Редки думи в старобългарския превод на книгата на пророк Исаия

Приблизително[1] една трета от речника на старобългарския език съставят еднократно засвидетелстваните и срещащите се само в един паметник лексеми. Този висок процент се дължи до голяма степен на ограниченото количество на съхранилите се до днес ръкописи. Това е и причината в тази категория да влизат не само оказионализми, създавани от преводачите ad hoc заради отсъствието на готова дума в езика съответното понятие, но и редица иначе добре познати от късните църковнославянски паметници, съвременните диалекти и литературните славянски езици думи, отличаващи се с по-ниска фреквентност. С всеки новооткрит текст числото на известните отпреди лексеми, принадлежащи към тази група, намалява, като същевременно се попълва с нови единици (Цейтлин 1977: 40–41). Проучването на дела специфична лексика (редки думи и hapax legomena) в един паметник може да разреши редица проблеми, свързани както с неговата текстова традиция в частност, така и с развитието на книжовния език и с историческата лексикология изобщо като отговор на един по-кардинален въпрос пред палеославистиката – установяването на пълния лексикален инвентар на старобългарския език (Давидов1996: 10).

Цел на настоящата работа е да бъдат анализирани онези думи в старобългарския превод на Пророчество Исаино, които не са регистрирани досега в лексикографските справочници или са отбелязани в тях само с пример от същия паметник. За изследването се използва подготвеният от Т. Попова и Т. Мострова за издаване в поредицата „Старобългарският превод на Стария завет“ наборен текст на Книгата на пророк Исаия с тълкувания по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург (нататък ИсF.I.461), както и съставеният въз основа на него от Т. Илиева славяно-гръцки индекс. Залегналият в основата на проучването паметник е от особено значение за изучаването на лексиката на българския средновековен библейски превод, тъй като това е най-ранният известен към момента свод на славянски старозаветен текст[2].

Лексикалните единици се представят в речникови статии със следната структура:

1. Като лема се изписва нормализираната форма на лексемата (съобразно принципите на нормализация в СС и СЯС);

2. Непосредствено след това се дава граматическа характеристика, привежда се гръцкото съответствие и мястото, където съответната дума е засвидетелствана в превода. Сигнатурата посочва главата и стиха в библейския текст (с шрифт Bold), а също листа и реда в ръкописа (след ‘/’ с шрифт Italic). Следва пример за контекстуална употреба.

3. Важна задача е да се определи как единиците от посочения клас се вписват в лексикално-семантичните парадигми, познати от класическите старобългарски паметници (КСП) – дали думи, принадлежащи към същото словообразувателно гнездо или към същия деривационен модел, се срещат в езика на други преводни текстове или оригинални съчинения (Цейтлин 1977: 42). Ето защо се прави съпоставка с лексиката на класическия старобългарски корпус по данни на СС и СтбР, а също и с други паметници от този период, съхранени в по-късни преписи, въз основа на общи речници (Mикл Срезн, СЯС, СДРЯ) и частни индекси (Будилович 1871, Вайер 1969, Айцетмюлер 1975, Давидов 1976, Sadnik 1983, Вайер 1987, Айцетмюлер 1990, Павлова, Богданова, Вълчанов, Досева, Иванов, Ралева, Христова, Янева 1993, Станков 1994, Христова 1994, Златанова 1998: 425–549, Христианс 2001, Думитреску 2004: 6–47, Пичхадзе, Макеева, Баранкова, Уткин: 2004, Илиева 2013). В скоби „//“ се дават паметниците, от които са извлечени примерите в използваните лексикографски източници. Където е необходимо, се прави коментар на фактите.

