Българската семейно-родова терминология – както впрочем и славянската изобщо – съдържа множество хетероними, образувани от кор.-осн. *sw(o)- /*sw(a)- / *sw(e)-. По произход тя е свързана с ие. *sųeį/ *suoįo- (вж. СкокЕР към svôj : “Taj korijen igra veliku ulogu u terminolögiji ie. i praslav. agnatske (velike) porodice…“!) . С тях се съпоставят също санскр. svá-s 'собствен', стлат. sòvos → лат. suus 'свой', стпрус. swais, swaia 'свой', стнем. swîo, geswio 'брат на съпругата', лит. sâvas 'свой' и т.н. (вж. МладЕР, ФасмЕСлРЯ, БЕР...).
А. Вариантът *sw(o) на старинната кор.-осн. е представен в поредица от български словообразувания.
На първо място следва да се отбележи възвр. притеж. местим. свой / свòя, свòе, свòи (стб. СВОИ) с локални, регионални варианти свòйо, своù, свòйен, сòйен и пр., които като субстантивирани лексеми имат основно значение 'род, роднина (мъж, жена, дете)', срвн. напр. от Соф.: е па кумò што è кум, и òн нù е свòй, рòд сме... ; от Сил.: ùмаме н`àкъф свòй тàм; от Ихт.: свòите са сè воз мèне билè; от Карл.: своòи сме сù; от ДедАгач. БМТрак.: и тòй му е сòен, на калтàтата сùн де... и т.н.
От осн. сво(й)- са засвидетелствани множество хетероними с основно значение 'род, роднина': диал. своèтина (Тетов. ВМак.), своèщина и свòйщина (ГерРБЯ, БТР), свòйник (ГерРБЯ), свòйнина (Бел.); свойàк (с вар. суя̈к, свяк) и със значения – 'роднина' (ГерРБЯ, БТР), 'съпруг на сестра' (ПарНЕ), 'съпруг на леля' и 'съпруг на тетка', т.е. 'лелин' и 'тетин' (Лов., Троян., Севл., Габр. и Каз., СтЗаг.) и 'съпруг на зълва', т.е. 'баджанак' (ГерРБЯ, МладЕР, ПарЕР).
Б. Вариантът *sw(а)- е много широко представен в семейно-родовата терминология. Тук на първо място трябва да се отбележат хетероними като свàко (вар.: сфàко, суàко, св`àко) с регионални значения: (а) 'съпруг на сестра (по-възрастни)' и 'съпруг на зълва' с ареал в Източна България (вж. БСРЛ к. 74+~ 747+); (б) 'съпруг на сестра на баща или на майка' с ареал също в Източна България (вж. БСРЛ к. 741~742.Б.); (в) 'съпруг на сестра на съпругата (по-възрастни)' и (г) 'баща на съпругата на брат или баща на съпруг на сестра', разпространени спорадично в Шуменско-Преславско (вж. БСРЛ)[1]; свàйка, свàйкя (Трън, Перн, Кюст и Кайл БММак) и свàкя 'майка на зет или на снаха' в западни и югозападни говори с източна изолекса София-Самоков-Гоце Делчев-Солун (вж. БСРЛ); сват книж., разг. и диал. (ГерРБЯ, БТР, РСБКЕ, ДечТР, РадБТР, УЕР, БЕР), сватанàк диал. в Дунавската равнина (Лов., Рус., Сил.), Родопите (Асгр. Смол., Ард., Момчгр.), Тракия (Чирп., Хаск., Харм.), Странджа (Сред., МТърн.); свàтàнец диал. за 'роднина по сватовство' (ГерРБЯ, БЕР); сватùна диал. за 'баща на зет или на снаха' и 'роднина по сватовство (Радов. ВМак., Дойр. БмМак., вж. БСРЛ); свàтко диал. спорадично за 'баща на зет или на снаха' (Кюст., Радов. ВМак), 'съпруг на сестра (по-възрастни)', 'съпруг на дъщеря' [ ?] и 'съпруг на сестра на майката' (ГерРБЯ); свàтица диал. 'майка на зет или на снаха' (ГерРБЯ); свàтя книж., разг. и диал. (ГерРБЯ, БТР, РСБКЕ, ДечТР, РадБТР, БЕР) за 'майка на зет или на снаха' и 'съпруга на брат на съпругата' (Петр., Първом., вж. БСРЛ к. 838); св'àха (вар. : сва а) диал. за 'майка на зет или на снаха' в западни говори (Год., Соф., Сам.), Средногорието (Ихт., Пан.), Тракия (Паз., Пловд.) и Родопите (Велгр., Асгр.); свàчьа и свàчка диал. за 'майка на зет или на снаха' (Разл. Пловд.); св'àшка диал.за 'съпруга на брат на съпругата' (Лом., вж. БСРЛ к. 838).
