Трудът и мързелът в българската езикова картина на света

Трудът е една от най-важните характеристики на човешкия живот. Представата за труда е ментална и етическа категория, която присъства в съзнанието на всеки човек, но притежава и определени културно детерминирани особености. Концептуализацията на трудовата дейност в българския език се реализира чрез синонимите труд, работа и чрез словообразувателните гнезда, формирани от тях, както и чрез антонима мързел. За опора в разкриването на съдържателното ядро на определен концепт служат данните от тълковните речници на даден език.

В старобългарския език съществува диспропорция в семантичния обем на лексемите труд и работа. По данни на Старобългарския речник (СТБР) са регистрирани четири значения за лексемата труд, срв.: стб. трꙋдъ 1. Труд, усилие. 2. Мъка, нещастие, скръб. 3. Труд, работа. 4. Резултат от труда, добив печалба. За лексемата работа (стб. работа) е посочено само едно значение ‘робство, робски живот’.

В своето изследване, посветено на средновековния човек и неговия свят, въз основа на езиковите данни Т. И. Вендина прави интересни изводи за нееднозначното възприемане на труда в средновековното общество. Отношението към труда се диференцира според това дали става дума за свободен труд (труд за себе си), или за принудителен труд. Съдържанието на лексемата труд (стб. трꙋдъ) се свързва с работа за себе си, работа, чийто инициатор е самият човек. Като доказателство за тази теза Вендина посочва възвратните глаголи, производни от трꙋдъ, които означават действие, насочено към себе си или вършено в свой интерес, срв. трꙋдт с ‘трудя се’, потрꙋдт с ‘потрудя се’. Понятието работа е обвързано с идеята за принудителност на труда, със служене на някого, с ограничаване свободата на човека, тежест от полаганите усилия, срв. стб. работа ‘робство, неволя’, работат ‘тежко работя някому’, ‘намирам се в робство, роб съм’, поработат ‘завърша робски труд’, ‘ставам слуга’, работанѥ ‘служба, служене’, работьнъ ‘робски’, ‘подчинен’ (Вендина 2002: 265).

Анализът на лексикалното значение на думата работа и нейните производни в българския език позволява да се актуализира имплицитната сема ‘служба в изпълнение на чужда воля’, което показва, че в съзнанието на носителите на езика се съхраняват следи от значението ‘робство, неволя’. В съвременния български език за наемен труд се отнасят названията работник, работничка ‘лице, наето за извършване на определена дейност’.

В тълковните речници на съвременния български език е регистрирано значително разширяване на семантичния обем на лексемата работа. В Речник на българския език на Н. Геров са отбелязани три значения за лексемата труд и девет за работа. В Български тълковен речник (БТР) значенията на труд са четири, а за работа – седем. В т. 15 на многотомния Речник на българския език (РБЕ) са отделени вече 19 лексико-семантични варианта за работа. Разширяването на семантичния обем на лексемата работа, наличието на допълнителни семи довежда до по-честата ù употреба в сравнение с труд.

По данни на тълковните речници (РБЕ, т. 15; БТР) съществителните работа и труд в съвременния български език имат тъждествени лексикално-семантични варианти, включващи семантичните признаци ‘дейност’, ‘целесъобразна’, ‘изискваща напрежение’, ‘създаваща’, ‘с помощта на оръдията за производство’. Следователно като хипероним на двете лексеми може да се приеме дейност в значението ‘занятие’ (БТР). Концептуализацията на трудовата дейност се осъществява и чрез различни колокации, в които участват лексемите работа и труд и техните производни.

Дейността може да бъде различни видове: умствена работа, умствен труд, физическа работа, физически труд, полска работа, обществена работа, спешна работа, ремонтни работи, напоителни работи и т.н. (РБЕ, т. 15).

Дейността обикновено е организирана и свързана с място, където се извършва – работно място, служба. Работа може да се извършва и на полето – полска работа, на строеж – строителни работи, в дома – къщна работа и т.н.

В работния процес участват работник (работещ, трудещ се, труженик) и работодател. Действията им се обозначават с глаголите работя и трудя се, съчетанията започвам работа, постъпвам на работа и др. Работникът е човек, който работи, върши физическа или умствена работа. Той може да бъде научен работник, музеен работник, здравен работник и медицински работник, социален работник, телевизионен работник, пощенски работник, оперативен работник, строителен работник, пристанищен работник, общ работник и т.н. (РБЕ, т. 15). Множество работници образуват работна сила или работна ръка. Ако човек загуби работата си се превръща в безработен.

