Като филолози ние се стремим да спазваме правилата, предопределени от книжовния официален език, не само в писмената реч, но и в нашите устни изказвания. Неписано правило обаче гласи, че правилата са създадени, за да се нарушават. И действително, във всекидневната устна реч несъзнателно всички допускаме „грешки“. От тези факти беше провокиран нашият интерес да изследваме и съпоставим примери от две коренно противоположни среди на общуване – официалната публична академична реч и неофициалната разговорна реч. Изследването е насочено към съпоставка между двата типа устна реч с оглед употребата на прагматичните маркери.
Част от емпиричния материал за целите на това изследване е събран от градовете Варна, Велико Търново и Търговище. Това са примери, които по определението, дадено от В. Попова и Р. Ницолова, можем да категоризираме като народно-разговорна реч – те съчетават „както редица книжовни явления, така и някои диалектни явления“ (Попова, Ницолова 1997: 18). Участниците са хора без специализирано филологическо образование. Възрастовата граница на събеседниците е от 16 до 25 години. Съпоставихме примерите от разговорната реч с примери от устната реч в официална обстановка – Кръгла маса, проведена през ноември 2013 г., с участието на специалисти филолози от три от големите университети в страната – Софийски, Пловдивски и Великотърновски. Позовавайки се на публикацията на В. Попова и Р. Ницолова, ще категоризираме тези примери като несъщинска книжовна разговорна реч, защото са се реализирали в устни прояви, при които се предполага, че се спазват нормите и кодификационните правила.
Но за да бъдем терминологично точни, ще цитираме някои особености на прагматичните маркери, които Й. Тишева обобщава в своето изследване върху прагматичните аспекти на българската устна реч (вж. Тишева 2013):
- За разлика от изменяемите и неизменяемите части на речта прагматичните маркери не са единен клас думи, а по произход се свързват с различни части на речта (съюзи, наречия, глаголи, междуметия).
- Те са сравнително къси лексеми, които подлежат на по-нататъшно фонологично съкращаване.
- Прагматичните маркери имат свои словоредни особености. Почти всички се появяват в началото на изречението. Ако се намират в средата или в края на изречението, те са отделени с пауза и специална интонация, за да се различават от омонимичните фрази, които са част от изречението.
- Те нямат собствено лексикално значение.
- Тъй като нямат свое пропозиционално значение, те се дефинират по модела на функционалните думи, чрез определяне на ролята им в изказването.
- Прагматичните маркери не са част от синтактичната структура на изречението. Традиционната граматика ги определя като вметнати части, въвеждащи думи и изрази или странични думи.
- Прагматичните маркери могат лесно да се отстранят, без това да доведе до промяна в смисъла на изказването.
- В нормативистки ориентираната граматика те са стилистично маркирани и отрицателно оценявани.
- Въпреки стилистичната си маркираност те имат висока честота на употреба. От друга страна обаче, употребата им не е задължителна за нито една речева ситуация или сфера на общуването.
- Прагматичните маркери модифицират изказването като цяло, а не отделни негови елементи.
- Те рядко са специализирани в означаването само на едно значение, затова могат да имат повече от една функция.
1. Примери от разговорната реч
Съобразно дадените характеристики, едни от най-често употребяваните маркери в началото на изречението, на които попаднахме, са: например/примерно, значи/начи, (в)смисъл, тва, щото, айде/аре (във Варна), при които наблюдаваме споменатото вече фонологично съкращаване. Те нямат собствено ударение, като при употребите си образуват акцентна дума с предходната или следващата ги дума. Това обаче не се отнася за всички думи, които функционират като прагматични маркери в българския език, тъй като съществуват и доста дълги лексеми. Като доказателство можем да приведем употребите на чакай с неговите разновидности чай ся и виж ся като прагратични маркери. В началото на изречението със същата функция срещнахме и изразите сега/ сега-засега, всъщност, нали, по принцип ... , но де факто ... (Велико Търново).
Натъкнахме се на честа употреба на жаргонни обръщения като човек и бате/баце, брато, луд, пич като прагматични маркери, както е в следните примери:
Чуек, вчера докато пътувах, познай кой видях. Една от моя клас, чуек, дето не я бях виждала, чуек, сигурно от ... една седмица. (Варна)
Глей ся, бате, вчера ходих на един приятел на гости, бате, да не ти казвам как се отрязах, бате! Направо нищо не помня, бате!
Съкратената употреба на глагола гледай – глей, заедно със съкратената форма на сега – ся, в началото на фразата служи за привличане на вниманието към това, което ще последва в изказването. Други интересни примери, които се използват не само в началото, но и в средата, и в края на изречението, са между другото или bytheway (от английски). В свободното общуване на днешната младеж по-често срещана е употребата на английския вариант в български контекст, докато в по-официалната реч се среща българското словосъчетание.
В дадено изказване е възможно наличието на повече от един прагматичен маркер. Например в следното изказване са налице както частицата ми в началото на изказването, така и смисъл като прагратични маркери:
Ми аз ѝ викам, че можем да вземем такава гифт карта, тя ми вика „ок“. Смисъл, това предполагам е добра идея.
