В това проучване концептът свобода се представя с неговите основни езикови репрезентанти: на първо място лексемата свобода и съответно антонима робство. Разглежда се и синонимният ред от думи с най-близка семантика до свобода, които образуват ядрото и приядрената зона, като: независимост, демокрация, равенство, еманципация. В периферията на това семантично гнездо се откриват синоними на свобода като естественост, непринуденост, ширина, удобство, рахатлък и др. В исторически контекст тя се свърза с борбата, юначеството, подвига, войната и т.н. Нейни антоними са робство, затвор, тирания, безправие, ограниченост и зависимост.
Ще бъдат изследвани ключови за българската народопсихология асоциативни думи, свързани семантично със свободата, чиито разнообразни, но и повтoряеми асоциации очертават съвременната нагласа към понятието, неговото семантично гнездо, антонимите, метафоричните значения и др.
Събраният емпиричен материал може да бъде условно разделен на две: анкети от отворен и анкети от затворен тип. Анкетите от затворен тип са 105 на брой, а анкетите от отворен – 131. Първо ще бъдат анализирани тези от затворен тип. Те включват въпроси, свързани с понятията дом, свобода и труд. В статиятa ще бъдат разгледани отговорите, които се отнасят до свободата, тъй като тя е обект на сегашното изследване. Въпросът, свързан със свободата, е:
Какво означава за Вас думата „свобода“?
а/ раздяла
б/ липса на работа
в/ липса на семейство
г/ липса на ангажименти от всякакъв вид
д/ национална свобода
е/ свобода на словото
ж/ друго
Изборът на отговори е продиктуван от предварително запитване и проучване на най-честите определения на концепта свобода. В анкетата участват 54 жени и 51 мъже, съотношението между двата пола е изключително добро, защото коректно проведените изследвания винаги стъпват на база данни с близко съотношение между двата пола. Над 60 % от анкетираните са на възраст от 18 до 25 години, 24% са между 26 – 45 години и останалите около 15% са над 45 г. Превесът на групата под 25 не е случаен – целта на тази анкета е да проследи най-новите обществени нагласи и възгледи върху такава универсална категория като свободата. Нещо повече, тази група не е участвала като контролна група при създаването на асоциативни речници. Хората от нея са израснали в годините на демокрацията и те представляват гласа на новото време. Разликата в поколенията личи ясно от отговорите.
В поколението над 25 и особено над 30 личи по-голяма индивидуалност при отговаряне. От друга страна, в групата под 30 и особено под 25 се наблюдава малко по-голям процентен дял на отговор Г спрямо по-възрастните анкетирани. Именно в този житейски период липсата на ангажименти е сякаш олицетворение на така желаната свобода. Свободата на словото – отговор Е, пък се предпочита от по-възрастното поколение, живяло дълги години при силна цензура. Отговор А и В липсват в две възрастови групи: 26 – 45 и над 45. Отговор Б е непопулярен във всички възрастови групи. Един път се отчита в диапазона до 25 г. и един път в следващата възрастова група 26 – 45. В тази група отговор Ж, където участниците дават различни от посочените варианти, е с по-голяма честота, отколкото под 25.
Общата статистика на анкетата е следната: 39 души от общия брой анкетирани избират отговор Г. Той е най-предпочитаният отговор поради чисто обективни фактори като прекалено голям стрес, свръхнатовареност в работата, семейни задължения, отговорности, съчетани с недостатъчна лична свобода. От друга страна, индивидуализмът и личното време се ценят много повече в постмодерната епоха, затова и липсата им се възприема като несвобода, а наличието като белег на висша форма на свобода. 1 от отговорите Г е даден заедно с отговор Е, а 5 с отговор Д и Е. Тази съчетаемост говори за наслагването на няколко образа на свободата в съзнанието на българина – неговата собствена свобода от задължения, но и изконните човешки свободи, огледани в идеала за национална свобода и свобода на словото.
Свободата на словото е на второ място с 28 отговора Е, като в 8 от случаите е съчетан с отговор Д, а в 5 с отговор Г и Д. Откроява се връзката между свободата на словото и националната свобода – две от лицата на свободата и във възрожденска България, свързани трайно и задължителни за свободния българин.
Също на второ място в избора си анкетираните лица посочват отговор Д – 28. Тази статистика доказва обвързаността във всички възрастови групи на концепта свобода с българската история и с борбите за Освобождение на България. Нещо закономерно, като се имат предвид дългите години на робство. Вече споменах, че в част от анкетите отговор Д се дава наред с още един или два други отговора, което е доказателство за нееднозначното възприемане на свободата, за многоликостта на самия концепт и за сложната симбиоза между различните представи.
