В последните десетилетия с възможността да се пътува почти без ограничения и с лесния достъп до интернет вниманието на хората се насочи повече към световните събития, отколкото към регионалните. В същото време регионалните медии продължават да съществуват и дори броят им се увеличава. Ето защо ни се стори интересно да проследим какво се случва с тези медии, какви събития представят, какво е въздействието им, какъв е начинът им на изразяване. Нашият интерес към проблематиката датира от 2009 г., като през тези години следяхме тенденциите в медийния сектор, като съсредоточихме вниманието си върху няколко от най-представителните издания, радиостанции и телевизии – в-к „Струма“ и в-к „Вяра“, Радио Благоевград, радио Фокус Пирин, Дарик радио – Благоевград; ТВ ОКО, ТВ ДАРТС, БНТ Пирин/БНТ2.
Изключителната роля на регионалните медии е в това, че те информират читателите си за събития от местно значение. Понякога нуждата от такива медии се подценява. Онези, за които медиите са сериозна и далечна институция, която информира за събития от национален и световен мащаб, трудно възприемат местните новини. Героите в тях могат да са твърде познати, твърде близки, което кара аудиторията да не ги приема насериозно. В същото време решенията на местните институции, събитията, които засягат регионалната икономика, проблемите на местната инфраструктура и т.н., имат пряко влияние върху живота на хората, които живеят там. От една страна, обсъжданите лица могат да са ни близки, роднини, съседи – скъсената дистанция снижава стила; от друга, личната ангажираност на читателите, слушателите и зрителите към участниците в събитията влияе добре на рейтинга.
Регионални вестници – в-к Струма и в-к Вяра
Струма е на пазара от вече далечната 1992 г. Вестникът излиза 6 пъти седмично. Въпреки несъмнената си хегемония допреди известно време, в последните четири години преживява и катаклизми. До 2011 г. Струма беше от малкото останали издания, които се издават в трудночетивния формат А2. От 23.08.2011 г. форматът се смени с таблоиден. Промяната на формата беше оповестена няколко дни по-рано чрез съобщения на първа страница.
Почти година по-късно, през юли 2012 г., Струма и Марица са продадени на ГМ Прес АД, които притежават дялове от в. Стандарт и други централни издания. Промяната в собствеността поражда доста трусове – бившият зам.-главен редактор и син на основателката на Струма напуска вестника и създава конкурентно издание. Вестникът остава временно и без сайт, тъй като дотогавашният www.struma.com е собственост на бивш съдружник. С времето вестникът все пак изгражда свой сайт http://struma.bg/, но на онлайн пазара се бори със сериозната конкуренция на множество издания с названия, съдържащи името „Струма“ под една или друга форма.
През 2013 г. се извършва поредната важна промяна – дългогодишният главен редактор и бивш съсобственик на Струма Красимир Евлогиев подава оставка. Главен редактор става досегашната му заместничка Анелия Десподска.
Вестник Вяра излиза в гр. Дупница, но има свой офис в Благоевград. Изданието също има онлайн версия: http://viaranews.com. Форматът е А3. Публикува новини от Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка и Софийска област. Стилът и начинът на списване на вестника се променят драстично от 2012 г., когато бившата репортерка на Струма за Дупница Лидия Павлова става главен редактор.
Тъй като регионалните вестници имат ограничен обхват на разпространение, те се стремят към максимално широк кръг читатели с разностранни интереси. В желанието си за всеобхватност те се стремят да засягат разнообразни теми и предпочитат непретенциозния изказ. „Характеристика на медиите е многоезичието, защото функцията им е да дават право на мнение на всички обществени прослойки, да осигуряват възможност всеки да изразява отношение към ставащото на свой „език“, според своите принципи и представи за нещата“ (Ефтимова 2011: 133). Те отразяват дейността на местната власт, на местната културна общност, но също така забавляват с новини около местните знаменитости, с кръстословици, с любопитни факти; често публикуват практични съвети за домакинството и стопанството.
