Текстология на общите служби от Св. Климент Охридски

Общите служби са предназначени да заместват служби за конкретни светци. На мястото, където трява да се произнесе името на този, чийто подвиг се възпява, се поставя указанието имѧрекъ (имⷬѧ). Те имат значителен брой разновидности с повече или по-малко конкретизация за светците. Може да бъдат предназначени общо за типа светци или да се съставят отделни служби за един или много (двама и повече) светци. Основните пет типа светци са: пророк, апостол, църковен отец (йерарх, светител), преподобен, мъченик, като за последните два вида светци обикновено има отделни служби за мъже и за жени.

Първите общи служи в славянската богослужебна практика не са преводни, а са оригинални – това е цикълът от шест общи служби от св. Климент Охридски: за пророк, апостол, светител, преподобен, мъченик и мъченица. Тези служби кореспондират с общите слова от същия автор, известни със заглавията „Слово за апостол или мъченик“ и „Поучение за празници“. Вероятно тези две слова са едни от първите творби на старобългарския писател, написани може би още преди идването му в България (вж. Добрев 1990). А Общите служби може би са от най-ранните му химнографски творби.

Цикълът общи служби на св. Климент Охридски е открит в Охридския миней и публикуван за първи път през 1969 г. от Боню Ангелов (Ангелов 1969). През 1987 г. Георги Попов открива втори, по-пълен техен препис в руски ръкопис от ХІІІ в., който се пази във Виена, и го публикува през 1988 г. (Попов 1988). Още преди това той разчита акростиха КЛИМЕНА в осма и девета песен на Канона за светител в Охридския миней, в който липсва буквата Т поради пропуснат тропар, във виенския препис е запазен и тропарът с буква Т. По същото време Бл. Шаламанов открива в Москва друг препис на Общите служби (Шаламанов 1987a-е). Преди няколко години Алексей Пентковски откри още един препис, който до този момент не е споменаван в публикации. Той прояви изключителна колегиалност, като ми предостави снимки от открития от него препис, за което му дължа дълбока благодарност.

Четирите преписа на Общите служби от св. Климент, известни засега са:

1. Codex Hankenstein (СН). Ръкопис от Виенската национална библиотека Slav. 37 от края на ХІІІ – началото на ХІV в. (вж. Birkfellner 1975; 2006; 2007; Kamp 2010). Общите служби са на л. 241-290. Между л. 279 и л. 280 липсват два листа с част от Службата за мъченик (края на първа, трета и началото на четвърта песен). От Службата за мъченица също липсват два листа между л. 287 и 288, на които са се намирали трета и четвърта песен, липсва също и краят на службата след л. 290 (Попов 1988: 140). Използван е по публикациите Попов 1988 и Kamp 2010.

2. Ръкопис от РНБ Соф. 1052 (С1052) от ХІV в. Древноруски ръкопис от Новгород (вж. Гранстрем 1953: 49). В края на ръкописа (л. 242б-281а) има шест общи служби за същите шест типа светци, но подредени по друг начин: апостол, преподобен, отец, мъченица, мъченик, пророк. Първите четири са преводни, а последните две са Климентовите (л. 264а-275б). Каноните в двете Климентови служби са с по три тропара в песен, като най-често липсват третите тропари. Освен това богородичните са различни от богородичните в СН и ОМ. Използван е по фотокопия.

3. Охридски миней (ОМ). Ръкопис от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, № 122 от 1435 г. (вж. Цонев 1910: 89; Христова-Шомова 2009). Празничен миней за цялата година. Съставът и оформлението на целия ръкопис говорят, че е писан в Охрид. В края на ръкописа са поместени Общите служби (л. 112-117). За съжаление липсват последните листове и затова са запазени само първите три служби (за пророк, апостол и светител) и началото на четвъртата (за преподобен). Последователността на службите е същата като в Codex Hankenstein. Използван е de visu.

