1. Увод
Преди около 200 години много българи преминават река Дунав към Румъния и се преместват в покрайнините на Букурещ. В някои селища все още живеят техни потомци, говорещи български език. В настоящия доклад се представят някои специфични характеристики на местоименните клитики в българските говори, които се използват в с. Брънещ и с. Валя Драгулуй, Румъния. Брънещ е разположен на 23 км. източно от Букурещ в окръг Илфов, а Валя Драгулуй – на 28 км. южно от Букурещ в окръг Гюргево. Според някои автори (Роман 1984: 137–138; Младенов 1993: 34–35) българите са се заселили в селата от края на XVIII в. до началото на XIX в. Това са българи от села в Силистренско и Русенско, т. нар. гребенци (Романски 1930: 432; Болокан 1958: 491; Димчев 1969: 180–190; Жечев 1983: 56, 59; Младенов 1993: 34–35). Съдейки по произхода на жителите на Брънещ и Валя Драгулуй, и двата говора най-вероятно принадлежат към т. нар. гребенски говор (Кочев 1969). Затова в настоящия доклад ще наричаме говорите условно „гребенски говор в Румъния“.
Авторът на този доклад посети селата три пъти – през пролетта и есента на 2012 г. и през есента на 2013 г. Голямата част от информаторите са 80-годишни. Всички интервюта с тях бяха записани с цифров диктофон. По този начин всички материали в този доклад са събрани и транскрибирани от автора. След всяко изказване са посочени мястото, датата и номерът на файла, откъдето са свалени изказвания. „В“ означава „Брънещ“, а „V“ – Валя Драгулуй.
2. Употребата на местоименните клитики
2.1. Словоред
Гребенският говор в Румъния споделя до известна степен едни и същи характеристики с книжовния език относно употребата на местоименните клитики. Същевременно с това в гребенския говор в Румъния се наблюдават някои специфични характеристики. На първо място ще бъдат анализирани словоредните особености на местоименните клитики.
В книжовния език местоименните клитики не могат да стоят в абсолютно начало на изречение. В гребенския говор в Румъния обаче е напълно възможно местоименните клитики да заемат началната позиция в изречението. Затова в него местоименните клитики винаги стоят пред глагола за разлика от книжовния език. Докато в книжовния език местоименните клитики „плуват“ по отношение на позицията спрямо глагол, в гребенски говор те не „плуват“, а по-скоро са статични. Вижте примери с винителния (1) и дателния (2) падеж на местоименните клитики.
(1) а. Мъ булъ̀ът кракъ̀ъта. (V130926_002)
b. Мъ д̀ади б̀абътъ нъ шкоў̀алъ[1]. (V120508_005)
c. Ги вѝкъф т̀укъ. (B130927_002)
d. Съ разбѝръм у̇бе съз нѐгу. (B120509_003)
(2) а. Ми д̀а ди патладжѐни[2] зелѐни такѝс. (B131004_001)
b. Ви благудар'̀а ут сѐту съ̀рци. (B121102_001)
c. Му к̀азаф фсѐту. (B130927_002)
d. Ми арѐсъў дъ пуй̀ъ. (B121031_001)
Изключение в това отношение прави случаят, когато глаголът, с който се употребяват местоименните клитики, е в повелителна форма. В такъв случай местоименните клитики задължително стоят след глагола. (вж. (3)).
(3) а. Д̀ай ми йъ б̀або. (B131003_001)
b. Пѝтай мъ, какў̀о дъ ти к̀ажъ. (V130926_002)
c. Кажѝ ми на мѐне б̀ългарски. (V120508_005)
d. Зъннѝ мъ тѝ нъ мѐне. (B131006_001)
Следователно, като цяло може да се каже, че в гребенския говор в Румъния позицията на местоименните клитики спрямо глагола се определя в зависимост от формата на самия глагол. С други думи, позицията не се определя по синтактичен фактор както в книжовния език, а според морфологическата характеристика на глагола.
Обаче това словоредно правило не важи за няколко изказвания на най-стария информатор, който е 88-годишен, от с. Брънещ. Местоименните клитики следват глагола, въпреки че глаголът не е в повелителна форма.
