Числителните имена в славянските езици се обособяват като самостоятелна част на речта по-късно. В праславянския език не съществува отделна категория числително име. Бройната система, която се налага, е десетичната. Основни са числата от 1 до 10, сто, хиляда, милион, милиард, а от тяхното комбиниране се образуват безкрайно много числови означения, сложни или съставни по форма (Пашов 1964, Супрун 1988).
В старобългарските паметници се разграничават няколко групи числителни имена: бройни – ѥднъ // ѥдьнъ, дъва и т.н.; редни – прьвꙑ, въторꙑ, третꙑ и т.н.; събирателни (или колективни) – обо, дъво, тро т.н.; дробни – полъ, етврътъ, дестна и т.н. (Увод 1986: 106–107; Граматика 1991: 252–256). Някои автори като Р. Златанова (Увод 1986: 106) обособяват още две групи – дистрибутивни и мултипликативни. Дистрибутивните според нея включват предложни съчетания от типа по дъвѣма, по трьмъ. Към мултипликативните отнася и наречията, образувани от свързване на числителни бройни имена с наставка -шьд ‒ дъвашьд, тршьд или с формите за множествено число на съществителното кратъ – дъва кратꙑ, тр кратꙑ и т.н.
Още в старобългарския език числителните също стават основа за образуването на нови названия, срв. дъводꙋшьѥ ‘колебание’, пткост ‘църковен празник Петдесетница’, дъвоѥнадестелꙋьнъ ‘който има дванадесет лъча’, трменьнъ ‘който има три имена’ и др. (Старобългарски речник 1999, 2009). Като неопределително местоимение в старобългарския език се употребява и числителното ѥднъ – самостоятелно или в съчетанието ѥднъ любо, срв. и среднобългарското любоѥднъ (Граматика 1991 : 248).
Предмет на изследването са словообразувателните и лексикалните особености на думите с нумеративна морфема (Николаев 2001; Куцаров 2007) в българските диалекти, чийто произход е свързан със системата на българските числителни имена. Материалът е ексцерпиран от Архива за български диалектен речник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, от „Речник на българския език“ на Н. Геров, „Български етимологичен речник“, от диалектни речници и монографични описания на български говори, от изследвания по диалектно словообразуване, излезли през последните години.
В съвременните български диалекти се откриват разнообразни названия, производни от числителни имена, които принадлежат към различни части на речта. Най-многобройна е групата на съществителните имена, срв. двойàк ‘мъж, който има две жени’ (Логодаж, Благоевградско), двойàнка ‘двурога вила’ (Банско, Монтанско), двоùшка ‘двойна слепена слива’ (Ново село, Видинско), раздвòйник ‘човек, който предизвиква раздори’, първèц ‘първата година след женитбата’, първожèнкиня ‘жена, която води първи мъж’, първонарèченица ‘първа любов’ (Софийско), първостùн ‘първо дете’ (Брезе, Смолянско), тройàнка ‘овца или коза, която ражда три малки’ (Софийско), триклèштина ‘буен нрав на човек или кон’ (Трънско), стоногàлица ‘стоножка’ (Галичник) и др.
Значителна е и групата на прилагателните имена, срв. двàднешен ‘който е от два дни’ (Калугерица, Новопазарско), двàднешин (Шумен, Калугерица, Новопазарско), дванадесетников ‘който е произведен на дванадесетник’, двоелùк ‘двоен (за плод)’ (Банско), деветрèд ‘който има девет реда’, едноврèмцки ‘едновремешен’ (Хърсово, Мелнишко), осмàков, двòин, деветòрен, идинùчин и т.н.
За разлика от книжовния език в диалектите се употребяват и местоимения, образувани с участието на числителни имена. Типични за рупските говори са отрицателните и неопределителните местоименни облици боедùн, будùн, бадùн, пуадùн, пудùн, барадùн (Мирчев 1932: 9–22; Витанова 2002: 46–50).
