През последните години се наблюдава силен интерес от страна на студентите за участие в различни изследователски инициативи. Факт е, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ винаги е поддържал буден интереса на студентите не само към аудиторните, но и към извънаудиторните занимания, които допълват и разширяват лекционните формати, като освен това развиват и надграждат базови умения и компетентности у бъдещите българисти. Не е случаен и фактът, че и до днес има възпитаници на Университета, които помнят с уважение и с особена признателност научните експедиции под ръководството на проф. Стойко Стойков, защото са имали възможността да проучват диалектите на терен и да черпят от опита и знанията на своя преподавател в ситуации, които предполагат по-гъвкави модели на общуване; да доловят „живата“ реч и да я анализират; да оформят школа от последователи; същите студенти помнят с признателност кръжока на проф. Л. Андрейчин, а след него и кръжока по български език при проф. Петър Пашов. За дискусиите по време на тези срещи и днес говорят учениците и последователите и в това се изразява истинската същност на понятието школа.
С интерес говорят студентите и за организираните от проф. Христо Първев срещи с писатели, журналисти и актьори, които пред студентите са споделяли своите възгледи върху езиковата култура. Днес Катедрата по български език продължава част от тези традиции и ежегодно организира със съдействието на Студентския съвет научни експедиции „По следите на българските възрожденци“, в които за дванадесет години са участвали повече от 700 студенти, като са посетени емблематични за Българското възраждане селища. Лингвистичният семинар под ръководството на проф. Гергана Дачева продължава с интересни и занимателни лекции да запознава студентите с най-актуалните тенденции в езика и в науката за езика.
На страниците на списание „Българска реч“ се публикуват научни изследвания на студенти от различни специалности на Университета. Под ръководството на проф. В. Радева се събират материали, посветени на проблеми от езиковата култура. Наблюденията върху политическата и журналистическата реч трайно привличат студентското внимание. Публичните изяви на студентите българисти придобиха популярност и спечелиха доверието на обществото. Младите хора проявяват професионално отношение към речта на политиците и журналистите и с това ясно показват на своите колеги, пристрастени към политическото повече, отколкото академизмът позволява, че има начин Университетът и будните хора да проявят своята гражданска позиция, без да изпадат в зависимост към определени политически партии и да използват аудиториите, за да реализират политическите си амбиции.
В Катедрата по български език в последните години работи „Лаборатория за устна комуникация“ под ръководството на проф. Йовка Тишева. Периодично студентите българисти представят своите концепции върху актуални проблеми, свързани с устната комуникация, и наблюденията им показват не само сериозно научно отношение, но и представляват принос към езиковедската българистика.
Особено място сред извънаудиторните научни занимания на студентите заема Първият международен филологически форум за студенти и докторанти, организиран през 2014 година. Според твърдението на чуждестранните участници „подобен форум никога не е организиран в България“. Това признание обобщава впечатленията на участниците, изразени в десетките имейли, изпратени в знак на благодарност след приключване на форума. Повече от 230 участници от 18 страни имаха възможността да представят своите филологически концепции в аудиториите на Софийския университет. В години, в които непрекъснато се опитват да внушат, че българистиката по света умира, София и Софийският университет събраха филолози българисти от цял свят, които показаха научен интерес към филологията и към българското.
Темата за все по-слабия интерес към българистиката в чужбина е предмет на друг разговор, в който ще се чуят тежки истини за отстъплението на държавата ни и държавната политика в областта на образованието в национален, а след това и в международен план. Българистиката в България съществува най-вече заради силните традиции и ентусиазма на хората, които работят в тази област. Екипът, организирал Международния форум, подходи към идеята с ясното разбиране, че трябва да се търсят и намират пътища, които ни обединяват в отношението към българския език, народ, история, литература. С мисълта, че ако само се оплакваме в кафенетата как си отива българистиката и внушаваме на себе си и околните тази „идея“, вероятно вече сме предали лесно онова, което в не по-малко тежки условия нашите учители са съхранили, пристъпихме към организацията на Форума. С тази нагласа посрещнахме десетките гости и участници – от Италия, Франция, Русия, Полша, Китай, Сърбия, Хърватия, Япония, Албания, Украйна и Чехия. От България лингвистичните си концепции представиха студенти и докторанти от Софийския университет, от Пловдивския университет, от университетите в Шумен, Велико Търново, Благоевград, както и от Института за български език.
От 13 до 16 ноември в най-големите аудитории на Университета 230 участници представиха своите филологически концепции. Студенти, докторанти и млади учени представиха научните си виждания, участваха разгорещено в дискусиите, а във всяка секция жури от специалисти по съответното тематично направление даваше възможност на участниците да проверят концепциите си, да чуят научни отзиви за работата си, да обогатят разработката и да разширят концепциите си. Във всички доклади, въпреки различната степен на подготвеност и на различните умения убедително да бъде презентиран текстът пред широка, но специализирана аудитория, се наблюдаваше стремеж към диалогичност; към разговор върху големите и вечно актуални проблеми, които стоят пред филологията.
Втора книжка на списание „Българска реч“ включва текстове на студенти и докторанти, представили своите научни концепции в секция „Лингвистика“. Останалите текстове ще бъдат публикувани в различни специализирани издания на Факултета по славянски филологии. Следващият форум ще бъде организиран през 2016 година, а от тази година предстои да бъде издавано специализирано научно списание за студенти, докторанти и постдокторанти, което ще носи името „Филологически форум“.