Любовта към труда и качеството на извършената работа са едни от основните критерии за оценка на човека. В облиците работливец, работяга, работач, работливко и др., както и прилагателните имена работлив и трудолюбив е налице и оценъчна семантика за качествата на лицето, което извършва определена дейност. Антоними на изброените лексеми са названията мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, мързеливко, ленивец, лежач, кръшкач, мързелив, ленив (РБЕ, т. 15). Извършването на определена дейност изисква наличието на необходими качества от човека – работоспособност, трудоспособност, трудова дисциплина и условия на средата – трудови условия (БТР).

Работата протича в определени времеви рамки – работен ден, работно време, работен режим. Тя може да се извършва през различни периоди от денонощието – дневен труд, нощен труд (РБЕ, т. 15), а също и да бъде измерена количествено чрез мерна единица трудоден. Темпоралният компонент (начало, край, продължителност, цикличност на работния процес) се отделя отчетливо в семантиката на много от префигираните глаголи – доработя ‘довършвам някаква работа’, доработвам, заработя в значението ‘започвам да работя’, заработвам, отработя ‘работя отложена работа’, отработвам, поработя ‘работя известно време’, поработвам, проработя ‘започвам да работя’, проработвам и т.н.

За работния процес са необходими инструменти – работни инструменти, работен инвентар. При селскостопанския труд се обработва работна земя, а в по-ранен период това се осъществява с помощта на работен добитък.

При извършването на някои дейности се използва специално облекло – работно облекло, работни дрехи, работна престилка, работни панталони и др. (РБЕ, т. 15).

Трудовият процес е свързан с комуникационни дейности като провеждането на работни срещи, работни посещения, работен обяд (РБЕ, т. 15).

Работникът получава срещу вложения от него труд работна заплата (РБЕ, т. 15).

Работният процес се контролира официално от различни институтции, които следят за правилното му протичане и за правата на работника – Инспекция по труда, Комитет по труда и др.

Усилената и продължителна работа води до умора. Състоянието на умора намира израз в семантиката на глаголи като преработвам се, наработвам се и др.

В лексикалния материал, представен в речниците, се открива връзка и между работата и здравето. Здравословните проблеми водят до трудоустрояване на работника. Провежда се трудова терапия.

В български език трудовата дейност се свързва и с наличието на помощна войска, която се занимава с прокарване на пътища и строежи – трудови войски, а военнослужещият в този род войска е трудовак.

Съдържанието на концепта труд е представено и в устойчивите сравнения. Отношението на човека към труда в българската езикова картина на света се проявява често чрез сравнения с представителите на животинския свят, срв. Работи като мравка. Работя като вол. Като кираджийски кон работя. Като кърт работя. Трудолюбив като пчела. Работлив като пчела и т.н.

Националният характер и етнопсихологическият образ на народа се открояват отчетливо и в паремиите. Моделирането на концептите труд и мързел върху паремиите за трудовата дейност, позволява да се отделят както универсални, така и етнически обусловени признаци във виждането за света и отражението на неговите фрагменти. Трудът в обществото има както утилитарно-практични, така и морално-етични измерения. Представите на българина за труда, отразени в паремиологичния фонд, могат да бъдат сведени до няколко групи, включващи в себе си следните концептуални признаци: място на труда в живота на човека, характеристика на труда като процес, резултати от труда и типове човешко поведение в съответствие с отношението към труда. Всички тези признаци могат да бъдат маркирани положително или отрицателно.

Трудът в традиционното българско общество е превърнат в култ. Той е смисъл на човешкия живот – Трудът е здраве и живот. Трудът на всичко надвива. Работи, като че ще живееш сто години, живей, като че ще умреш утре. Работливият човек е почитан и уважаван – Работата краси човека, мързелът го грози.

Част от пословиците внушават посланието за причинно-следствената връзка между вложените усилия и техния пряк резултат – добър живот, на който трудолюбивият човек се радва. Трудът носи благополучие, осигурява прехраната и облеклото на човека – Който е работен, ще бъде имотен. Който се труди, не губи. Човек работи, за да се храни.

Една част от паремиите носят отрицателни конотации по отношение на труда. Те обобщават главно опита и житейските наблюдения на наемния работник, който работи за другите, а не за себе си. За него трудът не носи благополучие – И много да работиш, и малко да работиш – все това. От работа ставаш гърбат, а не богат. Работи като вол и пак ходи гол.

