Начини за назоваване на клевета в родопските говори

Статията разглежда лексемите, с които в 232 селища от източнорупските и западнорупските диалекти се назовава клеветенето. Събраният материал е представен в един от въпросите от специално разработен въпросник от Секцията за българска диалектология и лингвистична география. Целта на изследването е да разкрие богатството на думите, които назовават клеветенето, да се сравнят техните употреби в останалите български диалекти и да се направят съответните паралели и изводи. Обект на изследване са думите и словосъчетанията, които назовават клеветенето. Лингвистичният материал е събран от въпросника за Родопския диалектен атлас (РДА), Архива за Български диалектен речник (БДР), Старобългарския речник, справките относно етимологията са по Български етимологичен речник (БЕР I–VIII 1971-2012).

Клеветенето се изразява в ‘изказване на клевета, служене с клевета по отношение на някого; изказване на нечия вина, съобщаване за стореното от някого нещо лошо, за да му се навреди’ (БТР 2007: 361). В анализирания ареал се откриват два основни модела за неговото изразяване – чрез точно определена лексема (бед'а, клевет'а) и чрез словосъчетание (прав’а манафлък). Някои от лексемите (словосъчетанията) имат широко разпространение, други са единични.

С най-широко разпространение са лексемите с корен -клеп-. Праславянското *klepati e родствено с лит. klepčioti, klepnoti, klepšeti ‘тропам силно’. Клапам, както кларам и клякам, е звукоподражателен глагол (БЕР ІІ 1979: 438).

В българските диалекти непрефигираната форма клепам има следните значения:

1. Хлопам: клепам – Етр.
2. Бия (камбана, клепало): Пòпо е клèпе камбàната. – Кост., Горноорях.
3. Остря сечиво с коване: Клèпат косѝте. – Родовене; Ихт.; Плев.; Клèпе лемèжете. – Банат.; Ботевгр.; Лемèжа се тèни, клèпи са. – Варн.; Ф оджàка клèпам желèзото. – Етр.
4. Говоря неразбрано и непрекъснато: Едно ке клèпа пòпо. – Прил.; Воден.; Самок.; Вѝком вѝка, клèпом клèпа. – Рус.
5. Клеветя: клèп’а – Пловд.; Белосл.
6. Ходя по нужда: клèп’а – Пирд.
7. Цапам се: клèпа се Панаг.
8. Ям грубо: клèпа – Панаг.
9. Вървя тежко след някого: Зòрле клèпам од нѝвата. – Банско; клèпам – Етр.; Ихт.

От прегледа на основните значения на глагола клеп’а се вижда, че той се свързва с действия, които изразяват вдигане на шум ‘хлопам’, ‘бия’, ‘говоря неразбрано’, ‘удряне на желязо върху желязо’; с действия, които представят грубо, тежко движение, хранене, действия, изразяващи ходене по естествени нужди. Среща също така и значението ‘клеветя някого’.

Клèп’а ‘клеветя някого’ е лексемата, която е най-широко разпространена в източнорупските и западнорупските говори. Тя е позната в различни фонетични разновидности (клèпe̥ кл`êп’ем, кл’ḕп’ам): клèп’e̥ Ситово, Пловд.; клèпам Лъкавица, См.; клèпам Джурково, См.; кл`êп’ем Малка Арда, См.; кл’èпем Момчиловци, См.; кл`êп’ем Вълчан дол, См.; кл`êп’ам Боровина, См.; кл’èп’ам Чавдарица, См., наклèпам Сърница, Велингр.; клèп’ем Югово, Пловд.; клèп’ем Ягодина, См.; кл`êп’ем Триград, См.; клèп’ем Мугла, См.; накл’èпем Николово, Хаск.; накл’èпам Царева поляна, Кърдж.; накл’èпам Стамболово, Хаск.; клип’а Драбишна, Ивайловгр.; клип’о Девисилица, Крумовгр.; кл`êп’о Лимец, Крумовгр.; клип’о Малък Девисил, Крумовгр.; кл’ип’e Голям Девисил, Крумовгр.; кл’ип’ем Егрек, Дедеаг.; наклàвам, клèп’ем Виево, См.; кlèп’ем Беден, См.; нàклипем Настан, См.; клèп’ем, Бостина, См.; клип’ем Домуздере, Крумовгр.; клèпам Средногорци См.; клèп’ем Лещак См.; клèп’ем Търън См.; клèп’ем Влахово См.; накл`êп’ам Габрица См.; кл’èпам Турян См.; кл`êпем Кремене См.; кл`êп’ам Кремене (махала Димово) См.; кл`êп’ем Могилица См.; скл’èп’ем Петров дол См.; кл`êп’ем Буката См.; кlêп’ем Сивино См.; кл’èпам Момарско См.; кл`êп’е Полк. Серафимово См.; кlèпам Шаренка См.; склèпам Старцево См.; кл’ḕп’ам Златоград См.; накл`êп’ем Писаница, См.; кл`êп’ем Хасовица, См.; кlепòквам Гела, См.

