1. Въведение
През последните десетилетия спортната лексика както в българския, така и в чешкия език се обновява и обогатява активно. Навлизат множество нови лексикални единици и терминологични съчетания, чрез които се назовават нововъзникнали спортове, лица, занимаващи се с тези спортове, уреди за спортни занимания, места, където се провеждат спортни състезания, и пр. Голяма част от лексикалните неологизми от областта на спорта в двата езика са заемки. Основен източник на заемането е английският език, а в други случаи английският е посредник за навлизането на заемки с произход от други езици (предимно някои източни езици като китайски, японски, корейски). Рядко е проникването на нова спортна лексика от други западноевропейски езици като холандски (бълг. корфбол, чеш. korfbal), норвежки (бълг. скиджоринг, чеш. skijoring), френски (бълг. петанка, чеш. pétanque).
Както отбелязва В. Кювлиева-Мишайкова: „Процесът на усвояване на чуждоезичната лексика се съпровожда обикновено от редица специфични за отделните езици фонетични, граматични и семантични промени на заимстваните думи, мотивирани от нормите на приемащия език“ (Кювлиева-Мишайкова 1997: 241). Усвояването на новата заета лексика има различни аспекти: фонетичен, графичен, морфологичен, семантичен и пр. Тук ще се спрем в съпоставителен план върху морфологичната адаптация на новите заемки от областта на спорта, като ограничим изследването само до съществителните имена, които са най-многобройната група в разглежданата лексикална област. Материалът за изследването е извлечен от академичните неологични речници на двата езика, от специализирани и неспециализирани периодични издания, интернет сайтове и други източници.
2. Същност на морфологичната адаптация на заемките
Известно е, че морфологичната адаптация на съществителните имена се изразява в приемане на граматичната категория род и оформяне на граматична парадигма – получаване на граматични форми за число (вж. за българския език Кювлиева-Мишайкова 1997; Вачков, Вачкова 2009; Благоева, Колковска 2013: 315; за чешкия – Вачков 1998 и др.). В чешкия език освен това морфологичното приспособяване се проявява и в отнасяне на заетите съществителни към някой от деклинационните типове и получаването на форми за отделните падежи (Свободова 2007). В научната литература съществува и по-широко виждане, според което морфологичната адаптация се припокрива със словообразувателната. Така например Х. Сикстова (2007) говори за морфологично-словообразувателна адаптация. Участие на словообразувателни форманти в морфологичната адаптация се отбелязва в чешкото езикознание от Й. Мравинацова (2005), Д. Свободова (2007) и др., а в българското – от Е. Недкова (2003). Тук приемаме становището на Цв. Аврамова, според която за словообразувателна адаптация не може да се говори, тъй като „адаптацията и деривацията са процеси, които взаимно се изключват“ (Аврамова 2009). Словообразувателната активност на новите заемки не е форма на адаптация, а е показател за по-висока степен на интеграция на новозаетата лексика в системата на приемащия език.
3. Родова адаптация
При навлизането си в езиковата система заетите съществителни имена задължително се причисляват към някой от съществуващите граматични родове. В отделните езици съществуват различни критерии за разпределение на съществителните имена по род.
Според английския езиковед Гревил Корбет съществуват два типа родови системи: ако съществителните се разпределят по род според своето значение (семантика), тогава става дума за семантичен тип система; ако определяща за рода на съществителното е граматичната му форма, тогава системата е формална, като нерядко обаче и тук се намесва семантичен фактор (това се отнася например до родовата система на руския език) (Корбет 1991).
Механизмите на родовата адаптация на заемките са познати (вж. Лютакова 1997, Вачков 1997, Мравинацова 2005, Свободова 2007 и др.) и действат и по отношение на най-новата лексика. Както в български, така и в чешки, определящ за отнасянето на заемката към даден граматичен род е нейният формален завършек. В. Вачков отбелязва, че „фонологичният родов модел функционира почти без изключение“ (Вачков 1997: 21–22).
