Дж. Скривънър (Scrivener 2004: 241).

 [5.](#note5) Това е авторско упражнение.

 [6.](#note6) Източник на снимката: Снимка от Pexels, [https://www.pexels.com/photo/white-wooden-kitchen-cabinet-1599791/](https://www.pexels.com/photo/white-wooden-kitchen-cabinet-1599791/).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/tehniki-za-usvoyavane-na-nova-leksika-v-obuchenieto-po-bulgarski-ezik-na-chuzdestranni-studenti.md)

## Рефлексивност в междинния български език: наблюдение при употребата на клитиките се и си

**Резюме.**В тази статия се разглеждат особеностите, съпътстващи изразяването на рефлексивността чрез клитиките *се*и *си*, в междинния български език. Вниманието към употребата им в речта на изучаващите български език като чужд е предпоставено от специфичната характеристика на възвратно-местоименните клитични форми. Описват се различните прояви на употреба и се търси обяснение за тяхната поява.

 **Ключови думи:***рефлексивност, български междинен език, рефлексивни частици се, си, прояви на употреба.*

  

 
## 1. Увод

 Както знаем, понятието междинен език заема централно място в изследванията на усвояването на чужд език. Проблемите при описанието му са доста сложни поради повишената степен на вариативност . То се извършва чрез сравняване на междинния език с езика цел, като чрез определяне на системните грешки, които изучаващите чужд език допускат, се проследява пътят на усвояване на различните граматични категории и се посочват правилата от междинния език, на които погрешно породените форми се подчиняват (вж. Данчев 2001, Стоянова 2014; 2024) . Следващият етап е откриването на причините за допускането на грешките. Причините могат да бъдат от различно естество:

 
1. 1. чисто лингвистични грешки – превес на немаркираната форма пред маркираната;
2. 2. психолингвистични процеси – най-популярна е класификацията на Селинкър (1972, 1992): родноезиков пренос, пренос поради неправилно обучение, стратегия при изучаване на чуждия език, стратегия при комуникация на чуждия език, свръхгенерализация. Най-разработени са родноезиковият пренос и свръхгенерализацията;
3. 3. методически – грешки на преподавателя, грешки в методиката на преподаване и др.;
4. 4. психически – мотивация, умора, разсеяност и др.;
5. 5. когнитивни – неправилно разбрани или неправилно заучени правила и др.

 Вниманието в настоящото изследване е насочено към употребата на рефлексивните частици *се*и *си*в речта на изучаващите българския език като чужд. Всъщност това са кратките форми за акузатив и датив на личното възвратно местоимение, които според Л. Андрейчин в приглаголна употреба трябва да бъдат разглеждани не като отделни думи-местоимения, а като възвратно-местоименни частици (Андрейчин 2010: 148). В този смисъл се разглеждат и в това изследване.

  

 
## 2. Теоретични бележки

 Възвратно-местоименните частици *се*и *си*в българския език имат различна употреба. С тях се образуват възвратните глаголи и те са елементи от лексеми с различно значение. С кратката винителна форма се образуват форми със залогово значение. Л. Андрейчин ги дели на възвратни по форма и на възвратни по смисъл глаголи, посочвайки, че „възвратната форма на глаголите може да има разнообразни значения“. Глаголите, с които се употребяват възвратните частици, са класифицирани по следния начин:

 
- с възвратната частица *се*се делят на: глаголи с възвратно значение – *мия се, обличам се*и др., с взаимно значение – *борим се, уважаваме се, обичаме се*и др., с непреходно значение (средни глаголи) – *стремя се, гордея се, смея се, страхувам се*и др., с безлично значение – *съмва се, спи ми се, яде ми се*, със страдатело значение – *чете се, пише се, продава се*и др.;
- с възвратната частица *си*се делят на: непреходни с възвратно значение – *купих си кафе*, непреходни с взаимно значение – *помагаме си*, със субективно значение (етически дателен), изразяващи интимност – *пея си, мисля си*; пренебрежение – *нека си приказва, нека си чака*; съжаление – *останах си нещастен*. (Андрейчин 1978).

 В статията си, посветена на етическия дателен, Ал. Теодоров-Балан посочва, че *си*може да се добави към всякакъв глагол без ограничение – преходен, непреходен, възвратен, невъзвратен, личен, безличен (Балан 1959).

 За разлика от кратката винителна форма *се*, кратката дателна форма *си*може да функционира като част на изречението – непряко допълнение, несъгласувано определение и обстоятелствено пояснение (само в съчетание с няколко предлога) (вж. Ницолова 2008: 161). Сравнявайки синтактичния статус на *се*със статуса на кратките форми на личните местоимения, Р. Ницолова изтъква, че „за разлика от личните местоимения (а също и от *си*), *се*не може да се използва за „удвояване“ на пълната форма, срв. **Мия се себе си; Мия го него; Купувам си на себе си ябълки*(Ницолова 1986: 66).

 Важно е да се добави също, че за разлика от кратките форми на личното местоимение, *се*е елемент от лексеми с различно залогово значение и не е част на изречението. В някои случаи това важи и за *си*(при непреходни глаголи с взаимно значение). Поради тази причина грешките, свързани с тяхната употреба, са не само от лингвистичен характер от типа **Аз се седнах на стола*, а в някои случаи са комуникативни и могат да доведат до изкривяване на информацията, например при употребата на *смея*и *смея се*: *Ние пишем с Мария*и *Ние си пишем с Мария*(примерът е от Димитрова 1982). В този смисъл изпускането и добавянето на рефлексивната частица може да води до промяна в значението на изказването.

 Както другите кратки форми на личните местоимения, възвратно местоименните частици са подвижни – съгласно словоредните правила попадат пред или след глагола.

 Р. Ницолова отбелязва, че употребата на винителната частица в българския език е сходна с чешки, словашки, полски (Ницолова 1986). В съпоставителните си изследвания на възвратността в българския и словашкия език Вълчанова посочва, че съществува „значително сходство в морфологичните и синтактичните условия за присъединяване на възвратния компонент към глаголните лексеми, както и към основните значения, които се разграничават при тях“ (Вълчанова 1995: 280). В структурно отношение българският език е сходен и с романските езици, при които рефлексивността също се изразява аналитично и се пишат отделно от глагола (напр. фр. *je me, tu te, il/elle se, nous nous, vous vous, ils/ells se*). Различно е положението, например в руски и гръцки език, където процесът на лексикализация на конструкцията се е развил по-интензивно и възвратното местоимение се е превърнало в глаголна морфема, която се пише слято с глагола (смеяться (р.) – ‘смея се’; ντύνομαι (гр.) ‘обличам се).

 Известно е, че в повърхнинната структура на различните езици възвратността може да се изразява морфологично, лексикално, синтактично или дори да не се експлицира. Съпоставяйки рефлексивните глаголи в български и словашки език, М. Вълчанова изтъква факта, че едни и същи процеси или събития в различните езици могат да бъдат изразени формално чрез невъзвратни глаголи или чрез reflexiva tantum (Вълчанова 1995: 287).

 И така, можем да обобщим, че особеностите на българския език, свързани с наличието на две възвратни частици, диференцираната им употреба и словоредните правила, могат да бъдат предпоставка за затруднение при правилното им усвояване. Към това трябва да се добави и наличието на асиметричност при формализиране на рефлексността.

  

 
## 3. Описание на експеримента

 Известно е, че когато се говори за описание на междинен език и анализ на грешки, фактически става въпрос за неоригинална речева продукция. В настоящото изследване се анализира речева продукция на неносители на българския език, т.е. неоригинална речева продукция. Сравнението, което се прави, е между грешките на изучаващите при продуциране на езика цел и самия език цел.

 Тъй като междинните езици са динамично развиващи се системи, това изследване се основава на експериментални данни от междинния български език на възрастни с единна методика на обучение по български език като чужд.

 Данните, които са обект на описание и анализ в настоящата статия, са ексцерпирани от речевата продукция (писмена и устна) на 50 души чуждестранни студенти и курсисти, изучаващи български език като чужд.

 Писмените езикови източници са контролни работи, тестове, писмени отговори на въпроси и есета. Устните данни са събирани от записи при провеждане на изпит, а също и в учебната стая в процеса на обучение, като са мануално записвани от преподавател.

 Респондентите са с различни изходни езици: английски, арабски, гръцки, китайски, корейски, руски, турски, унгарски, френски.

 Анализирането на грешките чрез сравняване със структурата в езика цел се разглежда като вид естествен експеримент, който позволява да се експлицират някои вътрешни процеси в междинния български език. За всеки специалист тези грешки са „естествена“ характеристика на речта на изучаващите даден чужд език (в случая – български език), те са не само неизбежни, но са и показател за протичащите процеси при овладяването на българския език.

  

 
### 3.1. Вариации в речта на неносители на българския език. Класификация на примерите

 Грешките, които се коментират тук, са описани чрез следните трансформационни правила: *изпускане*на възвратно-местоименните частици, *добавяне*, *замяна*и *преместване*. Разнообразните варианти са групирани както следва, като представената класификация е онагледена с извадка от примери:

 1) Изпускане на рефлексивните частици *се*е *си*

 (1) **Но моля не идвай през юни, защото не мога да /.../ разходя с тебе, няма да имам свободно време, но можеш да дойдеш други месеца.*(Но, моля, не идвай през юни, защото не мога да се разходя с тебе, няма да имам свободно време, но можеш да дойдеш друг месец.)

 (2) **Той ще /.../ среща с/ъс/ Синан*.   
(Той ще се среща със Синан.)

 (3) **От няколко ден не /.../чувствам добре.... Вчера имах 37,2 а днес сутринта /.../ увелича на 37,8.*(От няколко дни не се чувствам добре.... Вчера имах 37,2, а днес сутринта се увеличи на 37,8.)

 (4) **Баща ми /.../ казва Семил*.   
(Баща ми се казва Семил)

 (5) **Ние обикновено пътуваме с автобус №76, но понякога /.../ качваме на тролей №5*.  
(Ние обикновено пътуваме с автобус №76, но понякога се качваме на тролей №5.)

 (6) **Ти и Ана/.../събудите рано*.   
(Ти и Ана се събуждате рано.)

 (7) **Аз ... научих да готвя, научих ... да решавам проблеми, научих ... да ... грижа сама за себе си*.  
(Аз се научих да готвя, научих се да решавам проблеми, научих се да се грижа сама за себе си.)

 (8) **Качете ... на колата.*(Качете се на колата.)

 (9) **Тя усмихва мене.*(Тя се усмихва на мене./ Тя ми се усмихва.)

 (10) **Страхувам /.../ че не готов за изпит.   
(*Страхувам се, че не съм готов за изпита.)

  

 2) Добавяне

 (11) **Аз се седнах на стола.*(Аз седнах на стола.)

 (12) **Аз се закусих.*(Аз закусих.)

 (13) **В неделя аз се станах късно, защо няма лекции.*  
(В неделя аз станах късно, защото нямах лекции)

 (14) **Защо толкова много си закъсняваш? – Извинявам се. Днес не можах да станах рано. Снощи късно легнах*.  
(Защо толкова много закъсня? – Извинявам се. Днес не можах да стана рано. Снощи късно легнах.)

 (15) **Понякога аз се чувствам, че моят живот в България е малко скучен, защото нямам приятели*.  
(Понякога аз чувствам, че моят живот в България е малко скучен, защото нямам приятели.)

  

 3) Замяна

 (16) **Мия се лицето и ръцете.*(Мия си лицето и ръцете.)

 (17) **Аз си мия в банята със сапун*.   
(Аз се мия в банята със сапун.)

 (18) **Обличам се пуловера.*  
(Обличам си пуловера.)

 (19) **След като закусиха набързо се облякоха и се обуха спортни обувки.*  
(След като закусиха набързо, се облякоха и си обуха спортни обувки.)

  

 Глаголите в корпуса, при които се наблюдава замяна на винителната и дателната възвратно местоименна частица, са лексикално ограничена група – *мия се, бърша се, обличам се, обувам се, реша се*и др.

  

 4) Преместване

 Този тип грешки са свързани с проклиза на подвижните клитики, когато вербалната фраза е в началноизреченска позиция, и постпозиция, когато не е в начална позиция.

 4.1) Препозиция

 (20) **Се казвам Джон.*  
(Казвам се Джон)

 (21) **Се срещам в центра.*  
(Срещам се в центъра.)

 (22) **Си мия ръка.*(Мия си ръката.)   
Постпозиция

 (23) **Аз казвам се Ксения*.   
(Аз се казвам Ксения)

 (24) **Аз мия си зъбите с четка и паста*.   
(Аз си мия зъбите с четка и паста.)

 (25) **Към 7 часа вечерта облякохме си палтата*.   
(Към 7 часа вечерта облякохме си палтата.)

 (26) **Ани и Мари четоха цял ден и много умориха се*.   
(Ани и Мари четоха цял ден и много се умориха.)

 (27) **Ние запознахме се в София*.  
(Ние се запознахме в София.)

  

 
### 3.2. Анализ и обсъждане

 Данните показват, че една част от нарушенията, свързани с изпускане и добавяне на възвратно местоименната частица, са от лингвистичен характер, но се срещат и случаи на нарушаване на комуникацията. Така например, изказването *Качете на колата*за носителя на български език означава да качиш някого или нещо: *Качете детето на колата*, *Качете багажа на колата*. Eдна от честите грешки в речта на изучаващите български език е замяната на глагола *казвам се*[[1]](#fnote1)с *казвам*. Друга част, която е свързана с изпускането на рефлексивната частица *се*при непреходните глаголите (средните глаголи), също променя семантиката на глагола, например *смея се*и *смея*, *страхувам се*и *страхувам*. Явлението изпускане на рефлексивната частица се наблюдава и в речта на носители на българския език. Например, в последно време се наблюдава употреба на *страхувам*в значение на *плаша*, напр. *Страхувам ли те*? *Това ме страхува*и т.н. (примерите са мои, взети от форумите на в. *Сега*и на в. *Дневник*). Ст. Буров нарича това явление дерефлективация на глаголите. Наред с глаголите за природни и физически явления, за които в граматичната литература се посочва, че могат да се използват и без рефлексивна частица, той дава още две групи глаголи, при които се наблюдава изпускане на рефлексивния маркер – дерефлективация на глаголи при запазване на инранзитивността (*боксирам, фехтовам, катеря*и др.) и дерефлективация и транзитивация с цел приписване на каузативност (*разпадам, усмихвам, потя, боря*) (Буров 2017: 43–44). „Добре е известно, казва А. Данчев, че днешната грешка може да бъде утрешна норма и фактът, че дадена синтактична конструкция, дължаща се на отрицателния пренос, е погрешна и се среща само в отделни идиолекти и междинни езици на учащите се, не я прави качествено различна от измененията, които вече са добили гражданственост“ (Данчев 2001: 114).

 Една част от грешките с добавяне на рефлексивна частица са резултат от отрицателен родноезиков пренос (изоморфна структура 1: 1 от родния на чуждия език), когато родният език се различава от българския език по наличие или отсъствие морфологичен показател за рефлексивна семантика, например:

 − с рефлексивен показател в родния език:

 *ставам*– *se lever*( френски – в значение на вдигам се, изправям се, събуждам се);  
*мисля*– *σκέπτομαι*(гръцки)  
*узная, разбера*– *dozvediet’ sa*(словашки, примерът е от М. Вълчанова 1995: 287)

 − с рефлексивен показател в българския език:

 *усмихвам се – sourere   
храня се*– *τρώ(γ)ω*

  

 Анализът показа, че се допускат и грешки, при които се добавя или изпуска рефлексивната частица, въпреки, че и в родния, и в българския език формата съвпада. В такива случаи най-вероятно се свръхгенерализира формата на семантично близък глагол. Така например, грешки от типа *аз се закусих*могат да се обяснят чрез аналогично изравняване с глагола *храня се*, *аз се станах*– по аналогия със *събудих се*и т. н.

 Диференцираната употреба на *се*и *си*затруднява всички лица, изучаващи български език. От една страна, причините могат да бъдат фонологични, напр. при носителите на арабски език (вж. Ибришимова 1984), от друга, са в резултат от различния начин на изразяване на възвратните конструкции в родния език. Също така специфичната езикова особеност на българския език, изразяваща се в наличие на две рефлексивни частици и тяхната подвижност около глагола, създава условия, затрудняващи усвояването. Наличието на акузативна и дативна рефлексивна форма създава асиметрия с езиците, в които рефлексивността се изразява с една местоименна форма (вж. напр. Димитрова 1982 за съпоставка на българския с испански и френски и Петрова 2010 – с немски), като се изнасят данни, че замяната на винителната и дателната форма води до грешки от лингвистичен характер.

 В представения тук корпус не се срещат комуникативни грешки в резултат от замяната на двете форми от типа *Добрите приятели се прощават*(разделят се, сбогуват се) и *Добрите приятели си прощават*(извиняват грешките си) (примерите са от Димитрова 1982: 131). Една от причините е, че взаимно възвратните глаголи се срещат на по-късен етап от обучението, също така не са включени в контролните работи и тестовете, от които е ексцерпиран част от материала. Друга вероятна причина е избягване на тази конструкция поради несигурност в знанията.

 Препозицията в началноизреченска позиция на възвратните клитиките не може да се диагностицира еднозначно. В едни случаи отклоняващите се употреби вероятно са предпоставени от родноезиковата интерференция (например при балканските и романските езици), в други случаи – от вътрешноезикова интерференция, предпоставена от предходни знания, че употребата на подлога (личното местоимение) не е задължителна и не е усвоено словоредното правило, че изречението не може да започне с мобилна клитика. Наблюдава се най-вече в начален етап на обучение.

 Постпозицията, макар че противоречи на езикоспецифичната особеност на българския език, корелира със закона на Вакернагел, че мястото на клитиката е след пълнозначната дума (вж. Цихун 1962)). Явлението подкрепя тезата, че Вакернагеловият модел е по-слабо маркиран от универсална гледна точка по отношение на изучавания (и родния) език. То показва един етап от междинния език, на който се предпочита немаркираният модел пред маркирания за сметка на маркирания Клитика+Глагол. Това обяснява и използването на немаркирания модел от носители на езици (балкански и романски), притежаващи модела в езика цел (български).

  

 
## 4. Обобщение

 Анализът на грешките дава основание да се обобщи, че те са предпоставени най-вече от факта, че в повърхнинните структури на отделните езици рефлексността може да се изразява по различен начин, а също и че така наречените възвратни глаголи не винаги изразяват възвратни отношения.

 В този смисъл езикоспецифичната характеристика на рефлексивността в българския език е „основният виновник“ за опростяването на възвратната конструкция в междинния български език на различните респонденти. То се извършва чрез използване на изоморфни съответствия (родноезикова интерференция), на свръхгенерализация на езиков материал от изучавания език и изпускане в резултат от специфичната тактика на комуникация, изразена чрез принизено внимание към „леките“ думи.

 Изпускането, добавянето и замяната на възвратните частици обхваща целогодишния период на обучение, остава и в по-напреднал етап на владеене на българския език, т.е. наблюдава се фосилизация.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АНДРЕЙЧИН, Л. 1978: *Основна българска граматика*. София: Наука и изкуство.

 АНДРЕЙЧИН, Л. 2010: *Глаголната система в съвременния български език*. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“.

 БАЛАН, А.Т. 1959: Възвратни глаголи и усебни. *Български език*, кн. 1, 55–58. БАНОВА, С. 2018. *Езиково усвояване: вариации в параметрите при морфосинтактични реализции в междинния български език*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 БУРОВ, С. 2017: Спонтанни промени в българския език („Унищожаване“ на възвратността). – В: Доклади от Международна юбилейна конференция на ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ (София 15–16 май 2017), част втора, с. 40–51.

 ВЪЛЧАНОВА, М. 1995: М. Вълчанова. Възвратните глаголи в словашки и български език – проблеми на еквивалентността. In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. V. Dorovský, Ivan (editor). 1. vyd. Brno: Masarykova univerzita, 280–290.

 ДАНЧЕВ, А. 2001: *Съпоставително езикознание (теория и методология).*София: Университетско издателство „Св. Климент Орхидски“.

 ДИМИТРОВА, Б. 1982: Конструкции с възвратно и взаимновъзвратно значение в испанския, френския и българския език. В: Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение (Четвърта научно-методическа конференция на ИЧС и ВТУ, 13–14 май 1982), с. 126–141.

 ИБРИШИМОВА, Н. 1984: Анализ на грешки, допускани от арабски студенти, при личните местоимения. – В: Годишник на ИЧС, 161–167.

 НИЦОЛОВА, Р. 1986: *Българските местоимения*. София: Наука и изкуство.

 НИЦОЛОВА, Р. 2008: *Българска граматика. Морфология*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ПЕТРОВА, Г. 2010: За изразяване на възвратността в съвременния български език в съпоставка с немски. В: Управление и образование, VI том, (3), 156–159.

 СТОЯНОВА, Ю. 2014: Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. *Littera et Lingua*– *Series, Dissertations.*София 2014. http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2014/6.

 СТОЯНОВА, Ю. 2024: Овладяване на втори език: основни теми и проблеми. В: Годишник на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по класически и нови филологии. Том 117. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 159–237.

 ЦИХУН, Г. 1962: Местоименната енклитика и словоредът в българското изречение. *Български език*, 1962, кн. 4, 283–291.

  

  

 [1.](#note1) Тази грешка се среща от самото начало на обучение по български език, тъй като поради лексикалното си глаголът *казвам се*се изучава още в първи урок.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/refleksivnost-v-mezhdinniya-bulgarski-ezik-nabludenie-pri-upotrebata-na-klitikite-se-i-si.md)

## Езикът на медиите: анализ на новите реалности

**Резюме**: Статията е посветена на изказванията на кандидат-президентите Георги Иванов-Гонзо и Димитър Бербатов на извънредния конгрес на Българския футболен съюз. Изследването проследява дали публичното им говорене се придържа към официалния дискурс, доколко е динамичен, оригинален и какви послания достигат до аудиторията чрез тях. От друга страна, разглежда определени фонетични особености, като темпоритъм, интонация, логическо ударение, хезитационни паузо и пр. Обект на лингвистичен анализ е и наличието на повторения, шаблонни изрази, как е представено отношението към делегатите и гостите от UEFA и FIFA, метафоричното говорене и др. Статия също така анализира речевите стратегии на двамата кандидат-президенти, като прави заключения какво се цели с това: дали красноречиво да убедят избирателите и да привлекат одобрението върху себе си, или обратното.

 **Ключови думи:***изказване; лексика; фонетични особености; лингвистичен анализ, български футбол.*

  

 Настоящата статия поставя специален акцент върху речта на значими спортни фигури, които имат публични изказвания и заемат висши управленски постове в спортната йерархия. Така те стават неразделна част както от света на спорта, така и от политическата система на страната ни, като очертават сложните граници на отношенията между властта, медиите и българското общество. Спортът има своето значимо място във всяко едно общество. Не е случаен фактът, че през последните години спортните (особено футболните) успехи остават в историята като повод нацията да бъде обединена. Същото важи и за общественото разочарование, често продиктувано от обвързването на спортната игра с политически фигури, партии и движения. Един от последните ярки примери е извънредният конгрес на Българския футболен съюз и изборът на негов президент. Именно тези сложни отношения ще бъдат обект на внимание в този текст.

 Обект на научната статия ще са изказванията на двамата основни претенденти за мястото на президент на Българския футболен съюз – Димитър Бербатов и Георги Иванов-Гонзо. Ще се проследи как са осъществени те – предварителна подготовка, убедителност, маркираност и атрактивност на изказа в тях. Ще бъде разгърната идеята как се развиват речевите стратегии и тенденции и как зрителят днес възприема и участва в света на интернет медиите, каква е разликата им с останалите видове средства за осведомяване. На този фон обективно ще бъде разгледано и речевото поведение на двамата кандидат-президенти.

 Предмет на изследване ще бъде 11-ият извънреден конгрес, проведен на 15 март 2024 година за избор на нов президент на Българския футболен съюз, след оставката на вече бившия – Борислав Михайлов.

 Целта, която статията си поставя, е да направи обща типология на новите реалности в изказванията на значими за българския спорт (в случая футбол) личности. Едновременно с това ще обвърже съвременните политически и социално-икономически тенденции с езика на кандидатите и не на последно място ще направи типология на най-често срещаните отклонения в речта им. Също така ще предложи различни подходи за описанието на езиковата динамика в медиите, като включи и мерки за преодоляването им с оглед на успешната комуникация и изграждането на диалог между институциите и субектите на общуването.

 С оглед на формулираните цели ще бъдат изпълнени следните задачи: ще се ексцерпира материал, извадка от извънредния конгрес на БФС. Ще се разпределят основните ексцерпирани текстове с оглед на спецификата на езиковите равнища: фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и стилистично.

 Още преди провеждането на извънредния конгрес най-спряганите имена за следващ президент на БФС са Георги Иванов-Гонзо и Димитър Бербатов. И двамата имат своя ярък отпечатък във футболната история на България и своя принос за популяризирането на името на страната ни в световния и европейския футбол. Тук обаче възниква въпросът – възможно ли е успешни бивши футболисти да допринесат за пълноценния диалог между институциите и обществото? Ще проследим доколко убедителни са те в своите изказвания, техните ораторски умения и способността им да се изразяват и заявяват позицията си гласно и аргументирано, извън терена. По регламент на извънредния конгрес всеки един от кандидат-президентите има право на изказване до пет минути, в което да представи своята идеология за бъдещето на БФС и футбола в България, съответно и да убеди делегатите да дадат своя глас за него. Ще представим изказванията на двамата кандидати и ще ги анализираме с оглед на речевите стратегии, тяхната аргументираност, изразни средства и ораторски маркери.

 След представените изказвания на двамата кандидат-президенти и основни опоненти, ще проследим дали техният речник се придържа към официалния дискурс, отговаря ли на изискванията за висок речев етикет, ще анализираме и използваната техника на говора, като **дикция, темпоритъм, логическо ударение, интонация и хезитационни паузи.**Изследването пряко наблюдава какви речеви стратегии използват двамата претенденти, както и умението им да представят идеите си убедително. Обект на лингвистичен анализ са и **дължината на изреченията, спазен ли е регламентът за изказвания, утвърден от организаторите, както и наличието на междуезиково влияние, засягащо граматичната структура и лексикалната система на езика.**Накрая се проследява и как и дали изказванията влияят върху избора на делегатите, които гласуват и избират нов президент на Българския футболен съюз.

 Извънредният конгрес много наподобява на политическите избори като организация и провеждане, което само по себе си предполага речта на участващите в него да се доближава като структура до тази на българските политици. Стремежът към убеждаване на избирателите в повечето случаи се демонстрира именно чрез изказванията. Ораторското изкуство обаче не е никак лесно и за възпроизвеждането на ясна, пълна, точна и убедителна реч е нужна сериозна подготовка. Липсата на предварителна подготовка обикновено поражда недоверие и води до логорея, безидейни и клиширани изявления. Всеки, който работи високо в йерархията на значими институции като Българския футболен съюз, трябва да притежава сериозно отношение, да подготвя сериозно своите изказвания, макар и по правило да трябва да ги произнася свободно.

 За целите на настоящата статия ще приложим изказванията и на двамата опоненти непосредствено едно след друго, за да бъде осъществен след това успоредно техният лингвистичен анализ. Ще започнем с изказването на първия кандидат-президент – Георги Иванов-Гонзо:

  

 *Уважаеми господа делегати, Уважаеми гости,*  
*приятели,  
Днес заставам пред Вас, обединени от общата ни страст към футбола, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която моят екип и аз сме подготвили. Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е посветил живота си на българския футбол. Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, а именно това е подходът, който предлагам за бъдещето на българския футбол. Приятели, във футбола, както и в живота,****стабилността****е в основата за успеха. Това е принцип, който трябва да бъде водещ в нашите усилия за****развитие****на българския футбол.****Стабилността****не означава статичност или отказ от****промени****. Напротив, промените са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи. Необходимо е да си вземем поуки от минало да анализираме грешките си и да ги използваме****като стъпала за бъдещето****. Всеки неуспех носи в себе си зърното на бъдещ успех, но това е само ако успеем да привлечем правилните изводи и да селектираме. Важно е да разберем, че грешките не са за обсъждане, а за учене. Те са част от процеса на растеж и развитие. От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи:****първо****, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят****висок'качествени****условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти;****трето****, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол. Ще насърчаваме сътрудничеството между различните центрове за развитие на таланти, футболни школи, държава и общини. Ще въведем система за мониторинг и оценка на прогрес и успех на младите играчи.****Много важно за мен****ще е (прос..) просъщността на управлението. Тя е критичен компонент за възстановяването на доверието в българския футбол. В една ера, в която информацията е по-достъпна от всякога, от ключово значение е всички наши действия да бъдат открити за общественото наблюдение и оценки. Това не само ще допринесе за изграждането на устойчива система, но и ще укрепи нашата позиция както на национално, така и на международно ниво. Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация. В духа на прозрачност и обединение аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол. Това е стъпка към обединение и сътрудничество, което надмогва нашите (индивидуа...) индивидуални различия. Това обединение на усилията е ключът към постигането на истински****промени****и****напредък****. Нека да оставим настрана личните амбиции и да се съсредоточим върху това, което е най-добро за българския футбол. Нашата крайна цел е да създадем среда, която всеки български футболен клуб, играч и фен да се чувства част от голямото българско семейство.****Прозрачност, отчетност и обединение****ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание. Господа делегати, моят призив е да гласуваме не за думите, а за действията, да не разрушаваме, а да изграждаме, да работим заедно за бъдещето на българския футбол, защото в крайна сметка най-важно е да оставим стабилна основа за следващите поколения. Благодаря Ви за вниманието.*

 Следващото изказване е на основния опонент на Георги Иванов-Гонзо – Димитър Бербатов:

 *Уважаеми приятели, съмишленици, колеги, гости, гости от UEFA и* *FIFA, кандидат-президенти,  
Благодаря, че сте тук. Както виждате, всички от нас все още усещаме предстартовата треска, все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук, са за бъдещето на българския футбол. Това, което аз ще Ви кажа, вече съм го казвал толкова пъти. В продължение на****три години****всички ние се борим за така нужната промяна.****И денят настъпи****. След малко ще Ви се даде възможност да гласувате, всеки от Вас ще направи****избора****, който той мисли, че е удачен.****Аз и моят екип****обиколихме страната за трети път, срещнахме се с всички клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално.****Но най-важното нещо накрая е****, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас.****Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават****. Вие сте върховната власт.****Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.****Но за това трябва да сте обединени. Аз знам, че сте, знам, че можете да сте, показвали сте го много пъти.****Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян****като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени. Стилиян е рамо до рамо с мен, както и Мартин. Това трябва да показва****силата****, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек. Трима са по-добре от един. И затова сме заедно толкова дълго време****и ще продължаваме да бъдемЕ заедно****. Ще видимЕ какво ще решите,****кой ще предпочетете****,****кой Ви е убедил****,****кой е показал нужното уважение.****В този период, в който се води тази промяна за българския футбол. Сред Вас има хора, които са много по-възрастни от мене. Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължимЕ да Ви го показваме, с програмата, с която Ви представихме, на срещите, на които идвахме,****постоянството****, с което работихме. Това Ви го обещавам. Това ще го направим – аз, Стилян и Мартин и екипът, който работи с нас. Имам още малко време, тъй като не искам да отегчавам излишно, достатъчно говорихме, достатъчно дълъг ден е, ще бъдем изморени в някакъв момент. Чули сте всички неща, които сега Ви казвам и от мен, и от колегите кандидат-президенти най-вероятно преди мен и след мен. Но е важно да се обедините за развитието на българския футбол. И****Вашето решение****е ключово днес. Това е исторически момент. Това е исторически момент.****Хората, които присъствате****, решавате съдбата на българския футбол,****на кой да поверите тази съдба****и да кажете: „Ти си за по-доброто на нашите деца, впоследствие, които идват след нас“. Накрая, ако ми позволите, само ще се обърна към гостите от УЕФА...*

 *Dear guests,  
Thank you for being here. I think I speak for the other candidates as well.****Please, be active****when the voting process start, when the counting starts. Please, be active. Observe****if need be****into here. This is****a vital moment****in our football. You being here****is а great honor****, but please, be active, observe if everything it’s fair. We want a fair congress. May****the best man win****of course, but let’s play by the rules.*

 *Успех на кандидат-президентите, разбира се, на колегите и наистина нека по-добрият, по-честният, по-доблестният, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех. Благодаря Ви!*

 Изказването покрива изискванията от пет минути времетраене, заложени по регламент, като дължината му е именно толкова. Притеснителното обаче е, че изказването на Георги Иванов не е под формата на реч, тъй като кандидатът излиза на трибуната с лист, от който буквално прочита своето изказване. Има няколко основни критерия, според които една реч може да се характеризира като успешна, като най-важно е дали е успял да убеди аудиторията в своите идеи. На първо място, от ключово значение е излъчването на говорещия, неговото поведение и компетентност. Освен това е важна способността му да достигне до емоционалния свят на слушателите. Не на последно място е много значима и способността му да владее до съвършенство публичното говорене и убедително да представя логично издържани аргументи. Когато обаче адресантът чете своето изказване, това сериозно отслабва нейното въздействие върху аудиторията и поражда недоверие. Причината за това е, че прави впечатление, че думите не идват от вътрешния свят на говорещия, че са предварително режисирани, а не преживени. Освен това по този начин за избирателите говорещият изглежда неуверен и думите му стават неубедителни. Подобни бяха и реакциите към бившия служебен премиер Димитър Главчев, който на откриването на първото заседание на Министерския съвет през април 2024 година излезе и прочете своята встъпителната реч от листа пред себе си.

 Още в началото на своето изказване прави впечатление обръщението на Георги Иванов: **„Уважаеми господа делегати, уважаеми гости, приятели…“**. Употребата на обръщението „приятели“ е неуместна, когато е употребена в официалния регистър, по няколко причини. Целта на кандидат-президента вероятно е да скъси дистанцията с делегатите и да създаде впечатление за общност с една цел. Малко по-нататък в неговото изказване отново срещаме обръщението „**приятели**“: „Приятели, във футбола, както и в живота, стабилността е в основата за успеха“. Тази употреба, от една страна, опростява изказването, тъй като го изкарва от официалния регистър, а по този начин, от друга страна, може да породи евентуални съмнения в прозрачността на избора.

 Същият подход има и Димитър Бербатов **„Уважаеми приятели, съмишленици, колеги, гости, гости от UEFA и FIFA, кандидат-президенти“.**В неговото обръщение правят впечатление две неща – първо, движението от лично към общо – той започва с **„приятели, съмишленици“**и завършва с **„гости от UEFA и FIFA, кандидат-президенти“;**и, второ, то демонстрира отношение и уважение както към по-високопоставените неутрални присъстващи, така и към основните му опоненти.

 При публични изказвания централно място за възприемането на казаното има темпоритъмът, той има ключова роля за това говорещият да бъде добре разбран. Авторът на изказването трябва много внимателно да съобрази темпото, с което информацията, точно и ясно да достигне до слушателите и да бъде осмислена от тях. Когато темпоритъмът не е добре съобразен, в комбинация с различни външни фактори като притеснение, недостатъчна подготовка и увереност, води до небрежна разговорност. Това се реализира в изказването на Георги Иванов. Поради факта, че то не се осъществява свободно, а е прочетено пред аудиторията, кандидат-президентът не успява да съобрази скоростта, с която чете, и съобщението бива просто „излято“. Нещо повече, на места ясно се чува, че дори думите не са правилно прочетени, смесват се части от различни лексеми, липсва логическо ударение или хезитационна пауза, което поражда съмнение, че текстът е непознат дори за четящия го. Примери за такива случаи от речта на кандидат-президентът са: **„грешките не са за обсъждане“, „шкклубните школи“ „(че...ше) ще създадем регионални центрове“, „висок‘качествени условия за тренировки и обучен‘я“,** **„условия за (разв...) развитието на младите таланти“, „Много важно за мен ще е (прос..) просъщността на управлението“**, **„Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация“, „(индивидуа...) индивидуални различия“, „Прозрачност, отчетност и обединение ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание“.**От това страда както речевата стратегия на говорещия, така и аудиторията, която го слуша. В случаите, когато Георги Иванов артикулира небрежно, се налага слушателите да полагат допълнителни усилия, за да възприемат по-пълноценно информацията. Това намалява комуникативната способност, като може да доведе до промяна във възприеманата информация, както и в нагласата на аудиторията към достоверността на казаното.

 Друга важна характеристика в изказванията на двамата кандидат-президенти, е тяхната интонация и различното звучене. Д. Тилков и Т. Бояджиев дават следното определение за интонация: „сложно фонетично явление, чиято реализация се осъществява от комбинираното действие на честотни, темпорални и интензивни характеристики на говорния сигнал“ (Тилков и Бояджиев 1977:158). В изказването на Георги Иванов обаче интонацията е равна, което се дължи на това, че текстът се чете, а не се възпроизвежда свободно, и това *осакатява*както звученето, така и убедителността на съобщението. В публичното обръщение на Димитър Бербатов интонацията притежава няколко основни граматични функции – оформя изречението като завършена синтактична единица, изразява оценъчно отношение към реалната обстановка и емоционална страна, чрез нея се разкрива логическото ударение и комуникативната натовареност на думите. Логическото ударение представлява по-интензивен, по-отчетлив или по-настоятелен изговор на дума или група от думи в изречението, като по този начин се привлича вниманието на слушателите. В устната реч най-често се увеличават силата, продължителността или височината на гласа при произнасяне на думата или думите, които се акцентират. Заради това, че е прочетен текст, изказването на Георги Иванов има своите слабости и в този аспект, тъй като не всички места, на които е подходящо да се постави логическо ударение, са използвани от кандидат-президента на БФС. Следните изречения са такъв пример: „**Напротив**, промените са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи“; „Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация“. Въпреки това има няколко момента, в които ясно се долавя логическо ударение:

 
- ***Приятели****, във футбола, както и в живота стабилността е в основата за успеха.*
- *От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи:****първо****, изграждане на центрове за развитие на таланти –****(че...ше)****ще създадем регионални центрове, които да предоставят****висок'качествени****условия за тренировки и обучен'я;****второ****, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти;****трето****, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол.*
- ***Много важно за мен****ще е****(прос..)****просъщността на управлението.*

 Сред представените примери се наблюдават и няколко хезитационни паузи, които обикновено се определят от индивидуалните речеви способности и емоционалното състояние на говорещия. Тяхната поява зависи също и от предварителната подготвеност на говорещия по темата. Основният вид колебания при Георги Иванов са автокорекцията след затруднения при прочитането на определени думи, което може да се приеме като свидетелство, че текстът не е напълно познат на кандидат-президента.

 В изказването на Димитър Бербатов също не липсват такива примери, тъй като там речта е спонтанна, стремежът към убеждаване е по-отчетлив и поради тази причина примерите са повече. Освен това в изказването присъстват и много паузи, които обаче имат за цел да поставят акцент на последно казаната дума:

 
- *В продължение на****три години****всички ние се борим за така нужната промяна.****И денят настъпи****.*
- ***Но най-важното нещо накрая е****, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас.****Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават****. Вие сте върховната власт.****Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.***
- ***Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян****като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени.*
- *Това трябва да показва****силата****, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек.*
- *И затова сме заедно толкова дълго време****и ще продължаваме да бъдемЕ заедно****. Ще видимЕ какво ще решите,****кой ще предпочетете****,****кой Ви е убедил****,****кой е показал нужното уважение.***
- ***Хората, които присъствате****, решавате съдбата на българския футбол****на кой да поверите тази съдба****и да кажете: „Ти си за по-доброто на нашите деца, впоследствие, които идват след нас.“*
- *Please,****be active****when the voting process start, when the counting starts. Please, be active. Observe****if need be****into here. This is****a vital moment****in our football. You being here is****а great honor****, but please, be active observe if everything it’s fair. May****the best man win****of course, but let’s play by the rules.*

 Когато става въпрос за публично говорене, е необходимо да се обособи място и за използването на характерен речник, типичен за ръководителите на спортни институции у нас, подобно на политическия речник. Той също има своя специфика, определени изрази и употреби. В България думи като приоритет, прозрачност, развитие на българския футбол, бъдеще, обединение, екип, детско-юношески школи определено са се наложили като парадигма в обществения ред.

 Димитър Бербатов също използва някои от тези лексеми, но и други, които могат да се определят като шаблонни заради честата им употреба в публичното говорене на представителите на спортните институции. В неговия случай това са думи като **бъдеще, български футбол, обединение, промяна, екип, деца и др.**Доказателство за това е, че те се срещат в почти всяко изречение:

 
- *Както виждате, всички от нас все още усещаме предстартовата треска, все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук са за****бъдещето на българския футбол.***
- *Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас. Във Ваши ръце е****бъдещето на футбола ни.****Но за това трябва да сте****обединени****.*
- ***Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян****като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени. Това трябва да показва силата, с която разполагаме тримата като****екип****, не като един човек.*
- *В този период, в който се води тази****промяна за българския футбол****.* *Сред Вас има хора, които са много по-възрастни от мене.*
- *Но е важно да се обедините за****развитието на българския футбол****.*
- *Хората, които присъствате,****решавате съдбата на българския футбол****на кой да поверите тази съдба и да кажете: „Ти си за по-доброто на****нашите деца****, впоследствие, които идват след нас.“.*

 Същата линия следва и Георги Иванов в своето изказване, като той залага на почти същите думи като **стабилност, развитие, прозрачност, детско-юношески школи, бъдеще, промени, обединение, екип, български футбол, млади таланти, ключово значение и др.**Примерите са наистина многобройни и съпътстват цялото му изказване:

 
- *Днес заставам пред Вас,****обединени****от общата ни страст към****футбола****, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която****моят екип****и аз сме подготвили.*
- *Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, а именно това е подходът, който предлагам за****бъдещето на българския футбол.***
- *Приятели, във футбола, както и в живота****стабилността****е в основата за успеха. Това е принцип, който трябва да бъде водещ в нашите усилия за****развитие на българския футбол.***
- ***Стабилността****не означава статичност или отказ от****промени****. Напротив,****промените****са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи.*
- *Необходимо е да си вземем поуки от минало да анализираме грешките си и да ги използваме****като стъпала за бъдещето****. Всеки неуспех носи в себе си зърното на****бъдещ успех****, но това е само ако успеем да привлечем правилните изводи и да селектираме.*
- *От ключово значение за мен е стратегията за****развитие на детско-юношеския футбол****, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на****таланти****, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи: първо, изграждане на центрове за****развитие на таланти****– (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за****футболните школи,****за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на* ***младите таланти;****трето, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е****детско-юношеския футбол****.*
- *Ще насърчаваме сътрудничеството между различните центрове за****развитие на таланти****,****футболни школи****, държава и общини. Ще въведем система за мониторинг и оценка на прогрес и успех на****младите играчи****.*
- *Тя е критичен компонент за възстановяването на****доверието в българския футбол.***
- ***Прозрачно****означава отчетност, отговорност****–****два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация. В духа на****прозрачност и обединение****, аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за****развитието на българския футбол****.*
- *Това е стъпка към****обединение и сътрудничество****, което надмогва нашите (индивидуа...) индивидуални различия. Това****обединение****на усилията е ключът към постигането на истински****промени****и****напредък****.*
- ***Прозрачност, отчетност и обединение****ние можем да постигнем тази цел и да направим****българския футбол за пример и подражание****.*
- *Господа делегати, моят призив е да гласуваме не за думите, а за действията, да не разрушаваме, а да изграждаме, да работим заедно за****бъдещето на българския футбол****, защото в крайна сметка най-важно е да оставим стабилна основа за****следващите поколения****.*

 В своето изказване Георги Иванов използва и няколко изречения, които са експресивно маркирани и препращат към футболната му кариера. Тяхната цел е да провокират емоционалността на делегатите и техните спомени от годините, в които настоящият кандидат е бил футболист на ФК „Левски“ с принос за българския футбол: „**Вие ме познавате**като **човек, който не се е отказвал пред трудностите**, който вярва в силата на действията и **който е посветил живота си на българския футбол*.***“ Смесването на личното с професионалното говорене, особено по време на официални изказвания обаче, понякога има и противоположния ефект в зависимост от аудиторията отсреща.

 Изграждането на лингвистичен портрет се осъществява успешно от гледна точка на съвременни научни направления като лингвоперсонологията. Словесната изява разкрива определен езиков модел, като демонстрира **лични качества, ораторски потенциал, езикови способности и комуникативни характеристики.**За успешното изграждане на езиковите портрети на двамата кандидат-президенти ще обосновем избора на два основни критерия – комуникативен имидж и автоимидж.

 **Комуникативният имидж**проследява комуникативната активност на говорещия **към другите**, за да привлича вниманието, да поддържа интереса върху себе си, да постига целите си. Най-общо комуникативният имидж се изгражда посредством изразяване на подкрепа или противопоставяне, разграничаване, в адаптивността, в демонстрацията на толерантност или ярко несъгласие и др.

 В **автоимиджа**се поставя акцент върху изградения или желания **собствен образ**в съзнанието на конкретния човек чрез формулиране на качества и способности, характеризиране на личностни аспекти, преценка за вътрешни състояния, предпочитания, идентификация на личното пространство.

 Комуникативният имидж, който се стремят да изградят и двамата кандидат-президенти, е на обективен, компетентен, предприемчив, подготвен специалист. Димитър Бербатов например не говори за личния си живот и на няколко пъти припомня свършеното от него и екипа му през последните три години, като по този начин индиректно прави разграничение на ниво „ние“ – „те“ и така се стреми да се отдалечи от опонентите си и в професионален, и в личностен план: „В продължение на **три години**всички ние се борим за така нужната промяна.“

 По отношение на автоимиджа отново са налице сходства в речевите стратегии на двамата кандидати. И двамата предпочитат да се асоциират с колектива и много по-често употребяват „ние“, отколкото „аз“, като редовно споменават своя екип. Изграждането на собствения им образ се базира на идеята за асоцииране с колектива и желанието им да бъдат лидери. В изказването на Димитър Бербатов откриваме немалко такива примери, още повече и заради факта, че той участва в избора на нов президент на Българския футболен съюз заедно с други двама свои колеги и съмишленици – Стилян Петров и Мартин Петров – и двамата легенди във българския футбол. По-интересното е, че употребата на „ние“ всъщност се реализира индиректно, тъй като Бербатов умишлено изброява, за да покаже, че с неговия избор всъщност ще бъдат избрани трима души:

 
- ***Аз и моят екип****обиколихме страната****за трети път****, срещнахме се с всички клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално.*
- ***Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян****като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени.****Стилиян****е рамо до рамо с мен,****както и Мартин****.*
- *Това трябва да показва силата, с която разполагаме****тримата като екип****, не като един човек.****Трима са по-добре от един.****И затова сме****заедно****толкова дълго време****и ще продължаваме да бъдемЕ заедно****.*
- *Това Ви го обещавам. Това ще го направим –****аз, Стилян и Мартин и екипът, който работи с нас.***

 В своето изказване Димитър Бербатов прави ясно разграничение между „ние“ и „вие“. Именно „вие-формата“ притежава най-голяма тежест и прави най-ярко впечатление, тъй като чрез неколкократните си обръщения към делегатите, той поставя тях и тежестта на техния избор най-високо и това е представено особено експлицитно във всяка негова синтактична конструкция:

 
- ***Но най-важното нещо накрая е****, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас.****Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават****.****Вие****сте върховната власт.****Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.***
- *Сред****Вас****има хора, които са много по-възрастни от мене. Мисля си, че****уважението****в днешно време значи много, все още, а ние****Ви****го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължим да****Ви****го показваме, с програмата, с която****Ви****представихме, на срещите, на които идвахме****постоянството****, с което работихме. Това****Ви****го обещавам.*
- *И****Вашето решение****е ключово днес.*

 При Георги Иванов обаче не се среща употреба на „ние“, като единствено в няколко случая откриваме аз-говорене:

 
- *Днес заставам пред Вас, обединени от общата ни страст към футбола, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която****моят екип и аз****сме подготвили.*
- *В духа на прозрачност и обединение,****аз****ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол.*

 Друго езиково явление в изказването на Георги Иванов-Гонзо е един от характерните маркери за устната комуникация, свързани с т.нар. **звукови елизии**. Това е доста любопитно, тъй като кандидат-президентът всъщност през цялото време чете своята реч. Звуковите елизии представляват изпадане на гласни или съгласни от определени езикови единици, като това е явление присъщо за разговорната реч. Като причина за тяхната употреба може да бъде посочен стремежът към опростяване на думи и съчетания. В официалния регистър изпадането на някои звукове се характеризира най-вече като **небрежност в изказа**. Обикновено целта е изказването да звучи непринудено и да приобщи слушателите, но тук по-скоро причината за затруднението се дължи на неподготвеността на кандидата, а оттам и на емоционалното му състояние. В изказването на Георги Иванов често срещани са и стилистични похвати като **афереза и апокопа:**

 
- *…първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят****висок'качествени****условия за тренировки и****обучен'я****;*

 Едно от съществените отклонения в изказването на Димитър Бербатов е допускането на диалектни форми в речта при „-ме“ окончанията за 1 л. мн. ч. сегашно време при глаголите от първо и второ спрежение, така нареченото „**мекане**“. То представлява най-общо явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице мн. ч. на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието -ме. Не е изненада, че едно от най-често срещаните западнобългарски отклонения се срещат именно в речта на Димитър Бербатов, предвид, че родният му град е Благоевград. Добре известно е правилото, което гласи, че ако в 1 л. ед. ч. глаголът завършва на -а или -я, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е -м (чета – четем; мисля – мислим). А ако в 1 л. ед. ч. глаголът завършва на -м, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е -ме (харесвам – харесваме; обичам – обичаме).

 Този тип грешка от години е масово явление както в разговорния регистър (Алексова 2023), така и в официалния в речта на български политици, журналисти, актьори и публични личности от всяка обществена сфера. Повечето от тях не се стремят да избегнат или да преодолеят това отклонение и поради тази причина контролирането на процеса става особено трудно. В съвременната лингвистика се определят като маркери за разговорност, тъй като се употребяват в цялата езикова територия и се допускат в неофициалното общуване, но нормата е категорична по отношение на официалния регистър.

 
- *И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да****бъдеме*** *заедно.*
- *Ще****видиме****какво ще решите, кой ще предпочетете, кой Ви е убедил, кой е показал нужното уважение.*
- *Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да****продължиме****да Ви го показваме, с програмата, с която Ви представихме, на срещите, на които идвахме постоянството, с което работихме.*

 Що се отнася до изказването на Георги Иванов-Гонзо, който е родом от Пловдив, прави впечатление, че отсъства обичайната за неговото говорене пълна редукция на неударена гласна *е*в *и*. Причината за това вероятно се дължи на факта, че речта му не е свободна и всъщност четейки я, той артикулира правилно думите, които иначе биха звучали с редукция. За да подкрепя своето предположение, ще представя няколко примера от друго публично изказване на Иванов – от негово интервю, след като вече е избран за президент на Българския футболен съюз:

 
- *Ако искаме да променяме,****нищата****няма да станат толкова бързо.*
- *На****диветнайсти****има събиране примерно, които всички големи****фидирации****, които ще се обединим, за да можем по някакъв начин да търсим от държавата финансиране.*
- На нас ни трябва **гинерално**да решим проблемите, **сига**не е проблем примерно дали ще получим някаква сума от Министерството на спорта, с която да направим два турнира или да купим на десет отбора топки или екипи, тука говорим за **гинерална**стратегия примерно как да се развиват детско-юношеските школи…
- *Ако футболният съюз не дава някакви финанси на****клубовите****, по никакъв начин не може да изисква контрол. Как мога****сига****да отида в някой клуб дали е ЦСКА, или Левски и да кажа: „Искам да видя как тренирате“ или „Не тренирате по правилния начин, ще следвате****митодиката****на футболния съюз“.*

 Друга използвана техника в публичното говорене на двамата кандидат-президенти, което се откроява, е **изброяването и повторението**. Излагането на собствените аргументи чрез **изброяване**е подходящ похват, тъй като в този случай няма прекомерна употреба. Обикновено при безкрайното изброяване прави впечатление, че говорещият не може да конструира речта си достатъчно убедително, но тук примерите не са много и правят речта стегната, ясна и добре аргументирана. В изказването на Георги Иванов-Гонзо са налице два примера, но те са достатъчни, за да послужат за нуждите на изследването.

 
- *От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи:****първо****, изграждане на центрове за развитие на таланти – ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я;****второ****, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти;****трето****, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол.*
- ***Прозрачност, отчетност и обединение****ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание.*

 При Димитър Бербатов се открива подобно изброяване единствено във финалната част на изказването му:

 
- *Успех на кандидат-президентите, разбира се, на колегите и наистина****нека по-добрият, по-честният, по-доблестният****, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех!*

 Димитър Бербатов пък си служи с **повторения**и кратки изречения като риторичен похват, чрез който посланията му да бъдат убедително и ясно поднесени на слушателите. Използваните изреченски конструкции създават усещане за съдбовност на избора, внушават чувство за отговорност у делегатите, като целта е да повлияе пряко върху техния избор.

 
- ***Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават****.****Вие****сте върховната власт.****Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.***
- *И Вашето решение е ключово днес****. Това е исторически момент. Това е исторически момент.***

 Налице е и една немалка разлика по отношение на публичното говорене на ръководители на спортните институции спрямо политическите среди. При политиците много често се наблюдава стратегия на позитивно собствено представяне и негативно представяне на опонентите, докато в настоящия случай е точно обратното – и двамата кандидат-президенти не нападат своите конкуренти, а напротив – показват уважение един към друг. Георги Иванов например изразява нагласа за съвместна работа със своите опоненти:

 
- *В духа на прозрачност и обединение,****аз ще подам ръка на останалите кандидати****и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол. Това е стъпка към обединение и сътрудничество, което надмогва нашите индивидуални различия.*

 Подходът на Димитър Бербатов е по-неутрален, но пак ясно личи, че той поставя себе си и своите **„колеги“**на едно ниво и засвидетелства своето уважение към тях:

 
- ***Чули сте всички неща, които сега Ви казвам и от мен, и от колегите кандидат-президенти****най-вероятно преди мен и след мен.*
- ***Успех на кандидат-президентите****, разбира се,****на колегите****и наистина нека по-добрият, по-честният, по-доблестният, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех.*

 Важен момент от лингвистичния портрет на двамата кандидат-президенти е употребата на метафори, макар че преносната употреба на лексемите не е характерна за официалното общуване. Интересно е, че обикновено във футболната лексика (както и в политическата) често срещана е употребата на милитарни метафори, но такива в настоящите изказвания липсват. Налице са обаче редица примери за друг тип метафорично и метонимично преосмислена лексика, като тяхната употреба е свързана със стремежа да се подчертае важността на избора и значимостта на събитието – 11-ия извънреден конгрес на Българския футболен съюз. Поради тази причина на моменти метафоричното и хиперболизираното говорене са почти изравнени. Чрез метафоричната лексика се постига атрактивност и акцентиране на аргументацията и при двамата кандидат-президенти. По-долу са представени някои от примерите в речта на Георги Иванов:

 
- *Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в****силата на действията****и който е посветил живота си на българския футбол.*
- *Вярвам, че****действията говорят по-силно от думите****, а именно това е подходът, който предлагам за бъдещето на българския футбол.*
- ***Всеки неуспех носи в себе си зърното на бъдещ успех****, но това е само ако успеем****да привлечем правилните изводи****и да селектираме.*
- ***Прозрачно означава отчетност, отговорност****,****два стълба,****върху които****трябва да почива всяка здрава и устойчива организация****.*
- *В духа на прозрачност и обединение,****аз ще подам ръка на останалите кандидати****и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол.*
- ***Това обединение на усилията е ключът****към постигането на истински промени и напредък.*
- *Нашата крайна цел е да създадем среда, която всеки български футболен клуб, играч и фен да се чувства****част от голямото българско семейство****.*
- *Господа делегати, моят призив е****да гласуваме не за думите,****а за действията,****да не разрушаваме, а да изграждаме,****да работим заедно за бъдещето на българския футбол, защото в крайна сметка най-важно е****да оставим стабилна основа****за следващите поколения.*

 Примерите за метафорична лексика в изказването на неговия опонент – Димитър Бербатов също не са малко:

 
- *Както виждате, всички от нас все още усещаме****предстартовата треска,****все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук са за бъдещето на българския футбол.*
- *Но най-важното нещо накрая е, че****тази обединеност, която всички търсим,****започва с Вас.*
- ***Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.***
- *Както****ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук****, въпреки* ***опитите да бъдем разделени.***
- *Това е****исторически момент****. Хората, които присъствате****, решавате съдбата на българския футбол****на кой да поверите тази съдба...*

 Следващата лексикална особеност е хиперболата. Основната цел на нейната употреба е привличане на вниманието на слушателите и акцентирането върху определена информация чрез изграждането на силно преувеличена представа за нея. Ето и няколко примера на качествени и количествени хиперболи при Георги Иванов, като употребата им цели да демонстрира ярък акцент върху казаното:

 
- *Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е****посветил живота си****на българския футбол.*
- *Тя е****критичен компонент****за възстановяването на доверието в българския футбол.*
- *В една ера, в която информацията е****по-достъпна от всякога,****от ключово значение е****всички****наши действия да бъдат открити за общественото наблюдение и оценки.*

 Качествени и количествени хиперболи не липсват и в изказването на неговия опонент – Димитър Бербатов:

 
- *Това, което аз ще Ви кажа, вече съм го казвал****толкова****пъти.*
- *Аз и моят екип****обиколихме страната****за трети път, срещнахме се с****всички****клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално.*
- *И затова сме заедно****толкова дълго време****и ще продължаваме да бъдем заедно.*
- *Имам още малко време, тъй като не искам да отегчавам излишно,****достатъчно говорихме, достатъчно дълъг ден****е, ще бъдем изморени в някакъв момент.*

 В речта на двамата кандидат-президенти фразеологията също намира място и има своята ярка употреба. Тя, подобно на хиперболите, се използва, за да засили въздействието от казаното и да постигне атрактивност и изразяване на емоционално отношение. Съвсем естествено е, че фразеологизми откриваме единствено в свободната реч на Димитър Бербатов, докато в текста, който Георги Иванов прочита, такива липсват:

 
- *Стилиян е****рамо до рамо****с мен, както и Мартин.*
- *Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и****живот и здраве,****ако ни се даде възможност, да продължим да Ви го показваме...*

 Накрая ще обърнем внимание на ключовото обръщение на Димитър Бербатов към присъстващите гости от УЕФА и ФИФА, като за целта ще приложим преведен вариант на думите му:

 *Скъпи гости,  
Благодаря Ви, че сте тук. Мисля, че говоря и от името на другите кандидати. Моля Ви,****бъдете активни****, когато започне процесът на гласуване и когато започне броенето. Наблюдавайте, ако е необходимо. Това е решаващ момент за нашия футбол.****Присъствието ви тук е голяма чест****, но Ви моля –****бъдете активни и следете дали всичко е справедливо. Искаме един честен конгрес.****Нека, разбира се, победи най-добрият,****но нека играем по правилата****.*

 В казаното от Димитър Бербатов ясно личи безпокойство по отношение на прозрачността на конгреса. Това обръщение се явява като предвестник на последвалите спекулации и устни обвинения за това, че вотът е нагласен. Причините за това са няколко. От една страна, съмнение породи броят на гласовете, с които Георги Иванов спечели изборите – 235 гласа. Според регламента, за да бъде избран президент още на първи тур, той трябва да спечели над 50% от гласовете на делегатите. На 11-ия извънреден конгрес на Българския футболен съюз са регистрирани 469 делегати, като всички са упражнили правото си на глас, т.е. за да бъде избран президент още на първи тур, са били необходими именно 235 гласа. Освен това, Димитър Бербатов губи за втори път изборите за президент на Българския футболен съюз. Речевата му стратегия чрез обръщението на английски демонстрира както отношение и уважение към представителите на ФИФА и УЕФА, така и опит предварително да породи съмнение в честността на избора и да провокира бдителността на присъстващите чуждестранни гости и делегати.

