Те преминават през ръцете ни всеки ден, но като че ли забелязваме само изписаната върху тях стойност. А в същото време монетите и банкнотите не са просто средство за разплащане, а материализация на важния концепт пари, и заслужават да бъдат изследвани лингвокултурно.
Културните концепти са сред единиците на изследване на лингвокултурологията – наука, възникнала в Русия през 90-те години на ХХ век и бързо извоювала достойно място на българска почва, свидетелство за което са трудовете на редица български учени, посветени на важни за българската етнокултура концепти, културеми и др. Придържаме се към мнението, че да се изследва един концепт в лингвокултурен план означава да се изследва преди всичко неговата езикова реализация – една конкретна лексема, нейното речниково значение, нейните синоними, антоними, семантичното ѝ поле, фразеологизмите и прецедентните текстове, в които тя се среща. Когато се насочваме към монетите и банкнотите, неминуемо навлизаме в пределите на концепта пари, но в този материал няма да разглеждаме концепта като цяло, извън двете му специфични реализации. Като заслужаващ внимание подход към концепта пари можем да посочим главата „Пари, бизнес“ от труда „Константи. Речник на руската култура“ на Ю.С. Степанов (Степанов 1997). В нашето изследване (а) намираме речниковите значения на думите монета и банкнота, (б) групираме лексемите, назоваващи пари и банкноти, (в) разглеждаме фразеологичен материал, в които присъстват монета и банкнота и (г) завършваме с кратки бележки за културна функция на парите и банкнотите.
Значението на думата монета в многотомния академичен речник на българския език е следното: „Паричен знак от метал или от метална сплав, с определена форма, тегло и съдържание“. Произходът на думата монета е свързан с името на храма на римската богиня Юнона-Монета (лат. moneo значи ‘съветвам’, т.е. Юнона е Юнона Съветничка). В този храм през трети век преди новата ера започва сеченето на паричните знаци на Древния Рим.
За банкнотата намираме следното значение: „Книжен кредитен, паричен знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот“. Произходът на думата е английски и идва от простичкото ‘банков знак’.
В българския език има немалко лексеми, които означават монета и банкнота. Тук ги групираме по следните признаци.
1) по официално приетото име на валутата
лев, рубла, лира, франк, дукат – за монетата; лев(-а, -ове) – за банкнотата;
2) по номинала
стотинка, петаче (петак), пендар, сантим, рупче (‘четвърт от грош’) – за монетата; двулевка, петолевка, столевка – за банкнотата;
3) по името на владетеля
фердинандка, наполеон, махмудия, меджидие (меджия) – за монетата; за банкнотата по-скоро не са ни известни подобни имена;
4) по името на изобразената личност
за монетата по-скоро не са ни известни подобни имена; за банкнотата в сферата на разговорната реч се използват вазовка, константиновка, беронка, син (кафяв) геш (банкноти с номинал от 10 и 20 лева от 60-те до 90-те години на ХХ век);
5) по материала на изработка
медник, златник, сребърник – за монетата; за банкнотата няма подобни имена, тъй като тя най-често е от един материал – хартия;
6) по цвета
жълтица (жълт), аспра (бял – гр.), акче (бял – тур.); за банкнотата по-скоро не са ни известни подобни имена, въпреки възможното „дай две зеленки, кафевки“ и пр.
Традиционно при лингвокултурните изследвания се търсят езиковите регистрации на концепта във фразеологията. В случая разглеждаме някои фразеологизми с лексемите от полето на концепта пари: парà (парѝ), грош, монета и др.