Това, което отличава местните вестници, е, че те често публикуват важни политически и икономически събития в региона, но представят гледната точка на институциите и публикуват пиар съобщенията на тези институции. Първите страници на двата вестника обичайно са заети от събития, свързани с известни политически или светски личности, като се набляга на техните действия, постижения, по-рядко неуспехи в професионален и личен план. Кметът на Дупница Методи Чимев пъчи гърди за втори мандат от купона на Цветан Цветанов; Над 500 души хапнаха от кметския курбан на Атанас Камбитов в Благоевград; Губернаторката Ирена Соколова пред министър Тодор Танев: В Перник даваме превес на професионалното образование според нуждите на икономиката (Вяра, 14.04.2015 г.); Шефката на Районен съд-Благоевград Е. Николова отлетя на 10-дневна визита в САЩ (Струма, 14.04.2015 г.) Продуцентът Маги Халваджиян: Радо Прашката от Петрич тормози телевизионни звезди, отправял е и сексуални заплахи, не е добре (Вяра, 14.04.2015); Биг Бенд Благоевград и Весела Нейнски зарадваха благоевградчани с великденски концерт (Струма, 14.04.2015); Директорът на театъра в Благоевград Р. Младенов подаде оставка, страх от съкращения скова актьори и служители (Струма 17.04.2015) и т.н.
Като цяло отношението към властимащите в тези вестници е положително, въпреки че има единични случаи на подадени жалби срещу медиите от страна на политици (така например депутатът Мая Манолова подава жалба в Комисията по етика срещу публикации във в-к Вяра в периода 28.06.2013 г. – 05.07.2013 г.).
На първа страница на вестника попадат не само известни личности. Много често журналистите (това важи особено за в-к Вяра) обръщат внимание на необичайни събития или необикновени съдби: Кюстендилският ром Димитър Илиев пъпли с буги уникат от 1957 г., вложи в него 15 000 лв.; Баба Хазарт от Кюстендил обожава Стефан Ишиаса и след 54 години брак: Имам две бучки на гърдата, но няма да се оперирам, не искам да се загрозявам за св. Петър (Вяра, 14.04.2015). Във вестник Струма по-често подобни материали се публикуват на вътрешните страници: 65-г. звеноводка от ТКЗС Ст. Янакиева от Петрич подкара семейството си за гъби, надява се на цена 10 лв./кг челядинки; Внук на експолицай спечели уникалното състезание по надхвърляне с яйца в с. Струма (Струма, 14.04.2015), но се случва да заемат и първа страница: Абитуриентка от Земеделската получи първия подарък за бала – „Тойота“, брои 1000 в. за дълга рокля и прическа (Струма, 17.04.2015).
Освен че информират за най-различни събития, свързани с властимащите и с популярните личности в региона, Струма и Вяра публикуват криминални новини, информират за културни, спортни и светски събития и т.н. Недостиг на попове провали честването на Великден в 6 села в петричкото Подгорие; С концерт и конкурс за най-здраво яйце празнуваха в Кресна; Замерят 19.-г. орлета с камъни в столицата, уплашеният съдия дава продължение до гол за съперника (Струма, 14.04.2015); Набезите на боксьора от Дупница Анжело Момчилов оставят в нокаут земеделците от Големо село, Борислав Димитров: Полиция и прокуратура си затварят очите за едно кило суджук, шефката на служба „Земеделие“ – Дупница, Елена Лозанова е за уволнение (Вяра, 14.04.2015).
Разбира се, регионалните вестници, както националните, засягат битовата проблематика – срещаме битови драми, лични истории, практични съвети и т.н.: „В кюстендилското село Жабокрът спазват златното правило: На бидон зеле 2 кг сол, два мамула царевица и вода, нищо друго, най-важно е претакането“ (Струма, 30.10.2013); Брат и сестра се хванаха за гушите заради наследство. Васил Попов от Блажиево: Неда Китова обра 500 кг грозде от лозето, наследство от брат ни, искам да ми го плати (Вяра, 30.10.2013) и т.н.
