Обратен речник на българския език[1] представлява значителен лексикографски труд, както за конкретния език, така и за близкородствените му славянски езици. Авторите на Обратния речник изтъкват тройното му значение. На първо място, това е възможността да се изследва словообразуването в съвременния български език от различни аспекти. Тъй като речникът обхваща лексика от първото десетилетие на XXI век, той може да даде отговори на многобройни въпроси от езиковата практика, свързани с начина на адаптация на чуждите думи към българската езикова система – напр. нахлуването на чуждици като процес, широко застъпен и в българския език. И накрая, тъй като в него са означени ударенията на всички думи, речникът би могъл да послужи и за изследвания върху проблематиката на ударението в българския език (Предговор: 5).
Обратният речник е базиран върху материал от първото десетилетие на този век и съдържа 65 000 речникови единици, ексцерпирани от нормативните речници на българския език, Речника на новите думи, от литературата и от популярни интернет сайтове. Значението му спрямо Обратния речник от 1976 г. е безспорно, тъй като в него ясно са показани промените, настъпили в лексикалния състав на българския език през последните десет години.
Речникът обхваща всички части на речта, представени чрез основната им форма, като само в определени случаи се дава и специфична граматическа информация:
1). Например в случаите на лексикална омонимия се конкретизира принадлежността на омонимните лексеми към различни части на речта: същ. бум и межд. бум; същ. вещ (предмет) и прил. вещ (сръчен); същ. гол и прилаг. гол; същ. къс (част, парче) и прил. къс (кратък); предл. на и част. на (ето; вземи); същ. осмина (осем лица от мъжки пол) и числ. осмина (една осма част от нещо); прил. повторен (който се прави още веднъж) и прич. повторен (минало страдателно причастие); същ. река и гл. река (1 л. за аорист рекох); същ. син и прил. син; същ. суша и гл. суша (1. л. ед. ч. сег. време на глагола суша); прил. съставен и прич. съставен (минало страдателно причастие); същ. ясен и прил. ясен и др.
2) Отношенията на омонимия между лексеми, които принадлежат към една и съща част на речта, са означени чрез индексиране, напр.: бокс1 (спорчна дисциплина) и бокс2 (вид кожа), бор1 (фитоним) и бор2 (химически елемент), горя1 (горя, използвам за огрев) и горя2 (запалвам), замеся1 (започвам да меся) и замеся (се)2 (замесвам се), изривам1 (чистя обор) и изривам се2 (получавам обрив от шарка), лига1 (слюнка) и лига2 (организация), мед1 (пчелен мед) и мед2 (бакър), накарвам1 (да принудя, да подтикна някого към нещо) и накарвам2 (вкарвам стока), настъпвам1 (стъпвам отгоре, върху нещо или някого) и настъпвам2 (приближавам се, идвам (за време)), съд1 (посуда) и съд2 (правна институция и съдебна зала).
3) Пред съществителните, които се употребяват обикновено в мн. ч., е дадена информацията (обикн. в. мн. ч.), напр. пред жегъл, задръжка, инициал, колика, нападка[2], наушник, останка, обноска, окова, разсейка и под.
4) Пред глаголите, които се употребяват само в 3 л. ед. ч., е отбелязано (3. л.), напр.: заоблачава се, мръква (се), стъмва (се), разсъмва (се), развиделява се, святка се, мъглее се, застудее се.
5) Възвратните глаголи са представени с възвратните частици се или си, напр.: заплесна се, надвиквам се, недояждам си, озовавам се, отспивам си, подсладя си, почивам си, почудвам се, присмивам се, разгълчавам се, размина се.
6) За глаголите, които могат да бъдат употребени и като възвратни, възвратната частица е дадена в скоби, напр.: бръсна (се), заема (се), занимавам (се), задълбочавам (се), зарадвам (се), мушна (се), оправдавам (се), отличавам (се), перна (се), разтревожвам (се).