С почти идентичен брой се утвърждава и отговор Ж – 26 от анкетирани лица са го предпочели, в един от примерите съчетан с Е. На тези примери следва да се направи по-подробен семантичен анализ, защото в тях се срещат интересни конотации на думата свобода. Отговорите А, Б, В са статистически пренебрежими: 2 отговора А; 2 отговора Б, един в съчетание с Е; 1 отговор В.
Посочените значения на думата свобода в отговор Ж подлежат на по-задълбочен анализ по пол, възрастова група и образование:
В групата от 18 до 25 години има значителен превес на жените, дали отговор Ж – 13 от женски срещу 3 от мъжки пол. Семантичният анализ откроява няколко основни смислови линии. Първата е възприемането на свободата като избор – 6 от отговорите. Втората смислова линия е обединена под общ признак ‘свободата на духа’– 5 от отговорите, а също и „възможност да правиш, каквото поискаш“, която би могла да се тълкува и като свободия. Свободата като по-ценна от любовта е отново в синхрон с житейската философия за свръхценност на Аза. Свободата като желание и стремеж показва мисленето ѝ като цел и мечта. Липсата на финансови или социални ограничения също е посочена като тъждествена на свободата. А свободата като синоним на щастие издига концепта до разбирането му като личен апогей, върховна радост.
* Легенда – Ж = жена; М = мъж; цифрата = възрастта на анкетирания; с = средно образование; в = висше образование. Важно – голяма част от анкетираните лица, които посочват, че са със средно образование, всъщност са студенти.
Ж, 19, с – свободата е по-скоро право на избор, право на свободно действие; Ж, 19, с – свободата е състояние на духа, при депресивни състояния не съществува;
Ж, 20, с – да можеш да отидеш където поискаш или да направиш каквото поискаш, да си като птица;
М, 20, с– правото на човек да избира своя път;
М, 25, с, преподавател – „За свободата бих дал и любовта“, Шандор Петьофи;
Ж, 20, с, актьорско майсторство – свобода на духа, начина на мислене;
Ж, 21, с – свобода на духа, свобода на вътрешното аз, упорство да вложиш в нещо;
Ж, 21, с, аниматор – това, което желая;
Ж, 23, с – възможност да правиш каквото поискаш;
Ж, 21, с – да мога да правя избор;
Ж, 21, с – липса на „окови“ – социални, финансови и пр.; М, 24, средно-специално, строител – не мога да преценя; Ж, 24, в, фармацевт – свободна воля, право на избор;
Ж, 24, в, продавач-консултант – избор;
Ж, 23, с – избор;
Ж, 25, БИН – щастие.
В групата от 26 до 45 години равен брой мъже и жени са дали отговор Ж. Сред тях е налице следната закономерност – от осем души седем са с висше образование. Двама посочват отговори със сходна семантика – „да се развиваш, да мислиш, да правиш, да споделяш“, „свободен дух“, „независимост“. Два отговора са идентични – „липса на ограничения“ и „без ограничения“, със сходен смисъл са и отговорите „съвест“ и „отговорност“. Желанието да се избяга от детайлите е своеобразен опит да се откъснеш от рутината. Не е регистрирано отчетливо смислово разграничение по полов признак.
М, 27, в, фармацевт, – да се развиваш, да мислиш, да правиш, да споделяш;
М, 27, полувисше, печатар – свободен дух;
Ж, 28, в, педагог – излишък от свободно време, неизискващо специално внимание към детайлите;
М, 35, в, адвокат – липса на ограничения;
М, 35, в, търговец – съвест;
Ж, 41, в, продавач-консултант – без ограничения;
Ж, 44, в, преводач, Ж – независимост;
Ж, 45, в, журналист, Ж – отговорност.
В групата над 45 години отговорите са разнородни, но всички те са обединени под общ семантичен признак ‘лична свобода’.
Ж, 53, в – свобода на избора;
М, 61, в, журналист – свобода на личността;
Ж, 77, с, пенсионер – волна.
При всички възрастови групи отговорите Ж могат да бъдат най-общо класифицирани по няколко семантични признака: свободен дух, свободен избор и независимост, като обаче тази обобщена оценка не обхваща нито всички дадени индивидуални тълкувания, нито цялото смислово многообразие при разбирането на концепта свобода.