Значително е и количеството на глаголните форми еднòничим ‘ям един път дневно’ (Доброславци, Софийско), двàтам ‘окопавам втори път растение’ (Костандово, Родопи), двоùм ‘деля на две, раздвоявам’ (Искрец, Софийско), двòа ‘деля на две, раздвоявам’ (Логодаж, Благоевградско), двоùм се ‘деля се, страня от някого или от нещо, за да пестя’ (Искрец, Софийско), четвèрим ‘впрягам два чифта животни в един впряг’ (Искрец и Доброславци, Софийско), чътвèрим ‘впрягам два чифта животни в един впряг’ (Ново село, Видинско), четвртòсвам и четвртòшем ‘оформям дървета в летви или греди чрез дялане или рязане от четири страни с правоъгълен или квадратен профил’ (Искрец, Софийско), четврътùсувам, четврътùсам ‘правя нещо да стане с четири стени’ (Логодаж, Благоевградско), ил’àдим ‘живея много дълго’ и ‘печеля много пари’ (Самоковско). Производни от числителни имена са още първя, вторя, зафтòря, зафтàрям, двàтам, двуỳмя се, вудвòсувам се, удвоявам се, сèдмича и т.н.
Към групата на наречията от числителни се отнасят иднòш, дваш, триш, четирùш и черùш, петùш, шèшиш, сед’емùш, ос’емùш, двàпатиш, трùпатиш, пèтпатиш, пъ`рва, пъ`рвен, пъ`рвом, изпъ`рво, отпъ`рвом, тепъ`рва, ùзвторо, едномàн, наеднò, зàедно, двàшкуш, двàшкян, òдве, нàдве-нàтри, вòдве-нàтри, и др. Между числителните и наречията като части на речта съществува известна близост. И двете граматични категории са възникнали по-късно и са свързани с другите части на речта. Между числителните и част от наречията съществува и семантична връзка. Числителните означават количество, брой на предмети или числения им ред в дадено множество, а наречията показват количество, размер, степен, повторителност или интензивност на признак, присъщ на действие, на качество или на предмет.
Общото в семантиката на числителните имена и производните от тях названия, е количественото значение. С производните имена също се изразява количествен признак, но количествената семантика е лишена от абстрактността на числителното име. Освен количествената характеристика при производните названия е налице и допълнително значение ‒ предметно, признак, действие, обстоятелство. Най-добре това личи при композитните названия.
Най-много са названията с числителните от едно до десет. Причината за това може би трябва да се потърси в конкретното, предметно мислене, присъщо на обикновения човек. Десетичната система е свързана и с десетте пръста на човешките ръце, които служат като помощно средство при отброяването на предмети или други по-абстрактни същини. Срв.:
1 – единàк, еднòница; идинùчин и т.н.
2 – двойàк, двойàнец, двàнец, двойнùк, двòйка, двòйня, двойàнка, двоùшка, двойнùка, ỳдвоица, удвòй; двоелùк; двàтам, двоùм, двоùм се; двàтане и т.н.
3 – тритòра, тройàнка, тритùни, триклèчник и др.
4 – четвòрка, чътвèрка, четвòра, четврток; четвòрно; четвèрим, четвртòсвам, четвртòшем, четврътùсувам, четврътùсам и др.
5 – петàк, петùк, пèток, петùца, петакùн’а, петùна, питòра, питòрка, питàче и т.н.
6 – шестàк, шестùк, шестил, шестùца, шестòра, шестòрка, шестùни, шестàло и др.
7 – седмàк, седмица, сèмница, седемнùца; сèдмича и т.н.
8 – осмàк, осмакùн’а, осмица, осмòрка, осмàче; осмàков и т.н.
9 – деветàк, деветенùк, деветùна, деветòрка, деветùца, деветùни; деветòрен и т.н.
10 – десетàк, десèток, десетàр, десетàрка, десетàчка и т.н.
12 – дванадесетник, дванайсетнùк; дванадесетников и др.
20 – дваесетàк, двайсетàчка, двъйстàркъ, дваесетàче, двàешче, двайсùни и др.
Названията, производни от числителни имена за стотици и хиляди, изразяват по-скоро значението ‘много, голямо количество от нещо’, срв. стотùлница ‘риза с много кръпки’ (Самоковско), двестùлница ‘дреха с много кръпки’ (Софийско), ил’àдница ‘риза с много кръпки’ (Самоковско) или са свързани с паричната система, срв. стотàк, стотàрка, стотàче, стотничè и др.
Нови названия се образуват както от бройните, така и от редните числителни. От редните най-често срещаните производни имена са образувани от числителните първи и втори, срв.:
първи, -а-, -о – първàк, първенàк, първàн, първèц, първенèц, първелèц, първич, първичàр, първостùн, първолàк, първàчка, първùнка, първичàр, първостùнка, първоскùня, първестùя, първàче, първенчè, първùнчо, първоскùнче; първя и т.н.