В анализирания ареал се срещат също така производни от основната форма клèп’а. Производните съдържат най-често префикса на- и изразяват резултативно-акурсивен НД. При този НД действието засяга повърхността на обекта: наклèпвам Змеица, См.; наклèпвам Балдево, Гоцеделч.; наклèпвам Д. Дряново, Гоцеделч.; наклèпвам Крибул, Гоцеделч.; наклèпвам Долен, Гоцеделч.; наклèпвам Новаково, Пловд.; наклèпвам Райково, См.; наклèпвам Смолян; наклàдам, наклèпвам, кл’èп’eм Устово, См.; наклèпвам, начетòсам Наречен, См.; наклèпвам Левочево, См.; наклàдам, наклèпвам Славейно, См.; наклѝпвам Царино, Крумовгр.; накл`êпвам Смилян См.; накл’èпвам Мъглища См.; накл`êпвам Бориново, Ерма река, См.; склèпавем Неделино См.; наклèпвам Дебрен, Драм.; наклèпувам Ваклиново, Гоцеделч.; наклèпувам Кочан, Гоцеделч.; наклèпувам Жижево, Гоцеделч.; наклèпувам Дедево, Пловд.; наклèпувам Хвойна, См.; наклèпувам Малево, См.; накл`êпувaм Богутево, См.; накл’èпосувам Косово, См.; накл`êпувам Батанци См.; накл’èпуам Брястово, Хаск.

По-рядко се среща префиксът над-. Производнатите глаголи изразяват резултативно-суперкурсивен НД, при който действието се разпространява над определен обект: нaткл`êпaвaм Водни пад, Кожаре, См.; наткл`êпавам Ждребово, См. Срещат се единични случаи на производните, глаголи съдържащи префикс из- и в- вклеп’àвам Стрижба, Крумовгр. (резултативно-инкурсивен) и искл’èпвам Осиково, Досп (резултатимвно-панкурсивен).

Втората по разпространение лексема е клевèт’а. Тя е родствена с руската клевить ‘дразня’. Основното значение на клев- е ‘удрям, чукам, кова’ и се родее с клеп-, клеп-ам. От същия корен са и клюка, клюкарствам (БЕР II 1979: 428). В СБКЕ клеветя означава ‘изказвам клевета, служа с клевета по отношение на някого; изказвам нечия вина, съобщавам за стореното от някого нещо лошо, за да му навредя’ (БТР 2007: 361). За разлика от клеп’а, клевèт’а има свой предшественик в старобългарски – кл̑еветати, кл̑евещѫ, кл̑евещеши, кл̑еветаѭ, кл̑еветаѥши със значение ‘клеветя, злословя, несправедливо обвинявам’: сѣдѩ на братра своего клеветааше Син. пс. 49.20 пото клевештеши о моѥмъ съшествиѥ Супр. 394.6.

В диалектите клевет’а има значение ‘клеветя, злословя, несправедливо обвинявам някого’: клевет’а – Род.; Прев.; Пещ.; Не вèруй светò што клевèтат. – Прил.; Пловд.; Соф.; Йà дойдòх да го клевèта. –Ихт.; С`ôднали и Тодòра, клевèтат. – См.; Ард.; Асеновгр.

В диалектите е запазено и старото значение ‘ударя’, но при едноактния глагол клевна: С климѝйуту ме клèвну, Гòспод да га клèвне. – Год.

