Завършващият или завършилият образованието си студент се нарича абсолвèнт: В това съществително и в рядко употребявания глагол абсолвѝрам ‘завършвам следването си във висше учебно заведение; опрощавам грехове’ се отразяват субстантивация на сегашното причастие absolvens, род. п. absolventis на лат. absolvo absolvere ‘отделям, освобождавам; довършвам’. Субстантивация и адективация на неговото минало причастие absolutus ‘самостоятелен; съвършен’ се крият във възприетите с руско и френско посредничество абсолют ‘неизменната първопричина на вселената (свеждана често до Бог), вековечното и безусловното в битието’ и абсолютен ‘съвършен; неограничен, независим от никакви условности’. Латинското отглаголно име absolutio ‘оправдаване; довършване’ е източник на абсолюция ‘оправдаване; опрощаване’ като термин в правото и като религиозна процедура в католицизма. На френска почва възниква абстрактумът absolutisme с деятелното име absolutiste, известни у нас като историзми: абсолютѝзъм ‘самовластие на монарх във феодалното общество’ и абсолютѝст ‘привърженик на абсолютизма’. Оттук и глаголът абсолютизѝрам ‘представям нещо като безусловно, довеждам до крайност’ с абстрактум абсолютизàция ‘приемане на нещо за безусловно’. В латински absolvo е образуван от глагола solvo solvere ‘развързвам; освобождавам’ с префикс ab- ‘от-, раз-’. По време на Първата световна война от англицизма aero-solution букв. ‘въздушен разтвор’ бил създаден терминът aerosol за обозначаване на колоидна система от твърди или течни частици в газова, най-често въздушна среда. Терминът съчетава композиционната форма aero- на гръцко-латинската дума aer ‘въздух’ (вж. мал-) и фрагментация от англицизма solution ‘разтвор’, застъпващ лат. solutio сщ., отглаголно име към solvo. Чрез рус. аэрозоль и нем. Aerosol той е възприет и в български: аерозòл ‘дисперсна система от фино раздробени твърди или течни частици в газ, респ. приготвен по нея препарат за ароматизиране, за унищожаване на вредители и др.’. Латинският абстрактум resolutio, образуван към интензивирания с представка re- глагол resolvo resolvere ‘разпускам; освобождавам; отстранявам съмнения’, е възроден в галицизма résolution ‘разлагане на съставните части; анулиране на договор; излизане с решение’, възприет в рус. и бълг. резолюция ‘решение по някакъв въпрос, обсъждан от събрание или колективен орган; писмено разпореждане на длъжностно лице, положено върху документ’. Към него в български е образуван глагол резолѝрам ‘удостоверявам официално с мнение и подпис решението си по постъпила молба или предложение’.
Инфинитивът habere на латинския глагол habeo ‘имам’ е унаследен във френския avoir сщ. От XII в. той е документиран в субстантивна употреба и като съществително е проникнал в български с адекватен гласеж авоар, но на практика се използва предимно множествената му форма авоàри ‘налична сума по влогова сметка’.
Заедно с рус. аутентúчный/ аутентúческий прилагателното автентѝчен ‘същински, достоверен’ е адаптация на застъпения в международната културна лексика латинизъм authenticus, възприет от гръц. αὐϑεντικός ‘присъщ на абсолютната власт; първичен, начален’. Гръцкото прилагателно е производно от αὐϑέντης ‘самодържец, властелин, господар’, съставено от префиксоида αὐτο- ‘авто-, само-’ и втори елемент, който няма еднозначно етимологично тълкуване (първоначално цялата дума е била означение за самоубиец или убиец на родственици и едва впоследствие за господар). В новогръцки съществителното αὐϑέντης е придобило облик ἀφέντης, а звателната му форма ἀφέντη, произнасяна [aféndi], дала началото на тур. efendi ‘господин’. Днес у нас тя като почтителна титла ефèнди е екзотизъм и историзъм, доколкото преди Одвобождението се е използвала и спрямо българи.