Като прагматичен маркер в разговорната реч може да се употребяват и изразите и така, сега/ сега-засега и просто, нали знаеш:
Нали знаеш, че просто няма смисъл; просто остави всичко да се носи по течението; абе просто не се занимавай с тея хора; просто ги зарежи. (Търговище)
В следващите два примера от гр. Търговище е интересно да се разгледа употребата на може би и дори. Тук според нас те по-скоро са използвани като прагратичен маркер, подобно на частицата нали:
Под белия дроб се намира така може би сърцето, може би венечна артерия или може би аортата...
То нали знаеш дори и да отидеш дори и да видиш нещо, няма да има смисъл дори от ходенето ти.
Дотук разгледаните примери доказват както в някои случаи спонтанната, така и в други – умишлената/съзнателна употреба на прагматичните маркери в ежедневната устна разговорна реч. Това са маркери, които целят да приковат вниманието на събеседника, като украсяват стилистично изказването на говорещия. Тези функции ще сравним с употребите на прагматичните маркери в официалната разговорна реч.
2. Несъщинска книжовна разговорна реч
Употреби на значи
Най-често използваният прагматичен маркер в изследвания от нас материал е значи или начи. Среща се най-вече в началото или средата на изказването:
А: Като тон ъ_ъ_ъ ако искате да ви дам ъ_ъ_ъ значи: във момента преподавам езикова култура във НБУ и там правихме упражнения за пунктуация…
Б: Начи там има и такива сред ъ_ъ_ъ аудиторията.
В: Вижте значи: отношение на силата
Г: Значи там има примери…
Д: Значи съществува езикова норма….
Е: Начи: ако гледаме рейтинга …
Ж: Но мисълта ми е следната значи нито телевизията спазва правилата нито СЕМ.
З: Вижте значи по отношение на силата на звука…
И: Значи вижте сега…
В първите два примера употребата на фонационни средства се използва за запълването на нежелани от говорещия паузи в речевия поток. В примерите, в които значи е в началото на изречението (Б, Г, Д, Е, З, Ж), прагматичният маркер се използва като сигнал за начало на реплика, а с това и за привличането на вниманието на събеседника.
По-интересна е едновременната употреба на значи и повелителната форма вижте (примери В, З, И). Тя може да се обясни с това, че говорещият не желае да говори по поставената тема или се стреми да отложи отговора и да спечели малко време, за да го обмисли.
В следващия пример е налице съкратен вариант на подчинителния съюз защото – щот. Фонетичното съкращаване е свързано и с различна функция – с щот говорещият означава връзката между отделните реплики в дискурса:
Миналата година ли по-миналата година са завършили средното си образование влезли са в университет начи щот има и такива дет никъде не са успели да влязат.
В този пример е налице неутралната употреба на прагматичната частица начи, което говори за приемливата ѝ употреба във всички ситуации на общуването.
Нали като прагматичен маркер
Втора по честота на употребата като прагратичен маркер в официалната устна реч е въпросителната частица нали, когато се употребява в потока на мисълта като индикация, че човекът отсреща е наясно за какво става въпрос. Тя е усилителна частица, която подчертава известността на нещо. Често освен чрез прагматичния маркер нали това потвърждаване на известните факти се изразява и експлицитно (напр. сигурно всички го знаят това). Тук представяме по-голям отрязък от транскрибираната реч, с цел да онагледим честотата на употребата на нали като прагматичен маркер:
А: Аз нещо съвсем кратичко искам да кажа // защото много така се: въодушевих по темата и реших нещо да прочета за това що е култура // изобщо … първо разбрах // че: нали етимологията на думата сигурно всички го знаят това е свързана със глагола кореле латинския който значи култивирам // земя // или се грижи за добитък // нали чисто: земеделски термин … най ми хареса от всичкото това което прочетох нали дефиницията на култура по време на Просвещението // тази дефиниция гласеше култура е премахване на невежеството // и усвояване на правилно социално поведение / нали това е по време на Просвещението // и сега след като нали имаме една такава дефиниция която бихме могли да приемем // макар че имаме още двеста дефиниции различни нали // трябва да видим каква е ролята на езика // във това… сега невежеството нали мъчим се да го премахваме във училище // нали да мъчим се: // сега доколко се премахва нали това е нещо относително…
Същият тип употреба на нали се наблюдава и при останалите участници в дискусията:
Б: Те са първи курс. Тва е обучение, нали … Вазово.
В: Колегата Дилов държи ъъъ нали на палаталните съгласни пред е и и.
Г: Всъщност (пауза) нали (пауза) от това какво правим децата….
Д: Там от време на време се чува гласът на анкетьора на специалиста който нали задава някакъв въпрос за да провокира…
Е: Има едно съгласие в обществото, че доброто реч нали добрата реч е много важен белег изобщо…
Често се използват два различни прагматични маркера с една и съща функция. Такива са нали и разбираш ли в следното изказване:
начи там … също които: разбирате ли до какво се води… особено когато е граматично // посмъртно пунктуация не може да се сложи.