В изследвания ареал се среща непрефигираната форма клевет’а в няколко фонетични варианта: клеèта Гугутка, Ивайловгр.; клифт’ô Девисилово, Крумовгр.; клевèт’а Годлево, Разл.; клевет’à Вълче поле, Свиленгр.; клив’èт’ъ Паталеница, Велингр.; клевèтам Покрован, Крумовгр.; кливèтиш Габрово, Ксантийско; кл’èвет’ъ Тънково, Хаск.

По-често се употребяват префикирани производни, съдържащи представка на-. Производните глаголи изразяват общорезултативен НД: наклевèтам Хухла, Крумовгр.; наклевèтам Черна черква (Караклис), Фер.; наклеветѝл Яворово, Пловд.; нъклъвит’ъ Долнослав, Пловд.; накл’евèт’ам Гърмен, Гоцеделч.; наклев’àвам се Слащен Гоцеделч.; наклевèтвам Елешница, Разл.; наклевèтвам Филипово, Разл.; наклевèтвам Доспат, См. наклевет’àвам Черна могила, Хаск.; накл’евèтвам Малко градище, Свиленгр.; наклевèт’авам Сив кладенец, Ивайловгр.; наклеветàам Черничево, Ивайловгр.; наклèветувaм Обидим, Разл.; наклèветувaм Кремен, Разл.; наклевèтувам Смирненци, Хаск.; наклевèт’увам Парил Гоцеделч.; наклевет’àвам Искра См.; кл’евèт’ам Пилашево, Първом.

Следващата по разпространение лексема е кладам, която произхожда от праславянско *klasti ‘турям да легне’, сродно с литовско kloti ‘постилам’ (БЕР II 1979: 412). Тя има засвидетелствани употреби в старобългарските паметници класт, кладѫ, кладеш означава 'поставям, слагам, натрупвам': прнесеномъ же бꙑвъшемъ дръвомъ.  крѫгомъ гладъше Супр. 141.14-15.

В българските диалекти клада има следните значения:

1. Паля огън: клада – Разл.; Бачково, Асеновгр.
2. Слагам: клада См. , Малкотърн.; Седлò кладà двà змèйа. – Петр.; Кладè йа на б´úрза кòн’а. – Демирхисар.; Клàде му д’ồшек да с’ồдне. – Чепеларе, Асеновгр.; От карагрòш плòчи му клàал. – Прил.
3. Правя купа: Йа ша клàда купен. – Стр.
4. Правя седянка: Дет клад`úт мòми седèнки. – Попов.
5. Карам някого да извърши нещо: Кладèел едѝн тýрчин да го кýпи. – Сол.
6. Поставя някого да стане: Кладèт йа гýските да пасèт. – Крушово.
7. Съчинявам: Вмèсто тòи стих други клèдвет. – Струга.
8. Имам на ум: клаам – Род.; Крумовгр.; Йа клàаш на глàа. – Прил.; Клàам си на ак`úла. – Санд.

Възвратната форма клада се означава ‘надебелявам’ клада се – Радовене; Йа как си се наклàл. – Ботевгр.

В анализирания ареал се срещат формите кладам и клавам. Прави впечатление, че се употребяват само префигирани форми, които изразяват резултативно-акурсивен НД:

– наклàwам Пчеларово, Кърдж.; наклàвам Долно Ботево, Хаск.; наклàвам Кутела, См.; наклàвам Пловдивци См.; наклàвам, напѝшкувам Долен Рудозем См.; наклàвам Чепинци См.; натклàвам Теплен, Гоцеделч.;

– наклàдам Плетена, Гоцеделч.; наклàдам Тракиец, Хаск.; наклàдам Мезек, Свиленгр.; накладам Боголин Гоцеделч.; наклàдам Давидково, См.; наклàдам Арда (Горна Арда) См.; наклàдам, кл’äп’е го Фатово См. наклàд’а Добростен, Пловд.; наклàдам Павелско, См.; наклада Орехово, См. нàкладам, нàкаж’ем Оряховец, См.; наклàдам, наклèпвам Петково, См.

Следващата по разпространение дума е от корен бедя. Бѣдити, бѣждѫ, бѣдиши е отименен каузатив, образуван от съществителното бѣда. Етимологично праславянското *beda се свързва с лит. bédá ‘грижа, мъка’ (БЕР І 2007: 30).

В класическите старобългарски паметници глаголът бѣдити, бѣждѫ, бѣдиши означава ‘принуждавам, насилвам някого’ пакꙑ рекѫ  бѣди с на добро не помльѫ Супр. 320.1. сицѣ бѣ иѡсифь боголюбьць ... ꙗко и льстимъ и бѣдмъ. Супр. 365.17.