4. Ръкопис от РГБ, Ундолски № 100 (У100) от средата на ХV в. За този ръкопис съобщава Бл. Шаламанов през 1987 г. в поредица от пет публикации (Шаламанов 1987а-е). От данните, които той привежда, се вижда, че в него се пазят четири от шестте Климентови общи служби: за пророк, за апостол, за светител и за мъченик. В този препис има и служби за преподобен и за мъченица, но те са различни от Климентовите. Интересното е това, че в общата служба за преподобен е поместен Канонът за св. Евтимий Велики от Климент Охридски, това се вижда от акростиха, чиито начални фрази авторът публикува (Шаламанов 1988b: 53). Той съвпада с акростиха на този канон, публикуван от Георги Попов (Попов 1988: 170–174). Това показва, че най-вероятно Климентовите творби са били разпространявани в комплект. Засега този препис ми е недостъпен. Запозната съм с текста на службите в него само въз основа на цитатите, приведени в публикациите на Шаламанов.

Както всеки средновековен текст, при разпространението си Общите служби са претърпели редица промени, част от които се дължат на пропуски и грешки, а други – на целенасочено редактиране. В нито един от преписите не се пази изцяло автентичният Климентов текст, но при съпоставката между тях в редица случаи той може да бъде възстановен с голяма вероятност. Тук ще бъдат представени само някои от вариантите в преписите, които са най-показателни за историята на службите в процеса на тяхното разпространение[1]. При всеки вариант най-напред са представени фразите в отделните преписи, а отдолу са коменитрани. Текстът по У100 се привежда само на местата, които са цитирани в публикациите на Шаламанов.

Най-напред ще бъдат дадени няколко примера от Службата за пророк, която единствена се пази и в четирите преписа.

Служба за пророк, шеста песен, първи тропар

СН: Житиискꙑꙗ вещи ѿвергъ ѿ себе. пресвѣтлованъ бꙑⷭ. тресвѣтлами ꙁарѧми слнца. въспримъ ꙁарени бодохновене ⸱ будѹщаꙗ и неиꙁдреени ниневгитомъ.

С1052: Житиискꙑꙗ вещи ѿвергъ сѧ⸱ просвѣщенъ бꙑⷭ⸱ тресвѣтлаго слнца ꙁарею⸱ въсприимъ бодохновеньно⸱ будущаꙗ иꙁрее лвⷦмъ.

ОМ: Житеискы вещїи ѿврьгь себе⸱ прѣсвѣтль быⷭ⸱ и трисвⷮѣлаго слнца примь ꙁарѹ бгодьхновенне бѹⷣще неиꙁреⷱнни невгїтомь̋

В този тропар в С1052 има въведени доста промени. Етническото название ниневгитомъ – `жителите на Ниневия`, което вероятно е било непознато за мнозина от книжовниците и още повече за слушателите, е заменено с ловѣкомъ. В ОМ то се пази, но е написано погрешно. Освен това в трите преписа има три различни епитета: прѣсвѣтьлованъ, просвѣщенъ и прѣсвѣтьлъ. Вероятно първоначалният вариант е запазен в ОМ, защото два от преписите свидетелстват за епитет от основа прѣсвѣтьл-, но причастието прѣсвѣтьлованъ ми се струва тромаво и изглежда като един от тези изкуствени варианти, които се появяват в по-късни преписи.

Служба за пророк, шеста песен, трети тропар

СН: На ꙁемли ꙗко инъ англъ. плотию ꙗви сѧ бодхновене. свѣтло много обживъ.

С1052: На ꙁемли ꙗко англъ⸱ с плотью ꙗвї сѧ бодохновне⸱ свѣтлостью обажамъ

ОМ: На ꙁемли ꙗко аггль пльтию⸱ ꙗви се бгодьхновенне свѣтило̀ бжⷭтвьнно.

У100: ... свѣтлостьми...

В трите преписа (СН, С1052 и У100) има три различни фрази и е трудно да се каже коя е оригиналната, а началото на израза в У100 е най-близо до С1052.

Служба за пророк, седма песен, първи тропар

СН: пребжⷭтвьнами лѣпотами оꙁарѧмъ

С1052: пребжⷭтвьнꙑми ѹбо свѣтлостьми оꙁарѧмъ

ОМ: прѣбжⷭтвьнными лѣпотами ѡꙁарамь

У100: бжⷭтвыми свѣтлостми...