7) Безличните глаголи са представени заедно с местоименните енклитики ме, ми, напр.: втриса ме, доиска ми се, досмешава ме, доспи ми се, дострашава ме, доядее ме, заболява ме, идва ми (умът), призлее ми, приспива ми се.
Детайлният преглед на лексикалния материал на Обратния речник на българския език потвърждава, че неговите автори напълно са осъществили набелязаните в началото цели на всички нива на функциониране на речника. В настоящата рецензия ще се фокусираме преди всичко върху изключителните възможности, които лексикалният материал предоставя за наблюдения върху словообразуването в българския език. Интересуват ни предимно различните словообразувателни модели при съществителните, прилагателните и глаголите за субективна оценка, т.е. дериватите с модификационно значение. Във връзка с това ще обърнем внимание върху значението на Речника не само за изследване на словообразувателната система на българския език, но и за съпоставителни проучвания на очертаната лингвистична област спрямо състоянието в югоизточните говори на сръбския език, т.е. призренско-тимошките говори. На първо място, това са суфиксалните словообразувателни модели при деминутивно-хипокористичните съществителни, суфиксалните и префиксалните словообразувателни модели при деминутивните прилагателни и накрая, словообразувателните модели при деминутивните глаголи. Разбираемо е, че поради обширността на изследването, нашите наблюдения ще бъдат очертани само в кратки щрихи. Състоянието в изследваната област ще бъде представено по реда на споменатите части на речта: най-напред ще покажем семантично-словообразувателните модели с примери от българския език, а след това и съответните модели от призренско-тимошките говори на сръбския език. По отношение на категорията на съществителните имена[3] Обратният речник потвърждава високата продуктивност на суфикса –к(а) при деривацията на деминутивни съществителни от женски род. Въпреки че Речникът съдържа само лексика от първото десетилетие на XXI вeк, в него открихме над двеста (200) деминутива от ж.р. със суфикс –к(а), а неговата продуктивност в образуването на съществителни от другите семантични категории е значително висока. За илюстрация ще представим само ограничен брой деминутивни деривати със суфикс –к(а) и неговите разширени (сложни) варианти –инк(а), -ичк(а): боичка, жабка, колибка, рибка, книжка, ризка, бузка, кесийка, чинийка, градинка, маминка, минутка, стаичка, тревичка, тиквичка, женичка, паничка, гривничка, картичка, чашка, вратичка, сърничка.
Изследването на сегашното състояние на деминутивния суфикс –к(а) и на неговите разширени варианти (-ичка, -инка) в призренско-тимошките говори показва, че това е най-продуктивният суфикс в образуването на съществителни имена от женски род с деминутивно значение, което се потвърждава и от континуитета на всички досегашни изследвания на суфикса, отразяващи неговата архаичност[4]. Ще представим по няколко примера от различните семантично-словообразувателни типове: аљинка, вечерка, врвинка, кошуљка, чикулатка; баничка, воденичка, рукавичка; брадичка, чергичка, чорбичка; жештинка, лешинка, путинка, чорбинка.
Компаративният анализ на именните деминутиви със суфикс –к(а) и неговите разширени варианти -ичк(а), -инк(а) показва стабилност и историко-езиков континуитет в употребата на суфикса при деривацията на съществителните от женски род с деминутивно значение, както в призренско-тимошките говори, така и в българския език.
Анализираният лексикален материал потвърждава три идентични семантично-словообразувателни модела в двата изследвани южнославянски езикови идиома. Най-продуктивен е семантично-словообразувателният тип на деминутивите, образувани с прост суфикс –к(а) от основите на непроизводни съществителни от женски род на -а от типа долинка < долина, кошуљка < кошуља (в призренско-тимошките говори), или от основата на непроизводните съществителни на -а, -я напр. градинка < градина, килийка < килия (манастирска килия) (в българския език)[5].
Лексикалният материал в Обратния речник потвърждава високата продуктивност на суфиксалните деривати, образувани с помощта на суфикса -че, за категорията на именните деминутиви от ср. р, а тук ще представим само няколко примера: барче, градче, животинче, камъче, кафениче, кебапче, клонче, купче, листче, пеленаче, сестриче, хапче, храстче, цветче, чорапче, джобче, шоколадче[6].