Бед’а в българските говори има следните значения:

1. Набеждавам: Оти бèдиш човèко. – Соф.; бед’à – Ихт.; Врач.; Панаг.; Дòно не бедèш сторѝла. – Тетев.; Дали та брàт’а вед’àха. – Драм.; Бед’àт го.

– Горноорях.; Сè си Ангела бедèха. – Копривщица; Хèра ме бедè бедѝли. –Разгр.; Та ма са б’ад бедѝли, че носам дете на с`ôрце. – Асеновгр.; Йèнка са бидè бедѝли за ѝдно писмо либòвно. – Гоцеделч.; Мèне са беда бедѝли – главата да ми земат. – Ортакьойско.; Тýрци са Йàнка бедѝли, бедѝли и укривѝли. – Пресл.; Нàска са бèда бедили и в тръна метнàли. – Лясково.

2. Упреквам напразно: Оти бèдиш човèко. – Хаск.

Префигираният производен набед’а ознавачава ‘набеждавам’: набед’à – Горноорях.; Набед’àва брат’Ата. – Плев.; набедèам – Никоп.; Па набидѝ лýдо ти ни найдѝ. – Новосел.; Дойна го набедила. – Провад.; И нèго набедѝла. – Кюст.; Ведн`ъга га бедà набедѝли. – Соф.; набѝдувам – Самок.; Оти набѝдуе Шрата. – Трън.; Набедѝвъ мèне. – Съчанли, Гюмюрдж.; набѝждуем – Трън.; Петър ме набеждàва, че съм го бѝл. – Великотърн.; набèждам – Разл.

В анализирания ареал се срещат само префигирани форми, образувани с представка на-. Те изразяват резултативно-акурсивен НД: нaб`êдвм Добротино, Гоцеделч., наб’àдам Черничино, Крумовгр., наб’àдам Сърница, Хаск., наб’àдам Лесково, См., наб’àдам Сусам Първомайско; набèжам Банско, набèждам Осеново, Разл., нвб’àждвм Лъжница, Разл., набèждам Скребатно, Гоцеделч., набèждам Лещен, Гоцеделч., набê`ждам Илинден Гоцеделч., наб’àждам Белотинци, Драм., набеждàвам Ливадища, Драм., набед’àвам Черешево, Драм., Чеч, набèд’авам, Господинци, Разл., набèд’авам Корница, Разл., набèд’авам Любча, См., набèд’àвам Гайтаниново Гоцеделч.

С по-рядко разпространение са глаголите свадам, сводам. Те, както и съществителното свада, произхождат от праславянското *sъvaditi. В старобългарски се среща съваждати, съваждаѭ, съваждаѥши ‘причинявам свада, довеждам до кавга, скарвам’ (...) бо пѫтемь можемь съваждаетъ. съ дьѣволомь о͞с͞ѫжд͞ае͞ти с Р I 2.1. Свада, сваждам са родствени със староиндийското vadati ‘говоря’, с гръц. αύδή ‘глас, звук’(Фасмер I 1986: 264).

В народните говори свадам, сваждам означава ‘клеветя’: свàд’ам – Крумовгр.; Свек`ърва Вѝда свàдила. – Банско; свàждъм, – Елен.

Възвратната форма свадам се, сваждам се означава ‘карам се с някого’: Сàмо сед`ът и се свàдът. –Банат; Кугѝ се свàдеше с твòите брàт’а. – Провад.; Утре се свàди с мàма. – Елен.; Свàдили съ чѝчови сѝнове. – Шум.; Свàдимо се за нѝшта. – Трън.; Той се свàди. – Пресл.; Утре се свàди с мàма си. – Дрян.; Свàди съ кумàр с бр`ъмбър. – Габр.; Двàма прийàтели тъй са свàдили. – Банат; Утре съ свàди с мàйка си. – Бялачерк.; Чи са свàдихъ мумѝти. – Габр.