Тук ръкописите се разделят на две групи: СН и ОМ с лѣпотами и С1052 и У100 – със свѣтлостьми. Вероятно оригиналният текст се пази в СН и ОМ, а думата лѣпота по-късно е била заменена със свѣтьлость, може би на руска почва. В същия тропар виждаме в С1052 замяна на атрибутивния родителен с атриутивен дателен, впрочем много уместен в случая, защото отчита одушевеността на безначалното Слово.

Служба за пророк, седма песен, втори тропар

СН: треплѣтенꙑи достоинꙑи въсприꙗлъ си вѣнець сте прре и бодхновене и в тѧ въсели сѧ дхъ въспѣющь

С1052: преплетено достоино въсприꙗлъ си вѣнець стⷭе⸱ блгⷣть бо дхвнаꙗ в тѧ всели сѧ всѧ наѹи въпити⸱ блгⷭнъ бъ.

ОМ: трьплетеннїи доⷭинны вьсприль си вѣⷩць⸱ стіи їмⷬ⸱ прⷪрое⸱ бгодьхновеннаа таинаа вь те вьсели се тѣмь вьспѣвам ти ми

У100: Преплетеныи...

Епитетът трьплетенъ, с който започва тропарът, ще да е бил неясен за някои от книжовниците, а може и да не са го разчели правилно (особено ако е имало по-сложен инициал), затова е заменен с преплетенъ – абстрактната догматическа троична образност на автора е заменена със зримия образ на преплетения венец. Промяната се открива в два ръкописа – С1052 и У100, и тази обща грешка свидетелства за това, че те най-вероятно имат общ антиграф. По-нататък, краят на тропара е различен в трите източника, но най-вероятно оригиналният му вид е запазен в ОМ.

Служба за пророк, осма песен, първи тропар

СН: истоникъ тꙑ ꙗви сѧ бодхновене прре истаать хво пришьстви

С1052: истоникъ тꙑ ꙗви сѧ боглсе прре истааꙗ неиꙁрееньнꙑ хвⷭꙑ таинꙑ⸱всѣмъ ꙗвѣ творѧ хво пришестви

ОМ: истоникь ты ꙗви се бгодьхновены прⷪре їмⷬ проповѣдѹ хвⷭо пришⷭтвїе

В този тропар намираме три доста различни фрази. Изглежда, че оригиналната е запазена в С1052 – това е образът на извора, от който извира неизречената тайна за Христовото пришествие. В СН и ОМ липсват изразите неиꙁрееньнꙑ хвⷭꙑ таинꙑ и всѣмъ ꙗвѣ творѧ и тази обща грешка свидетелства за техен общ антиграф. Но докато в СН фразата е оставена така и от нея следва, че от извора извира направо Христовото пришествие, в ОМ е въведена промяна, която да направи текста по-смислен и тъй като от извора не може да избликва самото пришествие, а само вестта или знанието за него, глаголът истаати е заменен с проповѣдовати.

Служба за пророк, девета песен, втори тропар

СН: би селѣни тꙑ бꙑвъ.

С1052: би селище тꙑ бꙑⷭ.

ОМ: бжи селени ты̋ бивь.

В С1052 миналото деятелно причастие от бꙑти е заменено с аорист, което е обичайна промяна. Освен това селени е заменено със селище, но това снизява възвишения тон, защото вероятно и в старобългарски е съществувала смисловата разлика между селище и селени – едното е обитавано от земните жители, а другото – от небесните.

Сравнението между трите преписа (СН, С1052 и ОМ) показва значително по-голяма близост между СН и ОМ и повече разлики в С1052. В повечето случаи изходният текст е запазен в СН и ОМ, за което понякога свидетелства логиката на текста. Натрупаните промени и преосмисляния в С1052, както и заменените богородични, свидетелстват за дълга история на преписване на текста и дори на преработване на службата, а данните от У100 показват, че неговият текст е близък до текста в С1052. Вижда се, че СН и ОМ принадлежат към различна текстова традиция, вероятно много по-близка до първоначалния текст. Но в тях откриваме и обща грешка – пропусната една и съща фраза. Това показва, че тези два ръкописа, разделени от два века и създадени в съвсем различни и твърде отдалечени книжовни центрове, не само са представители на една и съща текстова традиция, но и имат общ антиграф.

