1. Заедно с абстрактните производни оск̀ъдност, оск̀ъдица прилагателното име оск̀ъден ‘който е в недостатъчно количество’ е старинно отглаголно производно към стбълг. оскѫдт ‘свивам, умалявам’, оскѫдѣт ‘свивам се, намалявам’. Тези глаголи са образувани с представка o на базата на фактитивния скѫдѣт ‘правя нещо да намалее, да се изчерпи’, опиращ се на стбълг. скѫдь ‘беден’ с наречие скѫдо ‘малко’. В старобългарски е съществувало и сложното прилагателно скѫдоѹмьъ ‘малоумен’, днес обаче то е с гласеж скудо̀умен и е по-скоро (обратна) заемка от рус. скудоумный сщ., отколкото пряко продължение на старобългаризма. За вариантите скуднъıй = скѫднъıй ‘който си няма нещо; който е лишен от нещо, та е жален, че го няма, и желае да го добие’, регистрирани у Найден Геровия Речник на българския език, в наше време напомнят лексикографски документираните ск̀уден остар. ‘недостатъчен, беден, оскъден’ (в Речника на редки, остарели и диалектни думи) и ск̀ъден книж. ‘беден; недостатъчен, оскъден’ (в Българския етимологичен речник).
2. Днес арèна като синоним на манеж е означение преди всичко за площадката, където се изнася циркова програма, а фигуративно също мястото на бойни действия или на други събития. Етимологията на чуждата дума не е особено популярна сред нашата общественост: заемка от международната културна лексика, водеща началото си от може би етруския по произход латинизъм (h)arena ‘пясък’. Следователно в исторически план значението ‘площта в средата на цирк’ се оказва по-старо преносно значение на думата, възникнало с оглед на факта, че там, където в древноримските амфитеатри протичали игрите и битките, по земята посипвали пясък. Понякога изрично се споменава, че предназначението му било в него да попива кръвта по време на гладиаторските двубои и при разкъсването на християни от пусканите срещу тях лъвове.
В Рим по онова време гладиàтори наричали обучените пленници или престъпници, които за развлечение на публиката трябвало да се бият на цирковите арени помежду си или с диви зверове. В латински деятелното име gladiator е производно от gladius ‘меч’ и характеризира носителите му буквално като биещи се с меч. Умалително от gladius е gladiolus ‘малък, къс меч’. Тъй като листата на едно декоративно растение наподобяват малък меч, в ботаниката го назовали с новолатинския термин Gladiolus, адаптиран на български с гласеж гладиòла – градинско цвете от семейство Перуникови. Домашни български наименования на гладиолата, която е разпространена в Южна Европа, Близкия Изток и цяла Африка, са ребрùка и пèтльово перò. В противовес на мъжкородовия латинизъм (запазен например в рус. гладиолус и френ. glaïeul) женският род на гладиола отразява може би ситуацията в немски – Gladiole ж.р., или пък се дължи на редеривация от множествената форма гладиоли, в резултат на което гладиола се приобщава към поредицата от женскородови имена далия, калия, лилия, роза, хризантема и др.
3. В медицината терминът вестибулàрен означава например в съчетанието вестибуларен апарат орган във вътрешното ухо на човека и гръбначните животни, който осигурява пазенето на равновесие. Терминът застъпва латинското прилагателно vestibularis ‘преддвериен’, производно от етимологично неясното съществително име vestibulum ‘преддверие; преден двор на постройка, отделèн от улицата с ниска стена’. В анатомичен смисъл латинизмът се използва както в автентичен, така и в калкиран вид: вестѝбулум наред с преддвèрие ‘разширение като вход към кух орган’. В архитектурата латинизмът се използва за означаване на празно помещение, преддверие на сграда, зала или апартамент, например итал. vestibolo, френ. vestibule. Френският облик е източник на бълг. вестиб̀юл ‘междинно помещение в апартамент, от което се влиза в околните стаи’ с етимологичен дублет вистибулум.