ꙁапѧстиѥ, -ꙗ n – περιδέξια, τά 3:20/316а21

18 И͗ ѿметь г ь сла́вѫ риꙁы хⷯ̏ и͗ красѫ иⷯ̏ и͗ въплѣтанїа ꙁлатаа̏ на гла́вѣ̏ и͗ трѣси риꙁныѧ, и͗ мцⷭⷭѧ гривныѧ 19 и͗ сраицѧ тънкыѧ и͗ красѫ линѫѧ 20 и͗ състроє͗нїе кра́сы сла́вныѧ, и͗ ѡ͗брѫи и͗ пръстени̏ и͗ мониста и͗ ꙁапѧстїа̏ и͗ хѫдожнаа̏, и͗ оусерѧꙁѧ 21 и͗ багрѣницѧ и͗ прѣбагрѣнаа̏̏ 22 и͗ оу͗тва́рь хра́мнѫѫ̏, и͗ свѣтлаа̏̏ лаконьскаа̏ 23 и͗ сїнеты и͗ рьвленицѧ и͗ синетѫ съ ꙁлатомъ прѣтыканѫ̏ и͗ тъницѧ прѣи͗маны ꙁлатомъ̏[3]

Думата е отбелязана у Срезн в същия контекст, а у Микл като ексцерпт най-общо от Стария завет със значение ‘край на ръкав’ и представлява префиксално-суфиксален дериват от мотивираща дума псть ‘китка на ръка’, срв. от същия корен в съвременния български език пестник ‘юмрук’. Произведена е посредством наставка -иѥ за образуване на отименни съществителни от ср.р. с абстрактна и конкретна семантика и представка за- в значение ‘пространствено сближаване’ (Ефимова 2006: 138). Превежда поморфемно гр. περι-δέξιο (около, за + ръка, десница).

Интересно е да се отбележи, че в съвременните български диалекти се среща суфиксален дублет на стб. ꙁапѧстиѥ, продуциран с продуктивната днес наставка -к– зáпеска ‘нашивки, везба по ръкав на риза’ (Тетовско) и запéска (Банат) ‘къс червен плат, който се слага на ризен ръкав’ (БЕР, 1: 602).

Освен ꙁапстиѥ в значението му ‘богато украсен с везба и друга декорация долен край на ризен ръкав’ приведеният контекст от Книга на прор. Исаия предлага още една рядка дума, засвидетелствана към момента само тук:

тъньица -цѧ f – гр. θέριστρον 3:23/316а24

18 И͗ ѿметь гь.... тъницѧ прѣи͗маны ꙁлатомъ.

Лексемата е отбелязана у Срезн в същия контекст, а у Микл без данни за източника на ексцерпция със значение ‘лятна дреха’. Дериват е на прилагателното тьнькъ и принадлежи към словообразувателния тип съществителни имена от ж.р. с конкретна семантика, произведени от адектив посредством наставка -ица и означаващи предмет с качество или свойство, което е посочено от мотивиращата дума. От същия модел вж. и други названия на дрехи, засвидетелствани в стб. език: багрѣница, рьвленица, власѣница[4]. Към този словообразувателен тип В. С. Ефимова причислява общоупотребими изконни славянски наименования (Ефимова 2006: 97), за което в случая говори и различната вътрешна мотивация на лексикалните еквиваленти в езика на превода и оригинала. Докато гръцката дума е мотивирана от корена ‘жега, горещина, лято’, в семантиката на българската се извежда като основен признакът на тъканта, от която е направена дрехата.

именити, -нѭ, -ниши pf – гр. ονομάζω 62:2/330а2

и͗ приꙁовет тѧ и͑менемъ новомъ̋ е͗же г ь именитъ е͗м҄ꙋ[5]