Нашите наблюдения засягат най-вече заглавията, тъй като те са особено специфични. От създаването си в-к Струма се отличава с особено многословни заглавия (Тодорова 2010). В последните години тази титрологична практика е характерна и за в-к Вяра. Нещо повече, в последно време заглавията в „Струма“ се опростиха значително, докато при „Вяра“ тенденцията е обратна. На 14.04.2015 г. и двете издания излизат с по пет материала на първа страница, като средната дължина на заглавията в Струма е 14 думи, а във Вяра – 24 думи.
Езиковите характеристики на двата вестника са резултат от две противоположни тенденции – на интелектуализация и на демократизация. От една страна, заглавията на изследваните вестници имат разширени именни групи, в текстовете се използват канцеларизми, термини, предпочитат се причастията и отглаголните съществителни вместо спрегнати глаголи и т.н., особено когато се отразяват политически и институционални събития: „Народният представител от ГЕРБ в Перник Ирена Соколова организира работна среща с представители на сирийската диаспора заради въпроса с бежанците у нас. Тя ще бъде днес в Народното събрание и на нея ще присъстват експерти от научната общност, работещи в областта на поведенческите и отношенческите посредничества“ (Вяра, 29.10.2013); „Спешни ремонтни дейности спасиха пропадането на пътя между общинския център Сатовча и село Кочан. Имаше опасност три населени места – Ваклиново, Жижево и Кочан, да останат откъснати от света. Причината за компрометирането на шосето бе огромно свлачище, което се активира през февруари тази година“ (Струма, 18.10.2013) и т.н.
От друга страна, както и в голяма част от националните вестници, и тук често се използват лексикални средства, характерни за ниския стилистичен пласт: героите от страниците на вестниците се назовават с прякори: Майката на Тото Мамината съди девера си К. Арнаудов за 40 500 лв. наем от ресторант „Байкал“ (Струма, 25.10.2013); Бившите авери Мамури и Мизурката запалиха война в ромската махала в Петрич, жена ранена със сабя в главата (Струма, 14.04.2015); Баба Хазарт от Кюстендил обожава Стефан Ишиаса и след 54 години брак: Имам две бучки на гърдата, но няма да се оперирам, не искам да се загрозявам за св. Петър (Вяра, 14.04.2015); срещат се универбати: През последните години с частната си фирма Василев работи за доста заменки на гори и земи в Разложкия район, и по-специално в местността Бетоловото.“ (Струма, 17.10.2013); Атрактивната фолкдива Татяна се развихри на дансинга в популярния парти център „Джулиани“, сексапилната певица блесна в секси тоалет, подбра за феновете си най-горещите си хитове и нито за миг не спря да танцува и да се забавлява с гостите в култовия клуб (Струма, 30.10.2013); жаргонни изрази – Бившите авери Мамури и Мизурката запалиха война в ромската махала в Петрич, (Струма, 14.04.2015); Танцьорът на ФТА „Актавис“ Евтим Малоселски стана юрист, посвети тапията на дядо си – бивш миньор, призна: Любимата е в процес на издирване (Вяра, 14.04.2015); Набезите на конете на боксьора от Дупница Анжело Момчилов оставят в нокаут земеделците от Големо село, Борислав Димитров: Полиция и прокуратура си затварят очите за 1 кило суджук, шефката на служба „Земеделие“ – Дупница, Елена Лозанова, е за уволнение“; (Вяра, 14.04.2015); чуждици: Кървав екшън в Петрич!; Губернаторката Ирена Соколова пред министър Тодор Танев...