Настоящото изследване представлява лингвистичен анализ на особеностите на устната реч. Акцентът е поставен върху устната реч в рамките на деловото общуване. Вниманието ни е насочено към този вид общуване поради факта, че то е широко проучвано от ПР специалистите, но не е слабо застъпено в лингвистичните изследвания. Интересът към устната комуникация в последните години се засилва с наличните компютърни програми за запис и транскрибиране на реч. Изследванията са съсредоточени предимно върху официалната устна реч, и то предимно върху академични и публични изказвания. Често се анализират в съпоставка с писмения тип комуникация. Достъпът до бизнес средите често е ограничен поради конфиденциалност на данните. От липсата на достъпни материали и проучвания се обуславя значимостта на настоящата статия.
Изводите ни се основават на видеозапис на бизнес презентация върху възможностите за ползване на данъчно облекчение при определени типове застраховки. Изследваният материал е заснет в офис среда през ноември 2014 г. Част от записа е транскрибирана с помощта на програмата EXMARALDA (http://www.exmaralda.org/) спрямо приетите норми за транскрибиране на българска устна реч (вж. напр. http://bgspeech.net/). Говорещият е опитен в презентирането на предлаганите от неговата компания продукти и заема висок пост в компанията, за която работи. Аудиторията, пред която се представят услугите, е хетерогенна – консултанти и потенциални клиенти. Речевата ситуация е значима за устната форма на общуване и поради това трябва да се вземат под внимание мястото и времето на провеждането, комуникативното намерение на говорещия и контактът му със слушателите.
Поради същността на вида комуникация – официална и публична – се предполага, че речта на говорещия е лишена от разговорни маркери, че той се придържа към правоговорната норма и към стилистично неутралния изказ Очакват се по-бавен темп на говорене, ясен изговор с проявен пълен фонемен състав. Тези особености са характерни за пълния стил на книжовно произношение. Както посочват Т. Бояджиев и Д. Тилков, „Пълният стил е характерен за публични и ораторски изказвания. При него артикулацията на звуковете е с преднамерено повишена отчетливост, която се осъществява с бавен и отмерен темп на речта“ (Бояджиев, Тилков 1999: 231). Въпреки официалната ситуация в речта си изследваният говорещ не се придържа изцяло към пълния произносителен стил. Това е причината да изследваме маркерите на разговорност в неговата реч, както и причините за появата им спрямо критериите уместност:неуместност.
В изследването разговорните маркери се представят според отделните нива на лингвистичен анализ. На първо място са фонетичните особености (елизии, елипси, дейотация, екане и мекане). Следват морфо-синтактичните (употреба на етичен датив при местоименните форми, засилена употреба на показателни местоимения, случаи на двойна маркираност, премествания на подлози в дясната периферия на изречението, удвояване на подлози и допълнения, натрупване на подчинени изречения). Разглеждат се и лексикални особености (употреба на емоционална и експресивна лексика, метафоричен изказ, изказвания, съдържащи скрита реклама, чуждици и термини). На последно място се разглеждат прагматичните особености (срещат се филъри, автокорекции, фалстартове, употреба на прагматични маркери, включващо множествено число). При представянето им се следва основно класификацията на маркерите на разговорната реч, предложена от Й. Тишева (Тишева 2013а: 78).
Особености на фонетичното равнище
Повечето от регистрираните маркери на разговорност на фонетично ниво се дължат на забързания темп на говорене и желанието на презентатора да сподели по-голям обем информация. Небрежният изказ произтича от опита му да се представи като част от клиентите, тъй като се предполага, че разговорният стил е по-близък до тях и чрез него ще спечели симпатиите им.
