В памет на О. А. Ржанникова
Материалът е събран по следния начин: очертани са ключови думи (гора, дърво); от «Фразеологичния речник на български език» са извадени фразеологизмите, които включват тези думи в състава си. Анализира се точно буквалният образ, защото според нашето мнение точно в него се съдържа значимата за културата информация.
В работата използвам думата дърво и не използвам имената на определните дървета, защото това поле (гора, дърво) се намира в ландшафтния код на културата. Такива дървета, като върба, са част от другите кодове, предимно вегетативния.
Тук трябва да кажа няколко думи за понятието код на културата. Този термин се използва в работите на Т. В. Цивьян и В. Н. Телия. Код на културата е безсъзнателното в езика, който се представя с помощта на бинарните опозициите, и е национално специфичен. Ландшафтният код на културата е определен кръг на културната информация, която показва, как човечеството, взето в определени национални рамки, осмисля пространството през себе си и себе си през пространството. Но ландшафтът не е само пространство, той включва най-различни елементи от околната среда (според речниковото определение).
Представям този метод на анализ чрез разглеждане на някои фразеологизми от групата, и обобщените от това изводи.
Според речника фразеологзъмът да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво «се употребява, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест)». Анализирам буквалния образ на този фразеологизъм с помощта на формула «има се пред вид, че....». Има се предвид, че говорещият се страхува да навлече лош късмет, затова изпълнява ритуалния жест – чука на дърво. Урочасването е много интересно явление. Това е част от митологичното мислене, магическото въздействие на лошите мисли или намерения, насочени към вредителството. Интересното тук е, че говорещият смята, че е способен да урочаса собствения си късмет.
Да разгледаме още няколко фразеологизми.
Ходя да нося дърва в гората. Има се предвид, че някой донася нещо, което и без това го има в изобилие някъде. С такива действия се описва всяка безсмислена дейност.
И гора уши има. Има се предвид, че страхът да бъдеш чут в неподходящо време става причина за приписване на гората способност да чува. Гората оживява в съзнанието и получава човешки качества.
В гората расъл. Има се предвид, че за човешкото същество обществото е необходимо, необходимо е за изграждането на личността. Всичко, което е извън него, е враждебно, чуждо. Членовете на социумa възприемат това като «чуждо» (като част от опозицията «свое-чуждо») и го характеризират отрицателно като цяло. Гората има асоциации и с дивото, и с липсата на разбирането на шаблоните на поведението в обществото.
Бъхтя се о дърво и о камък. Има се предвид, че субектът на действието работи на границата на възможностите си.
В гори Тилилейски. Има се предвид, че фолклорният образ (Тилилейска гора в песните е някаква далечна планина), означаващ далечното в съзнанието, е пренесен във фразеологията.
В една гора берем дренки. Има се предвид, че насоката на нашите действия е еднакава, но действията не са добри.
Вземам/ взема гората. Има се предвид, че за да пропаднеш някъде, трябва да усвоиш новото пространството.
Всред гората клечка няма. Има се предвид, че се говори лъжа, че нещо, което го има в изобилие, се скрива от другите.
Гора и вода. Има се предвид, че най-важните обекти в околната среда са тези, които са посочени във фразеологизма.
Гора уши, мрак очи. Има се предвид, че гората е населена с човешките качества, което означава, че даже когато няма хора, тайното може да бъде чуто.
Да иде (в гората трева) да пасе. Има се предвид, че говорещият установява иерархичните отношения, и ако събеседникът му не е съгласен с неговото мнение, той трябва да бъде изключен от кръга «свое» и включен в «чуждото». Това е реплика на емоционалното потискане на другия, което е присъщо на хората, които живеят в социума; това дава възможност да се установяват социалните рамки и да кара хората да се подчиняват. Гората е «чуждото» пространство, и да пратиш там някого означава да го изключиш от обществото, да го накажеш. «Да пасеш трева» – безсмислената дейност, има намек, че с другото не е способен да се заема.
Това не са всички фразеологизми, избрани за анализ в тази група, но дават определена представа за метода на анализ. Анализирайки фразеологизмите по този начин, открих няколко групи на културни смисли:
а) Неяснота, незнание – прояснение.