Вторият вид проведени анкети са от отворен тип. В тях са изброени различни концепти, включително свобода, независимост, волност и робство, вписани не един след друг, а сред други универсални понятия като чист, нечист, бял, семейство, дом, роднина, труд, аномалия и т.н. Смисълът на тази подредба е асоциацията на тези думи да е първична, а не преднамерена. Анкетираните лица разглеждат различните концепти като еднакво важни за изследването и по този начин анкетата добива по-голяма истинност. Достоверенността е гарантирана от почти равния брой анкетирани лица по пол: 61 мъже, 69 жени, както и еднаквото съотношение в различните възрастови групи, както следва:
Мъже – 18–25 – 38 анкети
Мъже – 26–35 – 10 анкети
Мъже – 36–45 – 5 анкети
Мъже – 46 – 55 – 4 анкети
Мъже – 56 – 65 – 4 анкети
Жени – 18–25 – 37 анкети
Жени – 26 – 35 – 9 анкети
Жени – 36–45 – 10 анкети
Жени – 46 – 55 – 6 анкети
Жени – 56 – 65 – 4 анкети
Жени над 65 – 3 анкети
По-големият брой анкетирани лица в най-ранната възрастова група е предпочетен поради същите причини, както беше обяснено при анализа на анкетата от първи тип. Във връзка с постигнатите резултати могат да се направят множество изводи, част от които ще бъдат обект на по-подробна бъдеща разработка, поради ограниченията в обема на настоящето изследване.
На първата асоциативна дума – волност – най-честата първична асоциация е „свобода“, посочена 47 пъти, 1 път „свободен“, 1 път „свободно“. Другите чести първи асоциации на думата могат да бъдат обединени по семантичен признак ‘птица, полет’, като символен образ на асоциативната дума (полет“ е посочен 3 пъти, „птица“ – 11 пъти, „птичка“ – 1 път и „чайка“ – 1 път, „пеперуда“ – 5 пъти). Две от анкетираните лица разбират волността на първо място като ‘своеволие’, тоест като прекалено голяма волност, волност с отрицателни конотации.
При вторичните асоциации на асоциативната дума волност с висока фреквентност се срещат „полет, птица, птици, летеж, летене, грифон“ с общ семантичен признак ‘полет’ („полет“ – 8 пъти, „птица“ – 4 пъти, „птица в небето“ – 1 път, „птици“ – 2 пъти, „летеж“ и „летене“ – по един път, грифон“ – 1 път), а също и „простор, небе, въздух, вятър“ („простор“ – 4 пъти, „небе“ – 4 пъти, „въздух“ – 2 пъти, „вятър“ – 2 пъти), обединени от семантичния признак ‘широта, безбрежност“. Представата за безбрежност и широта е породила и по-необикновени асоциаци като „черна дупка“ или „планина“, както и синоними като „неограничение“, „неограниченост“. Разбирането на волността като ‘бързо движение, бягане’, е сродно по смисъл с полета и обхваща асоциации като „кон, заек, бягане, животно“ и т.н. Очертава се и синонимното гнездо на безгрижието (3 пъти), а също и на свободата, посочена 4 пъти, и свободата на духа – 1 път като втора асоциация. Важно е да се отбележи, че посочените втори асоцииации са 83 от общо 130 анкетирани лица, 36% не са дали втора асоциация.
Трета асоциация на асоциативната дума волност са дали малко повече от половината анкетирани – 73 от 130 души. Тук свободата е избрана 2 пъти, 1 път заедно с щастието, а веднъж в множествено число, наред с привлекателността. Отново са налице лексеми с общ семантичен признак ‘полет’ – „ястреб, крила, криле, орел, птица, самолет, полет, чайка“, както и такива, с близък семантичен признак, вербализиращи представата за шир – „небе, небеса, ливада, път, шир, море, океан“ и др. Представата за безбрежност намира своето езиково изражение в асоциации като „безкрайност, вечност, безкрай, Космос“ и др. Сформира се и още една група с основен компонент – бяг, бързо движение. В нея попадат думите „бързина, бяг, жизненост“. Очевидно трайна е и връзката между волността и щастието, провидяна в асоциации като „усмивка, щастие, детство, любов“ и т.н.
