1. Увод[1]
Целта на статията е да се анализират семантиката и дистрибуцията на българските глаголи, които означават осцилация, т.е. колебателно движение. Изследването представлява скромен принос в областта на лексикалната типология на глаголите за движение и продължава типологичния подход към проучването на семантиката. Опирайки се на речникови и корпусни данни, ще се опитаме да изясним релевантните семантични параметри в лексикалната система на осцилация в български език и също така ще обърнем внимание на съпоставката му с близкородствените езици – в нашия случай с руския и сръбския.
2. Семантично поле на осцилация
Лексикалната класа на глаголите за осцилация дълго време не беше предмет на изследване нито в лексикологията, нито в типологията. По тази причина количеството работи по дадената тематика е твърде ограничено. Например в случая с българските глаголи за осцилация досега не съществува изследване, посветено на подробното им описание. Лексикалната класа на тези глаголи за първи път беше разгледана в работата [Прокофьева, Рахилина 2005], в която се провежда анализ на руския и полския материал. В работата беше изяснено, че съществуват параметри, по които се реализират системните противопоставяния в дадено семантично поле (по-нататък – СП), и лексикализацията на това или друго значение се осъществява въз основа на тях. Например в руската лексикална система на колебанието значителна роля играят параметрите „мекост/твърдост на обекта“ (колыхаться vs. Качаться), „наличие на референтна точка при осцилация“ (колебаться) и „нестабилност поради деформация“ (качаться vs. шататься). А в полската система най-важни са параметрите „амплитуда на осцилация“ (с голяма амплитуда – huśtać się; с малка амплитуда – kołysać się, chwiać się, chybotać [się], bujać się), „нестабилност на обекта“ и различни топологични типове на осцилация, която се описва (махалообразно движение – huśtać się; осцилация на вертикален обект – chwiać się; осцилация с опорна повърхност – bujać się; ситна осцилация на цялата част на обекта – chybotać [się] и др.).
Като използва този лексикално-типологичен подход към анализа на глаголи за осцилация в други езици, Велейшикова (2010: 55) е систематизирала типове на осцилация и предложила класификация на релевантни параметри за даденото СП. Според тази класификация, СП на осцилация се разделя на три части: (1) зона на осцилация на твърд обект поради нестабилност (напр. рус. Маятник перестал колебаться), (2) зона на осцилация на мек обект поради нестабилност (напр. рус. В поле колышется пшеница от ветра) и (3) зона на осцилация поради деформация (напр. рус. Гнилые скамейки шатались, когда я на них садился.). Първата зона се разделя на две подзони: осцилация на окачен обект и осцилация на обект, прикрепен с един от своите краища. В първата подзона релевантни са параметрите „одушевеност“ и „големина на амплитудата“. А във втората подзона на осцилация на твърд обект важна роля играе параметърът „форма на обект, който осъществява осцилация“, който разделя тази подзона на три области: осцилация на вертикален обект, осцилация на хоризонтална повърхност и осцилация на опорна повърхност. Освен това, параметърът „одушевеност“ също така има отношение към употребата на някои глаголи. Във втората зона на СП на осцилация релевантни са параметрите „одушевеност“ (обектът е винаги неодушевен) и „форма на обект, който осъществява осцилация“ (вертикален или хоризонтален). Третата зона се разделя на две части по признака, че осцилация се извършва без съществена промяна на място или с прогресивно движение. Допълнителни параметри към тази зона са „одушевеност“, „големина на амплитудата“ и „вид осцилация“. Обаче щом като количеството на анализираните езици е още ограничено, тази класификация не е окончателна и би имала нужда от подробна разработка.
3. Анализ
Нашето изследване се осъществява въз основа на резултатите от анализа на данните от тълковните (БТР, РБЕ и РБЕИ) и двуезичните речници (Бернштейн 1953, Влахов 2007, Младенов 2000 и СБР), и също така на основа на резултатите от анализа на извадки от Българския национален корпус (БНК). СП на осцилация представляват следващите глаголи: люлея се, люшкам се, клатя се, клатушкам се, друсам се, колебая се, кимам, климам, клюмам, лашкам се и вея се. По-долу ще разгдедаме семантиката на дадените глаголи и ще ги сравним със съответните глаголи в руския и сръбския езици.