Службата за апостол и Службата за светител се намират в Codex Hankenstein, Охридския миней и Ундолски 100, но в У100 стихирите, седалните и богородичните на някои от песните са различни (Шаламанов 1988d: 53, 57).

Служба за апостол, първа стихира

СН: ꙁванꙑи на апⷭльство

ОМ: ꙁванныи иꙁ митарьства вь апⷭльство

В СН е пропуснат изразът иꙁъ мꙑтарьства, с което се премахва връзката с конкретен апостол, Евангелист Матей. Вероятно това е станало при използване на службата за друг апостол.

Служба за апостол, втора стихира

СН: Мрѣжею словесною си. ѹлъвилъ си апⷭль имѧр. всь миръ иꙁ глѹбинꙑ грѣховнꙑꙗ. всѧ ѹеньꙗ въраꙁѹмивъ тꙑ ... тѣмьже въ тьмѣ сѹще раꙁдрѣши нꙑ.

ОМ: Словесною мрѣжею ѹловиль си апостоле вьсь мирь • иꙁ гльбыни грѣховнии • всⷯѣ ѹенїеⷨ вьраꙁѹмивь ... тⷨѣже и наⷭ сѹщиⷯ вь тмѣ раꙁрⷣѣшы.

В тази стихира има променен словоред в самото начало, така че в двата ръкописа стихирата започва с различна дума и с различен инициал. Вероятно оригиналният словоред е запазен в СН, а в ОМ е променен в съответствие с това, че в този период за българския език вече е характерно прилагателното да стои пред съществителното, което определя, а разменените места се възприемат като инверсия. По-нататък в двата преписа има малки разлики, но те променят смисъла съществено. От текста в СН се разбира, че апостолът е разбрал всички учения, а от текста в ОМ – че е дал разум на всички с учението си. Предполагам, че във всеки от ръкописите има по една промяна, а оригиналният текст е бил вьсѧ ѹениемь въраꙁѹмивъ, което съответства на значението в ОМ, но обобщителното местоимение е във винителен падеж. Тъй като в по-късен период е надделяла употребата на родителен падеж за лица, в ОМ формата е променена на родителна, а в СН е преосмислена като форма за ср. р. мн. ч. и е отнесена към следващото съществително, поставено също във в. п. мн. ч. вместо в тв. п. ед. ч. Следващата фраза в стихирата показва промяната във функцията на причастията. Значението на израза е: понеже сме в тъмнина, освободи ни, като сѫще е съгласувано с подразбиращото се мꙑ – второличното местоимение в им. п. Такъв вид употреба на причастието по-късно вече е бил неразбираем, затова фразата е преработена, като е добавено второлично местоимение насъ – освободи ни нас, които сме в тъмнина.

Служба за апостол, първа песен, богородичен

СН: бодома же лѹщею

ОМ: пробадама копиⷨ

Тук архаичното съществително лѫща, което е имало по-ограничено разпространение, е заменено с по-известното копи.

Служба за апостол, четвърта песен, първи тропар

СН: Прѣсвѣтлами лѹами ѹпостаснаго бжⷭтва

ОМ: Прѣсвѣтлими ꙁарами трисиꙗннааго бжⷭтва

У100: ... триѹпостаснаго...

В този тропар има замяна, като не може да се каже определено дали лѹа е заменена със ꙁарꙗ или обратното. По-нататък има различни определения за божеството. Вероятно определението е било триупостасьнъ, което се пази в У100, в СН е пропусната началната морфема, а в ОМ е заменено с трисиꙗньнъ, тъй като там в съответствие с принципите на атонската редакция упостась и производните му се заменят със съставъ и производните му. В случая може би е потърсено друго подходящо прилагателно с троично значение, а е възможно в някакъв предходен препис да е стояло прилагателното трисъставьнъ, разчетено по-късно като трисиꙗньнъ.

Служба за апостол, пета песен, трети тропар

СН: мꙑсльно те сте съвѣмъ слнце сѹще

ОМ: мисльно те слнце всⷨѣ свѣ̋те сꙋщы

В този тропар виждаме как формата за 1 л. мн. ч. съвѣмъ на глагола съвѣдѣти е преосмислена в обобщително местоимение – вьсѣмъ, може би глаголът вече е бил излязъл от употреба.

