В медиите все по-често се появяват изказвания от типа Медиците от „Пирогов“ спасяват животите на много хора. Тези употреби насочиха вниманието ми към една трайна тенденция, която е резултат от конкретизацията на абстрактните съществителни имена и която се налага чрез медийната реч.
Абстрактните съществителни имена (nomina abstracta) и граматическата категория число
Според отношението към изразяването на количествено значение в системата на съществителните имена се отделят на два основни класа – за броими и за неброими предмети. „Класовете `броими съществителни` и `неброими съществителни` представляват лингвистичен аналог на противопоставянето `конкретно-абстрактно` в онтологичен и епистемичен план“, допълва Ст. Буров (Буров 2004: 231–233). Зад параметъра конкретно / абстрактно се крие осмислянето на действителността (материална и идеална), формирането на понятията (чрез усещанията или чрез разбирането). По силата на това противопоставяне абстрактните съществителни се дефинират като „основен клас неброими съществителни, при които е налице сложно взаимодействие между лексикално и граматично значение“ и към които „се отнасят названията на непроцесуални и процесуални свойства, които са отделени от своите носители или извършители и категориално оформени като мисловни предмети, и названията на абстрактни понятия, които са висши форми на менталната човешка дейност“ (пак там, 231). С други думи, абстрактните имена се получават в резултат от абстрахирането от конкретните обекти, свойства и отношения (пак там, 53). В ГСБКЕ тези съществителни се определят като имена за качества, свойства и други абстрактни понятия и попадат сред съществителните, които имат само форми за единствено число (singularia tantum)[1] (ГСБКЕ 1993: 111). Причините да не образуват множествено число се търсят в това, че абстрактните понятия, означени от тези съществителни, не могат да се мислят като множества: щастие, любов, младост, реализъм, детство и др. Ст. Георгиев откроява в значението на абстрактните съществителни „обобщената денотативна отнесеност в посока на сборното субстантивно представяне на действията, качествата, проявите, същностите и др.“ (Георгиев 1991: 50). Тази неразчленена абстрактна субстантивност според него води до дефективност на граматическата категория число. В повечето случаи тези съществителни се употребяват само в единствено число – храброст, благост, вечност, а има и такива съществителни, които се употребяват само в множествено число – заговезни, дебати и др., като отбелязва, че се назовават понятия, а не индивидуални същини. Ученият забелязва и друго – че е възможно развитието на абстрактното значение от обобщеност към засилване на признаците за някакви разновидности, видове и пр., а това поражда „числова корелативност за някои от съществителните имена с форми за единствено и множествено число: бягство и бягства (израз на повторителност), болки (отнесеност към отделни прояви), гадости, борби, блага, блянове и др.“ (Георгиев 1991: 50).
Проблемът, свързан с все по-честата употреба на множествено число на абстрактните съществителни, е подробно разгледан от Ст. Буров (Буров 2004: 231–253). Той смята, че „числото на съществителните имена е най-чувствителният показател за семантичните изменения по скалата конкретно / абстрактно“ (Пак там 236). Според поведението на съществителните имена към категорията число се оформят граматично-концептуални класове, които са много по-сложни за обяснение от противопоставянето в опозицията сетивно / мисловно. Затова се избират други критерии: цяло (броими съществителни) / лишено от цялост (неброими съществителни), перцептивно / понятийно. Имената за процесуални или непроцесуални признаци обозначават събития и заради това са известни още като имена с абстрактно-събитийно значение, които съставят основния пласт абстрактни съществителни имена. Ст. Буров разделя въпросните абстрактни съществителни в три основни подгрупи според семантичната им връзка с мотивиращите ги прилагателни и глаголи. Събитийните имена нямат множествено число, защото не допускат характеризиране според множествеността на субектите или обектите на действията или на носителите на признака (напр. строежите на сградите срещу строежът на сградите, продажби на перални машини срещу продажба на перални машини; вежливостите на колегите ми срещу вежливостта на колегите ми, популярностите на двамата артисти срещу популярността на двамата артисти) (Пак там: 239). Множественото число на събитийното име например може да означава интензитет (напр. борбите на българския народ вм. борбата на българския народ), но тогава се говори за стилистично множествено число.