Изследвайки деминутивните деривати от ср. р., установихме, че в призренско-тимошките говори е най-продуктивен суфиксът -че[7]. В настоящото изследване е направен семантичен анализ на деминутивите на -че, а също така е обърнато внимание и на отношението между суфикса -че и произвеждащата основа[8]. От многобройните деминутиви от този словообразувателен модел ще дадем само отделни примери за различните семантични типове[9]: амбарче, долинче, ливаче, марамче, столиче; вутиче, габриче, зградиче, бачиче, избиче, казаниче, крошњиче; зајче, јаганче, кравче, бравче, јарче, кокоче, телче, веприче, овниче, петличе; бепче, бећарче, гостинче, девојче, близначе, боједашче, мушкарче.
В Обратния речник при именните деминутиви от ср. р. се наблюдава и словообразувателен модел със суфикс -це и неговите разширени варианти -енце, -ънце, -ълце (алце), -ице[10]: дръвце, млекце, огледалце, колелце, зрънце, коленце, сърненце, магаренце, местенце, момченце, детенце, прасенце, агънце, платънце, брашънце, влакънце, стъкълце, масълце, млечице.
Нашето проучване на деминутивните съществителни от ср. р. със суфикс -це и неговите разширени варианти -енце, -алце, -илце, -анце (-ънце) в призренско-тимошките говори показва идентичност на словообразувателните модели със суфикси -це, -анце (ънце), -енце, -алце със същите в българския език, но с тази разлика, че в призренско-тимошките говори в определени случаи се извършва вокализация на еровия вокал в а, което се потвърждава и от следните примери: имањце, колце, крилце, сенце; аљинченце, вистанченце, поприченце, саченце, зајченце, петличенце, момченце, девојченце, говеченце, кравченце, листенце, прстенце, јаренце, бибенце (гушче, пловче), бебенце, унученце; зевкалце, дувалце; цедилце, белилце, острилце; брашънце, гројзънце, житънце, ситънце.
Лексикалният материал от Обратния речник дава възможност да се направи семантичен анализ на деминутивите в българския език, съдържащи споменатите вече суфикси, и по този начин да се установи степента на близост с призренско-тимошките говори, начините на развитие на деминутивното и хипокористичното значение, отношението дериватите от първа и втора степен[11]. С помощта на подобно компаративно изследване бихме получили ясна картина за тъждествените или различните семантични и словообразувателни модели в призренско-тимошките говори на сръбския език и в българския език като близкородствени езици в контакт, които все пак в историко-лингвистичен аспект притежават собствена индивидуалност.
От категорията на именните деминутиви от ср. р. ще споменем и дериватите със суфикс -ле, откриващи се в Обратния речник на българския език: книжле, мъжле, козле, воле, орле, носле, братле, петле, котле, мишле[12].
При изследването на деминутивите от ср. р., завършващи на суфикс -ле в призренско-тимошките говори, стигнахме до интересната констатация за присъствието на тези деминутиви единствено в Тимочкия диалектен речник на Якша Динич (Тимочки дијалекатски речник Јакше Динића)[13]: бичле ‘дем. од бич, малък бич’, ижле ‘дем. од хижа, къщичка’, капутле, трупле, снопле, топле, џакле, шегртле.
Дали суфиксът -ле е отличителна особеност само на тимошките говори, е трудно да се каже, тъй като диалектните речници по принцип се стремят към представяне на лексикалната система чрез всички части на речта и тяхната семантична структура, и в този смисъл не може да се очаква изчерпателност при представянето на словообразувателната система на въпросния диалект.
Обратният речник на българския език съдържа голямо количество лексикален материал за деминутивните прилагателни. Тук ще представим само ограничено количество примери, за да покажем продуктивните словообразувателни модели при прилагателните имена с деминутивно значение в българския език[14]. Става въпрос за суфиксите -ък: широчък, височък; -ичък: слабичък, грубичък, хубавичък, глупавичък, новичък, лекичък, големичък, червеничък, грозничък, богатичък, глухичък[15]; -икав: зеленикав, жълтеникав, кафеникав, червеникав; -ичав: жълтеничав; -оват: слабоват, грубоват, грозноват, глуповат, простоват.