(4) а. Дунѐсъў гу пъ т̀у й детѐ. (B120504_003)
b. Мене каза ми господин Флорин. (B120504_003)
c. Мол'а съ на го̀спод'а. (B120504_003)
d. Той, стр̀увъ ми съ, чи и рудѐн у Бълг̀арийъ. (B120504_003)
Тук трябва да се каже, че освен подобния словореден модел на местоименните клитики, в изказванията на този информатор се наблюдава и вече посоченият словореден модел, в който местоименните клитики стоят пред глагола в началната позиция на изречението (вж. напр. (2d)). Информаторът е известен в селото като най-добре запазил българския си говор. Това се потвърждава и от автора на настоящия доклад по време на тереното проучване. Оттук възниква възможността, словоредният модел в пример (4) да е първичен в говора. Това може да се потвърди само в сравнителния анализ с гребенския говор в България, откъдето са дошли техните прадеди. В това отношение ще има нужда от по-подробни анализи. От друга страна, може да се предполага, че специфичните характеристики на местоименните клитики, може да се отнесат към по-късно развита особеност на гребенския говор в Румъния. Обаче Ив. Кочев (Кочев 1969: 8) посочва, че в гребенския говор в България също се наблюдава употребата на местоименните клитики в началото на изречението. Но съдейки по наличието на примери и със следглаголна употреба на местоименните клитики в работата на Ив. Кочев (1969), това правило не важи винаги. Оттук може да се предположи, че преди време в гребенския говор са съществували и двата варианта за словоредния модел, но най-вероятно по-късно се е разпространила началната употреба на местоименните клитики и съответно с това тяхната постоянна предглаголна употреба.
2.2. Посесивна употреба
Както е известно, в българския книжовен език местоименните клитики в дателен падеж могат да се използват и като притежателно местоимение, тоест те имат „посесивна употреба“. Това се наблюдава и в гребенския говор в Румъния.
(5) а. Ше пл̀ачът м̀айка ти и тѐйку ти. (B131003_001)
b. Тѐйку му бѐши на примърѝйъта[3]. (B121031_001)
c. Жин̀а му, жѐнката на господѝн Фло̀рин, т'̀а би л'ѐкар. (B121102_001)
d. Зѐпъ дъштер'̀а та на веришоў̀а ръ[4] ми. (B121108_001)
Както личи от посочените примери, местоименните клитики с посесивна функция стоят след съществителните имена. Освен тази приименна позиция, местоименните клитики могат да заемат и приглаголна позиция.
(6) а. К̀ак ти и имѝту? (B130927_002)
b. Й̀а дъ пѝшеш т̀укъ к̀ак ти и имѐту. (B121029_001)
c. Ми разбул'̀а мунчѐту. (B130927_002)
d. И умр'̀а чил'̀а ку. (V130926_002)
Затова може да се изтъкне, че в гребенския говор в Румъния се наблюдават не само приименната употреба с местоименните клитики, но и приглаголната им употреба (по терминологията на Н. Ницолова (Ницолова 2013), съответно „вътрешна посесивност“ и „външна посесивност“). Подобна употреба на местоименните клитики има и в книжовния език[5]. Сравнете примерите с гребенския говор, в който е напълно възможно местоименните клитики да стоят в абсолютното начало на изречението, напр. (6c) и (6d).
(7) а. Видях книгата му.
b. Видях му книгата.
c. *Му видях книгата.
Тези местоименните клитики с посесивна функция могат да се използват заедно с кореферентна именна фраза. Именната фраза може да бъде изразена или с пълна форма на личното местоимение, или с лексикална именна фраза. Удвояването може да се осъществи както по лява, така и по дясна дислокация[6].
(8) а. Тѐбе к̀ак ти и ѝмиту? (V130926_002)
b. К̀ак ти и имѝту на тѐбе? (B131003_001)
c. На нѐйъ и имѝту и Йамѝлийъ. (B120509_003)
d. А̀с тр'̀абъ дъ му уто̀р'ъ на нѐгу учѝте. (B120504_003)
Наблюдава се и примерът с т. нар. външна лява дислокация[7].
(9) Т̀ой му бѐши Драг̀ош ѝмиту. (V130926_002)
Също така удвояваният елемент може да бъде лексикална именна фраза.
(10) а. Му имѝту на мунчѐту ту̀ й Кѐнт. (B131006_001)
b. Тѐйку ѝ на ма̀ма им̀аши роннѝни у Бълг̀арийъ. (V130926_002)
c. Тѐйку му на м̀ойу тѐйку бѐши призон'ѐр[8] нъ бъ̀лгарите. (V130926_002)
d. Систръ̀ му на друг̀ару нъ момчѐту т̀уй. т'а гув̀ари със йап̀онците. (B121102_001)
Подобното удвояване може да е засвидетелствано и в книжовния език, но както изтъква Ю. С. Маслов (1982: 305), то се среща рядко и има просторечен характер.