Като типичен процес за абстрактните съществителни имена Ст. Буров посочва усложняването на семантичната структура на лексемите заради асиметрията между формата и значението (Пак там: 248). „По правило първото значение е абстрактно, то отнася лексемата към неброимите съществителни за абстрактни маси. При взаимодействие с отвлечената семантика за непроцесуален или процесуален признак със споменатите семантични признаци на множественото число настъпват лексикосемантични изменения във формата, които са в посока към конкретизация (подч. мое) на отвлеченото значение. Конкретизирането на значението за качество или действие довежда до съвместимост между лексикалните и граматичните семи във формата (Гулига, Шенделс 1976: 303). Този процес е известен като семантична транспозиция (подч. мое) на формата за множествено число“ (Пак там: 248). Ученият посочва, че в значението на всички тези форми за множествено число (вежливости, геройства, полемики, красоти, ужаси, залези, ходения, радости и др.) се откроява семантичният признак `интензивност` и обобщава, че плурализацията на тези имена се съпровожда с конкретизация на значението (Пак там: 250).
Медийни употреби на форми за множествено число на абстрактните съществителни имена
Случаите, които привличат изследователското ми внимание напоследък, са свързани със съществителни имена предимно от чужд произход, които имат по няколко значения. Обикновено в абстрактното си значение тези съществителни се употребяват само в единствено число, а образувайки множествено число, те би следвало да претърпят трансформация към конкретизация на значението. Често тази конкретизация се получава, като процесуалните и непроцесуалните свойства отново се сближават със своите носители или извършители, които са количествено определени. Ето някои примери от медиите, които привлякоха вниманието ми и които подлагам на анализ по-долу:
Хората от малките бизнеси искат да работят.
Опитът ѝ е доказал, че магистралите спасяват човешки животи, защото там няма насрещно движение, автомобилите не минават през населени места, и не трябва да пресичат хора или животни (Магистралите спасяват човешки животи, btvnovinite, 22.08.2014 г.)
И институциите, и авиокомпанията поискаха време за преговори и ограничаване на допълнителните информации, за да не се застраши добрият изход от ситуацията (Шестима българи попаднаха в ръцете на судански бунтовници, Новините, btvnovinite, 28.01.2015 г.)
Пожарникарите дълго ще разказват за случая, тъй като той е единственият в кариерите им (Сутрешен блок, TV7, 17.01.2013 г.)
Да върнем към живот вечните класики (Х фактор, НТВ, 02.01.2015 г.)
Междувременно пише стихотворения, критики, рецензии (Мишел Уелбек. Надбягване с новините, Biograph, бр. 41, февруари 2015, с. 45)
Стига обаче тези диети да са със здравословна цел, а не експериментират с организмите (и психиката) на подрастващите.
Антиимигрантски шествия поставят на изпитание политиките на Ангела Меркел (в. Дневник, 15.12.2014 г.)
Имаше много приятели тук, както и навсякъде. Всякакви хора. Всички по принцип ѝ бяха интересни, но най ценеше прямите и непрефърцунени природи (Свобода Бъчварова. Душа, умита от сълзи, Biograph, бр. 41, февруари 2015, с. 81)
Хората, притежаващи средни социални статуси, често прекаляват с консумацията на храни и образуват висок процент излишни мазнини.
Това, което в миналото бе възможно само във филмовите фантастики, сега става факт (Новини, News7, 23.01.2015 г.)
Изследователски процедури
За да се провери дали става дума за т.нар семантична транспозиция, т.е. за конкретизиране на значението на формите в множествено число, осъществих няколко предварителни проучвания и два експеримента, които са успешно използвани от П. Пехливанова в изследването на психолингвистичните механизми на употребата на чуждите думи (Пехливанова 2014: 57–59).
Първите две проучвания се основават на два начина, по които се репрезентира значението на думите – дефиниционен и контекстен. Преди осъществяването на експериментите проверих значението на лексемите (тук подбрани според степента на разпространеност в медиите) в Български тълковен речник (Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. Български тълковен речник. Допълнение: Димитър Попов. София: Наука и изкуство, 2013[2]), за да се види дали и как са описани лексикографски конкретните значения на тези абстрактни съществителни. Втората стъпка беше свързана с проследяването на контекстовите значения на избраните думи в медийни текстове отпреди 10–15 години чрез сайта WebCLaRK (разработен от групата BulTreeBank с основни членове Кирил Симов и Петя Осенова – http://www.webclark.org/), който в една от своите версии представя интернет базиран конкорданс на дадена словоформа (или съчетание от словоформи) в корпус от чисти (неанотирани) текстове на български език. Конкордансът позволява представянето на дадена дума в нейния ляв и десен контекст, а неанотираните текстове са тези, които не са снабдени с допълнителна лингвистична информация (такъв тип информация не е необходима за целите на настоящото изследване). Корпусът се състои предимно от медийни текстове и позволява да се проследи контекстът (дължината за показване на десния и левия контекст се настройва от потребителя, в случая зададените параметри бяха 105 символа), в който се появяват словоформите в мн.ч. на думите, които съм регистрирала по-горе в актуално медийно обращение. Броят на употребите се отчита, но се показват до 300 употреби, а в статията се цитират примери по избор.