С помощта на словообразувателния анализ на деминутивните прилагателни в призренско-тимошките говори установихме, че и тук, както и в българския език, най-висока е продуктивността на суфиксалното словообразуване. Сред най-продуктивните суфикси е суфиксът -ък със своите разширени варианти са -ачък, -ачак, -ечък, напр: дибочък, широчък, височък, тежачък, нисачък, кротачък; простачък, лъкачък, слабачък, убавачък; скупачак, густачак, пуначак, сувачак; малечак; -икав: жутњикав, љутњикав, зеленикав, ладњикав, студењикав, црвењикав; суфиксът -ичав се появява в префиксално-суфиксалните деминутивни прилагателни: узбрдичав, наблагњичав, нагорњичав, наљутњичав, накиселичав[16].
Налага се впечатлението, че Обратният речник съдържа най-богатия лексикален корпус за изследване на глаголните деминутиви. От изобилието на лексикални примери ще изберем само по няколко за различните словообразувателни начини: ПО- + ТГл (КМ) + ОВ: попътувам, попочивам, пошибам, поревавам, попродължавам, помърдам, поизлизам, потупам, пошетам, поскитам (се), почитам, потичам, погаля (се), подремя, похраня (се), подухвам; ПО- + ТГл (КМ + -к-) + ОВ: подъвкам, поиздялкам, подялкам, поодялкам, подрънкам, потъпкам, покръшкам; ПО- + префиксирани ТГл + ОВ: поразревавам се, понаслаждавам се, попридавам, поразпродавам, порастъжавам се, поразмотавам, поумълчавам се, позадълбочавам се, понаучавам се, понаскубвам, попроскубвам се, попридвижвам се, позагрижвам се, понапивам се; ПО- + префиксирани СГл (глагол от св.в.): позарадвам се, поразмърдам се, пораспродам, поолекне ми, поотлекне ми, попреболи ме, позаоблачи се, поизбързам, поприбързам, попричакам, поизчитам, попрочитам; ОТГл + -к- + ОВ: гризкам, дъвкам, свиркам, светулкам, дялкам, лумкам, цункам, дрънкам, тропкам, тупкам, шаркам, хълцукам[17].
Без съмнение едно по-детайлно проучване би очертало и други словообразувателни начини за образуването на деминутивни глаголи.
Изследването на глаголните деминутиви в призренско-тимошките говори показва идентичност със словообразуването в българския език. Тук ще представим само някои примери за следните словообразувателни модели: ПО- + ТГл (КМ + ОВ): побачкам се, повозим се, помајем се, повијем (мало, кратко плачем), позборим, поплачем, попојем, поткајем, посмејем се, поскубем, поручам, поработим, попоскам, попазим, пооратим (поразговарам), поодим; ПО- + ТГл (КМ + -к-) + ОВ: поглеткам, порипкам, поручкам, посвиркам, почиткам, погрваљкам се, помацкам; ПО- + префигирани СГл + ОВ: позакрпим, понаучим, поочистим, поуалим, посметем, поскарам (донекле изгрдим), попричекам, попридигнем се, позберем; ОТГл + граматичен (словообразувателен) формант -к- + ОВ: ручкам, рипкам, глеткам, свиркам, читкам, мацкам, грваљкам се, шеткам, риткам, тропкам, целивкам, трчкам[18].
Представената речникова лексика и очертаните паралели в образуването на деминутивни съществителни, прилагателни и глаголи в българския език и призренско-тимошките говори ясно открояват значението на Обратния речник на българския език, който представихме, и то не само за изследване на словообразуването в българския език, но и за компаративни проучвания с близкородствените говори. В такъв смисъл Речникът е изключително ценен източник на лексикален материал, преди всичко за изследвания на словообразувателната проблематика, но също така и за проучване на омонимията в българския език. В съответствие с изложените факти, Обратният речник на българския език (2011) на Българската академия на науките представлява значим лексикографски труд, както за българската, така и за славянската филология изобщо.