втори, -а, -о – вторàк, повтарàк, повтòрец, повторàн, повторàна, повторùя, повтòрка, повторàк, второжèнец, вторàче, вторùче; вторя, зафтòря, зафтàрям; ùзвторо и др.
Във фолклорни материали се срещат и реликти от по-стари бройни системи. Остатък от бройна система, която не е десетична, е адвербиалното словосъчетание триждевет пъти със значение многократно: Ънатема те триждевет пъти, дето направи сайа к’уприйа (Родопи); Прòклет да е трùждевет пêти (Тетевенско); Шибни йа, Дено, триждевет пати (Гуцал, Самоковско); Чи земи пръчка таненка, чи йа шибни триждевет пъти (Болградско) и др.
Най-силно застъпените начини за образуване на названия от числителни имена са суфиксацията (единàк, вторàк, петàк, шестàк, седмàк; двойàнка, тройàнка) и композицията (еднозèмец, едносèлец, еднокрàец, едноùмец еднорàмец, едноврістница, еднобòйка, еднокръ`внина, еднодвòрнина, едномèсечета, двообрàзник, двекожèнец, дворỳчка, трихòрка, пèткамен’, петоклòнка, петолùрка, седмомèсече, седмосъ`пци, стунужùлец, стокрàчица и т.н.). Нови формации се образуват също и чрез префиксация (ùзвторо, зàедно), чрез едновременно добавяне на префикси и суфикси към нумералната основа (ỳдвоица, повтòрец, повторùя, повтòрки), чрез конверсия (първо, второ).
Композитите със съставна част числително име са често срещани в диалектите. Сложните съществителни имена в българските говори са проучени подробно от Л. Василева, която опровергава разпространеното схващане, че в диалектите те не са широко застъпени, като привежда и анализира богат материал от цялото българско езиково землище (Василева 2009). Обикновено числителното е първи компонент в състава на сложната дума, която като част на речта може да бъде както съществително, така и прилагателно име. Чрез числителните бройни в състава на новите формации се посочва броят на предметите, същините (едноглàв, триклèчник, петоклòнка, шестокрùлец, стоногàлица), продължителността на действието (едногòдец, трилèтница, едноврèмцки, двàднешен). Редните числителни маркират поредността, последователността на предмета или действието (първорòдка, първож(д)рèбка, първожèнец, второжèнец), значимостта на лицето от втория компонент (първогрàжданин, първонарèченица) и т.н.
При някои от диалектните композити е налице конкуренция на втория елемент, срв. стонòга (‘насекомо със сто ноги, стоножка’) и стокрàк (‘насекомо със сто крака, стоножка’), двообрàзник и дволùчник ‘лицемер’. Конкуренция се открива и при първия компонент, т.е. числителното, срв. второженец и двекьоженец ‘мъж, който се жени за втори път’. В първия пример произвеждащо е числително редно, а във втория числително бройно.
В лексикално отношение названията от числителни имена се отнасят както към номинативните, така и към семантичните диалектизми. Номинативни диалектизми с нумерална морфема са деветенùк ‘дълъг пояс, който се опасва около кръста девет пъти’ (СЗ България); ỳдвоица ‘израстък, клон от изсъхнало вече стъбло’ (Момчиловци, Смолянско), удвòй ‘прът за подпиране на товар’ (Родопи), триклèчник ‘селско столче с три крака’, първùнка ‘вид ябълка, която бързо зрее’ (Присойница, Реканско) и др.
Семантичните диалектизми съвпадат напълно по звуков състав и по форма с лексемите от книжовния език, срв. първолàк ‘първородно дете’ (Крумовградско, Доспатско) и книжовната лексема първолàк ‘ученик в първи клас’, двòйник ‘ренде с двоен лист’ (Еленско, Беленско, Никополско, Провадийско) и книжовната двòйник ‘човек, който напълно прилича по външност на друг’ и др. Като изходна база при определянето на семантичните диалектизми служат тълковните речници на българския книжовен език.