(11) а. новите му книги на Иван (Панчева 2004: 203)
b. Мъжът ѝ на Таса беше селски бикар. (Маслов 1982: 305)
Представените дотук примери показват, че в гребенския говор в Румъния местоименните клитики с посесивно значение се използват по различни структурни модели. Често се срещат и „външната посесивност“, и удвояването. Следователно, може да се каже, че разнообразните структурни модели са една от характерните особености при употребата на местоименните клитики в гребенския говор в Румъния.
Същевременно трябва да се отбележи, че в гребенския говор в Румъния приименната употреба е ограничена до известна степен в сравнение с книжовния български език, където приименната употреба е общоприета книжовна норма. Макар че има и примери с „вътрешната посесивност“, тя може да се употребява само с ограничени брои съществителни, които означават роднински имена.
3. Съпоставка с румънския език
Някои характеристики, които се наблюдават в гребенския говор в Румъния, може да се отнесат към особеностите, характерни за румънския език. Понеже носителите на този говор попадат в румънско езиково обкръжение, тук ще бъде направен анализ в съпоставка с румънския език.
На първо място ще бъде разгледана словоредната характеристика на местоименните клитики. Както беше отбелязано, в гребенския говор в Румъния е възможно да се явяват клитиките в абсолютното начало на изречението и следователно общо взето те заемат позицията пред глагола за разлика от книжовния език. В румънския език местоименните клитики по принцип се слагат пред глагола дори когато те заемат начална изреченска позиция.
(12) а. Îi spun.
„Казвам му.“
b. Îl aştept.
„Чакам го.“
Затова може да се каже, че предглаголната позиция на местоименните клитики в гребенския говор в Румъния най-вероятно се е появила под румънско влияние. Въпреки че Ив. Кочев пише, че има подобната употреба и в гребенския говор в България (Кочев 1969: 8), в гребенския говор в Румъния изглежда, че употребата е станала по-стабилна.
Относно посесивната употреба на местоименните клитики, тя се наблюдава и в румънския език, но приименната употреба като пример (13) е ограничена и в съвременния език не се среща освен в поезиите (вж. Гуцу-Ромало ред. 2008: 202; Аврам и Коене 2008: 362 и др.).
(13) a. frumoasa-ţi carte (Гуцу-Ромало ред. 2008: 202)
„хубавата ти книга“
b. Faţa-i roşie ca focul strălucea de bucurie. (Аврам и Коене 2008: 362)
„Червеното ѝ лице като огън блестеше от щастие.“
В румънския език приименната употреба е доста ограничена, но вместо нея широко е разпространена приглаголната употреба на местоименните клитики.
(14) a. Ţi-am văzut cartea. (Гуцу-Ромало ред. 2008: 202)
„Видях ти книгата.“
b. Ne felicităm copiii. (Стоянова 1998: 74)
„Поздравяваме си децата.“
При това трябва да се отбележи, че местоименните клитики могат да се явяват в начална изреченска позиция. Както беше посочено по-горе, гребенският говор в Румъния притежава по-честа употреба на външната посесивност. От друга страна, Ив.Кочев (1969: 62) пише за наличието само на приименната употреба на местоименните клитики с посесивна функция в гребенския говор в България (Кочев 1969: 62). Поради това може да се смята, че употребата на външната посесивност широко се е разпространила по-късно в румънско обкръжение.
Също така удвояването на местоименните клитики в посесивна употреба може да се реализира и в румънския език. То се осъществява и по модела на лявата дислокация, и по модела на дясната дислокация.
(15) a. Copilului i-au căzut dinţii de lapte. (Гуцу-Ромало ред. 2008: 470)
b. I-au căzut dinţii de lapte copilului.
„На детето му паднаха млечните зъби.“
Съществителното име в дателен падеж се удвоява с помощта на кореферентната местоименна клитика в дателен падеж. В румънския език подобно удвояване е напълно възможно и в книжовния език и даже в някой случай става задължително (вж. Гуцу-Ромало ред. 2008: 470–471). По-честата употреба на удвояването в румънския език най-вероятно способства за развитието на удвояването в гребенския говор в Румъния. Затова като цяло може да се смята, че наличието на разнообразните структурни модели на употребата на местоименните клитики с посесивно значение в гребенския говор в Румъния е свързано с румънското влияние.
