1. Сходството във формата, а защо не и в значението на възприетите от международната културна лексика думи лàва и лавѝна (нещо, което се стича, респ. свлича) би оправдало въпроса за евентуално генетично родство при тях. Появата им е свързана със следните обстоятелства. Установено е, че в неаполитанския диалект на италианския език съществителното lava, унаследено от латинското отглаголно име labes ‘хлътване, пропадане’, развива специфичното значение ‘порой’, впоследствие пренесено върху магмата, изтичаща от кратера на вулкан. В алпийските романски говори друго латинско отглаголно име labina ‘срутване на скални или земни маси’ се превръща в означение за свличащите се огромни маси сняг и чрез нем. Lawine става източник на лавина. Двата латински абстрактума са производни от глагола labor labi ‘хлъзгам се, спускам се, падам’ с минало причастие lapsus, което дава отговор на въпроса за наличие на генетично родство при въпросните заемки. Споменаването на миналото причастие lapsus разширява от своя страна неговия обхват. Оказва се, че в субстантивиран вид то действително се крие в книжовната заемка лàпсус ‘грешка’ (букв. ‘изплъзналото се’), в частност грешка на езика (за лат. lapsus linguae) и грешка на перото (лат. lapsus calami). Друго производно от labor е прилагателното labilis ‘плъзгащ се’, което чрез нем. labil, френ. labile и съответните абстрактни производни нем. Labilität, френ. labilité лежи в основата на морфологичните адаптации рус. лабильный, лабильность и бълг. лабѝлен ‘неустойчив’, лабѝлност ‘неустойчивост, колебливост’. Още две заемки ще се озоват в това словно гнездо, щом вземем предвид глагола collabor collabi ‘рухвам, сгромолясвам се’, образуван от labor с представката col- (преоформена от con- ‘съ-’ в позиция пред звука /l/). Той е дал началото на медицинския термин колабѝрам ‘губя съзнание’, употребяван и преносно в смисъл на ‘влошавам се, изпадам в криза’. В медицината с кòлапс (от лат. collaps, отглаголно име към collabor) се обозначава настъпилият поради нарушено кръвообращение припадък, а фигуративно също сривът поради внезапно влошаване примерно на икономическите условия в една държава (икономически колапс).
2. Общоизвестно е, че в езикознанието за всеки от звуковете, при чиято артикулация въздушната струя преминава относително безпрепятствено през устната кухина (напр. [а], [е], [и] и т.н.), се използва означението гласна. То калкира синонимно употребяваното вокàл ‘гласен звук, гласна’, което е субстантивиран деглутиниран облик на латинското прилагателно vocalis ‘гласен, звуков’, обособено от съчетанието vocalis (littera) ‘гласна (буква)’ и морфологично адаптирано с гласеж вокàлен. Лат. vocalis е производно от vox, род. п. vocis ‘глас; звук’ (срв. крилатия израз vox populi, vox Dei, сиреч глас народен, глас Божи). Езиковедски термини на същата основа са вокалѝзъм ‘цялостната система на гласните в даден език’, вокализѝрам ‘превръщам съгласен звук в гласна’, вòкатив ‘звателен падеж’ (за френ. vocalisme, voсaliser, нем. Vokalismus, vokalisieren, лат. vocativus) наред с остарелите в български, но с живи съответствия в чужди езици вокàбула ‘дума’, вокабулàр ‘речник’ (за лат. vocabulum, vocabularium). Музикални термини от същото първоначало са вокалѝза ‘музикален откъс, респ. музикално упражнение, изпълнявани върху една гласна’, вокализàция ‘пеене на вокализи’ (за френ. vocalise, vocalisation), вокалѝст ‘певец (за разлика от инструменталиста)’ (за нем. Vokalist). Сроден със съществителното vox е латинският глагол voco vocare ‘викам; повиквам’. С англофренско посредничество неговият закономерен наследник в старофренски voucher ‘призовавам’ ляга в основата на средноанглийския юридически термин vochen / vouchen ‘призовавам някого да удостовери пред съда правото си върху някаква собственост’, от който се развива английският глагол to vouch ‘гарантирам, поръчителствам’. Образуваното към него инструментално производно voucher е източник на бълг. вàучер ‘ценна книга, използвана при определени условия като разплащателно средство; документ за предварително платена услуга’. С представка pro- ‘пред-’ в латински към voco е образуван префигираният глагол provoco provocare ‘извиквам; предизвиквам’ (от който произлиза френският provoquer сщ.) с деятелно име provocator и абстрактум provocatio. С руско посредничество те стават източник на бълг. провокѝрам, провокàтор, провокàция, както и на прилагателното с агентивна наставка -iv-us провокатѝвен ‘предизвикателен’ (за къснолат. provocativus сщ.). Миналото причастие на оформения с представка ad- ‘при-’ глагол advoco advocare ‘повиквам; призовавам да помогне по време на съдебен процес’ гласи advocatus. В смисъл на ‘призованият (да помогне в правен спор)’ то в субстантивиран вид се превръща в означение за вещо лице или съдебен защитник и чрез нем. остар. Advokat и рус. адвокат става източник на бълг. адвокàт. На средновековен латински службата на адвоката се наричала advocatura – наименование, което отново чрез нем. Advokatur и рус. адвокатура прониква (ведно с руския глагол адвокатствовать) в български: адвокатура, респ. адвокàтствам ‘работя или се изявявам като адвокат’. Към това словно гнездо спада накрая името на южноамериканския крушообразен плод авокàдо, възприето най-вероятно с посредничеството на нем. Avocado и англ. avocado от исп. остар. avocado, чието основно значение, бидейки приемник на лат. advocatus, е ‘адвокат’. Преосмислянето на испанската дума в наименование на екзотичния плод станало в резултат на народна етимология (вторично мотивиране), тоест чрез откриване на формална опора за една семантично немотивирана чуждица в домашното съществително. Иначе казано, с аvocado в испанския език някога временно била осмислена станалата междувременно книжовна индианска заемка в испански aguacate ‘авокадо’ като застъпник на ацтекското име на плода ahuacatl (букв. ‘тестиси’ поради оприличаване по форма, но може би и поради употребата му като афродизиак).