Анализът на речниковото и контекстовото значение на словоформите в примерите от медиите не се предлага в тази статия, но резултатите от него показват недвусмислено, че (1) плурализацията на абстрактните имена се съпровожда с конкретизация на значението им и че (2) тенденцията към все по-честотно използване на множественото число на абстрактните съществителни имена е видима още отпреди 10-15 години (по примери, открити чрез BulTreeBank).
Следващата стъпка бяха анкетите със студенти от първи курс във Факултета по журналистика и масова комуникация, в които те бяха помолени да напишат своята дефиниция за всяка от словоформите, но имайки предвид изреченския контекст, а след това и да определят типа употреба на думата като нормален или необичаен. С този експеримент се цели да се провери дали става дума за семантична транспозиция или да стилистично множествено число.
Промяна в значението и употребата на абстрактните съществителни имена. Експеримент – оценки на потребители на медийни текстове
Въз основа на проведения експеримент ще коментирам получените резултати[3].
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата бизнес в изречението „Хората от малките бизнеси искат да работят“ са: (1) фирма, фирмено дружество, нискоквалифицирана работа, малки производствени дейности, работа (бачкане); (2) област, професионална сфера, бизнес като бранш.
Употребата на словоформата бизнеси е определена като нормална от 5 анкетирани лица и като необичайна от 10 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата живот в изречението „Опитът ѝ е доказал, че магистралите спасяват човешки животи, защото там няма насрещно движение, автомобилите не минават през населени места, и не трябва да пресичат хора или животни“ (Магистралите спасяват човешки животи, btvnovinite, 22.08.2014 г.) са: период от раждането до смъртта, жизнен път.
Употребата на словоформата животи е определена като нормална от 14 анкетирани лица и като необичайна от 1 анкетирано лице.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата информация в изречението „И институциите, и авиокомпанията поискаха време за преговори и ограничаване на допълнителните информации, за да не се застраши добрият изход от ситуацията“ (Шестима българи попаднаха в ръцете на судански бунтовници, Новините, btvnovinite, 28.01.2015 г.) са: новини, допълнителни сведения, обяснение, правила, разяснения, знания, достъп до база данни, пояснения, общо за цялата информация, дадена информация, известие, насоки.
Употребата на словоформата информации е определена като нормална от 3 анкетирани лица и като необичайна от 11 анкетирани лица. В една анкетна карта не е даден отговор.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата кариера в изречението „Пожарникарите дълго ще разказват за случая, тъй като той е единственият в кариерите им“ (Сутрешен блок, TV7, 17.01.2013 г.) са: трудов стаж, кариерата на всеки от тях, трудова дейност, (професионално) развитие в дадена професия (направление), работа, опит, практика, професионален път.
Употребата на словоформата кариери е определена като нормална от 5 анкетирани лица и като необичайна от 10 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата класика в изречението „Да върнем към живот вечните класики“ (Х фактор, НТВ, 02.01.2015 г.) са: класически произведения (литература, филми, музика, книги), традиционни, ever green, нещо, което винаги се харесва (винаги харесвани), жанр, неща (произведения), останали вечни във времето.
Употребата на словоформата класики е определена като нормална от 12 анкетирани лица и като необичайна от 3 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата критика в изречението „Междувременно пише стихотворения, критики, рецензии“ (Мишел Уелбек. Надбягване с новините, Biograph, бр. 41, февруари 2015, с. 45) са: подробен анализ на дадена творба (с нападателен тон), жанр, оценки за чуждо творчество, коментари, анализи с оценка, снобарство, текстове, описващи нещо.
Употребата на словоформата критики е определена като нормална от 13 анкетирани лица и като необичайна от 2 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата политика в „Антиимигрантски шествия поставят на изпитание политиките на Ангела Меркел“ (в. Дневник, 15.12.2014 г.) са: стратегия (за политическо развитие), начини за управление, подход, ръководство, действия, възгледи, решения, режим, способи за решаване на проблеми.
Употребата на словоформата политики е определена като нормална от 5 анкетирани лица и като необичайна от 10 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата природа в изречението „Имаше много приятели тук, както и навсякъде. Всякакви хора. Всички по принцип ѝ бяха интересни, но най ценеше прямите и непрефърцунени природи“ (Свобода Бъчварова. Душа, умита от сълзи, Biograph, бр. 41, февруари 2015, с. 81) са: личности, особи, характери на хората, естествени хора, същността на характера, хора.
