Неправилното използване или неизползване на членувана форма в някои случаи е една от тези нови тенденции. Най-чести са случаите на неглижиране на членуваната форма. Например медиите ни съобщават за дебати „в пленарна зала“, за съвещания „в заседателна зала“, за изслушвания „в съдебна зала“, за занятия „в учебна зала“. Рекламните телевизионни предавания насочват вниманието на зрителите към различни стоки, които „се намират на втори етаж“ на някой магазин, или към магнитната лента „Здраве“, чиято цена е „плюс с цена на доставка“. В „Основна българска граматика“ (С., Наука и изкуство, 1978), раздел „Бележки върху употребата на членувани и нечленувани съществителни“ проф. Л. Андрейчин отбелязва: „… членът в нашия език означава определеност на предметите, което значи, че даденият предмет се явява в някакъв смисъл известен или „определен“ за нас, било от непосредно възприемане, било от разговор, било по предположение“ (с. 127). Следователно медиите са длъжни граматически правилно да ни информират, че „в пленарната зала“ на Народното събрание протичат дебати, „в заседателната зала“ – съвещания, „в съдебната зала“ – изслушвания, а „в учебната зала“ – занятия. Рекламата трябва да посочи, че рекламираните стоки „се намират на втория етаж“ на магазина, а цената на магнитната лента е „плюс с цената на доставката“.
При други случаи излишното членуване води до дезинформация. Например радиото съобщава за предстояща изложба, която може да бъде видяна „в столичната галерия“. За софиянци това означава Софийската градска художествена галерия на ул. „Гурко“ No 1. Неприятната изненада за посетителите бе, че в тази галерия има съвсем други изложби. В информацията по радиото е трябвало да се съобщи, че конкретната изложба се намира „в столична галерия“, т.е. в една от многото столични художествени галерии. И пак изпъква въпросът за езиковото поведение на журналистите, което много пъти е било обсъждано от специалистите по езикова култура в медиите.
Най-чести медийни грешки при употребата на предлозите е при предлога на и неговото излишно повторение. Често чуваме по телевизията съобщения от рода „уронване на престижа на съдебната власт“. Проф. Андрейчин препоръчва във вече цитираната граматика „изпущане понякога на предлога на (без да се заменя с друг предлог) след отглаголни съществителни (по-добре когато са нечленувани) от преходни глаголи“ (с. 309). Т.е. съобщението би трябвало да е „уронване престижа на съдебната власт“.
Особено силна е тенденцията към словотворчество. Тук освен журналистите активно участие вземат политиците, политолозите, социолозите и т.н. Неотдавна по радиото една анализаторка представи политическото положение в страната римувано: „някой някого страхува, някой някого купува“. Словоформата „страхува“ се чу и в някои телевизионни предавания във връзка с „протестната мрежа“ и нейните изисквания с въпроса „страхуват ли някого инициалите в тефтерчетата или не“. В „Български тълковен речник“ (4. доп. и прераб. изд., С., Наука и изкуство, 1994) са включени глаголът страхувам се (нсв., нпрх.) със значение ‘изпитвам страх; боя се, плаша се‘ и народният глагол страша (нсв., прх.) със значение ‘докарвам страх някому; плаша‘. Изглежда в посочените случаи е направена комбинация от глаголите страхувам се и страша. Ако при първия пример може би е търсена римата, то за втория може да се каже, че постепенно се налага нов глагол в езиковата ни практика.
Значителен брой от новосъздадените глаголни форми са включени в „Официален правописен речник на българския език“ (С., Просвета, 2012). Но тенденцията да се оригиналничи продължава. В телевизионните новини се съобщава, че „състоянието на водоемите трябва да бъде превантирано“. В един вестник четем за тайни, които са „изговорени, интерпретирани и легендирани според вкуса на източника“. Телевизионен водещ се обръща към събеседника си с думите „не се филмирай!“ Чуваме, четем словоформи от глаголите ваканцувам, психирам.
И в крайна сметка възниква въпросът дали свободата на словото не се тълкува и прилага като слободия на изказа.