(Вяра, 14.04.2015), стилистично нееднородни словосъчетания: Отмениха пожарникарска глоба 200 лв. на школския директор Михаил Спасов; Цацаров погна тариката „прокурор“, който гази колоездачи (Струма, 14.04.2015), Пенсионерски преврат в Кюстендил! (Вяра, 17.04.2015); фразеологизми: Професия „шапка на тояга“: Военните магистрати бранят с всички сили правото да си клатят краката срещу депутатски заплати“ (Струма, 24.10.2013); „Черно море“ счупи яйцето на „Рилецо“ в дербито на кръга – 87:77, излезе трети в НБЛ; Полиция и прокуратура си затварят очите (Вяра, 14.04.2015); хиперболи: Набезите на конете на боксьора от Дупница Анжело Момчилов оставят в нокаут земеделците (Вяра 14.04.2015), Директорът на театъра в Благоевград Р. Младенов подаде оставка, страх от съкращения скова актьори и служители (Струма, 17.04.2015); метафори: „Миньор“ се изложи срещу „Героя“ в присъствето на кмета Иван Иванов (Вяра, 14.04.2015); 84-годишна благоевградчанка бе изпързаляна от телефонни измамници (Струма, 17.04.2015) и т.н.:
Много характерни за изследваните издания са синтактичната компресия: Войвода №1 (Струма, 24.10.2013); РЗИ началничка (Струма 29.10.2013); Хубавица №1 на Дупница (Вяра, 18.10.2013) обвинител №1 на Радомир - в Трън (Струма, 14.04.2015); бъги уникат (Вяра 14.04.2015) и т.н., както и юктапозиционното свързване: Изплатиха 45 млн. лв. субсидии на животновъдите, 11 500 000 лв. вземат тютюнопроизводителите по схемата за национални доплащания; РЗИ началничка изненада съпруга си с парти за 50-г. юбилей, брат му долетя от Москва специално за купона“ (Струма, 29.10.2013); „Георги Зарков иска зам.-председател на ОбС, Костадин Герчев поема комисия „Евроинтеграция“(Вяра, 29.10.2013); Благоевградската прокурорка Р. Митева-Насева става съдия в Петрич, обвинител №1 на Радомир - в Трън (Струма, 14.04.2015) Танцьорът на ФТА „Актавис“ Евтим Малоселски стана юрист, посвети тапията на дядо си – бивш миньор, призна: Любимата е в процес на издирване; Набезите на конете на боксьора от Дупница Анжело Момчилов оставят в нокаут земеделците от Големо село, Борислав Димитров: Полиция и прокуратура си затварят очите за 1 кило суджук, шефката на служба „Земеделие“ – Дупница, Елена Лозанова, е за уволнение“ (Вяра, 14.04.2015) и т.н.
В обобщение можем да кажем, че двата изследвани вестника имат сходен начин на изразяване. В последните години „Вяра“ като че по-рядко отразява институционалните новини и по-често използва некнижовни лексикални и граматични средства. Дългите и подробни заглавия с разширени именни групи, които преди 5 г. бяха характерни само за в-к Струма (Тодорова 2010), сега вече са „запазена марка“ и на двете югозападни принтмедии. В лексикално отношение Струма и Вяра не се отличават особено от националните вестници, за които също е характерен стиловият еклектизъм.
Регионални радиостанции – Радио Благоевград, Дарик радио Благоевград, Радио Фокус Благоевград В този сектор наблюденията са насочени, както към общественото радио, така и към представители на търговските радиостанции. Радио Благоевград е един от регионалните центрове на БНР. Фактът, че звучи в регионалния ефир от много повече време в сравнение с другите две радиостанции, няма как да не окаже влияние. Радио Благоевград се е превърнало в институция. То дейно участва в обществения, политическия и културния живот на областта, има своята твърда аудитория и ресурсите да бъде водещо пред конкурентите си. Останалите две радиостанции излъчват местна програма по няколко часа и в това отношение е трудно да бъдат сравнявани.
Като част от БНР ефирът на Радио Благоевград не се отличава твърде много като концепция, но има своите характерни черти, които създават един по-специфичен негов облик. В ефира се поставят на дневен ред обществено полезни теми, отнасящи се предимно до населението от региона. Радиото редовно дава възможност на слушателите си да се включват директно в ефир и да споделят мнението си по конкретни въпроси, което определено го доближава до аудиторията. Фолклорната музика е предимно от региона и е личен почерк на Радио Благоевград. Това е и причината радиото да бъде слушано от по-зрелите хора – почитатели на тази музика, както и то да се смята за защитник на българщината и родното.