Служба за апостол, седма песен, трети тропар

СН: борьца диꙗвола попралъ си ... беꙁбожнѹю льсть мѹжьскꙑ поправъ.

ОМ: борца дїавола посрами сы ... беꙁбожнѹю льсть раꙁрⷣѹшиль си

В началото на тропара намираме глаголите попьрати и посрамити, като е трудно да се каже кой е стоял в оригиналния текст. Странната форма в ОМ вероятно не е съчетание от аорист със сегашно време на екзистенциалния глагол, а е перфект и се дължи на пропуск на надредно л. По-нататък отново има два синонима попьрати и раꙁдрѹшити. Изглежда глаголът попьрати -`стъпча`, е бил неясен и последователно е бил заменян.

Служба за апостол, осма песен, трети тропар

СН: триѹпостасна бжⷭтва ꙗсно исповѣдаꙗ оца и сна и стго дха съпрестолъна

ОМ: трысьставно бжⷭтво ꙗсно исповѣда ѿцѹ и снѹ и стомѹ дꙋхѹ сьпрѣстолнаа

Терминът триупостасьнъ закономерно е заменен с трисъставьнъ, както е практиката в атонската редакция, а и изобщо в литературата от ХІV в. нататък (вж. Карачорова 1989: 173; Христова-Шомова 2004: 482; Тасева 2010: 573; Димитров 2013: 523). Интерес заслужават падежите на съществителните. В СН те всички са в родителен падеж, като одушевени преки допълнения, включително и божьство, което е от среден род. В ОМ божьство заедно с поясняващия го епитет е във винителен падеж и вероятно така е било в оригиналния текст, защото в ранния период употребата на родителен падеж в служба на винителен не е била толкова разширена. По-нататък обаче отьць, сꙑнъ и свѧтꙑи дѹхъ са в дателен падеж, така че изглежда трябва да се разбира, че апостолът е изповядал трисъставното божество на (или пред) Отеца, Сина и Светия Дух, а формата на прилагателното съпрѣстольнъ е трудно да се определи, може би е в ср. р. мн. ч. в. п., а може и да е в м. р. ед. ч. р. п. с удвоено а. Това място показва колко далече са били късните книжовници от догматическите формулировки.

Служба за светител, четвърта песен, втори тропар

СН: вьсь миръ наѹаꙗ славне правꙑми ѹении ое блжне имⷬѧ.

ОМ: вьсь мїрь славне наꙋа прьвими ѹени блжнне.

Тук има типичен пример за пароничмична замяна – правъ с прьвъ. Правилният и пръв текст се пази в СН.

Служба за светител, шеста песен, първи тропар

СН: Любовию и вѣрою прилѣпль се въ вꙑшнихъ силахъ

ОМ: Любовию и вѣрою прилѣпим се вь вышныⷯ селаⷯ

В този тропар също има два паронима сила и село, като е по-вероятно първичният текст да е запазен в ОМ – да се привържем към висшите селения (а не към земните имоти), това е реминисценция към Мт 13:44.

Служба за светител, седма песен, втори тропар

СН: и наѹи въспѣвати нꙑ триѹпостасно сѹщьство ОМ: трысьставномѹ бжⷭтвѹ вьꙁиваⷨ

И тук епитетът триупостасьнъ е заменен с трисъставьнъ, както е и в Службата за апостол (в осма песен, трети тропар). Бл. Шаламанов отбелязва, че в У100 се намират и двата епитета – трьсъставьнъ и трьѹпостасьнъ, но и двата са употребени в пета песен (Шаламанов 1987а: 54), първият може би на мястото на триисльнъ в израза.

Служба за светител, осма песен, първи тропар

СН: всѧкꙑ скерби грѣховъ свободити сѧ.

ОМ: вса̋ки скврьни и грⷯѣ свободити се.

У100: ... скорби...

Тук отново има паронимна двойка – скрьби и скврьнꙑ. В два от ръкописите стои скрьбь и най-вероятно това е първоначалният вариант, запазен в СН и У100.

Служба за светител, осма песен, богородичен

СН: спса приживъши и рожьши плотию.

ОМ: млⷭтива ба прїиживьшїи пльтию.