В анализирания ареал се срещат само два случая, в които се употребява непрефигираната форма св’àжда Якоруда, Благоевгр.; св’àдам Ебилкьой, Ферешко. Преобладават префигирани форми, образувани с префикс на-. Префигираните форми могат да се определят като общорезултативни: нàсвòдам Добърско, Разл.; нaсвaдѝх Бабяк, Разл.; нaсвaждàм Белица, Разл.; насваждàм Долно Драглище, Разл.; насваждàм Бачево, Разл.; нвсваждàм Разлог; тъ нъспувàди Гълъбово (Ахряне), См.; нàсвад’ем гу Върбина См.; насвàд’ам Жълтуша См.; насвàдам Аврен, Крумовгр.; насвàдвам Баните (Лъджа) См.

Глаголът думам и някои негови производни също могат да имат значение ‘клеветя’. Непрефигираната форма се среща само веднъж дýмам по нèго Костандово, Велингр. Употребяват се префигирани производни като надумам, резултативно-кумулативен глагол, и одумам, резултативно-панкурсивен: надýмам Туховища Гоцеделч.; надýмwам Болярци, Пловд.; надумàм Боянци, Пловд.; надýмвам Вълкосел, Гоцеделч.; надомòвам го Бориково См.; удýмувам Ракитово, Велингр.; одýмвам Дорково, Велингр.

Интересна е лексемата напишкам (се). В анализирания ареал тя има следните значения: ‘набождам се’: Напѝшкал са сас ш`êшка на ногòса. – См.; Ард.; Дев.; Мад.; Асеновгр. и ‘клеветя’ напѝшкал Широка лъка, См.; напѝшквам Стойките, См.; напѝшквам Смолян; напѝшквам Райково, См.; напѝшкувам Брезе, См.; напѝшкувам Солища, См.; напиш’кýвам Витина, См.; напѝшкувам Чокманово См.; напѝшкувам Долно Луково, Ивайловгр. напѝøêóàì Хасърлъ, Фер.; нaпѝшкувам Беден, См.; напѝшквам Бостина, См.; напѝшквaм Габрица См.; напѝшквам гу Полк. Серафимово См.; напѝшквам Писаница, См.; напѝшквам Батанци См.;

Със подобна семантика е глаголите нашил’а и втъкам, втъкна:

– нашѝл’ам Ляски Гоцеделч.; нашѝл’ам Зърнево, Драм.; нашѝлвам Делчево Гоцеделч.; нашѝл’уам Тешово Гоцеделч.; нашѝшкам Осина, Гоцеделч; наш’ѝш’квам Селча, Досп.; нашѝшкувам Забърдо, См.; нашѝшкувам Дряново, См.

– фт`ъквам Крушево, Фер.; фт`ъквам Аврен, Крумовгр.; нафтѝквам Горноселци, Крумовгр.; нафт’ѝквем Арда (Долна Арда) См.; нaтòркувaм Брезница, Разл.

Срещат се още няколко лексеми, които имат единични употреби:

– намунафлъдѝсъм Мулдава, Пловд.; намунафлъдѝсъм Бачково, Пловд.; мунафлъдѝсвам Дебращица, Велингр.; намухлъдѝсъх гу Червен, Пловд.; нафладѝсам Варвара, Велингр. от манаф ‘андолски турчин, хомосексуалист’ от тур. manav ‘продавач на зеленчуци’ (БЕР III 1986: 637).

– нашерет’àвам Ловча, Драм.; наш’ерèт’увам Лъки Гоцеделч. В българските диалекти шеретувам означава ‘лъжа’: Ништо не му е – шеретува. – Вид. и се свързва с шеретин ‘магьосник’ и шеретлък ‘измама’.

– м’из’ивирд’ѝсвъм Горно Луково, Ивайловгр.; мизервелѝсвам Беслен Гоцеделч. чрез тур. müzivir ‘доносник, лъжец’ (БЕР IV 1995: 440).

– катавàлам Мандра, Кърдж. Глаголът катавалам произхожда от новогръцкото καταβαλλω ‘хвърлям, отхвърлям, опозорявам’ (БЕР II 1979: 266). В българските диалекти катавалам означава ‘свършвам нещо набързо, как да е’ – Тетев., ‘злепоставям’ – Малкотърн. ‘мъмря’ – Дупн.

– ше те нàкова Абланица Гоцеделч. суперкурсив от кова.

– наl`ôгвам Лилково, Пловд. Резултативно-кумулативен префигиран от лъжа.

– насòсвам Баничан, Гоцеделч. от насосам се ‘напивам се, насмуквам се’ Соф., Трън.