Що се отнася до речта на радиото, трябва да се отбележи, че работещите там водещи и журналисти са професионалисти с опит и определен стереотип на работа, което се отразява на звученето като цяло. Прави впечатление в повечето случаи предварително подготвената, гладка и изчистена от случайни грешки реч, често доста книжен изказ, който в немалко случаи е и причината радиото да не се слуша от по-младежката аудитория. В последните години обаче радиото само инициира промени, приема на работа млади хора с идеята те да осъвременят до някаква степен звученето и концепцията на някои от предаванията.
Освен Радио Благоевград в ефира на Югозападна България излъчват и немалко търговски радиостанции. Част от тях се появиха още в началото на 90-те години на миналия век и много бързо привлякоха по-младежката аудитория. Внушителният брой радиостанции в Благоевградска област (във всеки град поне по едно радио, а някъде и по две) всъщност изведе региона на първо място по брой радиостанции в началото на този век. Интересно е, че част от тях продължават да излъчват и днес (Бела – Петрич, Дъга – Разлог, Бумеранг – Банско, Гея – Сандански и т. н.), оцеляват на пазара в тези нелеки години за радиото изобщо.
Понастоящем в ефира на Благоевград и областта излъчват и множество радиостанции с национално покритие, радиовериги/радиомрежи. В настоящия труд представяме онези от тях, които имат местно излъчване, като Дарик радио и радио Фокус, тъй като, разбираемо, те имат по-голяма аудитория.
Дарик радио Благоевград излъчва националната програма на Дарик радио и ежедневна регионална програма. Стегнатият му екип определено успява да улови най-важните събития и да ги представи в кратки, но информационно натоварени репортажи и интервюта. Подобна концепция продуцира едно динамично, актуално, информативно и ненатоварващо звучене. Същевременно излъчването е ангажирано, никога индиферентно и това не позволява да се създаде дистанция водещ – слушател.
Радио Фокус Благоевград е една от радиостанциите на радиоверигата ФОКУС. То разполага с достатъчно ресурси, които позволяват бързо отразяване на събитията. Радиото излъчва регионални информационни емисии на всеки половин час, както и собствени информационни, публицистични, исторически, развлекателни, културни, образователни и спортни предавания в рамките на регионалния ефир от 10 до 18 ч. Отчетлива негова черта е актуалната трафик информация, анкети, интервюта и коментари за деня. Като цяло в програмата си радиостанцията се стреми да отрази ритъма на града и областта, като проследява най-важното, което се случва.
Регионални телевизии – БНТ Пирин/БНТ2, ТВ ОКО, ТВ ДАРТС
Между избраните да бъдат наблюдавани в това изследване телевизии, БНТ Пирин, понастоящем БНТ2, се отличава от останалите две – представители на търговския сектор. Тя се излъчва ефирно, докато ТВ ОКО и ТВ ДАРТС – чрез кабелните оператори. В ефира на БНТ2 (Благоевград) правят впечатление стойностни предавания като Местно време, което акцентира върху актуална информация от областта и включва разширени репортажи, анализи, интервюта, както и специализирани спортни и фолклорни предавания, някои от които емблематични за телевизията (Ай да идем).
Емисиите новини, излъчвани от Благоевград, започват с тези от областта и преминават към националните и международните и това се оказва предпочитаната от аудиторията последователност. Това само по себе си предпоставя създаването на навик в голяма част от домакинствата да се гледат новините, за да се получи актуална местна информация.
Телевизия ОКО е с по-дългогодишно присъствие в сравнение с Телевизия ДАРТС, но в един определен период от развитието си изостана по отношение на съвременните тенденции и от март 2015 преустанови излъчване. ТВ ДАРТС е единствената регионална телевизионна програма (като изключим продукцията на Телевизионния център, излъчвана в национален ефир и съответно онлайн чрез БНТ 2), която може да бъде гледана и онлайн. Така, на практика, телевизията използва интернет и изгражда симбиоза, която със сигурност способства за привличане на по-широка аудитория.