Асоциативната дума свобода логично получава множество първи асоциации „волност“ (21), но значително по-малко от тези, които се дават на асоциативната дума волност със значение 'свобода'. Появява се много важен дял асоциации, свързани с разбирането на свободата като национална свобода – „борба“ (1 път), „Ботев“ (2 пъти), „Васил Левски“ (2 пъти), „национална“ (1 път), „независимост“ (2 пъти – „независимост“ и един път – „независимост на духа“), „революция“ (1 път) и др. Отново се срещат асоциации с общ семантичен признак ‘полет’ – „пеперуда, орел, крила, летеж, летене, полет, птица“ и др. Идеята за свободата като ‘необхватност, безбрежност’ е отразена в асоциациите – „необятност, неограничение, широко разтворени ръце“ и др. Като насъщна, свободата е сравнена с „въздуха, водата, живота“. Тя се асоциира и с такива философско-етични понятия като „истина, отговорност, собствена воля“ и т.н. Асоциативната дума свобода се възприема и като „чувство, усещане, срам, тъга“ и т.н. Проявяват се и асоциации с антонимно значение на свободата – „смърт, затвор, зоопарк“.
84 от 130 са вторите асоциации на асоциативната дума свобода. В тях има изключително разнообразие, но отново присъстват общите семантични признаци ‘необятност’ и ‘полет’. Свободата се свързва с морала, смисъла, толерантността. Посочени са и нейни антоними – „робство, хомот“ и др. Анализът на останалите уникални асоциативни връзки ще бъдат разгледани допълнително в друго изследване.
75 от 130 анкетирани са посочили трета асоциация на свободата, където отново има богат асоциативен материал. Остават трайни семантични признаци, характеризиращи свободата като ‘необятност’ и ‘полет’. Езиково е отразена връзката на свободата с борбата и националния идеал. Очертават се асоциации на свободата, съдържащи личностни качества като „мъжество, сила, самосъздаване, решителност“ и др. Появяват се имена, свързани със световната култура и литература като Сартр и Санчо.
Третата асоциативна дума е независимост. В първите асоциации на тази дума преобладава лексемата „свобода“, избрана от 30 от анкетираните лица. Интерес представлява семантичното гнездо, свързващо независимостта със САЩ („САЩ“ – 2 пъти, „Америка“ – 2 пъти, „американец“ – 1 път), доминиращо в нагласите пред Съединението на България, посочено с датата 6 септември, и при липсата на асоциация с реалната дата на Независимостта на България – 22 септември 1908 г. Под общ семантичен признак биха могли да се приведат асоциативните думи „самостоятелност, самостоятелен, самоуправление“, всички споменати по веднъж. Пряката връзка между независимостта и държавността личи в асоциации като „държава, права, партия, конституция и знаме“ (всички с по едно позоваване). Независимостта в личностен план се обвързва с парите – „пари“ (2 пъти), „самоиздръжка“ (1 път), „сигурност“ (1 път), „къща“ (1 път) – и е равнозначна на финансова или социална независимост. Независимостта е определена като „желание, желана“ ( по 1 път), но и като „илюзорна“ (2 пъти).
Втори асоциации на думата независимост са дали 82 от 130 анкетирани лица. 10 пъти втората асоциация е „свобода“ (от тях 1 път „свобода на мислите“ и 1 път – „свободен“). „Волност“ е дадена 4 пъти, „волен“ – 1 път. Независимостта, мислена по-скоро в исторически план, е близка до безстрашието, идеала, родината, жертвата, революцията – обединени в общ семантичен признак ‘борба за свобода’. Независимостта се възприема и като финансова и социална самостоятелност, отделяне от родителите, („финансова независимост“ – 2 пъти, „сигурност“ – 1 път, „обезпеченост“ – 1 път, „самостоятелност“ “ – 3 пъти, „родители“ / „от родителите си“ – 2 пъти, „себеизява“ – 1 път). Независимостта е асоциирана с труда, развитието, устрема, следователно тя е крайна цел на пътя, който минава през целеполагането, през труда и вдъхновението, и достига до щастието. Забелезява се и обединяване на асоциации по общ семантичен признак ‘държавност’ – „политици, президент“ и др.
Трети асоциации на асоциативната дума независимост са дали 64 от 130 анкетирани лица – малко повече от 50%. Отговорите са разнородни, метафорични, символни. Обединяващи семантични признаци са отново ‘държавност’, ‘необятност’, ‘борба за родината’, но и като отделно семантично гнездо бих отделила думите „егоизъм, самота, себедостатъчност“, свързани с живеенето сам или сам за себе си.