- да взема за чиста монета – ‘проява на доверие (често – необоснована)’
- за тридесет сребърника – ‘предателство, продажничество’
- река(и) от пари – ‘много пари’; също и парите потекоха
- бият ме парите – ‘харча без задръжки’; също и бие ме парата; вадя луда пара
- като пет пари в кесия – ‘нашироко, в комфорт’
- пара при пара отива – ‘богатството се (само)умножава’
- пара да имам, за смях ще я дам – ‘доброто настроение по-ценно от парите’
- хиляда бода за пара – ‘много усилия, слаб резултат’
- взел съм си двете пари – ‘не съм годен за нищо’
- през куп за грош – ‘лошо свършена работа’
- не давам счупена пара – ‘липса на заинтересованост’; също и не давам пукнат грош
- нямам ум за една пара (пет пари) – ‘липса на качеството ум’
- пребиена/пукната/счупена пара, нямам – ‘пълна липса на пари’
- дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш – ‘нещо, което не оправдава вложените средства’
- и баща си за пара продава – ‘липса на морал, продажничество’
- бели пари за черни дни – ‘спестените пари помагат в нужда’
- да треперя над парата – ‘да съм скъперник’
- да си взема гроша – ‘да защитя собствения си интерес’
- гроша ми не минава на пазара – ‘липса на влияние’
- за грош петел – за грош пее – ‘евтиното не е качествено’
- гроша с куршум меря – ‘липса на пари’
- грош цена – ‘за нещо, което е некачествено’
- направих го/направи ме на две стотинки – ‘доказване несъстоятелността на нечии претенции, неверността на нечие твърдение’
- сухи пари (суха парà) – ‘пари в брой’.
Фразеологичният материал показва, че чрез лексемите, назоваващи монета, се прави оценка на ума, порядъчността, съобразителността и други човешки качества. Много от житейските ситуации, в които човек попада, могат да се оценят с помощта на монетата: спечеленият спор експресивно може да се представи с думите „Направих на две стотинки“, а некачествената услуга често води до заключението, че се работи „през куп за грош“. Липсва споменаване на банкнотата, освен ако приемем, че „сухите“ пари са книжните пари – банкноти.
Монетата доминира над банкнотата при езиковото представяне на концепта пари. Доказателство за това е метафората, че парите текат (разсипването на монетите наподобява течност), сравнението с пукната пара, когато нещо няма стойност (монетата губи стойност със загубата на целостта си), друга метафора като пара играе (монетата подскача, върти се). Банкнотата контраатакува с изрази като търся сухо, да чуя шумоленето, шепот на пари...
Ако погледнем назад в миналото, ще открием, че монетата далеч не е първият предмет, използван за посредник в търговията. Тази функция са изпълнявали кюлчета, халки, бижута от злато и сребро (Алмалех 2012: 2–3), животински кожи (Степанов 1997: 662–663) и др. Но така или иначе монетата има дълбоки корени в българската култура. Смята се, че първата българска монета е сечена по времето на Йоан Асен II (Аврамов 2006), но много преди това по сегашните български земи в обращение се срещат най-различни монети. Монетата не случайно е високо ценена като източник на информация от археолозите и историците, тъй като съдържа данни, позволяващи с голяма точност да се датира археологическата находка – например лика на владетеля и указанията за мястото, където е сечена. В по-нови времена на монетата точно се обозначава годината на сечене.
Корените на банкнотата в българската култура са по-плитки: първата левова банкнота се появява през 1885 година, като дотогава само българските търговци, поддържащи връзки с чужди фирми, познават по-отблизо използването на книжните пари. Иначе историята на банкнотата е достатъчно древна, като началото е в Китай, а първите европейци, дръзнали да въведат книжните пари, са шведите през 60-те години на XVII век, но няма да навлизаме в подробности.
Монетите от ценни метали (злато, сребро и др.) имат реална стойност, а всички останали са парични знаци, с други думи те заедно с банкнотите заместват реалната стойност. Следователно в икономическия живот монетите и банкнотите изпълняват една и съща функция на посредници или заместници в размяната на стоки и услуги. Въпреки това, във времена на инфлация и обществени катаклизми, хората се чувстват по-сигурни с монетите. Може би това идва от монетите от ценен метал, които не губят стойността си, но като че ли се разпростира върху всички монети. Можем да кажем, че монетата е сигурност, докато банкнотата – не е.
Монетата е вярност, потвърждение на дадено обещание. Наниз от монети се дава на невестата от годеника и остава в семейството, за да се предава на децата. Монети се даряват при раждане, кръщение, други важни събития в жизнения път на човека. Секат се юбилейни монети, посветени на специални събития. Те служат за награда, колекционират се, остават като спомен за дадено събитие. Можем да кажем, че монетата е памет, а банкнотата по-скоро няма тази функция.