През годините регионалните електронни медии променят многократно програмните си схеми, като тенденциите сочат, че основният им стремеж е да осигурят актуална информация за случващото се в областта. Така някои забавни или магазинни предавания отпадат от техния ефир за сметка на информационните, които излъчват новини, анализи и коментари върху наболели регионални проблеми и събития, каквито националният ефир обичайно не предлага. Категорично би могло да се каже, че избраните регионални електронни медии не биха могли да се причислят към жълтите медии. Наред със забавните предавания програмните им схеми издават основната цел – да информират, анализират и коментират актуалните местни събития.
Що се отнася до речта, в наблюдавания период местните медии (в лицето на избраните шест) произвеждат сравнително качествен продукт, в който личи старание да се спазват нормите, въпреки че пропуски и отклонения не липсват. Клиширани фрази и изразност, по-близка до тази преди промените, се дочуват по-често от ефира на обществените медии. Все пак има и примери, в които личи стремеж речевото поведение да бъде близко до аудиторията, да не създава дистанция, да бъде оригинално, различно и по-свободно, което определено предразполага по-младите слушатели и зрители. Интересно е да се посочи, че тези опити не снижават стила до степен на пошлост, каквито очаквания би могло да има като се вземат под внимание повечето изследвания на медийната реч (Чакърова 2003; Михайлова, Миланов 2005; Спасов 2005; Алтимирска 2008, Падарева 2009 и др.).
От фонетична гледна точка често може да се забележи неправилно паузиране и съответно интониране при предварително подготвени текстове. Не на място поставените физиологични, и не само, паузи, твърде бързият или пък необичайно бавен темп, както и повишаването на тоналния контур на място, където се очаква той да бъде понижен и да маркира край на фразата, са причини за продуциране на реч, трудна за възприемане, особено когато става дума за радиореч. Удължаването на гласни, особено в краесловие, пък е естествено за предварително неподготвената реч. Подобни пропуски са характерни преди всичко за водещи и журналисти с по-малко опит и рядко могат да бъдат направени от професионалисти с по-дълъг стаж. Онова, което със сигурност не създава добро впечатление у слушателите обаче, а подобни случаи не са малко, е злоупотребата с предварително подготвения текст и липсата на интерпретация.
Във всяка една от медиите се срещат фонетичните и морфологични черти, характерни за местните диалекти, но преди всичко в речта на слушатели/ зрители или интервюирани, а не от водещи и журналисти. Работещите в електронните медии се стараят да ги избягват и в повечето случаи успяват. Тъй като вече сме посочвали тези особености (Падарева 2009; Падарева 2010; Тодорова, Падарева 2010; Тодорова, Падарева-Илиева 2013), тук ще отбележим онези от тях, които са действително отличителни за югозападните говори. Екавският изговор на променливото я; веларният вариант на л пред предна гласна: 'сłед', 'łесно' (характерен за банско-разложкия регион); депалатализация на меките съгласни: 'седъ, 'вървъ; окситонно (тематично) ударение при глаголите в минало свършено време и минало свършено деятелно причастие – 'казàх', 'пристигнàх', 'написàл'; употреба на глаголната форма за второ и трето лице, единствено число за бъдеще време в миналото и бъдеще предварително в миналото вместо формата за първо лице, единствено и първо лице, множествено число – 'Аз щеше да съм представил' и 'Аз щеше да играя' вместо 'Аз щях да съм представил' и 'Аз щях да играя'; 'Ние щеше да сме свършили' вместо 'Ние щяхме да сме свършили'.