В изследваната реч се срещат много примери за елизии. Както посочват Т. Бояджиев и Д. Тилков, „При струпване на съгласни в коренни морфеми и при съчетание на морфеми, за да се постигне по-лесен и удобен изговор, една от съгласните не се произнася“ (Бояджиев, Тилков 1999: 257). Елизиите, които са един от маркерите за разговорност, са често срещани в изследвания запис: секи, сички(те), сяко, тва, мойта; начи, неска. Най-често елизия се среща при местоименията. Голяма част от елизиите са в началото на думата и са налични при бърз темп на говорене. При по-бавни и отчетливи изказвания говорещият не допуска елизии в своята реч. При изговор на числителните имена говорещият също често изпуска звукове, най-често в краесловие: четиресе, трийсе, седемдесе, осемдесе, двайсе, петнайсе. В изследвания запис често елипса се среща и при съществителното име лева – леа. Наличието на елипса в тази дума може да има и прагматична обосновка и да се тълкува като желание да се представят самите услуги като не толкова скъпи и да не се набляга прекалено на стойността им. Омаловажаването на стойността на парите се постига чрез опростен изговор и на числителните имена към съществителното лева – педесе леа. В този ред на мисли може да се добави и елизията на думата лева към тази стратегия, както е в следния пример:
И той прай фноска към нас от сто и осемдесе лева, обаче към нас пристигат двеста, зашото е взел данъчния ефект още от предварителното…
В речта на говорещия се срещат и примери за дейотация, която може да се разглежда като частен случай на елизиите: таа, тоа, тиа, краа. В изследвания запис това явление се наблюдава предимно при показателните местоимения. Дейотацията често се разглежда като диалектен маркер за западния произход на говорещия. В случая може да се приеме като такъв маркер, тъй като в речта му (макар и непоследователно) се срещат и други такива маркери – напр. екането (голема). Повсеместният е-рефлекс на старата ятова гласна при съществителни, прилагателни имена и глаголи е една от най-характерните особености за Западна България. Срещането на това явление в речта на презентатора се обяснява с факта, че е роден и живее в София. Разглежданото явление се среща в определени думи в речта на говорещия (неколко, голема, неква, некакъв, нема), и то в случаите на небрежен изговор:
От таа гледна точка сигурно до тогава има четиресе и неколко години, нали, твърде, тоест доста са, но тва може да бъде две хиляди и двайста година.
В разглеждания пример маркерите за разговорност се появяват едновременно – налице са както елизия (четиресе, тва, двайста), така и дейотация (таа) и екане (неколко), но в същото време говорещият не се придължа изцяло към разговорния произносителен стил и тези явления не са налице във всички възможни позиции (срв. напр. може и тогава).
Езиковото явление, познато като мекане (окончание -ме за 1 л. мн.ч., сег.вр. при глаголите от I и II спрежение), е широко разпространено и не се разглежда само като локализираща характеристика, а като маркер за разговорност. Мекането не се среща навсякъде в речта на говорещия, а само когато е в съчетание с други маркери за разговорност. Например в следното изказване освен глаголните форми земеме, видиме, можеме, намалиме, употребиме, са налице и елизия (леа) и дейотация (тоа), както и удвояване на предлога със:
Тоест вие виждате тука, че ако земеме този пример със тези разяснения, които направихме тука, ние ше видиме, че по тоа случай ние от хилядта леа можеме да намалиме сто лева по данъчната основа, можеме да намалиме за доброволно пенсионно осигуряване и сто лева можеме да употребиме за застраховки живот.
Удвояването на предлозите в и с, независимо от това пред какви съгласни се намират, е белег на разговорност и се наблюдава последователно в речта на презентатора:
Тоест сега, ако аз искам да си тия двайсе лева или тоест тиа десет лева, ако искам да ми работят със доходност във дългосрочен план или да ги използвам стратегически.
Особености на морфологичното равнище
Едно от най-интересните явления на морфологичното равнище е фреквентната употреба на етичен датив при местоименията. Както посочва Р. Ницолова, „формите на етичния датив означават и определено емоционално отношение, по-често положително (гальовност, интимност), по-рядко отрицателно (пренебрежение, подигравка, ирония)“ (Ницолова 1980: 117). В изследвания запис са налице примери за етичен датив с лично и възвратно лично местоимение:
предполагам повечето от вас си знаят тия въпроси
тиа хиляда лева ше тряа да ми дойдат от четиристотин лева месечни фноски
Ако се изходи от примерите, се вижда, че местоименните форми в етичен дателен падеж придават емоционална оценъчност на изказването. Характерни са за устната реч, и то за неподготвената, а речта на изследвания презентатор е предварително обмислена и подготвена. С включването на етичен датив в изказванията си той цели да представи своята реч като спонтанна и непринудена.
