Здравето е важна културна същност за човешката природа. За различните лингвокултурни общности представата за причините за евентуален здравословен дискомфорт са различни. Каквито и да са факторите обаче, които даден езиков колектив вярва, че предизвикват разболяване, те задължително са регистрирани несъзнателно в езика на представителите му. По този начин фрагментът от езиковата картина на света, свързан със здравето, също е различен за различните лингвокултурни общности.
Представителите на българската лингвокултурна общност проявяват особена чувствителност към въздушното течение. Изрази като: стоя на течение; на течение съм; става течение; усещам течение; духа ми (от някъде – от отворен прозорец, врата, вентилатор, климатик) доказват съществуването на връзката между човек и течение в българското лингвокултурно съзнание. Посочените изрази са и ясен знак за това, че представата за течението в българската ментална система е с отрицателна културна конотация. Течението се възприема като нещо лошо и опасно, тъй като предизвиква разболяване. Ето защо не е трудно да се наблюдава и (про)активното поведение на представителите на българската лингвокултурна общност за елиминиране на въздушното течение (затвaря се врата / прозорец, спира се климатик / вентилатор или местоположението на човек се релокализира). Така например изречението В стаята става течение задължително ще предизвика предприемане на мерки за елиминиране на това явление, без дори в изречението да се уточнява, че течението в стаята е насочено пряко върху човек. Този факт също подкрепя тезата, че в българското лингвокултурно съзнание представата за течението, където и да е то – около нас, върху нас или просто в стаята, се свързва с опасност за здравето, с причина за здравословен проблем (по-подробно вж. Димитрова 2013: 131–136).
В настоящото изследване ще съсредоточим вниманието си върху друго явление, което също се свързва с опасност за здравето в българското лингвокултурно съзнание, а именно – студа. Изречения (предимно от устната комуникация) от типа: Не пий студено; Не яж сладолед; Не излизай с мокра коса; Не излизай изпотен(а); Не сядай на земята (камък, мокър пясък, асфалт); Не излизай леко облечен(а); Не ходи бос(а) по пода (плочките) и мн. др. са в езиково и в културно отношение напълно разбираеми за представителите на българската лингвокултурна общност. Не е необходимо допълнително да се уточнява причината за всички тези забрани. За българина тя е ясна – представата за студа е , че предизвиква изстиване на организма, което води до разболяване (настинка, изстинка, простуда).
Така например изреченията Не излизай с мокра коса; Не излизай изпотен(а) означават: 'опасно е да се излиза с мокра коса / изпотен(а), защото това може да доведе до здравословно неразположение’ (срв. „…почувства се недобре, на третия – стана още по-зле и легна. Някои казаха, че чичо Митуш настинал, когато, изпотен и морен, седнал да си почине на студения камък“ (Й. Йовков, „Ако можеха да говорят“). Разбира се, възможно е причината за забраната в посочените две изречения по-горе да е и естетическа, но ако е така, то тя задължително ще бъде допълнително подчертана от представителите на българската лингвокултура (напр. Не излизай с мокра коса, защото не си красив(а); Не излизай изпотен(а), защото е грозно / не е хигиенично). Разбирането, че изпотяването е опасно, когато сме на открито, би могло да се наблюдавано и в поведението на някои представители на българската лингвокултурна общност[1].
Представата за студа като фактор, причиняващ здравословен проблем, може да е безспорен факт за българското лингвокултурно съзнание, но не и за англосаксонското. За британската и американската култура вирусите и бактериите са основната причина за здравословно неразположение (за болести като хрема и настинка). Представителите на англосаксонската лингвокултура считат за суеверие вярването, че студена (дори ледена) напитка / храна или въздушно течение могат да предизвикат настинка или хрема (Минков 2002: 132–134; Минков 2007: 66). Ето защо, ако посочените по-горе изречения се преведат на английски, те ще останат в културно отношение неразбираеми за носителите на английския език. За разлика от представителите на българския езиков колектив, причината за отправените забрани в тези изречения ще остане напълно непонятна за представителите на англосаксонската лингвокултура. В британската и американската лингвокултурна общност няма (или много трудно може да бъде констатирана) връзка между представата за студа и причината за разболяването на човек.