4. Кулинарният термин суфлè ‘вид сладкиш от яйца и захар; вид ястие от зеленчуци, месо или риба и разбит белтък, приготвено на фурна’ застъпва субстантивната употреба на френ. soufflé букв. ‘бухнал’ (напр. soufflé au poisson ‘суфле с риба’). Морфологично галицизмът представлява минало причастие на глагола souffler ‘духам; надувам’, в преносен смисъл също ‘пошушвам; подсказвам’. Оттук използването му в театралния език, което е намерило израз в заемката суфлѝрам. Лицето, изпълняващо тази дейност на сцената се нарича souffleur, тоест суфльòр. Френският глагол продължава латинския sufflo sufflare ‘надувам’, образуван от flo flare ‘духам, вея’ с асимилирана представка suf- < sub- ‘под-’. Абстрактно име към разширения с представка in- ‘в-’ глагол inflo inflare ‘вдухвам; издувам’ е inflatio, род. п. inflationis ‘издуване’, застъпено в англ. inflation ‘надуване; надутост’. В американския английски през първата половина на ХІХ в. думата развива финансово значение и се превръща в международен термин, проникнал и в български: инфлàция ‘повишаване на цените поради увеличаване на количеството парични знаци в обращение, водещо до тяхното обезценяване’. Антонимно на инфлация през ХХ в. в международната практика се оформя образуванието с представка de- ‘от-’: дефлàция ‘значително и трайно спадане на индекса на цените’. Освен това продължава да се предполага, че в някаква връзка с flo ‘духам, надувам’ стои явно звукоподражателното наименование на флейтата в романските езици, срв. старопровансалското flaüt > итал. flauto, исп. flauta, стфрен. flaüte (днес flûte). От него води началото си немското означение Flöte, в средновисоконемски все още vloite – източник на рус. флейта, а оттам и на бълг. флèйта.
5. Минимална е вероятността да се предположи, че чуждата дума скандѝрам ‘чета ритмично стихове; произнасям възгласи дружно и в такт’ има етимологична общност с френските заемки асансьòр ‘подемно съоръжение’ и десàнт ‘стоварване на парашутни военни части на вражеска територия’, но общност наистина съществува. С посредничеството на френ. scander и нем. skandieren (срв. и рус. скандировать) глаголът възлиза към латинския scando scandere ‘изкачвам се; издигам се; изговарям отчетливо срички или стихове’ (сродно с който е съществителното scala ‘стълба’ – източник на термина скàла). Сходен по значение е префигираният ascendo ascendere ‘издигам се, изгрявам’, чието субстантивирано сегашно причастие ascendens, род. п. ascendentis ‘издигащ се, изгряващ’ заедно с абстрактума ascensio ‘изкачване; издигане’ лежат в основата на астрономическия и астрологичен термин асцендèнт ‘движение на звезда над хоризонта; зодиакално съзвездие над хоризонта в момента на нечие раждане’ и на асцèнзия ‘издигане; възход’. Към френ. ascension, рефлекс на латинизма ascensio, е образувано инструменталното име ascenseur, откъдето иде бълг. асансьор. С означаващата отдалечаване представка de- от scendo в латински е образуван антонимът descendo descendere ‘слизам, спускам се’, застъпен във френ. descendre сщ. с абстрактум descente ‘слизане; снемане; спускане (на войски)’, възприет в бълг. десант. Място в международната културна лексика е намерила още една префиксация на основния глагол scendo: transcendo transcendere ‘преминавам отвъд нещо, прескачам’. Неговото адективирано сегашно причастие transcendens, род. п. transcendentis е превърнато във философското понятие трансцендèнтен ‘намиращ се извън пределите на познанието и опита’ (понякога с некоректно изписване и произнасяне „трансцедентен“).
6. Производни от гръцкото числително τέτταρες ‘четири’ (прасродно с бълг. четири) са редица термини с композиционната форма тетра- ‘четири-’, например литературният тетралòгия ‘цикъл от четири литературни произведения, обединени от обща идея и сюжет’ (< гръц. τετραλογία ‘три трагедии и една сатирна драма, представени последователно в състезание на драматурзи’) или стереометричният тетраèдър ‘четиристен с триъгълни стени’ (с втора съставка гръц. ἕδρα ‘основа’). Употребата на някои от тях отдавна е заменена с калки, срв. четириъгълен, четирипръст, четириного, четиривластие вместо тетрагонàлен, тетрадактѝлен, тетрапòд, тетрàрхия. С афереза τετρα- > τρα- същият детерминант е налице в заемките трапèза (< гръц. τράπεζα < τετράπεζα ‘маса’) и трапезàрия (< гръц. τραπεζαρία ‘столова’). Гърцизмът τράπεζα е образуван от τρα- (нулева отгласна степен към композиционната форма τετρα- на числителното τέτταρες ‘четири’) и πέζα ‘крак, долен край’ (производно от πούς, род. п. ποδός ‘крак’), така че като цяло τράπεζα всъщност означава ‘със или на четири крака, четиринога, четириножник’. Умалително от τράπεζα е τραπέζιον ‘масичка’, което чрез лат. trapezium и нем. Trapez е източник на геометричния и атракционен