В. Вариантът *sw(е) е засвидетелстван в книж., разг. и диал. свèкър (с вар. свèкор) и свек̀ърва (с вар. свекр̀ъва, свекърва) за 'баща на съпруг', респ. 'майка на на съпруг', които наследяват прасл. *svekrъ ‹ ие. кор.-осн. swе 'свой', 'собствен', стб. СВЕКРЪ и СВЕКРꙐ, СВЕКРЪВЕ, СВЕКРОВЬ (вж. СтбР).
Едва ли някой друг от наследените термини за родство е бил обект на такова множество и толкова различни интерпретации като бълг. свèкър и свек̀ърва, сръб. свèкар, свèкрва, рус. св`ëкор, свекрòвь, укр. свèкор, свекрỳ ха, пол. świekier, śwekra и т.н. (вж. Обзорно у ТрубИСлТ и в БЕР). Според О. Н. Трубачев най-характерна част на svekr за „славянското езиково съзнание“ е наличието на комплексите swe- и swo- спрямо svoj. Но вместо очаквано производно *svesry ... втората част е била заменена по народна етимология с комплекс -kry „под влияние на слав. kry 'кръв', та образования свекровь, svekry и т.н. са били възприемани семантично като „своя кръв“. т.е. появата на епентетичното -к- в основата, което „отличава“ свèкър и свек̀ърва от други производни на кор.-осн. *swе (срвн. напр. бълг. диал. свèстка и рус. св`ëстка за 'сестра на съпругата'! ) не е по фонетични/фонологични причини, а е резултат на понятийнo-лексикална междусловна комбинаторика!
Словообразувателната структура на хетеронимите с осн. сво(й)- съдържа суфикси и/или суфиксни комплекси като: -ак (свойàк), -ен (свòен), -ет-ина (своèтина), -щина (свòйщина и своèщина), -ник (свòйник), -н-ина (свòйнина).
От вариантната кор.-осн. sw(а) са засвидетелствани хетероними с осн. сва-/свай-, сват-, свач-, сващ- и суфикси и/или суфиксни комплекси -а (свàтя, свàчьа), -ан-ак (свaтанàк), -ан-ец (свàтàнец), -ина (сватùна), -ица (свàтица), -ка/-к`а (свàйка, свàкя, свàчка, свàшка), -ко (свàко).
БИБЛИОГРАФИЯ
БЕР 2010: Български етимологичен речник. (Колектив). I /1971/ – VII /2010/. София.
БСРЛ 2005: Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен речник. (Колектив). София. 2005
БТР 1955: Български тълковен речник. (Колектив). София. 1955
ГерРБЯ 1895-1904: Н. Геровъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. I (1895)-V (1904). Пловдивъ.
ДечТР 1997: Д. Дечева. Тълковен речник с фразеологични съчетания. София. 1997.
МладЕР 1941: Ст. Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. София. 1941.
ПарНЕ 2012: Б. Парашкевов. Народни етимологии... София. 2013.
РадБТР 2012: В. Радева. Български тълковен речник. Изток/Запад, София. 2012.
РСБКЕ 1955-1959: Речник на съвременния български книжовен език. (Колектив). I (1955) – III (1959). София.
СкокЕР 1971-1974: P. Skok. Etimologijaki rjѐcnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. I (1971) – IV (1974). Zagreb.
СтбР 1999-2009: Старобългарски речник. (Колектив). I /1999/ – II /2009/. София.
ТрубСлТР 1959: О. Н. Трубачев. История славянских терминов родства. Москва. 1959.
УЕР 1999-2003: Ив. Касабов, Кр. Стоянов. Универсален енциклопедичен речник. I (1999) – II (2003). София.
ФасмЕСлРЯ 1964-1973: М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. I (1964) – IV (1973). Москва.
СЪКРАЩЕНИЯ
БММак Беломорска Македония
ВМак Вардарска Македония
Ард. Ардинско
Асгр. Асеновградско
Бел. Беленско
Велгр. Велинградско
Габр. Габровско
Год. Годечко
Дойр. Дойранско
Ихт. Ихтиманско
Кайл. Кайлярско
Каз. Казанлъшко
Кюст. Кюстендилско
Лов. Ловешко
Лом. Ломско
Момчгр. Момчилградско
МТърн. Малкотърновско
Паз. Пазарджишко
Пан. Панагюрско
Перн. Пернишко
Петр. Петричко
Пловд. Пловдивско
Първом. Първомайско
Радов. Радовишко
Разл. Разлошко
Сам. Самоковско
Севл. Севлиевско
Сил. Силистренско
Сред. Средецко
СтЗаг. Старозагорско
Тетов. Тетовско
Троян. Троянско
Трън. Трънско
Харм. Харманлийско
Хаск. Хасковско
Чирп. Чирпанско