Непрефигираният глагол от първичен св. вид по -н- спрежение именити, -нѭ, -ниши ‘нарека, назова’ не фигурира в нито един от лексикографските трудове по стб. език. Не са регистрирани и негови представъчни производни. От основата на съществителното нмѧ речниците отбелязват единствено глагола от вторичен несвършен вид именовати, -ꙋѭ, -ꙋѥши и негови префиксални деривати. Че глагол именити, -нѭ, -ниши е съществувал в стб. език, свидетелства не само конкретният пример от Ис62:2. Този факт се подкрепя и от данните на съвременните български диалекти, където се откриват неговите континуанти в медиален залог ѝмена се ‘вестя се, обадя се за малко’ /Ихтиманско/; имéним се /Дупнишко/, имена се ‘вестявам се за кратко’ /Смолско, Пирдопско/ (БЕР 2: 71). Срв. също глаголната деривация от други съществителни имена по -men- основи (м. и ср. р.): -брѣменити (брѣмѧ), сѣменити (сѣмѧ), -каменити (камы, -ене), -пламенити (пламꙑ, -ене). Интересното в случая е, че при останалите производящи не са засвидетелствани непрефигираните форми на първичния свършен вид, каквито, ако се съди по находката именити, -нѭ, -ниши ще да са съществували.

иноплемениѥ, -ꙗ n – гр. α̉λλόφυλος 2:6/172а31

и͗ ѧда и́ноплеменїа роди́шѫⷭ имь[6]

Сложното съществително иноплемениѥ ‘иноплеменичество, другородство’, произведено от двусъставна основа от адектив и субстантив в отношение на определение и определяемо + наставка -иѥ – един добре познат в стб. език словообразувателен модел (Ефимова 2006: 138), не е засвидетелствано в нито един от лексикографските справочници по стб. език. От тази сложна основа още в КСП е регистрирано съществителното иноплеменьникъ (Мар Зогр Ас Сав Син Евх Супр Клоц). У Срезн освен него е отбелязано и прилагателното иноплеменьнъ с пример от Изб1073г. В СДРЯ фигурират също дериватите иноплеменьница и иноплеменьниь, ексцерпирани от Тълковната палея и Хрониката на Георги Амартол, а СЯС прибавя към словообразувателното гнездо и nomen abstractum иноплеменьство, извлечен от късен паметник. Тези композити представляват точни структурни калки на гр. ̉αλλόφυλος. Що се отнася до находката иноплемениѥ в ИсF.I.461, възможно е тя да бъде обяснена и с текстологическа причина – като разночетене на едно първоначално иноплеменьна в писмената традиция. Не е изключено обаче да се касае за осмисляне на фразата чрез приименен родителен от абстрактно име във функция на несъгласувано определение: Чеда на/от иноплеменичеството/другородството.

надъждевити, -ѭ, -иши pf – гр. βρέχω 5:6/317а30

и͗ ѡ͗блакомъ ꙁаповѣда̋ не надъжⷣевити въ не́мъ̋[7]

Думата не е регистрирана в лексикографските трудове по стб. език. От словообразувателното гнездо с връх съществителното дъждь още в класическия стб. корпус и в някои преславски паметници, запазени по-късни преписи, са засвидетелствани глаголите дъждити (Зогр, Мар, Ас, Сав ГрНазХIв.), одъждт (Зогр, Мар, СинПс, СинЕвх, ГрНазХIв., СЗ /Битие 19:29/, Пчела) и съответният му вторичен несвършен одъждат (СинЕвх Мин1097г., МинПутХIв.). Срезн отбелязва също техните отглаголни съществителни дъждениѥ (Мин1097г.) и одъждениѥ (ПандАнтХIв.), както и видовата двойка префиксални деривати надъждити (СЗ /Битие 9:24/, ГрНазХIв.) и надъждꙗт (ГрНазХIв.), към които Микл прибавя и nomen deverbativum надъждениѥ. Освен това речниците отразяват още глагола дъждевати с пример от ГАм, ред прилагателни: дъждьныи (Супр), дъждевыи (Супр), дъждевьныи ‘дъждовен’ (СинПс, СинЕвх, Сб1076г., МанХр)[8] и сложното дъждоносьнъ (МанХр), а също и две отвлечени имена – беꙁдъждиѥ (Супр, СЗ /Иеремия17:8/, НиконПанд, Йо-ЛествХIIв.) и дъждевиѥ ‘дъждовно време’ (в късни паметници).