Употребата на словоформата природи е определена като нормална от 5 анкетирани лица и като необичайна от 10 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата статус в изречението „Хората, притежаващи средни социални статуси, често прекаляват с консумацията на храни и образуват висок процент излишни мазнини“ са: социална оценка, място в обществото, начин на живот, положение в обществото, силно зависещо от месечните доходи, социално равнище, стандарт на живота, средно заможни, позиция (положение) в обществото (в социалната йерархия), статут на хората.
Употребата на словоформата статуси е определена като нормална от 8 анкетирани лица и като необичайна от 7 анкетирани лица.
Значенията, дадени от анкетираните лица, на думата фантастика в изречението „Това, което в миналото бе възможно само във филмовите фантастики, сега става факт“ (Новини, News7, 23.01.2015 г.) са: филм с фантастични елементи, жанр, измишльотини, общо понятие за всички фантастични филми, нереални, въображението на хората, название за филми.
Употребата на словоформата фантастики е определена като нормална от 11 анкетирани лица и като необичайна от 4 анкетирани лица.
Коментар на резултатите: В определянето на значението на думите се налага изводът, че в множествено число се употребяват съществителните, при които абстрактното значение се е развило към конкретно: под бизнеси се има предвид работа, фирма; под животи – всеки един конкретен живот; под информации – отрязъци от сведения, новини, известия; под кариери – конкретна работа, дейност, практика; под класики – конкретни произведения, жанрове; под критики – жанр, коментар, текст; под политики – стратегии, начини за управление, решения, действия; под природи – личности, характери; под статуси – начин на живот, позиция на конкретни хора; под фантастики – конкретни жанрове (филмови, литературни, музикални). От получените резултати може да се направи заключение, че е налице семантична транспозиция на формите за множествено число на абстрактните съществителни имена. В същото време някои от описанията на значението на формите показват, че някои от носителите на езика не разграничават абстрактното от развитото конкретно значение на формите за множествено число и оценяват тези употреби като необичайни. Тяхната оценка би определила тези форми като погрешни или като прояви на стилистично множествено число. Нормална според анкетираните лица е употребата на словоформите фантастики, статуси, критики, класики, животи, необичайна е употребата на словоформите природи, политики, кариери, информации, бизнеси. От тези резултати се вижда една нееднородна картина, при която множественото число на едни абстрактни съществителни се оценява като нормално, а при други като необичайно. Със сигурност обаче честотността на тези употреби в медиите ще наложи формите в българската езикова практика.
Разпространение на явлението
Явлението получава широко разпространение. В медийните текстове се срещат подобни употреби на абстрактните съществителни имена, което позволява да се говори за тенденция:
Еврокритики за пенсионната реформа, бежанците и ромите (Mediapool. bg, 12.05.2014 г.)
Злословия по адрес на комунистическата партия и клевети за социализма нямат място в нашите училища и университети“, подчерта ресорният министър Юан Гуейжен (Китай изтрива западните ценности от учебниците, Преса, 31 януари 2015, с. 54)
Разписанията на някои пътнически влакове ще бъдат променени от утре до 10 април (Сменят разписанието на влакове, Преса, 31 януари 2015, с. 11)
В студентски и кандидатстудентски коментарни текстове процентът на тези употреби също е висок:
А това от своя страна може да обърка растежа и мирогледите на дадения човек.
Където няма правила, а само позволения.
Всички те господстват над ефира и съзнанията ни.
Стига обаче тези диети да са със здравословна цел, а не експериментират с организмите (и психиката) на подрастващите.
Един обикновен служител и човек, който при потъване на кораба прави 6 курса със спасителна лодка и спасява стотици животи.
Това са героите на обществото, които всеки ден отиват на работа, следвайки призванието си да спасяват животи.
Но това да отнемеш човешки животи в името на нещо, в което вярваш, не звучи никак достойно.
БИБЛИОГРАФИЯ
Български тълковен речник 2003: Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. Български тълковен речник. Допълнение: Димитър Попов. София: Наука и изкуство, 2013.
Буров 2004: Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. Велико Търново: Фабер.
Георгиев 1991: Георгиев, Ст. Българска морфология. Велико Търново: Абагар.
ГСБКЕ: Граматика на съвременния български книжовен език. Т.2. Морфология, ред. Д. Тилков, С. Стоянов, К. Попов. София: Издателство на БАН, 1993.
Пехливанова 2014: Пехливанова, П. Чуждите думи – никога свои. Психолингвистичен механизъм на употребата. Велико Търново: ИВИС.
BulTreeBank: Симов, К., П. Осенова. BulTreeBank. Available from: http://www.webclark.org/ (21.02.2015).