– напàдам Камилски дол, Свиленгр.; напàдам Касъка, См., суперкурсив от падна.

Изрази, назоваващи клевета:

Изразите, назоваващи клевета, не се отличават с многообразие: прàв’a монофýê Буково, Разл.; прàв’a манафýê Рибново, Разл.; прàв’a мануфýê Осиково, Разл.; прàва манафлúê Добролък, См.; прàва манафлúê Огняново, Гоцеделч.; прàва манафлúê Ореше, Гоцеделч.; напрàвил съм мъзърл`úк Барутин, См.; прàйа му мунафл`úк Радилово, Пещ.; прàйа му мунафлък Розово, Пещ.; прàйа му мунафлък Равногор, Пещ.; прав’а мъзърлък Козарско, Велингр.; прàйе давиъ Брястово, Хаск.; кл’èпка сгàда Горнослав, Пловд.; клèп сгàдам Орешец, Пловд.; згàдам кл`êпове Писаница, См.; згàдам кл`êпове, Хасовица, См.

Можем да обобщим следното:

1. Думите, с които се назовава клеветенето дори в ареал с християнско и мюсюлманско население, са преди всичко от домашен произход.
2. Някои от лексемите се срещат и в минали етапи от развитието на езика със същото значение клеветя, сваждам. Други като бедя, кладам, клавам са развили значението ‘клеветя’ в последствие.
3. Българинът в анализирания ареал не прави разлика между клевета и набедяване.
4. Макар че клеветенето представлява вербална агресия, единични са случаите, при които лексемите назовават речева дейност – надумвам, одумвам, накажувам.
5. Основното значение на глаголите, с които се изразява клевета, може да бъде:

• удряне, при което се вдига шум – клепя, като с тази семантика се свързва и основната дума клеветя, клевета;
• поставяне на нещо – кладам, клавам;
• принуда – бѣдити в старобългарски. Тази семантика откриваме и при сваждам, макар и на етимологическо равнище.
• пробождане, мушене – нашилям, напишквам, навтъквам.

6. От гледна точка на глаголното словообразувате прави впечатление, че повечето глаголи са префигирани и изразяват следните НД:

• резултатативно-кумулативен накладам, наклавам, наклепам. Тези глаголи изразяват натрупване.
• резултативно-инкурсивен (вклепвам). Инкурсивните глаголи се свързват със семантиката за вмъкване на нещо в нещо.
• резултативно-панкурсивен (исклепвам). НД засяга цялата повърхност на обекта.

7. Изразите, назоваващи клевета, представляват каузативни конструкции правя мъзърлък, прав’a манафлък; згадам клеп; прав’a давийа. Те са синоними на глаголите мизерлисвам, манафладисвам, клеп'а. Думата мъзърлък е турска заемка от müzivir 'клюкар' вж. по-горе. По-интересна е думата манаф, чието значение е 'продавач на зеленчуци'. В български обаче функционира със семантика 'хомосексуалист'. Нашеретвам от своя страна се свързва с шейретин 'магьосник'. Макар и широко разпространено и представено с много лексеми, клеветенето е действие, което засяга грубо човешката личност, с шум, гръм, пробождане, удряне, цапане. То докарва беди на човека и е дело на подлия, на дявола и на магьосника.

БИБЛИОГРАФИЯ

БЕР І-VІІІ 1971-2012: (Авт. колектив). Български етимологичен речник. Т. I – VІІІ. С.

Бояджиев 2011: Бояджиев Т. Българска лексикология. УИ „Св. Климент Охридски“. С.

БТР 2007: (Авт. колектив) Български тълковен речник. „Наука и изкуство“. С.

Граматика 1993а: (Авт. колектив). Граматика на съвременния български език. Т. II. Морфология. Издателство на БАН. С.

Граматика 1993б: (Авт. колектив). Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис. Изд. на БАН. С.

Иванова 1974: Иванова, К. Начини на глаголното действие в съвременния български език. Изд. БАН. С., 1974.

Старобългарски речник 1999: (Авт. колектив). Т. I – II Изд. на БАН. С., 1999.

Стойков 1954: Стойков, Ст. Българска диалектология. С., 1954.

Фасмер I–IV 1986-1989: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Изд. „Прогрес“. М.

СЪКРАЩЕНИЯ