термин трапèц. Привидното производно към него трапезоѝд фактически е заемка от френ. trapézoïde, което отразява гръц. τραπεζοειδής ‘имащ формата на маса, трапецовиден’ (дериват със суфиксоиден формант -ειδής ‘-формен, -виден, -образен’, опиращ се на съществителното είδος ‘вид, форма’). Лематизираният в академичния речник на чуждите думи екзотизъм трапезѝт ‘банкер’ отразява новогръцкото деятелно име τραπεζίτης ‘банкер’, което от лингвистично гледище представлява интерес с оглед на обстоятелството, че гръц. τράπεζα освен за маса е означение и за банка, тоест калкира итал. banca/ banco ‘банка’, първоначално ‘маса, тезгях; пейка’. Бидейки застъпници на старофранкския облик banc ‘пейка; маса’ (унаследен в англ. bench ‘пейка, скамейка’ и нем. Bank1, мн. ч. Bänke ‘пейка, скамейка, чин’ в противовес на обратните заемки от италиански англ. bank ‘банка’ и нем. Bank2, мн. ч. Banken сщ.), италианизмът banca и мъжкородовият му вариант banco поначало означавали ‘скамейка; маса, тезгях’. Тези първични дадености намират потвърждение в появата на термина банкр̀ут, който в исторически план съвсем не означава банков фалит в съвременния смисъл. През Средновековието в Италия banca наричали също сарафската маса за обмяна на пари – предходник на по-късните обменни бюра. Случело ли се някой сараф да стане неплатежоспособен, неговата маса бивала потрошавана и резултатът от този акт наричали banca rotta букв. ‘счупана маса’ – атрибутивно съчетание, съставено от banca ‘маса’ и rotta ‘счупена’ (минало причастие на италианския глагол rompere ‘троша, чупя’). Така чрез слято изписване съчетанието bancarotta се превърнало във финансов термин, адаптиран на френски с banqueroute и възпроизведен на немски с Bankrott, от които са възприети съответно бълг. банкру̀ т и рус. банкрòт. Към τετράς, род. п. τετράδος ‘четворка, четирисъставно цяло’ е образувано умалителното τετράδι(ον), което в смисъл на ‘книга с формат една четвърт от листа’ е заето още в старобългарски и староруски τετραδξ. В адсуфигиран вид днес то звучи тетрàдка, но относно възникването на гърцизма едва ли като случайна успоредица може да се спомене френското означение за тетрадка cahier (през ХІІ–ХІІІ в. quaier, quaer), показващо връзка с латинското дистрибутивно наречие quaterni ‘по четири’. С оглед на това по мнение на френския етимолог Албер Доза, а и на други романисти, френската дума – точно както и италианската quaderno ‘тетрадка’ – застъпва къснолатинската quaternio ‘свезка от четири листа’ (букв. ‘четворност’).
7. Терминът мигрàция ‘преселване, преместване’ до голяма степен се свързваше с орнитологията и по-специално с периодичното преселване на прелетните птици през есента и пролетта. С руско и полско посредничество той застъпва славянизиран облик на лат. migratio, род. п. migrationis ‘преселване’. Неговата косвенопадежна основа migration- се възстановява видимо в прилагателното миграциòнен ‘свързан с миграцията’. Съществителното е абстрактум към глагола migro migrare ‘преселвам се’, възпроизвеждан на български с мигрѝрам, а субстантивацията на неговото сегашно причастие migrans, род. п. migrantis – в мигрàнт. То нашумя през 2015 г. във връзка с миграцията на огромни групи хора от Близкия Изток и Северна Африка. По-голямата част от преминаващите през България и Балканите мигранти бяха бежанци, които са били принудени да напуснат родината си в резултат на преследване или поради застрашаващи живота им военни действия. Но мигрантите могат да бъдат и (временно) напускащи страната си с цел намиране на по-добри условия за живот и припечелване. Тогава те са емигрàнти – означение получено по същата схема като мигрант: от причастието emigrans, род. п. emigrantis към префигирани с ех- ‘из-’ глагол exmigro exmigrare ‘изселвам се от’, тоест емигрѝрам с аналогични производни емигрàция, емиграциòнен. Когато напускащите страната си лица се установят в някоя държава, за местното население те са имигрàнти, тоест заселници или преселници от чужбина. Означението им идва от префигирания с in- (с вариант im- пред /m/) ‘въ-’ глагол immigro immigrare ‘заселвам се във’, тоест имигрѝрам с производни имигрàция, имиграциòнен. Особеното на описаните дотук словообразувателно-семантични вариации се състои в това, че при тях едно и също означаемо (десигнат, сигнификат) има три различни означаващи (десигнатори, сигнификанти) в зависимост от гледната точка както на визираните лица, така и на населението в страните, през които се придвижват: изселващи се от някоя страна емигранти – прекосяващи някоя страна мигранти – заселващи се в някоя страна имигранти. Иначе казано, мигрантите, които при всички случаи са емигранти или бежанци, се превръщат в имигранти за населението на страната, в която прекратят своята миграция.
