Напусна ни доц. Константин Попов – един от доайените на русистиката в България, дългогодишен преподавател по руски език в няколко университета и висши училища в България, с внушително научно, публицистично и есеистично творческо наследство.
Доц. К. Попов е роден на 3 юни 1923 г. в с. Сестримо, Пазарджишко, където завършва прогимназия през 1937 г.
Обучението му в Софийската семинария дава отражение на по-нататъшния му ценностен облик и стил на писане. Завършва средното си образование през 1943 г. След военната служба в Пазарджик заминава на фронта като участник в Първата фаза на Отечествената война. През 1945 г. става учител в гимназията на гара Белово, а на следващата година вече е редовен студент в първия випуск на специалността „Руска филология“ в Софийския университет. Дипломира се с отличие през 1950 г. и започва работа като преподавател по руски език във Военно-инженерното училище в София, преместено през 1951 г. в гр. Свищов, а след това във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.
От есента на 1959 г. чрез конкурс е назначен за преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г. защитава дисертация за кандидат на филологическите науки, а през 1975 г. става доцент. От същата година преподава по съвместителство и във Висшия педагогически институт в гр. Шумен, като е заместник-декан на Филологическия факултет (1975–1977).
Има няколко специализации: в Института за руски език „А. С. Пушкин“ (1961, 1981), в Прага (1966), в Института за световна литература в Москва (1976). Бил е гост-лектор в университета в Лодз, Полша (1989, 1996).
Член е на многобройни научни сдружения: Дружество на русистите в България от 1967, Съюз на журналистите от 1980, Съюз на учените от 1981, Асоциация на българистите в САЩ от 1988, Международно социолингвистическо дружество (София) от 1999. Бил е научен секретар на Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК от 1998 г. до закриването му, активно сътрудничи на множество научни и публицистични периодични издания, вкл. на списание „Българска реч“.
Работи предимно в областта на художествената стилистика, методиката на преподаване на руски език, има стотици есеистични и публицистични творби. Заради многогодишните си изследвания върху творчеството на К. Паустовски е избран през 2003 г. за почетен член на музея на писателя в Москва.
Многопосочните интереси, професионалното и философско-житейското любопитство на К. Попов разполагат голяма част от трудовете му в полето на „художествената стилистика (наричана от акад. В. В. Виноградов „кралица на филологията“), където той анализира формата на текста в най-тясна връзка с неговото съдържание“. Все по-голямото сближаване и взаимопроникване на различните области в съвременната филология е образно илюстрирано от К. Попов в описанието на художествената стилистика като „ефектен мост между лингвисти и литературоведи“. С многобройните си задълбочени и елегантно поднесени работи, посветени на стилистичния анализ на художествени текстове, той ни „помага да проникнем в дълбините на текста и да открием неговите функционални особености“, съчетавайки различни методи за познание за предмета. Едновременното изследване на езика и стила на даден текст разкрива неговата история и влияние, „цялото богатство от идеи и образи“, „значимостта и художествената сила на произведението“, както и неговия „ морално-познавателен, идейно-образен и социално-исторически характер“ (пак там). Неговото изложение е образно, неочаквано, вълнуващо, широкомащабно, стремително, проникновено – самият анализ на К. Попов се превръща в оригинално произведение.
