В настоящия текст ще се опитаме да представим един възможен модел за анализ на глаголите rozumět в чешки език и разбирам в български език. Целта на това изследване е да проследим степента на семантичната еквивалентност при посочените лексеми и нейното отражение на граматическо ниво. Акцентът на изследването ще бъде поставен върху различията в рекцията на съпоставяните глаголи. Този проблем представлява интерес за съпоставителното езикознание както в теоретичен план, така и с оглед приложните му аспекти, свързани с превода, с преподаването и усвояването на един от двата езика като чужд.
Разбирам и rozumět принадлежат към семантико-синтактичната група глаголи verba sentiendi в семантичното поле „притежаване и обработване на информация“. При глаголите за мисловна дейност (verba cogitandi/putandi) е характерен партиципантът информация. В зависимост от това дали тази информация се приема, предава или притежава, могат да бъдат отделени различни подгрупи. В двата езика съществуват лексемите с общ произход ‘разбирам’ и ‘разумявам’, ‘rozumět’ и ‘rozebírat’, които, независимо от формалното си сходство, не са еквивалентни в семантично, стилистично и граматическо отношение.
За целта е използван комплексен подход, включващ съпоставителния метод, метод за анализ на тълкуванията на значенията, валентната теория и теорията за семантичните роли.
В чешкия синтаксис валентната теория е повлияна основно от теорията на Люсиен Тениер за граматиката на зависимостите и от теорията на Чарлз Филмор за падежната граматика (Енциклопедичен речник 2002: 517). В анализа си се придържаме основно към концепцията за изреченските модели на Франтишек Данеш (Данеш 1981). Съгласно тази концепция глаголът заема централно място в изречението заради свойството си да привлича известен брой определени форми на други думи (т.нар. валентен потенциал). Сборът от партиципантите, присъщи на даден предикат, Данеш нарича интенционално поле. Всеки партиципант се характеризира с определена семантична роля. С понятието семантична роля се свързват много термини и теории. В теорията на Филмор те първоначално са наречени „дълбоки падежи“ (Филмор 1968). В изследванията, свързани със семантичните роли, се срещат термини като „падежни роли“ и „семантични падежи", които са оспорвани поради асоциацията с морфологичната категория падеж. Редица автори употрбяват термините „актанти“, „семантични валентности“, „тета-роли“, „семантични роли“ и др. Тук използваме понятието „семантични роли”, което според Петя Несторова „дава пълно и точно описание на семантичните връзки и зависимости между предиката и именните групи в изречението“ (Нестерова 2008: 16). Броят на семантичните роли не е константен и различните автори посочват, че списъкът може да се допълва.
В анализа си по-долу, чрез т.нар „изреченски формули“, ще представим интенционалния потенциал (по Данеш) на всеки от разглежданите глаголите, ще уточним семантичната роля на отделните партиципанти и ще експлицираме отношенията им на граматично ниво. С глаголите за мисловна дейност могат да бъдат свързани различни семантични роли, при анализа по-долу сме използвали следните:
1. експериенцер (Exp) В развитието на теорията за семантичните роли, някои автори (Богданов, Чейф, Несторова) посочват експериенцера (или експериентор) като роля, свързана с ментални предикати (цит. по Нестерова 2008: 22). Тук под това понятие имаме предвид одушевен субект, носител на психическо действие.
2. перцептив (Per). Според Валентин Богданов с ролята перцептив се изразява „обект на психическо или физическо действие или състояние“ (цит. по Несторова 2008: 56).
3. начин (Mod) по Ю.Д. Апресян тази роля отразява начина на реализиране на действието (по Любенова 2006: 84–85).