За българското лингвокултурно съзнание тази връзка е факт и тя може да бъде доказана чрез езиков материал. Така например в българския език съществуват четири глагола, чиято прозрачна вътрешна форма се дължи на мотивиращия признак „студ, студен“ – настивам, изстивам, простивам, простудявам се. И четирите глагола назовават едно и също явление – заболяване в резултат на простуда (вж. БТР 2013: 315, 504, 781). За самата лексема простуда Българският тълковен речник отбелязва: „Болестно състояние, заболяване, причинно от студ, от охлаждане на организма; настинка. Пази си краката от простуда“ (БТР 2013: 781). Доказателство в подкрепа на изказаната по-горе теза са и всички примери към речниковите статии на глаголите изстивам / изстина, настивам / настина и простудявам / простудя: „Завий се добре да не изстинеш“; „Завий се добре да не настинеш“; „На влажна сянка човек неусетно настива“; „Ще простудите детето“; „Простудих си краката“; „Ще си простудиш гърлото“ (БТР 2013: 315, 504, 781).
Освен четирите глагола, в българския език съществуват и три съществителни имена, настинка, изстинка, простуда, за изразяване на едно и също понятие –' заболяване причинено от простуда ’ (вж. БТР 2013: 315, 781). Както С. Улман отбелязва, когато дадено явление е важна културна същност за един или друг езиков колектив, тогава има тенденция това явление да се означава в езика с по-голям брой синоними (Улман 1970: 266). Вътрешната форма и на трите съществителни имена отново е прозрачна и мотивирана от признака „студ, студен“. Този факт, както и фактът, че българският език пази четири глагола и три съществителни имена за номинация и експликация на едно и също явление от действителността, доказва тезата по-горе и още веднъж подчертава двете важни национално-специфични особености в този фрагмент от българската картина на света – 1) в българското лингвокултурно съзнание заболяването настинка (изстинка, простуда) се свързва преди всичко със студа (студени храни, напитки, предмети (камък, сянка, земя, пясък, климатик, вентилатор и т.н.), атмосферни условия, въздушното течение и тяхното въздействие върху организма и 2) за представителите на българската лингвокултурна общност е важно да се предпазят от неблагоприятното въздействие на всички фактори, свързани със студ и въздушно течение. Обикновено тези фактори биват в максимална степен ограничавани (предотвратявани), тъй като се възприемат като заплаха за здравето на човек.
Четирите български глагола (настивам, изстивам, простивам, простудявам се) на английски се превеждат с catch (a) cold или catch a chill (букв. ‘хващам студ’). Мотивиращият признак и в двата английски израза, също както и на български, е студ (англ. cold / chill). Значението на английските изрази обаче е преосмислено (това особено важи за to catch (a) cold). Въпреки мотивиращата дума, представата на американци и британци за настинката е, че тя, както отбелязахме, не се предизвиква от студ (студена храна, напитка, атмосферни условия) или течение, а от заразяване с вирус.
Тази националноспецифична особеност в мисленето на представителите на англосаксонката лингвокултура, може да бъде наблюдавана в речниковата статия на to catch (a) cold: „Become infected with a cold“ (OD) букв. ‘да се заразя с настинка’. В примерите след речниковата статия няма такива, в които да прозира корелацията 'настинка – студ / течение’ (ср. „Also, his lungs became infected every time he caught a cold“ (OD) (букв. 'Белите му дробове също се заразяваха, когато настинеше’); „If yоur child touches his or her mouth or nose after touching skin or some other surface that’s been contaminated by one of the rhinoviruses that causes cold, your child may catch a cold“ (OD) ('Ако детето ви докосва нечия уста или нос, след докосването на кожа или друга повърхност, заразена с един от вирусите, причиняващи настинка, детето ви може да настине (да се зарази с настинка)’). Речниковата статия, която разкрива значението на съществителното а cold (бълг. настинка), също илюстрира липсата на връзка между студ / течение и здравето на човек (срв. „A common viral infection in which the mucous membrane of the nose and throat becomes inflamed, typically causing running at the nose, sneezing, a sore throat, and other similar symptoms“ (OD) (бълг. 'обща вирусна инфекция, при която лигавицата на носа и гърлото се възпаляват като обикновено причиняват хрема, кихане, възпалено гърло и други подобни симптоми’). Един от примерите след речниковата статия гласи: „Most coughs and sore throats and all colds are viral infections“ (OD) (бълг. ‘повечето кашлици и възпалено гърло, както и всички настинки, са вирусни инфекции).
