На 13 май т.г. Софийският университет удостои проф. д-р Олга Максимова Младенова от Калгарския университет в Канада с почетното звание Доктор хонорис кауза. Много нейни колеги и приятели присъстваха на тържественото събрание, а приносите ѝ в изследването на българския език представи деканът на Факултета по славянски филологии проф. д.ф.н. Панайот Карагьозов.
Българският език и българската литература са се радвали винаги на интереса на много известни учени зад граница. Сред тях видно място заемат и български изследователи, които макар да живеят и работят в чужбина, трайно и със синовна обич са обвързали научната си съдба с родния език и културата на своята страна. Един от тези учени е проф. д-р Олга Максимова Младенова.
Висшето си образование тя завършва в Румъния (със специалност Класическа филология), а научната ѝ кариера преминава в други три страни – в България (в Института за български език, където защитава докторска дисертация и работи като научен сътрудник до 1988 г.), в Русия (в Института за руски език на Руската академия на науките в Москва) и след това в Канада – като преподавател в Университета в Калгари, където е избрана за професор през 2009 г., а от 2014 г. е ръководител на Департамента по лингвистика, езици и култури. И извън науката проф. О. Младенова е пътешественик. Интересът към различни народи, езици и култури води нея и съпруга ѝ в много страни в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Проф. Олга Младенова е езиковед с международен авторитет. Тя е член на Северноамериканската асоциация за проучване на Югоизточна Европа и неин председател до 2014 г., член на три комисии на Международния комитет на славистите, както и на Изпълнителния комитет на Канадската асоциация на славистите. Признанието на международната научна общност за нейното ярко присъствие в езиковедската наука днес е видно от многобройните покани за участие в славистични и балканистични форуми, организирани в Европа и в Северна Америка. Тя е чест гост на научни срещи и у нас.
Преподавателската дейност на Олга Младенова е свързана с Университета в Калгари, но тя живо се интересува и от младото поколение езиковеди балканисти в нашия университет и намира пътища за сътрудничество със студенти от специалност Балканистика. На нея, като инициатор и ръководител, се дължат редица международни проекти, посветени на изучаването на българския език, на неговата история и контактите му с други езици. В тези проекти винаги участват както български учени, така и студенти и докторанти от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет.
Цялото научно творчество на Олга Младенова е фокусирано върху българския език. Библиографията ѝ е внушителна по обем – няколко книги, множество студии и статии, засягащи многообразие от проблеми: история на българския език, етимология, диалектология, лексикология и лексикография, текстология, социолингвистика, етнолингвистика, балканско езикознание. А показател за високата оценка на научните ѝ публикации са рецензиите за тях и цитирането им в реномирани езиковедски списания.
Най-ранните публикации на Олга Младенова са свързани, от една страна, с балканските езикови контакти, а от друга – с етимологията, чрез участието ѝ в съставителството на Българския етимологичен речник. Нейната пословична прецизност и познанията ѝ по редица съвременни, а и по класически езици, я нареждат сред най-добрите автори на речника.
Плод на 15-годишния ѝ труд е едно широкообхватно, задълбочено, приносно в теоретично отношение, а и много интересно етнолингвистично проучване върху терминологията на лозарството и винарството на Балканите. Изследването е проведено върху данни от всички балкански езици, а информацията в него (с исторически, етнографски, фолклорен, езиков характер) е огромна.
Продължавайки делото на своя баща, известния наш езиковед проф. д.ф.н. Максим Младенов, Олга Младенова инициира създаването на Електронен корпус на българските говори в Румъния, осъществен под нейно и на Дарина Младенова ръководство, който по своята структура и изпълнение е единствен по рода си. Този корпус е финансиран в рамките на проект, спечелен от Олга Младенова в Канада, а в работата по него отново участват преподаватели и студенти от Софийския университет. През миналата година той беше представен на научната общност у нас във Факултета по славянски филологии.
През последните две десетилетия интересите на Олга Младенова са насочени основно към историята на българския език и неговите диалекти. Изследването ѝ върху развитието на категорията определеност, засягащо много широк кръг от проблеми, предизвиква оправдан интерес сред българисти и балканисти у нас и в чужбина. Но това, което поглъща цялото ѝ внимание през последните години, което се превръща в основна цел на научното ѝ дело, е проучването на българските дамаскини (често в съпоставка с румънски и гръцки писмени паметници). В търсене на нови и нови текстове тя обикаля библиотеки и архиви у нас, в Румъния, Русия, Сърбия, Гърция, а изследванията, които публикува, впечатляват с многоаспектния и прецизен езиков анализ на тези текстове, с новата убедителна типология на българските дамаскини. Наскоро в София бе публикуван и един непознат досега дамаскин, подготвен за печат и анализиран от проф. О. Младенова и проф. Боряна Велчева.
Дългогодишното сътрудничество на Олга Младенова с Факултета по славянски филологии е не само по линия на научните проекти. Тя също така е член на редакционните съвети на двете лингвистични списания на Факултета – Съпоставително езикознание и Българска реч, а в периода 2003–2007 г. е редактор и на сп. Балканско езикознание (издавано от Институт за български език при БАН).
Проф. Олга Младенова е учен, с когото българската наука може да се гордее, а нейната отдаденост в изследването на българския език е сравнима с тази на големите български езиковеди в миналото и днес. Удостояването ѝ с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет е израз на признанието на университетската общност за нейната научна дейност.