Новорегистрираният в ИсF.I.461 глагол надъждевити е образуван от изходния надъждити с разширение -ев- на основата на произвеждащото съществително, заимствано от косвените падежни форми, в които същото е пренесено от старото -u- склонение (СтбГрам 1993: 148–149)[9]. Срв. присъствието му и в някои други от горепосочените производни като дъжд-ев-иѥ и дъжд-ев-ьнъ. Представката на- в състава на глагола означава, че действието се довежда до резултат, като при това се засяга повърхността на обекта. В конкретния контекст множественото число на субектите привнася допълнителна сема за осъществяване на действието от много субекти чрез натрупване.

В съвременния български език от словообразувателното гнездо на основа -дъжд- се срещат само глаголите дъжди, задъжди, позадъжди, одъжди се (БЕР 1: 454; СР: 119).

насъсати сѧ, съсѫ, съсеши pf – гр. θηλάζω 66:11/332а13

11 да сѧ насъсете и͗ насытите ѿ съсца ꙋ͗тѣшєнїа е͗гѡ̏ да и͗ съсавше напитаете сѧ ѿ въхода славꙑ е͗гѡ[10].

Лексемата е отбелязана у Микл в горепосочения контекст по данни на Востоков заедно с конверсива насъсъ ‘тръба, помпа’, лат. siphon. Пак там, както и в речника на Срезн са засвидетелствани изходният деноминативен безпрефиксен глагол съсати, съсѫ, съсеши ‘суча’, мотивиран от съществителното съсъ ‘нянка, бозка’ (умал. съсьць), и още един негов представъчен дериват – посъсати, -съсѫ, -съсеши. СЯС регистрира глагола в същия библейски стих от Григоровичевия паримейник, като посочва разночетене по Zach съсете. Употребеният в Ис66:11 hapax legomenon насъсати сѧ принадлежи към утвърден още в стб. словообразувателен модел, при който нов глагол се произвежда от друг глагол посредством едновременното прибавяне на представката на- и партикуларизираната кратка форма на възвр. местоимение с за продуциране на verba deponentia, означаващ, че действието се довежда до резултат и се осъществява до пълно насищане. Вж. още примери у Срезн: накрасовати сѧ ‘нарадвам се, налюбувам се’ (ЗлатоструйХIIв.), намьрꙁти с ‘намръзна се’ (Александрия), насладити с ‘насладя се’ (Мин1096г., Мин1097г., ЕфрКрм, ГрНазХIв.); насъпати с ‘наспя се’ (ЖитАндрЮр); наѣсти сѧ ‘наям се’ Изб1073г.; наѩти сѧ ‘напълня се’ (ПатСинХIв.)[11]. Континуанти на еднократно засвидетелствания в Ис66:11 глагол насъсати сѧ се откриват в съвременните български говори: насосам се ‘напия се, насмуча се’ (Софийско, Трънско), насосвам диал. ‘напивам се’, насосвам се, насосувам се ‘напивам се, нарязвам се, насмуквам се’ (НГеров), насосуйем (Трънско) ‘насмукам се, наям се’ (БЕР 4: 533). Думата се пази и в рус. насосаться ‘набозая се, насуча се’.