Речникът обаче не е толкова категоричен, когато става въпрос за тълкуването на другия израз на английски – catch a chill. Едно от значенията на a chill е 'a feverish cold’ (бълг. 'настинка с температура’) (CED; OD). B The Free Dictionaty се уточнява: “a sensation of cold that often marks the start of an infection and the development of a fever“ (TFD) (бълг. 'усещане за студ, което често поставя началото на инфекция и развива температура’). От примерите в Оксфордския речник към речниковата статия на a chill се разбира, че настинката (англ. a chill) може да доведе до вирусно заболяване (напр. пневмония) (срв. „You'll end up with a chill, and could catch pneumonia“ (OD) (бълг. ‘ще настинеш и ще хванеш пневмония’); „… a few years ago, he caught a chill and it turned into pneumonia (OD) (бълг. '… преди няколко години той настина и това се превърна в пневмония’), но никъде не се пояснява, че самата настинка – англ. aсhill, е резултат от вирусна инфекция (както видяхме, за настинката – англ. a cold, това бе многократно разяснено). Този факт, както и прякото значение на тази лексема (a chill – “An unpleasant feeling of coldness in the atmosphere, one’s surroundings, or the body“ (OD) – бълг. 'неприятно чувство на студ в атмосферата, заобикалящата среда или на тялото’) дават основание да се предположи, че изразът to catch a chill в американското и британското лингвокултурно съзнание се свързва с представата за здравословно неразположение, получено вследствие на студ (студено време, охлаждане на организма). Изказаната хипотеза се потвърждава и от отговорите на петима респонденти от Америка и Великобритания. На базата на техните отговори можем да допълним още, че изразът to catch a chill (бълг. 'настивам, защото ми е било студено’) е актуален сред по-възрастните представители на американската / британската лингвокултурна общност. Той е с по-ниска фреквентност в съвременния английски език от to catch a cold (бълг. 'настивам, защото съм се заразил(а) с вирус’).
Помолени да обяснят разликата между to catch a cold и to catch a chill, респондентите от Америка и Великобритания уточняват:
„Catch a chill is not a common phrase in America. My grandmother would use the phrase catch chill, which would mean to expose yourself to cold temperatures that could potentially leave your immune system compromised. To catch a cold means to have a cold virus“ (R. Shaw – личен архив) (бълг. ‘Catch a chill не е често срещан израз в Америка. Баба ми би използвала catch chill, което означава 'да се изложиш на студени температури условия (студено време), което евентуално ще отслаби имунната ти система. To catch a cold означава да имаш (да си заразéн с) виpус на настинка’);
„Catch a cold is when you pick up a virus. Catch a chill is a phrase that my granny would have used. My understanding of it is that when you have been cold for a long period of time and your body feels cold“ (A. Richards – личен архив) (бълг. 'Catch a cold е когато хванеш вирус. Catch a chill е израз, който баба ми би използвала. Разбирам го като – за дълъг период от време ти е било студено, на тялото ти му е студено’);
„Catching a cold is usually quite literal – catching a cold from another person or virus in the air. Catching a chill is more like an „old-housewives tale“ (sort of folklore passed down by grandmothers!) they think that if you go out without a coat or with wet hair you will catch a chill. It doesn't really mean anything and younger people don't say it at all! It will disappear in years to come!“ (A. Macdonald – личен архив) (бълг. ‘Catching a cold обикновено означава буквално да хвана настинка от друг човек или вирус във въздуха. Catching a chill е повече „бабини деветини“ (нещо като фолклор, който се предава от баба на баба). Те мислят, че ако излезеш навън без палто или с мокра коса, ще настинеш. To catch a chill не означава нищо и по-младите хора въобще не го употребяват! След години ще изчезне!’);