В българския език към мъжки род се отнасят заетите съществителни, които завършват на съгласна (рафтинг, сноускут, фуутбаг, кайт, пилатес), вкл. на -й (бийчволей); към женски род се отнасят съществителни, които завършват на гласна -а (зумба, каланетика – адаптирано от англ. callanetics); към среден род се отнасят съществителни, които завършват на гласни -о, -и, -у (сумо, таебо, бънджи, шивари, кроскънтри, тай-чи, ушу).
При членуване тези неологизми получават съответен член според действащите правила за думите от съответния граматичен род: м. р. сноускутът, сноускута; бийчволеят, бийчволея; ж. р. зумбата; ср. р. Бънджито.
В чешки език от мъжки род са субстантивните заемки, които завършват на съгласна (basejumping, beachhandball, boardsailing, carving, flatland, skydiver), както и някои, чиято графична форма окончава на нямо -е (mountainbike, freeride, halfpipe, freestyle, skate, treble). Съществителни, които в английски се използват само в множествено число и съответно завършват на -s, в чешки се адаптират като субстантиви от ж. р. с окончане -а, напр. superkalanetika (от англ. supercallanetics).
Както в български, така и в чешки език голяма част от съществителните, завършващи на гласна -а, са от женски род (срв. ч. zumba). Характерно за чешкия обаче е наличието и на склонитбен тип за м. р. PŘEDSEDA, който също окончава на -a. Към него се отнасят повечето образувани на домашна почва съществителни, назоваващи спортист, който практикува съответния спорт (snowboardista, carverista, futsalista и т.н.).
Към ср. р. се отнасят съществителни имена, които са неодушевени, не отговарят на никой от чешките деклинационни модели и чиято граматична категория се изразява чрез синтактичната структура на изречението (Мравинацова 2005). Неодушевените съществителни, които окончават на гласни или съгласни звукове, нехарактерни за чешките склонитбени модели, създават значителни трудности при тяхното скланяне, което често води до колебания в рода, напр. puzzle може да се срещне и в трите рода. В чешкия език по правило несклоняеми остават имената, завършващи на -i, -u или на дълга гласна -ó, -ú, -é.
По отношение на родовата адаптация на разглежданата група съществителни имена се наблюдават някои междуезикови различия. Така напр. думата аеробика в български се отнася към ж. р., а в чешки aerobic (изписвано също aerobik) – към м. р. Това е свързано с различна фонетична и графична адаптация в двата езика на завършека -cs в структурата на английския прототип aerobics.
4. Адаптация спрямо граматичната категория число
Следващият етап от морфологичната адаптация при заетите съществителни имена е образуването на форми за множествено число в зависимост от приетия род на съществителното име. В повечето случаи се следват установените в езика правила при избора на окончание за множествено число: едносричните съществителни от м. р. приемат окончание -ове (кайтове, зорбове, блейдове), многосричните съществителни от мъжки род – окончание -и (байкъри, бодибордъри, дъмбели), съществителните от женски род приемат окончание -и, а тези от ср. р. -та (бънджита).
В чешки език граматичната категория число зависи от склонитбения модел, към който се отнася думата. Заемките от м. р., които завършват на съгласна в изходната си английска форма, в чешки приемат окончание за мн. ч. именителен падеж -i, -é или -ové, в зависимост от това към кой деклинационен тип се отнасят. За съществителните от ср. р. е характерно, че образуват плуралните си форми с окончанието за именителен падеж мн. ч. -y, по модела HRAD. Вече бе обърнато внимание, че неодушевените съществителни, които окончават на звукове, нехарактерни за чешките склонитбени типове, в повечето случаи се приемат за субстантиви от ср. р. Заетите думи от ж. р., които завършват на гласен звук, най-често образуват множествено число в именителен падеж с окончанието -y (по модела ŽENA), -e или -i за останалите склонитбени модели от женски род.
При редица нови заемки в български и чешки форми за множествено число не се образуват. Причините за това са преди всичко семантични, а не са свързани с формата на думата. Така например новите названия на видове спортове и спортни дисциплини функционират само в единствено число: бълг. сплитбординг, сламбол, кронум, дуатлон; чеш. splitboarding, slamball, kronum, duatlon.