В изследвания запис е налице засилена употреба на местоименията, което е морфологична особеност на устната реч. В дадени изказвания се срещат местоименни форми както от един вид, така и разновидови, а понякога заедно с тях се употребяват и местоименни наречия. Тази особеност е свързана с типа комуникативна ситуация. Следният пример е показателен за това – говорещият не чете, а коментира и посочва елементи от презентацията, която виждат слушателите на екрана:
Както и да е, един човек, за да постигне тва, консултанта му, използвайки метода на пенсионното планиране, треа да сметне следното: ето тук е днес, консултанта треа да сметне тогаа, когато е датата на пенсионирането какъв капитал му е нужен, нали, който капитал ше му осигури ей тия петсотин лева допълнителен доход и след тва треало да му сметне как ше стане тва.
Най-вече специфичната комуникативна ситуация обуславя засилената употреба на показателни местоимения. В граматиките на съвременния български език се посочва, че основната функция на показателните местоимения е да насочват към референтни изрази. От една страна, това са елементи от презентацията, от друга страна, показателните местоимения могат да служат и за обобщаване на вече съобщена информация, както е в следните примери:
Начи тва е мноо важен пример.
Във таа връзка вие разбирате, че всеки един чоек тука, който присъства, има различни данъчни основи и има различен максимум на данъчния ефект.
Показателните местоимения са и едно от средствата за изразяване на определеност на именната фраза в българския език. В устната реч те могат да се използват в конструкциите с двойно маркиране на определеността. В случаите на двойна маркираност се постига по-различен ефект. Говорещият акцентира върху информацията и привлича слушателското внимание върху нея:
Тая промяна, представете си, за човек, който не е осведомен, който не е професионист, който тиа сичките работи не ги знае в актуалните им изменения, как ша мое да я прай.
В този пример определеността е маркирана както чрез определителния член в сичките, така и с показателното местоимение тиа.
Струпването на много лични и притежателни местоимения за 1 л. ед. ч. също е характерно за речта на изследвания от нас говорещ:
Искам на мене консултанта ми финансовия ми е сметнал, че аз, за да получат допълнителната пенсия, която ми е необходима, треа да почвам да отделям двеста леа секи месец. Начи аз треа да отделям двеста лева секи месец.
Тази особеност на устната реч може да се разглежда от гледна точка на прагматиката като проява на егоцентризъм и акцентиране върху личността на говорещия. В някои случаи презентаторът се поставя на мястото на клиента или онагледява ситуацията и така я представя като отнасяща се за всеки един човек.
Като особеност на речта на говорещия на морфологичното ниво може да се посочи и употребата на т.нар. включващо множествено число (1 л.мн.ч.), както е в следния пример:
Някой път максималния данъчен ефект не е най-полезното нещо за клиента, имайте предвид, нали шото, ако ние потърсиме максимален данъчен ефект и отиваме в максималните фноски, които ни даа закона, може с тва нещо да нарушиме, като цяло можеме да нарушиме ние ъ_ъ_ъ баланса на днешния ми бюджет на чоек, тоест търсейки дългосрочен данъчен ефект, да зеем да мизерстваме неска, нали, което също не е ОК.
Употребата на включващото множествено число е свързана с желанието на презентатора да покаже съпричнастност с клиентите. Срещата на презентатора с клиентите се състои за първи път и затова той се стреми не само да представи услугите на компанията, но и да спечели симпатиите на присъстващите, за да може по-лесно да ги превърне в свои клиенти. Изразяването на съпричастност е една успешна комуникативна стратегия за осъществяването на тази негова цел.