Монетата служи за магически цели – за амулети и талисмани, които привличат парите и успеха. Същото можем да кажем и за банкнотата: не са малко случаите, когато хората пазят с цел привличане на пари „късметлийски“ банкноти с различен номинал. В много български ресторанти, закусвални и магазини има закачени на стената банкноти – обикновено от първото плащане, направено в съответния обект. Функцията им е магическа – те привличат другите банкноти.
Усещането от разплащането с монета е различно от усещането за разплащане с банкнота. Монетата има тежест и обем (натежали джобове, пълна кесия), релеф, „глас“ – звънтенето. Банкнотата също има глас, тя шуми. Банкнотата може да се сгъва, навива на руло, намачква. Можем да кажем, че монетата и банкнотата имат своe отделнo, различно въздействие върху човешките сетива.
С монета може да се развърти винт, от нея може да се направи шайба. Монетата може да се подхвърля с цел да се добие ловкост на пръстите, тя помага да се избере между две възможности (ези-тура). С банкнота пък може да се отбележи мястото, до което е прочетена книгата, а излезлите от употреба или обезценени банкноти стават на подвързии, тапети … подпалки. Можем да кажем, че монетата и банкнотата са по своему полезни в бита предмети, ако забравим основното им предназначение.
Монетата служи на държавната пропаганда (Баришников 2009), тя оказва и естетическо въздействие върху хората. Не по-малко, а предвид размера и възможността за детайлен и разноцветен печат – и по-голямо въздействие – имат банкнотите. Те са леснодостъпната галерия с образите на борци за свобода, творци, природни и исторически забележителности на дадена страна. Можем да кажем, че монетата и банкнотата са предмети, които изпълняват важни социални функции.
Монетата има дълбоки корени в езика. Тя е дала названието за целия поток от разплащателни средства чрез лексемата парà, парѝ в българския език и в други езици. Смятаме, че образът на паричната единица в езиковата картина на българина е трайно и силно свързан с монетата. Дори когато след Освобождението банкнотата поема основната тежест в акта на разплащането, а през последните десетилетия се намесват банковите карти и други начини за разплащане, монетата запазва достатъчно силни културни позиции. Съмняваме се, че някога ще настъпи времето, когато другите форми на реални или виртуални пари ще променят наложеното от хилядолетия разбиране „монета = пари“ и образа на монетата като установено средство за разплащане. Един интересен пример в потвърждение на това мнение: идеографското изображение на паричната печалба в различни електронни игри, които са част от съвременната култура, е издутата кесия (с/без знака $) или златната монета.
БИБЛИОГРАФИЯ
Аврамов 2006: Аврамов, Й. Иван Асен II пръв отсякъл български монети, надписите били на кирилица. Статия в електронната медия „Монитор“, последен достъп 25.11.2014 г.
Алмалех 2012: Алмалех, М. Паричните единици в Стария завет. – В: Българистика Nouva, Годишник на департамент „Нова българистика“, НБУ, № 2, 2012. ISSN 1313-7875. 23 с. Ръкопис.
Баришников 2009: Барышников М.С. Семантика и прагматика девизов на монетах. Автореф. диссертации на соискание ученой степени кандидата филологических наук. ГОУ ВПО «Астраханский государственный университет». Волгоград, 2009. 24 с.
Степанов 1997: Степанов, Ю.С. Константы: Словарь русской культуры. М.: Школа «Языки русской культуры». 824 с.
ИЗТОЧНИЦИ
Български фрази и изрази – тълкувания на популярни български фразеологизми. последен достъп 25.04.2015 г. http://frazite.com.
Речник на българския език. Т. 1 (А–Б). 2. доп. и прераб. изд. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, ЕТ „ЕМАС“, 2001. и Т. 9 (М). София, АИ „Проф. Марин Дринов“, ЕТ „ЕМАС“, 1998.
Фразеологичен речник на българския език. Т. 1–2. София: БАН. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. 1974.