плюска, -ы f – гр. θήκη 6:13/319б22

и͗ пакы бѫдеть, на събранїе ꙗ͗ко и͗ церъ̋ и͗ желѫⷣ є͗гда и͗спадеть и͗с плюскы свое͗

Лексемата е отбелязана у Срезн и Микл в гореуказания контекст от Пророчество Исаино със значение ‘чашка на жълъд’, лат. siliqua ‘шушулка’. С континуанта си в съвременния български език плюска ‘мехур по кожата’ възхожда към общо първично значение ‘нещо което се пука’ и е от един корен с думи като плюскам ‘ям шумно’, плющя ‘при силно удряне или бързо движение издавам шум, подобен на плясък’ (РСБКЕ 2: 516), както редица наименования на растения, които издават специфичен пукот – плюскавица ‘вид дива ягода, която като се откъсва от дръжката пращи’ /Враца, Ботевград, Ихтиманско/; плюскавиче ‘растение пукалец Silene venosa, билка с мехурести цветове’ /Софийско/, плющавиче ‘растение Physalis alkekengi’ /БотР/ и т.н. (БЕР 5: 381).

Освен плюска в значението ‘жълъдова шушулка’ приведеният контекст от Книга на прор. Исаия предлага още една дума, засвидетелствана в средновековните писмени паметници към момента само тук:

церъ, -а m – гр. τερέβινθος 6:13/319б22 ́

и͗ пакы бѫдеть, на събранїе ꙗ͗ко и͗ церъ̋

Лексемата е отбелязана у Срезн и Микл в гореуказания контекст от Пророчество Исаино със значение ‘вид дъб’. Същата днес е добре известна. Регистрирана е у НГеров – церъ ‘растение quercus cerris, quercus austriaca’, както и в тълковните речници на съвременния български език (РСБКЕ III: 590) ‘вид горски дъб, който е с по-долнокачествена дървесина’, вкл. и електронните[12]. В РРОДД е отбелязан дериватът церовина диал. ‘отсечено церово дърво’. От този корен има образувани редица топоними: Церовица – село в Западна България, община Кюстендил; Церовище – село в Североизточна България, община Омуртаг; Церовец – село в община Иваново, област Русе. Относителното прилагателно церов също се среща в различни местни имена: в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. е засвидетелствано МИ Церово село[13]. Вж също Церова кория, Церова гора и т.н. Вероятно широкото присъствие на тази дума в топонимията е в пряка зависимост от факта, че церовото дърво е свързано в народното съзнание с различни поверия. Вярва се, че гръмотевицата пада най-често върху цер. Такова дърво не се използва за горене, защото се смята за прокълнато и наказано от Бог.

тераскъ, -а m – гр. ́ιμάς 5:18/317б14

нѫ влѣете сѫⷣ, грѣхь вашииⷯ̋ нареⷱ нны и͗ꙁдалее ꙗ͗ко и͗ ѧ͗жемь длъгомъ̋ и͗ крѣпѣ, ꙗ͗ко и„ тераськъмъ ꙗ͗ръмныи͗мъ ̋[14]

Лексемата е отбелязана у Срезн в гореуказания контекст от Пророчество Исаино със значение ‘ремък’. В края на речниковата статия има препратка и към изведения като отделна лема облик терѣсхъ, ексцерпиран от същия библейски цитат в Изб1073г. В речника на Микл различните засвидетелствани варианти на думата са подведени под обща заглавка трѣсъкъ, където отново са дадени посочените вече два илюстративни примера. Следва бележка на съставителя vera vocabuli forma dubia est. Разглежданият hapax legomenon най-вероятно има първоначална форма трѣскъ и е продуциран от звукоподражателния по произход корен -трѣс- и характерния за производството на съществителни от звукоподражателни междуметия суфикс -к-. Срв., например, названия като плюскъ (ЙоЕШ), ꙁвѧкъ (ЙоЕШ), ꙁвѫкъ (Иеремия 49:2); глъкъ (Иеремия 46:25), както и извлечените от по-късни паметници кликъ, крикъ, плескъ и др,

От същото словообразувателно гнездо в палеославистичните лексикографски трудове са регистрирани още глаголите трѣснѫти, -нѫ, -неши pf. trans. ‘ударя, тресна’ (Срезн III, 2, col.1028; Микл II: 1012), трѣщати, -щѫ, -щиши impf. intrans. ‘издавам трясък’ и трѣщити, -щѫ, -щиши impf. ‘бия, удрям’ (Срезн III, 2, col.1029), както и отглаголното съществително трѣснѫтиѥ ‘гръм, лат. fulmen’. Съвременният континуант на думата трясък се употребява в значение ‘силен, остър и отсечен шум, който се получава при силно удряне, взрив и пр.’. Текстът на Ис5:18 е интересен с това, че засвидетелства думата в различно от днес известното ни и непознато предметно значение.