Трудът е тясно свързан и със своя антипод – мързела. Тази група паремии е най-многобройна. Някои от тях се отличават с подчертана дидактичност, срв. Работата краси човека, а мързелът го грози. Няма нищо по-благословено от труда и няма нищо по-кълнато от мързела.

Голяма част от паремиите продължават да бъдат актуални и намират употреба и в речта на съвременния българин. Обществено-икономическите промени обаче водят и до промени в концептуализацията на труда. Израз на промените в обществото е отношението на не малко днешни българи към интелектуалния труд. Според тях полезен е само физическият труд, а интелектуалната дейност се приравнява с безделие. Така е възникнала известната нова пословица, която не е намерила все още място в сборниците с народни умотворения, Учи, за да не работиш.

Интересни резултати за мястото на концептите труд/работа и мързел в българската езикова картина на света представят данните от две анкети, проведени сред студенти от различни вузове в България (СУ „Св. Кл. Охридски“, НБУ, ПУ „П. Хилендарски“, ШУ „К. Преславски“, ЮЗУ „Н. Рилски“). Анкетирани са 280 човека – мъже и жени на възраст от 18 до 28 г. Първата анкета е с избираем отговор. Получени са общо 330 отговора, тъй като част от анкетираните лица са посочвали повече от 1 отговор. При формулирането на въпросите са използвани значенията на лексемите труд/работа, представени в лексикографските източници. На въпроса „Какво означава за Вас думата труд?“ са получени следните резултати:

а/ усилие, мъка – 18 (5,4%);
б/ удоволствие – 19 (5,7%);
в/ удовлетворение – 32 (9,7%);
г/ начин за изкарване на прехраната – 62 (18,8%);
д/ целесъобразна дейност на човека, която изисква умствено и физическо напрежение – 82 (25%);
е/ кариерно развитие – 19 (5,8%);
ж/ начин за постигане на определени цели (материални и нематериални) – 68 (20,5% );
з/ произведение, добив, печалба – 17 (5,2%);
и/ съчинение, книга – 13 (3,9%).

Най-много са отговорите, които оценяват труда като ‘целесъобразна дейност на човека, която изисква умствено и физическо напрежение’, следват ‘начин за постигане на определени цели (материални и нематериални)’ и ‘начин за изкарване на прехраната’.

Втората анкета, проведена сред студентите, е асоциативна. Използвани са 26 думи стимули, сред които са включени и труд, работа, мързел. Целта е да бъдат проследени конкретните асоциации, предизвикани от подадените думи стимули у изследваните лица[1].

Анализът на анкетните данни показва, че и при ключовата дума труд, и при работа най-многобройни са отговорите със съответния синоним, срв. труд → работа (111); работа → труд (97). И лексемата труд, и лексемата работа се асоциират и с антонима мързел.

Получените отговори се разпределят в няколко аспекта – социален, психологически и физиологически:

‘действие, дейност’ – дейност, действие, движение, енергия, небездействие;

‘начин за изкарване на прехраната’ – заплата, възнаграждение, финансово възнаграждение, доход, доходи, печалба, прехрана, достоен начин за изхранване на прехраната, пенсия;

‘необходим компонент в живота’ – живот, ежедневие, битие;

‘произведение, добив, печалба’ – блага, продукт, творение, хляб;

‘удоволствие’ – удоволствие, радост;

‘удовлетворение’ – успех, удовлетворение, благодарност, занимание, което вършиш с увлечение и ти носи удовлетворение;

‘житейска цел’ – кариера, просперитет,образование, развитие;

‘професия’ – професия, продавач, занаятчийство;

‘човек, който създава условия за извършване на дейност’ – работодател;

‘времеви рамки’ – време, работно време, време извън дома, 24 часа, приятно прекарано време, свободно време, часовник;

‘място на извършване на дейността’ – завод, офис, работилница, магазин, градина, лозе, поле;

‘средства за осъществяване на дейността’ – компютър, документи, инструменти, мотика, кирка, винтове;

‘миграционни процеси, свързани с труда’ – в чужбина, град;

‘социални отношения’ – принадлежност към дадена организация, социални контакти, семейство, класа и др.

Трудовата дейност се асоциира и с ‘усилие, мъка’– умора, товар. Носител е на отчуждение. Чрез труда личността придобива самостоятелност, самочувствие, свобода, сила, спокойствие, увереност, израстване.

Трудът се разделя на различни видове – физически, ръчен, умствен, обществен. Оценява се като тежък, къртовски, непосилен, полезен, лесен, неоценен, неплатен, делничен, потен и др.