3.1. Люлея се и люшкам се
Глаголът люлея се е „главен“ глагол в това СП и изразява различни типови колебателна ситуация като осцилация на окачен обект (напр. махало, люлка и др.), осцилация на хоризонтална повърхност (напр. поле и др.), осцилация на цялата част на продълговат предмет (напр. дърво, стълб и др.), осцилация на опорна повърхност (напр. кораб, люлеещ се стол и др.). Ще разледаме примери:
(1) Дърветата се люлееха и леко скърцаха. (РБЕ)
(2) Тук моят приятел се люлееше на стол-люлка и гризеше стилото си. (РБЕ)
Този глагол се употребява главно за означаване на осцилация на твърд обект поради нестабилност, ама той също може да изразява някои значения от зоната на осцилация на мек обект поради нестабилност:
(3) Прозорецът зееше с избити стъкла и пердето се люлееше, откъснато от единия си край. (РБЕ)
Трябва да подчертае, че българският глагол люлея се има по-широко значение в сравнение със своите руски и сръбски еквиваленти, т.е. качаться и ljuljati se. Двата глагола, за разлика от българския люлея се, не могат или не са склонни да се употрябват в ситуация на осцилация на мек обект: в руски език таква осцилация се изразява с глагола колыхаться, който покрива значенията „осцилация на хоризонтални меки повърхности“ и „осцилация на вертикални меки повърхности“ (Прокофьева, Рахилина 2005: 306). А в сръбски език, като беше подчертано в [Окано 2015 (в печат)], предпочитателна е употребата на глаголите lelujati (se) за означаване осцилация на мек и тънък обект (напр. трева, пшеница, клон и др.) и njihati se за означаване осцилация на мек и еластичен обект (напр. човек с голям корем, женски гърди, сянка и др.).
Глагол люшкам се покрива зоната на осцилация на нестабилен обект, но, за разлика от глагола люлея се, той означава по-слаба или по-лека осцилация и често се употребява за означаване осцилация на мек обект (напр. пшеница, поле, повърхност на вода и др.).
(4) Извишаваха се скелите на довърщващите се строежи, ..., люшкаха се безкрайни ниви със зреещи жита. (РБЕ)
Този глагол може да изразява и осцилация на твърд обект, но в този случай се подразбира, че наблюдаващата се осцилация е слабо интензивна:
(5) В един момент корабът се насочи към брега и навлезе в малък залив, ..., а във водата се люшкаше лодка с двама гребци. (И. Мешинков, „Радин кладенец“)
(6) На бедрото му се люшкаше меч. (РБЕ)
Може да се каже, че в българската система на осцилация няма ясна граница между зоните на осцилация на твърд и мек обект, и също така не беше открит специален глагол за означаване осцилация на мек обект.
3.2. Клатя се и клатушкам се
Глаголът клатя се главно изразява два различни типа колебателно движение. Той може да се употребява не само в контекстите на осцилация поради нестабилност като глаголите люлея се и люшкам се, но и в ситуациите, в които осцилация се случва поради деформация на обект. Ще разгледаме примери:
(7) Листата на дърветата се клатят. (РБЕИ)
В приведения по-горе пример глаголът клатя се изразява само осцилация от нестабилност на обекта, докато в следващите два примера този глагол се употребява за изразяване на осцилация, предзвикана от деформация на обект, това значение не е достъпно за глаголите люлея се и люшкам се:
(8) Всичките ми предни зъби се клатеха. (РБЕ)
(9) Краката му се клатят в дупката пред него, над разбития ми ковчег. (БНК)
Сръбският еквивалент klatiti se също изразява и осцилация поради нестабилност и осцилация поради деформация на обект, последното значение на който не е достъпно за глагола от първата зона ljuljati se. А руският шататься, за разлика от българския и сръбския еквиваленти, се отнася само към зоната на осцилация поради деформация и не може да се употребява за означаване на осцилация от първата зона.