Като морфо-синтактична особеност на устната реч може да се разглежда употребата на деепричастията. Те са характерни за писмената реч и често водят до по-архаично звучене на текста. Посочва се, че „В семантичен план деепричастието изразява действена обстоятелствена (за начин) характеристика, едновременна с действието, изразявано от глагола-сказуемо в изречението“ (Бояджиев и др. 1999: 350). Речта, която е обект на изследване в статията, изобилства от деепричастия, при това използвани правилно. Говорещият си служи с тях, когато иска да звучи по-делово и да се представи като компетентен професионалист. Например в следното изказване са налице три деепричастия –два пъти е употребено деепричастието поглеждайки и веднъж – анализирайки:
Един добър консултант финансов, поглеждайки, анализирайки добре целите на клиента, поглеждайки данъчната основа и структурата на доходите, на приходите и на разходите, може да му намери универсалния или максималния данъчен ефект.
Трябва да се обърне внимание и на това, че презентаторът е изключително прецизен в своята реч, когато говори за представяните услуги и свързаните с тях процедури. Когато обаче се обръща към клиентите и се опитва да скъси дистанцията или да прояви съпричастност, в речта му се появяват явления, характерни за по-ниските езикови регистри.
В ниските езикови регистри се наблюдава и по-бърз темп на говорене. Това се дължи на желанието да се сподели със слушателите повече информация. Оттук произтичат и редица неуместни употреби в изказа. В следващия пример е налице некнижовна употреба на предлози. Тази употреба не е резултат от фалстарт, а по-скоро се свързва със стремежа не само да се изтъкне бързината на действието, но и ефикасността на предлаганите услуги.
Определям си я тая фноска и при доставчика ми на финансовата услуга отиват толко, колкото съм си определил, обаче от заплатата ми, ми е намалена, ми е намалено по-малко, защото аз още от на секундата съм взел данъчния си ефект.
Особености на синтактичното равнище
Трябва да се уточни, че в устната комуникация поделянето на текста на отделни изречения от говорещия не е строго обособено. Синтаксисът на устната реч е с по-различен характер от този на писмената и не бива да се прилагат еднакви критерии за двата типа общуване. Докато в писмената реч се набляга върху правилата за граматическата оформеност, в устната акцентът пада върху представяната информация. Словоредът в устната реч е обвързан със структурирането на дискурса. Синтаксисът на устната реч се обвързва с отношението на говорещия към изказването и чрез него се задава насока към определена интерпретация. В настоящата статия словоредните модели се разглеждат във връзка с представянето на топика и фокуса в информационната структура (вж. по-подробно Тишева 2013б).
Механизъм, свързан с представянето на информацията, е преместването на подлога в дясната периферия на изречението. Обичайното му словоредно място е вляво от глагола (SVO), но често в устните изказвания се наблюдава неговото преместване след сказуемото, както е в следния пример:
Представете си от сега до пенсия колко пъти ше бъде променен закона, нали, за ъ_ъ_ъ всички видове кодекси, застраховане, за социално осигуряване, законите за корпоративното подоходно облагане, както и за данъка на доходите върху физическите лица.
В посочения пример е налице формална причина за преместването на подлога вдясно от сказуемото – наличието на въпросителното местоимение колко. Така топикът и фокусът се разполагат в двата края на изказването. В следния пример топик е личното местоимение ние и единственият маркер за това е словоредната позиция на подлога вдясно от сказуемото:
може с тва нещо да нарушиме, като цяло можеме да нарушиме ние ъ_ъ_ъ баланса на днешния ми бюджет на чоек
При подлога се откриват и случаи, при които той се удвоява с лично местоимение (като подлогът и местоимението се явяват в кореферентна връзка). Удвояването се свързва с изразяването на топика в информационната структура на изказването. Това явление е познато и като топикализация на подлога. Този механизъм от гледна точка на писмената комуникация се счита за отклонение, докато при устните изказвания той се възприема като обичаен поради широката си употреба (дори като правило). Характерно за случаите с удвояване е, че лексикалният подлог и личното местоимение може и да не са в непосредствена близост, както е в следния пример:
Така че финансовия консултант, който ше напрай тва, за вас той ше го направи абсолютно балансирано, ше треа да го напраи.