 В заключение на всичко казано дотук може да отбележим, че тенденцията към навлизане на разговорни маркери в официалното общуване се задълбочава и достига и други нива, като публичното говорене на значими спортни фигури (освен в речта на българските политици). Излизането извън обсега на общоприетото става все по-често явление, което разкрива липса на ораторски способности и неспособност на придържане към висок речев етикет, което е задължително дори и в спортните среди, особено в институция като Българския футболен съюз.

 Кандидат-президентите структурират така речта си, че да спечелят одобрението на клубовете и съответно гласовете на делегатите. Най-ефикасният начин е чрез използването на стилистично маркирана реч – шаблонни изрази, метафорични употреби, хиперболи, фразеологични словосъчетания и др.

 Проблемът в публичното общуване продължава сериозно да се задълбочава, тъй като разговорните тенденции не се възприемат достатъчно негативно от аудиторията. Въпреки това този подход към общуването в официалния регистър далеч не е най-подходящият, предвид изначално заложените изискванията. Тази речева стратегия обаче най-сериозно привлича вниманието на аудиторията и поради тази причина продължава да е най-предпочитана от говорещите. Темата със сигурност ще бъде продължена и разширена. Използвам повода да изкажа своята благодарност към проект КП 06-Н-80/11 от 15.12.2023 г., финансиран от МОН. Надявам се, че в рамките на следващ етап на постдокторантски конкурс ще разгърна проблематиката и в съпоставителен европейски и международен план.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящата статия е отпечатана по проект КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, **втори етап**. Тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“; научен ръководител: доц. д-р Владислав Миланов. Изпълнител на проекта: СУ „Свети Климент Охридски“. Авторът на статията изказва **специална благодарност**към ФНИ за оказаната подкрепа.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСОВА, КР. 2023: *Перцептуална социолингвистика*. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 АНГЕЛОВА, И. 1990: За повторението като особеност на разговорната реч. *Съпоставително езикознание*, XV, №2.

 ВИДЕНОВ, М. 1990: *Българска социолингвистика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 КАНЕВ, Д., НИКОЛОВ, И., КАНЕВА, Л. 2012: *Учебник по политически мениджмънт 2. Политическа комуникация и предизборни кампании*. Фондация Фридрих Еберт, Бюро България.

 МИЛАНОВ, ВЛ., 2024. Динамика на езиковите процеси, книжовни норми и явления в процес на преустройство или кризи на общуването в българското общество. *Чуждоезиково обучение*, кн.4, 89–101.

 НИЧЕВА, К. 1987: *Българска фразеология*. София: Наука и изкуство.

 ПОПОВ, Д. 2016: *Лингвистична персонология. Превъплъщенията на гласа*. Шумен: Университетско издателство „Константин Преславски“.

 СТОЯНОВ, КР. 1999: Езикова престижност и езикови манипулации. В: *Медиите и езикът*. София, 85–92.

 ТИЛКОВ, Д., БОЯДЖИЕВ, Т. 1977: *Българска фонетика*. София: Наука и изкуство, 158.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/ezikut-na-mediite-analiz-na-novite-realnosti.md)

## Влиянието на дигиталната комуникация върху фонетичните особености на младежкия говор: произношение, интонация и нови комуникационни модели

**Резюме.**Настоящата статия изследва фонетичните особености на младежкия говор в контекста на дигиталната комуникация с фокус върху видеосъдържание, публикувано в онлайн платформите TikTok и Instagram. Обект на анализа са автентични речеви практики на младежи на възраст между 15 и 22 години, представени в два основни комуникационни формата – интервю и монолог. Чрез използването на методите на наблюдение, транскрипция и анализ, се проследяват явления като възходяща и низходяща интонация, темпо и ритъм на речта, наличие и видове паузи, прояви на прoцеса елизия, както и честотата на използване на чуждици и жаргон. Изследването предлага интерпретативна рамка за осмисляне на тези процеси като прояви на адаптация на езика към нови комуникационни условия и като потенциален източник на промяна в устната речева норма.

 **Ключови думи:***интонация, мелодика, пауза, темп, комуникационен модел, елизия*

  

 С навлизането на дигиталните технологии във всеки един аспект от живота на човека комуникационните практики на младите хора претърпяват съществени трансформации, които засягат както съдържателния, така и формално-структурния аспект на езика. Платформи като TikTok, Instagram и YouTube не само променят начина, по който се създава и споделя съдържание, но и оказват влияние върху говорната реализация и езиковата култура на младото поколение. Комуникацията в тези среди е преимуществено устна, с висока степен на спонтанност и социална игра, което я превръща в благодатно поле за наблюдение на нови езикови и фонетични тенденции.

 Фонетичните особености на младежкия говор в дигиталния контекст се отличават със специфични характеристики – повишена честота на употреби, в които се наблюдава процесът елизия, интензивно използване на жаргон и чуждици, динамични интонационни модели, промени в мелодиката, паузите и темпа на речта. Тези особености не са случайни, а произтичат от стремежа към ефективна, емоционално натоварена и бързо възприемана комуникация в среда, която изисква максимална изразителност в минимално време.

 Настоящото изследване се фокусира върху емпиричен анализ на видеа от социалната мрежа TikTok и Instagram с участници на възраст между 15 и 22 години, които демонстрират два основни типа комуникационни структури: монологични изказвания и диалогични форми тип интервю. Времетраенето на видеата е в диапазона 30 секунди – 2 минути. Целта е да се идентифицират и систематизират фонетичните характеристики на речта в дигиталния контекст, като се отчита и тяхната социална функция. Анализът стъпва върху основни фонетични понятия като интонация, мелодика, темп, пауза, чуждици, жаргон и фонетичните процеси елизия и редукция**.**Специално внимание се обръща и на въпроса за съотношението между книжовната норма и реалната говорна практика на младите в дигитална среда, както и на възможността тези промени да окажат дълготрайно влияние върху развитието на езиковата система. Събраните и анализирани данни се стремят не просто да опишат наблюдаваните явления, а да предложат интерпретативна рамка за тяхното разбиране в контекста на социолингвистичната динамика и дигиталната медийна култура.

 За целите на настоящото изследване е съставен корпус от видеоматериали, публикувани в социалните мрежи Instagram и TikTok, в които се проследяват езиковите и комуникационни особености на младежкия говор. Общият брой анализирани видеа е 50. Наблюдаваните материали са класифицирани в два основни структурни типа: (1) **видеа, съдържащи монологична реч**, в които едно лице изразява свои мисли, мнения или представя сюжет, имитиращ поведение и реч на тийнейджъри, и (2) **видеа, съдържащи диалогична реч под формата на интервю**, в които един участник задава въпроси, а друг отговаря в реално комуникативно взаимодействие.

 С цел по-точен лингвистичен анализ, корпусът беше разделен на две изследователски секции. **Първата секция**включва видеа, създадени от един конкретен инфлуенсър в онлайн платформата Instagram, в които той представя монолози, възпроизвеждащи типичното речево поведение на младежи в определени социални ситуации. Тези видеа служат като имитационен модел на младежкия говор и се отличават с подчертана театрализация и преувеличаване. **Втората секция**обхваща разнообразни видеа – както монологични, така и диалогични, създадени от различни потребители на социалната мрежа TikTok. Тук речевите изказвания не са непременно художествено инсценирани, а често произтичат от автентични комуникационни ситуации. Извадките от тези видеа са използвани за анализ на реално функциониращи езикови практики сред изследваните лица.

  

 
## 1. Анализ на примерите спрямо интонационните елементи

 Интонацията, заедно с ударението, е част от системата на суперсегментните речеви единици. Докато ударението се проявява на равнището на думата, интонацията обхваща фразата – всяка речева единица, независимо дали е дума, група от думи или изречение. Именно чрез интонацията тези единици добиват завършеност в устната комуникация. Интонацията има конкретно звуково проявление. Основните ѝ акустични показатели са честота на основния тон, интензитет и продължителност. Интонационните промени могат да бъдат функционални – когато променят смисъла на изказването, или нефункционални – свързани с физиологични или индивидуални особености на говорещия, като дихателни паузи, темпо или сила на гласа. В настоящето изследване подбраните примери са анализирани спрямо част от компонентите на интонацията – мелодика, пауза и темп на речта.

 Мелодиката е основен компонент на интонацията и често се отъждествява с нея. Тя се изразява чрез промени в честотата на основния тон, възприемани като промени във височината на гласа. Носители на мелодиката са гласните и звучните съгласни. Тя е постоянен белег на речта и оформя тоналния контур на изказването, създавайки контрасти, чрез които изпълнява различни лингвистични функции. Основно се различават два типа мелодика:

 
- **низходяща**– тонът спада в края на съобщението и сигнализира завършеност;
- **възходяща**– тонът се повишава, което показва незавършеност. Към възходящата принадлежи и равната мелодика, която в определени случаи също може да изрази незавършеност.

 В общоприетата нормативна представа за интонационното оформление на изказванията се приема, че съобщителните изречения завършват с низходяща мелодика, докато въпросителните, възклицателните и повелителните изречения се характеризират с възходящ интонационен завършек. Емпиричните наблюдения върху анализираните материали обаче показват отклонения от тази нормативна схема. В представените примери от **първата секция,**която се състои от монолози, възпроизвеждащи типичното речево поведение на младежи в определени социални ситуации, се наблюдава ясно изразена възходяща мелодика, характерна за края на изказванията. Този модел се отличава от нормативната низходяща интонация, която бележи завършеност на съобщението в книжовната реч. Възходящата мелодика се използва като средство за изразяване на емоционално ангажиране, за сигнализиране на неувереност или като стилистичен елемент, присъщ на този вид комуникация, чиято цел е да задържи вниманието на аудиторията. Примери като *Имаме много да кетчъпваме, Тва е лайфстайл, Пичът, който иска винаги да е в тренда*са показателни и бележат рамка, в която тези изказвания се вписват. Подобна интонационна структура често имитира моделите на англоезичната дигитална култура, в която въпросителната интонация на съобщителните изречения (известна като uptalk) придобива популярност. В голяма част от примерите и от втората секция се наблюдава същото явление в отговорите на интервюираните, както и в част от монологичните изказвания: *Щото никой не знае дали утре ще се събуди, Задължително, ако не го направите, не отивам*– възходящата мелодика придобива допълнителна експресивност чрез натоварване на финала. Изключение правят две изказвания, които принадлежат на говорещи, засягащи теми с чувствителен характер. При тях ясно се отличава низходящата мелодика в края на всяко съобщение, дори на моменти и монотонност, която създава впечатление, че говорещият дори не поставя паузи.

 Като част от компонентите на интонацията, правят впечатление употребата и видовете паузи по време на комуникативната ситуация. В анализираните реплики от първата секция се срещат както физиологични, така и интонационни паузи. Първите са обусловени от необходимостта от поемане на въздух, докато вторите имат лингвистична функция – те структурират съобщението, подчертават синтактични и семантични граници и маркират логическо ударение. Пример: *Бях така да кажа – повече токсик*, където паузата между фразите има риторична стойност, засилвайки изразеното самопризнание. Тъй като изказванията се характеризират с монотонност в първата си част и повишаване на мелодиката в края, се създава впечатление, че физиологичните паузи не са толкова необходими, а по-скоро се поставят там, където говорещият поставя и логическото ударение, най-често върху цяла фраза или конкретен жаргонен елемент/чуждица, за да постигне по-силно емоционално въздействие. В анализираните реплики от втората секция паузите са както физиологични, така и интонационни в почти равно съотношение. Времетраенето на паузите се определя също и от отношението, което има говорещият към изказаната мисъл. Експресивната функция на паузата се определя доста трудно, тъй като сама по себе си тя не е носител на определена емоция. В комбинация с другите компоненти на интонацията паузата дава допълнителна информация за общото емоционално състояние на говорещото лице. Например, при гняв времетраенето на паузите значително се съкращава поради ускорения темп на съобщението и, обратно, при тъга поради забавения темп времетраенето и броят на паузите се увеличават. Във видеата с диалогичен характер отговорите са по-кратки и времетраенето на паузите се съкращава: *Ей така случайна среща, не се познаваме. Аз се казвам Стилян*– паузата разделя социалното представяне от предходната интеракция. Във видеата, които съдържат монолози пък, паузите са по-дълготрайни, особено при изказването, при което говорещият изпитва тъга поради естеството на темата: *Аз много обичах дядо ми и ми е много болно, че стана така..., Даже ей тука… си го нося, тва си ми от него… не го свалям и винаги е с мене*– паузата има емоционална стойност.

 Интензивността, като друг важен компонент на интонацията, се проявява чрез повишаване на силата на гласа в определени участъци от речта, най-често върху ключови лексеми с експресивна или социална стойност в изказванията и от двете секции. В анализираните примери това са чуждици и жаргонни думи: *мноо си бейсик, снимам стори, брат*. Повишената интензивност има ролята на емоционален акцент и подсилва идентификационната функция на речевото съобщение.

 Тази функция се изпълнява и от темпа на речта, който е ускорен в голям процент от изказванията – там, където и мелодиката е възходяща, което съответства на характеристиките на спонтанната дигитална комуникация. В някои случаи обаче се наблюдават контрастни забавяния – темпови промени, които изпълняват функция на логическо ударение. Например в изразите: *Как да ти кажа, тва е лайфстайл*, *Щипаха ме, бутаха ме, наричаха ме свиня*, забавянето на последната дума подчертава нейното значение като културен и социален маркер.

 Анализът на езиковите практики, представени в двете изследователски секции, очерта ясно разграничими, но и частично припокриващи се комуникационни модели в младежкия говор. Първата секция, фокусирана върху театрализираните, имитационни видеа, разкрива модели на речево поведение, които целенасочено експлоатират стилистични средства, като възходяща интонация, експресивна пауза, ускорен темп, за да покажат поведенчески особености, включително и речеви, на изследваните лица. Тези елементи изграждат езикова реалност, в която говорът функционира не толкова като средство за предаване на съдържание, колкото като носител на културна идентичност и групова принадлежност. Втората секция предоставя информация за реалната употреба на езикови структури в автентична комуникационна среда. Макар и по-слабо театрализирана, тази реч също демонстрира наличие на възходяща мелодика при съобщителните изречение, ускорен темп, по-дълги и по-кратки паузи. Важно е да се подчертае, че при автентичните участници тези характеристики често са свързани с емоционално напрежение, лично преживяване и социална роля, а не със стремеж към стилизирана реч.

  

 
## 2. Фонетични процеси, наблюдавани в избраните видеа

 В анализирания корпус от данни се наблюдават не само промени в интонационните компоненти, но и някои фонетични процеси, които се превръщат в маркер на този тип младежки говор. Това са процесите на редукция и елизия. Редукцията като фонетичен процес представлява преминаването на широките гласни към техните тесни корелати, когато са в неударена позиция (а → ъ, е → и, о → у). В младежкия говор редукцията се наблюдава системно и често надхвърля границите на фонетичното, тъй като в книжовния език допустима е само частичната редукция, а в изследваните примери на места се наблюдава и пълна. Тя подпомага постигането на ефект на непринудена комуникация, като същевременно поддържа ритъма и темпа на дигиталния дискурс. Това се наблюдава в изброените примери от първата секция, във втората се запазва тенденцията към спазване на частична редукция, която е характерна за книжовния български език.

 Редукция се наблюдава в следните примери и от първата секция:

 
- Неам никво търпение – редукция се наблюдава в думите [нѐъм], [нѝкфу];
- Трее почваме да праиме нещо – [по̀чфъме], [нѐшту];
- Моа да го дигна – [дѝгнъ];
- Кво си праила в миналото – [мѝнълуту];
- Оше две седмици хода на тренировка – [трениро̀фкъ].

 Елизията на гласни и съгласни звукове, както и на цели срички, е друг устойчив процес, който свидетелства за икономия на речеви усилия и за естествения стремеж към опростяване на изказа. В примери като *ко ти каам*(какво ти казвам), *оше*(още), *кво си праила*(правила), *неам*(нямам) *никво*(никакво) *търпение*се наблюдава отпадане на звукове или цялостно сливане на сегменти, като това често е комбинирано с редукция.

  

 
## 3. Употреба на чуждици и жаргон

 Освен фонетичните интонационните промени и наличните фонетичните процеси, в анализирани корпус се наблюдава и друга тенденция – употребата на чуждици и жаргонни елементи. Наличието на чуждици излиза от познатата им употреба в езика и се появява друг модел, който все повече започва да се налага в говора на младите хора. Появява се кодово превключване или превключване между два езика в една речева ситуация между думи, фрази или цели изречения – така е налична употребата на думи от български и английски език в рамките на едно изказване: *Айде хора, оставяме на вас, натискайте лайк бутона*(от англ. Like button – бутона за харесване)*; Имаме много да кетчъпваме*(от англ. Catch up – наваксвам)*; Нарича се пасив инком*(от англ. Passive income – пасивен доход); *Досега решавах куиза*(от англ. Quiz – викторина, въпросник)*; Леко съм хънгри*(от англ. Hungry – гладен)*; Как да ти кажа това е лайфстайл*(от англ. Lifestyle – начин на живот)*; Защото се занимавам с диджитал контент и сошъл мидия*(от англ. Digital content and social media – дигитално съдържание и социални медии)*; Ние мувваме форард*(от англ. Move forward – продължаваме напред).

 Друга характерна черта, освен кодовото смесване, е употребата на продуктивен суфикс в някои от примерите, който активно се използва в даден език за създаване на нови думи:

  

 |  |  |
| --- | --- |
| **Пример** | Анализ |
| *кетчъпваме* | **Основа:**английският глагол *catch up*  
**Български суфикс:***-вам*→ типичен за 1 л. мн. ч., сег. вр.   
**Процес:**Заема се глаголна основа от чужд език и се спряга по български глаголен модел  
**Продуктивен суфикс:***-вам*– използван често за англицизми:  
*чекинвам, гугълвам, скролвам* |
| *мувваме* | **Целият израз е английският***move forward*, с български суфикс  
**Продуктивен суфикс:***-вам* |

  

 Жаргонните лексикални елементи, също като чуждиците, заемат своето значимо място в речника на младите хора и могат да се проследят в примери като *токсик, бейcик, тегавото крокче, хънгри*– спонтанно възникнали или заемствани езикови средства, които функционират като вътрешногрупови маркери. Те притежават силен експресивен и често ироничен заряд, като едновременно изграждат социална дистанция спрямо външни групи. Жаргонът изпълнява важна социална функция – чрез него младежите изграждат групова идентичност, разграничават се от официалния езиков регистър и демонстрират принадлежност към дигиталното поколение. В основата на младежкия жаргон днес стои тясната свързаност с интернет комуникацията, социалните мрежи, гейминг и инфлуенсър културата. Това води до навлизането на множество чуждици – предимно англицизми – които често се адаптират към българската граматична и фонетична система, както вече бе уточнено. Освен с чуждици, младежкият жаргон е изпъстрен и с фонетично редуцирани или диалектни форми като *трее, праиме, неам, вервах, каам*, които са резултат от тенденцията към разговорност и спонтанност в ежедневната дигитална комуникация. Такива форми свидетелстват за процес на устна адаптация, при който езиковата икономия и звуковата ефективност надделяват над нормите на книжовната реч. Произношението в тези случаи се отличава с редукции, асимилации и често нарушена интонационна структура, приближаваща се до характеристиките на английския „uptalk“ – повишаване на тона в края на изказването, особено при твърдения, звучащи като въпроси, както се наблюдава в примерите *Окей, сериозна съм?*или *Тва е лайфстайл?*. От една страна, се наблюдават нови фонетични явления, свързани с произношението на чужди думи и тяхното адаптиране в речта – например в думите *токсик, бейсик, аутфит, стори*. Освен това дигиталната комуникация създава нови комуникационни модели, в които преобладават кратки, емоционално наситени изрази, често изградени по образец на онлайн съдържание – мемета, видеа, сленг в TikTok или Instagram. Така, фрази като *Тебе тренда те е забравил*, *Пичът, който иска винаги да е в тренда*или *С мен е тегавото крокче*се превръщат в елементи на нов тип дигитално-медийна разговорност. Следователно може да се проследи как чуждиците започват да функционират едновременно и като жаргонни елементи.

 Употребата на чуждици и жаргон в разгледаните видеа надхвърля обичайната си роля на лексикално обогатяване – тя изпълнява идентификационна, стилистична роля. Присъствието на английски заемки, кодовото смесване и продуктивното им фонетично и граматично адаптиране очертават тенденция към езикова хибридизация, характерна за глобализираното дигитално поколение. В този контекст младежкият говор не просто отразява, а активно моделира новите комуникационни реалности, в които границите между книжовно и некнижовно, официално и неофициално се размиват.

 Проведеното изследване отчасти доказва това и разкрива динамичната и многопластова природа на младежкия говор в контекста на дигиталната комуникация, особено в среда като TikTok и Instagram, където преобладава устната, спонтанна и експресивна форма на взаимодействие. Фонетичните особености, наблюдавани в речта на младите – като възходяща интонация, ускорен темп, вариативна пауза, засилена интензивност, както и редукция и елизия – свидетелстват за оформянето на нова парадигма на устната комуникация, в която изразителността и идентичността заемат водещо място. Тези промени не са изолирани, а напротив – те са социално мотивирани, ситуативно обусловени и културно обосновани, функционирайки едновременно като инструменти за емоционално въздействие и като маркери на принадлежност към определена дигитална общност.

 Наблюдаваните феномени поставят важни въпроси пред съвременната лингвистика: за ролята на дигиталната среда като фактор за езикова промяна; за границите между езиковата норма и речевата практика; за бъдещето на фонетичните и интонационните структури в устната комуникация. Резултатите от анализа показват, че дигиталната комуникация не просто рефлектира върху езика, а го трансформира в нова, медийна форма, в която звукът, смисълът и идентичността се преплитат в многозначни образци на съвременната реч.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящата статия е отпечатана по проект КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, **втори етап**. Тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“; научен ръководител: доц. д-р Владислав Миланов. Изпълнител на проекта: СУ „Свети Климент Охридски“. Авторът на статията изказва **специална благодарност**към ФНИ за оказаната подкрепа.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 ТИЛКОВ, Д., БОЯДЖИЕВ, Т. 2013: *Българска фонетика*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ТИШЕВА, Й. 2012: *За езиковите регистри в устното общуване. Езикът и културата в съвременния свят*. Велико Търново: ИК „Знак 94“.

 JIN. H. Re-calibrating methodologies in social media research: Challenge the visual, work with Speech: [https://arxiv.org/abs/2412.13170](https://arxiv.org/abs/2412.13170).

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/vlianieto-na-digitalnata-komunikacia-vurhu-fonetichnite-osobenosti-na-mladezhkiya-govor-proiznoshenie-intonatziya-i-novi-komunikatzionni-modeli.md)

## Ролята на един електронен корпус на българската разговорна реч

**Резюме:**Статията представя корпус на българска разговорна реч, разработен на два етапа: 1975–1979 г. – като записи и транскрипции на реч, и 1993–1995 г. – като електронен корпус. Вниманието е насочено основно към мястото на този корпус в българската лингвистика. Активното му използване през годините от езиковеди в България и чужбина породи необходимостта от оценка на неговата роля. Текстът включва и описание на основните текстови и технически параметри на корпуса, насочени към улеснение на неговите потребители. В по-общ план, статията има за цел да проследи духа на сътрудничество и предаване на знания в съвременната българска езиковедска среда.

 **Ключови думи:***електронен корпус, българска разговорна реч.*

  

 Може би е дошло време да се отговори систематизирано на множество запитвания, свързани с един електронен корпус на българска разговорна реч, разработен от Цветанка Николова и Цветомира Венкова, който вече почти 20 години е в широка употреба от български и чуждестранни езиковеди.

 През годините многократно с молби за неговото ползване се обръщаха изследователи – университетски преподаватели, научни сътрудници, докторанти и дипломанти, както и научни институции. Освен това се получиха и отзиви от езиковеди, които са работили с неговата версия от Интернет. Това показа, че е необходима повече информация за някои негови характеристики и за методиката на неговото съставяне и обработка, с което би се улеснило ползването му.

 Някои от отговорите на тези въпроси са събрани тук в едно сравнително кратко описание, придружено от наблюдения за мястото на този корпус в развитието на българската корпусна лингвистика и на съвременното описание на българския език. От позицията на годините по-ясно се оценява неговата роля в развитието на изследванията върху българския език или в съпоставителните изследвания спрямо други езици.

 Въпреки че корпусът „Николова–Венкова“ е с неголям обем от 50 000 словоформи и е съставен от текстове без анотация, той представлява интерес за езиковедите. Вероятно неговата теоретична необвързаност с определена теоретична рамка, достъпността му, както и ясните принципи на събиране и структуриране, го правят лесен за ползване и приложим за широк кръг лингвистични задачи.

 Този корпус е един от предвестниците на съвременните електронни корпуси на българския език, които са много по-големи по обем и подробно снабдени с лингвистична анотация. Освен това, той вече може да бъде и техен диахронен партньор при изследване на езиковите процеси в развитието на разговорната реч.

  

 
## 1. Електронен корпус на българската разговорна реч „Николова-Венкова“

 Електронният корпус на българската разговорна реч „Николова-Венкова“ става обект на интерес, малко изненадващ за съставителите. Именно този собствен живот на корпуса е поводът за написването на настоящия текст след толкова години.

 Корпусът на българска разговорна реч е създаден на два етапа:

 
- Първи етап: текстов масив (1975–79) от Цветанка Николова
- Втори етап: електронен корпус (1993–95) от Цветомира Венкова

 Работено е самостоятелно и връзката между етапите е в приемствеността – половината от текстовия масив на Цветанка Николова е основа за разработката на електронния корпус на Цветомира Венкова.

 След излизането на първите публикации по корпуса (Венкова 1996а, 1996б, 1997) към него проявява сериозен интерес норвежкият българист проф. Хетил Ро Хауге, който го получава в електронен вид от Цв. Венкова в края на 1997. Той го качва на електронната страница за българистични изследвания към Университета в Осло (Норвегия)[[1]](#fnote1). Тази страница изиграва важна роля в съвременната българистика – там се намира и другият много популярен корпус на Красимира Алексова, както и изследвания на редица български езиковеди. Ро Хауге популяризира корпуса и чрез публикуване на съобщение в Corpora List от 24.06.1998 г.

 Разглежданият корпус е включен в каталозите на редица лингвистични страници по света. Сред тях са например: страницата на Европейската асоциация за езикови ресурси (ELRA) под каталожен номер ELRA-SD154, заедно с анотация, в която е отбелязано, че корпусът е най-подходящ за синтактични изследвания[[2]](#fnote2); страницата на университета в Есекс (Великобритания), Катедрата по лингвистика, във връзка с техен електронен проект WTC/IGE[[3]](#fnote3); страницата на университета в Банкок (Тайланд), Катедрата по лингвистика, от проф. Ароонманакун[[4]](#fnote4); страницата на корпорация *Diogenes Co*, занимава ща се с лингвистични проекти[[5]](#fnote5); страницата на испанския езиковед Мануел Барбера, посветена на езиковедски ресурси, заедно с анотация[[6]](#fnote6); страницата в памет на проф. М. Янакиев, създадена и поддържана от A. Иванов, с анотация към него[[7]](#fnote7). Корпусът е предоставен през 1998 г. и на Кирил Симов, един от съставителите на Българската синтактична банка.

 Като ресурс корпусът е използван в редица изследвания през годините. По-долу са изброени някои от тях, където е цитиран и за които ни е известно. Дори в случаите, в които корпусът е критикуван или само споменат, включването му показва присъствие в езиковедското пространство, което не може да бъде подминато: при изследването на съюзи за противопоставяне в ролята на прагматични частици (Тишева и Ро Хауге 2001: 251); при описанието на българското пряко допълнение, изразено с клитика (Джaгър 2002: 2); при анализ на българските противопоставителни съюзни връзки (Филдър 2008: 88); при обзор на електронните ресурси за българска разговорна реч (Тишева и Джонова; 2010: 2); при изследване на спонтанна разговорна реч (Ковачева 2012: 20, 317); при сравняване на алтернативните въпроси в английски и български език (Спасова 2013а: 112 и 2013б: 174).

  

 
## 2. Създаване и развитие на корпуса в контекста на лингвистичните идеи

 Не е случайно, че се заговори отново за този корпус на Международната конференция по социолингвистика, в нейното единадесето издание. Точно на този научен форум преди 20 години, през септември 1993 г., двете създателки на корпуса се срещнаха и тази среща направи възможна появата на корпуса. Това е още едно от многото свидетелства за важната роля на тая конференция, която през последните две десетилетия се утвърди като школа и творческа лаборатория за много езиковеди.

 
### 2.1. Първи етап – ролята на текстовия разговорен масив в края на 70-те години

 Събирането на масив от машинописни текстове, представляващи транскрипции на магнетофонни записи на разговори, се осъществява от Цветанка Николова в периода 1975–1979 г. с цел създаване на *Честотен речник на българската разговорна реч,*издаден през 1987 г. Както четем в уводните думи към речника, авторката разглежда събирането на текстовия масив основно с оглед на този речник. Несъмнено значението на речника е голямо, тъй като това е първият издаден честотен речник за български език. Освен това обаче този текстов масив има и много важна роля в друга насока – като ресурс за емпирични изводи върху българския език, свързани не само с честотата на лексиката, но с всички езикови нива.

 Трябва да се отбележи, че във времето, в което е създаден, текстовият масив не следва лингвистичната мода. Неслучайно неговата самостоятелна роля тогава не е отбелязана – той е създаден, когато емпиричният подход в лингвистиката е крайно непопулярен в световен мащаб. Както е добре известно, от средата на 50-те години до края на 80-те години на ХХ век в лингвистиката доминира учението на Ноам Чомски, който категорично отрича емпиричните изследвания. Според Чомски информацията за езиковата компетентност „не може да подлежи на директно наблюдение, нито да бъде извличана на базата на данни чрез каквито и да било индуктивни процедури“ (Чомски 1965: 18). Дори и доста по-късно, през 1999 г., при бурното развитие на езиковите корпуси, Чомски отрича тяхната езиковедска стойност като методология, заявявайки, че „корпусната лингвистика не съществува“ (в интервю с Бас Аартс от 1999 г., цитирано по Тонини-Бонели 2001:50).

 Поради това силно влияние на идеите на Н. Чомски дори първият и най-известен англоезичен американски електронен корпус на Франсис и Кучера, създаден през 1961–1964 г в университета „Браун“ (Франсис и Кучера 1964) не намира отзвук в родината си и се ограничава в рамките на един проект, който по-късно е подет от европейски учени от университетите в Ланкастър, Осло и Берген, които създават паралелния корпус „ЛОБ“ (1970–1978) (вж. Йохансон, Лийч и Гудлък 1978). Данните за тези корпуси се съобщават в непубликувани ръководства към тях и остават доста маргинални за дълго време.

 Такава е ситуацията чак до началото на 90-те години, когато започва много разпалена първоначално дискусия изобщо за научния смисъл на подобни корпуси извън прякото има практическо приложение. Емпиричната (наричана още дедуктивна) методология се налага по това време да бъде обстойно мотивирана и доказвана от водещи англоезични лингвисти, вж. например Синклер (1991), Аартс (1990), Лийч (1991, 1992), за да се върне нейното място сред езиковедските методи. Освен това, за популяризирането ѝ спомагат и големи проекти, сред които е Британският национален корпус, допълнително финансиране от водещи издателства, като например речника „COLLINS COBUILD“, използването на корпуси от компании и големи фирми за информационни технологии, а също и държавното стратегическо финансиране в Западна Европа и САЩ. Успешните резултати от широкото прилагане на корпусите в теоретични езиковедски и езиково-приложни компютърни разработки е отчетено по-късно от редица автори, като например Тонини-Бонели (2001), Макенри и Харди (2012) и др.

 Именно на тази тенденция, пренебрегваща емпиричните изследвания, по това време се дължи до голяма степен фактът, че създаденият от Цв. Николова масив остава задълго недооценен като езиковедски ресурс.

 От друга страна, има и фактори, които може да се откроят като работещи в полза на емпиричния подход по това време.

 На първо място, колкото и парадоксално да е това, съществена се оказва ролята на „желязната завеса“, която ограничава влиянието на Н. Чомски върху лингвистиката в Източна Европа. Тук последователите на неговите изследвания са обвинявани във „формализъм“. Цв. Николова се позовава на руски източници, сред които са Фрумкина (1961), Штейнфельдт (1963) и Засорина (1977).

 „Броенето на думи“ обаче също е считано за доста формалистично и не е сред предпочитаните методики и в бившите социалистически страни. За щастие в българската лингвистика по това време се появяват изследванията на проф. М. Янакиев, който има смелостта да изяви собствено мнение, независимо от формалистичните обвинения, опирайки се на опита от работата му в Московския университет, където статистиката е развита. М. Янакиев е активен застъпник на емпиричните изследвания и точните методи в езиковедските изследвания и не следва никакви “моди“. Той се насочва към количественото („глотометрическо“, както той го нарича) изследване на езика и заявява, че приема това, което други наричат „езикова продукция“, за част от самия език. С други думи М. Янакиев оспорва тезата на Н. Чомски за отъждествяването на езика с езиковата компетенция (competence) и откъсването му от езиковата реализация (performance). Българският езиковед използва теоретични аргументи, по-късно приложени независимо от него и от цитираните по-горе британски учени, като избягва всякаква идеологизация на аргументацията. Интересно е, че Янакиев оспорва мнението на Чомски относно ролята на количествените изследвания, но, от друга страна, приема и всъщност популяризира у нас Чомскианската тенденция към въвеждане на математически и логически модели в езикознанието. Фактически М. Янакиев полага основите на българска школа в емпиричните езикови изследвания, която е в диалог с водещите тенденции в световен мащаб, но има и свое лице. Той самият обучава над 500 студенти и учители филолози в извършването на количествени езикови изследвания (Янакиев 1976/2007: 170[[8]](#fnote8)).

 Събирането на масива от разговорна реч на Цветанка Николова е пряко повлияно от проф. М. Янакиев, както самата тя отбелязва това в уводните думи към Честотния речник. Неговата подкрепа е свързана, както с методологията на събирането на масива, така и с броенето на словоформите за речника.

 С оглед на ситуацията в езикознанието по това време се вижда ясно, че Цветанка Николова се осмелява да отдели години от своята работа на един непопулярен за времето си проект – за събиране на записи на реч, транскрибиране на записите и оформянето им в масив. По този начин нейната работа, както и изследванията на М. Янакиев, Р. Мутафчиев, Е. Герганов и др., предшестват бурното развитие на корпусните изследвания десетилетия по-късно в България и по света.

 
### 2.2. Втори етап – създаването на електронния корпус в началото на 90-те години

 В началото на 90-те години Цветомира Венкова насочва езиковедските си интереси в областта на корпусната лингвистика, заинтригувана от зараждащата се тогава тенденция към емпирични изследвания, свързани с използването на компютрите в езикознанието. Тази силно налагаща се тогава тенденция в световен мащаб е мотивирана от възможността да се съхраняват и обработват големи текстови електронни масиви, които да се прилагат в езиковедската практика като електрони речници, правописни коректори, програми, подпомагащи превода и др.

 При създаването на електронния корпус отново трябва да се отбележи активното съдействие и подкрепа на проф. Мирослав Янакиев.

 Електронният корпус на разговорна реч е предварително проектиран с оглед на водещите практики. Той е вътрешно структуриран според утвърдения стандарт на американския корпус „Браун“ (Франсис и Кучера 1964), както и на неговия европейски еквивалент „ЛОБ-Ланкастър-Осло/Берген“ (Йохансон, Лийч и Гудлък 1978).

 Още при замисъла на разглеждания електронен корпус, целите му се разширяват извън приложението му в конкретно изследване. С други думи той е съставен като самостоятелен електронен ресурс, който да е база на различни емпирични изследвани. Предназначен е основно за синтактични анализи, но също и за различни езикови наблюдения и автоматични търсения. Първоначалната му честотна обработка се разглежда като етап, като основа за по-нататъшни разнообразни езикови изследвания, вече станали възможни поради напредъка на компютърните технологии (Венкова 1996а, 1996б, 1997: 26–37).

 В контекста на българската лингвистика трябва да се отбележи, че по това време вече има редица записи на автентична българска реч в книжен или електронен вид. Сред тях са издадените от М. Виденов и Хр. Тотев транскрипции на софийска разговорна реч (Виденов и Тотев 1991) и транскрипциите на разговорна реч у Виденов (1990). От методологическа гледна точка особено важни са разработките на Михаил Виденов върху метода на сондиране (Виденов 1990: 476–478) и принципите на изграждането на разговорен корпус (цит. съч: 482). Трябва да се отбележи и електронният корпус на Красимира Алексова, който е фонетично транскрибиран и социолингвистично анотиран (Алексова 1994).

 Значителна част от времето от работата върху корпуса е посветена на определяне на корпусната методология – на предимствата и ограниченията на корпуса като основа на езиковедски изследвания.

 Водещ при съставянето на Електронния корпус на българска разговорна реч е методологическият принцип за ***корпуса като адекватна основа на езиковедските изводи.***Признава се значимостта на корпусно-базираните изследвания (corpus-based studies) или, по-общо казано, на емпиричния подход в езикознанието. Корпусът се приема не като самоцел, а като основа за значими лингвистични изводи. При разглеждането на тази роля е направено съзнателно разграничение от две крайни позиции при определянето на ролята на корпуса. Избягнато е както отричането на корпуса при изграждането на лингвистичния модел за сметка на интуицията на езиковеда (вж. цитата от Чомски 1965 по-горе), така и абсолютизирането на ролята на корпуса като „необходим и достатъчен“ (Харис 1951: 13). По-скоро е следвано разбирането за ролята на корпуса, наложило се първоначално в изследванията на Дж. Лиич и Я. Аартс (Лийч 1991: 8–30 и Аартс 1991: 44–64). Според тези автори е възможен нов тип взаимодействие между интуицията на езиковеда и корпуса с автентичен езиков материал, при което езиковедът се явява в ролята на **експерт**, който оценява автентичния материал и взема решения въз основа на своята интуиция. Този тип взаимодействие Дж. Лийч (цит. съч.: 18) нарича „симбиоза между човека, компютъра и корпуса“, която става възможна едва в наши дни, поради два фактора, определящи новата ера в лингвистиката: бързо увеличаващата се мощност на компютрите и бързо увеличаващия се обем на компютърните корпуси. Този принцип се подкрепя и от Дж. Синклер, според когото „интроспекцията на носителя на езика трябва да служи за оценка на езиковия материал, а не за неговото създаване“ (Синклер 1991: 39).

 На второ място, при проектирането на Електронния корпус на българска разговорна реч е възприето той да бъде от вида ***частен корпус***(specific corpus) по терминологията на Джон Синклер. Следвана е и постановката на Синклер за релевантност на очакваните лингвистичните изводи само върху тези типове текст, от които е съставен корпусът (Синклер 1991: 14). И въпреки че това е ограничение на обсега на изводите, то води до значително повишаване на точността на точността на анализа и неговите приложения. Този подход е подкрепен и от Д. Байбър и Е. Финеган, според които „типовете текст се различават по езиковите си характеристики и за ненадеждни се считат изводи, които са направени на базата само на един или два текстови типа, а претендират да бъдат релевантни за дискурса като цяло“ (Байбър и Финегън 1991: 210).

 Освен това, следван е и друг основен принцип на създаване на ***балансиран извадков корпус***. Той предполага включването на текстови извадки с еднаква дължина, както е в корпусите „Браун“ и „ЛОБ“. Еднаквата дължина на извадките дава възможност както за точкова оценка на изследваните явления чрез средните аритметични, така и оценка на неравномерността на разсейването чрез величината *средно квадратично отклонение на реда (σ)*и съответно на доверителните интервали, в които могат да варират средните аритметични. Правейки обобщение на съществуващата практика, Макенри и Харди (2012:8) посочват, че целта на балансираните извадкови корпуси е да дадат представа за „определена част от езика за конкретен период от време“. Чрез такъв вид корпус се търси баланс и представителност в рамките на конкретна страна на езика и група от носители на езика, т.е. в определено комуникативно пространството. Цитираните автори посочват, че тези корпуси се наричат още „моментни снимки на езика“ (snapshot corpora), тъй като те представят моментното състояние на дадена езикова сфера.

  

 
## 3. Основни характеристики на Корпуса на българска разговорна реч „Николова-Венкова“

 В тази точка са представени някои основни характеристики на електронния корпус, които са важни при неговото използване като ресурс.

 
### 3.1. Особености на записаната реч

 Извадките носят характеристиките на разговорната реч: „устна форма, спонтанен характер, диалогичност, ситуативност, небрежност (или синезност) на различни равнища – лексикално, фонетично, синтактично и задължително неофициалност в отношенията между комуникантите“ (Николова 1987: 12).

 Говорещите са предимно в пълнолетна възраст. Голяма част от тях са роднини, приятели, колеги. Включени са и телефонни разговори. Комуникативните ситуации са предимно битови, т.е. не са маркирани с маркери като „официалност, професионалност и интелектуализация“ (Виденов 1990: 94).

 Записите са направени без предварителното знание на говорещите. Включени са основно транскрипции на разговори с повече от един участник.

 
### 3.2. Особености на транскрипцията

 Текстовете не са с фонетични транскрипции, а са с нормализиран стандартен правопис, без да се отразяват систематични звукови промени, като краесловното обеззвучаване или редукцията на гласните в източните говори, както и затвърдяването при западните говори, например. Това може да затрудни някои фонетични изследвания, но пък е предимство при синтактичните и лексикалните анализи, където търсенето по словоформи е много облекчено поради липсата на фонетична вариативност.

 Запазени са обаче някои некнижовни форми на думи, повечето от които са сред най-изявените разговорни или диалектни маркери, като например разговорното произношение на числителните: *двайсе, шес, триййс*; некнижовен преглас на *я*: *всекаква, некои, ветъра, видé*, *дясните*; небрежен изговор и съкращаване на срички и звукове: *мойто, нашто, ний, айде, остайх, прайх, ушийм*, *мож’, т’ва, к’во, дъл’, хор’та*; „мекане“ при глаголите: *знаеме, допуснеме*, диалектизми и турцизми: *доле, сакаш, бетер, аслъ, ептен, зорлем*, изопачаване на чуждици: *шафьорите*, *полюлей*, неологизми и звукоподражателни думи: *шлякани, цигар, ръкаров, седалцето, гребен-мребен, шумове-мумове*, *шъ-къ, шлинк, трас*; чужди изрази *пардоне моа*, *для извинению, к сожелению.*

 Употребата на определителния и неопределителния член в именните групи е запазена така, както са я употребили говорещите, и в доста случаи не съответства на книжовното правило. Редуването *с-със, в-във*също е според изговора, а не по книжовната норма.

 Тези особености са запазени, тъй като те в голяма степен определят спецификата на спонтанната разговорна реч. Те трябва да се имат предвид в случаите, когато се броят появите на някои от некнижовните думи, тъй като тогава е нужно да се зададат в конкорданса различните им форми на поява или част от думата, която е постоянна за всички форми или диалектни варианти. Например *знаем‚ знайм, знаеме*може да се търси чрез поредицата от символи *„зна“*или *„зна*м“*, като се изключат появите на форми на други сходни думи.

 Пунктуацията следва книжовните норми, но на места не е последователно поставена. Превключването между участниците в разговорите не е отбелязано, но в повечето случаи се разбира от контекста.

 
### 3.3. Особености на електронното кодиране на корпуса

 Текстовете са въведени на кирилица, като текстът е кодиран в най-основния текстов формат, т.нар. ASCII код, който лесно се конвертира в различни по-сложни формати и подлежи на обработка с леснодостъпни програми конкорданси. При тоя стандартен код на всеки буквено-цифров знак съответства число от кодова таблица и липсват скрити символи. Поради това той е най-удобен за всякакви лингвистични компютърни изследвания върху текста. Дължината на редовете е 65 знака. Извършено е подравняване в ляво и дясно. Думите на латиница, появяващи се в някои текстове, са запазени. Разделянето по параграфи е запазено така, както е в оригиналния текст (Венкова 1996б: 264).

 
### 3.4. Първична обработка на текстовете в корпуса – броене, азбучни и честотни списъци, конкорданс

 Преброяването на текстовете и разделянето им по извадки е осъществено автоматично с програма *CVLEXIZ*, разработена за тази цел от М. Янакиев и Цв. Венкова. Тази програма брои *графичните думи*, разбирани като низове от символи между две шпации. Тогава се създават и програми за автоматично съставяне на азбучни, честотни и рангови списъци на корпуса и на отделните извадки, както и конкорданси – *WRANK, PRAESORT, SORT*(Венкова 1997:33-36).

 За радост, сега такива програми са достъпни, като например Simple Concordance Program или някои вградени вече функции на Microsoft Word, докато в началото на 90-те години се налага да се напишат специално за корпуса.

 
### 3.5. Извадкова структура на корпуса

 Корпусът се състои от 25 извадки по 2000 думи всяка. Всяка извадка е номерирана съответно от 1 до 25, като в скоби са дадени текстовете от машинописния масив, които са включени вътре. Извадката започва с начало на изречение и завършва с първия край на изречение след навършване на 2000 думи (Венкова 1997: 29–31).

 Тъй като записите на разговори са с различна дължина, те са комбинирани в рамките на извадките или пък разделени между тях, така че в една извадка може да се съдържат един или няколко текста. Когато поради фиксирания размер на извадката се наложи разделяне на някои текстове на части *а, б*и дори *с*, то обикновено част *а*на разделения текст е в края на една извадка, а част *б*– в началото на следващата. Всеки отделен текст в корпуса започва на нов ред и има съответния номер, за да е ясно превключването между различните записи и съответно езикови ситуации.

 По-долу е показано началото на извадка от електронния корпус, което дава представа за неговото съдържание. Първият ред съдържа индекс *r*(разговорна реч) и номер на файла (от 01 до 25), а след това в скоби са транскрипциите (с индекс *t*) според номерацията в машинописния масив на Цв. Николова, като *а*е първата част, а *б*– втората част на една транскрипция. Връзката между номерациите в електронния корпус и машинописния масив е важна, защото корпусът се състои от равни по обем от извадки, а масивът – от различни по обем транскрипции. С други думи, имаме коиндексация на извадки и транскрипции, за да се улесни ползването на корпуса за различни цели чрез препращане към по-широк контекст, ако извадката не е достатъчна.

 По-долу е показан пример, като форматирането 1–65 в него тук е нарушено, за да се спести място.

  

 **Фиг. 1.***Пример за начало на текстова извадка от корпуса*

 r05 (t33b,t38,t46,t71a)  
t33b

 Е, и какво... на сестра ми той внесе хиляда и осемстотин за апартамент, на другата ми сестра той купи телевизор и разни работи, на брат ми той внесе колата и плати три хиляди лева мито. Ний иначе, изобщо аз не мога да си представя... Ти какво си въобразяваш... Значи то е... Няма начин... Той работи, той е стар архитект предполагам и работи непрекъснато и печели. Той работи денонощно. Може да има и пет деца. Аз ако седя при него само да му помагам, ще изкарвам може би по двайсе хиляди на година. А пък аз тука, понеже с теми съм ангажирана, с други работи, не мога дори да му помогна на човека... Искам да кажа, че работа за архитекти има много. Може човек да работи и много, може хубаво да изкарва, но е мъчение направо. Ай да ходим да обядваме.

 t38

 Тя рекла, пък да не си болен бе, Митко, какво ти е, що ти е? Обаче, вика, видях аз, вика, че има нещо друго и като погледнах, вика, видях Катя на балкона. Там, тя негова съученичка и, казва, аз разбира се си излязох, като му дала ултиматум Катя веднага да си замине. Заминала си тя, Катя, и тая, Нели, извикала сина си на аудиенция и му рекла, нали, това на какво прилича? Ти използваш мойто отсъствие да водиш тука момичета... Така. Той рекъл, досаждаш ми с твойте грижи. Няма да ми се месиш във личния живот. Това е. (…)

 
### 3.6. Наличност на корпуса „Николова-Венкова“

 Корпусът е наличен за безплатно ползване на сайта www.t.venkova.info (Corpus „Nikolova-Venkova“), както и на някои други сайтове, откъдето има връзки към него. На посочения сайт е представен и индексиран списък на съставящите файлове на корпуса.

  

 
## 4. Място на корпуса сред другите електронни ресурси за български език

 Този електронен корпус на българска разговорна реч все още има своето място в българистичните изследвания, въпреки наличието вече на разговорни корпуси с много по-голям обем и анотация, например части от Българския национален корпус към Института за българския език, БАН, Синтактичната банка на български език (Bultreebank) към Института по математика, БАН, инициативата BgSpeech към СУ „Св. Климент Охридски“.

 Какво определя неговото използване?

 На първо място, корпусът е прецизно структуриран като извадков по модела „Браун“. Това го прави представителен за разговорната реч и подлежащ на статистическа обработка, като позволява и съпоставка с подобни чуждоезикови корпуси по този модел.

 Достъпността се подобрява и от това, че корпусът е безплатен и достъпен без регистрация в Интернет, както и че е бил многократно предоставян на електронен носител на различни институции и отделни изследователи.

 Освен това, използването на стандартната пунктуация и нормализирането на фонетичните варианти, както и липсата на допълнителни фонетични или дискурсни символи, го правят изключително удобен за синтактичен и лексикален анализ, тъй като словоредно и лексикално текстът автентично следва записите.

 Колкото и да е странно, това, което се посоча в някои публикации като негов недостатък, е едно от предимствата му – липсата на допълнителна анотация. Тъй като неговият формат е *plain text*, то той може да се обработва с всички съвременни широко разпространени текстови програми, в различни програмни приложения и операционни системи. Въпреки че несъмнено анотираните корпуси имат много важна роля, то те са ограничени от рамката на лингвистичната теория, според която са анотирани, както и от допълните символи (например XML, или фонетични, дискурсни, интонационни, и др.). Анотацията налага символно конвертиране и по-сложно теоретично адаптиране при работа. Тези ограничения не важат за описвания корпус „Николова-Венкова“. В този смисъл, широкото използване на този неанотиран корпус потвърждава изказаната преди години теза на Дж. Синклер за ефективността на т.нар. „политика на чистия текст“ (clean text policy) в Синклер (1991[[9]](#fnote9)).

  

 
## 5. Бъдещи перспективи пред корпуса – диахронни изследвания

 С времето този корпус започва да придобива историческа стойност като моментна снимка на езиковото състояние на разговорната реч в България от 70-те години на XX век.

 Подобни диахронни изследвания вече се правят за английски език между корпуси от 60-те и 70-те години и сега. Сред тях са например Майер, Хунд, Лийч и Смит (2002), които изследват краткосрочните диахронни промени в честотите на частите на речта в корпусите „ЛОБ “ от 70-те години на XX век и „Ф-ЛОБ (Фрайбург-ЛОБ)“ от 90-те години на XX век, отбелязвайки тенденция към номинализация. Някои граматични диахронни корпусни промени се анализират от Лийч и Смит (2006), които установяват обща тенденция към засилване на разговорните структури в писмената реч, както и заемане на американски граматични конструкции, като например някои форми на подчинително наклонение в английския език.

 Освен това корпусът е добра основа за културологични изследвания, защото носи белезите на своето време. Подобно изследване например относно сравняване на американската и британската култура според някои лексикални маркери е направено въз основа на американския „Браун“ корпус и европейския „ЛОБ“ корпус (Лийч и Фалън 1992). Дори и бегъл поглед върху разглеждания Корпус на българска разговорна реч показва наличието на очевидни лексикални маркери, характерни за времето отпреди демократичните промени през 1989 г., например *другари*(многократно в почти всички извадки), *комсомолките*(r02), *комсомолски*(r13), *партийното бюро*(r01), *бригада*(r02) При разговорите в служебна обстановка се наблюдава стремеж към недоизказване и автоцензура. Освен това, липсва лексика, характеризираща съвременното навлизане на електронните комуникации, като *компютър, джиесем, интернет*и др. От културологична гледна точка се забелязва, че диалозите отразяват едно по-патриархално устройство на семейния живот, в който няколко поколения съжителстват заедно. Подобни диахронни различия тепърва предстои да бъдат анализирани.

 От друга страна, в граматично отношение промените са много по-бавни и този корпус би могъл и в следващите години да се използва за извличане на структури, ако езиковедът използва и своята интуиция относно тяхната актуалност.

  

 
## 6. Заключение

 Корпусът „Николова-Венкова“ е представен тук в опит да се очертае неговото място в развитието на българската корпусна лингвистика от дистанцията на годините и на емпиричните езикови изследвания върху българския език изобщо. Неговото активно използване през годините от редица учени и проектни колективи у нас и по света наложи и необходимостта от обобщаване на ролята му през изминалите години. Тук се представят също и накратко неговите текстови и технически характеристики, за да послужат при използването му като ресурс за лингвистични анализи. Но най-вече желанието е да се покаже приемствеността в българската лингвистична традиция, нейната връзка с тенденциите по света, както и наличието на един добър дух на сътрудничество, който е добре да бъде съхранен и занапред.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСОВА, КР. 1994. Езикови процеси в семейството (върху материал от столицата). Докторска дисертация, София: СУ „Св. Климент Охридски“.

 ВЕНКОВА, ЦВ. 1997. Съставните съюзи с елемент „да“ от гледна точка на компютърния текстов анализ, докторска дисертация, СУ „Св. Климент Охридски“.

 ВИДЕНОВ, М. 1990: Съвременната българска градска езикова ситуация. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ВИДЕНОВ, М., ТОТЕВ, ХР. 1991: Софийска разговорна реч. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ЗАСОРИНА, Л. 1977. Частотный словарь русского языка. Москва: Русский язык. НИКОЛОВА, ЦВ. 1987*. Честотен речник на българската разговорна реч*. София: Наука и изкуство.

 СПАСОВА, В. 2013: Появи на алтернативни въпросителни структури в български корпуси. В: *Сборник от Десетата конференция на млади учени,*София: ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“, 2013, 10–118.

 ТИШЕВА, Й., ДЖОНОВА, М. 2010: Електронни ресурси за българската разговорна реч. В: *Lettera et Lingua*, 2010.

 ТИШЕВА, Й., РО ХАУГЕ, Х. 2001: Съюзи за противопоставяне в ролята на прагматични частици. В: *Проблеми на българската разговорна реч, кн. 5*. В. Търново, 2001, 242–252.

 ФРУМКИНА, Р. 1961. *О точных методах исследования языка*, Москва: МГУ. Штейнфельдт Э. А. 1963. *Частотный словарь современного русского литературного языка***.**Таллин: НИИПЭССР.

 ЯНАКИЕВ, М. 2007*. Лингвистиката и езиковото обучение*. Т. Ангелова (съст.), София*:*Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

  

 REFERENCES

 AARTS, J. 1991: Intuition-based and observation-based grammars. In: *English Corpus Linguistics,*Aijmer and Altenburg (eds.), London and New York, 44–62.

 ALEKSOVA, KR. 1994. Ezikovi protsesi v semeystvoto (varhu material ot stolitsata). Doktorska disertatsia, Sofia: SU „Sv. Kliment Ohridski“.

 BIBER, D., FINNEGAN, E. 1991: On the exploitation of computerized corpora in variation studies. In: English Corpus Linguistics, Aijmer and Altenburg (eds.), London and New York: Longman, 204–220.

 CHOMSKY, N. 1965*. Aspects of the Theory of Syntax*. Cambridge, MA: MIT Press.

 DIMITROVA, D. 2023: Bulgarian Speech Corpora: A Review. In: *Proceedings of the International ClaDa-BG Conference Language Technologies and Digital Humanities in Bulgaria*. 3–16.

 FIELDER, G. E. 2008: Bulgarian Adversative connectives: Conjunctions or Discourse Markers? In: *Cross-linguistic Studies of Clause Combining,*R. Laury (ed)., Amsterdam: John Benjamins. 79–98.

 FRANCIS, W., KUCERA, H. 1964*. Manual of information to accompany a standard corpus of present-day edited American English, for use with digital computers*. Providence, Rhode Island: Department of Linguistics, Brown University.

 FRUMKINA, R. 1961. *O tochnyh metodah issledovanija jazyka*. Moskva: MGU.

 HARRIS, Z. 1951*. Methods in Structural Linguistics*. Chicago: University of Chicago Press.

 JAEGER, T.F. 2012. On the optional and obligatory realization of the Bulgarian direct object clitic. Stanford: Stanford University.

 JOHANSSON, S., LEECH, G., GOODLUCK, H. 1978. Manual of Information to Accompany the Lancaster–Oslo/Bergen Corpus of British English, for Use with Digital Computers. Oslo: Department of English, University of Oslo.

 KOVACHEVA, M. 2012*. Spontaneous spoken language and linguistic theory*. Sofia: Univ. Press St. Kliment Ohridski.

 LEECH, G. 1991: The state of the art in corpus linguistics. In: *English Corpus Linguistics,*Aijmer and Altenburg (eds.), London and New York: Longman, 18–29.

 LEECH, G. 1992: Corpora and theories of linguistic performance. In: *Directions in Corpus Linguistics, Proceedings of the Nobel Symposium 82,*Berlin, 105–122.