Отговорите на анкетираните са свързани предимно с личността и нейната реализация. Не се засягат проблемите за последствията от трудовата дейност върху околната среда.

Анализът на отговорите при ключовата дума мързел показва, че и тук се срещат многобройни отговори със синоними и производни от съответния синоним лексеми, срв. ленивост, леност, лентяйство, ленивец, лентяй, ленив. И лексемата мързел се асоциира с антонимите труд/работа – труд, трудолюбие, работа, работен, работохолизъм.

Тук се оформят следните групи:

‘човешка личност’ – аз, човек, хората;

‘роднини и познати’ – брат, брат ми, сестра, братовчед, жена ми, син, Слави, Радостина, Ива, приятел;

‘етнос’ – българи, циганин, цигани;

‘обществени личности’ – общински съветник, политик, депутат;

‘професия’ – чиновник, шофьор, бизнесмен, проститутка;

‘социален статус’ – богаташ, клошар, безпаричие, безработен, мизерия, немотия;

‘външен вид’ – дебелак, слаб;

‘възраст’ – млади хора, момче;

‘почивка’– почивка, почивам си, сън, сънливост, покой, лежа, лежане;

‘болестно състояние’ – нелечима болест, депресия, немощ, смъртоносно;

‘място’ – голям град, сянка, припек, легло, диван;

‘хигиена’ – мръсотия, нечистота;

‘време’ – неделя;

‘зооним’– търтей, мечка, котка, костенурка, магаре;

‘качества на личността’ – характер, хитрост, глупост, егоизъм, пасивност;

‘психически състояния’ – тъга, скука, отегчение, удоволствие, ужас, срам;

‘липса на перспектива’ – човек без бъдеще, нежелание за справяне със собствените проблеми, без бъдеще;

‘отрицателна оценка’– безотговорност, безполезен човек, грях, нехранимайко, нехранимайковщина и т.н.

От направения преглед на реализацията на концепта труд в българската езикова картина на света се обособяват два основни профила – традиционен, представен главно в паремиите и фразеологичните единици, и съвременен, представен в данните от съвременните тълковни речници и анкетите.

Профилът на аксиологическото понятие труд в паремиологията и фразеологията разкрива отношението на българина към трудовата дейност в един по-стар етап от общественото развитие. Материалното възнаграждение има по-малко значение в ценностната система. Трудът е смисъл на живота, осигурява прехрана, създава материално благополучие и е в основата на социалния престиж. Човекът, който се труди, се радва на уважение в обществото. В традиционната ценностна система приоритет имат интересите на общността – семейство, род.

Съвременният профил се характеризира с промяна в отношението към труда. В общественото съзнание е налице тенденция за неутрализация на етичната мотивация за труда и извеждане на предна позиция на утилитарните мотиви. Положителна е оценката на материалните резултати от труда във вид на възнаграждение, докато усилията и неадекватното възнаграждение се оценяват с обратен знак. В ценностната система на съвременното общество първенство имат интересите на отделната личност.

БИБЛИОГРАФИЯ

БАР: Български асоциативен речник. УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2004.

БТР: Български тълковен речник. Съст. Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Ц. „Наука и изкуство“ (четвърто издание, допълнено и преработено от Попов, Д.), С., 2006.

Вендина 2002: Вендина, Т. И. Средневековый человек в зеркале старославянского языка. Изд. „Индрик“, М.

Герганов 1984: Герганов, Е. Български норми за словесни асоциации. „Наука и изкуство“, С.

Геров 1975-1978: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 1–6. С.

Кювлиева 1986: Кювлиева, В. Устойчивите сравнения в българския език. Изд. на БАН.

Пернишка 1997: Пернишка, Е., Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Изд. къща „Петър Берон“, С.

РБЕ : Речник на българския език. Т. 9 М. АИ „Проф. М. Дринов“; ЕТ „Емас“. София, 1998; Т. 15 (под печат).

СТБР: Старобългарски речник. Изд. „Валентин Траянов“. Т. I. С. 1999; Т. II. С., 2009.

СРБЕ: Синонимен речник на българския език. Изд. „МАГ’77“, С., 1977.

СРСБЕ: К. Илиева, Сн. Карагьозова, Г. Михайлова, Й. Пенчев, Ел. Тодорова. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. А-Я. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 1999.

Стойкова 2007: Стойкова, Ст. Български пословици и поговорки. Изд. къща „Колибри“, С.

Ничева 1975: Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. 1 А-Н., С., 1974; Т. 2, О – Я, С.