Както подлогът, така и допълнението може да бъде маркирано като топик в изказването. При неутрален словоред (подлог-сказуемо-допълнение SVO) обичайната позиция на допълнението е вдясно от сказуемото. В устната реч често допълнението се премества в лявата периферия на изречението. В останалата празна позиция се появява клитична местоименна форма. Така една синтактична позиция (на допълнението) се запълва от две лексикални единици. Този вид удвояване също е механизъм за маркиране на топика в информационната структура. В следния пример допълнението тези цели се е преместило в лявата периферия на изречението, а останалото свободно място след преместването е запълнено с местоименната клитика ги.
Тези цели, пенсионните инвестиционните цели, нашия клиент може да ги постига по два начина.
Този механизъм за топикализация е налице и в следващия пример:
Тиа сто лева на месец клиента ше тряа да ги отделя от ежемесечните си доходи, тва е очевидно.
На синтактично ниво може да се отбележи още една особеност. В изследвания запис често се наблюдава натрупване на подчинени изречения. Тяхното струпване е характерно за устния тип общуване и може да се обясни с желанието на говорещия да представи информацията обстоятелствено, в нейната пълнота. Често връзката с главното изречение е осъществена безсъюзно, с помощта на относително местоимение, както е в следните примери:
Тая промяна, представете си, за човек, който не е осведомен, който не е професионист, който тиа сичките работи не ги знае в актуалните им изменения, как ша мое да я прай.
Окончателния данък при източника е данък, който се плаща, когато се реализират обратно доходи от пенсионно и застрахователно планиране, е от изгот ъ_ъ_ъ и от изготвяне на застрахователни инструменти, когато се ползват, когато се ъ_ъ_ъ разкеш, тоест когато се теглят средствата в обратна посока.
Особености на лексикалното равнище
Добре известно е, че подборът на думите е важна част от процеса на комуникация. Лексикалният избор е от изключително значение, тъй като чрез него говорещият представя себе си и ситуацията.
На лексикално ниво в това изследване най-интересни са случаите на употреба на емоционална и експресивна лексика. Както се посочва „С емоционалните думи се изразяват разнообразни вътрешни (субективни) и външни (обективни), отрицателни или положителни оттенъци. ... Експресивна е лексиката, която засилва изразителността на речта и увеличава въздействащата сила на казаното.“ (Бояджиев и др. 1999: 200). Употребата на такава лексика има за цел да въздейства върху аудиторията. За да постигне допълнителен ефект – да изтъкне, че фирмата работи в полза на клиентите – говорещият използва най-различни епитети, както и глаголи, маркирани с оценъчност: да зеем да мизерстваме неска; траа да не се мъчите; страхотно важен; звучи грубо рекламно.
Като лексикален маркер за разговорност може да се разглежда и метафоричният изказ. Той служи за скъсяване на дистанцията с аудиторията. В следното изказване разговорният израз пари, които работят е употребен метафорично. Употребата му в дадената ситуация е уместна, тъй като целта на говорещия е да изтъкне, че инвестициите са дългосрочни:
В тоя инструмент, в който аз събирам пари, треа да дойдат сто леа, които да работят, за да постигнат тоя ефект.
В други случаи употребеният израз изглежда неуместен за официалното публично общуване – напр. изразът да тръшне пазара в следното изказване:
Разбира се, малко звучи грубо рекламно, но във всеки случай секи от вас може веднага, след като свърши тва нещо, да се опита да тръшне пазара, да провери, да изпитва, да търси възможности.
Употребата му се свързва с желание да се постигне ефект върху слушателите – да ги впечатли.
С употребата на изказвания, в които се съдържа скрита реклама, се постига ефект на изтъкване на изключителността на предлаганите услуги. Трябва да се има предвид, че самото провеждане на презентацията цели да представи компанията в най-добрата ѝ светлина, като изтъкне качествата ѝ. Затова от лексикална гледна точка могат да се изследват изразите в речта на говорещия, които съдържат скрита реклама, например:
Разбира се малко звучи грубо рекламно, но във всеки случай секи от вас може веднага, след като свърши тва нещо, да се опита да тръшне пазара, да провери, да изпитва, да търси възможности.