На това място в СН са използвани два синонима: приживъши и рожьши, като вторият по всяка вероятност е добавен по-късно, изглежда книжовникът не е знаел значението на глагола прижити – `родя`, който е имал по-ограничено разпространение.

Службата за преподобен е запазена в Codex Hankenstein и Охридския миней, но във втория препис листът е силно повреден и се четат само отделни фрагменти, така че не може да се направи текстологична съпоставка.

Службата за мъченик е запазена в три преписа: Codex Hankenstein, С1052

и У100.

Служба за мъченик, втора стихира

СН: како не смѧть сѧ ѹмъ твои видѧщю ꙗрость ꙁвѣриноу на тѧ текоуще и рикающе

С1052: како не смѧте сѧ ѹмъ твои видѧ ꙗрость ꙁвѣрину на тѧ текущю и рикающю

В СН намираме аористна форма смѧть, която е образувана по модела на аористните форми от глаголите на -ѧти, но в случая е неправилна, защото глаголът не е съмѧти, а съмѧсти и коренът завършва на -т. По-интересна в случая е фразата видѧщю ꙗрость ꙁвѣринѫ на тѧ текоуще и рикающе, като причастията текѫще è рикаѭще в м. р. мн. ч. и. п. са съгласувани с липсващия подлог ꙁвѣри, който присъства имплицитно в притежателното прилагателно ꙁвѣрина със субектна функция в израза ꙗрость ꙁвѣринѫ. Такова съгласуване е възможно в старобългарски поради широката употреба на притежателните прилагателни, които могат да имат не само притежателна и атрибутивна, а също и субектна и обектна функция. Изразът ще се преведе като виждаше яростта на зверовете, които се втурваха и ръмжаха срещу тебе. По-късно обаче тази употреба е била невъзможна, затова в С1052 причастията са съгласувани с ꙗрость, но образът на тичащата и ръмжаща ярост не е много коректен. По-правилно е било прилагателното да се замени с родителен на субекта и да стане ꙗрость ꙁвѣръ.

Служба за мъченик, трета стихира

СН: не токмо англи нъ и родъ лвьскꙑи въ юсаса ͞ѕіⷱ.͞ въложивъ събралъ си мнⷱе.

С1052: не токмо родъ лвь но англꙑ въ юдеса вложивъ собралъ си мне.

Тук има словоредна разлика, като местата на ангелите и на човешкия род са разменени. Едва ли може да има съмнение, че правилното четене е в С1052, защото това е стандартен начин на прослава: не само хората, но и ангелите се удивляват от твоите чудеса.

Служба за мъченик, пета песен, първи тропар

СН: ѡгнѧ вѣщь прⷭтаꙗ ти млт ва ѹгаси бии бо ѡгнь неѡпално въ тѧ въсели сѧ

С1052: гнѧ же веществена стⷭою ти млтвою ѹгаси ги ибо гнь неѡпаливъ тѧ всели сѧ

Тук и в двата преписа в началото на израза има грешка и е трудно да се каже какъв точно е бил началният текст. Идеята е, че авторът призовава Богородица, да угаси веществения огън, защото в нея се е вселил Божият огън, без да я изгори (неопально). Началото трябва да е било огнь веществьнъ ... ѹгаси, т.е. угаси веществения (материалния) огън. Вероятно началото в С1052 е по-близо до авторовия текст, но по-нататък в този ръкопис виждаме как се преосмисля изразът с промяна на междусловната граница – в бии бо последната буква от бии е станала първа от следващата дума ибо, а би е променена на ги.

Служба за мъченик, девета песен, първи тропар

СН: и моꙗ стрⷭи прожени.

С1052: и моꙗ стрⷭти ицѣли.

Тук има двойка глаголи, които са синонимни само в дадения контекст: прогони страданията ми или изцели страданията ми. Трудно е да се каже кой е първоначалният вариант. В началото на втория тропар в СН се пази двойственото число, което в С1052 вече е отстранено, по-нататък в С1052 липсва причастието от поивати, а в СН думите в израза са разместени така, че той е станал безсмислен.