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
българския език: гл. (глагол); межд. (междуметие); предл. (предлог); прил. (прилагателно име); прич. (причастие); същ. (съществително име); част. (частица); числ. (числително име); за сръбския език: -к- (конфикс); КМ (коренна морфема); ОВ, (тематична гласна); ОТГл, (основа на дуративен (нсв.) глагол); ПО- (префикс по-); СГ ( глагол от св.в.); ТГл (дуративен (несв.) глагол).
БИБЛИОГРАФИЯ
Белић 1905: Белић, А. Дијалекти источне и јужне Србије. Београд: Српски дијалектолошки зборник I. СКА.
Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1999: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София: Издателска къща „Петър Берон“.
Бошковић 2000: Бошковић, Р. Развитак деминутивних наставака са елемментима k и c. Београд: Основи упоредне граматике словенских језика. Требник, 268–302.
Жугић 2007а: Жугић, Р. Придевски деминутиви за означавање особина човека у призренско-тимочкој дијалекатској зони (семантичко-творбени аспект). Српски језик 12/1–2, Филолошки факултет у Београду и Филозофски факултет у Никшићу. Београд, 303–320.
Жугић 2007б: Жугић, Р. Придевски деминутиви у говорима призренско-тимочке дијалекатске зоне који се односе на особине ентитета из човековог окружења (семантичко-творбени аспект). Зборник радова Филозофског факултета Универзитета у Приштини, XXXVI. Косовска Митровица, 377–391.
Жугић 2007в: Жугић, Р. Глаголски деминутиви с префиксом ПО- у призренско-тимочким говорима. ЗбМСФЛ L. Нови Сад: Матица српска, 257–270.
Жугић 2012а: Жугић, Р. Именичке изведенице суфиксима -ЦЕ, -Е, -ЛЕ у призренско-тимочким говорима. ЗбМСФЛ LIV(2). Нови Сад: Матица српска, 193–202.
Жугић 2012б: Жугић, Р. Семантичке реализације суфикса -ЧЕ у именичким изведеницама средњег рода у призренско-тимочким говорима. Зборник радова Филозофског факултета Универзитета у Приштини, XLII(1). Косовска Митровица: Филозофски факултет, 223–230.
Жугић 2014а: Жугић, Р. Микротопонимија доњег слива Јабланице (семантичко-творбени аспект). Монографије 20. Београд: Институт за српски језик САНУ.
Жугић 2014б: Жугић, Р. Деминутивне именичке изведенице на суфикс -КА у призренско-тимочким говорима и бугарском језику. Зборник радова са Међународног научног скупа у Темишвару, 17–19. октобра 2014 (у штампи).
Жугић 2014в: Жугић, Р. Дијалекатски творбени елементи у песничком језику Власте Ценића, Зборник радова (Међународни научни скуп, Дијалекти српског језика: истраживања, настава, књижевност 1, одржан 11. и 12. априла 2014, у Лесковцу) (у штампи).
Марков 1960: Марков, Б. Именице с наставцима -че и -чић, Наш језик X/7–10, 228 – 246.
Марковић 2000: Марковић, Ј. Говор Заплања. Београд. Српски дијалектолошки зборник XLVIII. САНУ и Институт за српски језик.
Младенов 2000: Младенов, М. Бугарско-српски речник (Българско-сръбски речник). Београд: Завод за уџбенике и наставна средства.
Радева 1987: Радева, В. Българското словообразуване. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.
Радић 1984: Радић, П. Именички деминутивни суфикси -че и -иче у говору села Милошева у Великом Поморављу. Јужнословенски филолог XL, 149–165.
Стакић 1988: Стакић, М. Деривациона фонетика именица и придева у јужнословенским језицима. Београд: Филолошки факултет.
Превод Росица Стефчева