Някои от заемките навлизат в български с известни семантични промени, с които се отдалечават от прототипа в езика източник. Така например думи като кайтсърф, сноуборд освен предметното значение, с което функционира и техният английски прототип (‘вид спортен уред’), се употребяват в български и със значение ‘спорт, при който се използва съответният уред’ (в английски това значение се носи от образуванията със суфикса -ing: kitesurfing, snowboarding). В посоченото ново значение разглежданите заети съществителни не образуват форми за мн. ч., докато за предметното им значение подобни ограничения няма. В това отношение чешкият е много по-близък до положението в езика източник на заемането. Съществителните от типа raft, sandboard, snowbike се употребяват единствено като названия на уреди, а заемките на -ing носят значението за спорт, при който се използва съответният уред (срв. rafting, sandboarding, snowbiking).
В български език някои заети думи като аероборд, маунтинбайк, кайтсърф, куотърбек образуват множествено число с окончанието за едносрични съществителни от мъжки род -ове, а не с окончанието за многосрични съществителни -и. Налице са и някои колебания при образуването на форми за множествено число при съществителни от мъжки род, които завършват на -борд, срв.: сандбордове и сандборди; скейтбордове и скейтборди; сноубордове и сноуборди; кайтбордове и кайтборди. На граматични колебания от този тип обръща внимание Вл. Мурдаров, който посочва, че засега това явление не е описано в граматиките на съвременния български език, защото е относително ново, като отбелязва, че е необходимо в новите граматични описания да се отбележи употребата на окончанието -ове и при многосрични чужди по произход и сложни по състав съществителни (Мурдаров 2012: 288).
5. Адаптация спрямо граматичната категория падеж
Известно е, че за разлика от българския език, чешкият е синтетичен. В чешкия език съществуват и се използват активно седем падежа (Nominativ, Genitiv, Dativ, Akuzativ, Vokativ, Lokál, Instrumentál), докато в български морфологичната категория падеж е отпаднала, като се налага аналитичен начин на изразяване на падежните отношения, а падежни остатъци се пазят единствено при някои части на речта.
Посочената типологична особеност на чешкия език налага отпечатък и върху морфологичната адаптация на чужда лексика. Заедно с отнасянето към определен граматичен род новите заемки в чешки се подвеждат и под определен деклинационен тип. Съществуват твърди и меки склонитбени модели, към които се причисляват различните съществителни имена според своя завършек.
В чешки език съществува мъжки род за одушевените лица и за неодушевените съществителни имена. Неодушевените съществителни от мъжки род могат да бъдат отнесени към един от двата деклинационни модела – HRAD, за тези, които завършват на твърда съгласна, и STROJ – за завършващите на мек консонант. Тъй като при адаптацията на английски заемки рядко се получава мекост, повечето от тези англицизми се скланят по модела HRAD, при което по правило получават окончание за множествено число в именителен падеж -Y, напр.: raft – rafty, sandboard – sandboardy, skeleton – skeletony и др.
Одушевените съществителни имена от мъжки род от областта на спорта са названия на състезатели, които практикуват дадена спортна дейност. В чешки език има четири склонитбени модела за одушевените лица от мъжки род, като два от тях са твърди (PÁN и PŘEDSEDA) и два меки (MUŽ и SOUDCE). Съществителните от мъжки род, завършващи на твърдa съгласнa, получават окончания -É и -I (напр. fotbalisté), тези, които завършват на -а, получават окончание за мъжки род множествено число в именителен падеж -OVÉ, а тези, които завършват на мека съгласна, се скланят по моделите MUŽ и SOUDCE. Характерно явление за съществителните имена от модела PÁN е палатализацията на твърди съгласни пред -i или -í при употреба в именителен падеж, множествено число, която засяга не само съществителното име, но и прилагателното, което го характеризира (Nom. sg. dvacetiletý skater – Nom. pl. dvacetiletí skateři).