В семантичния обем на названията, производни от числителни имена, се откриват разнообразни значения за една и съща лексема в различните български говори. Полисемията се проявява в рамките на макродиалектната система, срв. тритèчкъ ‘вила с три рога’ и ‘полско растение, чиито разклонения наподобяват вила с три рога’ (Еленско); двойàнка ‘дървена свирка с две цеви’ (Искрец, Софийско) и двойàнка ‘вид малък звънец, който звъни на два гласа’ (Брезе, Софийско); първàк ‘първо агне или яре’ (Кичевско) и ‘козел на две години и половина’ (Яврово, Асеновградско; Осина, Гоцеделчевско) и др.
Анализът на диалектните словообразувателни гнезда с изходна дума числително име разкрива голямо количество названия на разнообразни предмети, създадени от човека, названия от областта на занаятите, земеделието и животновъдството, обществените отношения, качествата на човека и др.
Могат да бъдат отделени следните лексико-тематични групи:
1. Земеделие: петùна ‘фигура от пет снопа’ (Логодаж, Благоевградско; Наречен, Хвойна, Павелско, Асеновградско) и петùна ‘начин на подреждане на житни снопи’ (Родопите, Луковитско, Никополско, Ловешко, Поморийско, СЗ България, Ботевградско, Белослатинско); деветùна ‘фигура от девет снопа’ (Логодаж, Благоевградско) и деветùна ‘начин на подреждане на житни снопи’ (Ловешко); тритòркъ ‘кръстец от три снопа’ (центр. балкански говори); четвòрка ‘фигура от четири снопа’ (Логодаж, Благоевградско); двойàнка ‘два срастнали се плода, обикновено сливи’ (Искрец, Софийско); двоùшка ‘двойна слепена слива’ (Ново село, Видинско); осмàк ‘вид царевица с осем реда едри и гладки зърна’ (Ново село, Видинско); единàк ‘лук, който не връзва глава’ (Охрид); повторàк ‘трева от втора коситба’ (Банско); повтòрки ‘леки житни зърна, които при отвяването падат настрани’; ỳдвоица ‘израстък, клон от изсъхнало вече стъбло’ (Момчиловци, Смолянско); първùнка ‘вид ябълка, която бързо зрее’ (Присойница, Реканско) и др.
2. Скотовъдство: двòйак ‘голям звънец за добитък’ (Самоковско); петàк ‘говежда подкова с пет дупки’ (Банско; Радилово, Пещерско), шестàк ‘говежда подкова с шест дупки’ (Банско); първàк ‘първи рой на кошер’ (Беброво, Еленско; Гюешево, Кюстендилско; Охрид); едногòдец ‘едногодишно добиче’; еднорòк ‘добитък с един рог’ (Искрец, Софийско), еднорòга ‘добитък с един рог’ (Искрец, Софийско); четрòг ‘овен с четири рога’ (См., Ар., Ас.); двойàнец ‘пашкул с две какавиди’ (Ботевградско); тройàнка ‘овца или коза, която ражда три малки’ (Софийско), троянчè ‘едно от три ярета или агнета родени от една майка’ (Софийско), първàк ‘козел на две години и половина’ (Яврово, Асеновградско; Осина, Гоцеделчевско) и първàк ‘първо агне, първо яре’ (Кичевско), първàче ‘първо агне, първо яре’; първож(д)рèбка ‘кобила, която се жреби за първи път’ (Колибите, Подвис, Троянско; Суходол, Софийско); еднострàн ‘който е свикнал да бъде впряган винаги от една и съща страна на кола или рало (за вол)’ (Логодаж, Благоевградско) и др.
3. Диви животни и насекоми: единàк ‘вълк, който ходи сам’ и единàк ‘глиган’ (Козлуджа, Ксантийско); стонòг (Лубинице, Кумановско), стонòга, стънòга (Ново село, Видинско), стоножùл (Гела, Смолянско), стунужùл (Добростан, Асеновградско), стонòжец и стòножец (Велешко), стунужùлец (Бачево, Разложко), стонòжица (Охрид, Струга), стунòшка (Ситово, Пловдивско), стоногàлка и стонòгалка (Прилеп), стоногàлица (Галичник), стокрàчка (Девинци, Плевенско), стокрàчица (Махалата, Плевенско), стокрàк (Кремен, Разложко) ‘стоножка’, еднокрътнина ‘животни от едно котило, от един род’ и др.