 LEECH, G., FALLON, R. 1992: Computer corpora: what do they tell us about culture? In: *ICAME Journal*16, 1992, 29–50.

 LEECH, G., SMITH, N. 2006: Recent grammatical change in written English 1961–1992. In: *The Changing Face of Corpus Linguistics*, A. Renouf. and A. Kehoe (eds.), Amsterdam/New York: Rodopi, 186–204.

 MAIR, C., HUNDT, M., LEECH, G. AND SMITH, N. 2002: Short-term diachronic shifts in part-of-speech frequencies: a comparison of the tagged LOB and F-LOB corpora. In: *International Journal of Corpus Linguistics*7 (2), 2002, 245–64.

 MCЕNERY, Т., HARDIE, A. 2012*. Corpus Linguistics: Method, Theory and Practice*. Cambridge: Cambridge University Press.

 NIKOLOVA, TSV. 1987*.*Chestoten rechnik na balgarskata razgovorna rech. Sofia: Nauka i izkustvo

 OVCHAROVA, B. 2016*. Preposing of Clause Constituents in English And Bulgarian.*PhD Dissertation. Sofia University.

 ShTEJNFEL'DT, Je. A. 1963. *Chastotnyj slovar' sovremennogo russkogo literaturnogo jazyka*. Tallin: NIIPJeSSR.

 SINCLAIR, J. 1991*. Corpus, Concordance, Collocation*. Oxford: OUP.

 SPASOVA, V. 2013: Poyavi na alternativni vaprositelni strukturi v balgarski korpusi. In: *Sbornik ot Desetata konferentsia na mladi ucheni*, Sofia: FKNF, SU „Sv. Kliment Ohridski”, 2013, 10–118.

 SPASOVA, V. 2019: Types of approximation expressed by English and Bulgarian alternative interrogative structures. In: *Paisii Hilendarski University of Plovdiv – Bulgaria Research papers, Vol. 57, Book 1, Part A*, 2019, 408–420.

 SPASOVA, V. 2021: Epistemic modality of clauses and sentences with English and Bulgarian alternative interrogative structures. In: *Paisii Hilendarski University of Plovdiv – Bulgaria Research papers, Vol. 59, Book 1, Part A*, 2021, 308–320.

 SPASOVA, V. 2023: Constituents of English and Bulgarian alternative interrogative structures and their functions within the clause. In: *Paisii Hilendarski University of Plovdiv – Bulgaria Research papers, Vol. 61, Book 1, Part B*, 2023, 88–104.

 TISHEVA, Y., DZHONOVA, M. 2010: Elektronni resursi za balgarskata razgovorna rech. In: *Lettera et Lingua*. 2010.

 TIShEVA, Y., RO HAUGE, H. 2001: Sayuzi za protivopostavyane v rolyata na pragmatichni chastitsi. V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 5. V. Tarnovo, 2001, 242–252.

 TOGNINI-BONELLI, E. 2001. *Corpus Linguistics at Work*. Amsterdam: John Benjamins. VENKOVA, Tsv. 1997. Sastavnite sayuzi s element „da“ ot gledna tochka na kompyutarnia tekstov analiz, doktorska disertatsia, SU: „Sv. Kliment Ohridski”.

 VENKOVA, TZV. 1996: Corpus-Based Study of the Words Governing Da-Constructions in Bulgarian Fiction and Speech. In: Working Papers in Linguistics 28, Trondheim, 1996, 319–328.

 VIDENOV, M. 1990: *Savremennata balgarska gradska ezikova situatsia*. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski.

 VIDENOV, M., TOTEV, HR. 1991: Sofiyska razgovorna rech. Sofia: Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ohridski".

 YaNAKIEV, M. 2007. Lingvistikata i ezikovoto obuchenie. T. Angelova (sast.), Sofia: Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ohridski".

 ZASORINA, L. 1977. Chastotnы slovary russkogo yazыka. Moskva: Russkiy yazыk.

  

  

 [1.](#note1) http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/Nikolova/#bulg

 [2.](#note2) [http://universal.elra.info/product_info.php?cPath=37_39&products_id=161](http://universal.elra.info/product_info.php?cPath=37_39&products_id=161)

 [3.](#note3) http://www.essex.ac.uk/linguistics/external/clmt/w3c/corpus_ling/content/corpora/list/index2.html

 [4.](#note4) [http://pioneer.chula.ac.th/~awirote/ling/corpuslst.htm](http://pioneer.chula.ac.th/~awirote/ling/corpuslst.htm)


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/rolyata-na-edin-elektronen-korpus-na-bulgarskata-razgovorna-rech.md)

## Адаптация при предаване на чуждоезикови реклами

**Резюме:**В статията са представени резултати от сравнение на реклами на известни марки ежедневни стоки от многоезични сайтове и интернет (напр. *NIVEA, COCA-COLA, MILKA, ARIEL*и др.) на английски език със съответните реклами на български и руски език. Описани са стратегиите и етноспецифичните средства (вербални и невербални), използвани при предаването на рекламата като поликодово послание в друга лингвокултура. Разгледани са средствата от различни езикови нива, насочени към адаптиране на рекламата към друга култура. Като цяло се забелязва тенденция, че руските реклами на глобални брандове са по-силно адаптирани в сравнение с българските, както езиково, така и визуално.

 **Ключови думи:***реклама, междукултурна комуникация, етнокултурна специфика, вербална и невербална адаптация,българската и руската лингвокултура.*

  

 В тази работа са представени някои резултати от сравняването на реклами на марки и продукти от ежедневния бит, създадени на английски език (AЕ), и съответстващите им реклами на български (БЕ) и руски (РЕ) език от последното десетилетие.

 Рекламата тук се разглежда като поликодово съобщение от вербални и невербални компоненти в особен вид комуникация с подател (производител или търговец) и получател (определена целева група от купувачи). В зависимост от сферата на действие и тематичната насоченост на различните видове реклама можем да отбележим търговска, социална, политическа (особено предизборна) реклама и други.

 **Обект**на това изследване е само търговската (икономическа) реклама, чиято цел е да повлияе на потребителя – потенциален купувач на даден продукт или услуга. Разглеждаме реклами, съдържащи вербален компонент (словесно послание) и невербален компонент (предимно образен). Не коментираме етичните и правните аспекти на рекламата, налагането на ценности и потребности у потребителите.

 **Източниците**на анализираните реклами на битови стоки (хранителни стоки и напитки, козметика, перилни препарати и др.) са печатни брошури, интернет, официални многоезични уебсайтове на марки, отразяващи тяхната рекламна политика, и медийни публикации.

 **Полето**на това изследване принадлежи към антропоцентрично ориентираната лингвистика през ХХ и XXI век, то лежи в зоната между етнопсихолингвистиката, когнитивните, междукултурните и лингвокултурните изследвания. Сложността на обекта (реклама, търговска марка) като „социосемиотичен феномен, който съществува и се развива чрез комуникация, която от своя страна може да бъде успешна само с добро разбиране на системите, процесите и принципите, които позволяват на Културата да функционира“, предполага по-широк изследователски подход, а именно семиотичен (Трендафилов 2017: 14).

 **Целта**на това изследване е да се провери степента на адаптиране на рекламата към друга култура, да се установи какви стратегии и етноспецифични лингвистични и нелингвистични средства се използват при предаването на рекламата в друга лингвокултура. Затова ни се струва по-подходящо, по-точно да говорим не за **превод**на рекламата, а за **пренасяне, предаване, трансфер**на рекламите в друга култура. При този пренос се търси етноспецифичен еквивалент, образ, ситуации с цел едновременното задействане на сложен комплекс от смисли, емоции, асоциации, стереотипи, рамки, ситуации, които да мотивират купувача и да създават потребност (понякога фалшива) за закупуване на даден продукт или услуга. По време на наблюденията бяха идентифицирани както примери с междукултурна адаптация, така и примери без такава (вж. Petrova 2017).

 Разглеждаме конкретни примери за предаването на англоезична реклама в БЕ и РЕ на всички езикови нива, варирането на аналогични реклами в двете лингвокултури, без да претендираме за изчерпателно описание на явленията.

 **1.**Наблюдава се адаптация на рекламата на **фонетично ниво**при предаване на друг език. Част от рекламите съдържат емоционален елемент, изразен чрез междуметия. В БЕ се запазва оригиналният правопис на латиница *WOW!*, транслитерира се или се копира, имитира произношението и интонационното оформяне на междуметието в радио и телевизионни реклами (за адаптацията на междуметия-заемки в РЕ и БЕ вж. Петрова 2016: 25–34).

 
- *NIVEA CARE крем, който те кара да възкликнеш****WOW!****... НИВЕА ГРИЖА крем, … и вик****УАУ!***(www.nivea.bg/novo-ot-nivea/creme-care-0271.ХІ.2018).

 В телевизионна реклама за крем NIVEA, дублирана на БЕ, се усилва емоционалният компонент на изказването: възклицанието „*Уау!“*се повтаря няколко пъти в градация след изброяване на положителните ефекти за кожата на лицето на жената (БНТ, Канал 1, септември 2016 г.).

 Същият продукт на официалния руски уебсайт за козметика NIVEA се рекламира без междуметия, съкратен е емоционалният компонент на рекламата, използва се само част от информацията за ползите от продукта ([www.nivea.ru](http://www.nivea.ru/)).

 Словосъчетанието *УАУ ефект*в БЕ е честотно, с вариативност в словореда и изписването, като *УАУ*изпълнява функция на несклоняемо прилагателно или се субстантивира:

 
- *Snapchat рекламите и****УАУ ефектът****, който създават + Ръководство за стартиране на първата ви кампания*([https://digitalexpert.bg/snapchat-reklamite-i-uau-efektt-kojto-szdavat-rkovodstvo-za-startirane-na-prvata-vi-kampaniya/](https://digitalexpert.bg/snapchat-reklamite-i-uau-efektt-kojto-szdavat-rkovodstvo-za-startirane-na-prvata-vi-kampaniya/))
- *Как да постигнем „****Ефекта УАУ****“ с помощта на радиото*([https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/polezno/ad-tech-solutions/kak-da-postignem-efekta-uau-s-pomoshtta-na-radioto.html](https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/polezno/ad-tech-solutions/kak-da-postignem-efekta-uau-s-pomoshtta-na-radioto.html))

 Адаптацията на заетото английско междуметие се предава по различен начин в превода на реклама за шампоан *SILK*: „*Уау ефект*“ в БЕ, *заманчивый*„*Вау-эффект*“ в РЕ*.*Силна вариативност има в интернет комуникацията:

 
- *Не очаквах****уау ефект****, но все пак... май не бих повторила покупката.* ([https://bul-mamma.com/hubava-jena/profesionalni-serii-za-kosa-tema-5](https://bul-mamma.com/hubava-jena/profesionalni-serii-za-kosa-tema-5) – 11.11.2014)
- *Да, опитвам се да намеря евтина алтернатива и на шампоана ...* *Ефектът беше****„Уау!“****– чиста, бухнала и чуплива коса! ....*(desilifestyle.net/2011/03/евтина-алтернатива-на-шампоана ... – 04.03.2011)
- *Вот он,****вау-эффект****. Разница коллоссальная.*([spasibovsem.ru/responses/vau-effekt-est.html](https://spasibovsem.ru/responses/vau-effekt-est.html))

 Във всяка конкретна култура междуметията имат своя собствена културно специфична гледна точка. Обсъждайки семантичните универсалии и описанието на езиците, А. Вежбицка пише: „Начинът, по който хората интерпретират собствените си емоции, зависи, поне до известна степен, от лексикалната мрежа от координати, която им предоставя родният език.“ (Вежбицкая 1999: 523, превод мой, К.П.). По този начин всеки преводач има своя собствена интерпретация, свой собствен „прочит“ на емоционално-експресивното натоварване на текста, тъй като прилага координатната мрежа на своя език. Следователно, той прилага и различни стратегии при търсенето на преводни еквиваленти. Освен това, при предаването на звукоподражания или междуметия в друг език, те се „пропускат през фонологичното сито на езика“, в който се заемат.

 **2. На графично ниво**някои реклами използват езикова игра на писане с курсив или главни букви, различни цветове на шрифта, смесването на различни азбуки (кирилица, латиница и др.), вмъкване на други символи с цел привличане на вниманието на потребителя, заинтригуването му, пораждане на нови креативни асоциации и смисли. Съществуват различни термини за езикова игра в областта на графиката (графични каламбури, визуални неологизми, графични оказионализми, хибридни новообразувания, графични хибриди, думи кентаври, креолизовани думи, графодеривати, графиксати), обзор на които можем да проследим у Ганчева (2020: 343), с описание на образуването на нови думи чрез средствата на графиката в българското и руското рекламно пространство.

 Един от примерите, за който не открихме съответствие в БЕ и РЕ, се основава на игра с графиката – „огледални“ надписи на латиница, активиращи семантиката и на двете думи – *MOM – WOW*поради невъзможността да бъде пресъздаден ефектът чрез средствата на двата езика.

 
- *The Print Ad titled****MOM WOW****was done by TBWA Dusseldorf advertising agency for subbrand: Nivea Rejuvenating Cream (brand: Nivea) in Germany. It was released in Nov 2004.*([https://adsspot.me/media/prints/nivea-rejuvenat-ing-cream-mom-wow-3c3768de21f2](https://adsspot.me/media/prints/nivea-rejuvenat-ing-cream-mom-wow-3c3768de21f2))

 Общ феномен в българските и в руските етикети и реклами за шоколад *Milka*се дължи на едновременно действие на фонетичен и графичен ефект – неколкократно повторение на *МММММ*в началото на думи: *Milka MMMAX*, *Ммммного вкусен!*([https://www.milka.com/bg/](https://www.milka.com/bg/)); *Milka MMMAX, Milka МММАКСИМУМ в каждом моменте*([https://milka.ru/category/big](https://milka.ru/category/big)). Поражда се междуезикова омонимия с междуметието *Мммм*, което и в БЕ, и в РЕ изразява възклицание за нещо вкусно, израз на одобрение, положителна оценка, наслада. Ефектът е подкрепен от надпис с по-едър шрифт от останалия, с използване само на главни букви. Сегашният слоган на БЕ „*Milka. Вкусът на нежността*“ е разгърнат за конкретни продукти така: „*Всички продукти на Milka имат една цел: НАСЛАДИ СЕ НА МАЛКИТЕ МОМЕНТИ! Нека покажем на хората около нас колко са ценени и да изразим нежност към тях с всеки малък, сърдечен жест“*([https://www.milka.com/bg/za-milka/](https://www.milka.com/bg/za-milka/)). И малките, и големите моменти в живота могат да бъдат сладки, затова компанията работи за реализация на своята визия за ежедневието – „*Вкусът на нежността*“. От 1971 г. датира слоганът *„Самое нежное шоколадное удовольствие!“*, след това се добавят популярната мелодия и знаменитата лилава крава в рекламите. През 2011 г. слоганът е променен на *„Осмели се да покажеш нежност!“*/ *„Не бойтесь быть нежными!“*, появява се вариация при конкретен продукт, а също и обобщаващ слоган *„Milka. Вкуснее, когда нежнее“*. В руското интернет пространство се появяват и шеговити реклами и „антиреклами“ с оцветени в лилаво и бяло не само живи крави, но и прасета, слонове, кучета.

 
- *Започни деня си с нежност с лешников крем Milka и се наслади на релаксиращ ден с любимите си хора.*([https://www.milka.com/bg/vsichki-produkti/leshnikov-krem/](https://www.milka.com/bg/vsichki-produkti/leshnikov-krem/))
- *Добавляйте нежность в каждом завтраке!, Нежность в каждом пузырьке*([https://proactions.ru/prizes/milka/pokupaj-milka-bubbles-v-torgovoj-seti-pyatyorochka/](https://proactions.ru/prizes/milka/pokupaj-milka-bubbles-v-torgovoj-seti-pyatyorochka/))

 Рекламните сайтове за *Milka*на БЕ и РЕ илюстрират колко е важно семейството, вниманието, уважението, споделянето, показването на обич, загриженост, особеното топло отношение към деца и възрастни хора, спазването на традициите и в двете лингвокултури. И двата сайта частично отразяват информация от немския вариант на сайта: подкрепата на екологични кампании, обучение и еко туризъм, за чисти и натурални животински продукти, които се влагат в изделията, за устойчиво развитие на районите, произвеждащи какао, спонсорират спорта, разиграват томболи за награди и др. ([https://www.milka.com/de/](https://www.milka.com/de/)). По този начин в рекламите са отразени основни глобални и национални семейни ценности, които едновременно правят рекламата по-близка, по-въздействаща, но и с възпитателен елемент.

 **3.**Като преходни между **графематично**и **словообразувателно**, **морфологично**ниво можем да посочим примери за реклама на автомобил *Волво*. В БЕ и РЕ не открихме еквивалентна реклама, аналогична на английската, но и на АЕ тя е разбираема, тъй като общият смисъл е сума от вербалния и картинния елемент, а заемката и в двата езика звучи много близко до оригинала – *еволюция, революция*. Текстът гласи „*Evolvolution of the species*“, а илюстрацията е редица от фигури от човекоподобна маймуна, постепенно изправящ се човек от различни епохи до съвременник с панталон, риза и вратовръзка, който влиза в кола *VOLVO*([https://www.sw-em.com/justforfun.htm](https://www.sw-em.com/justforfun.htm)).

  

 ![Volvo](https://bgrech.eu/images/articles/147-165-151.jpg "147-165-151.jpg")

  

 В друга реклама на българския пазар върху тениска названието на бранда е съпроводено от поредица изображения на силует на автомобил, развиващ се в продължение на десетилетия (www.amazon.com/Evolvolution-T-shirt/dp/B07JZVVXZJ).

 
- *e****VOLVO****решение*#eVOLVOlution (evolvolution.com; [www.instagram.com/evolvolution/?hl=bg](http://www.instagram.com/evolvolution/?hl=bg))
- *решение за****VOLVO****Присъединете се към*RE**VOLVO**LUTION . (http://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/31224-koga-i-kak-volvo-izgubi-pytia-razglejdame-reklamnata-strategiia-na-shvedete/).

 **4.**Забелязваме различия в **лексикалното**съдържание и **морфологичното**оформление на рекламите, сравнявайки например сайта на [https://www.nivea.com/](https://www.nivea.com/) за продукти за устни на трите езика – АЕ, БЕ и РЕ. Козметичната компания *NIVEA*предлага разнообразни продукти в различни страни, отчитайки специфичния вкус на потребителите, в уникален езиков дизайн.

 По комуникативна насоченост информацията на британския вариант на сайта е кратка, научна, достъпна, не твърде емоционална. Съпровожда я изображение на един от продуктите, с едно лале и дребни цветчета – скромно, сдържано, стилно. Предлага се лимитирана серия с героини от анимационни филми на Дисни, за защита от слънце, 24-часа овлажняващи, с летен вкус, тематично свързани с героините: динено сорбе в джунглата, захаросана ябълка и Снежанка, диви боровинки и Рапунцел, ванилено кексче и Красавицата. Рекламират се от красиво момиче с арабски черти. На сайтовете на БЕ и РЕ тези продукти (все още) не се предлагат.

 
- *LOVELY LIPS. NIVEA LIP STICKS. Beautifying lip care delivered in the form of a lip stick. NIVEA Lip Sticks lock-in moisture for long-lasting hydration, while either imparting a touch of shimmer, a hint of tint or high-pigment color.*([https://www.nivea.co.uk/products/face/lip-care/lip-balm](https://www.nivea.co.uk/products/face/lip-care/lip-balm) – юли-август 2025)

 На българската страница слоганът е „*Устни, в които ще се влюбиш*“ с лъчезарните усмивки на рижаво и тъмнокосо къдраво момиче, съобразно политиката за расово равноправие. Руският вариант на слогана е „*Губы, которые вы полюбите*“ без илюстрации с човешки лица. Прегледът на реклами от тази тематична група в последните няколко години очертава тенденция, че текстовете на БЕ са по-разгърнати, емоционално наситени, чувствено и вкусово привлекателни, докато рекламните текстове на РЕ са по-кратки, концентрирано информативни, делово изтъкват предимства и характеристики на продукта, подбуждащи потребителя към действие. Според реклами от 2018 г., вече недостъпни на сайта, българските момичета и жени са поканени за приятно преживяване с продукта:

 
- „*Глези устните със сензационен и неустоим аромат на малини и сочни червени ябълки. За видимо меки и деликатни устни с удивителен блясък. (свежа мента)*“ (www.nivea.bg/shop/balsam-za-ustni-pop-ball-malina-cervena-jabalka-90058002980300168.html)

 Балсамите за руските потребители получават названия в повелително наклонение на глаголите, което създава интерактивност с потребителите, призовава за потребителска активност: „*Читай по губам!*“*,*„*Радуйся*“*,*„*Целуй*“*,*„*Удивляй*“*,*„*Твори*“*,*„*Люби*“*.*В социалните мрежи и мобилните приложения се предлагат и различни състезания и игри със споделени снимки с някой от изброените продукти, с добавена реалност и креативни рамки ([https://vk.com/nivearussia?w=wall-19274133_515927](https://vk.com/nivearussia?w=wall-19274133_515927)).

 В рекламите на БЕ често се използва 2 л. ед. ч. в общуването с потребителя (*Какво търсиш? Всичко за лицето ти; Как да използваш?*), докато в руския речев етикет на рекламните текстове преобладава формата за 2 л. мн.ч. Не в названията, а в рекламните текстове се срещат повелителни форми за интерактивност, близост, доверителност и подбуда към реално действие, допълнени от символи и емотикони:

 
- *Минѝ на …*/ *Открий супериорната слънцезащита с NIVEA SUN и се наслади на слънцето!*☀☀ ([https://www.youtube.com/watch?v=cYvdtwXiOBc](https://www.youtube.com/watch?v=cYvdtwXiOBc) – 111 показвания 28.05.2025 г.)
- *Чувствай се неудържима… Пробвай новата формула на дезодоранти* *NIVEA Black & White Invisible… Пробвай още днес!, … кликни, купи, …*([https://www.youtube.com/watch?v=BguGeinjHR0](https://www.youtube.com/watch?v=BguGeinjHR0) – 246 195 показвания 11.04.2025 г.)

 В рекламите на NIVEA за 2025 г. можем да отбележим нова тенденция към по-разгърнати текстове на руските реклами и насищане с емоционално оценъчна лексика с положителна натовареност.

 В допълнение към езиковите наблюдения може да се добави и фактът, че рекламната стратегия на марката NIVEA включва традиционното използване на бели и тъмносини цветове, но постепенно се добавят нови разнообразни цветове и форми на опаковките, използват се снимки на плодове и цветя, рисувани животни и приказни герои върху продуктите за деца, за да се привлече вниманието и в полза на по-добра ергономичност ([www.nivea.bg/about-us/](http://www.nivea.bg/about-us/), www.nivea.ru/about-us/our-company/istorija-brenda).

 **5.**Рекламата използва и **езикова игра с фразеологични единици**. Например, руска реклама за капки за очи, които облекчават раздразнението от зачервени очи от умора или възпаление, е обогатена с неологизация на устойчив израз, буквализирайки семантиката на фразеологизма (*Погледнете света с други очи! –*след лечебния ефект на използваните капки):

 
- *“VISINE” –****Посмотрите на мир другими глазами****. Visine, Улучшенные, стерильные, увлажняющие глазные капли, уменьшающие покраснение глаз, …*(http://otzyviherb.com/).

 Българската опаковка съдържа само медицинска информация ([apteka.framar.bg/03005900/](https://apteka.framar.bg/30123150)), докато оригиналният уебсайт предлага рекламен слоган, който не е преведен на нито един от разглежданите езици:

 
- *Red eye relief. Works in minutes, lasts for hours.*(www.visine.com.au).

 **6.**Анализът на реклами на **синтактично и дискурсивно ниво**относно техните структури общо взето потвърждава извод от преди повече от 25 години въз основа на едно съвместно изследване на реклами от печатни български и руски медии: българските текстове често са сюжетни истории, в диалогична форма, в руските текстове има повече прояви на езикова игра на различни нива, неологизация на фразеологизми, интертекстуални препратки (Петрова, Алексова 1998).

 Типичен пример за БЕ е серия от многобройни, еднотипно построени реклами на прах за пране ***Ariel***([www.facebook.com/ArielBulgaria/](http://www.facebook.com/ArielBulgaria/)). Синтактичният паралелизъм, от една страна, осигурява стабилен компонент – продуктът е вече разпознаваем, а от друга – създава се очакване за някакъв нов компонент. Във всяка реклама конструкцията се повтаря с вариации на различен сюжет:

 
- ***Осмели се да****....*
- *готвиш без престилка*
- *се забавляваш*
- *се насладиш на деня....*
- *прегърнеш своето изцапано чудовище....*(на снимката има дете).

 Коментарите към последната реклама показват, че потребителите не са доволни от нея, защото, макар и шеговито, тя нарича мръсното дете „*чудовище*“. В допълнение към синтактичния паралелизъм някои реклами използват и полисемията на думите в БЕ: *отива си*‘върви, пасва с нещо’ и ‘изчезва, изтрива се, премахва се’ ([https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/отивам/](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/отивам/)). Петната, причинени от изброените продукти, лесно изчезват – в клипчетата това е мръсотия, бежов руж, червено вино, портокалов сок, шоколадова напитка в поредица от подобно оформени рекламни снимки и видеоклипове. Замърсителите са представени чрез субстантивираното наименование на цвета им: *Калта****си отива****с всички бели дънки; Бежовото****си отива****с всичките ви блузи; Червеното****си отива****с всичко бяло; Оранжевото****си отива****с всяка една покривка; Шоколадовото кафяво****си отива****с всичко бяло*([www.facebook.com/ArielBulgaria/](http://www.facebook.com/ArielBulgaria/)). Серията реклами на „Ариел“ за 2025 г. е свързана с **интертекстуални препратки**към филмовата поредица „Мисията невъзможна“, а постоянният участник, „таен агент“, е певецът Орлин Павлов: „*Мисията на Ariel – премахването на упорити петна и неприятни миризми, при кратък цикъл и в студена вода*“; „*Мисия безупречност? Възможна! …*“ и др.

 На руския уебсайт всички продукти на тази марка са представени в един общ текст:

 
- *Добро пожаловать на страницу стирального порошка****Ariel****! Здесь Вы найдете информацию о наших продуктах, советы и рекомендации для эффективной стирки. Наши продукты. Легкое удаление пятен с первой стирки в любой ситуации с помощью капсул, геля и порошка в гранулах****Ariel****.*(www.everydayme.ru/brand/ariel-1**)**

 **7.**Някои от рекламите разчитат на **интертекстуалност**за активиране на етноспецифични асоциации, крилати фрази, свързани с историческата памет, създаване на положителни нагласи със спомени и образи от детството.

 Макар да не е преводна, следната реклама е ярък пример за този похват в рекламната стратегия. През 80-те години на ХХ в. на руския пазар се появява холандската напитка „*Херши Кола*“, която замества американските „*Кока-Кола*“ и „*ПепсиКо*“. Една от рекламите за газирани напитки например, *Herschi*, препраща към известния стих на Владимир Маяковски от 1924 г. (прецедентен текст в терминологията на лингвокултурологията, т.е. културно значим, разпознаваем): „...мы говорим Ленин, подразумеваем – партия, мы говорим партия, подразумеваем – Ленин“. На плаката с телефонните номера на СОЮЗКОНТРАКТ, чрез които може да се поръча *Herschi Cola*, има весела снимка на познат персонаж от детското телевизионно предаване „Ералаш“, а зад гърба му, с „детски“ почерк, има графити: „ ***Сидоров + Herschi = ♥***“:

 
- *Херши Кола < Вкус детства < Мы любим 80-е! We Love The 80's „Мы говорим херши, подразумеваем кола, мы говорим кола, подразумеваем хирши”.*([https://pikabu.ru/story/herschi_cola___brendyi_iz_90kh_5869267](https://pikabu.ru/story/herschi_cola___brendyi_iz_90kh_5869267)).

 След оттеглянето на компанията „Кока-Кола“ от Русия през март 2022 г. в отговор на войната в Украйна, местните фабрики произвеждат алтернативни напитки под нови марки, като опаковките и етикетите повтарят познатите по цвят и форма: *CoolCola*и *Дoбpый cola*вместо *Кока-Кола*, *Fancy*вм. *Fanta*, *Street*вм. *Sprite*; а също сокове под марките *Дoбpый*, *Rich*и *Моя Семья*. ([https://www.themoscowtimes.com/2022/05/16/russia-unveils-domestic-rivals-to-coca-cola-fanta-and-sprite-a77694](https://www.themoscowtimes.com/2022/05/16/russia-unveils-domestic-rivals-to-coca-cola-fanta-and-sprite-a77694)); ([https://united24media.com/latest-news/despite-exit-coca-colas-russian-operations-seem-to-continue-under-new-branding-803](https://united24media.com/latest-news/despite-exit-coca-colas-russian-operations-seem-to-continue-under-new-branding-803)).

 **8.**В търсене на по-голямо рекламно въздействие и убедителност често **рекламата е персонализирана**, като се използват личности и лица, популярни сред няколко или една конкретна нация. Например, официалният уебсайт на козметиката *NIVEA*представя женски лица от различни раси и предоставя връзки към местните търговски представителства чрез национални уебсайтове в 173 държави от цял свят ([www.nivea.com](http://www.nivea.com/)).

 Българският уебсайт на NIVEA запазва изображенията на лица, които присъстват на английския ([www.nivea.co.uk](http://www.nivea.co.uk/)) или на немския сайт ([www.nivea.de](http://www.nivea.de/)), поддържа баланс на многообразие от представители на различни раси, например, популярни футболисти, а лозунгите призовават за единство: *ЕДНА КОЖА. ЕДНА ПЛАНЕТА. ЕДНА ГРИЖА.*([www.nivea.bg](http://www.nivea.bg/) – май 2024, 2025). Според нас, разгледаният материал не съдържа разпознаваеми „домашни“ лица в България.

 В руското рекламно пространство се забелязва тенденция за привличане на популярни познати личности за убедителна, престижна персонализация на рекламата. Например, руският уебсайт представя „Новата колекция NIVEA от Ксения Бородина“, популярна руска телевизионна водеща, актриса, диджей и мениджър. Чрез блестящата си и самоуверена усмихната снимка тя съчетава модни предложения за облекло с нова козметика, споделяйки три тайни за създаване на безупречен образ:

 
- „*Вдохновляясь миром моды и съемками, Ксения Бородина вместе с NIVEA разработала собственный стильный дизайн для любимого Дезодоранта NIVEA «ЧЕРНОЕ и БЕЛОЕ невидимый» Pure. Собери всю модную коллекцию! 3 секрета безупречного образа от Ксении Бородиной. Дезодорант NIVEA «ЧЕРНОЕ и БЕЛОЕ невидимый», который заботится и о вещах, и о приятном аромате, отвечает всем моим требованиям, поэтому я с удовольствием приняла участие в создании лимитированной коллекции с NIVEA и делюсь своими секретами красоты и успеха!*“ ([https://www.nivea.ru](https://www.nivea.ru/)).

 Мотивиращото послание се разширява до сферата на красотата и успеха на индивида като цяло, подкрепени от личните успехи и популярност на рекламното лице.

 **Различни стратегии**се използват синхронно при рекламирането на един и същ продукт на българския и руския пазар. На българския пазар продукти от серията „*ANTI-WRINKLE*“ запазва оригиналното име, но е създаден слоган за него: „*Изглеждай младо на всяка възраст!*“ **(**[www.nivea.bg/](http://www.nivea.bg/) – 10.04.2018), или по-общ слоган за цялата серия на фона на усмихнато женско лице „*Грижа за лице, в която ще се влюбиш*“ ([https://www.nivea.bg/produkti/litse/grizha-za-litse](https://www.nivea.bg/produkti/litse/grizha-za-litse)). В последния слоган възниква моментно колебание заради съгласуването по род – в какво ще се влюбиш – в грижата или в лицето; като според фразата – в грижата.

 В руския вариант на рекламата няма изображение на женско лице, тъй като серията (на руски език на уебсайта се използва думата „*линейка = линия“*) обхваща три възрастови категории (35+, 45+, 55+). Името на продукта на руския пазар се превежда като „*ЭНЕРГИЯ МОЛОДОСТИ*“ *,*преведени са и разновидностите на всеки продукт от серията, както и пълният текст на опаковката: „*ЭЛАСТИЧНОСТЬ для возраста 35+; УПРУГОСТЬ для возраста 45+; РЕВИТАЛИЗАЦИЯ для возраста 55+*“. Добавен е слоган на руски: „*Пусть ничто не намекает на ваш возраст*“ **(**www.nivea.ru/new-from-nivea/energiya-molodosti – ХІ.2018). В момента руските продукти на сайта са означени като серия от дневни и нощни кремове, като е разширена възрастовата граница:

 
- „*Антивозрастной крем ЭНЕРГИЯ МОЛОДОСТИ“, Дневной, Ночной, ЛИФТИНГ 45+, ВОССТАНОВЛЕНИЕ 55+, КОНТУРИНГ 65+*“ ([https://www.nivea.ru/produkty?main=Face&sort](https://www.nivea.ru/produkty?main=Face&sort)= VII, VIII 2025).

 Аналогичен процес за превод на названията се прилага и при мъжката козметика: продуктът на българския пазар запазва английското си име („*COOL KICK*“)*,*докато на руския пазар е „изобретено“ ново име („*Заряд молнии*“). Добавен е различен слоган на двата езика (подчертан от мен, К.П.):

 
- *NIVEA DEODORANT****COOL KICK****с формула Соol-Care. ЗА МЪЖЕ, които търсят незабавна свежест. Осигурява ефективна 48-часова защита от изпотяване и незабавно чувство за свежест. …*[(](http://www.niveamen.bg/)www.niveamen.bg/products/COOL-Kick-Spray)
- *Nivea Дезодорант мужской****Заряд молнии****. Энергия на весь день. Запах цитруса и мускуса.*(www.youtube.com/watch?v=_iTdtt_cmhI – 22.05.2016 г.)

 Национално-ориентирана адаптация наблюдаваме не само в превода на названията на изделията, но и в добавянето на изобразителен материал. Например, запазеното общо название на английски е допълнено с руско название на продукта *стик NIVEA MEN Экстремальная свежесть*на фона на раздвижен хокеист в атака, като хокеят е един от любимите мъжки спортове в Русия. По номера на артикула не успяхме да открием съответния продукт в други страни, но най-вероятно е съответствие на сериите “Dry impact”, “Fresh sensation”.

 
- *АНТИПЕРСПИРАНТ-СТИК "ЭКСТРЕМАЛЬНАЯ СВЕЖЕСТЬ" Стик-антиперспирант без алюминия и этилового спирта обеспечивает бережную защиту и легкое нанесение. Придаёт чувство свежести без ощущения липкости. Для бодрящей свежести: стик NIVEA MEN Экстремальная свежесть*([https://www.nivea.ru/produkty](https://www.nivea.ru/produkty) ... --40059009192430126.html) Артикул 83139 (83139-09882-32)

  

 ![Nivea](https://bgrech.eu/images/articles/147-165-158.jpg "147-165-158.jpg")

  

 При прегледа на реклами можем да отбележим запазването на тенденцията за превод на названията на РЕ, но и ново разгръщане на по-дълги рекламни текстове, насищането с емоционална, чувствена, субективно преживяна лексика, сближаване в емпатичното персонално обръщение към потребителя както в БЕ, така и в РЕ. Рекламните текстове и в двата езика са максимално близки до изходния текст на АЕ (но понякога разпределен в различни рубрики), запазва се и картинката на роза в нежно розови и бледо зелени цветове. Може би е израз на **глобализацията**и в сферата на рекламата?

 
- *ROSE & ALMOND OIL SHOWER CREAM Caring shower gel with almond oil for a touchably smooth and lasting skin feel. Formulated with vitamin C & E and precious oils protect the skin from drying out: ....*([https://www.nivea.co.uk/products/rose-and-almond-oil-shower-cream-40059002570860045.html](https://www.nivea.co.uk/products/rose-and-almond-oil-shower-cream-40059002570860045.html))
- *ДУШ ГЕЛ NIVEA ROSE & ALMOND OIL. Душ гел създаден с грижата за твоята кожа, за да се поглезиш, както заслужаваш. Наслаждавай се на най-добрия момент за теб всеки ден!*([https://www.nivea.bg/produkti/dush-gel-nivea-rose-almond-oil-500ml-90058002636010168.html](https://www.nivea.bg/produkti/dush-gel-nivea-rose-almond-oil-500ml-90058002636010168.html))
- *ГЕЛЬ ДЛЯ ДУША КРЕМ И РОЗА Попробуй Гель-уход для душа от NIVEA Крем и Роза. Подарите новые ощущения Вашей коже благодаря питательному эффекту масла миндаля и неповторимому цветочному аромату.*(https://www.nivea.ru/produkty/гель-для-душа-крем-и-роза-40058085779100126.html)

 При сравняването на реклами отпреди 10-тина години със съвременни прави впечатление, че вече не всички названия на продукти са преведени на РЕ, както в следната реклама се запазва оригиналното название:

 
- *Антиперспирант от NIVEA MEN FRESH KICK*. Мощный заряд свежести с кактусовой водой. Надежная защита от пота и запаха 48 часов.*(https://www.nivea.ru/produkty/antiperspirant-ot-nivea-men-fresh-kick-spray-40059008427630126.html – 10.08.2025)

 Присъствието на мъже в козметичните сайтове постепенно се увеличава. Аналогичните секции от историята на бранда обикновено съдържат превод на информацията. В случая английската и руската версия са почти идентични, в българската е представено само названието на бранда.

 
- *NIVEA ENSURES EQALITY IN THE BATHROOM – MEN DISCOVER CARE PRODUCTS. In the 1980s, NIVEA starts to develop numerous care products especially aimed at the needs of the male skin – with great success.*([https://www.nivea.co.uk/about-us/nivea-history](https://www.nivea.co.uk/about-us/nivea-history))
- *NIVEA за мъже after shave*([https://www.nivea.bg/za-nas/istorijata-nivea](https://www.nivea.bg/za-nas/istorijata-nivea))
- *„NIVEA за равенство полов: мужчины открывают для себя средства по уходу за кожей. … “*(https://www.nivea.ru/about-us/istorija-brenda)

  

 Сайтовете използват като рекламни лица известни спортисти, филмови звезди, музикални изпълнители и др., или напротив, съвсем обикновени хора, дори с козметични дефекти ([www.nivea.bg](http://www.nivea.bg/); [www.nivea.co.uk](http://www.nivea.co.uk/)). Често руските сайтове избират популярни в страната лица, например Анна Седокова и Влад Топалов – техни снимки са на уебсайта (*Игра MILKA DARK MILK.*„*Два мнения. Одно открытие*“*!*www.milka.ru).

 Детската секция на сайта също отразява националната специфика – има едни и същи детски анимационни герои (момче и момиче, зайче, плюшено мече и др.), но те са представени в различни ситуации (на ледена пързалка със слоган „*ВОЗРОДИ КАТОК В СВОЕМ ГОРОДЕ С NIVEA!*“ и „*ГОЛОСУЙ ЗА СВОЙ КАТОК!*“ [www.nivea.ru/](http://www.nivea.ru/)) или в приказки със зайче и играчки („*СПОДЕЛИ #ПРИКАЗНАСИНЯГРИЖА. Влез в приказния свят на NIVEA и изживей вълшебството с твоето мъниче!*“[(](http://www.nivea.bg/novo-ot-nivea/tales))www.nivea.bg/novo-ot-nivea/tales). Сайтът предлага интерактивни игри за деца, както и възможност за участие в благотворителни събития при закупуване на продукти на тази марка. В този случай марката включва национално специфично любимо занимание за руснаците – пързаляне с кънки на ледената пързалка. С всяка покупка на продукти от потребители компанията дарява средства за възстановяване на пързалки в различни градове. Актуалната кампания на NIVEA (1.08.–30.09.2025), съвместно с търговска верига „Пятёрочка“ и Фонд за поддръжка на слепо-глухите „Соединение“, е в подкрепа на майките на слепо-глухи деца с нов слоган: „*Nivea. Сила заботы. Подарите передышку мамам слепоглухих детей*“, използвана е снимка на млада майка, прегърнала дете (https://www.nivea.ru/highlights/podarite-peredyshku-pyaterochka). Българската версия на сайта предлага здравни съвети, обучителни видеа, статии за развитие на говора и фините двигателни дейности на малките, поредица от ритуали преди лягане и приказки (https://www.nivea.bg/suveti/bebeta-detsa).

  

 ![Nivea - site](https://bgrech.eu/images/articles/147-165-160.jpg "147-165-160.jpg")

  

 **9.**Оригиналният уебсайт на ***Coca-Cola***предлага добре познатия слоган *Taste the feeling*, общ за всички континенти (www.coca-cola.com/global/glp.html). Българският сайт запазва оригиналното изображение, но обработва съдържанието в **лингвокултурен план**, добавяйки слоган, който отразява ценностите, характерни за много култури, включително и за българската – наслаждаване на живота и споделяне с приятели:

 
- *Гмурни се в живота и го сподели с Coca-Cola и приятели*(www.coca-cola.bg/bg/home/ – 2018).
- *Освежи се.*(с разиграване на томбола). *Изживей свежи емоции с Coca-Cola (играй в приложението Coca-Cola App)*(https://www.coca-cola.com/bg/bg – 2025)
- *Трябва да го изживееш! Трябва да изживееш магията на музиката! Превърни изживяването в незабравим спомен!*(подкрепа за музикално турне на The Voice Radio & TV Bulgaria) (https://www.coca-cola.com/bg/bg/offerings/happy-energy-tour – 2025)

 Съобщението на българския уебсайт „събужда“ екологичното съзнание с помощта на изображение на стъклена бутилка за многократна употреба, подкрепено от **езикова игра**на **морфологично ниво**. Пренасянето на морфемни граници и играта с шрифта водят до преосмисляне на думите и наслагване на значения: ‘*Coca-Cola се завръща*’ и ‘*бутилка Coca-Cola за връщане, рециклиране на стъкло’*:

 
- *COCA-COLA за****ВРЪЩАНЕ***(www.coca-cola.bg/bg/home/).

 За да се подсилят аргументите да си свалим мобилното приложение на бранда, се буквализира значението на фразеологизма в БЕ, подкрепено от изображение на ръка с мобилен телефон:

 
- Вашите любими марки на една ръка разстояние*. Присъединете се към нас и изживейте най-доброто от Coca-Cola, Sprite, Fanta, Powerade и още!*(https://www.coca-cola.com/bg/bg/offerings/coca-cola-app – 2025)

 Когато представя официалните правила за текущи игри и продуктови промоции, българският сайт прибягва до **конкретизация**на информацията от англоезичния сайт „*Твоите неща по твоите правила*“, като използва рисунка на куче и котка със съответните звукоподражания на БЕ „*Бау!*“ и „*Мяу!*“.

 Руският уебсайт на *Coca-Cola*, преди неговото закриване, поставя различни **лингвокултурни акценти**и се различава значително от оригинала както по изображения, така и по съдържание: той е по-скоро кулинарен уебсайт, а *Coca-Cola*е само съпътстваща напитка: *Особенный вкус каждого дня с Coca-Cola. Смотри рецепты вкусных блюд, которыми ты можешь насладиться дома с близкими друзьями“*[(](http://www.coca-cola.ru/)www.coca-cola.ru/ – 2018–2020). Но дори и в този слоган са подчертани същите **ключови идеи**, характерни както за руската, така и за българската лингвокултура: удоволствието от общуването с близки приятели, добавен е концептът за дома (вж. Зализняк, Левонтина, Шмельов 2005). В названията на ястията езиковата фантазия и творческата оригиналност не познават граници: *„Картофельная гармошка“*(наподобява по форма акордеон, направен от редуващи се резени картофи и кашкавал), *„Сытный пирог“ с сыром*(засищащ, питателен, богато приготвен пирог с кашкавал), *„Глубокая пицца по-чикагски“, „Вольная пицца“*(сравни с устойчивата фраза *вольная птица*), *Картофельные „Ла-ла-ладушки“*(игра по звуково сходство – *оладьи*, умалително *оладушки*‘кюфтенца’*, ладушки*‘детска ритмична игра с удряне на дланите’, *ладушки*– умалително от *ладно*‘добре, разбрано, договорихме се’, също и по сходство на формата – овалните картофени кюфтета приличат на длани), *Рататуй „А-ля-Рэми“, Грибной „Джонни Киш“*(кънтри певецът Джони Кеш и киш, вид хляб, подобен на пица), *Сырные маффины „Ваша сырность“*(оказионализъм – измислена благородническа титла „Ваша кашкаваленост“, паронимия между *сыр*и *сэр*) и др. (www.coca-cola.ru/ – до 2020 г.).

 При предаване на слогана на марката шоколадови продукти *Milka*(*TENDERNESS IS INSIDE*) ([www.milka.com](http://www.milka.com/) – 2018) са намерени различни функционални еквиваленти, но **ключовата дума**„*нежност*“ е запазена: в БЕ „*Милка – осмели се да покажеш нежност.*” ([www.milka.bg](http://www.milka.bg/)) и в РЕ *Акция Milka: „Поделись своей нежностью!“*(proactions.ru/actions/food/milka/milka-podel-is-svoej-nezhnostyu.html*), „Изумительно нежно тает во рту*“*, „Три шоколада – нежности хватит на всех!“*(www.milka.ru). Както ни съобщава частта за историята на бранда, през 1972 г. „*Запазената марка на Milka – лилавата крава Lila – прави първата си телевизионна изява*“ ([https://www.milka.com/bg/za-milka/](https://www.milka.com/bg/za-milka/) – 2025). Името чудесно пасва и на езиковите традиции и особености в БЕ в един от слоганите: *Лила вдъхновява нежните ти послания*, чрез омонимията на българско женско име *Лѝла*и разговорно наименование на лилавия цвят *лилà*. В новините по bTV полушеговито, полусериозно съобщават, че крава е преминала от българска територия на сръбска територия по иначе добре охраняваната ни европейска граница ([https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite-kravata-beglec.html](https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite-kravata-beglec.html) – 10.06.2018). След този абсурден „инцидент“ с крава на име Пенка (старо традиционно българско женско име с прецедентен характер според лингвокултурните изследвания), която е преминала границата, в интернет веднага се появи комично копие на опаковка на шоколад с надпис *Пенка*вместо *Milka*, като точно се възпроизвеждат шрифтът и белият цвят на надписа на лилав фон. Шеговити изображения на боядисани в лилаво и бяло истински крави, прасета, слонове, детски лилави крави – играчки на колелца „обитават“ в руското интернет пространство.

 За да се подсили **национално специфичният емоционално-оценъчен компонент**в рекламата върху опаковките на БЕ, се използва междуметието *Ммммм*, изразяващо положителна одобрителна оценка за нещо вкусно в БЕ. Междуметието се използва или самостоятелно като израз на емоцията на удоволствие и наслада (*MMM!).*www.milka.bg/products), или се слива с името на продукта, написано на латиница, и с названието на един от съставните продукти, образувайки общ комплекс, подхваща се от потребители и в коментарите към продукта:

 
- *Хрупкави бадеми, карамел и нежен Milka шоколад – не можеш да устоиш!*
- ***MMM****ILKA МЕГА ВКУСЕН*
- *БАДЕ****ММММ****И КАРАМЕЛ Нежността идва отвътре.*
- Златина Митева *Милка е ужасен боклук и не си струва парите.****Ммммм****, яжте сезонни плодове!*(от коментарите към рекламата) ([www.facebook.com/milka.bg/](http://www.facebook.com/milka.bg/) 20 април 2018 г.)

 **10.**Представеният тук материал позволява да направим някои **обобщения**относно средствата и степента на адаптиране на реклами на известни брандове в БЕ и РЕ.

 В **езиков**план се наблюдава разнообразие от стратегии: запазване на оригиналния слоган, буквален превод на рекламата, търсене на функционален еквивалент, предаване на езикова игра на ниво словообразуване, морфемно преразпределение на границите, буквализация или неологизация на фразеологична единица в целевия език. Най-често всеки от целевите езици развива свой собствен слоган, но обикновено ключовата дума от оригиналния език се запазва (например думата *„нежност“*в рекламата на шоколадови продукти *MILKA*). Очертава се следната тенденция – названията на продукти от определена марка често остават оригинални в БЕ, но се превеждат в РЕ или се изобретява емоционално функционално название. Обаче в последно време и в РЕ се запазват оригиналните чуждоезични названия, като се добавя уточняващо подназвание, описание на РЕ.

 В **невербално**отношение българските реклами запазват предимно изображения от оригиналния сайт на продукта, докато руските реклами използват национално популярни личности, възможна е дори пълна подмяна на образа, героя и сюжета.

 Като цяло се наблюдава тенденция руските реклами на световни марки да са по-силно адаптирани от българските, както езиково, така и визуално.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 ВЕЖБИЦКАЯ, А. 1999: Семантика междометия*.*В: *Семантические универсалии и описание языков*. Москва: Языки русской культуры, 1999,611–649.

 ГАНЧЕВА, С. 2020: Графичните игрови похвати в рекламата. В: *Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България, Научни трудове*, Том 58, Кн. 1, Сб. A, 2020 – ФИЛОЛОГИЯ, 342–353.

 ЗАЛИЗНЯК АННА, ЛЕВОНТИНА И., ШМЕЛЕВ А. 2005: *Ключевые идеи русской языковой картины мира.*Москва: Языки славянской культуры. 2005.

 ПЕТРОВА, К., АЛЕКСОВА, К. 1998: Синтактични особености на рекламния текст (наблюдения върху съвременния български и руски периодичен печат). Резюме. // Юбилейна конференция на филологическия факултет на ПУ – Юбилейна конференция на филологическия факултетна ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 21–23 октомври 1998. В: *Научни трудове на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“*, т. 36, кн. 1, 1998, Филологии, 365–366.

 ПЕТРОВА, К. 2016: *Сравнително изследване на междуметия в руски и български език.*София: Международно дружество по социолингвистика. 2016.

 ТРЕНДАФИЛОВ, Д. 2017: *Семиотично изследване на Търговската марка. Инструментариум, анализ и резултати.*София: НБУ, 2017.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/adaptatzia-pri-predavane-na-chuzdoezikovi-reklami.md)

## Чатът между устното общуване и писмените конвенции

**Резюме.**Авторките изследват чат комуникацията сред съвременните младежи, като поставят специален акцент върху фактическото общуване. Последователно се изтъкват специфики на фонетично, морфологично и на синтактично равнище. Подчертани са сходствата на изказванията в чата и някои разговорни синтактични модели. Изтъкната е ролята на този тип реч за проучване на устните изказвания и тяхната структура.

 **Ключови думи:***чат, разговорен синтаксис, удължавания, елизии, стилизация*

  

 Проф. Красимира Алексова е оригинален изследовател в няколко области на лингвистиката, тя е прекрасен преподавател, който увлича студентите и ги насърчава да поемат по пътя на езикознанието. Не на последно място, тя е колега, подкрепящ усилията на други учени и ползващ се с несъмнен авторитет, тъй като неведнъж започва интересни научни дискусии в нови полета. По случай нейния юбилей ѝ желаем здраве, щастие и удовлетворение от работата! Нека се радва още дълги години на плодовете на своя труд и на уважението на околните!

 Десетилетия наред Красимира Алексова работи в областта на социолингвистиката. В този текст се насочваме към едно стилистично изследване, а както е известно, стилистиката и социолингвистиката имат допирни точки, особено при проучването на устната комуникация.

 С традициите на Пражката лингвистична школа се свързва разграничаването на три разновидности на комуникативната функция: разговорна, професионална и научна, като всяка от тях се реализира в рамките на отделен функционален език, при който е налице единство в семантичен план, но и различна степен на точност при подбора на назоваващите лексикални единици и употребата на формули, както и различна степен на експресивност (вж. Попова 1994: 180).

 От постановките на пражките структуралисти по-късно у нас се развива идеята за наличие на книжовно-разговорен стил, който е задължителен за официалната сфера и се използва в предварително подготвено общуване, например в медиите, при представяне на научни доклади, лекции, уроци и пр. (Тишева 2014: 23).

 Наред с тази устна форма на общуване, която обичайно следва типични за писмената практика модели, съществува и друг вид комуникация, която е спонтанна, неподготвена, неофициална и ненормативна (Тишева 2014: 27). Тя е част от нашето всекидневие и се изследва чрез записи и техните транскрипции в рамките на различни традиции (Levinson 2008: 286 и сл.).

 Развитието на технологиите обаче ни дава възможност да използваме една друга форма на общуване, построена по обратния модел. Става дума за чата, който Л. Кирова определя като *хибриден жанр*(Кирова 2001). Тук спонтанната, неформална комуникация е представена писмено. Публикациите на Л. Кирова от 2001 г. посочват най-важните особености на този тип общуване. В следващото изложение си поставяме за цел да проучим има ли промяна на конвенциите 25 години по-късно.

 Тъй като обемът ни е ограничен, се съсредоточаваме върху чатове в месинджър на социалната мрежа *Фейсбук*, която не налага влизане в определено комуникационно пространство. В момента всеки потребител има на телефона си комуникационен канал, в който може да изпраща съобщения до своите приятели, до други потребители, както и да създава групови дискусии.

 Комуникацията е с различна степен на формалност, тъй като се общува с връстници, приятели, членове на семейството, преподаватели и пр.

 В този текст се поставя акцент върху неформалната комуникация между връстници. Проучва се фатическият разговор, както и кратки диалози с искане за информация, услуги и пр. Изследват се отделните езикови равнища и специално се очертават съчетаването и съотношението между конвенциите, характерни за книжните стилове, и особеностите на разговорната комуникация.

  

 
## Идентификация на участниците

 Участниците при общуването в месинджър обикновено не са виртуални приятели. Те поддържат връзки в реалния свят и използват приложението, за да си разменят съобщения по конкретен повод. Това е и причината в социалната мрежа да се заявяват с най-популярната си идентичност – обикновено чрез името и фамилията си. Общуването им тук не предполага анонимност. От близо 1470 приятели на авторките само 9 не са вписани с името и фамилията си (техни варианти, инициали или съкращения) при създаването на профил. Съответните самоназовавания тълкуваме като езикова игра, която може да се комбинира със самоирония. Това са забавни алюзии, прояви на находчивост, остроумие и пр.

 Например при *Maya Zaya Zaplesaya*, прякор на Мaя Петкова, е използвано ехотично повторение, характерно за детския говор, при което второто и третото „име“ създават семантични асоциации, но само за българи, а носителката живее в англоезична среда. При *Ferdy Durke*се натъкваме на игра с разкъсване на словната цялост, като името на романа на В. Гомбрович *Фердидурке*е представено като комбинация от име и фамилия на живеещата в Берлин българка. *Marie Kim*e никнейм на Mариела К. Тя го избира, тъй като в корейския поп Kim е популярно собствено име. В псевдонима си тя трансформира своето първо име Мариела в Marie, за да звучи по-корейски и използва *Ким*като фамилия.

 *Feather Bed*си създава псевдоним, за да се регистрира в социалната мрежа, тъй като не я харесва, но я смята за необходимост при комуникацията с приятели и близки. За първо име избира един от начините, по които подписва свои рисунки и разкази, а *Bed*добавя асоциативно, за да попълни липсващата фамилия. Както споделя, перото (*feather*) свързва с лекота и безвремие, качества, които определя като важни за своето изкуство.

 Тъй като участниците в комуникацията обикновено се познават лично, подобно самоназоваване има шеговит, по-рядко провокативен характер. На пръв поглед изглежда, че то не може да предложи различна перспектива към личността и да изгради нова идентичност. В обсъдените (макар и редки) случаи обаче личи, че носителите на специфични имена ги обвързват за важни за тях сфери на опита – писането, музиката, полонистиката, българския произход[[1]](#fnote1).

 Заслужава си да отбележим, че във Фейсбук се срещат и „принудителни“ самоназовавания, които се създават, след като профилът е бил откраднат и собственикът не може да използва името и фамилията си, тъй като вече са заети. Тук потърпевшите прибягват към прякори, напр. *Stanka Boyanska*. Създаденият „псевдоним“ може да имитира традиционно българско име, което обаче е семантизирано, т.е. връзката с произвеждащите основи е прозрачна.

  

 
## Прякори в месинджър

 От друга страна, при размяната на съобщения в месинджър комуникантите са свободни да сменят своите имена, като в младежките среди тази възможност се използва също като закачка. Всеки от пишещите може да извърши подобна смяна по време на разговора. Прави впечатление, че тук зад именуванията стоят сложни асоциации, в ход са дълги транзитивни вериги, известни и разпознаваеми само за двамата конкретни участници.

 Например: „*Пингвинулка*е Б.… Името е комбинация от *пингвин*и *булка*, а идеята възникна след прочитането на една статия, в която пишеше за партньорството между пингвините, което трае цял живот, понеже ние сме приятелки за цял живот“ (Е. Е., 21 г. Варна).

 „С П.… се наричаме *Пейпърче*. Името тръгна от една конкретна случка, когато исках да си сложа подправки на картофите, но вместо пипер (pepper) си поисках хартия (paper), защото понякога закъсвам с английския (Р.Р., 21 г., София).“

 „*Debug Duck*– Р. ме кръсти така, тъй като в програмирането е известно едно гумено пате, на което инженерите говорят, когато имат проблем с кода, но не могат да открият причината. Често самото изговаряне на проблема (пред гуменото пате) води до неговото решение. Няколко пъти се е случвало Р. да ми се обади с някакво затруднение и докато ми го описва, да намери изход“ (К. П., 24 г., София).

 „*Дий Ванчето*е названието на нашия групов чат, тъй като с момичетата от хотела се събирахме на диванчето при рецепцията, за да си говорим (Е.Е., 21 г., Варна).“ Тук езиковата игра е просто звуково изопачаване.

 Примерите могат да бъдат умножени, но водещо при всички е конкретното преживяване, към което насочва и сложната мрежа от асоциации, непрозрачна за околните. По тази причина подобни именувания имат кратък живот и се използват в ограничен кръг, често само от двамата общуващи или малка група съратници.

 Впрочем краткият живот на остроумни реплики (в случая прякори) е една от спецификите на младежкия жаргон, изтъквана в отделни публикации (Дичев 2024, Сивилова 2022: 37).

 С други думи по отношение на именуването в съвременната чат комуникация регистрираме една важна отлика по отношение на данните, изнесени от Л. Кирова (2001). Тъй като комуникацията тук се извършва между познати, анонимност не съществува и именуването рядко е шеговито – все пак то може да бъде приятелска закачка и да предложи различен поглед към идентичността на участниците.