6. Степен на морфологична адаптация на новите заемки от областта на спорта в български и чешки
В зависимост от степента на приспособяване към българската и чешката морфологичната система съществителните имена от чужд произход в областта на спорта може да се поделят на две групи: напълно адаптирани и слабо адаптирани.
Напълно адаптирани (интегрирани) са тези, които имат форми за множествено число, могат да се членуват (за български), получават окончания за съответните падежи (за чешки), като например: бълг. скейт, чеш. skate (skejt); бълг. тим, чеш. team (tým); бълг. каньонинг, чеш. canyoning, (kaňoning); бълг. арм рестлинг, чеш. armwrestling; бълг. карвинг, чеш. Carving.
Към слабо адаптираните се отнасят тези съществителни, които нямат форми за множествено число, не могат да бъдат членувани (за български) и са неизменяеми (за чешки), като напр.: бълг. муай-тай, чеш. muay thai; бълг. тай-чи, чеш. tai či, tchaj ťi; бълг. байк трайъл, чеш. biketrial; бълг. плейоф, чеш. play-off.
7. Заключение
Както отбелязва Р. Лютакова, в български началният стадий на адаптация на заемките е затруднен поради необходимостта от предаване на знаковете от чуждата графична система с кирилски. Веднъж преминали тази пречка обаче, заемките се интегрират бързо и трайно в езиковата системата (Лютакова 2007). В езици с латинска графика, какъвто е и чешкият, първоначалното приемане на заемките от езици с подобна графична система е улеснено, но част от тях се задържат за по-продължителен период в периферията на езиковата система като цитатни изрази (фонетично и графично неадаптирани чужди елементи) и нерядко остават да функционират главно в субстандарта (Мравинацова 2005, Свободова 2007).
Като приемащи езици, както българският, така и чешкият проявяват активност и в повечето случаи успешно усвояват заетите лексикални елементи, като ги приобщават към своята граматична и лексикална система. Пречките за адаптиране на определени заемки може да бъдат от семантично или формално естество. Особеностите на морфологичното адаптиране на новите заемки се определят от различната типологична отнесеност на двата езика.
БИБЛИОГРАФИЯ
Аврамова 2009: Аврамова, Цв. Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, с. 313–322.
Алексиева 1977: Алексиева, Н. Граматически и семантични фактори при определяне на рода на английските заемки в български език – В: Бюлетин за съпоставителни изследвания на българския език с други езици, 1977, № 4–5, с. 44–54.
Благоева, Колковска 2013: Благоева, Д., С. Колковска. Динамика и иновационни процеси в българската лексика в края на ХХ и началото на ХХI век. – В: Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. София, АИ „Проф. М. Дринов“, с. 215–394
Вачков 1997: Вачков, В. Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19–25.
Вачков 1998: Вачков, В. Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски“, с. 41–49.
Вачков, Вачкова 2009: Вачков, В., К. Вачкова. Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, s. 218–224.
Корбет 1991: Corbett, Greville G. Gender. Cambridge.
Кювлиева-Мишайкова1997: Кювлиева-Мишайкова, В. Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241–244.
Лютакова 2007: Лютакова, Р. Писмеността като фактор при адаптацията на английските заемки в българския и румънския език. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, Унив. изд „Св. Климент Охридски“, с. 261–272.
Мравинацова 2005: Mravinacová, Jitka. Přejímání cizích lexémů. – In: Neologizmy v dnešní češtině. Praha.
Мурдаров 2012: Мурдаров, Вл. Граматически колебания при новозаетите чужди думи. – В: Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. София: АИ „Проф. М. Дринов“, с. 287–289.
Недкова 2003: Недкова, Е. Активни словообразувателни средства за адаптиране на английските заемки в българския език. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 149–156.
Свободова 2007: Svobodová, D.: Internacionalizace současné české slovní zásoby. Ostrava.
Сикстова 2007: Sixtová, H. Nové lexikální jednotky cizího původu v češtině ruštině a bulharštině – srovnání. Teze. Praha.