4. Растения: петопръ`сниче ‘вид билка (за обич)’ (Сапарево и Бобошево, Дупнишко), петопръ`стица ‘билка за сговор в семейството’ (Берковско), петокръ`ст ‘вид бурен’; петожùли ‘жиловляк’, петопърс ‘иглика’ (Папрадища, Велешко), шестùл ‘вид явор’ (Севлиевско, Ловешко, Тетевенско, Ихтиманско, Софийско, Кюстендилско, Врачанско, Трънско), тритèчкъ ‘полско растение, чиито разклонения наподобяват вила с три рога’ (Еленско) и др.
5. Селище и обществени отношения: еднозèмец ‘съселянин’, еднозèмка ‘съселянка’, едносèлец ‘съселянин’, едносèлка ‘съселянка’, еднокрàец ‘земляк’ (Харманли), първогрàжданин ‘първенец‘ и др.
6. Дом, двор, стопанство: едногрàжд ‘две или повече места на двама или повече стопани, заградени с една обща ограда, а не всяко поотделно’ (Трявна), десèток ‘общ харман през турско за вършитба на десятъка от снопите на всеки стопанин’ (Логодаж, Благоевградско), еднодвòрнина ‘няколко къщи на неколцина с непреградени дворове’ (Копривщица), зàеднина ‘общ имот’ (Банско), зàедница ‘общ имот’ (Кюстендилско, Брезнишко, Трънско, Пиротско), триклèчник ‘селско столче с три крака’ (Хасковско), трикрàчи (Еленско), тринòжка ‘столче с три крака ’, шестàк ‘бакърен съд за варене на качамак’ (Фролош, Кюстендилско), осмàк ‘котел, който побира осем литра’ (Кюстендилско); стотùлница ‘съд’ (Вишовград, Търновско; Сухиндол), шестàк ‘въже дълго шест метра’ (Бели Осъм, Троянско), седмàк ‘въже дълго седем метра’ (Бели Осъм, Троянско), осмàк ‘въже дълго 8 м’ (Бели Осъм, Троянско), десетàк ‘въже дълго десет метра’ (Бели Осъм, Троянско) и др.
7. Облекло и неговото изработване: стотùлница ‘риза с много кръпки’ (Самоковско, Пирдоп), ил’àдница ‘риза с много кръпки’ (Самоковско), двеилница ‘риза с 2000 кръпки’ (Пирдоп), двестùлница ‘дреха с много кръпки’ (Софийско), дванайсетнùк ‘вид сукман’ (Бериево, Севлиевско), осмàк ‘вид сукман с осем клина (Бериево, Севлиевско), десетàк ‘вид сукман с десет клина’ (Бериево, Севлиевско), дванайсèтник ‘вид сукман с дванадесет клина’ (Бериево, Севлиевско), петоклòнка ‘вид женска забрадка с по едно цвете в четирите ù краища и в средата’ (Беброво, Еленско), деветенùк ‘дълъг пояс, който се опасва около кръста девет пъти’ (СЗ България), четвòрно ‘тъкан, изработвана с четири нищелки’ (Самоковско), двòйка ‘двойно усукана прежда’ (Самоковско; Хърсово, Мелнишко), едноỳсто ‘вълнен плат за долни бели дрехи, за навуща и др.’, шестùца ‘голяма шарка на черга’ (Разложко), осмòрки ‘разноцветни геометрични орнаменти по килими, черги, престилки, кърпи’ (Бръщен, Долен, Плетен, Пирински край), осмàк ‘гайтан’ (Карлово), осмàк ‘фигура от бозова вълна върху бяло кепе’ (Зап. Родопи), дванадесèтник ‘чарк с 12 калема за производство на гайтани’, единàк ‘вид ръчен дарак за влачене на вълна’ (Логодаж, Благоевградско), осмàк ‘част от домашния тъкачен стан’ (Радилово, Пещерско), триъгълник ‘част от плетачна машина’ (Брусен, Тетевенско), петокрàки ‘черги, чаршафи, одеяла, които се тъкат на пет крака’ (Плевенско), петопàрка ‘голяма игла за кърпене на вълнени чорапи, чиято цена е била пет пари, откъдето носи името си’ (Брезнишко) и др.
8. Занаяти: петàк ‘колело с пет наплата’ (Белово), шестàк ‘колело с шест наплата’ (Белово), петùк ‘бъчварски термин’ (Брусен, Тетевенско), шестùк ‘бъчварски термин’ (Брусен, Тетевенско), седмàк ‘мутафчийски термин конски чул от седем педи’ (Копривец, Беленско), осмàк ‘мутафчийски термин волски чул от осем педи’ (Копривец, Беленско), деветàк ‘мутафчийски термин биволски чул от девет педи’ (Копривец, Беленско), триъгълник ‘хамутчийски термин’ (Бяла), осмàк ‘абаджийски термин’ (Бериево, Севлиевско), петакùн’а ‘дъска – шиндра, дълга осем педи’ (Тетевенско), осмакùна ‘дъска, дълга пет педи’ (Тетевенско), първестùя ‘началник на задруга’ и т.н.