оуколити, -лѭ, -лиши pf – гр. χαρακόω 5:2а/317а2

5.2 И͗ градомъ ѡ̇бложихь и͗ оу͗колиⷯ, и͗ насадихь винограⷣ̋[15]

Лексемата е регистрирана у Срезн и Микл в гореуказания контекст от Пророчество Исаино и има значение ‘ограждам с колове’. Касае се за деноминативен префигиран глагол, образуван от основата на съществителното колъ посредством представката -у. Към същото словообразувателно гнездо в съвр. български говори са засвидетелствани префиксалните деривати наколя, наколвам ‘забивам на кол’; обколя, обколвам, обколявам диал. ‘заграждам с колове’; поколя се ‘заставам на едно място като кол’ (БЕР II: 543). При еднократно регистрирания в ИсF.I.461 облик оу-колити и неговия диалектен еквивалент в съвременния български език о(б)-коля е налице субституция на двете представки о- и у-, каквато се наблюдава още в стб. език поради близост в семантиката и звученето на двата форманта, означаващи при глаголно образуване от отименни (прилагателни или съществителни) основи, че обектът на действието получава квалификацията, означавана от произвеждащото име – при префикс -о- по-често от съществителни, при -у- – предимно от прилагателни. За субституцията помага може би и фактът, че посоченият словообразувателен тип е непродуктивен. Освен оу-колити/о(б)-коля вж. още дублетните глаголи ꙋмрьтвити/омрьтвити (ГрНазХIв.); ꙋмѧкъити (Пчела)/ омѧкити Супр, МинЧетФевр и др. Двата форманта се взаимозаменят и при девербативна глаголна деривация. В този случай придават на производния глагол семантика на доведено до резултат действие – например ꙋмꙑ͞ва͞тӣомꙑ͞ва͞ти (продуктивен тип)[16].

От изложените наблюдения могат да се направят следните изводи:

В старобългарския превод на Пророчество Исаино по ркп. F.I.461 намерих речниково незасвидетелствани три думи – именити, иноплемениѥ и надъждевити. Още седем според данните на наличните палеославистични лексикографски трудове се откриват само в този текст – ꙁапѧстиѥ, тъньица, насъсати сѧ, плюска, церъ, тераскъ, оуколити. От всички тях четири са глаголи, а останалите съществителни – едно с отвлечено значение, другите – конкретни. От словообразувателно гледище има: два симплекса, два префиксални и два суфиксални деривата, както и един префиксално-суфиксален, един композит и едно звукоподражателно производно – всички продуцирани по утвърдени в стб. език структурни модели. Не са регистрирани такива, при които словообразувателният формант да е установен само тук. Малкият брой примери не позволява да се направят изводи за продуктивността на застъпените модели. Сред разглежданата категория думи няма чужди заемки.

В съвременния български език континуанти липсват за иноплемениѥ и надъждевити, поради което може да се предположи, че въпросните образувания са изкуствени книжни оказионализми и имат инцидентен характер. Повечето от засвидетелстваните само в Исая еднократни или редки думи са известни в съвременните български говори. За някои от тях се установяват словообразувателни дублети, продуцирани с друга представка или наставка (обколя : оуколити; запеска : ꙁапѧстиѥ). Други се използват в различни значения в разглеждания средновековен текст и днес (плюска, тераскъ). Отбелязването им в ИсF.I.461 е важно за историческата лексикология и лексикография като съществен аргумент за тяхната старинност.