Глаголът във 2 л. ед. ч. сег. вр. разбираш и въпросителната частица ли се използват като израз с фиксирана структура на определени места в хода на речевия акт. Говорещите не възприемат израза разбираш ли като неточен, ненужен, чужд на стила на непосредственото устно общуване. Употребата му е част от убеждаващото говорене и се свързва с езиковите средства за индиректно въздействие върху поведението на слушателя.
Ами като прагматичен маркер
Ще обърнем внимание и на ами в контекста на изследваната официална реч. Най-често ами се използва в началото на изказването:
Ами това се възпитава от училището.
Ами аз няма какво да кажа толкова.
Ами ние си оставаме.
В посочените примери ами често има характеристиките на самостоятелна реплика – често с удължаване на гласната и пред пауза, в която се обмисля какво да се каже. В същото време ами като прагматичен маркер може да има и други функции. Нека разгледаме следващия кратък диалог:
А: Но вие само пишете там?
Б: Ами и говорим вече.
Тук ами се употребява като маркер на оценката на говорещия за собственото изказване – като несъответстващо на очакванията на слушателя.
Ама като прагматичен маркер
В следния пример прагматичната частица ама се използва като израз на противопоставяне:
Ама вижте моите студенти…
Както посочва Й. Тишева (Тишева 2013), различните прагматични частици, които обозначават противопоставяне на предходна реплика, маркират това отношение с различна интензивност: „Най-слаба степен на противопоставяне се наблюдава в примерите с „ами“, а най-силна – с „абе“ (Тишева 2013).
Единични са случаите на употребата на съществителното смисъл, което може да се замени със съюза защото:
1. Смисъл // по закон трябва да е както другите предавания.
Любопитна е употребата на показателните наречия (местоимения) с прагматична функция в примера:
…защото много така се вдъхнових по темата…
Така следва наречието за количество и степен много, но не пояснява глагола вдъхнових се. Функцията на така е само прагматична, следователно в случая може да запълва паузи, в които се обмисля какво да каже говорещият.
Употреби на понеже
В рамките на официалната устна реч се среща и употребата на понеже в началото на изказването:
Понеже на матурата време няма…
Понеже и ние си задавахме дълго този въпрос…
Но както става ясно от следващия пример, този маркер, освен че изпълнява свързваща функция и има повтарящ се механизъм, показва спестяването на време от говорещия за по-добра аргументация на неговото изложение:
Понеже може би това което ще кажа е и понеже ще имат някакво отношение начи моето впечатление е че тук тематиката се върти около устната форма на комуникация че един от големите проблеми е…
Прагматични маркери та, ама то
В този дух колко от нас използват частицата та за привличане на вниманието в официална среда? Следващата реплика надали е смутила някого, тъй като употребата и има неутрален характер:
Та ето един повод откъде...
Направи ни впечатление реплика с употреба на прагматичен маркер в началото на изказването на човек, който не е преподавател с дългогодишна практика, а е наскоро завършил магистърска степен:
Ама то: такива думички отвсякъде може да се научат.
В този ред на мисли си зададохме следния въпрос – трябва ли да съобразяваме речта си спрямо колегите преподаватели и да ограничаваме употребата на прагратични маркери с цел по-висок езиков стил, или да ги употребяваме умерено, тъй като и прагматичните маркери се срещат и в официалната публична реч на изтъкнати преподаватели и учени? Колкото и да внимаваме в речта си, дори и като ученици, при разговор с преподаватели, несъзнателно включваме в речта си и прагматичните маркери, подобно на ученика от Класическата гимназия, който колкото и да внимаваше в изказа си, неволно употреби значи два пъти:
Значи как изнасяме една презентация ли?
Значи // на мен ми се падна нещо за китайската култура
Няколко извода могат да се обобщят в резултат на направения анализ. Главният е, че прагматичните маркери са неизменна част от устната реч – както ежедневната, така и книжовно-официалната. Когато се заслушаме в живата реч около нас, независимо от ситуацията, мястото, времето и темата на общуването, веднага ще установим, че много рядко някой ще започне репликата си без ами или значи. Също така много малко хора ще избегнат да си послужат с призиви за внимание към събеседниците си и няма да включат нали като част от изказването си.
Прагматичните маркери не са белег за висок езиков стил. Често тяхната употреба се разбира като паразитна и се избягва в писмената реч. Въпреки това присъствието на прагматичните маркери е съвсем логично в устната реч. В крайна сметка е практически невъзможно да говорим така, както пишем, имайки предвид множеството фактори, влияещи на речта ни. Този извод ни доведе и до крайното ни заключение по темата: това, което от позициите на книжовната норма изглежда ненужно и излишно, е необходимо за постигане на комуникативните цели на говорещия.
БИБЛИОГРАФИЯ
Попова, Ницолова 1997: Попова, В., Р. Ницолова. Въпроси на българската езикова ситуация и нормата на книжовния език. // Българска реч, 1–2, 16–22.
Тишева 2013: Тишева, Й. Прагматични аспекти на устната реч. е-издание на Център за семиотични и културни изследвания, 2013. http://cssc-bg.com/e-library/library-humanitas/linguistics/pragmatical-aspects-2.