При формалното представяне на изреченските модел сме използвали и следните символи и съкращения:
VF – Verbum finitum
Nom – именителен падеж
Akuz – винителен падеж
Dat – дателен падеж
Instr – творителен падеж
Adv – наречие или адвербиален израз
Пр. доп. – пряко допълнение
Непр. доп. – непряко допълнение
ОП – обстоятелствено пояснение
Ч – чешки език
Б – български език
Чрез анализ на значенията на глаголите rozumět и разбирам ще определим задължителните позиции на партиципантите в изреченските модели, сематичните им роли и ще представим реализацията им на граматично ниво. Ще разгледаме единствено дефинициите на значенията, свързани с притежаването и обработването на информация. Изходен език при съпоставителния анализ е чешкият.
Езиковият материал, върху който се правят наблюденията, е ексцерпиран от следните лексикографски източници: Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost (Речник 1994) и Slovesa pro praxi (Валентен речник 1997) за чешки език, Български тълковен речник (Речник 2008) и Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език на Мария Попова (Валентен речник 1987) – за български. Изреченията, използвани като илюстративен материал, са от валентния речник Slovesa pro praxi.
При анализа на значенията определяме общото им тълкуване според речниковите дефиниции.
Тълкуването на основното значение на глаголите rozumět и разбирам може да бъде представено така: ‘с ум долавям смисъла, значението на нещо‘.
Да разгледаме следните примери:
Ч: Janа rozumí jeho slovům.
Б: Яна разбира неговите думи
Ч: Studenti nerozuměli textu.
Б: Студентите не разбраха текста.
Формалният изреченски модел, отразяващ отношенията между участниците в ситуацията, може да бъде представен по следния начин:
Ч: Expnom – VF – Perdat
Б: Expподл – VF – Perпр. доп.
Ч: Expnom – VF – Perdat
Б: Expподл – VF – Perпр. доп
Лявовалентната позиция се характеризира със семантичната роля експериенцер (Exp). Граматически е изразена с именителен падеж в чешки език, съответно с подлог в български. Дясновалентната позиция е заета от партиципант със семантичната роля перцептив (Per).
Общото тълкуване на основното значение на съпоставяните глаголи определя идентични семантични роли в двата езика, които са представени по различен начин на граматично равнище. В чешки език е налице употреба на дателен падеж, в български тези отношения са представени с пряко допълнениe (което в синтетичните славянски езици се свързва с винителен падеж).
Друга възможна семантична роля при това значение е начин (Mod), изразена чрез наречие или адвербиална фраза и в двата езика със сходна формула:
Expnom – VF – Modadv
Примери:
Ч: Petr rozumí dobře.
Б: Петър разбира добре.
При второто тълкуване ‘имам познание по определен език’ в чешки език също се използва наречие, за разлика от български, където граматически перцептивът се изразява с име или именна група (срв. чешки/ чешки език) като пряко допълнение.
Ч: Pavel rozumí česky.
Expnom – VF – Peradv
Б: Павел разбира чешки.
Expподл – VF – Perпр. доп.
Следващото значение, при което наблюдаваме еквивалентност в значението при глаголите rozumět и разбирам, може да бъде представено с тълкуването: ‚имам познания, добре познавам, схващам нещо‘.
Ч: Já nerouzmím chemii.
Expnom – VF – Perdat
Не разбирам от химия.
Expподл – VF – Perот непр.доп.
В чешки език в това значение при изразяване на ролята перцептив се употребява отново безпредложен дателен падеж, а в български – непряко допълнение с предлог от. Налице е отново разлика на граматическо ниво.
В значението ‘схващам нещо по някакъв начин’ на глаголите rozumět и разбирам граматическата реализация също не е сходна.
Ч: Petr té zpravě rouměl špatně. Expnom – VF – Perdat – Modadv
Б: Петър разбра погрешно тази новина. Expподл – VF – Perпр.доп. – Modadv
Тук отново перцептивът е с дателен падеж без предлог в чешки, докато в български има пряко допълнение, начинът се изразява с наречие/адвербиална фраза в двата езика.
Възможно е и друго представяне на партиципантите на повърхнинно ниво. В чешки език перцептив може да се изрази с творителен падеж без предлог или с предлога pod, а ролята начин – с безпредложен винителен падеж:
Ч: Tímto termínem rozumí autor neplnovýznamové výrazy.