  

 
## Графични системи при съобщенията

 Втората специфична особеност, която наблюдаваме, е налагането на кирилицата в размяната на съобщения. Докато в по-ранните етапи участниците в чатовете обменят информация на т.н. *методица*, условен правопис, включващ латински букви и някои цифри (Кирова 2001), днес е налице обратната тенденция. Общуващите пишат на кирилица и за да не превключват клавиатурата, те транскрибират чужди думи и съкращения, като понякога и игрово ги изопачават:

 *Е.Е.: И пуснах 4 перални*  
*…  
Б.Б.: Аз прибирах перални  
Е.Е.:****Систърссс***

 *Д.Д.:****Омг****, благодаря тиии (от съкращението на англ. OMG)*  
*Д.Д.:****Бтв****, в анкетата са участвали (от съкращението на англ. btw – by the way ‘впрочем’).  
хора от възр. диапазон 18–26*

 *К.К.: Снимка  
Искам  
Е.Е.: Не съм вкъщи  
К.К.: Ай Ай  
Намери****оф унтернета  
У телевизора***

 П.П.: *Децата ни ще са besties*Р.Р.: *Оооо да 1000%*

 От представените по-горе примери съвсем ясно личи, че при предаване на чужди думи няма конвенция. Те се изписват съобразно моментното решение, като един и същи комуникант може да използва латиница, а по-късно да продължи на кирилица, или пък да оформя много старателно съобщенията си по отношение на лексикалния подбор и пунктуацията, но да се откаже от преминаването на латиница като ненужно. Общата тенденция е запазването на кирилицата и изопачаването на чуждите думи:

 Б.Б.: *Ако бях отишла нямаше да имам   
Нужда от отбор – сама щях да се****изкеря****до подиума  
****П.П.: Харесах ти ноута

 В резултат от езиково смесване могат да възникнат новообразувания (*ноута, изкеря*). Например в първия случай от чуждия (английски) глагол *carry* *‘*нося’ е създаден оказионализъм с българска представка и окончание, като те поемат граматическата информация (т.е. показателите за лице, число и вид). Същевременно глаголът е аналогичен на българското из-нес-а (из-кер’- а), само коренът е зает от английски.

 Размяната на английски реплики на кирилица може да се използва шеговито, наред с друг тип стилизации:

 Р.Р.: *Как си Пейпърче*П.П.: *Вери гут  
Енд ю*Р.Р.: *Ол йес   
Ай хев а грип*П.П.: *УжасТ  
и ти ли Уа душа  
Всички сте грипосани*

  

 
## Удължавания и елизии

 Някои от спецификите на чата го сближават с устната комуникация на фонетично равнище. Става дума за наличието на дълги гласни и съгласни като стилистичен маркер не само на разговорната реч, но и на повишена емоционалност, както и елизиите, прояви на същата традиция:

 Е.Е.: *Алеексссс  
Здравеййй*С.С.: *Ехоооо!*Е.Е.: *Ко пааааайшшш  
А.А.: Хейййй  
Е.Е.: Митко!  
Ти си онлайнннн*

 Подобни удължавания се използват при репликите, отварящи комуникативния канал. Те са иконични, изписват се като опит да се имитира провикване и да се създаде впечатление за особен ентусиазъм.

 От друга страна, удължавания се появяват при междуметни реакции на получената информация, като трябва да отбележим, че тук традиционните езикови средства са обогатени и са налице полуконвенционални реакции, които са характерни само и единствено за чата и не излизат извън неговите рамки, но са повторителни. Не всички включват удължаване или съкращения: *Лелеее, Хахаха, Мда, Муахаха, Нъц, Мхм, Мдаа, Дап, Ъ?, Цццц.*

 При размяната на съобщения функциите им се покриват с тези в устния диалог:

 *Б.Б.: Тъкмо хапнах  
Е.Е.:****Ями***…  
*М. М.:И кога се благодари на академичния свят? В началото или в края на презентацията?*😀  
*С. С.: След въпросите.   
М.М.:Аааа  
…  
П.П.: Ти си до късно днес  
Р.Р.: Дааа*…  
Е.Е.: Утре сутринта тати ще ни вземе от гарата  
К.К.: Ииии  
Не питах само това  
…  
Р.Р.: Дечурлигата са много невъзпитани и нагли  
Ама мноооого  
…  
Л.Л.: Къде сте на почивка  
Р.Р.: В Троян  
Л.Л.: Ооо супер много хубаво

 Една част от тези реакции имат за пишещите точно определено значение (*хахаха*с вариант *хахах*вместо книжовното *ха-ха*е израз на весел смях, *муахаха*на злорадство), други са имитации на английски модели – дап (по подобие на *yep*), а трети са просто иконични в удължаването, въпреки че книжното междуметие предполага само една гласна.

  

 
## Стилизация на разговорни и диалектни модели

 Важна тенденция в съвременната чат комуникация е стилизацията на разговорни или диалектни модели на фонетично равнище. Тук може да се имитират местни специфики, които солидаризират участниците, или пък да се подиграват отклонения, характерни за друга диалектна област:

 Е.Е.: ***Како****и писа (Какво ѝ писа?)*К.К.: *Как****ве****?*Р.Р.: *И на родителите изобщо не   
им пука  
Или както би казал [Тони]****ни   
ги бърка***

 К.К.: Ми х**уу**(Ами хубаво)  
П.П.: *Госпожицата Валери ще пропуска****Щото****и тя болнава  
…*П.П.: *Да тя и преди****тва****беше*

 К.К.: *Давай да се зарадва и до там, тя със сигурност****нема****да го ползва*

 В.В.: *Защо да си лоша  
Бе човек*Е.Е.*:****Остъй***

 *Д.Д.:****Въх, чеки****да я дочета  
…*

 *П.П.: Честно ти казвам идея си нямам****къв****му е филмът на****тоя***

 *П.П.: Ти си мислиш майтап че е*  
*Сигурно  
Ама аз в****е****рно нямам представа   
с****кво****е известен Наполеон*

 От примерите личи, че стилизацията е характерна за местоименните форми, местоименните наречия, съюзите и императива, който впрочем се оказва с голяма честота в нашия корпус, вероятно като една от особеностите на разговорната реч. Много подробно стилизациите в неформалната интернет комуникация са изследвани от Ст. Буров (2021: 41 и сл.). От форуми и коментари към онлайн издания той извлича примери за имитация на източни, западни диалектни особености, на софийската градска реч, на идиолекта на Б. Борисов, на ромски произносителни особености, нa акавизма на рускоговорящите, на родопски говори и пр. Всички те са пародии, понякога подигравателни, друг път – хумористични.

 От друга страна, прави впечатление и проявата на разговорна стилизация при някои спомагателни и модални глаголи: *нема, моа, тря*. Както убедително показва и Буров, тази специфика отразява реални разговорни тенденции, тъй като служебните думи са с висока повторителност в речта и стремежът към редуциране е особено изявен (Буров 2021: 47 и сл.).

 В чата всички тези прояви трябва да разглеждаме като форма на съзнателна стилизация, тъй като те се появяват в речта на един и същ говорещ наред с обичайните за писмената практика реализации, които срещаме дори в следващия ход. С други думи търсеният ефект се постига и при еднократна употреба и стилизацията в речта на отделните говорещи няма системен характер.

 Подобни употреби подчертават неформалния аспект на разговора. Както пише Мария Илиева, в художествената проза те са много ограничени. Писателите ги избягват, защото могат да бъдат тълкувани като белег на недообразованост и да се разчитат като опит за снизяване на персонажа. Ето какво отбелязва изследователката по отношение на художествените текстове: „Прави впечатление фактът, че при стилизирането не се използват книжовно възприетите фонетични отклонения в ниския изговорен стил – книжовно възприети редукции, изпадания на *т*и *д*, сливания и др. […]. Очевидно стилизацията върви по посока да се употребява най-дистантно разположеното по скàлата висок – нисък стил фонетично средство. Нещо повече – ако авторът представи в писмения вариант такива отклонения – пак повтарям – допустими за устното книжовно произношение, те ще бъдат знак за ниската образованост на героя.“ (Илиева 2013: 34).

 В чата обаче поради затворения характер на общуването, което действително е донякъде спонтанно и наистина лично, подобна заплаха не съществува. Участниците се познават добре, те не се опасяват от загубата на престиж и се възползват широко от възможностите на стилистичната вариация. Вече посочихме, че те могат да имитират модели, характерни за градската реч, която използват: *остъй*, *чеки*, *нема*, *щот*, *ся*, *верно*и пр. или да осмиват чужди, нетипични, специфики (напр. *ни ги бърка*, *Вилитууу*, при говорещи от Западна България).

  

 
## Грешки

 Фонетичните стилизации ясно се отличават от непреднамерените отклонения, които например са налице при някои редукции на гласни:

 Е.Е.: *Викаш човек може да****отепе****(вм. утепе) с   
тях*К.К.: *Да*К.К.: *Може да я****избазикаме****(вм. избъзикаме) че са истински   
лещи и тя ще се  
притесни да не се счупят и ще я   
стреснем*

 Това е още едно доказателство, че речта е необработена и индексът на вниманието при нея остава нисък. Напротив, залага се на пренебрежително, саркастично и иронично отношение спрямо обсъжданите лица и въпроси. Некнижовните изписвания, които цитирахме, се санкционират от коректора и за да бъдат запазени в разговора, се налага пропускането на пунктуационния знак или веднага след тях преминаване на нов ред, защото в противен случай биват нормализирани (не задължително към думата, която пишещият има предвид).

 Както при всички стилистични средства обяснението с икономия на усилията е неподходящо, тъй като думите понякога са по-дълги от книжовния вариант, например при *Оке*и *Оки*, които се срещат многократно в нашия корпус, като заместители на по-ранното ОК[[2]](#fnote2)*,*също при *Ужаст*и др.

 Бихме искали да обърнем внимание и на още една особеност, която не е изследвана за българския език, но е обсъждана по отношение на други езици в Европа – наличието на различен тип грешки в речта. Според Гарнъм и съавторите му при неформална комуникация честотата на отклоненията (изследванията са правени върху Лондонско-Лундския корпус) е 1 на 890 думи[[3]](#fnote3).

 Грешки в нашия корпус откриваме при някои контаминации, напр.: *смъртно убийство*(сливане от *смъртно наказание*и *убийство*); *Жалко наистина ми се искаше да чуя че //някой си е****отдал заслужена почивка****// след сесията*(от *някой се е отдал на заслужена почивка*и *някой си е дал заслужена почивка*); *Някой от вас****предявява ли желание//****Да му звънна*(от *проявява ли желание*и *предявява ли претенции)*.

 Отклонения се наблюдават и при проявата на съвременни граматически тенденции, например замяна на имперфектните форми с аорист:

 Д.Д.: *Супер идея. Виж за кадри от  
„Зеления път“*Е.Е.: *Мисл****и****х, че мога да включа от   
различни филми кадри.*

 Тук Е.Е. използва граматическа метафора. Тя прави предложение, но от деликатност го отнася към миналото, в този смисъл действието е несвършено и актуално. Очевидно така го тълкува и събеседничката, защото се съгласява, като дава преувеличена положителна оценка:

  

 ![128-146-137.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/128-146-137.jpg "128-146-137.jpg")

  

 Впрочем замяната на очаквани имперфектни форми от аорист е анализирана в съвременен контекст от проф. Кр. Алексова (Алексова и др. под печат).

 На същата особеност в по-ранни публикации е обръщала внимание и Ст. Абазова (2017: 55). Тя посочва наличието на подобни тенденции особено при формите от 1 л. ед. и мн.ч. и ги тълкува като резултат от „някои социо-културни фактори, например в малкото четене на художествена литература или четенето на лоши и нередактирани преводи. Възможно е влияние да имат и чужди езикови модели“. От друга страна, Ст. Абазова подчертава, че подобни промени имат и вътрешноезикови основания, тъй като най-многобройната в съвременния език група глаголи има обща основа за имперфект и аорист (2017: 93). В конкретния контекст трябва да отбележим, че, случайно или не, говорещата е от Източна България и диалектно влияние също може да се допусне.

 Наблюденията показват, че грешките при разговор се отстраняват изключително рядко, но могат да бъдат коментирани. Както посочват изследвания в рамките на анализа на разговора, тук предпочитани са автокорекциите. В редките случаи, когато събеседникът се намесва, той повтаря казаното от другия комуникант и му дава възможност сам да отстрани допуснатата неточност (Levinson 2008: 340).

 В нашия корпус са записани няколко примера за автокорекции. Ще си позволим да изкажем предположение, че грешките в чата са по-чести, отколкото при устния разговор, тъй като малко преместване на пръста предполага избор на неподходяща буква.

 В нашия корпус те са 28. От тях автокорекция или коментар имаме само при 6, като един единствен път е направена поправка от събеседника:

 Е.Е.: *Какво ѝ продава*З.З. : *Преподава* физика*

 Преимуществено към самокоригиране се пристъпва, ако в резултат на изписването се появи възможност за неподходящо тълкуване на съобщението:

  

 ![128-146-138.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/128-146-138.jpg "128-146-138.jpg")

  

 П.П.: *Ти поне си корава и въпреки че*  
*Си болна ще рипнеш на дисло  
К**

 Като втора причина може да се изтъкне известна дистанция между общуващите или йерархична разлика:

 К: *Аз тази дума не знам какво о****ц****начава  
З*М. М.: *И кога се благодари на академичния свят? В началото или в края на презентацията?*😀  
С. С.: *След въпросите.*М.М.: *Аааа*С. С.: *Когато ти дадат право на отговор.*М.М.: *Аз мислех, ме рака трябва да започна*😀🤭🙂  
*Оф, редактора пише вместо нен  
Или съм кьорава*

 Най-често поправките се явяват след края на съответната реплика, а не след сгрешената дума. Тук трябва да се има предвид, че ако при устното общуване думата може да бъде повторена веднага след грешката, тъй като говорещият чува съобщението, докато го произнася, в чата като писмена форма доминират автокорекциите след края на репликата, когато пишещият в очакване на отговор вижда изпратеното от него съобщение и установява отклонението. Само в един от случаите отстраняването на грешката става след следващия ход на събеседника:

 Б.Б.: *Много ми е мъчн****а***Е.Е.: *Голяма тайфа сме*Б.Б.: *Мъчно*

 Технологиите вече ни предоставят възможност за редакция на съобщението, с което сближават чата с писмените стилове:

  

 ![128-146-139.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/128-146-139.jpg "128-146-139.jpg")

  

 
## **Умалителни**

 Както подчертават изследователите, разговорният стил (разговорната комуникация) е насочен към представяне на емоционални реакции на определени лица и събития (Замбова 2018: 21). По тази причина той най-често е експресивен, съдържа голям брой оценъчни думи и изрази.

 Смятаме, че като проява на тази тенденция трябва да се тълкува употребата на умалителни в разговорите. Тяхната естествена поява е свързана с теми, предполагащи обсъждането на малки деца, домашни любимци, умалителните заемат важно място и в езика на влюбените (Стоянова 2006: 55):

 Р.Р.: *Ами онзи ден спомена, чв   
иска кученце хахах*

 Р.Р.: *Ще дойдете ли на 5ти с бебинка*

 Р.Р.*: Даа наистина, ще си починеш  
Пательони* ❤️  
Т.Т.: *Бебо имам едно въпросченце  
Приличам ли ти на коте*😆😆  
Р.Р.: *Голямо си чудовищенце патинка*

 Във всички славянски езици умалителни се появяват при разговори за храни и напитки и се използват често от представители на професии в сферата на обслужването:

 Х.Х.: *А тези кюфтенца  
Каква е гарнитурата*

 Деминутивите могат да се използват в опит за омаловажаване на определено събитие, но и като глезено говорене между близки приятел(**к**)и (което ги сближава с езика на влюбените, но вероятно е характерно само за общуването при момичетата). Тяхната висока емоционалност е разглеждана в нашата наука като една от стратегиите за предизвикване на обратна връзка и в този смисъл за установяване и поддържане на комуникацията (Стоянова 2006: 57).

 И.И.: *Гледам като две капки вода, и лежа болна  
Малко****температурка***…  
Б.Б.: *Тъкмо хапнах  
И имам щръкнала****тумбичка****…*Б.Б.: ***Цунки***…  
Р.Р: *Ари бе мацка какви са тези   
изтънчени лъскави ноктенца*

  

 
## Синтактични специфики

 И накрая, иска ни се да обърнем внимание на една особеност на чата, която го сближава с устната, неподготвена комуникация.

 Не малко изследователи подчертават големия брой местоимения в разговорния стил (Йосифова, Илиева 1999: 92, Бояджиев 2007: 282). В своето изследване Мира Ковачева се спира на наличието на специфичен синтаксис, характерен за устната реч. Тя излага данни за малкия брой изречения в анализираните от нея текстове, които съдържат най-елементарната книжна структура: подлог – сказуемо – пряко допълнение. Ковачева смята, че за устната реч е характерно никога несвършващото изречение (Kovatcheva 2012: 97). Тук се предпочитат едноместни предикати, като новата информация рядко заема позицията на подлога, особено често е представен с местоимение (Kovatcheva 2012: 97).

 Тази специфична особеност не е свързана с липсата на планиране, а с прозореца на внимание. Говорещият добавя новата информация постепенно, по спирала (Kovatcheva 2012: 98).

 Б.Б.: *Това е на здрав човек  
Възрастен  
…*

 ![128-146-139.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/128-146-139.jpg "128-146-139.jpg")

 Р.Р.: *Последното ме кефи много*  
*Клипче  
Как показваш* 🖕  
*На Калоян*

 Изказванията в разговорната реч се отличават с висящи топици (*pending topics*), осъществяващи референцията, като към тях се добавят реплики, в които единицата, въведена като висящата фраза, може да заеме всяка позиция (Kovatcheva 20212: 98).

 Б.Б.: ***Катя т****я няма избор да не работи  
Райна ще се прибере  
Ама не знам кога****Тя и тя****не знае*

 Е.Е.: *Единствено тези истории исках   
да използвам за аргумент на  
моята теория****Една****( та?)****е бабата нея****най-вече*

 Спецификата в чата е свързана с това, че тук вместо висящата фраза може да се появи картинка, която да поеме нейните функции:

  

 ![128-146-142.jpg](https://bgrech.eu/images/articles/128-146-142.jpg "128-146-142.jpg")

  

 Като цяло изследователите посочват спецификата на разговорния синтаксис, който се отличава от синтаксиса на писмената реч. Тук бихме искали да обърнем внимание, че едва ли е уместно в този контекст да говорим за некнижовнст и отклонение от нормата. Известно е, че устната реч е първична и възприемането ѝ като отклонение е проблемно. Разбира се, налагането на устни структури в писмени изказвания не може да бъде препоръчително. По тази причина Маккарти и Картър дискутират възможността да се развиват две отделни граматики – устна и писмена, които да подпомагат чуждоезиковото обучение при овладяването съответно на устната и писмената практика на чуждия език (McCarthy, Carter 2006: 29) .

 От друга страна, както те, така и Ковачева се обявяват за по-голяма близост между устната реч на различни езици в сравнение с техните граматически системи, следвани в писмените стилове (McCarthy, Carter 2006: 40, Kovatcheva 2012: 113).

 Друга специфична особеност на разговорния синтаксис е наличието на междуметни сказуеми (Kovatcheva 2012: 110):

 Е.Е.: *Човека осъзна че е смъртен и****айде юруш****половин час мисли*

 Също както в разговорната реч, в чата предикацията може да се осъществява интонационно:

 Р.Р.:*Човеко  
Ако знаеш какво стана  
Шефката днес  
Директно от дискотеката  
На бара  
Пияна на мотика  
И бях сервитьорка*

 Въпреки че в чата има проникване на подобни структури, не можем да смятаме, че те доминират. Налице са множество книжовни синтактичния модели. В нашия корпус по отношение на синтаксиса книжовните тенденции остават доминиращи.

 От друга страна, някои от пишещите, особено при бърза размяна на съобщения, се отказват напълно от оформянето на изказването като текст и го разчленяват на фрази, като всяка от тях се изпраща на отделен ред. Водеща тук е не синтактичната, а интонационната оформеност. Новият ред е практически ориентир за четящия за прозодията на изказването. Тъй като писането отнема повече време от изговарянето на репликите и нормалната размяна на ходове се забавя или се затруднява, вече е създадено технологично решение, което обозначава точно към коя от репликите е насочена съответната реакция.

 Чат комуникацията предполага и специфична употреба на местоименията, където също личат разговорни модели:

 Е.Е.: *Нещо не съм в настроение…*  
П.П. (по повод Наполеоновите войни): *А това го знам да  
Нещо с Хитлер го сравняват*.

 Тук неопределителното местоимение за среден род единствено число – *нещо*се съчетава с глагол и се използва във функцията на наречие. Както посочва Р. Ницолова, в тези случаи то показва липса на информация от страна на говорещия относно представения от думата признак (Ницолова 2023: 206).

  

 
## Заключение

 Посочихме някои от особеностите на чат комуникацията, които я сближават с устното общуване. Тук се акцентира върху емоционалните реакции и конвенциите за тяхното отбелязване на фонетично равнище – чрез удължаване и елизии, създаване на иконични междуметия, на морфологично равнище с използване на чужди корени (като белег на жаргона), които получават български граматически маркери и непреднамерената (несъзнателна) употреба на някои синтактични конструкции. С очертаването на тези особености не можем да изчерпим спецификата на чата като силно вариативен неконвенционален и ненормативен тип комуникация, където индивидуалният стил и конкретният контекст играят значителна роля. В този текст се опитахме да привлечем внимание към отделни негови особености и да покажем, че анализирането на чата е още една от формите за изследване на устната комуникация, макар че винаги трябва да си даваме сметка за неговия непряк устен характер.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АБАЗОВА, СТ. 2007: *Аорист и имперфект в българския език днес*. София: Парадигма*.*

 АЛЕКСОВА И ДР. (под печат): АЛЕКСОВА, КР., ЛАСКОВА, Л., АПОСТОЛОВА, Д., МОСКОВА, М., СИВИЛОВА, Я. Употреби на аориста вместо имперфекта в съвременния български език в лингводидактологичен аспект.

 БОЯДЖИЕВ, Т, 2007: *Българска лексикология*. София: Анубис.

 БУРОВ, СТ. 2021: Относно имитацията на устна реч в интернеткомуникацията. В: *Проблеми на устната комуникация***,**кн. 12. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 39–52.

 ДИЧЕВ, Б. 2024: „Лафът“ като съвременна фолклорна форма – един труден опит за жанрово обособяване. В: *Митове. Фолклор. Етноси.*София: Издателство на БАН.

 ИЛИЕВА, М. 2013: Стилизация на устна комуникация в български художествени текстове. В: *Проблеми на устната комуникация*. Кн. 9, II. Отг. ред. М. Илиева. Велико Търново УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 30–40.

 ЙОСИФОВА, Р., ИЛИЕВА, М. 1999: *Стилистика*. Велико Търново: Фабер.

 КИРОВА, Л. 2001. Особености на чат-разговора. В: *Електронно списание LiterNet*, 2001, № 7 (20) [https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm](https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm).

 НИЦОЛОВА, Р. 2023*: Българска граматика. Морфология*. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“.

 ПОПОВА, В. 1994: *Българската стилистика до 50-те години на XX в.*Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“, 1994.

 СИВИЛОВА, Я. 2022: *Археология на фразата*. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“.

 СТОЯНОВА, Ю. 2006: *Психолингвистични изследвания*. София: Веда Словена – ЖГ.

 ТИШЕВА Й. 2014: *Прагматика на устната реч*. София: Фонд Научни изследвания.

  

  

 [1.](#note1) Разбира се, във Фейсбук тези процеси не са толкова ярко изявени, както в отделни форуми, при коментари на публикации в онлайн медии и пр. Например в Mediapool рядко присъстват собствени имена (обикновено с малка буква), коментиращите се обозначават като*: Велика България, F16, Спирто, Мазен Кумунис, БГаньо, Ясен от Герман Тракторист, sоmеonе*и др.

 [2.](#note2) *К, Ок, Окей, Оки*– изразяват отношението към получената информация, но и към събеседника. *К*и *Ок*се смятат за груби, *Окей*за неутрално, а *Оки*е добронамерено.

 [3.](#note3) Други специалисти дават близки стойности. За Бакри тя е 1 на 1000 думи (Bakri 2019: 198).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/chatut-mezdu-ustnoto-obshtuvane-i-pismenite-konvetzii.md)

## Реторическо-естетическата доктрина и началата на съвременната българска лингвистика

**Резюме**. Настоящата статия разглежда риторичната и естетическата доктрина на Александър Теодоров-Балан като основа за формирането на съвременната българска лингвистика. Анализира се неговата концепция за езикова култура като синтез на научна прецизност, естетическа мярка и морална отговорност към словото. Изследването проследява основните принципи на неговата езикова философия – точност, чистота, структура и мелодия – които се интерпретират като показатели за духовна и културна зрялост. Особен акцент е поставен върху ролята на Балан в кодификацията на книжовния език, ортографските реформи и установяването на езиковите норми. В статията се твърди, че творчеството на Балан представлява не само научен принос, но и културна и морална програма, която е в основата на българската филологическа традиция и съвременната лингвистична мисъл.

 **Ключови думи**: *Александър Теодоров-Балан, българска лингвистика, езикова култура, риторично-естетическа доктрина, езикова норма, кодификация, ортографска реформа, чистота на езика, национална идентичност, филологическа традиция*

  

 Животът и делото на Александър Теодоров-Балан представляват фундаментален етап от изграждането на българската филологическа наука и кодификацията на книжовния език. Чрез своите граматически трудове, борбата му за езикова чистота, усилията за правописна унификация и активната му роля в университетския и обществения живот той се превръща в ключова фигура, чийто принос надхвърля пределите на академичната общност. Балан успява да съчетае научна прецизност с национално съзнание, поставяйки основите на модерното българско езикознание и оставяйки траен отпечатък върху културната и образователната история на страната. Научното наследство на Александър Теодоров-Балан е тясно свързано с процеса на изграждане и стабилизиране на българския книжовен език в края на XIX и началото на XX век. Той осъзнава, че младата българска държава има нужда от единна езикова норма, която да обедини различните диалектни и културни традиции. В този смисъл Балан се превръща в първия систематичен кодификатор на българския език, създавайки концептуална основа за неговото развитие като национален книжовен стандарт.

 Роден е в село Кубей, Молдова, в семейство на преселници от български произход. Първоначалното си образование получава в Болградската гимназия – един от най-престижните и авторитетни български образователни центрове извън пределите на отечеството през XIX век. Завършва я през 1878 г., като бързо се откроява сред най-добрите ученици със своята системна подготовка, целеустременост и склонност към езиковедски занимания. Още същата година се установява в София, която в този период се оформя като духовен и административен център на младата българска държава. През 1879 г. започва служба като чиновник, но скоро осъзнава, че истинското му призвание е в науката и образованието. Затова заминава за Прага, където следва славянска филология и посещава лекции в университета. Там Балан се формира в европейска академична среда, усвоявайки методите на славистиката и съпоставителната лингвистика, които по-късно ще приложи в български контекст. Впоследствие специализира и в Лайпциг, където има възможност да работи под ръководството на утвърдени учени като К. Бругман – един от основателите на младограматическото направление в езикознанието. Така Балан получава стабилна филологическа основа, съчетаваща най-новите европейски научни подходи с ясното съзнание за необходимостта от изграждане и кодифициране на българския книжовен език. Защитава и докторска дисертация в Карловския университет, Прага през 1884 (,,За звука ер малък в новобългарския език“).

 След завръщането си в България Балан започва активна преподавателска и организационна дейност. Той е сред създателите на Висшето училище в София (по-късно Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Става ръководител на катедрата по българска литература 1893–1907, 1910–1924 и неколкократен ректор на висшето училище: 1888–1889, 1896–1897, 1902–1903 г. Чете лекционни курсове по общославянска етнография, принципи на езикознанието, българска граматика, диалектология, българска реч, славянска литература, българска литература и други. Той е „пръв теоретик на българския книжовен език, на българската фонетика и граматика“ (Първев, 1987: 317). В този ранен етап от научната си кариера Балан съчетава преподаването с изследователска работа и с активна културна дейност, включително участие в редакции на списания, книжовни дружества и езикови комисии. Особено значим принос от този период е неговата работа върху устройството и нормализацията на българския книжовен език. Той поставя началото на системни изследвания върху езиковата чистота, правилата на правописа и необходимостта от създаване на стабилна езикова норма. Първоначалните му трудове са насочени както към теоретични проблеми, така и към практически въпроси – изграждането на ясни правописни правила, уеднаквяването на книжовния език и утвърждаването му като основен носител на националната идентичност.

 Първите научни приноси на младия учен са свързани с диалектологията в студията му ,,Западните български говори“. В нея той разглежда родопските говори в Зайчарско, Трънско, Пиротско, забелязвайки широкото *о*, характерно за област Смолян, и предлага родопските диалекти да са отделна група от западните и източните. Това деление е частично прието, макар и до днес да се отделят две основни групи. Голямото желание на Балан е книжовният език да бъде предпазен от прекомерното влияние на чуждици, особено от турцизми и излишни заемки от западноевропейските езици. За него езикът не е само средство за комуникация, а носител на националната културна идентичност. Затова той последователно въвежда принципа за „чистота на речта“ и предлага замяна на чуждите думи с български еквиваленти, когато това е възможно.

 Въпреки критиките на някои съвременници, тези усилия имат дългосрочен ефект и подпомагат изграждането на по-устойчив книжовен език. Първият ректор на Софийския университет се обявява срещу ,,натурален“ (натурално вино), ,,кауза“ (справедлива кауза), ,,вмешателство“, ,,курорт“, ,,бира“, ,,порядък“, ,,грозя“ (грози да падне), „смазвам“ (смазвам машина), „настъпя“ (настъпи нощ), ,,консумирам“, ,,сервирам“, ,,тренирам“, ,,направлявам“, ,,старая се“ и др., които имат хубави български съответствия като „чист“, „естествен“ (чисто вино), „дело“ (право дело), „намеса“, „летовище“, ,,пиво“, „ред“, „заплашвам“ (заплашва да падне), „намазвам“ (намазвам машина), „наставам“ (настана нощ) (Стойков, 1982: 267). Както отбелязва Ст. Стойков, ,,едни от тия думи за заети от народни говори (летовище, кланица, хижа), а други от западни славянски езици (творба), а трети са създадени лично от него въз основа на наличния български езиков материал (усет, заплаха, дейност, общувам)“ (Стойков, 1982: 268). Балан предлага и различни термини, които заместват чужди, като например „думоред“ (словоред), „крайка“ (окончание), „облик“ (форма), думатворба (словопроизводство). За него чистотата на езика има и нравствена стойност. „Истинска любов към родната реч е основа за нейното опазване и развитие“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 40). Любовта тук е дисциплина: готовност да откажем удобната чужда дума, когато имаме силно свое, и да предпочитаме ясното пред претенциозното. В този дух той оценява пуризма като „оправдан в потеклото си, законен в следователността и пакостлив в страстта“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 10) – формула, която показва отказ от крайности. Програмата за чистота е културна, просветителска и умерена, а не рестриктивна. Тази негова строгост е балансирана от реалистичното му разбиране за историческата динамика: „Никой език на народ, който общува с други народи и култури, не е без чужди думи… Да гониш из българския език такива чужди думи, които са се уталожили и закрепили в речта му, е духовно и веществено невъзможно“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 23). Така Балан разграничава оправданите, утвърдени заемки от модните и излишни чуждици.

 Значим е и неговият принос в областта на граматиката. Още през двайсетте години той има желание да създаде по-обширна граматика, но успява да издаде само един том. ,Знак за оживления в областта на фонетиката е ,,Българска граматика. Звукословие“ 1930 г. „В тази първа научна българска фонетика са разработени много проблеми, не само фонетични, но и морфологични, правописни, диалектоложки, езиковоисторически и други. Тя съдържа голямо богатство от наблюдения, прецизни анализи, нови идеи в областта не само на фонетиката и фонологията и верни обобщения“ (Първев, 1987: 33) В нея авторът изказва своите наблюдения, например, „че ударената сричка се отличава не само по своята сила, но и по своята височина“ (Стойков, 1982: 268). Балан създава и първия учебник по български език, който е научно издържан (в Пловдив през 1898 г.), както и първите систематизирани граматически трудове, които служат не само за обучение, но и за научна основа при бъдещите езиковедски изследвания. Изключително важна се оказва и ,,Нова българска граматика“ София (1940 г.), в която се разглеждат нови особености на имената и глаголите. Издава и ,,Нова българска граматика за всякого“ през 1954 г. В граматическите си трудове Балан търси съчетание на традиция и новаторство. „Особено място в българската граматична литература заема Балановата ‘Нова българска граматика’, в която по новому се разглеждат граматични особености на българския книжовен език“ (Радева, 2008: 32). Той въвежда и популяризира понятия като „морфема“, „облик“, „емфаза“, „кръстословие“, „изговор“, „книжовен“ (Радева, 2008: 35), настоявайки научният език да бъде разбираем и да израства от българската реч. Във всичките свои трудове обединява традицията на българските възрожденски граматици с новите методи на младограматическата школа, която е усвоил в Лайпциг. По този начин неговите научни приноси съчетават национална перспектива и европейска научна прецизност.

 Балан утвърждава езика като мярка за духовното и културното състояние на нацията. Неговата концепция за езиковата култура надхвърля чисто филологическите граници и се превръща в програма за културно възпитание, основана на образование, самосъзнание и любов към родната реч. В статията си „Езикова култура“ Балан разглежда езика не просто като средство за общуване, а като израз на духовното равнище на народа. Неговият труд формулира цялостна философия за културата на езика – съчетаваща морал, естетика и отговорност към словото. Той проследява произхода на думите „култура“, „култивирам“ и „култ“, извеждайки ги от идеята за обработка – първоначално на земята, а впоследствие и на човека и духа. Пише, че културата е „обработка на ума, нравите и чувствата“ и че истински културен е онзи човек, който „превръща труда си в съзнателно усилие за усъвършенстване“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 683). В този смисъл езиковата култура е висшата форма на духовна култура, тъй като чрез езика човек изразява и оформя мисълта си. Балан заявява: „Култът към собствения език е култ към самия себе си като човек, член на обществото, като личност“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 684). Разглежда езика като едновременно средство и израз на мисленето. В човешкото съзнание, отбелязва той, „говоренето и мисленето, език и мисъл са неразлъчни“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 685). Следователно всяка култура започва от езика, защото езикът е огледало на народния дух. В този контекст той формулира и мисълта: „Култивираната реч сочи култивирана мисъл, а култивираната мисъл – култивирана реч“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 686). Езиковата култура според него не се свежда до граматика или правопис, а включва осъзнато отношение към езика като духовна ценност, способност да се изразява мисълта с мярка, точност и красота. Особено важен принос на Балан е разграничението между култура в езика и култура на езика. За него ‘култура езикова’, като вид човешка култура, може да се разбира и тълкува главно в два смисъла: „първо, култура в езика; второ, култура на езика“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 689). Първото понятие – култура в езика – се отнася до вътрешното богатство, изразителност и смислова дълбочина на речта. Второто – култура на езика – обозначава обработката на самия език, т.е. усъвършенстването на неговите форми, норми и произношение. Истинската езикова култура, подчертава Балан, възниква, когато съдържанието и формата на словото се намират в хармония. Езиковата култура за Балан е не само филологическа дисциплина, а морална отговорност. Той предупреждава, че обиходната реч на образованите българи често обеднява и губи връзка с живия народен говор: „Обиходната реч на нашия книжовник и общественик е бедна – не знае вече думи и значения, като напр. ‘кръшна’, ‘троица’…“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 698). Тази загуба на словесно богатство според него означава отчуждение от народната култура. Следователно задачата на книжовниците е да „възпитават обществен вкус към българската реч“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 699).

 В раздела „Езиково изкуство“ Балан определя личното езиково майсторство чрез четири основни качества: правилност, чистота, строй и мелодика Той разбира езика като „творчески материал“, който изисква внимание и усет, подобно на изкуството. Правилността е свързана с нормата, чистотата – с избягване на излишни заемки, стройността – с логическа подредба, а мелодиката – с хармонията на звука и ритъма в речта. „Правилният изговор е признак на добро възпитание и на добър вкус“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 692). Според него образованието трябва да възпитава „слух за ритъм и интонация“, защото чрез тях се изгражда вътрешната култура на речта. Балан разглежда музикалността на езика като негово естествено свойство. Той пише, че ритъмът и интонацията на на..родната реч трябва да се съхранят и в книжовната норма, защото те придават на словото живот и изразителност. Според него книжовният език не трябва да бъде лишен от вътрешна музикалност, защото ритъмът е отражение на мисълта и чувството.

 Балан разглежда чистотата на езика като белег на национална самосъзнателност, но същевременно предупреждава срещу фанатизма на „езиковото чистене“, макар да е убеден, че „Всеки, който е роден в свой език, … обича да го има и чувства чист, без чуждици“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 695). Авторът защитава принципа на умереността – езикът трябва да се развива естествено, като приема чужди влияния само когато те обогатяват изразността му. „Ако има на лице крайност с чуждици, естествено ще изпъкне и крайност с чистене“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 695). Чистотата, следователно, не е изолиране от света, а възпитано чувство за мярка – умение да се поддържа идентичност без затваряне.

 Той призовава за духовно обновление чрез езика. Отдава почит на „всички работници – големи и малки, чиито книжовни труди ни създадоха днешния книжовен език“ и призовава бъдещите поколения „да култивират обществения вкус към българската книжовна реч“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 711). Концепцията на Александър Теодоров-Балан за езиковата култура е в основата на създаването на съвременната българска езикова норма. Тя задава реторико-естетическа рамка, в която правилността, чистотата и стройността на езика се осмислят като белези на духовна зрелост. Основни принципи на съвременния книжовен стандарт – като кодификацията, правоговорната норма и езиковата умереност – отразяват Балановото виждане, че „културата на езика се крепи на езиково съзнание“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 684). В педагогически аспект идеите му остават актуални: езиковото образование не бива да се свежда до усвояване на правила, а до възпитаване на вкус, естетика и отговорност към словото. Неговата концепция може да се определи като интегративна езикова култура, съчетаваща функционална правилност, естетическа изразност и етика на речта.

 Особено внимание Балан отделя и на правописната система. Сам признава: „Друга борба ме е занимавала през цели 60 години – от 1893 г. насам, та и сега. Това е българският, научно оправдан, съвременен правопис“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 11). Ключова за него е разликата между език и правопис: „Език и правопис са две неща съществено отделни; па промени ли се правописът, не се променя и езикът. Но ако правописът не следва езика, той става препятствие, а не помощ“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 12). Правописът е инструмент; той трябва да улеснява общуването, а не да го затруднява. Оттук следва и критерият за реформа: тя е оправдана, когато отразява живата реч и намалява излишните усложнения. Балан търси баланс между фонетичния принцип и историческата приемственост, за да се запазят и разпознаваемостта, и достъпността на писмената практика. Неговите предложения оказват трайно влияние върху по-късните правописни реформи и върху официалното установяване на нормата. Като преподавател и ректор той гледа на реформите като на образователен проект. „Без езикова просвета всяка промяна остава на хартия“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 30) — затова училището и университетът са призвани да внедряват и обясняват нормата. В обществения дебат Балан отхвърля и консервативната неподвижност, и радикалната фонетизация на правописа. Неговият път е трети: научно обоснована норма, утвърждавана чрез просвета, която вдъхва доверие и стабилност.

 Балан не само създава академична среда за обучение по филология, но и полага основите на българската научна езиковедска школа. Под негово ръководство израстват поколения учени, които по-късно продължават делото му и разширяват хоризонтите на българското езикознание.

 Лексикографската работа е естествено продължение на програмата му за норма и култура. За Балан речникът е „културна институция, която кодифицира богатството на езика“ (срв. Радева, 2008: 41). Той държи „в речника да влиза само чиста и народна дума, която има място в книжовната практика“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 41) и вижда в тълковния речник възпитателен инструмент: „да възпитава народа в любов към родната дума и да го отучи от чуждиците“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 42). Затова през 1914 година предлага на членовете на Историко-филоложкия клон на БАН създаването на тълковен речник. След четири години създава специална комисия, чиято задача е да реши как трябва да изглежда речникът, какво да включва, начина, по който да бъдат записани думите и значението им. След като се събира материал и се пристъпва към издаването на речника, Историко-филоложкият клон на БАН спира издаването му, а комисията се принуждава да го издаде със свои собствени средства. След много препятствия Балан, Стоян Аргиров, Беньо Цонев и Стефан Младенов подготвят първата книжка на ,,Български тълковен речник” (София, 1927 г.)**,**но още при излизането ѝ Цонев умира, след това се отказва и Аргиров; останалите двама членове обаче не се отказват и стигат до шеста книжка на тълковния речник, а след това се разделят. Авторитетът на Балан и общественото му присъствие допринасят за възприемането на книжовния език като централна културна ценност и като фактор за национално единство.

 Идеята за книжовния език като национална институция придава смисъл на всички негови усилия – от ранните статии и речници, през „Нова българска граматика“, до активното участие в правописните комисии. Балан е наследник на възрожденската традиция да мислим езика като средство за духовна еманципация, но я пренася на академично ниво, където се изискват метод, системност и дългосрочни решения: „Езикът е основа, върху която се изгражда културата на един народ“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 21). В основата на неговата езикова философия стои убеждението, че книжовният език трябва да запази своята народна основа. Той от ранните си текстове настоява за премереност към чуждите думи и калки, особено когато съществуват добри български съответствия. „Заблуда е, че чуждите думи правят езика неоснователно богат. Напротив, те го правят несвой, ненароден, и трябва да се гонят“ (Балан, цит. у Радева, 2008: 22).

 Александър Теодоров-Балан е сред онези личности, които превръщат науката в обществена мисия. В историята на българската филология неговото име стои редом с най-влиятелните модернизатори на езиковата мисъл у нас, защото съчетава научната дисциплина, педагогическото посвещение и гражданската отговорност. За Балан езикът не е просто средство за общуване, а духовна конституция на народа – символ и инструмент на културната самостоятелност. Затова и неговата работа – граматическа, правописна, лексикографска – трябва да се разбира като част от голямата програма за изграждане на авторитетен български книжовен език. Синтезирайки неговите идеи за чистота на езика, правопис, граматика и речник, можем да видим цялостна културна програма: да се изгради ясен, богат и благозвучен книжовен език, който да бъде едновременно национален по дух и съизмерим с европейските стандарти. В съвременен контекст – при натиска на глобалните влияния и англицизмите – предупреждението му, че любовта към родната реч е основа за опазването и развитието ѝ (Балан, цит. у Радева, 2008: 40), звучи особено актуално.

 Балан е и активен обществен деятел. Членува в различни комисии и дружества, работи по създаването на българска енциклопедия и участва в дейността на Българската академия на науките. Делото му е повече от сбор от научни публикации; то е модел за това как езиковедът може да бъде строител на култура. Чрез борбата за научно оправдан правопис, чрез модерната граматика, чрез лексикографските инициативи и чрез просветителската си дейност Балан полага основите на устойчив книжовен стандарт. Наследството му остава мерило за езикова дисциплина и национално достойнство.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ-БАЛАН. 2008. Любов за родна реч. Съставител: Василка Радева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ПЪРВЕВ, Хр. 1987. Създатели и творци на българското езикознание. София: Народна просвета.

 СТОЙКОВ, Ст. 1982. Александър Теодоров-Балан. В: АНДРЕЙЧИН, Л., ПОПОВА, В. (съст.). Строители и ревнители на родния език. Пантеон. София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, с. 265–271.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/retorichesko-esteticheskata-doktrina-i-nachalata-na-suvremennata-balgarska-lingvistika.md)

## „Пуста да опустееш!“ Лингвистичен анализ на проклятия от Североизточна България

> *В памет на прародителите ни!*

 **Резюме.**Статията представя семантичен анализ на проклятията в българския език, говорен от етнически българи, и в турския, говорен от роми-мюсюлмани от Североизточна България. Проклятията на турски и български са описани по класификацията на Димитрова (2010) 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятие за смърт и (неизлечими) болести 3) проклятия за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятия за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност 5) проклятия за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване. И в двата езика при кълненето се използват оптативни изрази, но в турския на ромите мюсюлмани се използва и императив за изразяване на емоциите. В българския език в проклятията императивът почти не се среща.

 **Ключови думи:***проклятия, семантичен анализ, български език, турски език, роми-мюсюлмани*

  

 
## 1. Проклятията в български език и в турски, говорен от роми-мюсюлмани от североизточна България

 Тази статия има за цел да представи структурно и да анализира лингвистично събран масив от проклятия на български език и на турския език, говорен от етнически роми-мюсюлмани в Североизточна България. Отчетен е фактът, че има две основни характеристики на турския, говорен от ромите мюсюлмани в Североизточна България: техният език е вариант на Османския турски, който се е говорил на територията на Османската империя през XVIII, XIX и XX в. (Redhouse 1884) и е вид „балканизиран турски“, т.е. той има някои от характеристиките на Балканския езиков съюз, които липсват в турския на етническите турци (Baski 1995; Kyuchukov 2015; Kappler 2023). При ромите мюсюлмани, говорещи турски език, се е получил „островен“ език, който не е бил в контакт с турския, говорен в Турция, и затова той има някои особености, които са резултат от интерференция и влияния на българската речева практика. Като цяло този процес е малко проучван, но смятаме, че предлаганото изследване е стъпка в тази посока.

 В европейската и в американската съвременната лингвистика проклятията се изследват от социолингвистиката, прагматиката, психолингвистика и етнолингвистика. като специфични аспекти на езиковата употреба.

 Според Алексова (2016: 9) „Социолингвистиката активно се интересува и от влиянието на груповата принадлежност върху речевия репертоар на индивида, т.е. върху речевите варианти, които са показатели за принадлежност към формални или неформални групи: семейството, махалата/квартала, професионалния екип, училищния клас, рокерската група, групата от фенове и пр., а и към различни по вид затворени групи. *Към речево детерминиращите фактори във фокуса на социолингвистичните проучвания би трябвало да бъдат добавени и етническата принадлежност, билингвизмът или полилингвизмът на индивида или групата“.*

 Като знаем, че прагматиката изследва как контекстът и намерението на говорещия влияят върху значението и въздействието на проклятията, а психолингвистиката проучва когнитивните процеси, свързани с разбирането и произнасянето на проклятия, включително тяхното емоционално въздействие, то вниманието ни е привлечено най-вече от етнолингвистичното изследване: влиянието на етноса и етническите характеристики върху употребата на проклятията. Според Задоя, Вардиц и Будовская (2017) етнолингвистическите изследвания анализират пространствата на наивните картини на света на основата на диалектните типоними или на основата на етносинтаксиса. Авторите приемат, че проклятията са архаическа форма на ругаенето, които битуват в съвременната комуникативна практика. Според авторите „В диалектната традиция е по-сложна и самата структура на проклятията, които се явяват не само словесна формула, съдържаща пожелания за беди и нещастия по адрес на конкретно лице, но и вербален ритуал, който има изразена акционална прагматика, а именно посредством магическата сила на думите да се нанесат щети на неприятеля“ (Задоя, Вардиц и Будовская, 2017:100).

 Проклятията са вид дискурс и като такива са обект и на дискурсния анализ. Tам се анализира как те функционират в разговори и при социални взаимодействия. Савич (Savic 1995), в изследване върху псувните и проклятията в сърбо-хърватския език, твърди че „проклятията представят значителна част от общата честота на употреба на изрази във всекидневните разговори на различни групи говорещи, деца, младежи, възрастни, мъже и жени, високо образовани и необразовани“ (с. 56). Проклятията имат специална разговорна функция на намаляване на различията в статута между различни социални неравностойни групи, намаляване на дистанцията между говорещите, ясно изразяване на негативни намерения към говорещия партньор, създаване понякога на хумор, който неутрализира напрежението или агресията, с една дума, функцията на преодоляване на бариерите между събеседниците.

 Проклятията са инструмент за комуникация, използван и от различни етнически групи и изразяват мисли и чувства в определена ситуация. Джей (Jay 1992) предлага система за класификация на нецензурния език. Той определя проклятията като думи или фрази, които намекват за наличието на божествена сила, с намерението да се причини вреда на други хора. Това може да означава и изразяване на желание някой или група да понесе нещастие, зло или смърт.

 В българската етнографска и фолклористична литература проблемът за родителската клетва е разгледан от Христов (1992). Материалите за анализ в повечето случаи са взети от народни песни и легенди. В тези фолклорни произведения клетвата се разглежда като синтез на слово и действие и силата на клетвата се свързва с мястото на субекта в социалната йерархия в общността. Най-силни се считат клетвите на майката и бащата – те можели да изменят отреденото от орисниците. Бащината и майчината клетва се сочат като причина за нещастията на сина или на дъщерята. Народното вярване дава по-голяма сила на клетвата на бащата. Счита се, че бащината клетва е по-силна и по-тежка от майчината. Вербалното проклятие е съпроводено и със своего рода „ритуал“: бащата сваля капа, а майката сваля забрадката си.

 Стефанова (1995, 1998) разглежда проклятията от лингвистична гледна точка и ги определя като „желателно изказване“ нещо лошо да сполети някого. Клетвените изречения се образуват с частиците *да*и *дано*, като например: *„Да пукнеш, дано!“.*Те са вид оптативни изречения и се сближават с подбудителните по емоционалната си насоченост, но за разлика от тях говорещото лице, адресант на клетвеното изказване, пожелава осъществяването на действие, независимо дали то може да се осъществи или не.

 „Клетвените изрази възникват и битуват в разговорната реч, за която те са най-типични. Те реално са езикова реакция най-често на афектните състояния на езиковия индивид и са резултат от неодобрението, от силно негативното емоционално отношение на адресанта към постъпките, действията на адресата, получател на проклинанието, на клетвата. По своята структура клетвените изрази могат да бъдат разделени на словосъчетания, на изречения, на фрази“ (Стефанова 1998:139).

 Интересно съпоставително изследване между българските и немските проклятия прави Димитрова (2010). Авторката групира проклятията в българския език като: 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятия за смърт и (неизлечими) болести 3) проклятия за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятия за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност 5) проклятия за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване. В изследването на Димитрова групираните проклятия се основават на публикувани произведения на български автори и не се взети от живата българска реч.

 В турскоезичната литература въпросът за проклятията е разгледан по-обстойно. Шакиролу (Şakiroğlu 2021) разглежда проклятието като социален акт. Изричането на проклятия може да помогне за разбирането на вярванията и начините на мислене на хората. Проучването на авторката показва, че полът и нивото на образование не оказват влияние върху това дали участниците проклинат. Оказва се, че възрастта има значително влияние при употребата на проклятията. Структурите се състоят от относително кратки изречения, като например: *Allah seni kahretsin, Allah cezani versin, Allah Belyani versin*(Аллах да те прокълне, Аллах да те накаже, Аллах беда да ти даде).

 Друго изследване, посветено на проклятията в турския език (Тafarroji, Malekzadeh 2015), показва, че жените проклинат повече от мъжете и живеещите на село използват повече проклятия в ежедневието си, отколкото живеещите в града. В случаите, когато деца проклинат, се счита, че техните проклятия „не хващат“, понеже децата не са наясно с концептите на проклятията, а по-скоро повтарят това, което са чули от по-възрастните.

 Доан и Тосун (Doğan, Tosun 2008) твърдят, че в турските диалекти, които се говорят в Източна Тракия и които са близки до диалекта на ромите мюсюлмани от Североизточна България, изказкването на пожелания се изразява чрез оптативно изречения с императивни суфикси. Авторите установяват, че наред с новите суфикси *-(y)AyIm*и *-(y)AylIm*суфиксите от старотурския *-AyIn*и *-AlIm*също се използват при оптативни изрази. В старотурския тези суфикси имат функцията както на заповедни, така и на пожелателни изрази. В някои чуждоезикови граматики на турския език тези две функции са изразяват с темина „volunative-imperative“, като в същото време те се използват и за изразява на оптативна функция.

  

 
## 2. Методология на изследването

 Целта на статията е да представи, опише и анализира проклятия в българския език и в турския език, говорен от ромите-мюсюлмани от североизточна България. За целта авторите използват лични наблюдения над речта на говорещите български и на турски на своите родители и прародители, а в случаите, в които имат съмнения, се допитват и до носители на езика (автоетнографски метод).

 При анализиране на проклятията ги групираме по класификацията, предложена от Димитрова (2010): 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятие за смърт и (неизлечими) болести; 3) проклятие за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятие за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност; 5) проклятие за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване.

  

 
## 3. Резултати

 В статията анализираме проклятия, изречени от етнически българи на български и от роми-мюсюлмани на турски, говорен в Североизточна България. В Делиормана, Добруджа и в пределите на Османската империя част от уседналите земеделци гагаузи, приели исляма, са били наричани в миналото *гаджали*– етноним за мюсюлманин (турчин). Днес в научната лингвистична литература, описваща турските диалекти, турският, който се говори от ромите мюсюлмани, се нарича *гаджалски диалект*(Caferoğlu 1943). Ромите мюсюлмани, живеещи в Добруджа и Лудогорието се наричат от заобикалящото население с обидното обръщение *гаджали*. Етническите турци се обиждат, ако бъдат наречени *гаджали*.

 При ромите мюсюлмани се приема, че проклинането на родителите (*intizar*) е много силно и тежко. Проклинането на бащата се счита за по-тежко и по-опасно, тъй като се вярва, че то винаги „те намира или настига“. Проклятието на майката също се счита за тежко, но не и толкова тежко, колкото на бащата. Коя е причината? Ако през деня майката е проклела детето си, вечерта преди да заспи, тя се моли за прошка, и признава, че е направила грешка. При бащата не е така, т.е. бащата кълне ли сина или дъщеря си, никога не признава, че е направил грешка и никога не се моли за прошка. Бащата проклина дори, когато детето му не е пред него. Толкова е силна неговата злоба и трудно може да прости грешките на децата си. При проклятията при ромите мюсюлмани има и ритуал, за да се засили кълненето: майката ако си свали забрадката и започне „да мете“ с нея и да кълне, това се счита за най-тежка форма на проклинание. При бащата ако проклинанието е съпроводено с отваряне на прозорец и изричането му през прозореца или ако застане пред прозореца и започне да проклина, гледайки навън, се приема, че то рано или късно ще настигне прокълнатия. Ако не настигне него, ще настигне децата или внуците му.

 Примерите, дадени тук, са чути и запомнени от авторите от техните близки, роднини, прадеди. Проклинанията са представени по класификацията на Димитрова (2010), която и авторите приемат:

  

 **Проклятия за страх/ужас**

 1. На турски: *Şimşirik ursun seni!*Превод: Светкавица да те удари!  
Българският еквивалент на това проклятие е *Гръм да те порази!*

 2. На турски: *Iyi gününü iyi saatini görmeyesin!*Превод: Хубав ден, хубав час да не видиш!   
Български еквивалент: *Бял ден да не видиш!*

 3. На турски: *Cehendeme gidesin!*  
Превод: Да идеш в ада!  
Български еквивалент: *В ада да гориш!*

 Някои проклятия, които откриваме в българския език, нямат съответствия в турския на ромите-мюсюлмани, като например:

 4. *На пътя ти да застанат!*, т.е да не можеш нищо да постигнеш в живота си.  
5. *Да вампирясаш, дано!,*т.е. и след смъртта си да нямаш покой.  
6. *Дяволите да те вземат!,*т.е. след като умреш, да идеш в ада.  
7. *Сърцето ти на камък да стане!,*т.е. нищо да не те радва.  
8. *Пуста да опустееш!,*т.е. цял живот сама да останеш. Това проклятие се използва и при ромите-мюсюлмани, като думата *пуст, -а*е заета от българския език и се среща в проклятието *Pusto kalsın başın!*(Буквален превод: *Пуста да остане главата ти!,*т.е. цял живот сам да останеш.

  

 **Проклятие за смърт и (неизлечими) болести**

 9. На турски: *Allah alsın canını!*Превод: Господ да ти вземе душата!   
Български еквивалент: *Господ да те убие!*

 10. На турски: *Canın çıksın*!  
Превод: Да ти излезе душата!  
Български еквивалент: *Да пукнеш, дано!*

 11. На турски: *Ecelin gelsin!*Превод: Смъртта ти да дойде!   
Български еквивалент*: Да умреш, дано!*

 12. На турски: *Dedemin yanına gidesin!*Превод: Да отидеш при дядо ми!  
Български еквивалент: *Да видиш дядо си на оня свят!*

 13. На турски: *Rak tutsun seni!*Превод: Рак да те хване!  
В български език няма еквивалент.

 14. На турски: *Çuma tutsun seni!*Превод: Чума да те хване!  
Български еквивалент: *Чума да те тръшне!*

 На български съществува и проклинание: *Червички да те изядат*!, т.е да умреш и *Гроба ти да не намерят*, които нямат еквиваленти в турския на ромите мюсюлмани.

  

 **Проклятие за нещастие и празна/пуста къща**

 15. На турски: *Allah belyanı versin!*Превод: Аллах да ти даде беля/нещастие!   
Български еквивалент: *Бог да те накаже!*

 16. На турски: *Ağzindan çıksın, koynuna girsin!*  
Превод: От устата ти да излезе, в пазвата ти да влезе!  
Български еквивалент: *Каквото ми пожелаваш, стократно да ти се върне!*

 17. На турски: *Evinde kukuklar ötsün!*Превод: В къщата ти кукувица да кука!  
Български еквивалент: *Кукувица да чуеш в двора си!*т. е. „Да умреш“, „Да пукнеш“, „Да се затрие родът ти!“

 18. На турски: *Karı üzü gormeyesin!*Превод: Лице на жена да не видиш!  
Български еквивалент: *Жена/Мъж да не видиш!*

 19. На турски: *Uşak üzü gormeyesin*!  
Превод: Лице на дете да не видиш!   
Български еквивалент: *Дете да не дочакаш!*

  

 **Проклятие за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност**

 20. На турски: *Iki yakanı bir yere getiremeyesin!*Превод: Двата края на яката си да не може да събереш на едно място!  
Български еквивалент: *Двата края да не можеш да вържеш!*

 21. На турски: *Ekmeğe bulursan tuzu bulamayasın!*  
Превод: Ако намериш хляба, сол да не можеш да намериш!   
Няма познат български еквивалент

  

 **Проклятие за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване**

 22. На турски: *Boynun altina gelsin!*Превод: Вратът ти да дойде под тебе!, т.е. да ти се счупи врата, да умреш!  
В български език няма еквивалент.