Както се вижда от приведения материал, ИсF.I.461 съдържа интересна рядка лексика, която не бива да остане незабелязана при изследването на старобългарското словно богатство и реконструкцията на лексикалния инвентар на езика ни от миналите епохи. Анализираният текст не само обогатява представата за старобългарския лексикален фонд с нови лексикални единици, но добавя и нови (или разкрива непоказани дотогава) значения на познати от други паметници думи, въвеждайки ги в ново контекстуално окръжение. Тук се засвидетелстват нови членове на граматически двойки, както и нови правописни варианти.

БИБЛИОГРАФИЯ

Айцетмюлер 1975: Aitzetmüller, R. Das Hexameron des Exarchen Johannes. – In: Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. VII. Wortstellenverzeichnis. Graz, 1975.

Айцетмюлер 1990: Paraenesis. Die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrens. Index. – In: Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations. T.XXVIII (XX, 5). Editores R Aitzetmüller – L. Sadnik – E. Weiher. Freiburg I. Br., 1990.

БЕР: Български етимологичен речник. Т. I–VII. Сoфия: Изд-во БАН, 1971.

Будилович, 1871: Будилович, А. Изследование языка древнеславянского перевода XIII слов Григория Богослова по рукописи императорской публичной библиотеки XI века. Санкт Петербург, 1871.

Вайер 1969: Weiher, E. Die Dialektik des Johannes von Damaskus in kirchenslavischer Übersetzung. Wiesbaden: Otto Harrassowitz, 1969.

Вайер 1987: Die Dogmatik des Johannes von Damaskus in der kirchenslavischer Übersetzung des 14. Jahrhunderts. Herausgegeben von Eckhard Weiher unter mitarbeit von Felix Keller und Heinz Miklas. Freiburg: U. W. Weiher, 1987.

Давидов 1976: Давидов, А. Речник-индекс на презвитер Козма. София: Изд-во БАН, 1976.

Давидов 1996: Давидов, А. Старобългарска лексикология, В.Търново: Унив. изд-во „Св. св. Кирил и Методий“,1996.

Думитреску 2004: Dumitrescu, M. Index a tergo Altkirchenslavisch-griechisches Wörtebuch des codex Suprasliensis von Karl H. Meyer, (Glückstadt und Hamburg, 1935) Oбратный словарь. – В: Глѫбинⷠ кънижнⷠѩ. Книга 3. Речници. Шумен: Научен ц-р „Преславска книжовна школа, 2004, 6–47.

Ефимова 2006: Ефимова, В. Старославянская словообразовательная морфемика. Москва: Институт славяноведения РАН, 2006.

Златанова 1998: Златанова, Р. Книгата на дванадесетте пророци в славянската ръкописна традиция. София: КМНЦ, 1998, 425–549. (= Старобългарският превод на Стария Завет. Т. 1. Под общата редакция на Св. Николова).

Илиева 2013: Старобългарско-гръцки словоуказател към Книгата на прор. Иезекиил. София: КМНЦ, 2013. (= Старобългарският превод на Стария Завет. Т. 3. Под общата редакция на Св. Николова).

Mикл: Miklosich, Fr. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae. 1862–1865.

Николова 1995: Николова, Св. За най-стария български средновековен ръкопис на Стария завет. // Старобългарска литература, 28–29, 1995, 110–118.

Павлова, Богданова, Вълчанов, Досева, Иванов, Ралева, Христова, Янева 1993: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 2. Речник-индекс. София: Изд-во БАН, 1993.

Пичхадзе, Макеева, Баранкова, Уткин 2004: История Иудейской войны Иосифа Флавия. Древнерусский перевод. Т. I и II. Издание подготовили А. А. Пичхадзе, И. И. Макеева, Г. С. Баранкова, А. А. Уткин. Москва: Изд-во „Языки славянской культуры“, 2004.