Ето тва е уникалното нещо, коет нема къде да намерите на друго мяст, тоест ние можеме сега да зееме хиляда левова месечна фноска.
Желанието на говорещия в дадени ситуации да не звучи толкова професионално и да се доближи до разговорния стил е причина в речта му да се появят чуждици, например ОК, хипер. Въпреки че ОК в последните години се употребява широко и навлиза в различните сфери на общуване, в деловата сфера употребата ѝ е неуместна.
Както вече беше споменато, презентаторът сменя различните регистри, за да приложи успешно стратегиите си. Докато чуждици и експресивна лексика се появяват в доближената до разговорния стил реч, то при представяне на по-важна и значима информация преобладават термините. За термините са характерни ,,номинативност, системност, еднозначност, устойчивост, съотнесеност с понятие и ограничена сфера на употреба“ (виж по-подробно Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1999).
В случаите, в които са налице лексикални повторения, те са употребени, за да се акцентира върху дадена част от изказването или за да се запълни хезитационна пауза, т.е. за печелене на време при обмисляне на следващото изказване.
Тоест според данъчната основа, според данъчната основа и целите на секи чоек има максимален данъчен ефект.
Аз искам да си купя кола, аз искам да си купя апартамент, искам да образовам детето си или искам да си събирам пари за пенсия.
Особености на прагматичното равнище
Прагматиката се свързва с желанието на говорещия да въздейства върху слушателите. Постигането на определен ефект се осъществява чрез различни езикови средства. „Прагматичните аспекти на устната реч са свързани с отношенията между участниците в комуникацията, с комуникативните цели на говорещите, с мястото на конкретното изказване, с дискурса, с избора на контекст за интерпретация на съдържанието на изказването.“ (виж по-подробно Тишева, Прагматични аспекти на устната реч, 2013).
На първо място тук се разгледат фонетичните паралингвистични средства. Т.нар. филъри (ъ_ъ_ъ, а_а_а) са характерни както за спонтанните изказвания, така и за подготвената устна реч. Те служат за запълване на хезитационни паузи, т.е. паузи на колебание. Както посочва М. Цветкова, ,,Тяхното количеството в даден текст зависи както от степента на предварителната подготвеност на текста в писмен вид, така и от индивидуалните психически и речеви особености на говорещия“ (Цветкова 1996: 190).
Окончателния данък при източника е данък, който се плаща, когато се реализират обратно доходи от пенсионно и застрахователно планиране е от изгот ъ_ъ_ъ и от изготвяне на застрахователни инструменти, когато се ползват, когато се ъ_ъ_ъ разкеш, тоест когато се теглят средствата в обратна посока.
В това изказване ясно личи връзката на хезитационната пауза с колебанието на говорещия и автокоригирането. При автокоригирането може да се повтори единична дума или цяла част от изказването. Говорещият е произнесъл нещо неправилно, неуместно или решава да започне изказването си по съвсем нов начин. В този случай може и да липсват т.нар. филъри. Следното изказване е пример за замяна на целия израз при преосмисляне на изказването:
Финансово планиране за физическите лица е нешто десет, петнайсе, двайсе годишно, което на практика означава, че вие ше тряа да се налагатe, ше ви се налага в дългосрочен план много пъти да променяте плана, мноо пъти.
Важна характеристика на устната реч е употребата на прагматични маркери. Те не са част от синтактичната структура на изречението и нямат свое собствено лексикално значение. Имат емотивна, експресивна функция. Тук прагматичните маркери в изследвания запис от устна реч се представят според класификацията, която предлага Й. Тишева (Тишева 2013б: 54–55). В речта на презентатора се срещат и трите типа прагматични маркери – на равнището на текста, на равнището на междуличностното взаимодействие и на метаезиковото равнище.
На равнището на текста прагматичните маркери се използват, за да изразят отношението на говорещия към изказването или да предизвикат даден тип оценка за информацията, която се представя, у слушателите. В други случаи те се използват, за да въведат нова тема, да наблегнат върху нея, да уточнят или разяснят дадена част от нея. В изследвания запис се срещат следните прагматични маркери: каквото и ще да е, както и да е, примерно, примерно да кажеме, трябва да ви кажа, между другото, тоест, значи, в тази връзка, това е очевидно, разбира се, от тази гледна точка, в този случай.