4. Заключение
В настоящия доклад бяха представени някои особености на местоименните клитики в гребенския говор в две села в Румъния и беше направен анализ в съпоставка с книжовния български и румънския език. Вследствие на анализа се изяснява, че в гребенския говор в Румъния се наблюдават характерните особености за словоредния модел и за употребата на местоименните клитики с посесивна функция. Разгледаните примери показват, че местоименните клитики като цяло могат да заемат началната изреченска позиция и затова тяхната позиция спрямо глагола може да се определи не по синтактичния фактор както в книжовния език, а по морфологическата характеристика на самия глагол. А също така външната посесивност е често срещан модел в гребенския говор в Румъния и са засвидетелствани различни структурни модели при удвояването. Понеже в румънския език се наблюдават подобни особености и говорещите гребенския говор в Румъния са билингви, може да се предположи, че характерните особености в гребенския говор в Румъния най-вероятно са се появили вследствие на езиковия контакт с румънския език. Нужни са обаче по-конкретни съпоставителни анализи както с гребенския говор в България, така и с румънския език, за да се уточни дали наблюдаваните езикови изменения са в резултат на езиковия контакт с румънския език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Джонова 2004: Джонова, М. Конструкции от типа ‘Аз ми се струва’ в българската разговорната реч. Проблеми на българската разговорна реч. кн.6: 107–116.
Димчев 1969: Димчев, К. Говорът на българите от с. Валя Драгулуй, СР Румъния. Фонемна система. Годишник на Софийския университе. Фак. слав. филол., 63: 185–286.
Димчев 1974: Димчев, К. Морфологично-синтактични модели, установени под румънско влияние в българския говор на с. Валя Драгулуй (Румъния). В памет на професор Стойко Стойков (1912–1969). Езиковедски изследвания: 255–259.
Жечев 1983: Жечев, Н. Към историята на изучаването на българските емигрантски заселища в Румъния през Възраждането. (По случай 100 години от рождението на акад. Стоян Романски). Българска етнография, кн. III: 51–60.
Кочев 1969: Кочев, Ив. Гребенският говор в Силистренско. С особен оглед към лексикалната му система. Трудове по българска диалектология, кн. V. София: Издателство на БАН.
Маслов 1982: Маслов, Ю. С. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.
Младенов 1993: Младенов, М. Сл. Българските говори в Румъния. София: Издателство на БАН.
Ницолова 2013: Ницолова, Р. Някои особености на българските посесивни конструкции в сравнение с чешкия език. Славянските езици отблизо. Сборник в чест на 70-годишнината на доц. Янко Бъчваров: 183–195.
Романски 1930: Романски, Ст. Българите във Влашко и Молдова. Документи. София: Държавна печатница, 1930.
Станков 1982: Станков, В. За дателните местоименни клитики в българския език. БЕ, No.6: 494–502.
Стоянова 1998: Стоянова, Д. Румънска граматика. София: Наука и изкуство.
Сугаи 2014: Сугаи, К. 2014. Удвояване на допълнението в българския говор на с. Брънещ, Румъния. Проблеми на социолингвистиката, т. XI: 115–120.
Avram 2008: Avram, L. & M. Coene. Romanian possessive clitics revisited. Clitic Doubling in the Balkan Languages:361–387.
Bolokan 1958: Bolocan, Gh. Cu privire la corelaţia de sonoritate în graiul bulgar din comuna Brăneşti. Studii şi cercetări lingvistice, 4:491–495.
Romano 2008: Guţu Romalo, V. et al. (eds.) Gramatica limbii române II, Enunţul, Tiraj nou, revizuit. Bucureşti: Editura Academiei Române.
Pancheva 2004: Pancheva, R. Balkan possessive clitics. The problem case and category. Balkan syntax and semantics: 175–219.
Roman 1984: Roman, L. Aşezări de bulgari şi alţi sud-dunăreni în Ţara Românească (1740–1834). Relaţii româno-bulgare de-a lungul veacurilor. Studii, Vol. II: 126–143.
Stateva 2002: Stateva, P. 2002. Possessive clitics and the structure of nominal expressions. Lingua, No. 112, 8: 647–690.