Ако посочените по-горе примери могат да се чуят само в речта на слушатели/зрители или интервюирани, то проблемната артикулация на алвеоденталната съгласна л като ў е характерна за речта на почти 90 % от водещите и журналистите, без да претендираме за статистическа точност (Соўакова, Бўагоевград, председатеў, ўакмус, Гаўчев, пўатформа). Явлението е коментирано и изследвано (Жобов 2004; Падарева-Илиева, Мицова 2012; 2014; Сорока 2013 и др.), но заслужава да бъде споменато и тук, най-вече защото тенденцията то да се превърне в масова практика в медийното пространство е притеснителна. Освен това подобен изговор не е просто неправилна артикулация, какъвто е примерът с увуларния вариант на р, а може да промени значението (Падарева-Илиева, Мицова 2012).
Честата употребата на чужди думи с български наставки или окончания, а понякога и в чистия им вид, характерна за националните електронни медии, се наблюдава рядко в регионалните. Среща се понякога в музикални или предавания за изкуство или спорт, като в повечето случаи водещите поясняват какво всъщност означава думата (work in progress – работа в прогрес).
В заключение трябва да се отбележи, че в медиите в Югозападна България през наблюдавания период текат изключително динамични процеси, които са резултат от различни фактори. Те обаче доведоха до промяна в речта и изобщо в образа, с който медиите се представят пред аудиторията. Като цяло регионалните медии в Югозападна България са интересен обект за изследване, който ще привлича изследователското ни внимание и в бъдеще.
БИБЛИОГРАФИЯ
Алтимирска 2008: Алтимирска Р. Речева култура и уличен жаргон в езика на медиите (Изследване върху материали на студенти журналисти), Материали от Деветата конференция по социолингвистика, София, 22 – 23.03.2008, с. 206–209.
Ефтимова 2011: Ефтимова, А. Медийната езикова вакханалия, В: Език, морал, отговорност, с. 133–136. София.
Жобов 2004: Жобов, Вл. Звуковете в българския език. София.
Михайлова, Миланов 2005: Н. Михайлова, Вл. Миланов. Господари на езика. 05.11.2009. www.slav.uni-sofia.bg.
Падарева 2009: Падарева, Г. Най-често срещаните езикови грешки в медийното пространство, или кой налага правилата – медиите или езиковедите. // Паисиеви четения 2009, Език-литература-обществени институции. Научни трудове, том 47, кн.1, Сб. Б, с. 212–220. Пловдив.
Падарева-Илиева, Мицова 2012: Падарева-Илиева Г., С. Мицова Към въпроса за ў вместо Л в речта на съвременния българин. – Български език, 2012, кн. 3, с. 99–104.
Падарева-Илиева, Мицова 2014: Padareva-Ilieva, G., Mitsova, S. Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]? In: International Journal of Linguistics and Communication. March 2014, Vol. 2, No. 1, pp. 45–65.
Сорока 2013: Сорока, О. За едно фонетично явление в съвременната бъларска разговорна реч през ухото на чужденеца. – В: Проблеми на устната комуникация. Кн.9, с. 104–122. Велико Търново.
Спасов 2005: Орлин Спасов. Кога българските медии ще се променят? Вестник „Култура“, бр. 22, 10 юни 2005 г.
Стоянов 1999: Стоянов, Кр. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език, София.
Тодорова 2010: Тодорова Б. За някои синтактични характеристики на заглавията на регионалните вестници „Вяра“ и „Струма“. В: „Научни трудове“, т. 48, кн.1, сб.А, с. 125–137. Пловдив.
Тодорова, Падарева 2011: Тодорова, Б., Падарева, Г. Език и образ на медиите в Югозападна България, В: Език, морал, отговорност, с. 184–191. София.
Тодорова, Падарева-Илиева 2013. Език и образ на медиите в Югозападна България. УИ „Неофит Рилски“. Благоевград.
Чакърова 2003: Чакърова Кр. Българският нарцис в огледалото на своя език (наблюдения върху естетическата норма в съвременната речева практика на българина) – В: Алманах за литература и изкуство „Света гора“, бр. 4, 2003, с. 243–260. В. Търново.