Българските фразеологизми образуват две подгрупи в тази група: човек, който нищо не разбира (груб – в гората расъл, не може да възприема информацията – стоя като дърво, прост – недодялано дърво) и гора, която е способна да издава тайните, която може да «чува» и да прояснява ситуацията( гора уши, мрак очи и гора уши има).
б) Чуждото пространство (свой – чужд).
Гората в българския език (също като и в руския език) – винаги е далечното, другото пространство. Понякога този смисъл съществува във фразеологизма без други допълнителни. Например, гори Тилилейски, който означава само «далеч».
в) Работа.
В българските фразеологизми от тази група е изразен огромен спектър на смисли, свързани с работа:
- да работиш много (бъхтя се о дърво и о камък);
- разединеност, изолираност и общност (в една гора ходим да берем дренки);
- безсмислена работа, безсмислени действия (да иде в гората трева да пасе, ходя да нося дърва в гората, за този дето клати гората);
- работата като наказание (набирам като червей на дърво);
- незавършена и непочната работа, резултатът на която вече се обсъжда (заекът в гората, а ние ръжен тъкмим).
г) Хайдути и други обитатели на гората.
Българската реалия хайдук е представена само в българската фразеология (взема гората). Също се появява в другата група на ландшафтния код – «планина, балкан».
Другият «жител» на гората е горско пиле или само «разбойник».
д) Изобилие и смях.
В българската фразеология гора има асоциативна връзка с изобилие; елементите, от които се състои гората, са напълно достатъчни за всичко, затова тези, които казват, че в такова място нещо няма, изглеждат смешни (в гората клечка няма). Също изглежда смешно и ситуацията, когато някой отдава последното, като сам се нуждае от това. Тази ситуация също е отразена с помощта на образа на гората: дай си, мъжо, жената, а ти забий в гората.
е) Свят
В българския език има особен фразеологизъм за описването на света – гора и вода. Той описва пространството около човека. Към тази група можем да отнесем и фразеологизма, който има значение «навсякъде» – търся под дърво и камък.
ж) Страх
В българската фразеология страхът е свързан с процеса на треперенето – треперя като лист на гора , да се тресеш като лист.
з) Смърт
В българския език има пожелание – някой, който лъже, да се обеси: да се обесиш на сухо дърво, на суха върба.
и) Насилие.
Тази група е свързана с:
- набиване (пряко насилие): бия докато се качи свиня на дърво;
- деформация на природните обекти от прекалено сухо или студено време: дърво и камък се пука;
- вреда за себе си (подсичам дървото под себе си).
Да обобщим казаното. В българските фразеологизми с компонентите «гора, дърво» има много начини за означаване на безсмисленото: (ходя да) нося дърва в гората, да иде в гората трева да пасе, за този(тоя), дето(що) клати гората.
Още едни от най-честотните значения са неопитност, глупост: пусто дърво недодялано (с допълнителния смисъл – агресия, провокация), подсичам/ подсека дърво под себе си (човек не си дава сметката за своите действия), не зная хляба на какво дърво расте, в гората расъл (див и глупав).
Интересно е, че студ и жега имат един и същ образ: (дърво и) камък се пука и камък се пукна, дърво и камък да се пукне.
На гората се дават «способностите» да чува и вижда, да издава тайните, което е съхраняване на анимистичните вярвания.
Разбира се, анализираните материали са ограничени по естествени причини – не всички фразеологизми са включени в речниците, не всички фразеологизми, които са представени там, се използват активно. Не всички от тези смисли принадлежат само на българския език, може да имат връзки и с другите славянски езици, и с езиците на балканския езиков съюз, може да има и универсални смисли за всички култури (като опозицията «свое-чуждо» например), но представеният материал помага да се представи част от картината на света, изразена във фразеологията.
БИБЛИОГРАФИЯ
Цивьян 1990: Цивьян Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва. Наука.
Телия 2005: Телия В.Н. О феномене воспроизводимости языковых выражений. Сб. «Язык. Сознание. Коммуникации», вып.30. Москва. МАКС Пресс.
Телия 2010: Телия В.Н. Большой фразеологический словарь русского языка. Москва. АСТ Пресс Книга.
ФРБЕ 1974: Ничева К., Спасова-Михайлова С., Чолакова Кр. Фразеологичен речник на българския език, София. БАН.