Глаголът клатушкам се, в сравнение с глагола клатя се, изразява по-слаба и по-лека осцилация на обект:
(10) Пияна двойка се клатушкаше нагоре по улицата. (БНК)
Този глагол, както и глаголът люшкам се, може да се употребява за означаване на осцилация на мек обект (напр. сянка, пламък, фигура, женски гърди, повърхност на вода и т. н.), макар че това не е специален глагол за тази семантична зона. Както беше отбелязано по-горе, в български език разликата между осцилация на мек и твърд обект не е съществена. В българската система на осцилация най-важна роля играе параметърът „интензивност на осцилация“, по който се реализират противопоставянията на глаголите люлея се – люшкам се и клатя се – клатушкам се. В руския и сръбския език противопоставяния от този род не бяха открити.
3.3. Друсам се
Глаголът друсам се обикновено описва ситна осцилация на цялата част на обект без съществена промяна на мястото:
(11) Слепият се хвана за корема и почна да се друса от смях. (РБЕ)
Руските глаголи за осцилация трудно изразяват ситуация от този род, и това значение най-често се предава с помощта на глаголите за треперене: дрожать, трепетать и др. А в сръбски език това значение най-често се предава с помощта на глагола drmati se, който изразява осцилация на цялата част на фиксиран обект без съществена промяна на мястото. Обаче трябва да се отбележи, че сръбският drmati se, за разлика от българския друсам се, изразява само осцилация на неодушевен обект (напр. маса, порта и др.).
3.4. Колебая се
В съвременния български език глаголът колебая се, за разлика от руския и сръбския еквивалент, окончателно е изгубил своето първоначално значение. Този глагол се употребява само във фигуративни значения и изразява колебание на душевно състояние (напр. нерешителност, съмнение и др.) и промяна от едно състояние в друго (напр. промяна на температура, изменение на лихвата и др.):
(12) Колебая се дали да отида на почивка, или на село. (РБЕИ)
(13) Лихвеният процент се колебае между трийсет и петдесет. (РБЕИ)
3.5. Осцилация на част на обект
В зоната на осцилация на твърд обект поради нестабилност особено място заема подзоната на осцилация на връхната част на продълговат обект независимо от другата му част. В българския език тази семантична подзона представят глаголите кимам, климам и клюмам, чиито еквиваленти са руският кивать и сръбският klimati. Тези глаголи се употребяват за означаване на движение с глава, но те се отличават един от друг по това, с каква цел човек кима с главата си. Ще разгледаме примери:
(14) Кимам на всички познати, които срещам по улицата. (РБЕ)
(15) Климаше наляво и надясно за поздрав. (РБЕИ)
(16) Изморява се и вечер клюма пред телевизора. (РБЕИ)
Глаголът кимам обикновено се употребява за означаване на съзнателно, т.е. контролирано движение с глава в знак на съгласие, потвърждение, одобрение, поздрав и т.н. По описанието на Речник на българския език, глаголът климам, както и глаголът кимам, означава движение с глава за израз на съгласие, потвърждение, одобрение, поздрав (РБЕ т. 7: 492–493). Обаче някои носители на български език смятат, че глаголът климам е остаряла или рядка дума, и употребяват само глагола кимам в гореспоменатото значение. Може да се забележи подобен случай в описанието в друг Български тълковен речник, където няма речинкова статия за глагола климам, докато има статия за глагола кимам (БТР: 282). Някои носители на езика смятат, че глаголът климам изразява безсъзнателно, т.е. неконтролирано движение с глава (напр. Човекът задрема и започна да клима с главата си). Обаче това значение най-често предават с помощта на глагола клюмам (БТР: 287). В руски и сръбски език не е релевантна разликата между съзнателно и безсъзнателно движение с глава, и за означаване на двата типа на движенията служи само един глагол: руският кивать и сръбският klimati.
3.6. Периферия на полето на осцилация
Периферия на СП на осцилация съставят глаголи, които носят по-конкретно и специфично значение.