Книгата на К. Попов „Типичные для болгар трудности в русском языке“ (с първо издание през 1967 г. и още три подобрени и допълнени издания – 1974, София, изд. Народна просвета, 1982 в Москва и София, 2002 – София, изд. Лодос) с ценни съпоставителни, психои социолингвистични, а също и методически наблюдения, и днес е сред най-полезните и използвани пособия в областта на преподаването на руски език в българска езикова среда. Описанията, съпоставките, лингвометодическите препоръки се основават на най-добрите и актуални за времето си лингвистични изследвания на български, руски и световни учени, за което свидетелства богатата библиография в книгата. Той посочва значението както на вътрешноезиковия анализ, така и на съпоставителния анализ на езиковите системи на родния и изучавания език в предсказването на типичните трудности и грешки, като този подход влияе и върху подбора на езиковите факти и явления. Разглеждат се проблеми като положителния пренос и отрицателната интерференция при изучаването на близкородствени езици, каквито са руският и българският; влиянието на екстралингвистични фактори като родната или руската езикова среда; различните параметри на „типичните“ трудности и грешки; субективното съотношение между активното и пасивното владеене на езика. Най-уязвими за усвояване от българските учащи се, според К. Попов, са такива особености на руския език като произношението на гласни и съгласни звукове, ударението, функциите на падежите, предложната система, видът и модалността на глаголите, начините за съединяване на думите в словосъчетанията. Наблюденията са подкрепени от статистически данни за честотата на употреба на отделни езикови единици, с интересни примери от разговорната реч и художествената литература – отглас от другите занимания на автора. Значителна част от примерите са преведени на български език, което улеснява разбирането и подпомага натрупването на активна или специализирана лексика, илюстрира междуезиковата асиметрия в граматикализираното изразяване на взаимодействащи граматични категории. Например В.п. за пряко допълнение, Р.п. за отрицание, И.п. за подлог могат да се предават на български език диференцирано по отношение на определеност / неопределеност на името: р.– б. (изд.2002, стр.43).
Не нашлось карандашей. Не се намериха моливи.
Не нашлись карандаши. Не се намериха моливите.
Я читал газету. Аз четох вестника.
Я не читал газету. Аз не съм чел вестника.
Я не читал газеты. Аз не съм чел вестник.
Он выпил вино. То изпи виното.
Он выпил вина. Той пийна вино.
Класификацията на падежните функции по честота на употреба са илюстрирани статистически за научния стил и за художествената литература в зависимост от различни цели и етапи на обучението. Особена трудност за българите, изучаващи руски език, са не само падежите, но и разликите в лексикалната съчетаемост, употребата на предлозите. Ценни са предложените класификации на предлози по значение и по еквивалентност в двата езика. Богатите паралелни примери от двата езика при съпоставка на словосъчетания на лексикално, синтактично, морфологично ниво и в стилистичен план обогатяват активния и пасивния, общия и специализирания речников запас на изучаващите руския език като чужд. Така един от основните трудове на К. Попов, цял живот допълван, подобряван, разширяван, е полезно пособие за ученици и студенти, за преподаватели и преводачи, изучаващи „близкия, но труден за активно владеене руски език – един от основните езици на ООН“ (К. Попов).
За книгата си „Етюди по българска стилистика“ (София, 1999), оценена като високо постижение в науката, доц. К. Попов получава наградата на Съюза на учените в България.
В разказите Блажо Блажев, приятел, колега и състудент на К. Попов от първия випуск на специалността „Руска филология“ от 1950 г., се посочва още „една рядка способност“ на Константин Попов – „да организира най-спонтанно и непринудено приятелите си, а твърде често и целия курс да направят нещо весело, интересно, хубаво и полезно, а понякога, разбира се, някоя щуротия. В това отношение особено много му помагаха неговият превъзходен певчески глас, знанието на безброй български и руски песни, които умееше да усвоява не само по слух, но и по нотни записи, и цял куп все нови и нови вицове, част от които, както се оказа, е съчинявал самият той, без да се издава“ (Преподавание и исследование русского языка в Софийском университете. К 60-летию специальности „Русская филология“, София, стр. 78).
Често по време на занятия със студентите чувахме потропването на бастунчето му в коридора, плахо се почукваше на вратата на аудиторията и грейваше неговата приветлива усмивка. Подаряваше ни копие от поредното си есе с духовно морална етична тема и ни пожелаваше приятна работа. А след като научаваха кой е надзърнал при нас, студентите се чудеха на творческото дълголетие, жизненост и оптимизъм на доц. Константин Попов.
Така и ще запомним доц. Константин Попов – неуморен езиковед, специалист в областта на руската и българската художествена стилистика, талантлив публицист, радетел за чистота, красота и запазване на най-хубавите традиции както в езика, така и в професионалните и човешките отношения. Емоционален, вдъхновен, почтен учен, колега, публицист, рецитатор, песнопоец на романси, разказвач на забавни истории и анекдоти, ценител на природата, на всичко красиво и светло.
Светла, благородна личност...
Поклон пред светлата му памет!