„Catch a cold is to get sick, catch a chill to actually get cold as in temperature but not actually sick“ (C. Henry – личен архив) (бълг. 'Catch a cold е да си болен(а), catch a chill – да ти е студено от ниски температури, но не си непременно болен(а)’);
„If I say I have caught a cold this means that I caught it form a place or from other people. If I caught a chill may be I have been out and got wet in the rain and I became cold. It will mean I need to warm up – have a hot bath, sit in front of the fire or put a jumper on“ (E. Smith – личен архив) (бълг. 'Ако съм настинала (catch a cold), това означава, че съм се заразила от място или от други хора. Ако съм настинала (catch a chill), може би съм била навън, намокрила съм се в дъжда и ми е станало студено. Това означава, че трябва да се стопля – да си взема гореща вана, да седна до печката или да си облека пуловер’).
Интересна особеност и на двата английски израза (to catch a cold и to catch a chill) е съчетаемостта на съществителното име англ. a cold и a chill (бълг. настинка) с глагола англ. to catch (бълг. хващам). С други думи, тези словосъчетания буквално означават 'хващам настинка’ от някъде / от някого / от нещо’. Трябва да уточним, че в някои речници словосъчетанието to catch a chill не присъства нито в примерите след речниковата статия на съществителното име a chill, нито като отделно словосъчетание (вж. напр. CD и TFD). Този факт също би могъл да бъде показател за това, че в американското / британското лингвокултурно съзнание настинката, англ. a chill, не се разбира като „хваната“, придобита от вирус, а по-скоро тя е следствие от изстудяване на организма. В израза to catch a cold обаче глаголът to catch (бълг. хващам) се асоциира със заразявам се, с реално (при)хващане на вирус от някъде или от някого. На български съчетанието от глагол и съществително за изразяване на това действие (състояние) е неуместно (ср. *хващам настинка / *заразявам се с настинка; *хващам изстинка / *заразявам се с изстинка; *хващам простуда / *заразявам се с простуда), именно защото в българското лингвокултурно съзнание настинката не се осмисля като нещо, с което можем да се заразим, да „хванем“ отнякъде или от някого. Представата за настинката за представителите на българската лингвокултурна общност е, че това е заболяване, причинено от изстудяване (изстиване, простудяване, простиване) на организма.
Ето защо за българското лингвокултурно съзнание настинка може да получaт както целият организъм, така и определени части от него (ако части на тялото се простудят, изстинат, простинат, това води до разболяване (настинка) на целия организъм). Доказателство за това са изречения от типа: „Пазете краката и кръста от настинка“ (Спасова, 2012). Цитираното изречение е заглавие на статия, публикувана в сайт на здравна тематика. Статията представлява интервю с професор, лекар уролог, който на въпроса: „Какви (…) мерки препоръчвате при цистит?“, отговаря:
„Номер едно – топли чорапи. Най-често се изстива вкъщи, не навън“ (Спасова, 2012). Краката (ходилата) действително са важна част от човешкото тяло за българското лингвокултурно съзнание. В езика съществуват изрази като: „От краката се изстива най-бързо“ (разг. реч); „Пази си краката от простуда“, „Простудих си краката“ (БТР 2013: 781); „Изстинах от краката“ (разг. Реч); „Не ходѝ бос(а) – подът е студен“ (разг. реч); „Не ходѝ бос(а), обуй си краката, ще настинеш“ и др. В английски език също има прилагателно, което означава ‘бос’, ‘който не е (достатъчно добре) обут’ (БТР 2013: 72) – barefoot. За разлика от българското обаче, английското лингвокултурно съзнание не асоциира босите или студените крака (ходила) с настинка (фразеологичната единица на английски cold feet например (букв. ‘студени крака (ходила)’ означава ‘загуба или липса на смелост и увереност’, срв. “loss or lack of courage or confidence“ (CED; OD)).