9. Качества на човека: единàк ‘самотен, необщителен човек’ (Странджанско, Асеновградско, Ихтиманско, Плевенско, Пирдопско, Годечко, Софийско, Брезнишко, Троянско, Севлиевско), двообрàзник, дволùчник, ‘лицемер’, двоеỳмен ‘който се колебае’, двоеслòв ‘който знае два езика’, едноглàв ‘еднакъв’, дверùцев ‘който си служи еднакво умело с двете ръце’ (Кесарево, Горнооряховско), раздвòйник ‘човек, който предизвиква раздори’, раздвòйница ‘жена, която предизвиква раздори’, първенùчка ‘първенец (за жена)’ (Певец, Търговищко) и др.
10. Род и семейство: единàк ‘единствен син’ (Доброславци, Софийско), единàчка ‘единствена дъщеря’ (Бели Осъм, Троянско), едùначе ‘единствено дете в семейството’ (Самоковско), еднокръ`внина ‘които са от един род’, едномèсечета ‘братя и сестри, родени през един месец в различни години’, едногòдец (Самоковско, Софийско, Кюстендилско, Троянско), едногòдъц (Трънско, Годечко, Царибродско, Кумановско), еднорàмец (Самоковско; Бобошево, Дупнишко), едновръ`стник, едноврстник ‘връстник’ (Тетевенско), едновръ`стница, едногòдка, еднобòйка ‘връстница’, едноùмец ‘съименник’ (Самоковско, Софийско), едноùмка ‘съименница’ (Софийско), седмàк (Ново село, Троянско; Габрово), седмомèсече ‘дете, родено в седмия месец от бременността, седмаче’ (Самоковско, Логодаж, Благоевградско), осмàче (Ихтиманско), осмамèшче (Долно Тлъмино), осмàк ‘дете, родено през осмия месец’ (Пиротско; Ново село, Троянско), едномèсече ‘дете, родено в същия месец, в който е родено друго дете’ (Самоковско), едномèсечета ‘деца от едни и същи родители, родени в един и същи месец на различни години’ (Логодаж, Благоевградско), седемгòдче ‘дете на седем години’ (Ярлово, Самоковско; Лозен, Софийско, Бистрица, Дупнишко; Копривщица), вторàк ‘дете на две години’, единòк ‘човек, който няма работна ръка, защото има малко деца’ (Еленско), двойàк ‘мъж, който има две жени’ (Логодаж, Благоевградско), двекожèнец ‘мъж, който се е оженил за втори път’, повтòрец ‘мъж, който се е оженил втори път’, двекожèнкина ‘жена, която се е омъжила за втори път’, повторùя ‘втора съпруга’, първожèнец ‘мъж, който води първа жена’, първожèнка ‘жена, която води първи мъж’ и първожèнкиня, първèц ‘първата година след женитбата’, първùна ‘първа любов’ (в нар. песни) (Добричко, Свищовско, Пернишк), първонарèченица ‘първа любов’ (Софийско), първорòдка ‘жена, която ражда за първи път’. Названието за първородното дете в много от диалектите е първàк (Габрово, Ксантийско), първàче, първолàче (Болярци, Асеновградско; Мамарско, Турян, Смолянско), пъролвàк (М. Девисил, Крумовградско; Барутин, Доспатско), първенèц (Момчиловци, Смолянско), първостùн (Брезе, Смолянско), първенàк, първàнчо (Ихтиманско), първùнчо (Малък Вършец, Севлиевско), първенчè (Кюстендилско) и др.