Да 1930 г. с руския историзъм губèрния означавали най-голямата териториално-административна единица в Русия, каквато била практиката и в България след Освобождението. Възможно е терминът да представлява адаптация на функционално адекватното новолатинско образувание Gubernium в Австрийската империя, макар Макс Фасмер да допуска, че губерния е руско творение в унисон с наименованието на нейния управител – губернàтор, аналогично на двойката империя и император. Двете думи са били заети и използвани в български заедно със съчетанието генерàл-губернàтор, тоест главен управител (например на Източна Румелия в лицето на Александър Богориди). Източникът на рус. губернатор, както и на пол. gubernator, е лат. gubernator ‘кормчия; управител’, деятелно име към глагола guberno gubernare ‘направлявам кораб; управлявам, ръководя’. Техни наследници във френски са gouverner ‘ръководя, управлявам; възпитавам’ и gouverneur ‘губернатор; управител, директор; възпитател’. С оглед на специализираното си значение ‘управител на финансова институция, включително на Френската национална банка’, gouverneur се използва и у нас: гуверньòр наред с главен управител (на банка). С остарялото си вече значение ‘икономка; възпитателка, наставница на девойка от благородническо потекло’ субстантивираното женскородово сегашно причастие gouvernante е източник на бълг. гувернàнтка. Латинският глагол е бил възприет – може би с етруско посредничество – като мореплавателен термин от гръцкия κυβερνάω ‘управлявам, направлявам’ с деятелно име κυβερνήτης ‘кормчия’. Образуваният към него абстрактум κυβερνητική ‘умението да се управлява кораб’ и френският му застъпник в математиката cybernétique ‘изкуството да се насочва’ послужили на американския математик Норберт Винер през 1947 г. да назове науката за управлението и регулирането на машините, човешкия организъм и социалните организации с термина cybernetics, тоест кибернèтика. Български производни или адаптации от англогърцизма са кибернетѝк, кибернетѝчен, кибернетѝчност. Освен това обаче с появата на Интернет в началото на 90-те години на ХХ в. в английски от cybernetics била обособена фрагментацията cyber- с функцията на префиксоид, който обозначава нещо създадено с помощта на компютър и компютърни технологии или протичащо във виртуалното пространство. Такава е композицията cyberspace, изкована през 1982 г. от автора на научнофантастични творби Уилям Гибсън и полукалкирана със сàйбърпрострàнство. През 1994 г. един американски изследовател преброил 104 такива англоезични образувания, чието възпроизвеждане и умножаване в руски и български по принцип става и е препоръчително да става с помощта на регрецизирания префиксоид кибер-, напр. кѝберàрт, кѝбератàка, кѝбервойнà, кѝберигрà, кѝберпрострàнство и много други.
Сред характерните черти на бароковата литература биват изтъквани многословието и словесната украса. Необичайно по онова време било в нея някое съществително име като крал да битува самотно в текста, без украсата на прилагателни като величав, богат, смел, могъщ, силен, благороден. Години наред в българските кръстословици прилагателните руски и съветски едва ли се срещаха в съчетание с учен, конструктор, артист, писател и т. н., без пред тях да стои уточнение от рода на велик, именит, прочут, известен... Днес една такава безобидна, но досадно еднообразна структура е далèчната годѝна. Ето една смислена нейна употреба: Всичко започнало през далечната 1205 година. Великият император на латините Балдуин (Boudewijn) IX граф Фландърски се завръщал от последния си поход, започнат с цел да се подсигурят доставките на кафе от Близкия изток... Безупречна е също една бележка от 25.02.2013 г.: Войната по пътищата започва на днешна дата през далечната 1899 година., когато се случва първото произшествие с автомобил с бензинов двигател с летален изход. Все още приемливи изглеждат и следващите интернетни находки: Можете да се върнете в далечната 1920 година, когато... Шампионския екип от далечната 1929 година ще облекат ветераните на „Ботев“ Пловдив... Съвети за необвързани дами от далечната 1938 година... По-нататък притурката далечна като че ли започва да буди у читателя или слушателя известна подозрителност и съмнение относно натякваната далечина: Българското Черноморие през далечната 1968 година... През далечната 1973 година България гостува на Бразилия за приятелски мач... На тази дата през далечната 1976 година НАСА за първи път показва пред публика космическа совалка... Ето как изглежда първият уебсайт от далечната 1992 година... Връзката им започва през далечната 1997 година... Всички тези находки са сътворени след 2000-та година, най-често през
2013–2015 г., без далечната да изпитва неудобство от натрапчивата си поява с все по-скъсена дистанция: Буфон се върна в далечната 2001 година... Кариерата на Анатоли започва през далечната 2006-та година... Спомняте ли си далечната 2010 година и какво правихме тогава? (въпрос с дата 11.09.2014 г.) Това бе през далечната 2011-та година. Оттогава мина доста време, а зад гърба си имаме безброй групови тренировки (споделено на 26.02.2015 г.). Обзорът не претендира за изчерпателност, ала дава основание да се запитаме: колко далечна е всъщност така наречената далечна година. Ограничение очевидно няма, което води до заключението, че след миналата година, по-миналата година и още по-миналата година иде неизменно ред на далечната година. Има обаче и нещо друго: експанзията на притурката се пренася от ретроспективността в сферата на прогностиката и футуризма: Фантастите отдавна говорят, че в далечната 2020 година служителите ще ходят на работа в летящи коли, докато домашни роботи се грижат за домовете им в тяхно отсъствие... Причината е, че реакторът евентуално ще заработи след далечната 2025 година... Според оптимистичен разчет на НОИ коефициентът на заместване ще достигне 65% през далечната 2034 година. В тези случаи също се забелязва как с увеличаване на дистанцията във времето конструкцията далечната година възвръща своя реален смисъл, въпреки че и тук присъствието на притурката далечната спада към маниерната словесна украса.