С1052 е значително по-късен от СН, а освен това в него има съкратени тропари и са сменени богородичните, но в редица случаи в този ръкопис се пази правилният вариант и оригиналният текст може да се възстанови чрез него. Това е доказателство, че за историята на даден текст е важен всеки негов препис.

Службата за мъченица е запазена само в Codex Hankenstein.

Текстологичната съпоставка на преписите на Общите служби дава възможност те да бъдат разделени на две фамилии от по два ръкописа, в основата на всяка от които стои общ антиграф. Това може да се направи, защото във всяка от двете двойки ръкописи има обща грешка. В едната двойка влизат Codex Hankenstein и Охридският миней. Тяхната обща грешка е в първи тропар на осма песен на Службата за пророк, където и в двата ръкописа е пропусната една и съща фраза. В другата двойка влизат Соф. 1052 и Ундолски 100, в които общата грешка е във втори тропар на седма песен в Службата за пророк, където и в двата ръкописа епитетът трьплетен е заменен с преплетенъ. Освен тази обща грeшка в тях има и други общи четения: Антиграфът на първата двойка е възникнал в южнославянска среда и вероятно доста рано, защото негов вариант е попаднал и в Русия. Но в руска среда е попаднал и вариант без този пропуск и той стои в основата на антиграфа на другите два руски преписа, който вероятно е възникнал на руска почва. А това свидетелства за активно разпространение на Общите служби.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов 1969: Ангелов, Б. Климент Охридски – автор на общи служби. В: Константин-Кирил философ. Юбилеен сборник. София, 1968, 237–259.

Гранстрем 1953: Гранстрем, Е. Э. Описание русских и славянских пергаменных рукописей. Труды отдела рукописей Государственной Публичной библиотеки. Ленинград, 1953.

Димитров 2013: Димитров, К. Авва Доротей. Слова. Среднобългарски превод. Гръцко-български словоуказател. Велико Търново, 2013.

Добрев 1990: Добрев, И. Текстологични проблеми на Климентовото творчество. – Старобългарска литература, 22, 1990, 14–33.

Карачорова 1989: Карачорова И. Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира. – Кирило-Методиевски студии. 6, 1989, 130–245.

Попов 1988: Попов, Г. Химнографското творчество на Климент Охридски – открития и проблеми. – В: Станчев К., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988.

Тасева 2010: Тасева, Л. Триодните синаксари в средновековната славянска книжнина. (= Monumenta Linguae Slavicae. LIV). Weiher-Freiburg i. Br., 2010.

Христова-Шомова 2004: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 1. Изследване на библейския текст. София, 2004.

Христова-Шомова 2009: Христова-Шомова, И. Две южнославянские минеи в сравнении с новгородскими минеями – Древняя Русь, № 4 (38), 2009, 44–62.

Христова-Шомова 2016: Христова-Шомова, И. Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк, апостол, светител, преподобен, мъченик и мъченица. Под печат в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1. София, 1910.

Шаламанов 1987a-е: Шаламанов, Бл. Неизвестни химнографски произведения на Климент Охридски. – Списание на БАН, 1987, № 1, 51–56, № 2, 47–54, №3, 63–68, № 4, 52–60, № 5, 61–67.

Birkfellner 1975: Birkfellner, G. Glagolitische und Kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975.

Birkfellner 2006: Birkfellner, G. Codex Hankenstein. Codex Vindobonensis slavicus 37. Altukrainisches liturgisches Anthologion des 13.-14. Jahrhunderts. Band II. Neutestamentliche Pericopen. (= Münstersche Texte zur Slavistik, Band 2). BerlinHamburg-London-Münster-Wien-Zürich, 2006.

Birkfellner 2007: Birkfellner, G. Codex Hankenstein. Codex Vindobonensis slavicus 37. Altukrainisches liturgisches Anthologion des 13.-14. Jahrhunderts. Band III. Liturgischer Festkalender für den Jahreszyklus der unbeweglichen Feste. (= Münstersche Texte zur Slavistik. Band 3). Berlin-Hamburg-London-Münster-Wien-Zürich, 2007.

Kamp 2010: Kamp, A. Kliment von Ochrid (Klemens von Achrida). Kanones für das Commune Sanctorum. Studie und Text, Materiallen. (= Münstersche Texte zur Slavistik, Band 5). Berlin, 2010.