11. Монети и банкноти: петàк (Бобошево, Дупнишко), петолùрка ‘златна монета със стойност пет лири’ (Самоковско), дваесетàк ‘монета от 20 ст. или банкнота от 20 лв.’ (Искрец, Софийско), дваесетàче ‘медна монета’ (Радовене, Кюстендилско), дваесè ‘монета от 20 ст.’ (Кюстендилско), двàешче ‘стара монета от 20 ст.’ (Голеш, Годечко), двàйесче ‘монета’ (Бръложница, Софийско), двòяк ‘монета от две парични единици’ (ЮЗ България), стотàрка ‘монета.’ (Кюстендилско; Ружинци, Белоградчишко), стотàче (Долна Гноеница, Оряховско), стотачè (Босилеградско) ‘монета от сто пари’, стотàк ‘монета.’ (Самоковско, Монтанско), двайсетàчка ‘банкнота от 20 лв.’ (Софийско), двъйстàркъ‘ банкнота от 20 лева’ (Зарово, Солунско), двъйстулèфкъ ‘банкнота от 20 лева’ (Зарово, Солунско), десетàк ‘монета от 10 ст. или банкнота от 10 лв’ (Искрец, Софийско), десетàрка ‘банкнота от 10 лв’ (Искрец, Софийско), десетàчка ‘банкнота от 10 лв’ (Искрец, Софийско), стотàк (Искрец, Софийско; Самоковско, Монтанско), стотàчка (Искрец, Софийско), стотàрка ‘банкнота от 100 лв.’ (Искрец, Софийско; Кюстендилско; Ружинци, Белоградчишко), стотничè ‘монета от сто пари’, двàнец, двàнци ‘бели пари’ (Слатина, Ловешко) и др.
12. Храни , хранене, напитки: еднòница ‘хранене един път на ден по време на пости’, първàк (Кръвеник, Севлиевско; Хасковско; Троянско; Берковско; Черногорово, Пазарджишко), първотòк ‘първата, най-силната ракия при варене’ (Годечко, Брезнишко; Падеш, Благоевградско; Рила, Дупнишко; Горно Лисичино, Босилиградско; Орашъц, Кумановско) и т.н.
13. Празници: деветùца ‘девет дни преди Великден и Коледа, които се прекарват с особени молитви’ (южен павликянски говор), Четùрсе ‘църковният празник Св. 40 мъченици, който се празнува на 22 март’ (Логодаж, Благоевградско), Чêтрùдесте ‘местен празник на 22 февруари’ (Смолянско, Ардинско, Асеновградско, Девинско), Седмосъ˴пци ‘дните от 15 до 20 септември, по които се гадае за характера на времето през следващите месеци до края на февруари’ и др.
14. Помени за покойници: за 3 дни – тритùна, тритùни; за 6 дни – шестùни; за 9 дни – деветùна, деветùни; за 20 дни – двàесе (Самоковско, Софийско, Плевенско), двàесет (Ихтиманско), двàйес’èту (Плевня, Драмско, двàйсту (Нова Черна, Добруджа), двайсетùна (Брезнишко), двайсùни (Еркеч); за 40 дни – четùресе и др.
15. Хорà: четвòрно ‘вид хоро, при което играчите се хващат за поясите’ (Логодаж, Благоевградско), осмица ‘вид хоро в такт 2/4 и 7/16’ (Раковица, Кулско; Бойница, Видинско), осмòрка ‘вид хоро’ (Кюстендилско), трихòрка ‘вид хоро’ (СЗ България).
16. Игри: чътвèрка ‘детска игра’ (Ново село, Видинско), пèткамен’ ‘игра с пет неща като ашици, орехчета, камъчета’ (Велес) и др.
17. Карти за игра: единùца ‘карта за игра с един знак’ (Прилеп), шестòрка (Бобошево, Дупнишко), осмòрка (Бобошево, Дупнишко) и др.
18. Болести и соматични особености: шестàк ‘човек с шест пръста на едната ръка’ (Ихтиманско; Трънчовица, Никополско), тройàнка ‘тройна гуша, получена вследствие на болестта струма’ (Самоковско), трилèтница ‘болест, която държи три години’ и др.
19. Училище и училищни оценки: първàк ‘ученик в първо отделение’ (Кръвеник, Севлиевско; Троян), първàче (Войнягово, Карловско), пъролвàк (Житница, Пловдивско), първолàче (Войнягово, Карловско), първоклàсенец (Илия, Кюстендилско), двòйка ново ‘училищна оценка’ (Самоковско), шестàк ‘училищна оценка’ (Искрец, Софийско) и шестùца (Ихтиманско) и др.
20. Професии: десеткувàч ‘човек, който събира данък десятък’ (Габрово).
21. Оръжия: едноцèвка ‘ловна пушка с една цев’, шестаци ‘вид револвер’ (Бадома, Дедеагачко) и др.