РСБКЕ: Речник на съвременния български книжовен език. Т. I–III. София: Изд-во БАН, 1955–1959.

Садник 1983: Sadnik, L. Des hl. Johannes von Damaskus ῎Εϰθεσις ἀϰριβὴς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. – In: Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. 7 (V, 4). Freiburg, 1983.

СДРЯ: Словарь древнерусского языка ХI–ХIѴвв. Т.I. – Москва: Изд-во „Русский язык“, 1988.

СР: Словообразувателен речник на съвременния български език. Корнелия Илиева, Гергана Михайлова, Снежина Карагьозова, Йордан Пенчев, Елена Тодорова. София: Акад. изд-во „Марин Дринов“, 1999.

Срезн: Срезневский, И. И. Словарь древнерусского языка. Репринтное издание. Т. I-III. Mосква: Изд-во „Книга“, 1989.

СС: Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки и Э. Благовой. Москва: Изд-во „Русский язык“, 1999.

Станков 1994: Станков, Р. Лексика исторической палеи. В. Търново: Изд-во ПИК, 1994.

СтбГрам 1993: Граматика на старобългарския език. София: Изд-во БАН, 1993.

СтбР: Старобългарски речник. Т. I. София: Изд-во „Валентин Траянов“, 1999. Т. II. София: Изд-во „Валентин Траянов“, 2009.

СЯС: Slovník jazyka staroslověnského. V. 1–41. Praha:. Nakladatelství ČSAV, 1958–1987.

Христианс 2001: Wörterbuch zum Gottesdienstmenäum für den Monat Dezember slavischgriechisch-deutsch nach ostslavischen Handschriften des 12. Und 13. Jahrhunderts mit einem Glossar griechisch-slavisch bearbeitet von Dagmar Christians. – In: Abhandlungen der NordRhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften. Bd.107. Patristica slavica herausgegeben von Hans Rothe. Bd. 8, Wiesbaden, 2001.

Христова 1994: Христова, И. Речник на словата на Климент Охридски. София: Унив. изд-во „Св. Климент Охридски“, 1994.

Цейтлин 1977: Цейтлин, Р. Лексика старославянского языка. Опыт анализа мотивированных слов по данным древнеболгарских рукописей X-XI вв. Москва: Изд-во „Наука“, 1977.

СЪКРАЩЕНИЯ

Ас – Асеманиево евангелие

ГАм – Хроника на Георги Амартол

ГрНазХIв. – 13 слова на Григорий Назиански (ръкопис от ХI в.)

СинЕвх – Синайски евхологий

Ен – Енински апостол

ЕфрКрм – Ефремова кръмчая

ЕфрСир – Паренесис на Ефрем Сирин

Златоструй ХIIв. – Златоструй (ръкопис от ХII в.)

Зогр – Зографско четириевангелие

Изб1073г. – Симеонов изборник от 1073 г.

ЙоЕБ – Богословие на Йоан Екзарх

ЙоЕШ – Шестоднев на Йоан Екзарх

ЙоЛествХIIв. – Лествица на Йоан Лествичник (ръкопис от ХII в.)

ЙоМал – Хроника на Йоан Малала

КлОхр – Слова на Климент Охридски

Клоц – Клоцов сборник

МанХр – Манасиева хроника

Мар – Мариинско четириевангелие

Мин1096г. – Миней от 1096 г.

Мин1097г. – Миней от 1097 г.

МинПутХIв. – Путятин миней (ръкопис от ХI в.)

НиконПанд – Никонови пандекти

ПандАнтXIв – Пандекти на Антиох (ръкопис от ХI в.)

ПатСинXIв. – Синайски патерик (ръкопис от ХI в.)

ПрезвК – Беседа на Презвитер Козма срещу богомилите

Сав – Савина книга

Сб1076г. – Симеонов сборник от 1076 г.

СЗ – Стар завет

СинПс – Синайски псалтир