На равнището на междуличностното взаимодействие (социалния контакт) са налице прагматични маркери, които служат за проверка на обратната връзка в комуникативния канал (нали, разбирате ли, представете си). Говорещият ги използва, за да провери на какво ниво се възприема информацията, да насочи слушателя в какъв контекст да я възприеме и как да я осмисли.
И така как изглежда този въпрос, нали?
Разбирате ли?
Тая промяна, представете си, за човек, който не е осведомен, който не е професионист, който тиа сичките работи не ги знае в актуалните им изменения, как ша мое да я прай.
В изследвания запис се наблюдават и въпроси, които презентаторът си задава сам и на които отговаря сам. Функцията на този тип въпроси е да привлече вниманието на аудиторията, да я провокира и да я насочи към следващото си изказване:
Какво означава тва? Тва означава, че па се връщаме на тоа пример – аз имам три хиляи леа заплата, от тях триста плащам за осигуровки.
Последното от трите равнища е метаезиковото. Както посочва Й. Тишева, „Маркерите, които функционират на това равнище, въвеждат коментар към самото съобщение. Този коментар обаче не се отнася до пропозиционално съдържание на съобщението, а до импликациите на говорещия и търсения от него ефект. С такива средства се представят и субективните оценки на говорещия за илокутивната сила на изказването, означават се части от изказването, които говорещият подчертава или омаловажава чрез употребата на апроксиматори“ (Тишева 2013). В следното изказване изразът един вид е пример за употребата на такива апроксиматори:
И така че един вид тва беше скрита реклама на туй да си имате финансов консултант.
Изводи
В заключение може да се обобщи, че поставената в началото на изследването хипотеза не се потвърди. В резултат на направения анализ беше установено, че говорещият е добре подготвен в сферата на финансовото консултиране, както и в презентирането. Речта е стандартизирана, използват се общоприети за деловото общуване формати. В същото време се наблюдават два основни типа говорене. Когато говори за компанията, презентаторът се придържа към специфичната за финансовата сфера терминология, говори уверено и почти не допуска отклонения от изискванията за делово общуване. В случаите, когато се опитва да представи живота на клиентите и да се представи като част от тях, в речта му се появяват разговорни маркери, изрази, съдържащи лично отношение, експресивна лексика и егоцентрично натоварени изказвания.
За общуване в бизнес сферата е необходимо не само предварително да се обмисли темата, която ще се представя, но и да се подберат подходящите езикови средства, защото е важен начинът, по който се представя информацията (как се говори), за да се постигне желаният ефект.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1999: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Петър Берон. София.
Бояджиев, Тилков 1999: Бояджиев, Т., Д. Тилков. Фонетика на българския книжовен език. Абагар, Велико Търново.
Тишева 2013а: Тишева, Й. За разговорните маркери и устната комуникация. // Проблеми на устната комуникация. № 9, II., Унив. изд. „Св. cв. Кирил и Методий“, Велико Търново, 73–87.
Тишева 2013б: Тишева, Й. Прагматични аспекти на устната реч. // Littera et Lingua. Series Dissertationes, №3, 2013. http://www.slav.uni-sofia.bg.
Ницолова 1980: Ницолова, Р. Ролята на местоименията в емоционалната актуализация на изказването. // Otázky slovanské syntaxe. IV/2, Sborník sympozia Aktualizační (pragmatické) složky výpovědi v slovanských jazycích, Brno 6.-9. září 1976. Grepl, Miroslav (editor). Vyd. 1. V Brně: Univerzita J.E. Purkyně, 1980, 113-118. https://digilib.phil.muni.cz/bitstream/handle/11222.digilib/121629/SpisyFF_227-1980-1_19.pdf.
Цветкова 1996: Цветкова, М. Паузи на колебание в българската разговорна реч в съпоставка с други славянски езици. Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3, 190-196. Велико Търново.