22. Музикални инструменти: двойàнка ‘дървена свирка с две цеви’ (Искрец, Софийско), двойàнец ‘двойна пищялка от върбово клонче’ (Ботевградско) и др.
23. Мерки: петàк ‘мярка от 10 лакти’ (Брусен, Тетевенско), шестàк ‘един аршин от шест педи’ (Ихтиманско), осмàк ‘мярка, равна на два шиника’ (Радилово, Пещерско), осмàк ‘житна мяра, равна на 30 оки жито’ (Охрид), петùца ‘мярка от пет литра.’ (Ловешко), петùлник ‘мярка за мляко’ (Голешово, Петричко), десетùлник ‘мярка за мляко’ (Голешово, Петричко) и др.
24. Религия, църква: Еднокрàкия ‘название за дявола’ (Ботевградско) и Еднонòгиот (Прилеп), петохлèбие ‘специален обреден хляб, който се носи на Ивановден в черквата пред иконата на св. Йоан Кръстител’ (Родопи) и др.
25. Дни на седмицата: сèдмица, четврток (Искрец, Софийско), четврътòк (Логодаж, Благоевградско), пèток (Искрец, Софийско; Логодаж, Благоевградско) и др.
26. Жителски названия: двокàпци ‘жители на Северозападна България, които носят капа, а под нея подкапник’.
27. Топоними и астроними: Двàнка ‘местност’ (Гулица, Варненско), Седмосъ`пци ‘съзвездие’ (Бобошево, Дупнишко) и др.
Направеният преглед на диалектните лексеми, производни от числителни имена, е само опит да се представят част от техните словообразувателни и лексикално-семантични особености, да се набележат посоки в по-нататъшното им подробно изследване, както в лингвистичен, така и в етнокултурен план. Номинационните процеси в езика отразяват спецификата на формиране на лексикалната система на езика. Зад материалната страна на думата се крие фрагмент от образа на света на конкретна култура (Фатхутдинова, Алиакберова 2012: 99–100). Механизмът на натрупване и съхранение на културна информация в думата е тясно свързан с номинацията на различни реалии както от предметно-битовата, така и от духовната сфера.
БИБЛИОГРАФИЯ
Василева 2009: Л. Василева. Българско словно богатство. Мултипринт. С., 2009.
Витанова 2002: М. Витанова. Неопределителни и отрицателни местоименни форми, образувани с един в рупските говори. ‒ Българска реч, 2002, кн. 2, 46–50.
Граматика на старобългарския език 1991: Граматика на старобългарския език. Изд. на БАН. С., 1991.
Куцаров 2007: Ив. Куцаров. Теоретична граматика на българския език. Морфология. УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.
Мирчев 1932: К. Мирчев. Източномакедонското и родопско боедин, словенско (n)obeden и зап. слав. Žadný-žaden. – Мак. преглед, г. VІІІ, 1932, кн. 2, с. 9–22.
Николаев 2001: Б. Николаев. Българските числителни. УИ „Св. Климент Охридски“. С., 2001.
Парашкевов 2010: Б. Парашкевов. Чужди числителни и техни производни в лексикалната система на българския език. – Българска реч, 2010, № 1–2, с. 35–58.
Пашов 1964: П. Пашов. По някои въпроси на българските и славянските числителни. − В: Известия на Института за български език, 1964, кн. ХІ, с. 113–124.
Старобългарски речник 1999: Старобългарски речник. Т. І. Изд. „Валентин Траянов“. С., 1999.
Старобългарски речник 2009: Старобългарски речник. Т. ІІ. Изд. „Валентин Траянов“. С., 2009.
Супрун 1988: А. Е. Супрун. Эволюция системы части речи в славянских языках. Минск, 1988.
Увод в изучаването на южнославянските езици 1986: Увод в изучаването на южнославянските езици. Изд. на БАН. С., 1986, с. 106–107.
Фатхутдинова, Алиакберова 2012: В. Г. Фатхутдинова, А. И. Алиакберова. Наименования артефактов в словообразувательных гнездах русских имен числительных: лингвокультурологический аспект. – В: Славянские языки и культуры в современном мире : ІІ Международный научный симпозиум (Москва, МГУ, 21–24 марта 2012 г.). Труды и материалы. М., Изд. Московского университета, 2012 г., с. 99–100.