 23. На турски: *Gözlerin kör olsun!*  
Превод: Очите ти да ослепеят!   
Български еквивалент: *Да ослепееш!*

 24. На турски: *Dilin tutulsun!*Превод: Да ти се схване езика!  
Български еквивалент: *Езикът си да глътнеш!*

 25. На турски: *Barsaklarin sürüklensin!*Превод: Да ти се влачат червата!  
В български език няма еквивалент.

 26. На турски: *Ellerin kurusun!*Превод: Ръцете ти да изсъхнат!  
Български еквивалент: *Ръцете ти да изсъхнат!*

 27. На турски: *Ellerin kırılsın!*Превод: Ръцете ти да се счупят!  
В български език няма еквивалент.

 28. На турски: *Ağazın ensene gelsin!*Превод: Устата ти да дойде врата ти!, т.е. устата ти да се изкриви, да онемееш!  
В български език няма еквивалент.

 29. На турски: *Sakat olasın!*Превод: Да осакатееш!  
Български еквивалент: Да окуцееш!

 30. На турски: *Kafan kirilsin*Превод: Да ти се счупи главата!  
Български еквивалент: *Да си строшиш главата!*

 Както става ясно от примерите за проклятия в българския език, те са оптативни изказвания и се образуват с частицата *да+глагол*(Ницолова 1984). В турския език има както подчинително, така и оптативно наклонение. Турският има сложна условна система, която изразява „реални“ срещу „нереални“ условни събития и може да функционира в много различни времена. Например, *kalmak*(да остана) може да бъде използвано и като *kalasın*, което се счита за подчинително наклонение и се използва се за изразяване на желание. Така че тук *kalasın*би изразило желание човекът да остане. Това е различно от повелителното наклонение. Повелителната форма на *kalmak*е *kal*(или *kalın*за учтиво обръщение). Подчинителното наклонение (или оптативът) се изразаява чрез повелителното наклонение (императива). Очевидно има разлики между оптативната и императивната форми – оптативните изрази се използват за пожелания, които говорещият не знае дали биха могли да бъдат изпълнени, а императивната форма има по-скоро смисъл на заповед, на нареждане.

 В османския турски, който все още се говори от ромите-мюсюлмани, според Редхаус (Redhouse 1884) оптативното наклонение е свързано с подчинителното наклонение, при което говорещия разглежда действието не като реален факт, а като пожелание, което е възможно или невъзможно, при независещи от адресанта и адресата условия. Например, *Ellerin kurusun!*(на бълг. *Ръцете ти да изсъхнат!*) е оптативното изречение и има пожелателен характер, но *Cehendeme git!*(на бълг. *Иди в ада!,*т.е. *В ада да идеш!*) на турски има императивен характер и е в повелително наклонение.

  

 
## 4. Заключение

 Както се вижда и в двете култури – и в българската, и в мюсюлманската на ромите мюсюлмани, се приема, че ако си прокълнат от родителите, то клетвата все някога ще те настигне. Като по-страшни се приемат клетвите на бащата, който обикновено кълне рядко, но използва „по-тежки“ думи при проклинането на децата си, от рода на *„Бял ден да не видиш“*при ромите мюсюлмани и *„Гроба ти да не намерят“*при етническите българи. Вярва се, че тези клетви все някога ще настигнат прокълнатия син или дъщеря.

 И в двата езика при кълненето се използват оптативни изрази, но в турския на ромите мюсюлмани се използва и императив за изразяване на емоциите. В българския език в проклятията императивът почти не се среща.

 Изследването, макар и малко по обем, показва, че културите и езиците, намиращи се в контакт, си влияят и заимстват една от друга. Използването на едни и същи семантично близки проклятия в два различни езика показват, че в определени случаи на комуникация, в различни култури, се използват едни и същи езикови средства, за да се предаде съобщението и да се изрази емоционалното състояние, в което се намира говорещият.

 В разговор с колега от Америка за проклятията в английския език попитахме кое е най-тежкото проклятие за американците. Отговорът беше: „Може би проклятието над поколенията“. Както видяхме, тежки проклятия има и в езици и култури, които са на територията на България и които са в контакт от стотици години. В българската социолингвистична литература на този проблем не е отделено достатъчно внимание и това бе нашата мотивация да изследваме този феномен.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСОВА, К. 2016: *Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта*. София: Парадигма.

 ДИМИТРОВА, А. 2010: Табу и проклятие в българската и немската езикова картина на света. *Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултете по хуманитарни науки*, 1, 36–64.

 ЗАДОЯ, К., ВАРДИЦ, В. М., И БУДОВСКАЯ, Е., 2017: Проклятия как дейктические маркеры в карпатской народной мифологической прозе. В: М.М. Макарцев, И.А. Седакова и Т.В. Цивьян (ред.) *Балканский дейксис и балканские (языковые) жесты.*Москва: РАН, с. 100–126.

 НИЦОЛОВА, Р. 1984: *Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език.*София: Народна просвета.

 СТЕФАНОВА, М.1995: Един тип желателни изказвания в българската разговорна реч. В: *Проблеми на българската разговорна реч. Книга трета.*В. Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 180–191.

 СТЕФАНОВА, М. 1998: Някои езикови наблюдения върху български народни клетвени изрази. В: *Езикознание и методика на езиковото обучение.*Шумен: УИ „Епископ К. Преславски“, 129–136.

 ХРИСТОВ, П. 1992: Родителската клетва – регулатор на социална справедливост. *Българска етнология,*кн. 5–6, 19–34.

  

 REFERENCES

 ALEKSOVA, K. 2017. *Sociolingvistichna percepciya, ezikovi naglasi i socialna identifikacija po rechta*. Sofia: Paradigma.

 BASKI, I. 1995: About the Turkish dialect of Deliorman. *Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae*, 48 (3), 275–289.

 CAFEROĞLU, A. 1943: *Anadolu ağizlarindan toplamalar*. Istanbul: Bürhaneddin Basımevi.

 DIMITROVA, A. 2010: Tabu i proklyatiya v bulgarskata i nemskata ezikova kartina na sveta. *Godishnik na Shumenskiya universitet ” Episkop Konstantin Preslavski”. Fakultet po humanitarni nauki,*1, 36–64.

 DOĞAN, L. ve TOSUN, I. 2008. Doğu Trakya ağizlarinda istek kipi. *Turkish Studies. International Periodical For the Languages, Literature and History of Turkish or Turkic*, 3(3), 292–318.

 HRISTOV, P. 1992. Roditelskata kletva-regulator na socialna spravedlivost. *Bulgarska etnologiya*, 5–6, 19–-34.

 JAY, T. 1992. *Cursing in America*. Amsterdam: John Benjamins Publishing Company.

 KAPPLER, M. 2023. Balkan Turkish dialect classifications. *Dialectologia*, 11, 269–291.

 KYUCHUKOV, H. 2015. Syntactic complexity in Turkish dialect spoken by Muslim Roma in northeast Bulgaria. In: D. Zeyrek, C. S. Simsek, U. Atasand J. Rehbein (eds.) *Ankara Papres in Turkish and Turkic Linguistics*. Wiesbaden: Harassowitz, 431–440.

 NITSOLOVA, R. 1984. *Pragmatichen aspect na izrechenieto v bulgarskiya knizhoven ezik*. Sofia: Narodna prosveta.

 REDHOUSE, J. 1884. *A simplified grammar of Ottoman-Turkish Language*. London: Trübner.

 ŞAKIROĞLU, H. U. 2021. May Your Liver Come Out of Your Mouth! A Corpus Based Study: Curse Structures in Turkish Utterances. *Mersin Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü e-Dergisi*, 5(1), 37–58.

 SAVIC, S. 1995. Discourse features of curses. *Zeitschrift für Balkanologie*, 1995, 31 (1), 46–57.

 STEFANOVA, M. 1995. Edin tip zhelatelni izkazvaniya v bulgarskata razgovorna rech. V: *Problemi na bulgarskata razgovorna rech, Kniga treta*. V. Tarnovo: UI: “Sv.sv. Kiril I Metodii”, 180–191.

 STEFANOVA, M. 1998.Nyakoi ezikovi nablyudeniya varhu bulgarski narodni kletveni izrazi. V: *Ezikoznanie i metodika na ezikovoto obuchnie.*Shumen: UI “EpiskopK. Preslavski”, 129–136.

 ТAFARROJI, M., MALEKZADEH, P. 2015. Assessing Speech Acts of Curses and Prayers in Turkish*. Cumhuriyet University Faculty of Science Science Journal*(CSJ), 36 (3), 1226–1238.

 ZADOYA, K., VARDIC, V. M., BUDOVSKAYA, E. 2017. Proklyatiya kak deikticheskie markeryi v karpatskoy narodnoy mitologicheskoy proze. V. M.M. Makartsev, I.A. Sedakova i T.V. Tsivyan (eds.) Balkanskiy deyksis i balkanskie (yazyikovie) zhestyi. Moskva: RAN, 100–126.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/pusta-da-opustees-lingvistichen-analiz-na-proklatiya-ot-severoiztochna-bulgaria.md)

## Думите за 'смелост' в българския език (етимологични бележки)

**Резюме:**Статията разглежда етимологиите на българските думи от семантичното поле на смелостта: *смел*, *дързък*, *храбър*, *юнак*и *доблест*. Думите, изразяващи понятието ‘смелост‘ в българския език, се вписват в семантичните модели, характерни за индоевропейските езици. *Дързък*е наследило значението си от праславянски, което продължава значението на индоевропейския корен без изменение. За *смел*може да бъде реконструирано първоначално значение, свързано с ‘воля’. При останалите думи се установяват следните модели на семантично развитие: ‘остър’ → ‘смел’; ‘млад’ → ‘смел’; ‘здрав, силен’ → ‘смел’. Привеждат се семантични паралели от индоевропейски и неиндоевропейски езици.

 **Ключови думи:***етимология, семантично развитие, смел, смелост.*

 > „Смелостта е съпротива на страха,   
> овладяване на страха,   
> а не отсъствие на страх.“[[1]](#fnote1)

 Марк Твен, Следвайки Екватора

 В тази статия се разглеждат етимологиите на българските думи от семантичното поле на смелостта. Целта е да бъдат установени семантичните модели, които са засвидетелствани в историята на тези думи, да бъдат съпоставени с модели, открити в другите индоевропейски езици, както и в различни езици по света.

 В речника на психологията на Американската психологическа асоциация *смелостта*се определя по следния начин:

 > „**способността да се посрещне трудно предизвикателство въпреки физическите, психологическите или моралните рискове, свързани с това**. Примери за прояви на смелост включват спасяване на живота – на друг или на самия себе си – пред лицето на значима заплаха; справяне с болезнено, инвалидизиращо или терминално заболяване; преодоляване на разрушителен навик; и изказване на непопулярно мнение“.

 [https://dictionary.apa.org/courage](https://dictionary.apa.org/courage)

 Много философи дискутират въпроси, свързани със смелостта. Още Аристотел в „Никомахова етика“ говори подробно за това човешко качество, където то се противопоставя на страхливостта, а наличието му в излишък се определя като безразсъдство и дързост:

 > „Значи човекът, който понася и се страхува от правилните неща, с оглед на правилната цел, по правилния начин и в правилния момент, а съответно се държи и дръзко в същия ред, е наистина смел: той действа и търпи по достойнство и както разумът изисква.“

 прев. Б. Богданов

 В сборника си с християнски есета „ Ортодоксия“ Г. К. Честъртън пише следното:

 > „Смелостта е почти противоречиво понятие. Това е могъщо желание за живот, което придобива формата на неудържимо желание да умреш.  
> „Който загуби живота си, ще го спаси“ не е мистична максима за светците и героите. Това е ежедневният съвет към моряците и планинарите. Може да бъде поместен в алпийски пътеводител или в ръководство за морски маневри. Този парадокс е цялата същност на смелостта…“

 А Лао Дзъ в „Дао Дъ Дзин“, основополагащия труд на даоизма, казва: „От любовта човек черпи смелост“.

 В своя речник на синонимите в основните индоевропейски езици К. Д. Бък отбелязва, че някои думи за ‘смел, смелост’ са имали това значение първоначално или са свързани с думите за ‘дързък, дързост’. Много често те произлизат от думи със значение ‘дух, душа’, ‘сърце’, ‘настроение’, ‘мъж, мъжественост’ или са отрицание на страха като ‘безстрашен, безстрашие’. В някои случаи думите за ‘смел, смелост’ са свързани етимологично с понятия като ‘силен, мощен’, ‘твърд, корав’, ‘умел, надарен, добър’. В редки случаи думите за ‘смелост’ са свързани с ‘война’, ‘кръв’, ‘жестокост’ и ‘гняв’ (Buck 1949: 1150–1152).

 Според РБЕ ***смел***е ‘който без страх се излага на опасности’, ‘който изразява, съдържа самоувереност, безстрашие; решителен’, ‘който не се смущава, не се стеснява’, а ***дързък***е ‘който излиза извън пределите на това, което се диктува от условията, възможностите, и е свързан с риск’, ‘който пренебрегва приетите норми на поведение, като проявява неуважение към околните и с поведението си обикновено ги засяга, смущава; груб, оскърбителен’, ‘който изразява, в който има предизвикателна смелост или явно неуважение, незачитане на приетите от околните норми на поведение’.

 Смелият човек преодолява страха си, за да се изправи пред опасностите. Той обмисля рисковете и е готов да защити ценности или други хора в трудни ситуации. Дръзкият човек е смел до степен на непоколебимост или дори непочитание към установените норми. Той може да действа безразсъдно, за да постигне своята цел, като понякога пренебрегва последиците.

 Като синоними на прилагателното ***смел***в ЛЕКСИТ са изброени: *мъжествен*, *безстрашен*, *храбър*, *неустрашим*, *сърцат*, *героичен*, *дързък*, *доблестен*, *юначен*, *куражлия*, *непоколебим*, *решителен*.

 Като синоними на съществителното ***смелост***там откриваме *героизъм*, *геройство*, *мъжественост*, *мъжество*, *безстрашие*, *храброст*, *неустрашимост*, *кураж*. Към тях можем да добавим *дързост*, *дръзновение*, *доблест*и *сърцатост*.

 *Безстрашен*, *безстрашие*, *неустрашим*и *неустрашимост*са производни от *страх*като негово отрицание.

 *Сърцат*е производно от *сърце*. В българските диалекти различни деривативи от тази дума имат значение ‘смел, безстрашен’: *сърцàн*, *сръдчèвен*, *сърцелѝв*, *сърчòвен*(БЕР V: 680). *Кураж*и *куражлия*са заемки от френски *courage*, което пък е образувано от думата за сърце *cœur*[[2]](#fnote2). Семантичният преход ‘сърце’ → ‘смелост’ е от най-богато засвидетелстваните в *Базата данни на семантичните промени*([https://datsemshift.ru/shift1467](https://datsemshift.ru/shift1467)): петнадесет реализации от индоевропейски и неиндоевропейски езици.

 *Мъжество*, *мъжественост*и *мъжествен*, подобно на гр. ἀνδρεία и лат. *virtus*, са свързани с древната идея, че на мъжа са присъщи определени качества на характера като сила, смелост, честност, благородство и др.

 РБЕ определя *геройство*като изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг. Думата герой е заета през руски *герой*и фр. *héros*< лат. *heros*, което пък идва от гр. ἥρως[[3]](#fnote3) (БЕР I: 239).

 *Решителността*и *непоколебимостта*са свързани със смелостта като нейни компоненти.

 В следващите редове ще бъде представена етимологията на следните думи: *смел*, *дързък*, *храбър*, *доблест*и *юнак*.

  

 
## 1. *Смел*, *смелост*

 Тези български думи са вероятно заемки от руски или църковнославянски (БЕР VI: 162). Формата е добре засвидетелствана в славянските езици: цслав. смѣлъ, ср.-хр. *smȅo*, *smȉo*, словен. *smẹ̑l*, рус. *смел*, *сме́ лый*, укр. *смíлий*, блр. *сме́ лы*, чеш. *smělý*, пол. *śmiały*. Изброените форми произлизат от праслав. **sъmělъ*, което е причастие от глаголa **sъměti*със суфикс **-lъ*(БЕР ibid.). От праслав. **sъměti*се е развил старобългарският глагол съмѣти, съмѣѭ (> бълг. *смея*) със значение ‘смея, осмелявам се, дръзвам, решавам се’ ([https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/oldbgdict/29225](https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/oldbgdict/29225)).

 Най-убедителната етимология обяснява праслав. **sъměti*като композит от древното индоевропейско прилагателно със значение ‘добър’ **h1su-*[[4]](#fnote4) > праслав. **sъ-*[[5]](#fnote5) и **měti*от индоевропейския корен **meh1-*(Derksen 2008: 480, БЕР VII: 172). Индоевропейският корен **meh1-*има значение ‘имам силна воля’ (IEW: 704–705) и от него най-вероятно произлиза също прагерм. **mōda-*, срв. гот. *moþs*‘смелост, гняв’, стсакс. *mod*‘ум, смелост’, стфриз. *mod*‘интелект, ум, намерение’, стнорв. *moðr*‘ярост, гняв’, ствиснем. *muot*, нем. *Mut*‘смелост’, англ. *mood*‘настроение’([https://www.dwds.de/wb/Mut](https://www.dwds.de/wb/Mut)). Някои сближават всички тези форми с лат. *mōs*, *mōris*‘начин, обичай, нрав’, което обаче е най-добре да се изведе от ие. **meh1-*‘меря’ (De Vaan 2008: 390–391). Фасмер (III: 688) отхвърля връзката на **sъměti*с ие. **meh1-*‘меря’, но пък LIV2 (424) причисляват праславянската форма към този корен.

 Етимологиите както на славянските, така и на германските формации, са проблематични (EWA VI: 653–654). Ако допуснем обаче съществуването на индоевропейски корен **meh1-*със семантика, свързана с понятието за ‘воля’, това би могло да обясни връзката между славянските и германските форми.

  

 
## 2. *Дързък*, *дързост, дръзвам*

 Прилагателното *дързък*(< **dьrzъkъ*) е образувано със суфикс -*kъ*въз основа на праслав. **dьrzъ*, срв. стб. дрьзъ ‘дързък, смел, дръзновен’. Формите, унаследени от **dьrzъ*, **dьrzъkъ*, са добре засвидетелствани в славянските езици (Derksen 2008: 137). С тях са сродни и глаголните формации, продължаващи праслав. **dьrzati*‘дръзвам, осмелявам се’, срв. стб. дрьꙁати ‘държа се смело; дръзвам, осмелявам се’, както и **drьznǫti*, срв. стб. дрьꙁнѫти ‘осмеля се, дръзна; имам смелостта да издържа нещо’, както и съществителното **dьrzostь*, срв. стб. дрьꙁость ‘смелост, дръзновеност, безстрашие; дързост, нахалство, безочливост’. Наследниците на **dьrzъ*, **dьrzъkъ,***dьrzati*, *drьznǫti,***dьrzostь*са добре засвидетелствани в славянските езици (ЭССЯ 5: 228–229, Derksen 2008: 136–137).

 Въпреки наличието на *z*вместо очакваното *х*по правилото RUKI, тези форми имат надеждна етимология, която ги свързва с индоевропейското прилагателно **dʰr̥s-u-*, срв. гр. θρασύς ‘смел, дързък, самонадеян’, стинд. *dhṛṣṇu-*(RV), *dhṛṣu-*‘дързък, смел, силен’, лит. *drąsùs*, латв. *dross*‘смел’ (ЭССЯ ibid., Derksen ibid., Derksen 2015: 136–137, GED: 534–535). Всички тези форми се извеждат от индоевропейския корен **dʰers*- ‘смел, дързък съм’ (LIV2: 147), може би разширен вариант с -*s*- от **dʰer*- ‘държа, закрепям’ (LIV2: 145)[[6]](#fnote6).

 За разлика от *смел*, както в новобългарски, така и в старобългарски, а и в другите индоевропейски езици, формите, произлизащи от **dʰr̥s-u-*, имат не само положително значение на качество на човек, който без страх се излага на опасностите, но и отрицателно – който не се съобразява с приетите норми на поведение.

  

 
## 3. *Храбър*, *храброст*

 Прилагателното наследява стб. храбъръ, което се извежда от праслав. **xorbrъ*, добре засвидетелствано в славянските езици, срв. бълг. *храбър*, ср.-хр. *hrábar*, словен. *hráber*, рус. *хоробрый*, укр. *хоробрий*, пол. *chrobry*(ост.), чеш. *chrabrý*и др. Формата съдържа суфикса -*ro*-, който откриваме в **dobrъ*‘добър’, **bystrъ*‘бърз’, **ostrъ*‘остър’ (ЭССЯ 8: 72, Derksen 2008: 204). Според най-убедителната етимологична хипотеза, предложена от Ендзелин (цит. по ЭССЯ ibid.),**xorbrъ*е сродно с латв. *škerbs*‘стипчив, остър’, *skarbs*‘груб’, срирл. *cerb*‘режещ’, прагерм. **skarpaz*, срв. стисл. *skarpr*, стангл. *scearp*, англ. *sharp*‘остър’ и др. Като семантичен паралел се привежда лат. *ācer*‘остър, енергичен, решителен’ от корена **h₂eḱ-*‘остър’.

 В такъв случай всички тези форми могат да бъдат изведени от ие. **skerb(h)*-/**skorb(h)*- (ЭССЯ ibid., Derksen ibid., Kroonen 2013: 440–441), което е разширен с лабиал вариант на **sker*- ‘режа’ (LIV2: 556–558).

 Семантичният развой, който наблюдаваме тук е ‘режещ, остър’ → ‘рязък’ ‘силен, смел’. Такъв семантичен развой е засвидетелстван и в исл. *skeleggur*, при което значението дързък се развива от първоначално значение ‘остър’, a също и в полисемичната якутска дума *өргөс*([https://datsemshift.ru/shift2115](https://datsemshift.ru/shift2115)).

  

 
## 4. *Юнак, юначен*

 Българската дума *юнак*според РБЕ означава ‘лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и сила; герой, храбрец, както и ‘млад, снажен, строен и здрав момък; левент’. Сродни думи в славянските езици са ср.- хр. *jùnāk*‘герой, храбрец’, блр., укр. *юнак*‘млад човек, смелчага’, чеш. *junák*‘герой, храбрец’, пол. *junak*‘младеж; храбрец, герой’, доллуж. *junak*‘герой, смелчага’. Тези форми са производни от праслав. *junъ*(стб. юнъ ‘млад’), сродно с лит. *jáunas*, латв. *jaûns*‘млад’ (ЭССЯ 8: 193–197), които произлизат от **h₂yéwh₁n-o-s*(Derksen 2008: 208, Derksen 2015: 209) и са сродни с лат. *iuvenis*‘млад мъж’, *iuventus*‘млад’, стинд. *yúvan*- ‘млад’, гот. *jund*- ‘младост’ (De Vaan 2008: 317), както и с англ. *young*‘млад’, което възхожда към прагерм. **jungaz*(Kroonen 2013: 274–275).

 Семантичният развой ‘млад’ → ‘смел, който е засвидетелстван в наследниците на праслав. **junakъ*, предполага, че младостта е схващана като източник на сила и смелост.

 Подобен семантичен преход е засвидетелстван например в амхарски *gʷäbbäz*и в караимски език *йигит*[[7]](#fnote7) ([https://datsemshift.ru/shift1461](https://datsemshift.ru/shift1461)).

  

 
## 5. *Доблест, доблестен*

 Съществителното *доблест*, дефинирано от РБЕ като ‘способност да се постъпва смело, честно и открито, без оглед на лични интереси, готовност да се действа самоотвержено; достойнство’, сродно с рус. *доблесть*‘геройство, мъжество, смелост’, словен. *dobljȇst*‘способност, ловкост’, наследява стб. доблесть ‘храброст, мъжество, доблест’. Тези форми са производни със суфикс -*ostь*от праславянското прилагателно **doblь*, засвидетелствано в стб. добль ‘доблестен, благороден; храбър, смел, мъжествен’ (ЭССЯ 5: 40).

 Според етимологичните речници праслав. **doblь*е от един произход с **dobrъ*(стб. добръ ‘добър, с добър нрав; доброкачествен; грижлив, усърден; хубав, красив’, бълг. *добър*‘който има благ, мек характер и проявява отзивчивост, съчувствие към другите’) и **debelъ*(бълг. *дебел*) и в крайна сметка с **doba*‘време’ (бълг., рус. *доба*, ср.-хр. *dȍba*, чеш., пол. *doba*), образувани от основа **dob*- (ЭССЯ ibid., БЕР I: 402, Derksen 2008: 109).

 Думите в славянските езици, произхождащи от **debelъ*, което е най-вероятно с дисимилация от **dobel*-, свидетелстват, освен за значение ‘който е с напречно сечение, по-голямо от средното за дадения вид предмет’, и за значения ‘голям’, ‘здрав’, ‘силен’, срв. словен. *débel*, *debéla*‘дебел, груб; голям, силен’, рус. *дебелый*‘дебел, тлъст; остар. и диал. здрав, силен’, рус. диал. *доболый, добол*‘дебел, силен, могъщ’ (ЭССЯ 4: 201–202).

 Праслав. **dobrъ*‘добър, благ’ продължава ие. **dʰabʰro*- и е сродно с лат. *faber*‘занаятчия’, арм. *darbin*‘ковач (ЭССЯ 5: 46)[[8]](#fnote8).

 Най-вероятно първоначалното значение на корена **dʰabʰ-*(< **dʰh₂ebʰ-*), от който произлизат анализираните тук форми, е било ‘случвам се; поставям заедно, нагласям, придавам форма; прилягам’, срв. гот. *gadaban*, ‘случва се, подходящ е’. От значението ‘който приляга добре, подходящ’ се развиват значенията ‘здрав, силен’ ( > ‘дебел’) и ‘добър’.

 Праслав. **doba*‘време’, чийто точен паралел е лит. *dabà*‘природа, характер, навик’, най-вероятно е имало първоначално значение ‘подходящо време’.

 Като семантични успоредици могат да бъдат посочени образуванията от ие. **gʰedʰ-*‘съединявам, свързвам’, срв. прагерм. *gōda-*‘подходящ, добър’ (гот. *gōþs*, стисл. *gōðr*, стангл. *gōd*, англ. *good*, ствиснем. *guot*, нем. *gut*), срдолнем. *gaden*; стб. годити ‘угаждам на някого, грижа се’, бълг. *годя*‘сгодявам’, диал. *годя*‘редя, нареждам, привеждам нещо в ред; глася’, ‘извършвам подготвителна работа за нещо; подготвям, тъкмя’, ‘наричам, определям нещо за някаква цел или за някого’, праслав. **godъ*‘определено време’, стб. годъ ‘определена част от деня, денонощието’ (Kroonen 2013: 162–163, 184, Derksen 2008: 172–173).

 Семантичният развой, който наблюдаваме в историята на думата *доблест*, може да се реконструира по следния път:

 → ‘добър’

 ‘който приляга добре, подходящ’ → ‘здрав’ → ‘силен’ → ‘смел’ → ‘честен’

 **Фиг. 1**

 Семантичният преход ‘силен’ → ‘смел’ е засвидетелстван в стинд. *távas*, което означава ‘силен, енергичен, смел’ и произлиза от ие. **tewh₂-*‘подувам се; ставам голям, дебел, силен’ (IEW: 1080), както и в лат. *fortis*(вж. по-горе). Такава семантична реализация е засвидетелствана и в башкирската лексема *ажар*и в *аройвыльын*от езика чукчи ([https://datsemshift.ru/shift2755](https://datsemshift.ru/shift2755)).

  

 
## Изводи

 Думите, изразяващи понятието ‘смелост‘ в българския език, се вписват без отклонение в семантичните модели, характерни за индоевропейските езици, установени от К. Д. Бък.

 *Смел*и *дързък*произхождат най-вероятно от етимони, чието значение е било свързано с емоционалната сфера. *Дързък*е наследило значението си от праславянски, което продължава значението на индоевропейския корен без изменение. За *смел*може да бъде реконструирано първоначално значение, свързано с ‘воля’.

  

 Останалите семантични развития са обобщени в следната таблица:

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| **изходно значение** | **дума в български език** | **семантични паралели** |
| **остър** | *храбър* | исл. *skeleggur*, якут. *өргөс* |
| **млад** | *юнак* | амх. *gʷäbbäz*, караим. език *йигит* |
| **здрав, силен** | *доблест* | стинд. *távas*, башк. ажар, чукчи  
*аройвыльын* |

  

 Благодарение на *Базата данни на семантичните промени*([https://datsemshift.ru/](https://datsemshift.ru/)) и на *Базата данни на междуезиковите колексификации*([https://clics.clld.org/](https://clics.clld.org/)) установяваме, че тези семантични преходи са характерни и за неиндоевропейските езици.

 Семантични промени с изходно значение ‘смел’, регистрирани в *Базата данни на семантичните промени*, са петнадесет и могат да бъдат разгледани на следния адрес:

 [>https://datsemshift.ru/search?source=&target=brave&status=&comments=&language=&glot_id=&realization_type=&lex_id=&examples=&shift_id](https://datsemshift.ru/search?source=&target=brave&status=&comments=&language=&glot_id=&realization_type=&lex_id=&examples=&shift_id)=

 В базата данни на междуезиковите колексификации субграфът BRAVE се свързва пряко с DARE, MALE и STRONG (https://clics.clld.org/graphs/subgraph_3).

  

 ![Фиг. 2](https://bgrech.eu/images/articles/96-105-103.jpg "96-105-103.jpg")

 **Фиг. 2**

  

 Съкращения

  

 англ. – английски   
арм. – арменски   
блр. – белоруски   
бълг. – български   
гот. – готски  
гр. – старогръцки  
длуж. – долнолужишки   
ие. – индоевропейски   
исл. – исландски  
лат. – латински   
лит. – литовски   
латв. – латвийски   
нем. – немски   
пол. – полски  
прагерм. – прагермански   
праслав. – праславянски

 рус. – руски  
словен. – словенски  
срирл. – средноирландски   
ср.-хр. – сърбохърватски   
стангл. – староанглийски   
стб. – старобългарски  
ствиснем. – старовисоконемски   
стисл. – староисландски  
стинд. – староиндийски   
стнорв. – старонорвежки   
стсакс. – старосаксконски   
стфриз. – старофризийски   
тюрк. – тюркски  
укр. – украински   
фр. – френски  
цслав. – църковнославянски   
чеш. – чешки

  

 ЛИТЕРАТУРА

 БЕР: *Български етимологичен речник*. 1971–2017. Том I–VIII. София: БАН.

 Фасмер, М. 1986, 1987. *Этимологический словарь русского языка*. Том I–IV. Москва: Прогресс.

 ЭССЯ 4: *Этимологический словарь славянских языков*. *Праславянский лексический фонд*. 1977. Москва: Наука.

 ЭССЯ 5: *Этимологический словарь славянских языков*. *Праславянский лексический фонд*. 1978. Москва: Наука.

 ЭССЯ 8: *Этимологический словарь славянских языков*. *Праславянский лексический фонд*. 1981. Москва: Наука.

  

 ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

 *ЛЕКСИТ*. [https://ibl.bas.bg/dictionary_portal/](https://ibl.bas.bg/dictionary_portal/)

 *Речник на българския език*. [https://ibl.bas.bg/rbe/](https://ibl.bas.bg/rbe/)

  

 REFERENCES

 BUCK, C. D. 1949: *A dictionary of selected synonyms in the principal Indo–European languages: A contribution to the history of ideas*. Chicago: University of Chicago Press.

 BER: *Balgarski etimologichen rechnik*. 1971–2017. Tom I–VIII. Sofia: BAN.

 DELG: CHANTRAINE, P. 1999: *Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Histoire des mots. Avec un supplément sous la direction de Alain Blanc, Charles de Lamberterie,* *& Jean-Louis Perpillou*. Paris: Klincksieck.

 DERKSEN, R. 2008: *Etymological Dictionary of the Slavic Inherited Lexicon.*Leiden/ Boston: Brill.

 DERKSEN, R. 2015: *Etymological Dictionary of the Baltic Inherited Lexicon.*Leiden/Boston: Brill.

 DE VAAN, M. 2008: *Etymological Dictionary of Latin and the other Italic Languages.* Leiden/Boston: Brill.

 ESSJa 4: *Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond*. 1977. Moskva: Nauka.

 ESSJa 5: *Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond*. 1978. Moskva: Nauka.

 ESSJa 8: *Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond*. 1981. Moskva: Nauka.

 EWA: Etymologisches Wörterbuch des Althochdeutschen. 1988–2017. Vols. I–VI. Zürich/ Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.

 GED: BEEKES, R. S. P. & VAN BEEK, L. 2010. *Etymological Dictionary of Greek.* Leiden/Boston: Brill.

 IEW: POKORNY, J. 1959. *Indogermanisches etymologisches Wörterbuch.*Bern: Francke.

 KROONEN, G. 2013. *Etymological Dictionary of Proto-Germanic.*Leiden/Boston: Brill.

 LIV2: RIX, H. et al. 2001. *Lexikon der indogermanischen Verben. Die Wurzeln und ihre Primärstammbildungen.*Bearbeitet von M. Kümmel, Th. Zehnder, R. Lipp & B. Schirmer. Wiesbaden: Dr. Ludwig Reichert Verlag.

 VASMER, M. 1986, 1987. *Etimologicheskij slovar'russkogo jazyka*. Tom I–IV. Moskva: Progress.

  

 ONLINE RESSOURCES

 *APA Dictionary of Psychology*. [https://dictionary.apa.org](https://dictionary.apa.org/)

 *Centre National de Ressources Textuelles et Lexicales*[.](http://www.cnrtl.fr/)[www.cnrtl.fr](http://www.cnrtl.fr/)

 *Cyrillomethodiana*. [https://histdict.uni-sofia.bg](https://histdict.uni-sofia.bg/)

 *Database of Cross-Linguistic Colexifications*. [https://clics.clld.org](https://clics.clld.org/)

 *Database of Semantic Shifts in languages of the World*. [https://datsemshift.ru](https://datsemshift.ru/)

 *Der deutsche Wortschatz von 1600 bis heute*. [https://www.dwds.de](http://www.dwds.de/)

 *LEXIT.*[https://ibl.bas.bg/dictionary_portal](https://ibl.bas.bg/dictionary_portal)

 *Rechnik na balgarskia ezik*: [https://ibl.bas.bg/rbe](https://ibl.bas.bg/rbe)

  

  

 [1.](#note1) Преводът е мой.

 [2.](#note2) Първоначално фр. *courage*означава ‘сърцето като седалище на чувствата’, a по-късно ‘състояние на духа’, откъдето ‘желание да се направи нещо’ ([https://www.cnrtl.fr/etymologie/courage](https://www.cnrtl.fr/etymologie/courage)).

 [3.](#note3) Тази дума се появява още в микенски. У Омир тя се употребява за доблестните мъже, които участват в Троянската война, независимо от техния ранг, но има и религиозно значение, засвидетелствано след Омир – полубог или местен бог, като много често става въпрос за погребален култ, където се обожествява починал човек. Шантрен предполага, че най-вероятно ἥρως изразява почитание, подобно на френски *sire*(DELG: 417).

 [4.](#note4) Оттук произлизат например гр. ἐΰς ‘добър, благороден, смел’ и стинд. *su-*(в *sugandha* ‘хубав мирис, ухание’).

 [5.](#note5) Други праславянски думи, които съдържат **sъ*-, са например: **sъdorvъ*‘здрав’, **sъčęstьje* ‘щастие’, **sъpokojьnъ*‘спокоен’, които цитирам тук като пожелание към обичаната колега Красимира Алексова, на чийто юбилей посвещавам тази статия за смелостта.

 [6.](#note6) Най-вероятно от този корен, разширен с гутурал, произлиза и лат. *fortis*‘силен, мощен; твърд, корав; смел; мъжествен’ < ие. **dʰerǵ**ʰ**-*‘свързвам, закрепям здраво’, срв. прагерм. **drūgiz*. От типологична гледна точка тази етимология изглежда по-вероятна от алтернативното обяснение, което извежда латинската дума от ие. **bʰerǵʰ-*‘висок, височина’. Вж. за етимологиите у De Vaan 2008: 236–237.

 [7.](#note7) Сродна с тази лексема е *джигит*‘смел, изкусен ездач’ със значение от тюрк. *cigit*‘млад, похватен, сръчен човек’ през рус. *джигит*(РБЕ).

 [8.](#note8) Обикновено славянските форми се сравняват и с германските производно от прагерм. **dapra*- ‘тежък’, срв. стисл. *dapr*‘тъжен’, ствиснем. *tapfar*‘тежък’ (Kroonen 2013: 89). Сближаването на германските форми с останалите, които се извеждат от ие. **d**ʰ**ab**ʰ*-, се сблъсква със семантични и фонетични трудности (наличието на *p*).

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/dumite-za-smelost-v-bulgarskiya-ezik-etimologichni-belezhki.md)

## Между Аз-а и собственото име. Авторството като концепт

**Резюме:**Авторството е основополагаща величина за достоверността на медийния дискурс. Отговорността пред езика е феноменът на авторството. Транслацията на езика в орбитата феномен – онтология – власт – концепт определя когнитивната ни памет. Властта на езика едновременно налага и подчинява авторското собствено име. Достоверността е номинираният със собствено име модус. Фалшивата новина е дебалансиран откъм субектност модус, който обезсмисля въобще езиковата конструкция и така имитира комуникативност.

 **Ключови думи**: *авторство, собствено име, когнитивна архитектура, фалшива новина, модус, дейксис, творческо име, псевдоним*

  

 Граматиката е част от властта на езиковата феноменалност. Доказателство за това например е когнитивният паралел между личното местоимение за първо лице, единствено число `*аз*` и собственото име в съответната субектно-предикатна структура (изречение), от една страна, и авторството като основополагаща величина за достоверност. Когнитивният паралел се разполага в комуникативната перспектива. Авторството всъщност е първото лице в комуникацията, а достоверността е контрапункт на фалшивата новина – феномен с отрицателен знак с особена релевантност в медийния дискурс например. Валенциите на авторството всъщност са сигурното средство за недопустимост на фалшивата новина като деструкция на словото в публичната среда. Отговорността пред езика е феноменът на авторството – не просто концепт, но според нас основополагащ концепт в когнитивния свят на homo sapiens.

 Формата – `*аз`*или т.нар. авторско `*ние`*не е единствено територия на граматиката. Времето и акцентите на глобалния цивилизационен оборот и информационния обмен отнемат допустимостта на авторското `*ние*` като стилизирана скромност на `*аз`*-а. Метатезата на скромността като анонимност днес създава безнаказано фалшивата новина и руши технологията на споделената през двоичността `*аз`*– `*ти`*когнитивна потребност в писане – четене и/ или говорене – слушане. Това поставя във вниманието на анализа на проблема с фалшивите новини лингвистичната експертиза за употребата на дейксиса като компромис на номинирането на автора, на адресанта в медийния дискурс. Етимонът на дейксиса вече е компромис и в този смисъл препятства донякъде отговорността пред езика на продуцента на текста, на носителя на езика в адресантната му позиция. Собственото име обаче е гаранция за недопустимостта на фалшивата новина в медийния оборот на словото. Парадигмата от предикатните лица, или глаголните лица – общо граматическите лица, и собственото име на адресанта е началото и краят на истината в медийния когнитивен аранжимент. Тук всъщност се инкорпорира отговорността пред властта на езика.

 Анализът на основата на този когнитивен паралел е миниатюра, която представя наистина властта на езика в проекцията на неговата функционалност като дейност на носителя му – homo sapiens. Властта на езика едновременно налага и подчинява авторското собствено име по отношение на парадигмата `лице` в текста. Т.е. достоверността е номинираният със собствено име модус. Обратното – заместването с дейксиса е дебалансиран откъм продуцентство модус, чийто субект се анонимизира някак в деперсонализирания дейксис. Модусът превежда субектността като лице в граматиката. Може да се каже, че фалшивата новина е дебалансиран откъм субектност модус, който обезсмисля въобще езиковата конструкция и така имитира комуникативност. Имитацията на комуникативност е отсъствие на истина. Синонимът на това отсъствие е взлом в когнитивния ни свят. Фалшивата новина е етикетът на отсъствието и взлома, всичко вкупом. Този естествено порочен кръг в когнитивната орбита на носителя на езика в неговата дейност с езика представя непреодолимата диалектика на в диадата когниция – език.

 Авторството е когнитивно-комуникативното средоточие на Аз-а като феномен и граматика. Затова лингвистичната експертиза е не само средство за откриване и разобличаване на фалшивата новина, но и начин да не се създава и допуска тя. Генеалогията на фалшивата новина минава през своеволието в употребата на езика. Панацеята е прецизността в употребата и разбирането за тази употреба като отговорност пред властта на езика.

 С визията за концептите на аз-пространството и определянето на когнитивната памет на тази основа се търси транслацията на езика в орбитата феномен – онтология – власт – концепт и пак отначало. Кръговостта е технологията на властта на езика и представителна експликация, така да се каже, на неговата конституирана институционалност естествено. Трябва да се прави, разбира се, разлика между аз-пространството и Аз-а като носител на езика и негов продуцент. В аз-пространството естествено се съдържат феномените, които представят когнитивните приоритети и потенции, докато Аз-ът е експликацията на тяхната единица мярка като аранжимент и претенция. Аз-ът обаче е авторството в оригинал, своеобразна автодеиктичност, условен дейксис. Условността е именно в авторството, спрямо което собственото име е някак си вторично. Основанието ни за тази теза е конструкцията

 `*Аз съм*(собственото име)`.

 Но ако разменим местата  
`(собственото име) *съм`*,

 след `*съм`*е точка. Нищо повече след `*съм`*не може да следва. Предицирането, информативността е затворена, изчерпана, защото `*съм*` е предикатът, който ни проектира във времето и пространството като субект от действителността. `*Съм*` е предикатът на нашето съществуване, езиковата експликация на битието ни. Доколкото `*съм*` предицира собственото име в абсолютно начална позиция, субектната позиция пред `*съм*` означава резултат от метатеза, след като може да се намира и след `*съм*`, ако пред `*съм`*е `*Аз*-ът`.

 Името е в обектна на `*Аз*`-а като експликат на субекта на езика позиция, и то в автопредикацията, в първенстващата за него предикация, тъй като името е в позицията на първа предикация, предикатно име. Паралелизмът между `*Аз*`-а и името като автономинация и номинация, но все през предикацията и обектната позиция в тази предикация на името именно като предикатно име са прототипът на комуникативния акт, на комуникацията като феномен, както е феномен и езикът преди това.

 Предикацията като езикова функционалност обяснява местоименната форма `*аз*` въпреки автоекспликацията от субекта на езика. Тук е налице парадоксалност в категоризирането на `*аз`*като местоимение точно заради тази автоекспликация като езикова форма от самия говорещ, субект на езика в процеса на неговата функционалност като рефлексиращо съзнание. Затова е първото лице – във и за комуникативната перспектива на изречението. Употребата на езика в действие, като акт, е основанието субектът му да се брои като първи. Лицето затова е първо измежду всички възможни субекти, лица в реалността. Освен това трябва да се отбележи, че името на лицето не е негов езиков акт.

 Лицето се автономинира в езика с `*аз*`. Това е единият аргумент да приемем под условие местоименността на `*аз*` и да приемем като компромис паралелна номинация, но не и вторична, каквато е философията на категорията `местоимение`.

 Другият аргумент за това е въпросът

 `**Как се казваш**?`,

 на който отговорът е името на съответното лице, по принцип носител на езика и негов субект. `*Се*` формата на `*казвам*` във второ лице, а и в първо (`*казвам* *се*`) също препраща към екстраекспликацията `име` в езика спрямо `*аз*`. `Аз`- ът е в обектна позиция (`*се*` – `*себе*`) по отношение на името, защото то не е негова собствена езикова експликация. Езиковата експликация `име` е с друга субектност на езика в действие.

 `**Как се казваш**?`

 и

 **`Казвам се` ...**

 са метафора на езика в неговата комуникативна миниатюра. Например:

 `*Аз съм, Страхиле.`*(Ел. Алексиева);  
`*И да не ми е името Богиня*` (Ел. Алексиева).

 В тези две предикации и в тяхната логическа подредба, както и в илюстративните експликации, освен структура, се синтезира прототипът на комуникативния акт, на езика в действие, като функционалност. Граматиката на тези две предикации е метаезикът на комуникативния акт, но и метафора на корелацията език – реч. Синтезът между лексикалната семантика на `*казвам`*и граматиката на предикациите

 **Как се казваш?**

 и

 **Казвам се ...**

 извеждат параметрите на комуникацията като феномен:

 първо, говоренето, акт на артикулиране, на материализиране в език (`*казвам*`)

 и,

 второ, въпрос като технология на познаването, на търсене на информация, но и като подтик към говорене (семантиката на `*казвам*`). Казването е концептът на комуникацията, на предикацията като неин логически прототип. Казването е говоренето, затова е е метафората на език – реч, както вече казахме по-горе.

 Точно конструкцията

 `*Аз съм*(собствено име)`

 е езиковото доказателство за аз-пространството и за авторството като феномен на медийния дискурс, негов концепт, може да се каже. Езиковата експликация на авторството обаче винаги и неизменно е собственото име, чиято когнитивна дълбинност, или прототип, да кажем, е `Аз`-ът като субект на езика, като носител на езика, като продуцент на когнитивни потенции и претенции.

 Въпросът за авторството е феноменален, първо, и институционален априори, второ. Предвид на това законът за авторското право е твърде важен и, както е видно от институционалната ни реалност, някак си все „костелив орех“ по една или друга формална, а защо не и неформална причина. Нека да се подчертае, че авторството е основополагащ концепт в модерната концептосфера. Авторството е част от езиковата онтология като прототип на аз-пространството и когнитивната памет в тяхната феноменална единичност. `*Аз*`-ът и собственото име – в техния взаимозаменяем кръгооборот относно `*съм*` – са езиковата експликация на властта на носителя на езика в неговата дейност с езика в единица мярка, нейна представителна номинация.

 Авторството е основополагащ принцип във всеки дискурс – структуриращ неговата власт по силата на езика и във и със езика. Диалектиката на авторството съдържа както авторското право, така и авторската отговорност пред езика заради властта, която той делегира. Вторият структуроопределящ принцип **–**свободата на словото. Важно е да се каже, че тези два принципа са кумулативно свързани и на тях се дължи силата на всеки дискурс, което е прототип на броенето първа, втора, трета и „четвърта“ (метафора на медията) власт. Силата на кумулативната връзка е гаранцията срещу фалшивата новина и дезинформацията.

 Инкриминираното до и във анонимност авторство е депо за фалшива новина, първо, и дезинформация, второ. Тези два антифеномена от гледна точка на езика като феномен и като онтология, взети заедно, деструктурират гражданското съзнание и държавността и затова са посегателство и срещу езика в крайна сметка. Т.е. тази отрицателна парадигма от неистини е ирационална величина, псевдореалност. Дезинформацията е антиезикова несъщност, която е война срещу човешкия разум в неговата екзистенциална функционалност – мисленето.

 Принципът на авторството и неговата езикова експликативност със собственото име като субект на този институт предполагат регистър на аз-пространството, да кажем – също като параметър от съдържанието на нормативния текст. И тъй като правото и отговорността на авторстовото произтича от езика и е пред езика, важно е да се държи сметка за нормата на езика в нейната качествена и количествена измеримост и изчерпателност. Силният медиен дискурс се създава от езиково образовани автори. Първичният институт на властта в медийния дискурс е книжовният език в неговата прецизна и прецизирана нормативност. Правопропорционална на тази нормативност е и властта на медията, т.е. силата на „четвъртата“ власт. В нея се разполага естествено със същата закономерност и свободата на словото като огледален образ на авторството като право и отговорност в диалектическа взаимовръзка помежду им. Авторското право и свободата на словото са двете страни на силата на „четвъртата“ власт. Ако една от тези две страни отсъства или е отнета, то тази власт е обезсилена и е превърната само в етикет без съдържание.

 Тук е мястото да се отбележи когнитивната архитектура на собственото име като специален езиков ресурс във властта на всеки дискурс (медиен, научен, артистичен, въобще публичен). Собственото име на Аз-а, разположен в адресантността въобще, е релевантен параметър. Неслучайно авторството „ръкополага“, така да се каже, феномена `творческо име`, както и `псевдонима` като артистизъм на името.

 В така предложения анализ на авторството от гледна точка на неговата граматика – и като морфология, и като синтаксис, се съдържа механизмът за недопустимост на фалшивата новина и за разобличаването ѝ, ако все пак е пропусната в комуникативната мембрана като псевдокогниция.

 Ако институтът `авторство` не е осигурен с властта на езика, е отворен пътят на фалшивата новина или на плагиатството например. Фалшивата новина е доказателство за предадения от медийния Аз език – силом или от безпомощност, няма значение. Фалшивата новина е „меката сила“ на взривената през неовладяния като образованост език национална идентичност и уязвена затова субектност. В увертюрата на изкуствения интелект тази „мека сила“ се нарича хибридна атака. И в двата случая става въпрос за стратегически проблем. Медийният дискурс страда от недоуплътнена с актуални концепти когнитивна креативност и е в риск да съгражда езикова памет:

 „*България е най-уязвима на дезинформация сред страните в ЕС: „България се нарежда последна сред страните – членки на ЕС, и заема 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. [...] Индексът на****медийната грамотност****[...]****оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини****, като използва показатели за****медийна свобода, образование и доверие в хората****. Индикаторите за свобода на медиите са с най-голяма тежест наред с индикаторите за образование, като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. [...] Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини*.“ (Медиапул, 12.10.2022 г.).

 Тази отрицателна класация не е само дефицит на престиж. Тя е доказателство, че в граматиката е властта на езика и нормата акумулира езиковото съзнание и като отговорност.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСИЕВА, ЕЛ. 2018: *Свети Вълк*. София: Факел Експрес.

  

 ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

 https//:[www.mediapool.bg](http://www.mediapool.bg/)

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/mezdu-az-a-i-sobstvenoto-ime-avtorstvoto-kato-koncept.md)

## Поглед към славянските заемки в унгарския език: контури на езиковия контакт

**Резюме**. Настоящата работа разглежда едно специфично проявление на *езиков контакт*, а именно адаптирането на заемки, като очертава контурите му, позиционирайки го в полето на лингвистичните изследвания. Статията се спира върху контактологична ситуиация между типологично, генеалогично и ареално далечни езици – славянски и унгарски – в контекста на фасилитиране на оформянето на теоретичния апарат, прилаган при контакологични анализи.

 Вземайки под внимание конкретните характеристики на контактологичното проявление, в разработката се обсъжда в теоретичен план „триадата“ *унгарски език – славянски лексикален стартум – езиков контакт*. По този начин се представя рамка за изследвания на езикови данни, фокусиращи се върху фонологични и граматически структури, очертавайки особеностите на дадените контактни езици.

 **Ключови думи**: *езиков контакт, славянски заемки в унгарския език, адаптация на заемки*

  

 
## 1. Динамика и взаимозвръзка между езиковия контакт и адаптирането на заемки

 Лингвистичното поле на езиковия контакт е обширно и разнообразно, като проследяването и систематизирането на реализациите, произлизащи от този контакт, несъмнено могат да го превърнат в труднопроходим терен. Традиционно, като термин в социолингвистиката, *езиков контакт*е познат при описанието на ситуации на близост между езици (или диалекти) по географски, социални и други причини, като резултатът от такива „контактни ситуации“ се изразява в нарастването на обема на заети думи и/или езикови елементи. В този контекст наличието на славянския стратум в унгарския лексикон е именно контактологично проявление.

 Първата поява на *езиков контакт*като термин се смята, че е през далечната 1911 година в списание „American Anthropologist“ („Американски антрополог“) (Hickey 2020). В продължение на повече от едно столетие този езиков феномен и начинът, по който влияе върху структурата на отделните езици, се радва на нестихващ интерес от страна на езиковедите, като в последните десетилетия се наблюдава и нараснал обем на изследвания в областта на лингвистична сфера „посестрима“, а именно *адаптацията на заемки*(вж. също Adamon, Matra 2021). Едно доста често явление, характерно може би за всички езици, е именно усвояването и адаптирането на заети, чужди елементи изначално към фонологичните, но и изобщо към граматичните системи на езиците – и именно това е процесът, познат като *адаптиране на заемки*. Сегменти, които не са част от фонемния инвентар на даден език, се заменят с близки, максимално наподобяващи „оригиналните“ звукове или звукосъчетания; фонотактично неприемливи за заемащия език конфигурации се „поправят“ чрез епентеза или протеза, запълва се хиатус и т.н. Паралелно с тези процеси съществува явление с обратен ефект – някои езици променят, „коригират“ механизмите на адаптиране и приемат заемките с фонологично непроменена форма, като по този начин нарушават собствените си фонологични (фонотактични и/или морфофонологични) ограничения. Тези промени и нарушения ни най-малко не са спорадични или случайни, а до голяма степен са систематични, като систематичността зависи от естеството на приемащия език. Получените по този начин и новонавлезли в езика форми, естествено, са маркирани. Според някои теории те попадат в специфичен слой от лексиката на въпросния език (вж. напр. Itȏ, Mester 2003).

 С появата на оптималната теория излиза напред идеята, че фонологията на заемките е всъщност родната (т.е. на приемащия език) фонология в действие. Входните данни, т.е. заетите дума в процеса на рецепция, се оценяват от (вътрешноезиковата) еднаква йерархия от ограничения, като се допуска ограничението FAITHFULNESS да заеме по-високо място по отношение на чуждите думи (вж. също и Itȏ, Mester 2003, Davidson 2001). Същевременно нарастналият интерес към този процес се обуславя и от масовия билингвизъм/мултилингвизъм в съвременното общество, което води до интензивен обмен на лексика (а и езикови елементи) между разнообразни по ареална, генеалогична и типологична принадлежност езици.

 В статията, на фона на една специфична проява на *езиков контакт –*интегриране на славянски езикови елементи в унгарския език – се разглеждат и очертават конкретни теоретични параметри, свързани с интерпретирането на съответното контактно явление. Задачата е да се фасилитира оформянето на теоретичен контур, служещ за база на системен лингвистичен анализ.

 Настоящата разработка се спира върху славянските заемки в унгарски език като специфичен представител на славяно-унгарски езиков контакт, обръщайки внимание на теоретичните постулати, които се прилагат в лингвистичния анализ на данните. Неизбежната взаимовръзка *унгарски език – славянски лексикален стратум – езикова контактология*предполага тяхното паралелно третиране и в този контекст очертаване на компонентите, изграждащи теоретична рамка, приложима при разглеждането на славянските заемки в унгарския език.

  

 
## 2. Специфика на терминологичните параметри и понятия

 Влиянието на родната езикова система върху перцепцията (или възприемането), както и значението на самия фактор перцепция, намира място в някои по-нови изследвания (вж. Pepperkamp, Dupoux 2003 и др.). Някои изследователи, например Якобс и Гусенховен, твърдят, че хората притежават „универсален фонологичен речник“, благодарение на което възприемат звукови форми от чужди езици безгрешно, следователно факторът перцепция не играе роля в процеса на адаптация (Jakobs, Gussenhoven 2000). Още по-краен възглед защитават Пеперкамп и Дюпу, като заявяват, че процесът на адаптация или, иначе казано, адаптирането и/или коригирането се извършва на ниво перцепция[[1]](#fnote1). На практика това означава, че носителите на унгарски език директно възприемат аглийската дума *girl*[gә:l] като *görl*[gørl] (което изглежда до известна степен вероятно) или съответно славянската *брат*e чута като *barát*[bɔrat] (което обаче, по мое мнение, изглежда по-малко вероятно). За други нива на перцептуални вариации в социолингвистичен аспект вж. Алексова 2024 (Алексова 2024: 39*–*50).

 Не може да убегне от вниманието фактът, че както теориите за набора от ограничения, така и тези за влиянието на перцепцията при усвояването на чужди лексикални елементи от фонологичната система на приемащия език са един вид интерпретация на принципите, посочени още от Трубецкой (1960: 59*–*62). Описанието на фонологичната система на който и да е език като комбинация от езикови „сита“, през които преминава и които отсяват всичко казано, силно напомня по-късните разработки, които включват този тип йерархичност на „пропускливи“ и оформящи езикови условия и органичения, напр. *оптималната теория*. Трубецкой набляга върху факта, че преминавайки през езикоспецифичното „сито“, чуждите звукове получават изкривена от това сито (или тези сита) фонологична интерпретация. Тоест, промяната, или иначе казано *адаптацията*, не се дължи на факта, че носителите на приемащия език не са в състояние да произнесат определена звукова комбинация, а се определя от неспособността им да ги чуят правилно. Този негов възглед е намерил място в радикалните теории за ролята на перцепцията, разгледани по-горе. Удачно е предположението, че фонетичният апарат на даден език автоматично отнася чуждите звукове към своите и ги намества в познатите параметри, като всичко „ненужно“ е останало извън този процес след минаването през фонологичното сито.

 Доказателства за една или друга стратегия и механизми при адаптирането на заемки е логично да се търсят, като се изследват самите заемки, намиращи се в даден език. Безспорно именно по този начин се разкриват и описват характеристиките на този така разпространен процес, като задължително се отчитат особеностите на приемащия език, защото именно там навлезлите елементи трябва да „съществуват“ (вж. 4.1.). В част 3. по-долу се маркира такъв именно специфичен лексикален слой в унгарски език: заемките със славянски произход, една част от които се определят като славянобългарски.

  

 
### 2.1. Понятието *заемка*в контекста на славянския лексикален стратум в унгарския език

 Разглежданият материал *ad hoc*е лексикалноспецифичен, което предполага евентуално по-различното му третиране в системата на езика. Дефиницията за заета лексикална единица, или заемка, или чуждица, приета от Паради и Лашарите (Паради и Лашарите 1997: 391), отбелязва аспекти, на които се обръща внимение в процеса на работа в настоящото изследване. Това е дума (или композитум, или израз) от даден език източник, третирана като индивидуална лексикална единица, която е:

 
- инкорпорирана в дискурса на приемащия език;
- кореспондира с ментална препратка в приемащия език (в контраст с *прехвърляне или промяна на кода*– т.нар. (от англ.) *codeswitching*);
- адаптирана така, че да отговаря на набора от дадени абсолютни oграничения, които от своя страна обуславят абсолютния минимум от езикоспецифични характеристики за дадения приемащ език.

 Тук има смисъл да се отбележи също, че такъв тип лексикален стратум, по-специално частта, включваща славянските заемки, поради своята специфика позволява разглеждане на фонологични феномени и в диахронна светлина, като това освен изключително предимство е и сериозно предизвикателсво.