3. В кръстословиците все още фигурира думата тир ‘стрелбище’ – остаряла книжовна заемка от френ. tir сщ., производно от глагола tirer. Като продължител на народнолат. *tirare той има съответствия във всички западни романски езици, но въпреки различните хипотези неговият произход остава неразгадан. Романските наследници на *tirare означават преди всичко ‘тегля, издърпвам, опъвам’, но също ‘стрелям’ – семантика, мотивирана навремето може би с умението да се опъва тетивата на лъка (срв. бълг. стрелям, производно от стрела). Основното значение на галицизма tirer ‘тегля, издърпвам’ е меродавно за останалите заемки в това гнездо. Такива са отглаголните имена тирàж ‘теглене на печелившите номера; брой на отпечатаните книги от едно издание’, тирàда ‘продължително словоизлияние’, тирè ‘чертица като препинателен знак (–)’, отразяващи френ. tirage (букв. ‘теглене’), tirade (букв. ‘разтегляне, разтягане’), tiret (букв. ‘изтеглена чертица’). Не от френски, а от рус. тиражировать е възприет образувания към тираж глагол тиражѝрам ‘размножавам, разпространявам (клюки, интриги)’. Заповедната форма за II л. ед. ч. на френския глагол е първа съставка в tire-bouchon (букв. ‘изтеглитапа’) – източник на тирбушòн. Все още не намира разумен отговор въпросът как втората съставка bouchon ‘запушалка, тапа’ в тази френска композиция се е превърнала в означение за предпазител в електромер, тоест как бълг. бушòн и рум. buşon са придобили посоченото техническо значение, което за френ. bouchon е несвойствено. Италианският когнат на галицизма tirer гласи tirare ‘тегля, дърпам; разтягам; стрелям’. Чрез срастване на италианския израз tira mi sù ‘ободри ме’ (букв. ‘издърпай ме нагоре’), в който tira също е заповедна форма за II л. ед. ч. от tirare, е получено наименованието на италианския десерт тирамисỳ (итал. tiramisù), приготвян обикновено от бишкоти, кафе, маскарпоне, захар, яйца и какао. Множествената форма tiranti на сегашното причастие tirante (букв. ‘теглещ, разтягащ се’) на същия глагол лежи в основата на тирàнти ‘еластични презрамки за мъжки панталон’.
4. Библиотечното означение том се дефинира като отделна книга или отделна част от издавана под един и същ наслов поредица от книги. Заедно с рус. том този термин е заемка от френ. tome сщ., което чрез лат. tomus ‘отрязък, част; книга, съчинение’ възлиза към гърцизма τόμος букв. ‘отрязък’. Той е апофонично производно от глагола τέμνω ‘режа’, срв. овариотòмия ‘разрез на яйчник’. За семантичния развой на гръцко-латинската дума се приема следната последователност: ‘къс; слой; отрязък от папирус’ > ‘документ; част от творба’ > ‘самостоятелно издадена част от произведение’. Композиционната форма на съществителното е детерминант в томогрàф и томогрàфия като наименования на рентгеновия апарат и на метода за рентгеново изследване, при които се получава образ на отделни слоеве от тялото, разположени на различна дълбочина. С представка αν(α)- ‘по-; нагоре; отново’ към същата отгласна о-степен на гръцкия глагол е образуван медицинският термин ανατομή ‘посичане, разрязване’, който чрез лат. anatomia и с руско, немско и френско посредничество е източник на анатòмия като име на науката, изучаваща структурата на организмите, със съвременен редериват анатòм ‘специалист по анатомия’. Гърцизмът δίχα ‘на две, разполовен’ е първа съставка в новолат. dichotomia ‘раздвояване, двуделение’, превърнал се в научен термин дихотòмия ‘разделяне, разклоняване на две взаимно изключващи се или противоположни части или групи; вилообразно разклоняване на стъблото на растение; луната в нейната първа и последна фаза’. С α-privativum (гръцката представка α(ν)-, която – както и българската не- – обезсилва значението на следващата я съставка) е оформено гръцкото прилагателно άτομος ‘неделим, неразчленим’. В химията и физиката то е заложено в термина àтом ‘най-малката, с химични средства неделима частица на химичните елементи’ с производни àтомен, атомѝзъм ‘материалистическо учение, според което материята се състои от неизменните и неделими частици атоми’, атомѝст ‘привърженик на атомизма’. Английските образци atomize, atomizing и atomizataion следват термините атомизѝрам ‘раздробявам изследван обект на отделни дребни части; разпрашавам, пулверизирам’, атомизѝране и атомизàция ‘раздробяване; разпрашаване’. Представка εν- ‘в-’ се съдържа в отглаголното прилагателно ἔντομος ‘врязан’, от чийто субстантивиран среден род ἔντομον ‘насекомо’ (букв. ‘с насечено тяло’) и детерминанта -λογία ‘наука, знание’ е съставено новолатинското име на науката за насекомите entomologia, възпроизведено на български с ентомолòгия. Лат. insectum, калкиращо гръц. ἔντομον и предавано на френски с insecte, а на немски с Insekt, е било калкирано адекватно на руски с насекомое, възприето и в български: насекòмо с книжовен синоним инсèкт. В автентичен вид гърцизмът τόμος е застъпен в използвания в руски и много рядко в български църковен термин тòмос ‘писмен синодален акт’.