Expnom – VF – Perinstr – Modakuz
Ч: Pod těmi slovy rozuměla matka něco jiného.
Expnom – VF – Perinstr – Modakuz
В български език начинът се изразява с обстоятелствено пояснение в съчетание с предлог като или безпредложно. В първия случай перцептив се представя с пряко допълнение, а във втория – с непряко и предлога под.
Б: Този термин авторът разбира като непълнозначни изрази.
Expподл – VF – Perпр.доп. – Modкато ОП
Б: Под тези думи майката разбираше нещо друго.
Expподл – VF – Perпод непр.доп. – Modоп.
Две от значенията на глаголите са семантично нееквивалентни. Франтишек Данеш разглежда rozumět със значение: ‚идентифицирам членоразделни звукове‘, като в този случай глаголът спада към семантичната група на предикатите за сетивно възприятие. В ексцерпираните речници това значение не е обособено нито за български, нито за чешки език. Като илюстративен материал ще приведем пример, даден от Фр. Данеш:
Na galerii není hercům / mluvenému slovu dobře rozumět (Данеш, 1981: 212).
Семантични еквиваленти на това значение в български език могат да бъдат лексемите чувам и долавям.
На значението, представено в български език с тълкуване: ‘досещам се, получавам информация за някого/нещо’ в чешки език отговаря глаголът dozvědět se. Разбирам с това тълкуване е свързан с мисловна дейност, но от гледна точка на партиципанта информация разбирам тук попада в подгрупата за получаване на информация. Тъй като посочените две нееквивалентни дефиниции не са свързани с интересуващото ни семантично поле, те не се разглеждат в настоящото изследване.
Чрез представената съпоставка можем да стигнем до следните изводи: глаголите разбирам и rozumět са семантично еквивалентни в значенията, разположени в семантичното поле „притежаване и обработване на информация“. Разлики се проявяват на граматическо ниво и са свързани преди всичко с историческото развитие на двата езика.
Интерес представлява дативната рекция на rozumět, нетипична за редица славянски езици (срв. рус: Иван понимает задание, укр: Іван розуміє завдання, ср: Иван разуми задатак, хърв: Ivan razumije zadatak), където глаголът със значение ‘разбирам’ е с винителна рекция. В представения модел на изследване би могъл да се включи и сравнително-историческият метод за диахронен анализ на тези и други различия в глаголната рекция. Такова сравнително описание може да намери приложение в решаването на редица методологически проблеми, свързани с превода, изучаването и преподаването на двата езика като чужди. За пълнота на изследването би могъл да се включи още и компонентният анализ.
БИБЛИОГРАФИЯ
Валентен речник 1987: Попова, М. Кратък валентен речник на глаглите в съвременния български книжовен език. София: Издателство на БАН, 1987.
Валентен речник 1997: Svozilová, N., Prouzová, H., Jirsová A. Slovesa pro praxi. Praha: Academia, 1997.
Данеш 1981: Dáneš, Fr., Hlavsa, Zd. A kol. Větné vzorce v češtině. Praha: Akademia, 1981.
Енциклопедичен речник 2002: Encyklopedický slovník češtiny. Praha: Lidové noviny,
Любенова 2006: Любенова, Е. Семантика на творителния падеж в горнолужишките езици. Пловдив.
Нестерова 2008: Нестерова, П. Семантични и синтактични особености на предикати в българския език. Пловдив.
Речник 1994: Filipec, J. a kol. Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha: Academia.
Речник 2008: Андрейчин, Л. и кол. Български тълковен речник. Четвърто издание. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София: Издателство „Наука и изкуство“.
Филмор1968: Fillmore, Charles J. The Case for Case.// Universals in Linguistics Theory, New York, 1968. http://linguistics.berkeley.edu/~syntax-circle/syntax-group/spr08/llmore.pdf.