 Някои от фонолозите, занимаващи се с фонологични реконфигурации при перцепция на думи, смятат, че за да може да се онагледи в „чист“ вид определено явление, е необходимо дадената лексикална единица да е престояла минимално време в приемащия език (вж. например Heine, Kuteva 2020). Колкото и спорно да е това заключение, престоят на дадена дума и честотата на използването ѝ са фактори, които си взаимодействат и влияят върху конкретната фонотактична форма на заетите думи. Обобщено, под *славянска заемка*се разбира всяка една унгарска дума, която източниците определят като заемка, навлязла в унгарски от или през някой славянски език.

  

 
#### *2.1.1. Славянска заемка – унгарска дума*

 И така, адаптацията на заемки е **фонологичен процес**, който се извършва в рамките на фонологичната система на приемащия език (т.е. на унгарския език), като се отчита и влиянието на входните данни (оригиналния вид на заетата дума) и механизма на възприятие на унгарскоговорещите. Разглежданата форма (на заемката) е **унгарска дума**, подвластна на унгарската фонологична и граматична система.

 Предвид характеристиките на езиковите данни – потенциален обект на контактологичен анализ, тук могат да бъдат очертани някои специфични предизвикателства. А именно, *нестабилна изходна форма*: поради диахронния аспект и многото диалектни и говорни форми; *вербална и графична*несигурност на входната форма, при което може да се опирамe само на регистрирания в унгарски вариант.

  

 
### 2.2. Понятието *корен*в контекста на славянския лексикален стратум в унгарския език

 Поради някои особености на унгарския език настоящата работа приема да се използва терминът *корен*, а не основа. Природата на унгарския – неговата основна типологична характеристика на аглутинативен език – определя и значението, което понятието *корен*носи. Формата на думата в унгарски не се построява на базата на многократно суфигиране на един корен, а всеки суфикс служи за корен на последващите го в редицата на аглутиниране суфикси (Siptár 2001: 154). Унгарската описателна граматика традиционно задава структурата на построяване на унгарските думи именно с дефинирането на т.нар. аглутинативен ред (или редица на аглуниниране). Това е строго определена последователност на подредба на морфемите, изграждащи унгарските лексикални единици, а именно: *igekőtő*‘префикс’ – *tő*‘абсолютен корен’ – *képző*‘деривационен суфикс’ – *jel*‘(първи) флективeн суфикс’ – *rag*‘последен/краен флективен суфикс’ (по-подробно на български език по темата вж. Вишоградска 2015).

 В процеса на суфиксация гласните (в суфиксите) се хармонизират, тоест съгласуват, с кореновите гласни по признаците предност/задност и лабиалност/нелабиалност. Повечето суфикси имат два или три варианта (аломорфа), в конфигурация [+задна]/[+предна] гласна, или [+задна]/[+предна]/[+лабиална, -задна], напр. *-ban/ben*, ‘в’, *házban*[+задна] ‘в къща’ *kertben*[+предна], ‘в двор’; *-hoz/hez/höz*‘към’, *házhoz*[+задна] ‘към къща’, *kerthez*[+предна] ‘към градина’, *földhöz*[+лабиална] ‘към земя’. Част от суфиксите изискват допълнителна епентетична, тоест свързваща, съединителна гласна, улесняваща произношението при струпването на съгласни на морфемна граница (почиващо на фонотактични принципи в унгарския език), която се позиционира след корена, напр. при флективния суфикс за множествено число *-k*, при добавянето му към основи, завършващи на съгласен звук: *hajó-k*, ‘кораб-мн.ч.’, но *szék-ek*‘стол-мн.ч.’, *asztal-ok*‘маса-мн.ч.’, *haz-ak*‘къща-мн.ч.’, *kör-ök*‘кръг-мн.ч.’, Тази фонотактична характеристика се наблюдава и при деривационните суфикси, включително и тези, прилагани в процеса на адаптиране, напр. при вербализиращия деривационен сукикс *-l*(и аломорфи *-el, -ol, -öl)*, напр. *fröccs*(съществително, заето от немски) ‘пръскане; напитка от бяло вино и сода’ *–*унг. *fröccsöl*(гл.) ‘пръскам’). Епентетичните съгласни също се хармонизират спрямо кореновите гласни.

 Поради горепосоченото, независимо от морфологичния състав на всяка една чужда дума, навлязла в унгарски, тя се третира като *корен*при морфофонологичните и морфосинтактични взаимоотношения в езика. Именно затова славянските заемки, които отразяват формата на думата от езика източник, функционират и се опредят като корени.

  

 
## 3. За славянския стратум в унгарския лексикон

 Очертаването на контура на славянското присъствие в унгарския лексикон, като се отчитат както степента на нативизация, така и разпространението из различните лексикални словеве, е компонент от „триадата“ *унгарски език – славянски лексикален стратум – езикова контактология.*Свидетелство за интереса към славянските елементи има още в появилия се през 1595 г. петезичен речник *Dictionarivm qvinqve nobilissimarvm Evropae lingvarvm, Latinae, Italicae, Germanicae, Dalmatiae et Vngaricae*[[2]](#fnote2). На страниците от 118 до123 са разположени 305 хърватско-унгарски словестни еквивалента (думи) и е отбелязано, че унгарските думи (съответствия на хърватските) са всъщност славянски думи, навлезли в унгарски. Това е дело на славянския хуманист полихистор Фаустус Веранчич (Верантиус), от чиято дейност е резултат и самият речник. За начало на изследванията върху славянските заемки в унгарски в съвременния аспект може да се посочи трудът на словенския учен Франц Миклошич (1813*–*1891) *Die slavischen Elemente im Magyarischen*, издаден през 1871 година във Виена[[3]](#fnote3). Речниковата част на изследването предизвиква изключителен интерес в унгарската лингвистична общност. Тя е преведена и представена в 11 издания на академичното списание от 1882 г.

 След края на XVIII век може да се говори за славянските езици като обект на изследване, а от XX век многобройните и изключително сериозни работи върху славянските заемки в унгарски език са показател за наличието на славистична школа в Унгария с ярки представители: Оскар Ашбот (1852*–*1920), Ласло Хадрович, Янош Мелих (1872*–*1963), Ищван Кнежа, Имре Х. Тот и много други. Сред по-младите изследователи са и Андраш Золтан, Габор Балаж, Михай Кочиш, Ищван Феринц, Агнеш Кациба и др. Сред най-влиятелните представители има и изявени българисти – Имре Х. Тот, от младата школа – Габор Балаж.

 Освен „разкриването“ на думите и регистрирането им като славянски, езиковедите се занимават и с конкретния език източник. За тази цел се следят фонетичните характеристики на заетите думи, но в качеството им на основа, показател за принадлежността им към един или друг славянски език. Както отбелязва и Кнежа, за разкриването на славянските елементи (т.е. идентифицирането им като такива) и определянето им от кой, или от кои точно езици идват, се прилагат едновременно три основни „средства“, едното от които е фонетичното описание на звуковите съчетания (Kniezsa 1974: 198).

 Както се подчерта, изследваният материал представлява един обширен слой от заемките в унгарски, които обуславят почти 10 процента от лексиката. Думите са навлизали в езика в продължение на стотици години, като са попадали в различни етапи от развитието на унгарски.

 Тази особеност на славянските заемки като контактологичен материал позволява следното: благодарение на широкия хронологичен диапазон може да се проследи развитието на вътрешноезикови лингвистични закони и механизми и, по-точно, тяхното отражение върху неунгарските елементи.

  

 
### 3.1. Хронологичен облик и присъствие в лексикалния стратум на контактологичния материал

 Славянските елементи са сред най-старите лексикални единици в унгарски, което мотивира изследователите да търсят момента на навлизането им дори преди появяването на унгароезичните племена в Европа. Връзки между славяноезични и унгароезични се наблюдава още около IX век, станали на територията на южните руски степи. Смята се, че от този период в унгарски са останали славянски (а именно славянобългарски) думи. Според Имре Х. Тот (Tóth 1996: 213–218) това славянско население всъщност е било славянобългарско, организирано в държавно и църковно отношение. Авторът отчита, че влиянието на българоезичните, населяващи в онези времена Карпатския басейн, върху унгарския език е значително и оказва по-сериозно въздействие, отколкото изглежда на пръв поглед. Това негово мнение се подкрепя и от други видни слависти, като например Оскар Ашбот и Ищван Кнежа, разработвали своите изследвания през XX век, но също и от Михай Кочиш (изтъкнат славист от школата на Имре Х. Тот), в негови скорошни трудове (вж. напр. Kocsis 2018: 68–77). В резултат на контактната ситуация унгарците са заели думи, семантично свързани с бита, държавността и правото, термини от византийския християнски ритуал, занаятчийски професии и др., които са славянобългарски по произход.

 Както бе отбелязано, количеството на заетите славянски елементи далеч надхвърля броя на заемките от който и да било друг език (напр. тюркски – почти 5% от лексиката, а немски малко над 5%). Влиянието на всички славянски езици е безспорно, но те са такъв сериозен фактор само взети заедно.

 Идеята за запазване на цялостен, обединен облик на славянските говори намира широка подкрепа сред езиковедите, като се утвърждава тенденцията да се говори с общото название *славянски*за всички заемки, които са навлезли в унгарски от различните славянски езици (Kniezsa 1974).

 Впрочем, интересно е да се отбележи, че славяноезичен отпечатък се открива и в цялото угрофинско семейство.

 Друг основен мотив за това обобщено отношение към думите лежи във факта, че в много случаи е невъзможно да се установи със сигурност от кой точно славянски език е заета дадената дума (вж. Zoltán 2005 и други). Опирайки се именно на този мотив и възприемайки унгарската езиковедска традиция за назоваването на елементите от различните славянски езици (български, руски, сръбски, хърватски, словенски, словашки, чешки, полски, украински и т.н.) с общото име *славянски елементи (или заемки)*, в унгароезичната лингвистична литература се използва това обобщено название.

  

 
## 4. Ситуиране в полето на езиковия контакт

 Дълбоката асимилация и силното присъствие проличава и в словообразувателната активност на немалко славянски заемки. Според Сигетвари такива тенденции могат да се търсят при всяка една привнесена дума, стига тя да е пребивавала в езика достатъчно дълго (Szigetvári 2006). Принципът за темпо на нативизацията всъщност поддържа факта, че унгарският е в състояние да припознае чужд елемент изцяло като свой и да го натовари граматически. В дискусията по-горе проявата на езиков контакт – адаптирането на заемки – се позиционира в полето на лингвистичните изследвания, в линията *унгарски език – славянски лексикален стратум – езикова контактология.*

  

 
### 4.1. Един лингвистичен „разрез“

 По-долу се представя кратък поглед към една проява на стратегия и/или механизми при адаптирането на заемки в контекста на изследване на самите заемки, намиращи се в даден език (в случая славянски заемки в унгарския език).

 Примерите са обединени от следната характеристика: думата от езика-източник е със смесен вокален ред, но след рецепция в унгарски език нейните гласни са подравнени по признака [+задност]. В унгарските думи се появяват гласните от унгарския фонемен инвентар, носещи признака [+задност], без да се наблюдава предпочитане към определена гласна при процеса на „подравняване“. Този тип вътрешнокоренова вокална реконфигурация не е маргинална проява, засяга думи с най-различна фонототактична, силабична и прозодична конструкция. При установяване на хармоничния признак задност като домниращ се регистрират повече от едно решения при идентични условия, което навежда към заключението, че изходния състав не е първоопределящ.

 (2) *Примери за смесен вокален ред → [+заден] вокален ред*

 *съвременен унгарски език*

 |  |  |
| --- | --- |
| *abajdoc*XIV < сл. обидвойец(обадвоец) | ‘смесен’ |
| *abárol*XVI < сл. обварити | ‘обработвам/варя сланина’ |
| *barkóca*XIII < сл. *брěковица | ‘брекина, скоруша’ (*берк-ов-ьць) |
| *bodza*XII < сл. bъзje | ‘бъз’ |
| *család*XII < сл. челядъ | ‘семейство’ |
| *császár*XIII < сл. цесарь, цьсарь | ‘император, кайзер’ |
| *csata*XVI < сл. чета | ‘битка, сражение’ |
| *gabona*XV < сл. гобино | ‘жито, зърнена култура’ |
| *gatya*XVI < ср.хр. gace (блг. гащи) | ‘гащи’ |
| *guzsaly*XIV kuželj (< *kọželjь) | ‘хурка; женска работа’ |

 *е > а*: прогресивна вокална хармония

 |  |  |
| --- | --- |
| *jászoly*XIV < сл. ясли | ‘ясла’ |
| *kapca*XIV < копитца (копитце), ср.хр. копица | ‘железце/габър за обувки’ |

 Изпадане на гласната *i*от втората сричка > вокалният състав става [+заден].

 |  |  |
| --- | --- |
| *lóca*XVII < сл. лавица | ‘тезгях; работна маса’ |
| *málna*XVIII < сл. малина | ‘малина’ |
| *márna*XVI < сл. мрěна (мърěна) | ‘мряна’ |
| *mostoha*XIV < блг. мащеха | ‘мащеха’ |
| *nyavaya*XIII < сл. неволя | ‘злочестина’ |

 Ролята (силата) на ударението: сричката под ударение съдържа [+задна] гласна, а това е и признакът, който се разпространява върху цялостния вокален състав. (вж. дискусията за силабичната конфигурация (*тежка сричка*)

 |  |  |
| --- | --- |
| *párna*XIV < сл. перина (<перǫ) | ‘възглавница’ |

 Преминаване изцяло към [+задност]: влияние на краесловната гласна (*а*#), или има и други предпоставки (напр. ударението)

 |  |  |
| --- | --- |
| *pásztor*XI < сл. пастирь | ‘пастир’ |
| *pózna*XVI < сл. паузина (укр. паузина) | ‘прът’ |
| *rosta*XV < сл. решето | ‘решето; сито’ |

 Хармонизиране на думата по [+задност], като разпространението на признака идва от последната сричка (сравн. с *párna)*

 |  |  |
| --- | --- |
| *vacsara*XIV < сл. вěчера | ‘вечеря’ |
| *utca*XIV < сл. улица | ‘улица’ |
| *zsarátnok*XVI < сл. жератъкъ | ‘жар; въглен’ |

 (*забележка*: словоформите вляво са по Kniezsa 1974)

 Предвид характеристиките на проявите, резултат от контактни ситуации, се отчита, че езиковите данни позволяват да бъдат разглеждани в рамките на лингвистичен анализ (дескриптивен, генеративен, оптимaлен и т.н.), фокусиращ се върху фонологични и изобщо граматични модели, като по този начин се очертава идиосинкразията на фонотактиката и граматичните параметри при съответните контактни езици.

  

 
### 4.2. Обобщен поглед към контактологичния контур

 В полето на езиковия контакт се сблъскваме с разнообразни лингвистични реализации, като тук се очерта една ясна картина на богат изворов материал за езикови данни, които могат да се проследят и да допълнят или откроят прояви и тенденции в контактните езици – славянски и унгарски.

 Обобщено, безспорно се намират сходни черти в прийомите на адаптиране (или усвояване) на заети думи, но нима същото не важи и за конструирането и функционирането на самите езици. Това далеч не означава, че техниките са зададени в универсалната граматика и, посочвайки ги, езиковедите вече разполагат и с езикоспецифичните конфигурации. Поради изключителната подвижност на лексикалния слой в езиците, всички ние, занимаващи се с тяхното изследване, трябва зорко да следим поведението им именно в системата, в която се озовават.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСОВА, КР. 2024. Перцептуалната социолингвистика – ново направление в социолингвистиката. В: Алексова, Кр., Сотиров, П., Каневска-Николова, Е. Стоянов, Кр. Исса, К., Апостолова, Д. (ред). *Проблеми на социолингвистиката, том Нови направления, теми и идеи в социолингвистиката 15*. София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, 2024, 39–50.

 ВИШОГРАДСКА, И. 2015. *Структура на сричката. Съпоставително изследване*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ТРУБЕЦКОЙ, Н. 1960. *Основы фонологии.*Москва: Издательство инностранной литературы.

  

 REFERENCES

 ADAMON, E., MATRA., Y. Adamon, E., Matra, Y. 2021. *The Routledge Handbook of* *Language Contact.*New York: Routledge.

 ALEKSOVA, K. 2024. Pertseptualnata sotsiolingvistika – novo napravlenie v sociolingvistikata. In: Aleksova, K, Sotirov, P., Kanevska-Nikolova, E., Stoyanov, K. Issa, K., Kancheva, P., Apostolova, D. (eds). *Problemi na sotsiolingvistikata, vol. Novi napravlenia, temi I idei v sotsiolingvistikata 15.*Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, 2024, 39–50.

 DAVIDSON, L. 2001. Hidden rankings in the final state of the English grammar. In: Horwood, G., Kim, S. (eds.). *Ruling Papers II,*2001, New Brunswick: RUP, 21–48.

 ITȎ, J., MESTER, A. 2003. *Japanese Morphophonemics: Markedness and Word Structure.* Linguistic Inquiry Monograph 42: MIT Press.

 ZOLTÁN, A. 2005. *Szavak, szólások, szövegek. Nyelvészeti és filológiai tanulmányok*. Budapest: Lucidius kiadó.

 KNIEZSA, I. 1974. *A magyar nyelv szláv jövevényszavai 1*–*2.*Budapest: Akadémiai kiadó.

 KOCSIS, M. 2018. A szláv nazálisok és a huszár. In: *Magyar nyelv*, 114 (1), 68–77.

 PARADI, C., LACHARITḔ, D. 1997. Preservation and minimality in loanword adaptation. *Journal of Linguistics 33*, 1997, 379–430.

 SZIGETVÁRI, P. 2006. The markedness of the unmarked. In: *Acta Linguistica Hungarica 53*, 2006, 433–447.

 H. TÓTH, I. 1996. A magyar és szláv együttélés kérdései a Kárpát-medencében. In: *Bibliotheca Slavica Savariensis III*. Szombathely*,*213–218.

 HEINE, B., KUTEVA, T. 2020: Contact and grammaticalization. In: Hickey, R. (ed) *The* *Handbook of Language Contact.*New Jersey: Wiley-Blackwell, 2020, 93–112.

 HICHEY, R. 2020. *The Handbook of Language Contact.*New Jersey: Wiley-Blackwell.

 JAKOBS, H., GUSSENHOVEN, C. 2000. Loan phonology: Perception, salience, the lexicon, and Optimality Theory. In: Dekkers, J., Leeuw, van der F., Weijer, van de J. (eds) *Optimality Theory: phonology, syntax and acquisition.*Oxford: Oxford University Press, 193–210.

 PEPPERCAMP, S., DUPOUX, E. 2003. Reinterpreting loanword adaptations: the role of perception. In: *International Congress of Phonetis Sciences 15*: 367–370.

 SIPTÁR, P. 2001. Hangtan. In: É.Kiss, K., Kiefer, F., Siptár, P. (eds) *Új magyar nyelvtan.*Budapest: Osiris kiadó, 293–390.

 TRUBETZKOY, N. 1960. *Osnovi fonologii*. Moskva.

 VISHOGRADSKA, I. 2015. *Struktura na srichkata. Sapostavitelno izslsedvane*. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

  

  

 [1.](#note1) Твърдението на авторите е мотивирано от психолингвистични експерименти, които показват, че речевото възприятие може да се наруши от родната фонологична система на слушащия, т.е. възприемащия. (по-подробно вж. Pepperkamp, Dupoux 2003).

 [2.](#note2) Достъпно в дигитален формат на: [https://books.google.bg/books?id=O6d8pEhf6IIC&redir_esc=y](https://books.google.bg/books?id=O6d8pEhf6IIC&redir_esc=y).

 [3.](#note3) Достъпно в дигитален формат на: [https://books.google.bg/books?id=BvdMg5aSl7EC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false](https://books.google.bg/books?id=BvdMg5aSl7EC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/pogled-kum-slavyanskite-zaemki-v-ungarskiya-ezik-konturi-na-ezikoviya-kontakt.md)

## Актуализация на фразеологизми с компонент на цвят в съвременната българска публична реч

**Резюме.**Настоящата статия е посветена на актуализацията на фразеологизми с компонент цвят в съвременната българска публична реч. Обект на изследването са устойчиви словосъчетания с цветови елементи, които традиционно се отличават с висока експресивност и образност. Анализирани са механизмите на тяхната актуализация – субституция, промяна на структурата и контаминация – чрез които фразеологизмите се адаптират към нови социални и комуникативни контексти.

 **Ключови думи:***фразеологизми, актуализация, субституция, контаминация, българска публична реч.*

  

 Фразеологизмите са устойчива, но динамична част от езика, която в публичната реч често се подлага на актуализация – промени в семантиката, структурата или функцията. Особен интерес представляват фразеологизмите с компонент на цвят, тъй като те са експресивни и носят силен емоционален заряд. Проблемът, който се поставя в настоящото изследване, е свързан с въпросите: как се променят фразеологизмите в публичната реч и по какъв начин се актуализират именно тези с цветови компонент.

 Целите са: да се идентифицират често срещани фразеологизми с компонент на цвят; да се анализират механизмите на тяхната актуализация; да се направят изводи за ролята им в съвременния дискурс. Изследването е фокусирано върху фразеологизми с компонентите „черен“, „червен“ и „зелен“, като са разгледани речниковите им дефиниции и съвременните им употреби в публичната реч.

 В българската лингвистика най-точната дефиниция за фразеологизма, който представлява централен обект на изследване във фразеологията, принадлежи на колектива от авторки на „*Фразеологичния речник на българския език*“ (ФРБЕ) К. Ничева, С. Спасова-Михайлова и Кр. Чолакова. (ФРБЕ 1974: 11), а тя гласи: „Фразеологичната единица, която се отличава с константност в своя състав и традиционна повтаряемост в речта, представлява самостоятелна езикова единица със свои специфични признаци. Тя е единица със сложна разделно оформена структура, образувана от два или повече компонента-лексеми.“

 Основен постулат в теорията на В. Кювлиева е, че фразеологизмът е винаги съвкупност от думи, а не единична лексема. Тя изключва възможността отделна дума да бъде носител на идиоматичност, като я определя като обект, несвойствен на фразеологичните изследвания (Кювлиева-Мишайкова 1986:11). Според нея устойчивостта и възпроизводимостта на фразеологизмите са други техни характерни признаци, тясно свързани помежду си и взаимно обуславящи се. Устойчивостта представлява обобщаваща характеристика, която се проявява както в структурно-лексикалния състав на фразеологизмите, така и в тяхното семантично значение. Спецификата на значението представлява една от най-съществените характеристики на фразеологизмите. То с право се приема за най-важния отличителен белег на тези езикови единици. Фразеологизмите се характеризират и с вътрешна образност и производната от нея експресивност. Тяхната образна основа произтича от семантичната трансформация на първоначално свободно словосъчетание, изразяващо конкретна представа. Върху тази основа се изгражда ново, преносно значение, което формира същността на фразеологичната единица.

 Явлението вариантност при фразеологизмите е предмет на всестранно изследване както в общославянски план – Мокиенко, така и в специални изследвания върху българския език – от С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Цв. Македонска, К. Ничева и други учени. Позиционната вариантност се проявява в способността на определени компоненти в състава на фразеологизма да променят мястото си спрямо останалите компоненти, без това да води до промяна в значението, както в рамките на конкретен контекст, така и извън него. Най-многообразната и обширна форма на вариантност е лексикалната, която се реализира чрез два основни механизма: добавяне на нови лексикални елементи и замяна на съществуващи.

 Актуализацията е процес, при който фразеологизмът се променя, за да отговори на нуждите на комуникацията. Актуализацията може да бъде структурна (промяна на компонент), семантична (промяна на значението) или стилистична (промяна на функцията). „Чермак, от своя страна, говори за такова актуализиране, което произтича от включването на фразеологизма в контекст, което води до загуба на първоначалната му полисемия (многозначност). Така фразеологизмът придобива конкретен, единствен смисъл... Тази концепция за актуализация бихме могли да наречем контекстуална актуализация и може да се разбира като един вид подтип на общо понятната актуализация, дефинирана по-горе“ (Крейчи 2006: 100).

 В настоящия контекст терминът „*публична реч*“ се дефинира като употреба на българския книжовен език в устна или писмена форма, адресирана до масова аудитория чрез каналите на електронните медии и традиционния печат.

 Представените примери от сферата на публичната реч представляват автентичен езиков материал, ексцерпиран директно от корпуса „Конкорданс“. Този подход гарантира емпирична валидност и обективност на данните. За целите на настоящото изследване дефиницията на фразеологизмите се основава на три лексикографски източника: *Фразеологичен речник на българския език*на М. Ничева (ИК „Хермес“, 2002), *Фразеологичен речник на българския език А–Я*подбрано от М. Банова и С. Димова, (Издателство „Бон Мар“, София, 2014) и *Фразеологичен речник на българския език за ученици*на В. Вътов (ИК „Скорпио“, 2019).

  

 
## Фразеологизми с компонент на цвят

 За по-детайлен и систематизиран анализ изследването разделя проявите на актуализация на две основни подгрупи: **1) Фразеологизми с актуализация чрез субституция**, при които се наблюдава замяна на един или повече компоненти, и **2) Фразеологизми с актуализация чрез промяна на структурата**, където вариациите се дължат на синтактични или морфологични трансформации. Този подход позволява цялостно описание на механизмите, чрез които фразеологичната единица се адаптира към динамиката на езика и комуникативните потребности на съвременното общество.

  

 
### Червен

 **„(червената) лампичка светва“.***Книж.*Сигнал за тревога, за предупреждение (Вътов, 2019) – фразеологизмът не е посочен в останалите два речника, които се използват в изследването.

  

 
### Актуализация чрез субституция

 Фразеологизмът *светва червената лампичка*е дефиниран във *Фразеологичен речник на българския език за ученици*(Вътов, 2019) като „сигнал за тревога, за предупреждение“. В публичната реч анализираните по-долу три примера демонстрират различна степен на актуализация на този израз, като се наблюдава пренос на основното му значение в различни контекстуални употреби.

 
#### *1) В съзнанието му просветна една червена лампичка.*

 В този пример глаголът „*просветна*“ представлява вариативна актуализация на основния компонент „*светва*“. Използването на синоним подсилва образността, като същевременно запазва първичното значение на фразеологизма – внезапно осъзнаване на опасност или предупреждение.

 
#### *2) Това трябва да послужи като червена лампичка за шефовете на клубове*.

 Във втория пример конструкцията се трансформира: глаголът „*светва*“ е заместен с „*послужи*“, което измества акцента от действието към функцията на самия символ. „*Червената лампичка“*не е представена като моментен сигнал, а като устойчиво предупреждение, насочено към конкретна група адресати.

 
#### *3) Точно в този момент трябва да ни подейства като червена лампичка за случващото се в съвременната политика.*

 Тук глаголът „*подейства*“ пренася фразеологизма в сферата на въздействието и интерпретацията. „*Червената лампичка*“ вече не само сигнализира за опасност, но и активира реакция у адресата на посланието. Това е по-висока степен на метафоризация и функционално разширяване на израза.

 И в трите примера се запазва семантичната основа на фразеологизма – сигнал за тревога или предупреждение. Въпреки това се наблюдават различни механизми на актуализация: синонимна замяна „*просветна*“, функционално преобразуване „*послужи*“ и семантично разширяване „*подейства*“. Така фразеологизмът демонстрира своята гъвкавост и адаптивност в публичната реч, като отразява конкретния контекст и комуникативната цел.

  

 
### Актуализация чрез промяна на структурата

 В изказването на Мая Манолова *„…днешните изявления от парламентарната трибуна трябва да бъдат разчетени като червена лампичка“*се наблюдава редукция на фразеологизма „*червената лампичка светва“***.**Базовата форма съдържа глаголен компонент „*светва*“, който маркира динамичното действие и сигналния характер на израза. В актуализирания вариант този глагол липсва, а изразът функционира като номинална конструкция (*червена лампичка*). Ефектът от изпускането на компонента може да се търси в следните насоки:

 
- Акцентът пада върху метафоричния символ *„червена лампичка“*, без да е необходимо да се обозначава действието „светване“. Знакът се приема вече като установен маркер на тревога;
- Съкращаването на израза засилва неговата лаконичност и риторична сила, особено в публичната реч, където метафората трябва да бъде бързо разпознаваема;
- Десемантизация на глаголния компонент – честотата на употреба на базовия вариант е довела до това, че *„светва“*вече не е задължителен елемент за разпознаването на фразеологизма.

 Тук имаме елиптична актуализация или редукция на компонент, която съхранява семантичната основа на израза, но трансформира структурата му.

 Примерът *„червена лампичка“*от публичната реч показва процес на актуализация чрез изпускане на компонент, при който фразеологизмът преминава от динамична конструкция (*„светва“*) към статична номинализация. Този процес не намалява, а напротив – засилва фразеологичната маркираност на израза, превръщайки *„червената лампичка“*в самостоятелен знак за тревога и предупреждение.

  

 
### Черен

 ***„Бели пари за черни дни“****,*дефиниран във *Фразеологичен речник на българския език за ученици*(Вътов, 2019) със значение *„спестявания за всеки случай на нужда“*.

 Фразеологизмът „*бели пари за черни дни“*се отличава с висока честотност на употреба в публичната реч, но въпреки това е регистриран единствено във *Фразеологичен речник на българския език за ученици*на В. Вътов (2019). Фразеологизмът се отличава с устойчива употреба в съвременната публична реч.

 Анализът на събраните примери показва, че този устойчив израз подлежи на различни механизми на актуализация, които могат да бъдат разделени в двете подгрупи, отбелязани вече за анализирания по-горе фразеологизъм: с актуализация чрез субституция и чрез промяна на структурата. По-задълбоченият анализ разкрива, че субституцията може да засяга както първата, така и втората част от структурата на фразеологизма. Чрез тази промяна се създава нова семантична перспектива, която запазва основното ядро на израза, но същевременно го адаптира към конкретния контекст на публичното говорене. При фразеологизмите с актуализация чрез промяна на структурата наблюдаваната трансформация се осъществява чрез вмъкване на нов компонент, например във варианта *„бели корупционни пари за черни дни“*. Чрез този механизъм устойчивият израз придобива експресивност и критичен оттенък, като отразява социално значими теми и нагласи.

  

 
### Актуализация чрез субституция на първи компонент

 Анализът на примери от публичната реч показва, че фразеологизмът *„бели пари за черни дни“*демонстрира висока степен на адаптивност и вариативност в различни комуникативни контексти.

 
#### *4) Бели ваксини за черни дни*

 Замяната на компонента „*пари*“ с „*ваксини*“ в пример 4) е мотивирана от конкретната пандемична ситуация и води до създаването на нова метафора, в която ваксините се интерпретират като жизненоважен ресурс.

 
#### *5) Бели подкупи за черни дни*

 Пример 5) представлява иронична и саркастична актуализация, при която „*подкупи*“ измества „*пари*“ и трансформира значението към незаконни средства за справяне в кризисни условия.

 
#### *6) Мъск направи бързи пари за черни дни*

 Примерът показва промяна на прилагателния компонент – „*бели*“ с „*бързи*“, което акцентира върху начина на придобиване и придава експресивност и динамика на израза.

 Можем да кажем, че наблюдаваните трансформации в примери 4)–6) илюстрират два основни механизма на актуализация – *субституция на основни лексикални компоненти****и****семантично преориентиране спрямо актуалния контекст*. По този начин фразеологизмът запазва своята структурна матрица и основно значение – подготовка за трудни времена, но едновременно с това придобива нови семантични и прагматични измерения, които го правят актуален и комуникативно ефективен в съвременната публична реч.

  

 
### Актуализация чрез субституция на втория компонент

 
#### *7) Бели пари за грешни разходи*

 В 7) замяната на „*черни дни*“ с „*грешни разходи*“ измества интерпретацията от абстрактното и метафоричното значение „*криза/бедствие*“ към конкретно и прагматично осмисляне на „*нецелесъобразни харчове*“. Така се постига ироничен и критичен ефект, който подменя оригиналната функция на фразеологизма като символ на предпазливост.

 
#### *8) Бели пари за детски бъднини*

 Горният пример демонстрира промяна на негативния образ на „*черните дни*“ с позитивната перспектива на „*детските бъднини*“. По този начин фразеологизмът се преосмисля като стратегия не за справяне с беда, а за гарантиране на добро бъдеще.

 
#### *9) Бели пари за нашите червени деца*

 Пример 9) е белязан от силна идеологическа маркираност: субституцията на „*черни дни*“ с „*червени деца*“ създава алюзия към социалистическия дискурс и натоварва израза със значителен политически и сатиричен потенциал.

 Примери 7)–9) свидетелстват за висока степен на семантична гъвкавост на фразеологизма. Чрез различните субституции той запазва своята структурна основа, но се обогатява с нови значения – от критично-иронични през позитивно-ценностни до открито политически и идеологически натоварени. Това потвърждава, че фразеологизмите функционират като динамични единици на езика, податливи на творчески трансформации в публичната реч.

  

 
### Актуализация чрез промяна на структурата

 
#### *10) бели корупционни пари за черни дни*(цитирам и по-широкия контекст на този пример: *Едни ще забогатеят невъобразимо, други ще загубят малко „бели“ корупционни пари за черни дни*)

 В пример 10) се наблюдава актуализация чрез вмъкване на нов компонент – „*корупционни*“. Този добавен елемент променя не само лексикалния облик на фразеологизма, но и неговия семантичен обем. Вмъкването на „*корупционни*“ трансформира традиционния смисъл от честно спестени пари в нечестно придобити, незаконни средства. Получава се иронична и социално критична актуализация, чрез която говорещият подчертава, че дори „пари за черни дни“ могат да имат негативен, престъпен произход. Вмъкването на нов компонент води едновременно до лексикална и семантична модификация: на мястото на универсалното значение ‘*спестявания за бъдеще’*се появява конкретизация – ‘*незаконно придобити пари, предназначени за бъдещи трудни моменти*’.

 След 1989 г. в България свободно започна да се говори за корупция. Тя навлезе в разговорната реч и всеки гражданин започна да анализира корупционните схеми на управляващите. В публичната реч тази лексема заема сериозно място, във вестници, телевизия, а вече и във форуми. Не е случайна и употребата ѝ в горния фразеологизъм, като вмъкнат компонент. Тук точно тази лексема е акцентът, който променя семантиката на израза – *чисти*, но спечелени по другия начин пари за трудни времена. Можем да приемем, че словосъчетанието *бели корупционни пари*съдържа оксиморон, защото лексемите в контекста са напълно изключващи се. Този вариант разширява значението на традиционния фразеологизъм.

 Пример 10) е показателен за механизма на **фразеологична актуализация чрез вмъкване на компонент**, при който устойчивият израз не губи напълно идентичността си, но се обогатява със **социално-критичен и ироничен оттенък.**

  

 
### Зелен

 Тук ще бъдат анализирани два фразеологизма, в чийто състав откриваме прилагателното ***зелен***.

 Фразеологизмът **„давам зелена светлина (на нещо)“**е дефиниран във *Фразеологичен речник на българския език за ученици*(Вътов, 2019) със значение *„давам път на нещо; създавам условия, разрешавам нещо да бъде извършено или да се развива“*. В публичната реч неговата употреба демонстрира устойчивост на семантичната основа, като актуализацията се реализира предимно чрез субституция на компонента. Такива са примери 11) и 12):

 
#### *11) Властта получи зелена светлина да пазарува изтребители и кораби.*

 
#### *12) То означава, че имате зелена светлина да се свържете с директорите на конкретните отдели или дирекции в ЕК.*

 Примерите показват трансформация на първоначалната конструкция чрез субституция. Вместо очакваната форма с глагола „давам“, се използват съответно „получавам“ и „имам“, при която фокусът се измества от акта на разрешаване към акта на притежаване на разрешението. По този начин фразеологизмът запазва основното си значение – предоставяне на възможност за действие, но чрез субституцията се разкриват нови прагматични нюанси: акцентът е върху легитимността на правото да се предприемат действия, а не върху субекта, който дава разрешението. Тази трансформация свидетелства за динамичния характер на фразеологичните единици и тяхната способност да се адаптират към конкретни комуникативни ситуации в публичния дискурс.

 Фразеологизмът **„трай, коньо, за зелена трева (тревица)“**е регистриран в *Фразеологичен речник на българския език за ученици*(Вътов, 2019) със значение *„напразно се надявай на по-добро“*. Във *Фразеологичен речник на българския език А–Я*(Банова, Димова, 2014) изразът е определен като иронично възклицание, употребявано по повод на дълго, неоправдано изчакване или на отлагано решение, което изразява неодобрение към изчакването и недоверие в нуждата от търпение.

 Изследването на употребата на този фразеологизъм в публичната реч показа актуализиране по три основни начина, първите два от които бяха вече обсъдени по-горе: *чрез субституция на компонент*– при които отделни лексикални елементи се заменят с нови, за да се постигне ироничен или контекстуално по-релевантен ефект; *чрез промяна на конструкцията*– трансформации в синтактичната организация на израза, които създават вариативност, без да се нарушава основното семантично ядро; *чрез контаминация*– съчетаване на елементи от разглеждания израз с компоненти от други устойчиви словосъчетания, в резултат на което възникват нови хибридни форми с експресивен и често сатиричен характер.

  

 
### Актуализация чрез субституция на компонент

 
#### *13) Трай, коньо, за зелена ливада*

 Този пример от публичната реч представлява модифициран вариант на установения в българския фразеологичен фонд израз „*трай, коньо, за зелена трева (тревица)*“, чиято основна семантика бе дефинирана по-горе. В актуализирания вариант е налице субституция на компонента „*трева*“ с „*ливада*“, при която формално се запазва семантичната рамка на израза, но се въвежда нюанс на по-голямо, по-изобилно пасище – „*ливада*“ е концептуално по-просторно и богато поле в сравнение с „*трева*“. Тази замяна не нарушава структурата, но може да се разглежда като лексикална актуализация в смисъла на Мокиенко, при която семантичното ядро на фразеологизма остава съхранено, а вариативността се проявява в периферните елементи.

 От гледна точка на семантичната динамика замяната не създава ново значение, но „*зелена ливада*“ звучи по-живописно и може да придаде на изказването по-изразителна образност; в случая обаче тази замяна усилва ироничния потенциал на фразеологичната единица.

  

 
### Актуализация чрез промяна на структурата

 
#### *14) Трай, коньо, да ти повишат заплатата.*

 В пример 14) от публичната реч се наблюдава актуализация на традиционния фразеологизъм „*трай, коньо, за зелена трева (тревица)*“ чрез промяна на конструкцията на втората част, която води до структурна трансформация на израза. Вместо оригиналната метафорична и обобщена цел *„зелена трева*“, тук се въвежда конкретна, социално и показва няколко характерни особености: първо, структурна актуализация – втората част на израза, която в традиционната форма съдържа образен, непряк ориентир „*зелена трева*“, е заменена с цялостна подчинена конструкция „*да ти повишат заплатата*“. Това води до синтактична промяна и придава на израза повествователен и конкретизиращ характер. Второ, семантична конкретизация – общата, абстрактна идея за „*очакване на по-добри времена*“ се заменя с конкретна житейска ситуация, свързана с трудово възнаграждение, което усилва социално-критичния заряд на изказването. Трето, прагматичен ефект – изразът запазва иронично-скептичния тон на оригинала, но го пренася в съвременен контекст, като същевременно адресира конкретен проблем (забавяне или липса на повишение на заплати).

  

 
### Актуализация чрез контаминация

 В тази подгрупата се включват варианти на устойчиви изрази, при които се наблюдава смесване на елементи от два или повече фразеологизма в рамките на един нов израз. В примери 15) и 16) основната конструкция е заимствана от фразеологизма *„Трай, коньо, за зелена трева (тревица).*

 
#### *15) Трай, коньо, я камилата, я… камиларя*

 
#### *16) Трай, коньо, за хубост!*

 В 15) *„Трай, коньо, я камилата, я… камиларя“*наблюдаваме контаминация между изходния израз и пословицата *„Я камилата, я камиларя“*, която обозначава несигурен или непредвидим изход от дадена ситуация. Комбинирането на двете структури води до ново значение, в което семантиката на търпението и очакването от „Трай, коньо…“ се преплита с неопределеността и риска от пословицата за камилата.

 В пример 16) *„Трай, коньо, за хубост!“*е осъществена контаминация между *„Трай, коньо, за зелена трева“*и *„Трай, бабо, за хубост“*, където вторият израз обикновено се използва за насърчаване на търпението в името на някаква външна полза (най-често естетическа). Получената структура пренася значението от сферата на абстрактната полза („зелена трева“) към тази на субективната естетическа или символична стойност („хубост“). И в двата случая процесът на контаминация е резултат от прехвърляне и съчетаване на устойчиви образи и смислови полета, което води до разширяване и обогатяване на изходното значение.

  

 
## Заключение

 Актуализацията на фразеологизмите е важен процес, който отразява динамиката и живия характер на съвременния български език. Чрез различни механизми, като субституция, промяна на структурата и контаминация устойчивите словосъчетания се адаптират към нови комуникативни ситуации и социални реалности, като същевременно запазват основното си семантично ядро. Особено продуктивни в този процес се оказват фразеологизмите с компонент на цвят. Тяхната образност, експресивност и емоционален заряд ги правят особено податливи на трансформации и създават условия за поява на нови значения и нюанси.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящата статия е отпечатана по проект КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, **втори етап**. Тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“; научен ръководител: доц. д-р Владислав Миланов. Изпълнител на проекта: СУ „Свети Климент Охридски“. Авторът на статията изказва **специална благодарност**към ФНИ за оказаната подкрепа.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, СТ . 2013. *Българска фразеология. Т. 2.*София: АИ „Проф. М. Дринов“.

 КЮВЛИЕВА-МИШАЙКОВА, В. 1986. *Фразеологизмите в българския език*. София: Народна просвета.

 МОКИЕНКО, В. М. 1980: *Славянская фразеология*. Москва: Высшая школа.

 НИЧЕВА, К. 1987: *Българска фразеология*. София: Наука и изкуство.

 KREJCI, Р. 2006: *Bulharska a ceska publicisticka frazeologie ve vzajemnem srovnani.* Brno, Masarykova univerzita.

  

 РEЧНИЦИ

 БАНОВА, М., ДИМОВА, М. 2014: *Фразеологичен речник на българския език А-Я.*София: Издателство „Бан Мар“.

 ВЪТОВ, В. 2019: *Фразеологичен речник на българския език за ученици.*София: ИК „Скорпио“ ЕООД.

 НИЧЕВА, К., СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С., ЧОЛАКОВА, Кр. 1974: *Фразеологичен речник на българския език*. Том първи А–Н. София: БАН, 1974; Том втори О–Я. София: БАН, 1975.

 НИЧЕВА, М. 2002: *Фразеологичен речник на българския език*. ИК „Хермес“.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/aktualizachia-na-frazeologizmi-s-komponent-na-tzvyat-v-suvremennata-bulgarska-publichna-rech.md)

## Фразеологизми с компонент око/очи в българския и италианския език

**Резюме.**Фразеологизмите винаги са привличали вниманието на изследователите поради своята експресивност. В същото време соматизмите могат да бъдат определени като една от най-продуктивните тематични групи, чрез които се формират редица фразеологични единици в различните езици. Целта на настоящата статия е да бъдат съпоставени фразеологизми с компонент *око/очи*в българския и италианския език. Акцентът ще е поставен върху фразеологизмите, които се използват само в един от двата езика. Разликите във фразеологичните системи се дължат най-често на специфики в културата и обичаите.

 **Ключови думи:***фразеологични единици, соматизми, български език, италиански език*

  

 Фразеологизмите винаги са привличали вниманието на изследователите, тъй като се отличават със своя колорит и експресивност. Настоящата статия ще се фокусира върху фразеологични единици (ФЕ) с компонент соматизъм, които се използват в българския и/или италианския език: ,,Соматичните фразеологизми (гр. soma – тяло) представляват особен тип устойчиви словосъчетания, съдържащи номинация на части или органи на човешкото тяло. В основата на тази номинация лежи антропоморфната особеност на човешкото съзнание, благодарение на което човек съпоставя и съизмерва всички предмети и явления от обкръжаващия го свят с образа на собственото си тяло“ (Молхова 2013: 33). Съпоставката между два езика ще позволи да се установи до каква степен изразите съвпадат и на какво се дължат разликите.

 Тъй като частите на човешкото тяло са много, изследването ще се концентрира само върху фразеологизми, които са образувани с компонент *око/ очи*(на итал. *occhio/occhi*). Очите са една от най-важните части на човешкото тяло, тъй като са свързани с едно от сетивата. Изборът именно на очите не е случаен, тъй като според изчисленията на Кети Ничева в двутомния Фразеологичен речник на българския език най-често ФЕ се образуват със следните соматизми: глава (483), око (385) и ръка (264) (Ничева 1987: 212).

  

 
## 1. Фразеологизми, които имат еднаква структура и еднаква семантика

 До този момент редица учени са анализирали фразеологизмите с компонент соматизъм в различните езици: ,,Множеството съпоставителни изследвания показват наличие на много общи изрази, които определено могат да се разглеждат като резултат от общите закони на логическото мислене, от общи, еднакви етапи на развитие на материалната и духовната култура, от общото в житейския опит и познание на човека, от общи или подобни синтагматични възможности на езиците и т.н.“ (Калдиева-Захариева 2013: 67). Затова и съвсем логично е наличието на фразеологизми с компонент *око/очи*, които имат пълен еквивалент в италианския език. Такъв е случаят с израза *на (между) четири очи*, който на италиански има пълно съответствие – *a quattr’occhi*. Фразата се използва, когато искаме да говорим насаме с някого. Неслучайно и в двата езика изразът се употребява и като заглавие на телевизионни предавания, в които има един водещ и един гост и разговорът се води *на четири очи*. Дълги години Цветанка Ризова водеше предаването ,,На 4 очи“, а в Италия името на онлайн предаване, в което различни репортери задават въпроси на минувачите, свързани с актуални проблеми, е *A quattr’occhi*[[1]](#fnote1).

 И в двата езика има редица изрази, които се употребяват, за да се подчертае, че не се използват специални пособия за извършването на някаква дейност, а само поглед. На български съществуват фразите *на око*или *с просто око*, а на италиански казват *a occhio*(букв. *на око*), *a occhio nudo*(букв. *с голо око*). Изразът *на око*много често се използва и в двата езика, когато се говори за приготвяне на храна, тъй като понякога в рецептите не се посочва точен грамаж, а се готви *на око*. Затова не е изненадващо, че има готварски книги, чиито заглавия използват популярната фраза: *Io cucino a occhio*[[2]](#fnote2)(букв. *готвя на око*).

 Редица ФЕ имат библейски произход, което предполага наличието им в повечето християнски държави. Разбира се, честотата на употреба на библейските фразеологизми е различна. Пример за израз, който се среща относително рядко, е следният: *in terra di ciechi chi ha un occhio è signore, oppure ... beato chi ha un occhio*(букв. *в земя на слепи, който има едно око, е господар*или *в земя на слепи блажен е, който има едно око*). Съкратеният вариант е *beati monocoli*(букв. *блажени еднооките*): *C’era una volta in Medio Oriente una nazione democratica, anzi, per essere precisi, l’unica democrazia compiuta nella regione. Si chiamava Israele. Certo, se lo si compara con gli altri paesi di quell’area – giusta la regola del “beati i monocoli” – Israele una democrazia lo è ancora; ma da una decina di giorni a questa parte è una democrazia dimidiata e tutt’altro che compiuta.*[[3]](#fnote3)

 Друг фразеологизъм, който произлиза от Библията и намира широка употреба и в двата езика, е *око за око, зъб за зъб*(на итал. *occhio per occhio, dente per dente*). Използва се и съкратен вариант, като: ,,в съвременните езици изразът *око за око*означава ненужна жестокост и отмъстителност, варварство и липса на милосърдие“ (Сивилова 2022: 90).

 Израз, който се употребява и в двата езика, е *държа под око*(на итал. *tenere sott’occhio*). Когато сме изненадани, изразяваме това чувство с фразеологизма *не вярвам на очите си*, на италиански *non credere ai propri occhi*(букв. *не вярвам на собствените си очи*). А в случаите, в които искаме да заблудим някого, *хвърляме прах в очите*му (на итал. *gettare la polvere negli occhi*).

 Различно тълкуване на български може да има следният фразеологизъм: *Отварят ми се /отворят ми се очите*за нещо или самост. *Разг*. 1. Разбирам, проумявам, става ми ясно или известно нещо, по отношение на което съм се заблуждавал. На италиански за изразяване на същия смисъл се използва ФЕ *aprire gli occhi*. На български обаче имаме и сходен израз, който има съвсем различно значение: *Отварям си / отворя си очите*<на четири (четиринайсет)>. *Разг*. Обикн. в *несв*. Внимавам много, гледам, наблюдавам внимателно (за да не пропусна да видя, да забележа нещо, да не ми се случи нещо лошо или да не изпусна нещо благоприятно за себе си)[[4]](#fnote4). Фразеологизмът се използва със същото значение и на италиански: *apri gli occhi!, tenete gli occhi bene aperti*(букв. *отвори си очите!*, *дръжте си очите добре отворени!*).

  

 
## 2. Фразеологизми, които се използват само в един от двата езика

 Безспорно за изследователите по-голям интерес представляват ФЕ, които се използват само в един език. Това е така, тъй като причините за различията във фразеологичните системи най-често се коренят в традициите и обичаите на дадения народ. Затова и акцент в настоящото изследване ще са именно фразеологизми, които се срещат или само в българския, или само в италианския език.

 Интересни са устойчивите сравнения, които съдържат компонент *око/ очи*. Прегледът показва, че голяма част от качествата и емоциите, които могат да изразят очите, се сравняват с очите на животни. Това е напълно естествено, тъй като животните винаги са били част от живота на хората и още от древността човекът е свързвал определени животни с определени качества. На български, когато някой има остър поглед, казваме, че има *орлов поглед*. Съчетанието се използва по-скоро с положителна конотация, като акцентът е върху доброто зрение. Фразата се основава на умението на тези птици да виждат на далечно разстояние. На италиански има същото сравнение, но освен с орел, италианците свързват доброто зрение и с други животни: *occhi di lince, di falco, d’aquila*(букв. *очи на рис, на сокол, на орел*).

 За хората, които имат втренчен поглед, италианците казват *occhi di civetta, di barbagianni*(букв. *очи на сова, на бухал*). Тук впечатление прави, че сравнението се основава по-скоро на физическите характеристики на животното, тъй като традиционно совата, и бухалът се свързват с качества като мъдрост, проницателност. За изразяване на това значение на български не използваме устойчиво сравнение, а изрази, които съдържат глагол, който изразява този смисъл: *изпивам с очи някого/ забивам очи в някого/ впивам очи в някого*.

 Когато някой има големи и изпъкнали очи, се казва че има *occhi di bove o bovini*(букв. *очи на вол, говедо*). Интересното е, че италианците имат и израз *guardare con occhi di bove*(букв. *гледам с волски очи*), който означава преувеличавам нещата. На български също използваме фраза, в която присъства това животно, но значението е коренно различно: *гледам като вол*означава гледам втренчено, тъпо.

 Италианците са ценители на красотата и затова имат редица изрази, които използват, когато някой е влюбен. А както знаем очите винаги издават чувствата на хората и най-вече любовта, която изпитваме при вида на любим човек. Когато някой гледа влюбено, той има *gli occhi di triglia, gli occhi di tortora*(букв. *очи на барбун*(вид риба), *очи на гугутка*). Използва се и изразът *fare l’occhiolino di triglia*(букв. *правя оченце на барбун*) със значение гледам влюбено. Оприличаването на влюбения човек на риба изглежда на пръв поглед нетипично. Обяснението се корени в идеята, че когато човек е влюбен, гледа вяло. По сходен начин, когато рибите са уловени, с течение на времето очите им се покриват с тънък воал и придобиват замаяно изражение, напомнящо на влюбен мечтател. В България животното, което се приема като символ на любовта, е гугутката, като това е отразено в израза *влюбени като гугутки*. Това е лесно обяснимо, тъй като гугутките са моногамни, а любовната им игра наподобява тази на хората. Те впиват човките си една в друга, което напомня на целувка. Оттук и хората вероятно са започнали да възприемат тази птица като символ на любовта. Друг израз, който се употребява за предаване на идеята, че някой гледа влюбено, е *fare gli occhi dolci*(букв. *правя сладки очи*).

 Лексемата риба присъства и в следващото сравнение, но тук значението е коренно различно. Когато някой гледа безизразно, според италианците той има *occhi di pesce lesso*(букв. *очи на варена риба*). Изразът може да се употребява и за назоваване на уморен поглед: *Occhi da pesce lesso, addio! 5 segreti miracolosi per uno sguardo da ventenne*(букв. *Сбогом на уморените очи! 5 чудни съвета за поглед като на двайсетгодишна*).[[5]](#fnote5)

 Неда Бояджиева обръща внимание, че някои от фразеологизмите се свързват с конкретни литературни произведения. Сравнението *occhi come due cavalli bizzarri*(букв. *очи като два странни коня*, със значение *имам живи* *очи*) отвежда към произведението *I promessi sposi*(,,Годениците“) на Алесандро Мандзони и се отнася за изразителните очи на отец Кристофоро.[[6]](#fnote6) Разбира се, тук трябва да се отбележи, че за да бъде разпознаваемо значението на една ФЕ, произведението трябва да е достатъчно популярно. Точно такъв е случаят с творбата на Мандзони, която се изучава в продължение на години от италианските ученици.

 Фраза, която няма точно съответствие на български, е *a occhio e croce*(букв. *с око и кръст*, със значение *приблизително*). Произходът на фразеологизма се корени във Флоренция, в работилниците, където се изработвали копринени изделия. Тъкачите първо предели пашкулите, произведени от копринените буби. Чрез използването на вретена се получавал много тънък конец. Когато конецът се късал, тъкачът го изваждал и го кръстосвал с вътъка на плата, образувайки малък кръстообразен възел. Оттук идва и изразът *a occhio e croce*, защото работата се е извършвала на око и се е състояла в кръстосването на два конеца върху парче коприна – тоест *на око и на кръст*.[[7]](#fnote7) За изразяване на сходен смисъл, ние казваме *на пръв поглед*(макар да не съдържа лексемата *око*, отново има очевидна връзка с тази част на тялото).

 Когато нещо е твърде скъпо, италианците казват *costare un occhio della testa*или *costare un occhio*(букв. струва *едно око на главата*или *струва едно око*). Очевидно е, че по този начин се акцентира върху ценността на очите. Любопитното е, че и на английски се използват части на тялото, за да се изрази същият смисъл: *to cost an arm and a leg*(струва една ръка и един крак). На български не използваме соматизми, но отново сравняваме с нещо ценно, а именно с родителите: *струва майка си и баща си*.

 Когато сме сигурни в твърденията си, сме готови да правим големи залози. В Италия залагат едното си око – *scommettere un occhio della testa*(букв. *залагам едно око на главата*). Структурата на този фразеологизъм е сходна с тази на предходния пример (*costare un occhio della testa*). В България сме още по-крайни и демонстрираме своята убеденост с фразата *залагам си главата*. Изразът има и друго значение – жертвам се или готов съм да се жертвам за нещо; излагам живота си на риск.

 Особено интересни са фразеологизмите, които представят начина, по който двата народа осмислят света. Българите често приписват особени сили на очите: ,,Идеята за урочасване, причиняване на вреди посредством лошото око е най-важната и отличителна суеверна представа за очите. Нарочният или неволният поглед, отправен към другия, който носи беди от всякакъв характер, е с универсално разпространение, но вярата в лошото око и в урочасващите сини очи е сред най-отличителните балкански черти“ (Гетова 2024: 19). Затова и в българския език има редица изрази, които се свързват с това значение: *гледам с лошо око*; *имам лоши очи*, *с лоши очи съм*.

 Някои от най-любопитните италиански фразеологизми са свързани с кулинарните традиции на страната. Част от анализираните ФЕ са образувани чрез включването на типични за Италия хранителни продукти. Това е и основната причина тези изрази да нямат съответствие в българския език. За хората, които не успяват да видят очевидни неща, италианците казват: *аvere gli occhi foderati di prosciutto*(букв. *имам очи, покрити с прошуто*). Този израз може да се отнася и до ушите, като има същото значение (*avere gli orecchi foderati di prosciutto*). В някои региони тази фраза има разновидност, която отново отвежда към кулинарията – *avere le fette di salame sugli occhi*(букв. *имам парчета салам върху очите*).

 На български има ФЕ, която включва хранителен продукт, макар той да не е типичен за българската кухня. Жаргонният фразеологизъм *очите ми станаха на понички*се употребява, когато гледаме с голям интерес и възхищение нещо. Уподобяването на очите на понички може да бъде обвързано с идеята, че когато сме заинтересовани, инстинктивно ококорваме очи, тоест те стават по-големи.

 Някои фразеологизми са съставени от два соматизъма. Такъв е случаят със следващата фраза, която се употребява само в българския език за назоваване на хора, които събират сведения за някого – *очи и уши*: *Джон Войт, Мел Гибсън и Силвестър Сталоун ще бъдат очите и ушите на Тръмп в Холивуд*[[8]](#fnote8) ([bgnes.bg](https://www.bgnes.bg/), 17.01.2025г.). Друг израз, който освен очите, включва и компонента ръка, е следният: *очи пълни, ръце празни*. Фразата е разговорна и се употребява, когато някой само гледа, но не може да има, да притежава нещо, което много харесва или желае.

 Очите са средство, които ни позволяват да проследим какво се случва около нас. Именно на тази идея се залага в италианския израз *l’occhio del padrone ingrassa il cavallo*(букв. *окото на стопанина угоява коня*). Фразата се използва за изразяване на идеята, че пряко заинтересованият се грижи най-добре за собствените си интереси. Този израз може да се употребява и с друго значение – под зоркия поглед на шефа работниците изпълняват задачите си с по-голямо внимание. На български нямаме точно съответствие, но сходен смисъл има фразата *на вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата*.

 Направеният преглед на ФЕ с компонент *око/очи*показва, че голяма част от изразите съвпадат изцяло в българския и италианския език. Значително по-любопитни са фразите, които се използват или в българския, или в италианския език, тъй като те разкриват словното богатство на двата езика. Съществуването на ФЕ само в един от езиците може да бъде обвързано с културните специфики на България и съответно – на Италия. Разликите се дължат най-често на различното осмисляне на заобикалящия ни свят. Разбира се, познаването на фразеологичната система на един език би позволило опознаването на традициите на народа, който го говори.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 БОЯДЖИЕВА, Н. 2017: Източници на компаратума в устойчивите сравнения в италианския език, характеризиращи човека: оценъчни характеристики и емоционални нюанси. В: *Електронно списание Liternet*, №12 (217), 2017, [https://liternet.bg/publish31/nedda-boyadzhieva/comparatuma.htm](https://liternet.bg/publish31/nedda-boyadzhieva/comparatuma.htm).