Глаголът лашкам се отдели тясна област в семантичната зона на осцилация поради нестабилност на обект. Той се употребява за означаване на осцилация с прогресивно движение, и това движение най-често се извършва на превозно средство.
(17) Шест часа се лашках във влака.(РБЕИ)
За това значение няма специален глагол в руски и сръбски език, и то се изразява само контекстуално или с помощта на свободно словосъчетание. Би било интересно да се отбележи, че в български език някои глаголи за осцилация като клатя се, клатушкам се и друсам се могат да изразяват осцилация с прогресивно движение в контексти, в които се извършва наблюдаващото се движение на превозно средство (ср. Старият автобус се клати дълго по планинските завои. [РБЕИ]; Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал. [РБЕ]; Старата кола, наричана като за подигравка каляска, се друсаше смешно по изровения от вятъра и дъждовете път. [РБЕ] и др.).
Глаголът вея се също така отдели тясна семантична област: той изразява осцилация на прикрепен обект, чиято причина е вятърът. В руски и сръбски език това значение най-често се изразява чрез глаголите веять/развеваться (напр. Веют/развеваются знамена.) и lepršati se (напр. Zastave se lepršaju.).
(18) По балконите се веят знаменца. (РБЕИ)
(19) Бяга и шлиферът му се вее. (РБЕИ)
4. Някои изводи
В българската система за осцилация най-релевантни са параметрите „отсъствие/присъствие на деформация“ (люлея се vs. клатя се) и „интензивност на осцилация“ (като люлея се vs. люшкам се и клатя се vs. клатушкам се). За разлика от руската и сръбската, в българската система е трудно да се определи ясна разлика между движение на мек и твърд обект (ср. рус. качаться vs. колыхаться и сръ. ljuljati se vs. lelujati [se]). За изразяване на осцилация на мек обект се употребяват глаголи, изразяващи слабо интензивна осцилация (люшкам се и клатушкам се). При това в българския език зоната на осцилация на връхна част на продълговат обект отделят глаголите кимам, климам и клюмам, които по различен начин отразяват параметъра „контролируемост“.
РЕЧНИЦИ, КОРПУСИ И ИЗВОРИ НА ПРИМЕРИ
Бернштейн С. Б. 1953. Болгарско-русский словарь. Москва: Государственное издательство иностранных и национальных словарей.
БНК: Български национален корпус [Интернет]. Институт за български език; [цитиран 15.12.2014]. Available from: http://search.dcl.bas.bg/. София.
БТР: Радева В. 2007. Български тълковен речник. Хермес. Пловдив.
Влахов 2007: Влахов С. Нов руско-български речник. Парадигма. София.
Мешинков 2009: Мешинков И. Радин кладенец. Издателство „Фльорир“. София.
Младенов 2000: Младенов М. 2000. Бугарско-српски речник. Завод за уџбенике и наставна средства. Београд.
РБЕ: 1977–2008. Речник на българския език. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“ и „ЕМАС“. София:
РБЕИ: 2010. Речник на българския език [Интернет]. [place unknown]; [цитиран 16.01.2015]. Available from: http://rechnik.chitanka.info/.
СБР: Зарков, А., Трифонов, П. 2004. Сръбско-български речник. Издателска къща ПАЛ. София.
БИБЛИОГРАФИЯ
Велейшикова 2010: Велейшикова Т. В. Глаголы колебания: семантика и типология (на материале германских и славянских языков). Вестник ТГПУ 7 (97). 55–60.
Окано 2015: Окано К. Някои наблюдения върху групата на глаголите за осцилация в сръбския език [на японски]. SLAVISTIKA 30. Токио: Катедра по славянска филология на Филологическия факултет на Токийския университет. (под печат).
Прокофиева, Рахилина 2005: Прокофьева И. А., Рахилина Е.В. Русские и польские глаголы колебательного движения: семантика и типология. В: Топоров В. Н (ред.). Язык, личность, текст: Сборник статей к 70-летию Т. М. Николаевой. Москва: Языки славянских культур. 304–314.