5. Един от най-фрапантните примери за пейоративизиране (влошаване) на изходната семантика се установява при чуждицата демагòг. Прототипът – гръцкото деятелно име δημαγωγός – е сложна дума, съставена на базата на съществителното δῆμος ‘народ’ и на глагола ἄγω ‘водя’, така че първоначално то било означение за водач на народа или народен водач. Но когато с течение на времето се оказвало, че тези така наречени водачи в крайна сметка подвеждали народа, деятелното име демагог придобило съвременното си значение ‘лице, обикновено политически лидер, който за постигане на свои цели си служи с лъжливи обещания и изопачаване на фактите’. Такова поведение съответно се нарича демагòгия. Със същата композиционна форма на гърцизма δῆμ(ο)- са образувани и други сложни думи, например демокрàция, застъпваща гръц. δῆμοκρατία. Доколкото нейната втора съставка -κρατία означава ‘властване, власт’ (производно от глагола κρατῶ ‘владея, властвам’), композицията означава ‘народовластие’. През втората половина на ХХ в. страните от социалистическия лагер се самонаричаха народни демокрации, тоест „народни народовластия“, което си беше колкото очевидна тавтология, толкова и неподправена демагогия.
6. Изпъкналостта на гърба на животни като камилата, както и на човек, получил изкривяване на гръбначния стълб, се нарича гъ`рбица, производно от гръб. Този физически недостатък е намерил отражение във фамилни имена като Гърбев, Гърбов, Гръбчев, които кореспондират с турското по произход Камбуров (с турска произвеждаща основа kambur ‘гръб; гърбав’). Освен изконното значение на думата гръб в академичния Речник на българския език са посочени метафоричните ‘издатина върху плоскост’ и ‘машинна част, която има работна повърхнина с изпъкналост и служи за превръщане на въртеливо движение в постъпателно’. При подобна фигуративна или фразеологична употреба наименованията на части на тялото или на органи се наричат соматизми. Примерите са многобройни: око на ураган, ухо на трамвайна линия, нос на кораб, бедро на триъгълник, ребро на радиатор, рамо на лост, крак на маса, шийка на болт, коляно на вал, пета на зид, центриращ палец и пр. Частен случай към обобщеното значение на думата гърбица ‘издатина върху плоскост’ е използването ѝ за означаване на изкуствено направена неравност напречно на пътното платно (понякога по-широка и с предназначение за пешеходна пътека), която принуждава превозните средства да намалят скоростта или да спрат. Тази функция на съоръжението някой на шега е съпоставил с контролното задължение на пътната полиция, наричайки този вид гърбици лèгнал полицàй с вариации полèгнал полицàй, лежàщ полицàй, спя`щ полицàй. Колкото и духовита да е била първоначално съпоставката, нейната поява не е довод за превръщането ѝ в тромав и безвкусен термин, както проличава от гротескни интернетни примери като Тунелът под НДК ще бъде обезопасен с легнал полицай... Всеки трети легнал полицай в столицата ежедневно троши коли, защото е извън стандарта... Кола изхвърча през лежащ полицай на жп прелез и се разбива... От него ще разберете, че едни от изискванията на които трябва да отговарят съществуващите и бъдещите легнали полицаи са... Култов начин за преминаване на спящ полицай показаха в Краснодар. Ето защо приветстване заслужава всяка административна стъпка към ограничаване и отстраняване на нейната употреба, както например в един коментар относно подготвяната наредба на МВР за ограничаване скоростта в градовете, която между другото въвежда стандарти за гърбиците: За реализацията на тази цел освен на знаците ще се разчита и на изкуствени препятствия на пътя, като гърбици (познати още като легнали или спящи полицаи)...