 ВЪТОВ, В. 2014: Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. В: *Проблеми на устната комуникация*, т.6, 2004, бр. 1, Университетско издателство ,,Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 75–84.

 ГЕТОВА, М. 2024. *Устойчиви съчетания с компонент око в балканските езици*. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен ,,доктор“. София. 2024.

 КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, СТ. 2013. *Българска фразеология*. том 2, София: Академично издателство ,,Проф. Марин Дринов“.

 МОЛХОВА, Г. 2013. *Соматични фразеологизми в българския и английския език*. София: ИК Кота.

 НИЧЕВА, К. 1987. *Българска фразеология*. София: Наука и изкуство.

 СИВИЛОВА, Я. 2022. *Археология на фразата*. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“.

  

  

 [1.](#note1) [https://www.rtcquartarete.it/a-quattr-occhi/](https://www.rtcquartarete.it/a-quattr-occhi/)

 [2.](#note2) [https://www.storienogastronomiche.it/cucino-occhio-99-ricette-casalinghe-ispirate-al-quanto-basta/](https://www.storienogastronomiche.it/cucino-occhio-99-ricette-casalinghe-ispirate-al-quanto-basta/)

 [3.](#note3) [https://beemagazine.it/il-nuovo-governo-di-bibi-fa-di-israele-una-democrazia-dimidiata/](https://beemagazine.it/il-nuovo-governo-di-bibi-fa-di-israele-una-democrazia-dimidiata/); (букв. Имало едно време в Близкия изток една демократична нация, дори за да бъдем точни – единствената завършена демокрация в региона. Наричаше се Израел. Разбира се, ако я сравните с другите страни в тази област – точно е правилото ,,блажени са еднооките“ – Израел все още е демокрация; но от около десетина дни демокрацията е възпрепятствана и е всичко друго, но не и завършена).

 [4.](#note4) [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/око/](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/око/)

 [5.](#note5) [https://www.caffeinamagazine.it/salute/occhi-da-pesce-lesso-addio-5-segreti-miracolosi-per-uno-sguardo-da-ventenne/](https://www.caffeinamagazine.it/salute/occhi-da-pesce-lesso-addio-5-segreti-miracolosi-per-uno-sguardo-da-ventenne/)

 [6.](#note6) Вж. Бояджиева 2017.

 [7.](#note7) [https://www.chiediperche.it/perche-si-dice-a-occhio-e-croce/](https://www.chiediperche.it/perche-si-dice-a-occhio-e-croce/)

 [8.](#note8) [https://www.bgnes.bg/djon-voyt-mel-gibsan-i-silvestar-staloun-shte-badat-ochite-i-ushite-na-tramp-v-holivud](https://www.bgnes.bg/djon-voyt-mel-gibsan-i-silvestar-staloun-shte-badat-ochite-i-ushite-na-tramp-v-holivud)


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/frazeologizmi-s-komponent-oko-ochi-v-bulgarskia-i-italianskiya-ezik.md)

## За някои лексикално-морфологични словообразувателни варианти и за резултатите от една анкета

**Резюме:**Тази статия е посветена на някои съществуващи в езика ни лексикално-морфологични словообразувателни варианти, както и на честотата на тяхната употреба. Приведени са редица примери. Авторката споделя някои резултати от своите наблюдения относно честотата. Фреквентността е различна при различните варианти и често зависи дори от личния вкус и предпочитания на носителите на езика. Също така е описана и една анкета с непредставителен характер, проведена по инициатива на авторката.

 **Ключови думи:***морфологично словообразуване, суфикс, анкета*

  

 
## 1. Увод

 Както знаем, морфологичният словообразувателен начин в съвременния български книжовен език е много богат и продуктивен. За образуване на производни думи и за изразяване на словообразувателни значения се използват съществуващите в езика морфеми, които се съчетават по различен начин в нови комбинации и по определени образци. В резултат на морфологичното словообразуване се създават нови в морфологично и в семантично отношение думи. Афиксите, носители на словообразувателното значение, се отличават с различна продуктивност през различните периоди от историята на езика ни.

  

 
## 2. Изложение

 Фокусът на настоящата статия е поставен върху някои морфологични словообразувателни варианти. Ще започнем с един доста особен словообразувателен тип. Става въпрос за прилагателни имена, обединени на основата на общо словообразувателно значение, изразено с формантите *-ови/-еви.*По принцип този словообразувателен тип минава за непродуктивен, т .е. по този начин в съвременния български език не се образуват нови думи. Тези наставки са навлезли в българския език под руско влияние и се срещат предимно във военната терминология: *фронт – фронтови; войска – войскови; стража – стражеви; звено – звенови; фланг – флангови; строй – строеви; огън – огневи; полк – полкови; пост – постови; тил – тилови; щурм – щурмови; бой – боеви; броня – броневи и др.*Навлизането на този тип прилагателни имена е свързано с ролята на руските военни специалисти, които след Освобождението на България през 1878 г. активно участват в създаването и обучението на българската армия. Така по естествен път става и пренасянето на съответната терминология. Част от тези прилагателни могат да се употребяват както субстантивирано и самостоятелно, така и като терминоелементи в термини словосъчетания. Напр. *огнева линия, полеви лагер, войскова болница, стрелкови клуб, халосни патрон, бронева машина, щурмова авиация, редови войник, фронтови дневник, флангови удар*и др.

 Любопитен е следният факт. След 10 ноември 1989 г. не по лингвистични, а по екстралингвистични (главно политически или конюнктурни) причини е налице тенденцията много руски думи и термини във военната терминология да се заменят с английски поради политическата преориентация на България. Така утвърдени в нашата армия военни термини, като *артелчик, установка, наряд, откат, снаряжение*и др., се избягват само защото са от руски произход. Не така обаче стои въпросът с прилагателните имена, завършващи на *-ови*и *-еви*. Те и до днес пазят своята жизненост и активна употреба във военната сфера.

 Интересно е това, че днес този тип прилагателни излизат извън сферата на военното дело и често се употребяват и в други области. Напр. *бордови дневник*(в авиацията), *кадрови потенциал, кадрова справка, кадрова политика, целеви работни места, целеви бройки, целева програма, делови книжа*( в административната дейност, в политиката и др.), *делова среща, делови разговор, делови среди, делови президиум*(в бизнеса, в политиката, в дипломацията и др.), *целеви кредит*(в банковото дело), *текстови файл*(в компютърната терминология), *брегови форми, брегови очертания*(в географията), *гнездово засяване*(в селското стопанство), *флангови нападател*(във футбола) и др. При някои от тези примери се наблюдава паралелна употреба на наставките *-ови*и *-ов*и *-еви*и *-ев,*като двете форми функционират като словообразувателни варианти. По този начин те се посочват и в някои речници. В „Български тълковен речник“ с автори Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Св. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков и Цв. Тодоров, четвърто издание, допълнено и преработено от Д. Попов (София, изд. „Наука и искусство“, 2005) *кадров*и *кадрови; целев*и *целеви; текстов*и *текстови; гнездов*и *гнездови; флангов*и *флангови*са дадени именно като словообразувателни синоними. При *делови и брегови*е посочена само формата с *-ови*. Ето няколко примера за такава синонимия: *бордови дневник*и *бордов дневник*; *текстови файл*и *текстов файл*; *халосни патрон*и *халосен*патрон; *флангови нападател*и *флангов нападател*и др. Трябва много да се внимава дали в езиковата форма на дадено прилагателно съответните наставки са взаимозаменяеми от гледна точка на значението, т.е. дали употребата на едната вместо другата променя значението, или не. Напр. в споменатия вече „Български тълковен речник“ от 2005 г. се прави разлика между значенията на прилагателните *редов*и *редови*. *Редов*значи *който е на редове, в редици*(напр. *редово засяване*), а *редови*– 1. *Който не принадлежи към командния състав на войска*(напр. *редови войници*) и 2. *Който не заема ръководна длъжност и не изпълнява ръководни функции*(напр. *редови член на партия*) (Андрейчин, Георгиев и др. 2005: 834).

 Във връзка с ролята, мястото и употребата на прилагателните имена, завършващи на *-ови*и *-еви*в съвременния български език авторката на тази статия предприе провеждането на една малка социолингвистична анкета. Анкетата няма представителен характер и бе осъществена от авторката през есента на 2022 г. по нейна инициатива и по-скоро от лично любопитство. Анкетирани бяха 60 души, живеещи в два жилищни блока на ж. к. „Овча купел“ 2, гр. София. От тях 43 са жени, а 17 – мъже. Възрастовата група бе от 37 до 72 години. Нито един от анкетираните не е с филологическо или с хуманитарно образование. Като професионален профил те са инженери, лекари, счетоводители, програмисти, медицински сестри, продавачи, служители във фирми и пенсионери (от пенсионерите най-голямата група са офицерите от резерва на нашата армия). Методът на анкетата беше личен разговор между авторката и респондентите, като тя им задаваше въпросите и записваше отговорите. Всичко протече по следния начин: авторката даде на анкетираните да прочетат едни и същи изречения, като в едните имаше прилагателни на *-ови/-еви*, а в другите – на *-ов/-ев.*Напр. *Отборът има нужда от нов флангов нападател*и *Отборът има нужда от нов флангови нападател*; или *Този халосен патрон няма да гръмне*и *Този халосни патрон няма да гръмне*и под. Въпросът беше *кое е правилното.*Вторият въпрос беше: „*Схващате ли формите на прилагателните имена с -ови/-еви като остарели и архаични?“.*Получиха се следните резултати. На първия въпрос от 60 анкетирани 37 отговориха, че и двете форми са правилни, 17 – че формите с *-ови/-еви*са грешни, а шестима не можеха да преценят. На втория въпрос 42-ма отговориха, че не схващат формите с *-ови/-еви*като архаични. Основният извод е, че независимо че някои езиковеди смятат поне за препоръчителна замяната на наставката *-ови*с *-ов*и *-еви*с *–ев*или с други наставки, по-старите форми с *–ови/-еви*обаче все още пазят своята жизненост и дори придават известен колорит на езика.

 Друг случай, при който съществува конкуренция между два словообразувателни варианта, имаме при някои прилагателни имена с нулев суфикс и суфиксалните им форми. Това са форми от типа *двузъб*и *двузъбест; двуос*и *двуосен, двуосов; двукрил*и *двукрилен; двуред*и *двуреден, двуредов; едролист*и *едролистен; дебелокор*и *дебелокорест*и др. Повечето от тези форми функционират като терминоелементи в терминологията, като отношението на специалистите към тях е различно и с течение на времето един от двата варианта може да отпадне. Тук наблюденията на авторката са следните. Най-често в една наука или сфера на дейност се предпочита единият вариант, а в друга – другият. Напр. в биологията за насекомо се употребява *двукрил,*(не се казва *двукрилено насекомо*)*,*а в мебелната промишленост – *двукрилен*(*двукрилен гардероб, двукрилна врата*и др.). Също така в по-нови технически текстове почти не се среща *двуос.*Този терминоелемент днес е почти отпаднал от техническата сфера. Ще посочим няколко примера. Началото на значителното разгръщане на мощностите на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България е в периода 2010–2012 година. През този период се наблюдава бум в инсталирането на нови мощности, особено фотоволтаични централи, като през 2010 г. на територията на страната действат 95 фотоволтаични централи. Тогава термините *едноос соларен тракер*и *двуос соларен тракер*, от една страна, и *едноосен*(*едноосов*) *соларен тракер*и *двуосен*(*двуосов*) *соларен тракер*, от друга, се употребяваха почти с еднаква честота. Днес формите с нулев суфикс в тази сфера почти не се употребяват (информацията на авторката е от лични срещи и разговори със специалисти и прeподаватели в областта на ВЕИ). Все още обаче, наред с *двуосно ремарке за кола*и *двуосово отваряне на прозорец*се срещат, макар и много рядко, и *двуосо ремарке за кола*и *двуосо отваряне на прозорец.*Също така в интернет магазините за медицински инструменти се срещат само формите *двузъб екартьор*и *тризъб екартьор*.

 Словообразувателна вариантност се среща и при форми със съкращаване и респективно с разширяване на основата, като напр. *вододел*и *водораздел; тримерност*и *триизмерност; светловод*и *светлопровод; неумишлено убийство*и *непредумишлено убийство; нерегистриран*и *незарегистриран; неползван*и *неизползван; нелечим*и *неизлечим; хидриране*и *хидрогениране*; и съответно *дехидриране*и *дехидрогениране; дебалаж*и *дезамбалаж*(*изваждане на стоки от опаковката им, разопаковане*) и др.

 Интересни са случаите, при които се наблюдава паралелно съществуване и успоредно използване на две съкратени форми от едно и също прилагателно. Напр. *еко-*и *еколого-*от *екологичен, дермо-*и *дермато-*от *дерматологичен, крими-*и *кримино-*от *криминологичен, техно-*и *технолого-*от *технологичен*и др. Напр. *екосъобразно производство*и *екологосъобразно производство; екологотехнология*и *екотехнология*; *екологообоснован*и *екообоснован; кримиконтингент*и *криминоконтингент; дермопластика*и *дерматопластика*и др. При някои от тях по-дългата и по-късата съкратена форма имат почти еднаква честота на употреба, напр. при *дермопластика*и *дерматопластика*. И в медицинската литература, и в козметичните центрове двата варианта са еднакво жизнени. Ето няколко примера. *Необходимо е добре да се обмислят рисковете и ползите от дермопластиката, преди да се пристъпи към продедурата; Дерматопластиката с локални тъкани представлява заместване и премахване на кожен дефект чрез преместване на здрава кожа върху него; Апаратите за дерматопластика използват различни технологии за регенерация и подобряване на състоянието на кожата; Дермопластиката е термин, който се използва и в медицината за отстраняване на медицински дефекти, и тогава, когато става въпрос само за естетични подобрения*Но като цяло много по-често се използват по-кратките форми. Напр. употреби от типа *Високият криминоконтингент се опитва да оказва политически натиск*или *Криминоконтингентът бе предизборно профилактиран*са по-редки. Реална основа за все по-пълното утвърждаване, разпространяване и наличие на две съкратени форми е вътрешноезиковата тенденция към икономия на езиковите средства, както и стремежът към краткост и стегнатост на изказа. Наличието на две съкратени форми от едно и също прилагателно не е често срещано в езика. И по-дългите, и по-късите съкратени части напълно съответстват по семантика на думата, от която са съкратени. Така се получават синонимни варианти между съкратената и несъкратената словоформа, които са взаимозаменяеми.

  

 
## 3. Заключение

 В това изложение се спряхме накратко на някои често срещащи се лексикално-морфологични словообразувателни варианти. Те ни предлагат една пъстра палитра от много любопитни проблеми, отворени за бъдещи проучвания и дискусии, които ще ни дадат една по-ясна, по-точна и по-пълна представа за днешната динамика на езиковите процеси.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АНДРЕЙЧИН, Л., ГЕОРГИЕВ, Л. ИЛЧЕВ, СТ. и др. 1973: *Български тълковен речник.*София: Наука и изкуство.

  


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/za-nyakoi-leksikalno-morfologichni-slovoobrazuvatelni-varianti-i-za-rezultatite-ot-edna-anketa.md)

## Наративи в детството: текстолингвистичен анализ

**Резюме.**Обект на изследване в статията са наративните текстове, продуцирани и записани собственоръчно от дете между 6- и 7-годишна възраст. Детските истории представят поредица от свързани помежду си приключения на група персонажи. С цел да се проследи прогресията в овладяването на текстолингвистичната структура от детето, на анализ са подложени два от текстовете, създадени съответно на шест и на седем години. Резултатите показаха, че разказите са написани при спазване на изискванията за кохерентност и кохезия, следвайки модела: експозиция, разгръщане на събитията в историята, развръзка и поанта. Историите притежават жанрова специфика, ясно изразена тема, интересни сюжетни обрати; образите са с устойчиви характеристики, перспективата на разказа е последователно прокарана. Анализирането на някои основни текстолингвистични маркери в съпоставените текстове дава основание за твърдението, че няма принципна разлика между уменията на детето за създаване на кратък наратив в двата възрастови среза. Въпреки това се очертаха някои тенденции, които отразяват промяна в наративните стратегии, и които, макар и косвено, биха могли да бъдат приписани на нарасналия опит.

  

 **Ключови думи:***детски наративи, текстолингвистични маркери, тематична прогресия, номинативни вериги, морфосинтактична свързаност.*

  

 Цел на тази статия е да представи в развитие начините, по които едно дете изгражда наративни текстове, съчинени и записани собственоръчно от него.

 Детето, което ще наричаме Иван, на възраст между 6 години и 3 месеца и 7 години и половина създава поредица от свързани помежду си истории, като ги озаглавява „Приключенията на Кучо и Маймуната“. Иван е ранен четец и към момента на написването на разказите има доста богат опит с художествената литература. Първите няколко текста са написани от детето на ръка с печатни букви, но около година по-късно Иван започва да използва клавиатурата на компютъра, с който участва в дистанционното обучение. Най-дългият вариант на „Приключенията на Кучо и Маймуната“ се състои от 20 взаимосвързани истории, които според детето съставят „роман“.

 Историите съчетават монологичния текст на разказвача с диалози между персонажите. Представих основните характеристики на тези наративи от гледна точка на текстолингвистичната им структура в монографията „Едно дете разказва. Детският път към литературното творчество“ (Стоянова 2023). Обект на анализ беше един от най-ранните текстове (написан от детето на възраст 6 години и 3 месеца), а резултатите показаха, че бяха спазени основните изисквания за наративен дискурс: редуване на диалогична с монологична реч, тематична прогресия, адекватно кодиране на времето и пространството, кореференция. Анализът обаче не проследяваше възрастовата прогресия чрез сравнение между тази ранна история и разказите, написани от детето повече от година по-късно. Обект на по-нататъшното изложение ще бъде тъкмо изследването на тази прогресия чрез съпоставка между постиженията в двата възрастови среза: на шест и на седем години.

  

 
## 1. Диалози и дискурс на разказвача

 Диалогът е вид дискурс, който се реализира преди всичко в устна форма. Диалогичната устна реч е първото завоевание на децата в процеса на тяхното езиково, комуникативно и социално развитие (Стоянова 2021: Глава 18). Благодарение на диалогизирането с лицата от обкръжението си децата овладяват първия си език (а при билингвална или мултилингвална среда – и два или повече езика едновременно).

 Когато трябва да преминат от използването на езика предимно в диалогична форма към продукцията и перцепцията на монологичните форми на дискурс – първоначално устни, а след това – и писмени, децата се сблъскват с много сериозни трудности. Докато диалогичната реч е високо ситуативна и елиптична, монологичната изисква максимална яснота и експлицитност. Освен това изграждането на монологичен дискурс изисква да се държи сметка за редица структурни и съдържателни аспекти, обобщено представени като кохезия и кохерентност, важни елементи от които са тематична прогресия, кореференцията и представянето на времето и пространството на събитията, включени в изложението.

 Изграждането на дискурсна компетенция, която позволява на индивида да създава и да възприема текстове, започва в предучилищния период, но не завършва с пубертета, когато според психолингвистите приключва развитието на лингвистичната компетенция. Перцепцията (възприемането и разбирането) и продукцията (създаването) на дискурси с различна степен на оригиналност, на различни теми, с различни цели, в разнообразни жанрове, предназначени за различни адресати е обект на развитие и обучение до края на средния курс в училище, а при лицата, продължаващи професионалното си развитие във висши училища – и по време на следването им.

  

 
## 2. Разказите на Иван като съчетание от диалогични и монологични структури

 Продуцираните от Иван истории са разказани в трето лице от невъплътен, „всезнаещ“ разказвач чрез редуване на текст на разказвача с диалози между персонажите. Диалозите, включени в разказ или роман, имат съвсем различни функции от тези във всекидневните разговори: те характеризират персонажите, дават насока на сюжетното развитие и т.н. Различна е и структурата на тези диалози. Докато във всекидневната комуникация винаги е ясно кой произнася дадена реплика, литературният текст по необходимост изисква *коментар на разказвача към репликата на персонажа*. Литературната условност използва различни начини (специфични за българската ортографична норма) за представяне на коментара на разказвача в зависимост от това, дали неговият текст предхожда репликата, дали я завършва, или е вмъкнат между две реплики[[1]](#fnote1). Както вече споменах в уводната част на статията, тези особености на наративния дискурс се откриват още в най-ранните истории на Иван, една от които съм анализирала в Стоянова (2023: 58–73). За да проследя развитието, което детето е претърпяло в рамките на една година, по-долу предлагам сравнение между вече анализирания разказ, озаглавен „Вещицата отново“, написан от Иван на възраст 6 години и 3 месеца на ръка с печатни букви, и разказа „Веселбата в Кенди Краш“, напечатан от детето на клавиатурата на компютъра, когато е на възраст 7 години и 6 месеца. Тъй като в първия текст няма разлика между малки и главни букви, съм го дигитализирала само с главни букви и с частично нормализиране на правописа[[2]](#fnote2). За удобството на анализа представям пряката реч на нов ред, докато в оригинала това правило не е спазено навсякъде. Във втория разказ са спазени почти всички правописни условности. И в двата текста запетаите отсъстват напълно (бих желала да напомня, че проблемите с нормативното изписване на запетаи не приключват даже след завършването на гимназиалния курс), затова съм ги добавила за улеснение на читателя.

 Текстовете са разчленени на откъси, които съм номерирала – за първия общо 28 откъса, а за втория – 18. Отделен номер е приписан на репликите на персонажите, а текстът на разказвача е разделен на микротеми. В анализите позоваването на текстовете става чрез римските цифри I и II плюс съответното число на откъса, напр. I.5., II.17. и т.н.

  

 I. ВЕЩИЦАТА ОТНОВО

 1. МУНИ ОТИДЕ ПРЕД КЪЩАТА НА ВЕЩИЦАТА И КАЗА:

 2. – ХАЙДЕ СЕГА ДА ВИДИМ ДАЛИ ВЕЩИЦАТА СИ Е ВКЪЩИ.

 3. – ДА, АМИ АКО ТЯ Е ВКЪЩИ? – ПРИТЕ‿СНИ[[3]](#fnote3) СЕ ДЖОСИ.

 4. НО МУН‿И ВЕЧЕ СЕ КЪТЕРЕШЕ* (катереше)[[4]](#fnote4) ПО ПОКРИВА И НАДНИКНА ПРЕЗ КОМИНА.

 5. – ТЯ Е ТАМ, НО ТОВА НИЩО НЕ ПРЕЧИ – КАЗА ТОЙ И СЕ ПЪХНА В КОМИНА.

 6. МУНИ СЕ СПУСНА ПО КОМИНА И ТУПНА В КАМИНАТА, КОЯТО ЗА ЩАСТИЕ НЕ БЕ ЗАПАЛЕНА.

 7. – КОЙ Е ТАМ? – ЧУ СЕ ПРЕГРАННАЛИЯ* (прегракналият) ГЛАС НА ВЕЩИЦАТА.

 8. ПРЕДИ ТЯ ДА ГО ЗАБЕЛЕЖИ МУНИ БЪРЗО СЕ ЗАРОВИ ВЪВ ВЪГИЩАТА. КОГАТО ВЕЩИЦАТА СЕ МАХНА, МУНИ БЕЗ‿ШУМНО СЕ ПРОМЪКНА ПОКРАЙ НЕЯ И ТИХО ГРАБНА ЕДНА* (един) ОТ ЕЛЕКСИРИТЕ НА ВЕЩИЦАТА. ПОСЛЕ СЕ СКРИ ПОД МАСИЧКАТА, КЪДЕТО БЯХА СЛОЖЕНИ ОТВАРИТЕ НА ВЕЩИЦАТА.

 9. ПРЕДИ ДА СЕ ВЪРНЕ ВЕЩИЦАТА, МУНИ ОТНОВО СЕ ПРОВРЯ ПРЕЗ КОМИНА И В ПОСЛЕДНЯ* (последния) МОМЕНТ ИЗЛЕЗЕ. ПРИЯТЕЛИТЕ ГО ЧАКАХА ОТВЪН.

 10. – ДОБРЕ ЛИ СИ, МУНИ? – ПОПИТА ДАН.

 11. – ДА – ОТВЪРНА МУНИ – СУПЕР СЪМ. И ДОРИ НОСИЯ* (нося) НЕЩО – КАЗА ТОЙ И ИЗМЪКНА ОТ МОТОРНАТА РАНИЦА ОТВАРИТЕ НА ВЕЩИЦАТА.

 12. – УАУ, ОТКЪДЕ ГИ ВЗЕ? – ИЗУМИ СЕ ДЖОСИ.

 13. – ВЗЕХ ГИ ОТ КЪЩАТА НА ВЕЩИЦАТА, РАЗБИРА СЕ – ОБЯСНИ МУНИ.

 14. – ХАЙДЕ СЕГА БЪРЗО ДА СЕ ОМИТАМЕ, ПРЕДИ ВЕЩИЦАТА ДА НИ Е СПИПАЛА – РАЗБЪРЗА СЕ МАЙМУНЧО.

 15. ТОЧНО ТОГАВА ВЕЩИЦАТА ИЗЛЕЗЕ ОТ КЪЩИ И КОГАТО ВИДЯ ПРИЯТЕЛИТЕ... ПОЛЕТЯ С МЕТЛАТА КЪМ ДЖОСИ.

 16. – ЗАЛЕГНИ! – ИЗКРЕЩЯ МАЙМУНЧО.

 17. – КЪДЕ ДА ЛЕГННА* (легна)? – ОГЛЕДА СЕ ДЖОСИ.

 18. – АБЕ НАВЕДИ СЕ, ТИ КАЗВАМ! – ОТНОВО ИЗКРЕЩЯ МАЙМУНЧО.

 19. ДЖОСИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ УСПЯ ДА СЕ НАВЕДЕ И ТОЧО* (точно) КОГАТО ВЕЩИЦАТА ЩЕШЕ ДА ПРЕЛЕТИ НАД ДЖОСИ, Я СЗГРАБЧИ* (сграбчи) ЗА МЕТЛАТА И Я ПОВЛЕЧЕ КЪМ ДАН, КОЙТО СВАЛИ ВЕЩИЦАТА ОТ МЕТЛАТА СЪС* (с) ЕДИН КАРАТЕ РИТНИК.

 20. ВЕЩИЦАТА ЗАГУБИ РАВНОВЕСИЕ И СЕ ПРОСНА НА ЗЕМЯТА

 21. ВСИЧКИ СКОЧИХА ВЪРХУ НЕЯ И ЗАП ‿ОЧНАХА Д* (да) Я УДРЯТ.

 22. ИЗНЕВИДЕЛИЦА ДУХКА ИЗКОЧИ* (изскочи) ОТ ЕДИН ХРАСТ И СЕ СПУСНА КЪМ МУНИ, КОЙТО ОБАЧЕ ИЗПРАСКА ДУХКА ПО НОСА И... НА ДУХКА Ѝ ТЕКНА РОЗОВА КРЪВ.

 23. – ТОВА НЕ ГО ОЧАКВАХ – ИЗУМИ СЕ БОНБОНКА.

 24. ДУХКА СЕ РАЗЯРИ И ПОЛЕТЯ КЪМ МУНИ, КОЙТО В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ УСПЯ СВЕТКАВИЧНО ДА СЕ НАВЕДЕ.

 25. КОГАТО ГО ИЗПУСНА, ДУХКА СЕ ЯДОСА ОЩЕ ПОВЕ‿ЧЕ И РАЗБРА, ЧЕ МУНИ ЩЕ Е ПО-ТРУДЕН И ЗАТОВА ПОЛЕТЯ КЪМ ДЖОСИ!

 26. ДЖОСИ ОТЧАЯНО СЕ ОПИТА ДА Я ОДБЛЪСНЕ* (отблъсне), НО НА ПРАЗНО* (напразно). ДУХКА СЗГРАБЧИ* (сграбчи) ДЖОСИ И Я ЗАХВЪРЛИ НА ЗЕМЯТА.

 27. ДЖОСИ СЕ ИЗПРАВИ, НО ДУХКА ОТНОВО ДОЛЕТЯ, ОБАЧЕ ДЖОСИ Я ИЗРИТА И ТЯ ОТИДЕ НАЗАД. ДЖОСИ СКОЧИ КЪМ НЕЯ И УСПЯ ДА Я ПОВАЛИ И ПРЕДИ ДУХКА ДА Я ОТБЛЪСНЕ, ДЖОСИ ЗАУДРЯ ДУХКА ПО КОРЕМА.

 28. В ТОВА ВРЕМЕ МАЙМУНЧО, ДАН И МУНИ СЕ РАЗПРАВЯХА С ВЕЩИЦАТА. МУНИ БЕШЕ УСПЯЛ ДА Я ДОГОНИ С ОТКРАДНАТА МЕТЛА, БЕШЕ СЕ ХВЪРЛИЛ НА МЕТЛАТА НА ВЕЩИЦАТА И Я ИЗБЛЪСКА ОТ НЕЯ. ВЕЩИЦАТА ПОЛЕТЯ НАДОЛУ, ОБАЧЕ СЕ ХВАНА ЗА КРАКА НА МУНИ. МУНИ Я ИЗРИТА С ДРУГИЯ СИ КРАК И ТЯ СЕ ПУСНА.

  

 II. ВЕСЕЛБАТА В КЕНДИ КРАШ

 1. Приятелите седяха на една масичка в Кенди Краш, която бе разположена под едно дърво.

 2. Смешко, Дейвид и Муни си играеха около нея на гоненица.

 3. Останалите приятели седяха на 6 сгъваеми столчета, които стояха пред масичката.

 4. Дървото, под което те седяха, беше като чадър, защото беше голямо и на всеки му пазеше сянка.

 5. – Хей, Муни, хвани ме, де! – изкрещя Смешко. Той тичаше заднишком и се блъсна в дървото, под което приятелите си почиваха. Смешко тупна по задник на приятната бонбонена трева и Муни го пипна:

 6. – Ти гониш! – извика той.

 7. – Така не е честно! – ревна Смешко и се изправи, като хукна след Муни.

 8. – Ами аз! Няма ли да гоните и мен! – извика Дейвид и се втурна след Смешко, който все още гонеше Муни. Така те тичаха в индийска нишка около дървото чадър.

 9. – Хей, момчета, внимавайте! – извика Джоси.

 10. В този момент Муни се засили право към тях и понеже не гледаше накъде тича, се стовари върху Джоси. Джоси събори Маймуната от нейния стол. Маймуната пък събори Тифи от нейния стол.

 11. Така те се събаряха и накрая Дан падна върху масичката, която се стовари върху дървото и всички чаши и чинии се счупиха.

 12. Муни, Смешко и Дейвид стояха до бившата масичка, като всеки един от тях бе сложил ръка на устата си.

 13. – Момчета!?! – изкрещя Джоси. За нея това беше пълна мъка.

 14. – Не си знам силата… – успя да промълви Муни. Дан го изгледа с изпепеляващ поглед и той побърза да се скрие в къщата на Тифи. Дейвид и Смешко го последваха.

 15. Приятелите се надигнаха и започнаха да събират боклуците, като ги изхвърляха в кофата за боклук до вратичката, която водеше към двора на Тифи.

 16. – Пак стана беля! – тюхкаше се Маймунчо.

 17. След това приятелите успяха някак си да изкарат Дейвид, Муни и Смешко от къщата на Тифи. Муни се извини, а след това приятелите си тръгнаха.

 18. Понеже видяха, че е станало късно, те вечеряха и след това си легнаха.

  

 
### 2.1. Диалогичните структури

 Нека започнем с анализ на начините, по които диалозите във „Вещицата отново“ са превърнати в литературен дискурс.

 Първото изречение (в откъс I.1) поставя началото на историята – описва действието на Муни (*отиде*), мястото на действието (*в къщата на Вещицата*) и въвежда репликата му (*и каза*): „– *Хайде сега да видим дали вещицата си е вкъщи*“(вж. откъс I.2). Тази реплика изразява отношение към другия участник (другите участници) в диалога (чрез подбудителната частица *хайде*) и назовава намеренията на Муни чрез глагол в 1 лице множествено число (*да видим*), който включва, освен говорещия, и събеседника (събеседниците) му. Откъс I.3 представя реакция на първата реплика: *„*– *Да, ами ако тя е вкъщи?!“*От последвалия коментар на разказвача разбираме не само кой произнася тази реплика, но и емоционалната реакция на говорещия (*притесни се Джоси*). Отговорът на въпроса, зададен от Джоси, не идва веднага – и това е обяснено в I.4: *„Но Муни вече се катереше по покрива и надникна през комина“*. Едва след като е получил информацията, която Джоси изисква с въпроса си (видял е, че Вещицата си е вкъщи), Муни отговаря (в I.5): *„*– *Тя е там, но това нищо не пречи“*. Коментарът на разказвача след репликата: *„– каза той и се пъхна в комина“*не само позволява идентифицирането на Муни като говорещ, но и продължава разказа, като описва следващото действие на персонажа.

 След това разказът ни пренася в къщата на Вещицата. Нейната реплика в I.7: *„*– *Кой е там?“*е последвана от разказвачески коментар: *„чу се прегракналият глас на Вещицата“*. Специфичното в него е, че идентифицирането на говорещия като Вещицата се осъществява единствено чрез гласа ѝ, с неговата недвусмислена характеристика: *„прегракнал“*.

 Муни открадва отварите на Вещицата и излиза невредим от къщата ѝ, пред която го чакат Приятелите. В няколко последователни реплики се въвеждат още двама участници в историята: Дан и Маймунчо. Диалогът между Дан, Муни, Джоси и Маймунчо (в окъси I.10***–***I.14) изпълнява няколко функции: първо, дава информация за случилото се в къщата на Вещицата (в I.11 и I.13), второ, представя състоянието на Муни, който е не само „добре“, а даже „супер“ (в I.11), трето, разкрива отношенията между персонажите: Дан е загрижен за Муни (в I.10), а Джоси му се възхищава (в I.12). Репликата на Маймунчо в I.14 пък подготвя по-нататъшното развитие на действието: появата на Вещицата и опита ѝ да нападне Джоси (в I.15).

 Диалогът между Маймунчо и Джоси (откъси I.16***–***I.18) е зареден със силна емоция.

 В желанието си да спаси Джоси от ударите на Вещицата, Маймунчо (в I.16) изкрещява: *„*– *Залегни!“*, а когато среща неразбирането на момичето, перифразира изказването си: *„*– *Абе, наведи се, ти казвам!“*. Репликата на Джоси (която не чува или не разбира предупреждението на Маймунчо): *„*– *Къде да легна?“*, е пример за езикова игра, базирана върху паронимната връзка между глаголите *„залегна“*и *„легна“*.

 В откъсите от I.22 до I.28 се появяват две нови действащи лица – Духка (вторият антагонист) и Бонбонка (от групата на Приятелите), която произнася единствената реплика: *„*–*Това не го очаквах!“*. Разказваческият коментар към нея (*„изуми се Бонбонка“*) подчертава емоционалното напрежение на сцената, в която битката с Духка се разгаря с пълна сила.

 В репликите на разказвача са използвани разнообрази глаголи за реч (verba dicendi), което е важно условие за добре моделиран диалог в наративен текст: *„попита, отвърна, каза, обясни, изкрещя“*. Повторенията на *„каза“*(в I.1, I.5 и I.11) и *„изуми се“*(в I.12 и I.23) не създават впечатление за монотонност, защото не са в непосредствена близост. Единственото повторение (на глагола *„изкрещя“*) в последователни реплики (I.16 и I.18) е модифицирано с усилващо наречие: *„изкрещя – отново изкрещя“*.

 Освен с глаголи за реч, репликите са нюансирани също така със семантични групи глаголи, назоваващи емоции – verba sentiendi (*„притесни се“*, *изуми се“*) или описващи придружаващи събития (*„чу се“*, *„разбърза се“*, *„огледа се“*). Всички реплики са обяснени от коментари на разказвача, а това позволява недвусмисленото идентифициране на персонажите, които ги произнасят. Следователно можем да обобщим, че както коментарите на разказвача, така и самите реплики отговарят точно на изискванията на литературния диалог.[[5]](#fnote5)

 Във „Веселбата в Кенди Краш“ също диалогизират няколко участници, а диалоговите обединения отразяват две събития: първото – играта на гоненица (откъси II.5– II.8), второто – сблъсъка с масичката и последиците от него – изпочупването на чашите и чиниите (II.13–II.16). Връзката между двете събития е осъществена също диалогично – чрез репликата на Джоси, която предупреждава за възможната опасност (II.9).

 Сравнението между наративните стратегии за предаване на диалози в двата текста показва една важна обща характеристика: всички реплики са придружени от коментар на разказвача, който следва, предхожда или разделя пряката реч. Алтернативната стратегия – репликите да се редуват самостоятелно, без намесата на разказвача, напълно отсъства. Изборът на първата стратегия може да бъде обяснен с факта, че в двете анализирани истории участват множество персонажи и свързването на дадена реплика с точно определен говорещ е от решаващо значение за кореференцията.

 Интересно е, че в първия, по-ранен текст, глаголите, с които се коментират репликите на персонажите, са семантично по-разнообразни. Във втория текст са използвани няколко синонима на *„говоря/казвам“*, подчертаващи силата на звука: *„изкрещя“*(II.5), *„ревна“*(II.7) и *„извика“*, който се повтаря в три реплики (II.6, II.8 и II.9), наред с антонимния глагол *„промълви“*и емоционално маркирания *„тюхкаше се“*(II.16). Глаголи от групата на verba sentiendi не са използвани като преки коментари на диалога, макар че в II.13 отделно изречение представя емоцията, която стои зад лаконичния крясък на Джоси („Момчета!?!“): *„За нея това беше пълна мъка“*.

 Специфична особеност на „Веселбата в Кенди Краш“ спрямо „Вещицата отново“ е имплицитното назоваване на адресата/адресатите – чрез обръщения, включващи собствено име: *„Хей, Муни, хвани ме, де!“*(II.5); нарицателно съществително, обобщаващо адресатите по пол: *„Хей, момчета, внимавайте!*(II.9); *„Момчета!?!“*(II.13); и второличното местоимение: *„Ти гониш!“*(II.6). Обръщенията, изразени чрез името на адресата, са придружени от прагматичната частица *„хей“*за привличане на вниманието. Освен назоваване на адресата, в този текст се среща и самоназоваване на говорещия с първоличното местоимение – съответно в субектна (*„аз“*) и в обектна позиция (*„мен“*): „– „*Ами аз! Няма ли да гоните и мен!*– *извика Дейвид*“ (II.8).

  

 
### 2.2. Текстът на разказвача

 И двете истории се разказват в трето лице от невъплътен, „всезнаещ“ разказвач. Разказите са структурирани според изискванията за смислова свързаност, граматическа оформеност, прагматична адекватност и цялостност на текста.

 *Тематичната прогресия*(преминаването от една микротема в следващата) е зададена ясно чрез логическите връзки и чрез темо-ремните отношения във и между изреченията. Всеки персонаж и всяко предметно понятие в двата разказа могат да бъдат проследени и идентифицирани недвусмислено чрез спазване на правилата за кореференция, като в повечето случаи са избегнати нежеланите повторения.

 Да разгледаме като пример последния абзац на историята „Вещицата отново“, под номер I.28. Тук са включени няколко персонажи с имената им (*Маймунчо*, *Дан*, *Муни*и *Вещицата*) и две предметни понятия: *метлата на Вещицата*и *(двата) крака на Муни*. Маймунчо и Дан се споменават само в първото изречение. За удобство съм снабдила останалите персонажи и предметните понятия с номера, чрез които проследявам кореферентните им номинативни вериги.

 Муни-1  
Вещицата-2  
метлата (на Вещицата)-3   
краката (на Муни)-4

 В това време Маймунчо, Дан и Муни-1 се разправяха с Вещицата-2. Муни-1 беше успял да я-2 догони с открадната метла-3. Ø-1[[6]](#fnote6) Беше се хвърлил на метлата-3 на Вещицата-2 и я-2 изблъска от нея-3. Вещицата-2 полетя надолу, обаче Ø-2 се хвана за крака-4 на Муни-1. Муни-1 я-2 изрита с другия си крак-4 и тя-2 се пусна.

 *Номинативните вериги*, които представят всеки от персонажите и предметните понятия, позволяват недвусмисленото им идентифициране. Тъй като Муни е субект на повечето описвани в този микротекст действия, той присъства във всички изречения: в първото и второто с името си, в третото – с нулева номинация (Ø), в четвъртото и петото отново с името си:

 1 – Муни – Муни – Ø – Муни – Муни

 Номинативните вериги за назоваване на Вещицата и на предметните понятия са, както следва:

 2 – Вещицата – я – я – Вещицата – Ø – я – тя  
3 – (Открадната) метла – метлата (на Вещицата) – (от) нея  
4 – Крака (на Муни) – (другия) крак.

 (Собствените) имена в 1 и 2 и 3 се редуват с кореферентни лични местоимения. Идентифицирането на 3 и 4 се осъществява чрез именни групи, съдържащи съгласувани или несъгласувани определения: *открадната метла*– *метлата на Вещицата*; *крака на Муни*– *другия крак*, като при това неизбежно се включва членуването за изразяване на определена референция.

 В анализирания микротекст повторенията на имената са структурно мотивирани.

 В цялостния разказ се срещат и някои повторения, които при по-грижлива редакция биха могли да бъдат спестени – в микротекстове I.22 и I.27:

 I.22. Изневиделица Духка изскочи от един храст и се спусна към Муни, който обаче изпраска *Духка*по носа и... на *Духка*ѝ текна розова кръв.

 I.27. Джоси се изправи, но *Духка*отново долетя. Обаче Джоси *я*изрита и *тя*отиде назад. Джоси скочи към *нея*и успя да *я*повали и преди Духка да я отблъсне, Джоси заудря *Духка*по корема.

 В откъс I.22 собственото име *Духка*в предложната фраза на „*на Духка*(*ѝ текна розова кръв*)“ би могло да се замени с кореферентно местоимение: „*на нея*(*ѝ текна розова кръв*“). Повторението на името обаче би могло да се тълкува като емфаза – особено след многоточието, което самòто дете е използвало, за да означи неочакван обрат.

 В абзац I.27 собственото име *Духка*от първото изречение е заменено във второто изречение с местоимения (*тя*– *я*). Третото изречение обаче – сложно смесено по състав, демонстрира две стратегии на номинация: в първите две прости изречения името *Духка*е последвано от местоименна реприза, в третото името се повтаря по необходимост (тъй като местоименният заместител би могъл да насочва както към *Духка*, така и към *Джоси*), но в последното просто изречение заместването на *Духка*с *я*не би създало двусмислица (*Джоси заудря Духка по корема→ Джоси я заудря по корема*). Следователно повторението на името е излишно.

 В историята „Веселбата в Кенди Краш“ изграждането на номинативни вериги също позволява идентифицирането на персонажите и предметните понятия по начин, който говори за добре редактиран текст. Тук бих искала да обърна внимание върху отношението между назоваване, преназоваване и местоименна реприза в сцената, описана в откъсите II.8–II.11. Динамиката на тази сцена е представена чрез няколкото перфективни глагола в аорист със стилистично маркирана семантика *„се втурна“*[[7]](#fnote7), *„се засили“*[[8]](#fnote8), *„се стовари“*[[9]](#fnote9). Динамичната смяна на описваните събития е свързана и с бърза смяна на участващите в тях персонажи: *Дейвид, Смешко, Джоси, Муни, Маймуната, Тифи и Дан*. Това обуславя относително кратките номинативни вериги и òтказа от преназоваване за сметка на повторенията:

 Аз – мен – Дейвид – Ø   
Смешко – който  
(Дейвид, Смешко, Муни) – те – тях  
Джоси – Джоси – Джоси  
Муни – Ø – Ø  
Маймуната – нейния (стол) – Маймуната  
Тифи – нейния (стол)  
(Муни – Джоси – Маймуната – Тифи) – те  
Дан

 Особено ярко се откроява повторението на имената в откъс II.10: „В този момент *Муни*се засили право към тях и понеже не гледаше накъде тича, се стовари върху *Джоси. Джоси*събори *Маймуната*от нейния стол*. Маймуната*пък събори *Тифи*от нейния стол“.

 Ефектът от повторението се натрапва даже визуално. Дали обаче местоименната реприза би била по-адекватна в този контекст? Първото повторение наистина би могло да се избегне, без да се стигне до объркване на референцията (*„*Муни се засили право към тях и понеже не гледаше накъде тича, се стовари върху *Джоси*. (*Джоси) Тя*събори *Маймуната*от нейния стол*“*), но не и второто: (*Джоси) Тя събори Маймуната от нейния стол. (Маймуната) Тя* пък събори Тифи от нейния стол“*. Интуицията на детето му е подсказала да запази повторенията и в двата случая, постигайки по този начин стилистичния ефект на своеобразен паралелизъм.

 Кореферентните връзки между някои от предметните понятия се простират извън откъса II.8–II.11: те се проследяват още от началото на историята. Ще разгледам две от тях: ‘масичка’ и ‘дърво’.

 една масичка – нея – масичката – *масичката, която се стовари върху дървото*– бившата масичка  
едно дърво – *дървото, под което седяха*– дървото… като чадър – *дървото, под което приятелите си почиваха*– дървото – дървото чадър

 Както показват примерите, референтите на ‘масичка’ и ‘дърво’ се идентифицират не само чрез преназоваване и местоименна реприза, но и посредством подчинени релативни изречения. Този начин на идентифициране на референта откриваме и в откъс II.15: *„*Приятелите се надигнаха и започнаха да събират боклуците*,*като ги изхвърляха в кофата за боклук до *вратичката, която водеше към двора на Тифи“*. Използването на подчинени определителни изречения за идентифициране на даден референт не се среща в ранните текстове на Иван и очевидно е белег за нараснала наративна компетенция.

 **В граматическата оформеност**на разказите важна функция изпълняват *глаголните форми*с маркерите за вид, време, залог и наклонение. Във „Вещицата отново“ и „Веселбата в Кенди Краш“ се използват индикативни глаголни форми, които са стандартни в българската литература при предаване на минали събития. Тези форми се предпочитат в разкази, повести и романи, защото чрез тях „писателят постига по-голяма живост и естественост на изображението“ (Андрейчин, Попов, Стоянов 1977: 272). Според българските граматики авторът, „в качеството си на творец, а не на физическо лице“, прониква непосредствено чрез въображението си във всички случки и събития, които рисува, и ги предава от позицията на всевиждащ наблюдател, но неприсъстващ физически в изобразяваната среда (Андрейчин 1978: 240–241; Андрейчин, Попов, Стоянов 1977: 272 и др.). По подобен начин е аргументирана употребата на изявителни глаголни форми в повествованието на художествената литература и в по-нови източници, като например „Българска граматика. Морфология“ от Руселина Ницолова: „Употребата на индикатива е обусловена от позицията на автора на навсякъде присъстващ наблюдател, който е свидетел на описваните събития“ (Ницолова 2008: 388). Авторката посочва три основни индикативни темпорални системи с описаната функция, като на първо място е системата, в която основното време на разказ е аорист, а допълнителните времена са имперфект, плусквамперфект и бъдеще в миналото[[10]](#fnote10). Тази система на разказване ненапразно се е утвърдила в авторските текстове, включително в болшинството авторски приказки, за разлика от фолклорните наративи. Ако се позовем на вижданията за начините на изразяване на епистемичната модалност от позицията на естествения език (а не на епистемичната логика), стигаме до заключението, че съществува субективна евиденциална оценка, обвързана в реалния свят „с източника на съобщаваната информация“, който зависи от „свидетелската / несвидетелската позиция на говорещия“ (Алексова 2003: 143), а в българския език по-конкретно от „неопосредстваната / опосредстваната информация за действието, което предпоставя степента на ангажираност на говорещия с достоверността на информацията“ (Алексова 2003: 145). В този смисъл изборът на авторите на наративи (реалистични или фантастични) да използват индикатив носи внушението на неопосредстваната информация, която според литературната условност е достояние на един аукториален разказвач.

 Запознат с литературната традиция от многобройните книги, на които е бил слушател и по-късно читател, във „Вещицата отново“ Иван следва тази типична за нашата белетристика темпорална система на разказване, като използва:

 
- глаголи в аорист (*отиде*; *надникна*; *пъхна се*и т.н.) за маркиране на основната линия на разказаните събития;
- глаголи в имперфект (*катереше се*; *чакаха*; *разправяха се*) за назоваване на събитие, което се осъществява едновременно с друго събитие от основната линия на разказа: *„Но Муни вече се катереше по покрива и надникна през комина*“ (I.4); *„Приятелите го чакаха отвън*“ (I.9); *„В това време Маймунчо Дан и Муни се разправяха с Вещицата“*. (I.28).
- глаголи в плусквамперфект (*не бе запалена*, *бяха сложени, беше успял, беше се хвърлил*) за означаване на събития, случили се преди минали моменти в разказа с резултат в тези минали моменти: „*Муни се спусна по комина и тупна в камината, която за щастие не бе запалена*“ (I.3); *„После се скри под масичката, където бяха сложени отварите на вещицата“*(I.8); *„Муни беше успял да я догони с открадната метла, беше се хвърлил на метлата на вещицата и я изблъска от нея“*(I.28).
- глаголи в бъдеще в миналото (*щеше да прелети*) – те препращат към събитие, което предстои да се осъществи (но остава нереализирано) спрямо друго събитие в миналото: „*Джоси в последния момент успя да се наведе и точно когато вещицата щеше да прелети над Джоси, я сграбчи за метлата и я повлече към Дан, който свали вещицата от метлата с един карате ритник“*(I.19).

 Същият тип темпорална система е използван и в разказа „Веселбата в Кенди Краш“.

 Глаголите в аорист (голяма част от тях стилистично оцветени) маркират основната линия на разказа: „*изкрещя, блъсна се, тупна, ревна, хукна, втурна се, засили се, стовари се“*и т.н.), а глаголите в имперфект назовават: събитие, което се осъществява едновременно с друго събитие от основната линия на разказа, напр. „…*извика Дейвид и се втурна след Смешко, който все още гонеше Муни*“ (II.8); „*В този момент Муни се засили право към тях и понеже не гледаше накъде тича, се стовари върху Джоси“*(II.10) и повтарящи се действия: „*Така те тичаха в индийска нишка около дървото чадър“*(II.8); „*Така* *те се събаряха и накрая Дан падна върху масичката, която се стовари върху дървото и всички чаши и чинии се счупиха“*(II.11). Новост е използването на имперфект в статичната картина, с която започва разказът и в която глаголите за състояние в имперфект (*„седяха, стояха, си почиваха, пазеше“*) се редуват с имперфектни ателични глаголи (*„си играеха, тичаше“*).

 Използвани са и два глагола в плусквамперферкт (първият от които с пасивно залогово значение) за означаване на събития, случили се преди минали моменти в разказа с резултат в тези минали моменти: *„Приятелите седяха на една масичка в Кенди Краш, която бе разположена под едно дърво“*(II.1). *„Муни, Смешко и Дейвид стояха до бившата масичка, като всеки един от тях бе сложил ръка на устата си“*(II. 12).

 Единственият глагол в перфект е в подчинено допълнително изречение, т.е. употребата му не е темпорална, а във функцията на таксис: *„Понеже видяха, че е станало късно, те вечеряха и след това си легнаха“*(II.18).

 Сравнението между двата текста показва, че детето още във „Вещицата отново“ владее безпогрешно употребата на темпоралната система за предаване на минали събития в наратив. Във „Веселбата в Кенди Краш“ стъпка напред е по-честото едновременно включване в сложни изречения на аористни, имперфектни и плусквамперфектни форми, както стана ясно от примерите в предходните три абзаца.

  

 **Смисловата свързаност**в двете анализирани истории се осъществява както в рамките на всяко изречение, така и между изреченията – благодарение на наречия за време, подчинени темпорални изречения, съюзни връзки и др.

 Да разгледаме как това е постигнато в по-ранния текст. В откъси I.7 и I.8 и I.9 например (епизодите, в която Муни се крие от Вещицата, успява да открадне нейните отвари и се завръща невредим при Приятелите) отношенията между събитията са предадени с помощта на подчинени изречения за време (*Преди тя да го забележи*; *Когато Вещицата се махна*; *Преди да се върне Вещицата*), чрез темпоралното наречие *после*и темпоралната обстоятелствена фраза *в последния момент*.

 Описанието е кратко и точно. Някои от събитията са предадени в тяхната естествена последователност:

 Когато Вещицата *се махна*,  
1-во събитие  
Муни безшумно *се промъкна*покрай нея  
2-ро събитие  
и тихо *грабна*един от елексирите на Вещицата.  
3-то събитие  
После *се скри*под масичиката, където бяха сложени отварите на вещицата.  
4-то събитие  
Муни отново *се провря*през комина  
1-во събитие  
и в последния момент *излезе*.  
2-ро събитие

 Не е така обаче при подчинените изречения за време, въведени със съюзната връзка *преди да*. Тези изречения служат за разместване на събитията: това, което се случа по-късно, се назовава първо:

 *Преди*тя *да*го *забележи*, Муни бързо *се зарови*във въглищата.

 2 събитие

 1 събитие

 *Преди да се върне*Вещицата, Муни отново *се провря*през комина...

 2 събитие

 1 събитие

 Подобна размяна на естествената последователност е използвана в краткия текст на „Вещицата отново“ още два пъти: в откъс I.14 („*Хайде сега бързо да се омитаме, преди Вещицата да ни е спипала – разбърза се Маймунчо“*) и в I.27 („*Джоси скочи към нея и успя да я повали и преди Духка да я отблъсне, Джоси заудря Духка по корема“*).

 Българската система от глаголни времена разполага и със специално глаголно време за означаване на ретроспективност в поредица от минали събития – плусквамперфект. Двукратното използване на минало предварително в откъс I.28 позволява ясно открояване на предходните действията на Муни (*беше успял да я догони*и *беше се хвърлил на метлата на Вещицата*), които подготвят последното: и я *изблъска*от нея. Тези действия се случват като конкретизиране на обобщеното събитие, представено в изречението чрез глагола в имперфект (*се разправяха*), което служи за въвеждане в този кратък епизод: *В това време Маймунчо Дан и Муни се разправяха с Вещицата*. Фразата *в това време*има двояка функция: първо, свързва епизода в I.28 с този в I.27 и, второ, създава контекст за използване на глагола в имперфект (*се разправяха*).

 В доста дългото сложно смесено изречение на откъс I.19 отделните ходове на битката са ясно „кадрирани“: времевите маркери (*в последния момент*и *точно когато*) въвеждат както реални действия (*успя да се наведе*), така и потенциални, но неслучили се събития (*щеше да прелети*), а динамичната поредица от активности на Джоси завършва с включването на Дан, чиято успешната атака обезврежда врага (логическата и синтактична връзка между последните две изречения е изразена чрез относителната съюзна дума *който*): *Джоси в последния момент успя да се наведе и точно когато Вещицата* *щеше да прелети над Джоси, я сграбчи за метлата и я повлече към Дан, който свали Вещицата от метлата с един карате ритник*.

 Изненадващите обрати на схватката между Джоси и Духка в I.27 пък са маркирани чрез двата противопоставителни съюза *но*и *обаче*: „*Джоси се изправи, но Духка отново долетя*. *Обаче Джоси я изрита и тя отиде назад“*. Тази непредвидимост на колизията между „добрите“ и „лошите“ е ясно заявена и чрез многоточието в откъс I.15, което маркира пауза, след която следва нещо неочаквано: „*Точно тогава Вещицата излезе от къщи и когато видя приятелите... полетя с метлата към Джоси“*.

 Анализите на разказа „Вещицата отново“ показват, че Иван още на възраст между 6 години и 6 години и половина е овладял в достатъчно висока степен структурните и смисловите особености на краткия наратив.

 За разлика от разказа „Вещицата отново“, изграден върху динамична смяна на събития от началото до края, „Веселбата в Кенди Краш“ започва със статична картина: описание на мястото, където се развива действието, и пространственото разположение на някои от персонажите: *„Приятелите седяха на една масичка в Кенди Краш, която бе разположена под едно дърво“*(II.1). Статичната картина се допълва от споменаване на дейността, с която са заети трима от присъстващите: *„Смешко, Дейвид и Муни си играеха около нея на гоненица“*(II.2). Смисловата връзка между това изречение и следващото се осъществява чрез отношението „изключване от групата“: „*Останалите приятели седяха на 6 сгъваеми столчета, които стояха пред масичката*“. (II.3). Четвъртото въвеждащо изречение препраща отново към първото: „*Дървото, под което те седяха, беше като чадър, защото беше голямо и на всеки му пазеше сянка*“ (II.4).

 Откъсите II.5*–*II.8 разказват за играта на гоненица, която включва поредица от събития (сменящи се едно след друго, повтарящи се или съпътстващи други действия), представени в естествената им последователност. Продължителността на играта е маркирана чрез местоименното наречие за начин *„така“*в съчетание с глагол в имперфект: *„Така те тичаха в индийска нишка около дървото чадър“*(II.8). Преходът към следващия епизод е изразен чрез предупредителната реплика на Джоси: *„– Хей, момчета, внимавайте!“*(II.9), а последвалата рязка промяна – посредством обстоятелството за време *„в този момент“*. Злополуката с масичката е обяснена с подчинено изречение за причина: *„В този момент Муни се засили право към тях и понеже не гледаше накъде тича, се стовари върху Джоси“*(II.10). „Верижното“ събаряне на столовете, масата и всичко върху нея е обобщено отново с местоименното наречие *„така“*в съчетание с глагол в имперфект, маркиращ повторяемостта, а финалът е заявен чрез наречието *„накрая“*: *„Така те се събаряха и накрая Дан падна върху масичката, която се стовари върху дървото и всички чаши и чинии се счупиха“.*(II.11).

 Откъсите II.12*–*II.14 представят реакциите на присъстващите. Виновните за сблъсъка по един и същи начин изразяват изумлението си – *„с ръка на устата“*: „*Муни, Смешко и Дейвид стояха до бившата масичка, като всеки един от тях бе сложил ръка на устата си“*. Резултативният плусквамперфект *„бе сложил“*заедно със статичния глагол в имперфект *„стояха“*внушават протяжността във времето на изразената чрез жеста емоция.

 Лаконичното възклицание на Джоси: *„– Момчета!?!“*е допълнено с директно назоваване на емоцията: „За нея това беше *пълна мъка*“, като препратката към нежеланото събитие е изразена остензивно, чрез показателното местоимение *„това“*. Обяснението на Муни: „*– Не си знам силата“*е съчетано с имплицитно разкаяние, зададено в коментара на разказвача: *„успя да промълви Муни“*(II.14). Следващите две изречения, отново имплицитно, дават израз както на укора на Дан, така и на желанието от страна на Муни и другите двама виновници да избягат от него: „*Дан го изгледа с изпепеляващ поглед и той побърза да се скрие в къщата на Тифи. Дейвид и Смешко го последваха*“ (II.14). Причинно-следствената връзка между „изпепеляващия поглед“ на Дан и бягството на Муни е изразена чрез съюза „и“.