Последната асоциативна дума, която ще бъде анализирана, е робство. Първите нейни асоциации обхващат семантичното гнездо на робството с неговия ядрен център и приядрена зона. Синоними (ядро): „иго“ (14 пъти), „зависимост“ (4 пъти); „несвобода“ (3 пъти), „тирания“ (2 пъти), „потисничество“ (2 пъти), „безправие“ (1 път), „гнет“ (1 път), „тягостно положение“ (1 път); Атрибути на робството: „окови“ (13 пъти), „вериги“ (3 пъти), „синджири“ (3 пъти), „брадва“ (1 път), „въже“ (1 път); Символи на робството: „сълзи“ (1 път), „страх “ (1 път), „кръв“ (1 път), „мъка“ (3 пъти); Поробители, робства на България: „турско“ (4 пъти), „турско робство“ (1 път), „турци“ (5 пъти), „Османска империя“ (1 път), „Османско“ (1 път), „пет века“ (1 път), „владичество“ (1 път), „византийско“ (1 път); Литературни образи: „Под игото“ и „Три синджира роби“.
Втори асоциации на асоциативната дума робство са дали 85 от анкетираните лица. В тази група не може да бъде направено толкова структурирано деление по семантичен признак като в първата. Би следвало да бъдат отделени асоциациите, свързани пряко с робството – „роб“ (1 път), „роби“ (1 път), „турско“ (2 пъти), „турско робство“ (1 път), „потисничество“ (1 път), „подчиняване“ (1 път), „вериги“ (1 път), както и тези, носители на символната представа за робството – „беда“ (2 пъти), „безизходица“ (1 път), „болка“ (1 път), „скръб“ (1 път), „смърт“ (1 път), „страдание“ (2 пъти), „страх“ (1 път), „тежест“ (1 път), „покорност“ (1 път), „превит гръб“ (1 път). Робството според анкетираните може да бъде и „психическо“ (1 път), „религия“ (1 път), „финансово“ (1 път), „роб на себе си“ (1 път) и т.н.
Трети асоциации на асоциативната дума робство са дадени от 75 от участниците в анкетата. Тук пак има множество асоциации, родеещи се с борбата за Освобождение на България – „Васил Левски, войводи, Батак, България, Освобождение“ и др. Присъства и лексика, свързана с робството и затвора като „вериги, белезници, пранги, синджири, килия, затвор“ и т.н. Робството е асоциирано в по-широк смисъл с несвободата, неволята, невъзможността, непросвещението, неравенството, психическото и физическото насилие. И при трите групи асоцииации на робството се среща лексика, разкриваща образа на семейството или интимната връзка като ограничаващо свободата – „семейство“, „женско“, „под чехъл“. Този факт не е изолирано явление и дава своето отражение в периодичния печат, във фразеологизмите и литературата.
Ексцерпираният, класифициран и анализиран материал показва сложността на концепта свобода, неговата разнолика менталност, вербализирана чрез езика. Едни и същи значения и тълкувания се запазват в различни исторически и социални контексти, а други се оказват уникални за дадена житейска ситуация. Част от употребите на думата свобода влизат в противоречие помежду си, други взаимно се допълват, трети представляват надградени архетипни представи. Смесват се и се сливат изконно българските образи на свободата с тези, утвърдени като универсални. Свободата битува като ключово понятие с множество положителни, но и редки отрицателни конотации. В анкетите ясно личат и следните стереотипни особености на свободата – живот без ангажименти; живот – полет към високото; живот – неограниченост в пространството; отделяне от родителите, финансова независимост. Тя е вечен стремеж и непостижимост, непознаваема и преекспонирана, многословна и никога достатъчна.
ИЗТОЧНИЦИ
Емпиричен материал от анкети. 2013–2014 г.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ахманова 1966: Ахманова, О. С. Словарь лингвистических терминов. Советская энциклопедия, Москва.
Герганов 1984: Герганов, Е. Български норми за словесни асоциации. Издателство „Наука и изкуство“. София.
Дамянова: Дамянова, Р. Пространства на робството: емоционални опозиции и проекции“ (http://koreanstudies.bg/node/102).
Китанова 2013: Китанова, М. Свой за чужди, чужд за свои, Литернет, София.
Никитина 1991: Никитина, С. Е. О концептуальном анализе в народной культуре. // Логический анализ языка. Культурные концепты. Под ред. Н. Д. Арутюновой. Москва,
Степанов 1985: Степанов, Ю. С. В трехмерном пространстве языка: Семиотические проблемы лингвистики, философии, искусства. Москва.
Трубачев 2006: Трубачев О. История славянских терминов родства и некоторых древнейших терминов общественного строя. Изд. 2-е, испр. и доп. КомКнига, Москва. 240 с.
Флоровски 2013: Флоровски, Г. Източните отци от IV век. Е-КНИГА.
Хранова 2011: Хранова, А. „Животът на три понятия в българската култура: Възраждане. Средновековие. Робство“. Просвета.