В интернет пространството, в сайтове на здравна тематика, лесно могат да бъдат открити немалко публикации, които съветват как да се предпазим от вируса, който предизвиква настинката. Съвсем естествено, в такива статии обикновено се отрича връзката между настинка и течение / студ (вж. напр. Костова, 2013; www.revita.bg и др.). Интересен феномен обаче остават текстовете, в които се забелязва известно противоречие. От една страна, се твърди, че настинката е остро респираторно заболяване, а, от друга – тя все още се свързва с излагане на организма на течение. В сайта за острите респираторни инфекции „Настинка“ се отбелязва: „Настинката (простудата) като наименование е прието от народа и зад него най-често се крие остро респираторно заболяване, причинено от вирус. Самата настинка е свързана с простудяване на организма от недостатъчно отопление, излагане на организма на течение, особено след спорт или физическа работа, измокряне и други физически фактори“ ( http://www.cold.beyt.info/).
На базата на изложението дотук бихме могли да обобщим, че в българското лингвокултурно съзнание може да бъде проследена тясна връзка между въздушно течение/студ и човек. Представата за течението и студа и въздействието им върху човешкия организъм е натоварена с негативна оценъчност. Национално-специфичното разбиране за тези явления е, че те са опасни за здравето на човека, тъй като предизвикват заболяване (настинка).
Върху специфичното (на кой да е фрагмент) от българската картина на света би трябвало съзнателно да се обръща внимание и в процеса на обучението по български език като втори. Акцентът върху национално-специфичната картина на света е свързан с имплицитно представяне на социокултурни знания, които, от своя страна, са от изключителна важност както за съвременното преподаване на втория език, така и за интеркултурния диалог като цяло (Димитрова 2014: 413–421).
БИБЛИОГРАФИЯ
БТР 2013: Български тълковен речник. изд. „Наука и изкуство“, Четвърто издание. С., 2013.
Димитрова 2013: Димитрова, Илияна. Българската картина на света в обучението по български език като втори (чужд): Opera Slavica. Slavistické rozhledy. Jazykovědný sesit, Ročník XXIII. Brno, Czech Republik 4/2013, с. 128 – 136; http://lingvocult.uni-ruse.bg/The_Bg_Worldview.pdf.
Димитрова 2014: Димитрова, Илияна 2014. Социокултурната компетентност в обучението по български език като втори (чужд) – същност, цели, начини на придобиване: Výuka jihoslovanských jazykoů a literature v dnešní Evropě, 2014, Масариков университет, гр. Бърно, Чехия, с. 413–421; http://lingvocult.uni-ruse.bg/pubs/Sociocultural_Competency%20%281%29%20%282%29.pdf.
Минков 2002: Минков, Михаил.Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото и бизнеса. С., 2002.
Минков 2007: Минков, Михаил. „Европейци сме ний, ама…„България върху културната карта на света. С., 2007.
Спасова 2012: Спасова, Галина. Пазете краката и кръста от настинка. www.health.bg (http://health.bg/17460/pazete-krakata-i-krysta-ot-nastinka – accessed 14.07.2014).
Улман 1970: С. Ульманн. Семантические универсалии: Новое в лингвистике, V, М., 1970.
BulTreeBank: Българския национален референтен корпус – BulTreeBank, http://webclark.org/, accessed 20.05.2013.
CED: Collins English Dictionary, www.collinsdictionary.com, accessed 18.07.2014.
OD: Oxford Dictionaries, www.oxforddictionaries.com , accessed 18.07.22014.
ТFD: The Free Dictionary, http://www.thefreedictionary.com, accessed 08.10.2013.