 Следва описание на отстраняването на последиците от сблъсъка (*„Приятелите се надигнаха и започнаха да събират боклуците, като ги изхвърляха в кофата за боклук до вратичката, която водеше към двора на Тифи“*, II.15.), връщане към емоционалното осмисляне на случилото се (*„– Пак стана беля! – тюхкаше се Маймунчо“*, II.16), помирение с тримата пакостници (*„След това приятелите успяха някак си да изкарат Дейвид, Муни и Смешко от къщата на Тифи. Муни се извини, а след това приятелите си тръгнаха“*, II.17) и естествен завършек на деня (*„Понеже видяха, че е станало късно, те вечеряха и след това си легнаха“*, II.18).

 Анализите на смисловата свързаност в двата разказа показват висока степен на владеене на морфосинтактичните средства на българския език за създаване на наратив, в който събитията и участниците в тях са ясно проследими, а историите имат цялостен и завършен вид. Доколкото съществуват структурни разлики, те отразяват различия в характера на самите истории: „Вещицата отново“ разчита на бързо сменящи се събития, чиято динамика изисква ясно маркирани отношения във времето (посредством подчинени темпорални изречения, темпорални съюзи, темпорални наречия и обстоятелствени пояснения), докато „Веселбата в Кенди Краш“ обръща повече внимание върху отношенията между персонажите и техните емоционални реакции на събитията (оттук по-честите описания, включващи подчинени релативни изречения).

  

 
## 3. Заключение

 Анализирането на някои основни текстолингвистични маркери във „Вещицата отново“ и „Веселбата в Кенди Краш“ дава основание за твърдението, че няма принципна разлика между уменията на детето за създаване на кратък наратив[[11]](#fnote11) в двата възрастови среза (на 6 и на 7 години). Разказите са написани при спазване на изискванията за кохерентност и кохезия, като следват модела: експозиция, разгръщане на събитията в историята, развръзка и поанта. Историите съчетават диалогична с монологична реч, като репликите на персонажите редовно биват коментирани от разказвача при спазване на българските структурни и правописни условности за предаването на пряка и непряка реч.

 Въпреки това се очертаха някои тенденции, които отразяват промяна в наративните стратегии, и които, макар и косвено, биха могли да бъдат приписани на нарасналия опит на детето. Макар че и в двата текста е ясно кой с кого диалогизира, във „Веселбата в Кенди Краш“ е използвано експлицитно назоваване на адресата/адресатите чрез обръщения (лични местоимения, собствени или нарицателни съществителни, някои от тях придружени от прагматичната частица „хей“). За този разказ е типично също използването на подчинени определителни изречения с цел идентифициране на даден референт, което не се среща в ранните текстове на Иван и може да се тълкува като белег за нараснала наративна компетенция. От друга страна, изборът на подобен тип описателни средства е свързан с характера на самата история – „Веселбата в Кенди Краш“ е по-статична, с повече внимание към отношенията между персонажите и техните емоционални реакции на събитията, отколкото към динамичната смяна на събитията, върху която е изграден разказът във „Вещицата отново“.

 Резултатът от анализите на историите на Иван позволи да се открои обективна картина, която говори за наличието на значителен творчески потенциал на границата между предучилищните и началните училищни години. Историите, създадени и записани самостоятелно от детето в изследвания период, отговарят на базисните изисквания за наративен дискурс: притежават жанрова специфика, ясно изразена тема, интересни сюжетни обрати; образите са с устойчиви характеристики, перспективата на разказа е последователно прокарана – върху основата на добре оформена текстолингвистична структура, която се реализира не само в разгледаните разкази[[12]](#fnote12).

 Надявам се постигнатото от Иван да напомни на родители и учители, а най-вече на изследователите на детското езиково и литературно развитие, че осигуряването на стимулираща среда може да ускори твърде много овладяването на онези знания и умения, които са необходими за постигането на наративна компетенция практически едновременно с усвояването на писмения код.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АЛЕКСОВА, КР. 2003. *Адмиративът в съвременния български език*. София: Сема РШ.

 АНДРЕЙЧИН, Л. 1978. *Основна българска граматика*. София: Наука и изкуство.

 АНДРЕЙЧН, Л., ПОПОВ, К., СТОЯНОВ, СТ. 1977. *Граматика на българския език*. София: Наука и изкуство.

 БОЯДЖИЕВ, Т. 2011. *Българска лексикология*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 ДОБРЕВА, Е., САВОВА, И. 1994. *Проблеми на изграждането на текста*. Шумен: Гаукс.

 ДОБРЕВА, Е., САВОВА, И. 2000. *Текстолингвистика*. *Уводен курс*. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

 НИЦОЛОВА, Р. 2008. *Граматика на българския език*. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 РАДЕВА, В. 2007. *Български тълковен речник*. София: Хермес.

 СТОЯНОВА, Ю. 2021. *Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието*. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

 СТОЯНОВА, Ю. 2023. *Едно дете разказва. Детският път към литературното творчество*. София: ХуЛите,

  

  

 [1.](#note1) Когато думите на разказвача предхождат пряката реч, те се въвеждат с двоеточие (за разлика например от англоезичната писмена практика), а когато следват репликата на персонажа, се отделят с тире (в англоезичната литература вместо тире се използват кавички). Тирета ограждат речта на разказвача, когато е вмъкната между пряката реч. Освен ортографски, съществуват и структурни правила за оформянето на такова съчетание: когато пояснява пряка реч, словоредът на репликата на разказвача изисква задължителна инверсия. След края на пряката реч разказът продължава на нов ред.

 [2.](#note2) Оригиналният текст в ръкопис е представен като Приложение 2 номер 3 в цитираната монография (Стоянова 2023).

 [3.](#note3) При изписването на някои думи между буквите е оставено малко по-голямо разстояние. При транскрипцията съм го отбелязала с интервал, но съм добавила знака за лигатура, за да улесня читателя.

 [4.](#note4) Неправилно изписаните думи съм отбелязала с общоприетия в лингвистиката знак звезда вдясно от думата, а след това в скоби съм дала стандартния облик на погрешната дума: ИСТРЕЛА* (изстреля). Употребата на кратък член вместо пълен при съществителните от мъжки род, завършващи на съгласна, също съм отбелязала със звезда, въпреки че и възрастните допускат множество грешки при прилагането на правилото за членуването.

 [5.](#note5) Последователно е спазена инверсията на субекта и глагола в коментарите на разказвача, които следват репликите, напр. *„притесни се Джоси“*(вм. *„Джоси се притесни“*), докато при въвеждащите коментари няма такава инверсия: „*Муни (отиде пред къщата на Вещицата и) каза*:“

 [6.](#note6) Със знака Ø отбелязвам неексплицираните назовавания на Муни (в изречението: *„Ø1* *Беше се хвърлил на метлата-3 на Вещицата-2 и я-2 изблъска от нея-3*“) и на Вещицата (в изречението: „*Вещицата-2 полетя надолу, обаче 2Ø се хвана за крака-4 на Муни-1*“).

 [7.](#note7) „Енергично се впускам в нещо или влизам някъде“ (Радева 2007)

 [8.](#note8) „Набирам скорост, инерция“ (Радева 2007)

 [9.](#note9) В краткия тълковен речник (Радева 2007) глаголът отсъства.

 [10.](#note10) Ако искаме да бъдем прецизни от гледна точка на литературознанието, в цитираните граматически описания трябва да заменим понятието за „автор“ с това за „разказвач“.

 [11.](#note11) Една от видимите разлики засяга по-доброто владеене на правописа на 7-годишна възраст, но то не е пряко свързано с нараснала наративна компетенция.

 [12.](#note12) Както споменах в уводната част на статията, най-дългият вариант на „Приключенията на Кучо и Маймуната“, се състои от 20 взаимосвързани истории, които според детето съставят „роман“.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/narativi-v-detstvoto-tekstolingvisticen-analiz.md)

## Тенденции в употребата на миналото несвършено деятелно причастие сред студентите (анкетно проучване)

**Резюме.**Статията разглежда употребата на миналите деятелни причастия в контекст на хабитуално действие и възможностите за замяна между аористното и имперфектното причастие. Анализът се опира на анкетно проучване сред студенти филолози, за да бъдат проследени тенденциите в езика на младите. Резултатите от анкетата са сравнени с корпусно изследване.

 **Ключови думи**: *минало несвършено деятелно причастие, евиденциалност, перфект, анкета*

  

 Посвещавам този текст на юбилея на проф. Красимира Алексова, като темата му е избрана и вдъхновена от нейните научни изследвания. В богатото научно творчество на проф. Алексова се открояват ярко две линии: морфологията на българския глагол с фокус върху евиденциалната система и социолингвистичните фактори, които оказват влияние в речта на българите. С благодарност за съвместната ни работа върху евиденциалите и презумптива в българския език в балкански контекст и за многобройните дискусии, които сме водили, избирам тема, която е пресечна точка между двете области, в които тя е оставила съществен отпечатък в българистичното езикознание. В един съвсем кратък обзор на изследванията на проф. Алексова върху българската евиденциалност може да се постави началото с монографията ѝ върху адмиратива в българския език (Алексова 2003а), а най-новата ѝ монография върху дубитатива (Алексова 2023) едва ли ще постави края на интереса ѝ по този въпрос. Между тези две ключови изследвания за българистиката (както и преди и след тях) са публикувани множество статии и студии за граматичната същност и типологията на евиденциалността и адмиратива (напр. Алексова 2002), за тяхното семантично съдържание и формална структура (напр. Алексова 2005), както и за интегрирането им в преподаването на българския език (напр. Алексова 2003б). Изследванията на проф. Алексова в областта на социолингвистиката започват още с докторската ѝ дисертация „Езикови процеси в семейството (върху материал от столицата)“, с няколко монографии и множество статии и студии в тази област.

  

 
## Увод

 В тази статия предлагам поглед върху употреби на миналото несвършено деятелно причастие, които са неспецифични за неговата основна функция като елемент от формите за сегашно и минало неопределено време на косвените евиденциали и адмиратива, а именно в контексти, които не предполагат косвена евиденциална интерпретация. Наблюденията ми са върху речта на младите носители на езика, а изследването се базира на анкета, проведена сред студенти филолози от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Анализът, който предлагам, е свързан с по-общата констатация за разколебаване на противопоставянето между аорист и имперфект, коментирано в множество публикации на Стефка Абазова, включително и по отношение на аористното и имперфектното причастие в косвени евиденциални форми (вж. напр. Абазова 2017).

  

 
## Имперфектно и аористно деятелно причастие

 Миналото несвършено деятелно причастие, наричано още имперфектно причастие, е иновация в българския език, която не се среща в останалите славянски езици. То съществува в повечето български диалекти (последователно представено в източните, не навсякъде в централните, западните и югозападните), в българския книжовен език, както и в македонския стандартен език и диалектите на македонската територия. Така нареченият балкански славянски (Balkan Slavic) е част от балканския езиков съюз и споделя неговите основни морфо-синтактични характеристики, включително граматикализирана евиденциалност (Friedman 2000). В българското езикознание е широко възприето мнението, че възникването на имперфектното причастие се свързва с евиденциалността. Според Кирил Мирчев (1978: 232) то възниква по турски модел в резултат на грешно тълкуване на глаголни форми, образувани от основата на глагола и миналото причастие на глагола ‘съм’ *– imiş*, с които се изразява невъзприето лично минало несвършено действие. Георги Герджиков също свързва имперфектното причастие с граматикализацията на евиденциалността, като отхвърля хипотезата за турско влияние в този процес (Герджиков 1984: 252*–*261). Възникването на имперфектното причастие е свързано с общите промени на формообразуващата основа на имперфекта (Ганева 2018: 111*–*119). В съвременния български език имперфектното причастие участва в общата форма за сегашно и минало несвършено време на косвените евиденциали (ренаратив *четял*, инференциал (конклузив) *четял е*, дубитатив *четял бил*) и адмиратива (*я, той четял*) (вж. парадигмата в Ницолова 2008: 338).

 Аористното причастие, от друга страна, участва във всички останали косвени евиденциални форми, които се образуват с минало деятелно причастие, а също така в индикативния перфект. Важно е да се отбележи, че перфектът (минало неопределено време) се образува от сегашно време на глагола *съм*и аористно деятелно причастие на основния глагол и това схващане е широко възприето в българистичната литература (Стоянов и др. 1983: 318; Ницолова 2008: 292 и мн. др.). Напоследък Красимир Кабакчиев изразява становището, че перфектът може да се образува не само с минало свършено, но и с минало несвършено деятелно причастие (вж. напр. Кабакчиев 2020), без обаче да взима предвид диахронните процеси в българския език и спецификите на българската евиденциална система. Един от аргументите против това становище е абсолютната неграматичност на формиране на други перфектни времена с минало несвършено деятелно причастие: минало предварително време **бях четял*, бъдеще предварително **ще съм четял*, бъдеще предварително в миналото **щях да съм четял*.

 В съвместна статия Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова и Михаела Москова (Алексова и др. 2025) описват тенденцията на замяна на имперфектното от аористно причастие във формите на индиректните евиденциали (ренаратив, конклузив и дубитатив). Авторките достигат до заключението, че узуалните замени на имперфектното с аористното причастие в косвените евиденциали са основно вътрешноезикови – по-късното възникване на имперфектното причастие и отсъствието му в част от българските диалекти, съвпадението на двете минали деятелни причастие в част от глаголните разреди (цялото трето спрежение и някои разреди на първо и второ) и стремежът към разтоварване на глаголните форми, които са свръхнатоварени с граматични значения. От друга страна са възможни и социолингвистични фактори, като образованост, възраст, териториална и професионална стратификация и др., което цитираните автори възнамеряват да установят чрез анкетни проучвания в бъдещи публикации (Алексова и др. 2025). Алексова и колектив отбелязват, че подобни грешни употреби на миналите деятелни причастия са забелязани още от Балан (1976: 334, цит. по Алексова и др. 2025) и са дискутирани и в други изследвания (Велчева и Банова 2009, цит. по Алексова и др. 2025).

 Един от контекстите на колебания в употребата на двете минали деятелни причастия, описан в статията на Алексова и колектив, е обект на проведеното анкетно проучване, което подлагам на анализ тук. Става въпрос за употребата на глаголни форми с имперфектно причастие, които теоретично са умозаключителни, но представят свидетелска позиция. За по-голяма яснота в тълкуването се взимат предвид форми в 1 л. ед. ч. или мн. ч. При употребата косвените евиденциали в 1 л. се изисква информацията в изказването, която засяга говорещия, да не е придобита лично – да му е била предадена от друг или да е направил умозаключение за събития, в които е участвал, но по някаква причина не си спомня. Възможно е и дубитативно тълкуване при пропускане на *бил*.

 (1) *– Кога разбрахте, че можете да пеете? – В най-ранна възраст. Баща ми и майка ми са ми казвали, че****съм пеел****още във времето, когато не си помня този период от детството.*([kultura.bg](https://kultura.bg/))  
(2) *Възможно е така да е било, но явно****съм пеел****абсолютно ъндърграунд неща, които никой не е разбирал.*([9meseca.bg](https://9meseca.bg/))  
(3) *Твърдят се лъжи: че не съм се раздавал за родината си, че не****съм пеел****химна […] – коментира Меси.*([vnews.bg](https://vnews.bg/))

 В трите изречения са представени употреби на индиректни евиденциални форми с имперфектното причастие *пеел*със съответните значения: преизказно в (1) – преизказана реч на родителите от детството на говорещия, за което той не си спомня, умозаключително в (2) – говорещият заключава, че е пеел „ъндърграунд неща“, и дубитативно в (3) – изразено с преизказна форма (без *бил*), но с лексикален маркер за недостоверност на преизказаната реч (*твърдят се лъжи*).

 Освен в контексти, които предполагат употребата на косвените евиденциали, глаголните форми с имперфектно причастие се срещат и в свидетелски изказвания. Тези форми трябва да се разглеждат като инференциални, тъй като в 3 л. пропускането на спомагателния глагол *съм*води единствено до ренаративна интерпретация. Третоличните форми със запазен спомагателен глагол много често имат гранично тълкуване, поради което изследването се опира само на форми в 1 л.

 (4) *След това, когато започнах професионалния си път като музикант, винаги****съм пеел****беквокали.*([inews.bg](https://inews.bg/))  
(5) *Приятел на Риана казал на съпругата на Роджърс как амбициозната певица винаги****пеела****.*([alle.bg](https://alle.bg/))  
(6) *И тогава си спомних, че Едит Пиаф винаги****е пеела****облечена в черни семпли рокли, за да не отвлича хората от песента с натруфени тоалети!*([hotnews.bg](https://hotnews.bg/))

 В изречение (4) твърдението е направено от свидетелска позиция, в (5) има преизказване, а в (6) е трудно да се установи дали твърдението е свидетелско или несвидетелско (инференциално).

 Употребите на форми с имперфектно причастие в контекст, предполагащ свидетелска позиция, се определят от Георги Герджиков като транспозитивни. Те предават повторително действие, на което говорещият е бил свидетел. Според Герджиков при тези употреби „вниманието се спира не на конкретното протичане на отделните свидетелски възприети действия, а на обобщението, на подвеждането им под общ знаменател и на извода, който се прави на тази основа“ (Герджиков 1984: 22*–*24). Неговото схващане е възприето от Алексова и колектив, като авторките привеждат същия цитат от Герджиков и дават следния пример за замяна на имперфектното причастие, което според тях е правилно употребено в този контекст, с аористно, което е грешно: *Винаги****съм се чудил****кога и как се появява чувството за срам.*(Алексова и др. 2025).

 Позицията, която предлагам, е по-различна: навлизане на умозаключителния имперфект, формиран с имперфектно причастие, в сферата на индикативния перфект, формиран с аористно причастие, въз основа на аспектуални характеристики. Контекстът, в който се анализират двете минали деятелни причастия, е специфичен – включва хабитуални действия или действия, постоянно присъщи за субекта, подкрепени от лексикални маркери от типа на наречието *винаги*. Неограничената повторителност и постоянната процесност като аспектуални характеристики са типични за несвършения вид и са част от значенията на сегашно и минало несвършено време: *Иван винаги ходи на училище с раница. Иван винаги ходеше на училище с раница.*(вж. Стоянов и др. 1983: 329). В Академичната граматика, при описанието на различията между аориста и перфекта, е отбелязано, че перфектните форми от несвършен вид се съчетават с наречия от типа на *понякога*, *често*, *обикновено*, *винаги*(Стоянов и др. 1983: 319). При положение че правилото за формиране на перфект е спомагателен глагол *съм*и минало свършено (аористно) деятелно причастие (Стоянов и др. 1983: 318), би следвало да се възприемат за коректни форми от типа на *винаги съм пял*, а не *винаги съм пеел*. Авторът на частта за глаголните времена Валентин Станков обаче не дава примери за употреба на перфекта с въпросните наречия, които да ни позволят експлицитно да потвърдим подобно предположение. Тъй като перфектът в българския език е поначало маркиран за свършен или несвършен вид чрез формираното (аористно) причастие от свършен или несвършен глагол – *съм казал / съм казвал*, употребата на форми с имперфектно причастие в сферата на перфектната семантика се явява редундантен начин да се изрази имперфективно в същността си значение на неограничена повторителност или постоянна процесност. Това изглежда възможно само с базови (непрефигирани) глаголи от несвършен вид. При тези глаголи в определен контекст настъпва аспектуална неутрализация, т.е. те могат да изразят общото значение на цялостно действие, типично за свършения вид: *Ще му пиша едно писмо.*(Стоянов и др. 1983: 258–259). Простите непрефигирани глаголи имперфектива тантум се разглеждат от Светомир Иванчев като двувидови (Иванчев 1971: 168). Употребата на имперфектното причастие в тази неспецифична за него функция като част от парадигмата на директната евиденциалност (индикатива) създава допълнителна опозиция между глаголните форми с аористно и с имперфектно причастие, в която формите с имперфектно причастие имат неограничено-повторително или постоянно-процесно значение, а формите с аористно остават немаркирани с тези значения[[1]](#fnote1).

 (7) *Пяла съм тази песен.*(изобщо, някога – общ факт)  
(8) *Винаги съм пеела вярно.*(притежавам постоянна характеристика да пея вярно)

 Тази хипотеза е едно от възможните обяснения за колебанията в употребата на аористно и имперфектно причастие в специфичния контекст, който се разглежда тук[[2]](#fnote2). Целта на изследването не е да установи коя форма е „правилна“ и коя – „грешна“, а да даде количествена характеристика на избора на едната или другата от естествените носители на езика, като целевата група са младежи. Количественото изследване се реализира чрез анкетно проучване сред студенти филолози, а резултатите от него са съпоставени с корпусно проучване. И за двата подхода са използвани 10 глагола, при които има разлика в образуването на аористното и имперфектното причастие – *пея*, *ходя*, *мисля*, *чета*, *пиша*, *играя*, *пера*, *говоря*, *пека*, *смея се*.

  

 
## Анкета

 Анкетата е проведена сред 100 студенти от специалностите „Българска филология“ и „Балканистика“ от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Всеки от изследваните глаголи е даден в контекст от едно изречение в основната си форма (1 л., ед. ч., сег. вр.), като студентите трябва сами да образуват причастието. Нарочно не е избран метод с ограждане на едно от двете причастия – аористно или имперфектно, за да не се предпоставя отговорът. Разчита се на спонтанен отговор, като в инструкциите е указано да не обмислят коя е правилната форма. Резултатите са описани в таблица 1. В ед. ч. са сумирани отговорите с м. р. и ж. р. на причастията. Тъй като участниците са точно 100, броят на отговорите съответства на процентен дял. При глаголите *чета*и *пиша*малък брой участници са посочили в отговора си и двете причастия.

  

 |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- |
| Контекст | Аор. причастие | Имперф. причастие | Друго |
| *Винаги съм (пея) добре.* | *пял/а* | 53 | *пеел/а* |
| *Винаги сме (ходя) на море през август.* | *ходили* | 62 | *ходели* |
| *Винаги съм (мисля), че си добър човек.* | *мислил/а* | 43 | *мислел/а* |
| *Винаги съм (чета) гладко.* | *чел/а* | 64 | *четял/а* |
| *Винаги съм (пиша) красиво.* | *писал/а* | 40 | *пишел/а* |
| *Винаги сме си (играя) заедно като деца.* | *играли* | 50 | *играели* |
| *Винаги сме (пера) в пералнята.* | *прали* | 77 | *перели* |
| *Винаги съм (говоря) бързо.* | *говорил/а* | 56 | *говорел/а* |
| *Вкъщи винаги сме (пека) баница за Коледа.* | *пекли* | 93 | *печали* |
| *Винаги съм (се смея) на вицовете му.* | *се смял/а* | 58 | *се смеел/а* |
| Общо | 596 | 400 | 4 |

 **Таблица 1.***Анкета за употребата на аористното и имперфектното причастие в изречения с хабитуална семантика.*

  

 Анкетата показва неконсистентност на отговорите по отношение на избора на аористно или имперфектно причастие. При повечето глаголи преобладава аористното причастие, като особено изявено е предпочитанието към аористното при по-рядко употребявани глаголи – *пера*и *пека*, чиито имперфектни причастия също са по-рядко срещани – *перял*и *печал*. При глаголите *пея*, *говоря*, *смея се*има лек превес на аористното причастие, при *ходя*и *чета*– по-съществен, а при *играя*– равновесно разпределение на двете причастия. Само при два глагола анкетираните студенти са избрали преобладаващо, но с ниски стойности, имперфектното причастие – *мисля*и *пиша*. Общото съотношение е с превес на аористното причастие – близо 60% от анкетираните, спрямо 40% за имперфектното. По-интересната констатация е, че при сходен контекст студентите избират различни причастия.

  

 
## Корпусно изследване

 Данните от анкетното проучване могат да бъдат сравнени с информация от корпус от електронни текстове. Предимството на корпусните данни е, че изборът на причастие е спонтанен, без предварително обмисляне, независимо дали става въпрос за неформална или формална реч или текст. Избран е корпусът на българския уеб CLASSLA-web.bg, който е част от съпоставимите корпуси на южнославянските езици (Ljubešić & Kuzman 2024). Българската част съдържа над 3 милиарда думи от стилово и жанрово разнообразни текстове. Корпусното изследване обхваща същите глаголи, използвани и за анкетата. Заявката за търсене включва поредицата *винаги + съм/сме +*аористно или имперфектно причастие (м. р. и ж. р., ед. ч. и мн. ч.). Резултатите са представени в таблица 2.

  

 |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- |
| Аор. причастие | Брой | Имперф. причастие | Брой |
| *пял* | 19 | *пеел* | 2 |
| *ходил* | 41 | *ходел* | 6 |
| *мислил* | 288 | *мислел* | 256 |
| *чел* | 28 | *четял* | 6 |
| *писал* | 85 | *пишел* | 8 |
| *играл* | 87 | *играел* | 6 |
| *прал* | 0 | *перял* | 0 |
| *говорил* | 103 | *говорел* | 8 |
| *пекъл* | 0 | *печал* | 0 |
| *се смял* | 15 | *се смеел* | 0 |
| общо | 666 | общо | 292 |

 **Таблица 2.***Корпусно изследване на употребата на аористното и имперфектното причастие в изречения с хабитуална семантика.*

  

 Корпусното изследване показва по-различни резултати в сравнение с анкетата. Аористното причастие съществено преобладава над имперфектното, като общото съотношение е 70% за аористното към 30% за имперфектното. Единственият глагол, при който броят на срещанията на двете причастия е почти еднакъв, е и най-честотният глагол – *мисля*. Ако бъде изваден от резултатите, съотношението между аористно и имперфектно причастие е 91% към 9%. Това е и един от двата глагола, при които има превес на имперфектното над аористното причастие в анкетата сред студентите. Хипотезата, че близките резултати между формата с аористно причастие *мислил*и формата с имперфектно *мислел*се дължат на близкото звучене (разлика само в тематичната гласна – *е*и *и*), се опровергава от резултатите на глагола *ходя*– *ходил*преобладава над *ходел*и в корпуса, и в анкетата. Предположението ми за близките резултати на причастията на *мисля*е, че като когнитивен глагол, чиято семантика е свързана със знанията на говорещия, може да се употребява в изказвания, близки до косвената евиденциалност, която от своя страна е свързана с начина на придобиване на знанията (за връзката между конклузива и епистемичната модалност вж. Алексова 2014). В изречение (9) говорещият изразява директна евиденциалност (лично знание), докато в (10) контекстът подсказва умозаключение – говорещият не си е давал сметка за начина си на мислене (*идеалистично, глупаво, старомодно*) и по-късно заключава за него въз основа на последствията от действията. Все пак при когнитивните глаголи границата е тънка и моделът на построяване на изказването – доста близък.

 (9) *Разбира се, знам за Яница и Ивица, но винаги****съм си мислел****, че са някакво изключение.*(CLASSLA-web.bg, patepis.bg)  
(10) *Смятах, че този проект трябва да се случи точно на обществени начала. Той не може да бъде инвестиционен проект на някой си. Това не може да е паркът на хикс, игрек, това трябваше да бъде паркът на повече хора, които да станат съпричастни. Сега разбирам, че съм****мислел****идеалистично, глупаво, старомодно. Просто не съм разбирал къде съм и с кого си имам работа. И случаят в момента, този пример, ме върна на земята, даде ми да разбера как трябва да се действа тук.*([въпреки.com](https://xn--b1agjhxg2e.com/))

 Сходни резултати в корпуса показват изречения с глагола *чудя се*в същия контекст (с наречието винаги): 454 с аористното причастие *се чудил*срещу 401 с имперфектното *се чудел*(със сумирани форми за м. р. и ж. р., ед. ч. и мн. ч.). Съотношението между двете причастия се променя в полза на имперфектното, когато глаголът *мисля*се употреби с възвратно местоимение в етичен датив: *си мислил(-а, -и)*има 279 срещания (или 44%) срещу 356 (или 56%) за *си мислел (-а, -и)*. Етичният датив внася допълнителен субективен елемент в изказването (вж. Ницолова 1986: 68), което би могло да обясни близостта с умозаключителната интерпретация.

  

 
## В заключение

 В съвременния български език съществува колебание в употребата на двете минали деятелни причастия – аористно и имперфектно, в контекст, който изразява обичайно, постоянно повтарящо се действие или постоянно присъщо действие или характеристика. Анкетното проучване сред студенти филолози в сравнение с корпусното проучване показва, че предпочитанието към имперфектното причастие се засилва сред младите хора. Отговорите на студентите показват неконсистентност на избора както по отношение на общия резултат при различните глаголи, така и в отговорите на отделните участници. Колебанието между двете причастия личи в някои примери от корпуса, в които са употребени и двете причастия в едно изречение, както е в пример (11).

 (11) *Да така е, но винаги съм пиел много вода и не съм ходил толкова често до тоалетна.*(CLASSLA-web.bg, [fitneshrani.com](https://www.fitneshrani.com/))

 както транспозиция на умозаключителния евиденциал, основана на обобщение на действието, така и навлизане на имперфектното причастие в полето на аористното въз основа на аспектуални характеристики. Каквато е да е посоката на протичане на процесите, резултатът е несигурност у носителите на българския език в избора на причастие в контекст на хабитуалност.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 АБАЗОВА, С. 2017: *Аорист и имперфект в българския език днес.*София: Парадигма.

 АЛЕКСОВА, К. 2002: Към типологическата характеристика на българския адмиратив. В: *Езикът: история и съвременност*. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 97–111.

 АЛЕКСОВА, К. 2003а: *Адмиративът в съвременния български език.*София: Сема РШ.

 АЛЕКСОВА, К. 2003б: Удостоверителен перфект или умозаключителен аорист – от теоретичните основи към преподаването на чужденци. В: *Публикации от Юбилейната научнопрактическа сесия „40 години ИЧС“*, 60-66.

 АЛЕКСОВА, К. 2005: Спецификата на адмиративните употреби в трите глаголни лица. В: Стефанов, В., Тишева, Й., Божанкова, Р. (ред.). *Как с думи се правят светове*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 557–568.

 АЛЕКСОВА, К. 2014: Конклузивът и неговите употреби в съвременния български език. В: Попнеделев, Т., Истаткова, Е., Стойчева, С. (ред.). *Трети конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013 г. Том 13. Секция „Български език“. Подсекция „Съвременен български език. Фонетика и граматика*. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 99–124.

 АЛЕКСОВА, К. 2023: *Дубитативът в съвременния български език.*София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 АЛЕКСОВА, К., ЛАСКОВА, Л., АПОСТОЛОВА, Д., СИВИЛОВА, Я., МОСКОВА, М. 2025: Замяната на имперфектното от аористното причастие в съвременния български език в лингводидактологичен аспект. *Чуждоезиково обучение*, книжка 1/2025, година XLXII. [[https://azbuki.bg/uncategorized/zamyanata-na-imperfektnoto-ot-aoristnoto-prichastie-v-savremenniya-balgarski-ezik-v-lingvodidaktologichen-aspekt/](https://azbuki.bg/uncategorized/zamyanata-na-imperfektnoto-ot-aoristnoto-prichastie-v-savremenniya-balgarski-ezik-v-lingvodidaktologichen-aspekt/)]

 ГАНЕВА, Г. 2018: *История на граматическите основи.*София: Панев Пъблишинг.

 ГЕРДЖИКОВ, Г. 1984: *Преизказването на глаголното действие в българския език.*София: Наука и изкуство.

 ИВАНЧЕВ, СВ. 1971: *Проблеми на аспектуалността в славянските езици*. София: Издателство на БАН.

 КАБАКЧИЕВ, К. 2020: Необходима корекция в българската индикативна темпорална парадигма: перфект се образува и посредством имперфектни причастия. *Български език и литература*, 62(5), 2020, 526–537.

 МИРЧЕВ, К. 1978: *Историческа граматика на българския език*. София: Наука и изкуство.

 НИЦОЛОВА, Р. 1986: *Българските местоимения*. София: Наука и изкуство.

 НИЦОЛОВА, Р. 2008: *Българска граматика. Морфология*. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

 СТОЯНОВ, СТ., АНДРЕЙЧИН, Л., АСЕНОВА, П., ГЕОРГИЕВА, Е., ИВАНОВА, К., НИЦОЛОВА, Р., ПАШОВ, П., ПЪРВЕВ, ХР., РУСИНОВ, Р., СТАНКОВ, В., ЧОЛАКОВА, К. 1983: *Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология.*София: Издателство на БАН.

  

  

 [1.](#note1) Използвам значенията на глаголния вид, определени в Академичната граматика – Стоянов и др. 1983: 269–279.

 [2.](#note2) Без съмнение двете минали деятелни причастия наследяват характеристиките на граматичните основи, от които се формират – аористна и имперфектна. Въпросът за характера на противопоставянето между аориста и имперфекта – аспектуално и/или темпорално, е широко дискутиран в научната литература и интересен от теоретична гледна точка, но не може да бъде изяснен в рамките на това изследване, което се спира върху една конкретна страна на това противопоставяне.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/tendentzii-v-upotrebata-na-minaloto-nesvurseno-deyatelno-prichastie-sred-studentite-anketno-prouchvane.md)

## Компетентностите на съвременните преводачи

**Резюме.** Настоящата статия си поставя за цел да изследва какви компетентности, т.е. качества и умения, трябва да притежава добрият съвременен преводач с оглед на изискванията и потребностите на глобализирания мултиезиков и мултикултурен свят. Освен на чисто езиковите компетентности (напр. социолингвистична, прагматична, текстова и др.), текстът обръща внимание и на културната, технологичната и информационната компетентност, които също представляват необходима предпоставка за постигането на качествен преводачески продукт, особено в областта на специализирания превод.

 **Ключови думи**: *компетентности, превод, преводач.*

  

 Преводът като фундаментален акт на междуезикова и междукултурна комуникация заема централно място в съвременния глобализиран свят, в който границите между култури, дискурси и технологии стават все по-пропускливи и флексибилни. В този контекст фигурата на преводача претърпява съществени трансформации, които изискват преосмисляне както на неговата професионална идентичност, така и на ролята му в обществото. От традиционния модел на невидим буфер между текст и читател преводачът се превръща в активен участник в процеса на създаване на смисъл, носител на културна чувствителност и етически ангажиран медиатор. „Процесът на превод по дефиниция е процес на създаване на семиотично еквивалентни езикови продукти, т.е. той е преди всичко продуктивна дейност, чийто краен резултат обективира различни стратегии на постижение (вж. Марева 2006: 22). Едновременно с това преводаческата компетенция съдържа отличителните атрибути на рецептивните дейности, тъй като преводът е невъзможен без интерпретация, анализ, рефлексия и саморефлексия в отделните фази на своята реализация. И съвсем не на последно място, всеки превод, по своя произход и цел, е интерактивна дейност, тъй като е призван да улеснява социалните контакти и да служи на междуезиковото общуване“ (Марева 2018).

 С навлизането на нови технологии, автоматизирани преводачески системи и мултимодални комуникационни платформи се поставя въпросът за необходимите компетентности, които преводачът трябва да притежава, за да отговори адекватно на изискванията на съвременната комуникационна среда. Както отбелязва А. Пим (Pym 2010), преводачът на 21-ви век трябва да бъде не само езиков специалист, но и социален агент, способен да действа в сложни и динамични контексти.

 Настоящата статия си поставя за цел да изследва какви качества, умения и етически принципи следва да притежава добрият преводач в началото на XXI век, като се опира на съвременни теоретични парадигми и анализира практически предизвикателства, свързани с дигитализацията, глобализацията и интеркултурната комуникация (срв. Крейчова 2020: 89–90). Чрез интердисциплинарен подход се търси отговор на въпроса: как се променя професионалната роля на преводача и какви са перспективите пред преводаческата практика в условията на трансформиращ се комуникационен ландшафт?

 Комплексът от компетентности, които един преводач трябва да притежава, е много широк и многопластов – като под компетентности разбираме съвкупност от знания, умения, способности, навици, ноу-хау, които са необходими за извършването на конкретна задача при дадени условия (Крейчова 2020: 115–116). Компетентностите, които трябва да притежава съвременният преводач, са обобщени в референтния документ за подпомагане на планирането, създаването, актуализирането, оценката и сравнението на програми за обучение по превод „Компетентности за професионални преводачи, експерти по многоезична и мултимедийна комуникация“ (Competences for professional translators, experts in multilingual and multimedia communication) в рамките на обучението по превод в европейските университети[[1]](#fnote1). Основната задача на този документ е да се направят конкретни предложения с оглед прилагането на европейската референтна рамка за университетската образователна степен магистър по превод (European Master’s in Translation – EMT) в целия Европейски съюз през 2009 година (по-късно актуализиран документ) като общ проект на Европейската комисия и участващите в проекта университети. Той съдържа референтна рамка на компетентностите, приложени към професиите, свързани с превода в широк професионален контекст. Документът няма за цел да представи всички специфични нужди на обучаващите се преводачи, нито да бъде изчерпателен относно инструкциите, насочени към обучаващите, но посочва някои от приоритетните области, към които трябва да бъде насочено образованието на бъдещите преводачи. Тази референтна рамка, представена в документа, трябва да се възприема в общия контекст на университетското образование за преводачи, който надхвърля изброените по-долу конкретни професионални компетентности. Документът определя и препоръчва какво трябва да се постигне, придобие и овладее в края на обучението или какви трябва да бъдат изискванията на преводаческите университетски специалности/модули/програми/сесии. Компетентностите, които документът предлага във всяка от шестте области, са взаимозависими и взаимно обусловени. Всички те водят до квалификация на експерти в многоезична и мултимедийна комуникация. Заедно те съставляват минималните изисквания, към които могат да се добавят други специфични компетентности (например в областта на локализацията, аудиовизуалния превод и др.). Главната компетентност в този модел е компетентността за предоставяне на преводачески услуги, която е допълнена от езикова, интеркултурна, информационна, тематична и технологична компетентност[[2]](#fnote2) (вж. Borja Albi, Martínez-Carrasco 2019: 202).

 Като се има предвид ключовата роля на превода в процеса на глобализация и резултатът от развитието на информационните технологии, през последните две десетилетия преводаческият сегмент изживя динамично развитие и се промени в истинска промишленост. Съвремието ни през призмата на преводаческата професия се характеризира със следната привидно парадоксална ситуация – от една страна, непрекъснато нараства влиянието на английския език в световен мащаб, функциониращ като lingua franca по целия свят, от друга страна, стабилно нараства глобалното търсене на езикови (в това число и преводачески) услуги (Novotná 2013: 21–22). Аналогично е и твърдението на А. Марева – „Налице е паралелен бум, включително и пазарен, на два привидно изключващи се процеса: усиленото изучаване на чужди езици, най-вече на английски като лингва франка, от една страна, и лавинообразното разрастване на разнородни преводачески практики, от друга. Една от най-същностните прояви на съвременната комуникативност и адаптивност е гъвкавото боравене с различни езикови и метаезикови кодове съобразно специфичния контекст на общуване“ (Марева 2018).

 Самият превод (включително устен) е част от езиковите услуги[[3]](#fnote3) (т.нар. language industry), които представляват динамично развиващ се и перспективен сектор в съвременния свят – в европейски и глобален мащаб. От професионалните преводачи се очаква да притежават указаните по-долу компетентности, като, разбира се, на първо място трябва да се посочи езиковата компетентност.

 Езиковата компетентност на преводача означава най-общо казано способността му да използва ефективно и адекватно изразните средства както на изходния език (езика на оригиналния текст), така и на езика-цел (езика, на който се превежда). Това включва няколко ключови аспекта: познаване на граматиката, синтаксиса, морфологията и лексиката на двата езика, знания и способност да се използват граматичните, лексикалните и идиоматичните структури, както и графичните и дори типографските конвенции в изходния език и в другия/другите работни езици.

 Следва прагматичната компетентност като част от езиковата компетентност **–**умението да се разбира и предава смисълът според контекста и съответната комуникативна ситуация, включително ирония, хумор, езикова игра, културни препратки и др., а също така и усет за промените и развоя на езика.

 Социолингвистичната компетентност на преводача е способността му да разбира и адекватно да предава езиковите варианти, които зависят от социолингвистичния контекст, в който се използва езикът (обществени, регионални, времеви, стилистични и др.), за идентифициране на правилата на взаимодействие в рамките на дадена общност, за създаване на регистър на съответните ситуации, документи или изказвания. Това включва и умение да се разпознава дали езикът е официален, неформален, жаргонен, диалектен, професионален и т.н., и да се предаде съответно в превода. Що се отнася до социалната идентичност на говорещия, особено при превод на художествен текст, преводачът трябва да отчита възраст, пол, образование, социален статус, професия и културна принадлежност на героите или авторите. При употребата на диалекти и социолекти преводачът трябва да реши дали и как да предаде диалектна или жаргонна реч – чрез диалектни форми, чрез стилистични средства или чрез бележки, или да постигне по друг начин функционална еквивалентност.

 Стилистичната компетентност е тясно свързана със социолингвистичната и прагматичната компетентност и до известна степен се припокрива с тях. Тя представлява способност да се разпознават и възпроизвеждат в езика-цел различни функционални стилове – художествен, научен, публицистичен и т.н.

 Текстовата компетентност на преводача се изразява в умение да се анализира структурата на текста и да се възпроизведе логиката и ритъмът му на целевия език. Текстовата компетентност на преводача е способността му да разбира, анализира и възпроизвежда структурата, логиката и целостта на текста в превод. Това се отнася не само до отделни изречения, а до цялостната организация и комуникативна функция на текста. Това е и способност да се разбира и анализира макроструктурата и кохерентността на документа, да се обобщава по-съществената информация и да се предава в сбита форма, да се идентифицират специфичните културни елементи, стереотипи и др. под., способността да се създаде текст от определен жанр, да се преструктурира, стилизира, да се направи редакция на вече готов текст. Съвремието ни изисква също така работа с нови жанрове и формати – субтитри, видеоигри, социални мрежи, подкасти, при което преводачът трябва да развива и чувствителност към езиковата хибридност – новите текстове често съдържат напр. жаргон, англицизми, мемета и превключване на различни езикови кодове.

 Тематичната компетентност се отнася до способността на преводача да разбира и работи със специализирани теми и области на знание, които са релевантни за преводаческия процес. Тя включва придобиване и прилагане на знания от конкретни области (напр. право, медицина, техника, икономика и др.), разбиране на концептуалната структура на текст от дадена област и използване на подходяща терминология, също така и използване на ресурси и стратегии за задълбочаване на знанията в дадена тематична област, критично мислене при оценка на информацията и нейната приложимост в преводаческия контекст. Както и другите компетентности, тематичната компетентност не е изолирана, а е тясно свързана с езиковата, културната, технологичната и личностната компетентност, и всички тези области са взаимно допълващи се.

 Интеркултурната компетентност се изразява в познаване на културните особености, които се проявяват в изходния език и трябва да бъдат предадени в езика-цел. Интеркултурната компетентност на преводача е способността му да разбира, интерпретира и адекватно предава културните значения и контексти, заложени в изходния текст, така че те да бъдат разбираеми за читателите на целевия език. Основните елементи на интеркултурната компетентност и културната осведоменост са познаване на културните реалии, ценности, традиции, исторически и социални контексти както на изходната, така и на целевата култура. Това изисква и чувствителност към културните различия на двете култури и адаптация на културни препратки – умение да се разпознават културно натоварени елементи – хумор, ирония, табута, езикови игри, идиоми, символи – и да се предават така, че да не се изгуби смисълът и посланието на текста. Именно затова казваме, че преводачът е междукултурен медиатор – той не просто „превежда думи“, а посредничи между култури, като запазва духа на оригинала, но го прави достъпен за нова аудитория.

 Информационната компетентност на преводача е съвкупност от знания, умения и нагласи, които му позволяват ефективно да търси, оценява, използва и управлява информацията в процеса на превод. Това понятие е особено актуално в съвременната дигитална среда, където достъпът до информация е огромен, но не винаги надежден. Основни компоненти на информационната компетентност са напр. уменията за търсене на информация – както използване на различни информационни ресурси, бази данни, терминологични речници, терминологичен софтуер, електронни корпуси, електронни речници и други специализирани ресурси, така и знание как да се формулират ефективни заявки за търсене. Оценката на източниците включва критично мислене при преценка на достоверността, авторитета и актуалността на информацията, разпознаване на фалшиви или непроверени източници. Важно умение е и управлението на информацията – т.е. организиране на събраната информация (например чрез бележки, референтни системи, CAT инструменти) и ефективно използване на дигитални инструменти за превод. И не на последно място информационната компетентност включва и разбиране на правните и етични аспекти при използване на чужди текстове и преводи.

 Технологичната компетентност на преводача е пряко свързана с информационната компетентност и представлява способността му да използва ефективно съвременни технологии и дигитални инструменти в процеса на превод. Това е една от ключовите професионални компетентности в съвременната преводаческа практика. Работа с CAT инструменти (Computer-Assisted Translation) представлява умение да се работи в програми като SDL Trados Studio, MemoQ, Wordfast, OmegaT и др., умения за използване на преводни памети (TM) и терминологични бази данни. Уменията за постредакция на машинен превод (MT post-editing) представляват критично редактиране на автоматично генериран превод (напр. от DeepL, Google Translate), така че той да отговаря на изискванията за стил, точност и културна адекватност. И тук, както при информационната компетентност, трябва да посочим използването на терминологични и езикови ресурси като онлайн речници, корпуси, глосарии, специализирани бази данни (IATE, EuroTermBank и др.). За всеки съвременен преводач са необходими уменията за форматиране и работа с различни файлови формати, напр. превод на документи в PDF, HTML, XML, InDesign и др., работа с локализационни платформи и софтуер за субтитриране.

 На последно място, но не по важност, бихме искали да посочим и личностната компетентност, която според горепосочения документ EMT Competence Framework (във версията от 2017 година) е една от шестте основни компетентности, които трябва да притежава професионалният преводач. Тя обхваща личностните качества, нагласи и умения за самоуправление, които подпомагат ефективното и етично изпълнение на преводаческата дейност. Основни елементи на личностната компетентност са: саморефлексия и самооценка, т.е. осъзнаване на собствените силни и слаби страни, способност за критично мислене относно собствената работа. Умението за управление на времето и стреса представлява ефективно планиране и спазване на срокове, справяне с натоварване и напрежение в професионалната среда. Тук трябва да добавим и етика и професионализъм, т. е. спазване на етични стандарти и конфиденциалност, отговорност към клиента и крайния продукт. Неизменно необходими са и инициативност и адаптивност, готовност за учене и развитие, гъвкавост при работа с различни типове текстове, клиенти и технологии, способност за работа в екип, умения за ефективна комуникация в професионален контекст, т. е. за сътрудничество с други преводачи, редактори, специалисти. Тази компетентност е тясно свързана с устойчивото професионално развитие на преводача и способността му да се адаптира към динамичната среда на езиковите услуги.

 В контекста на ускорените глобализационни процеси, дигиталната трансформация и нарастващата интеркултурна мобилност, ролята на преводача в 21-ви век придобива нови измерения, които надхвърлят традиционното разбиране за езиково посредничество. Съвременният преводач е изправен пред необходимостта да съчетава висока езикова и културна компетентност с технологична адаптивност, етична отговорност и способност за критическо мислене в условията на мултикултурна комуникация.

 Добрият преводач днес следва да бъде не само прецизен интерпретатор на смисъл, но и активен участник в процеса на междукултурно посредничество, способен да разпознава и преодолява културни, идеологически и дискурсивни бариери. Това предполага интердисциплинарен подход, при който езиковите умения се допълват от познания в областта на културологията, медиазнанието и информационните технологии. В този смисъл професионалната идентичност на преводача се формира на пресечната точка между хуманитарното знание и дигиталната компетентност, между локалното и глобалното, между традицията и иновацията. Следователно, предизвикателствата на съвременността не само променят практиките на превод, но и изискват преосмисляне на самата същност на преводаческата професия. В отговор на тези трансформации добрият преводач на 21-ви век трябва да бъде гъвкав, културно чувствителен и етично ангажиран професионалист, способен да действа адекватно в сложни комуникативни ситуации и да допринася за изграждането на устойчиви мостове между различни езикови и културни общности. Изправен пред предизвикателства като машинния превод, мултикултурната комуникация, етичните дилеми и нуждата от междудисциплинарен подход, съвременният преводач трябва да съчетава висока езикова компетентност с културна чувствителност, технологична грамотност и способност за непрекъснато учене. Преводачът вече не е невидимият посредник зад текста, а активен участник в процеса на създаване на смисъл. В този контекст професионалната етика, интеркултурната емпатия и способността за критичен анализ се превръщат в неотменими качества. Само така преводачът може да отговори адекватно на нуждите на съвременното общество и да запази своята роля като ключова фигура в междуезиковия и междукултурния диалог.

  

 БЛАГОДАРНОСТИ

 Настоящият текст е публикуван в рамките на проект: 80-10-119 | 28.05.2025, „Практикум по български език. Фразеология“, финансиран от НИС към СУ „Св. Климент Охридски“.

  

 ЛИТЕРАТУРА

 КРЕЙЧОВА, Е. 2020: *Преводът и неговите предизвикателства*. София: Парадигма.

 МАРЕВА, A. 2006: Може ли учебният превод да бъде актуален и атрактивен. Десет преводачески задачи за часовете по чужд език – втора част. *Чуждоезиково обучение*, 6/2006, 19–33.

 МАРЕВА, A. 2018: Проблемите при превод: някои теоретични и педагогически аспекти. Working Paper. Научен електронен архив на НБУ, София, достъпно на [https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf](https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf).

  

 REFERENCES

 BORJA ALBI, A. – MARTÍNEZ-CARRASCO, R. 2019: Future-Proofing Legal Translation: A Paradigm Shift for Exponential Era. – *Legal Translation: Current Issues and Challenges in Research, Methods and Applications*. I. Simonnæs, M. Kristiansen (eds.). Berlin: Frank & Timme, 186–206.

 KREYCHOVA,E. 2020: *Prevodat i negovite predizvikatelstva*. Sofia: Paradigma.

 MAREVA, A. 2006: Mozhe li uchebniyat prevod da bade aktualen i atraktiven. Deset prevodacheski zadachi za chasovete po chuzhd ezik – vtora chast. *Chuzhdoezikovo obuchenie*, 6/2006, 19–33.

 MAREVA, A. 2018: Problemite pri prevod: nyakoi teoretichni i pedagogicheski aspekti. Working Paper. Nauchen elektronen arhiv na NBU, Sofia, dostapno na [https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf](https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf).

 NOVOTNÁ, E. 2013: *Uplatnění absolventů oboru překladatelství a tlumočnictví v praxi*. Praha: Filozofická fakulta Univerzity Karlovy.

 PYM, A. 2010: *Exploring Translation Theories*. London and New York: Routledge.

  

  

 [1.](#note1) Пълният текст е достъпен на [https://www.scribd.com/document/356704637/emt-competences-translators-en-pdf](https://www.scribd.com/document/356704637/emt-competences-translators-en-pdf).

 [2.](#note2) Виж и https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/emt_competence_fwk_2017_en_web.pdf.

 [3.](#note3) Езиковите услуги включват следните сектори: превод, устен превод, субтитриране и дублаж, локализация на софтуер и глобализация на интернет страници, технологични инструменти, организиране на многоезични конференции, преподаване на езици (срв. The size of the language industry in the EU LTC 2009, достъпно на [https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/9a68479a-1c07-4c43-8d1a-8d49782c0808](https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/9a68479a-1c07-4c43-8d1a-8d49782c0808)).


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/kompetentnostite-na-suvremennite-prevodachi.md)

## Проф. д.ф.н. Красимира Алексова – 60 години в служба на науката и словото

Да се разкаже за проф. д.ф.н. Красимира Алексова, означава да се нарисува портрет на учен, който изследва езика не като абстрактна система, а като жива тъкан на човешкото общуване, културната памет и социалната идентичност. Родена на 18 октомври 1965 г. в София, още от ученическите си години проф. д.ф.н. Красимира Алексова проявява жив интерес към словото. След завършването на 7. СУ „Св. Седмочисленици“ през 1983 г. тя започва своето филологическо пътуване в специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Там се запознава с експерименталната фонетика, социолингвистиката, психолингвистиката и културологията – дисциплини, които ще оформят нейния цялостен научен профил.

 От ранните си изследвания на речта в семейството (дисертацията ѝ „Езикови процеси в семейството“, 1994; монографията „Езикът на семейството. Към методиката за проучване на речта в микрообщностите“, 2000) проф. Алексова демонстрира способността да обединява теория и практика, наблюдение и анализ. Тези трудове полагат основите на нейната социолингвистична перспектива, включваща езикови нагласи, вариативност и идентичност, като тя продължава и развива школата по социолингвистика, създадена от акад. Михаил Виденов, като негов достоен наследник, а освен това полага основите на перцептуалната (социо)лингвистика у нас.

 Изследванията на проф. Алексова в областта на теоретичната граматика са не по-малко значими – тя работи върху теоретичните концепции за процесите на граматикализация, предлага цялостен възглед за интрапарадигматичните взаимоотношения между граматическите категории и за модалните категории в българския език (адмиратив, конклузив, презумптив, дубитатив, синтетичен кондиционал), прилага принципите на маркираността и проницаемостта на граматичните конструкции в българския език, изследва аспекти на формообразувателната вариантност. Студии като „Типология на взаимоотношенията между граматическите категории в българския език“ (2020), „Граматикализация и проницаемост на съставни форми в съвременния български език“ (2010) и „Иновационни процеси и граматикализация“ (2019), „Формообразувателни варианти в парадигмата на българския глагол“ (2025) систематизират тези явления, а статиите ѝ разкриват богатството на модалността и евиденциалността в българския език – теми, които тя изучава и в съавторство. Работата ѝ върху категорите презумптив и конклузив е изключително приносна за българската лингвистика – още със студията „Презумптивът в българския език“ (сп. *Български език*, 2008) тя полага основите на системното изследване на категорията, а по-късни публикации като „Конклузивът и презумптивът в съвременния български език – общност и различия“ (2020) и „Мястото на презумптива в историографски съчинения“ (2022) надграждат и разширяват анализа, като откриват нови перспективи за интерпретация в съпоставителен и функционален план. Студията „Категорията потенциалис (просто условно наклонение) в съвременния български език“ (2024) предлага един систематизиран поглед към този според феномен в езика ни.

 Кр. Алексова е и сред малцината учени у нас, които изследват граматиката на българския жестов език. Тя е съавтор на четири монографии, посветени на жестовия език у нас, достъпни на сайта на МОН.

 Проф. Алексова е автор и съавтор на 13 монографии, над 280 статии и студии, над 20 учебника и помагала за средното училище, както и 6 учебника по български език като чужд. Като преподавател тя е изградила поколения учени, като води лекции по „Теория на маркираността“, „Типологическа характеристика на българския език и българската идентичност“ и „Българската морфологична система като обект за усвояване в небългарска езикова среда“ за магистри. От 2005 до 2007 г. тя преподава в Университета Екс-Марсилия I, Франция, където създава Клуб по български език и култура и организира множество културни събития, които остават трайни мостове между България и Франция.

 В България тя води курсове по съвременен български език, социолингвистика, езикова култура и социална психология на езика в СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и ПУ „П. Хилендарски“. Научното ѝ ръководство обхваща над 40 магистърски тези и 4 докторски дисертации, а студентите, които са работили под нейното наставничество, често изтъкват вдъхновението, което тя предава в процеса на работа. Активно участва в национални и международни проекти (над 40), включително международни проекти по Фонд „Научни изследвания“ и SUMMIT.

 Проф. д.ф.н. Кр. Алексова е уважаван член на международната академична общност: главен редактор на сп. „Съпоставително езикознание“, член на международния съвет на Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae (Будапеща) и Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej (Варшава), председател на Управителния съвет на Международното социолингвистическо дружество „Акад. Михаил Виденов“ и на Асоциацията на преподавателите по български език като чужд. Член е на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите, на Съвета за чуждестранна българистика към БАН и на комисии с национално значение.

 Участията ѝ в международни форуми в Русия, Сърбия, Унгария, Полша, Гърция, Румъния, Франция и др., както и ръководството на клубове, олимпиади и студентски конференции показват нейния талант да съчетава научна строгост с културна и социална ангажираност.

 Бихме могли да спрем дотук – нима всичко изброено не очертава достатъчно ясно личността на проф. д.ф.н. Красимира Алексова? Всъщност не. Защото зад впечатляващия списък от трудове и постижения стои личност, чието излъчване и човечност оставят понякога дори по-дълбок отпечатък от научните ѝ приноси.

 Нейният път е пример за добросъвестност и отдаденост на науката, но най-ценното у Красимира Алексова е слънчевата ѝ ведрост и великодушната откритост, с които върви през живота. Всеки, който е имал щастието да работи под нейното научно ръководство, знае, че тя притежава уникалната способност да съчетава строгост и топлота, безкомпромисна професионална етика и човешка близост. В нейно присъствие човек усеща доверие и спокойствие – онази сигурност, която вдъхновява и дава смелост да вървиш напред.

 Проф. Алексова е човек, който винаги ще намери време и сили да подаде ръка, да подкрепи младите учени в първите им стъпки. Работният ѝ ритъм е толкова интензивен, че често предизвиква приятелски шеги за нейния работохолизъм. Но това не е просто трудолюбие – това е неуморна енергия, която струи от заразителната ѝ усмивка и неподправената ѝ ведрост и се предава на всички около нея.

 Всяка лекция, всяка дискусия или разговор с проф. Алексова е не само интелектуално обогатяване, но и човешко преживяване. Тя е задълбочен и добросъвестен изследовател, който не допуска личното да пречи на професионалното. Това поведение създава атмосфера на уважение, в която колеги и студенти могат да разгърнат потенциала си с увереност и свобода на мисълта.

 В проф. д.ф.н. Кр. Алексова живеят в хармония изследователят и наставникът. Тя умее да съчетава академична взискателност с човешка топлота, да превръща научните търсения в споделено вдъхновение. Именно тази сплав от знание и емоция прави приноса ѝ към науката толкова пълен и въздействащ – не само чрез текстовете, които оставя, но и чрез личния пример, който изгражда и вдъхновява поколения млади учени.


[Read more...](https://bgrech.eu/broy-2-2025/prof-d-f-n-krasimira-aleksova-60-godini-v-sluzba-na-naukata-i-slovoto.md)