Житието на мъченик Стефан Нови Изповедник (предварителни бележки)

Мъченик Стефан Нови Изповедник е живял през VІІІ век във Византия. Това е времето на императорите-иконоборци Лъв ІІІ Исаврянин и неговия син Константин Копроним, времето на унищожаване и поругаване на икони и светини, времето на ожесточено преследване на привържениците на поклонението на иконите сред византийското духовенство. Император Константин Копроним свиква през 754 г. иконоборчески събор, който излиза със свои решения. Периодът на иконоборството трае от 726/730 до 843 г.

Единствен източник на сведения за живота на мъченик Стефан Нови Изповедник е житието му, написано от Симеон Метафраст, което е публикувано в BHG (1667). Стефан е роден в Константинопол през 715 г. От ранно детство е посветен на Бога от благочестивата си майка. Когато станал юноша, родителите му го отвели при стареца Йоан, който се подвизавал на планината на светителя Авксентий на Никомидийския залив. Там Стефан усърдно изпълнявал иноческите послушания, ревностно изучавал Свещеното писание и особено творбите на Йоан Златоуст.

След смъртта на бащата на Стефан със съгласието на майка си раздал цялото имущество на бедните, изпратил майка си и сестра си в женския манастир, основан от Авксентий. Завърнал се в светата обител, където се занимавал с преписване на духовни книги. В желанието си да се уедини, той се установил на върха на планината и си устроил килия в тясна пещера, но и тук хората идвали за съвет и поучения от просветения инок. Някои се заселвали наблизо, строяли килии. Скоро братята станали много и помолили Стефан да стане игумен на новооснования манастир.

Недоволните от иконоборството православни се събирали на Авксентиевата планина при Стефан, който ги утешавал, ободрявал и наставлявал твърдо да отстояват защитата на иконите и светиите. Знаейки, че народът почита и обича духовника, императорът решил да го привлече на своя страна. Той поискал от Стефан да подпише решенията на иконоборческия събор, но той отказал и бил затворен в тъмница. По време на войната с българите бил освободен, но след края ѝ преследването се подновило. Подробно са проследени отношенията на Стефан с императора, пренията между двамата, опитите да се намери провинение, заради което да бъде осъден. Били подкупени доносници, които да свидетелстват, че той подбужда народа против императора. Бил изпратен един царедворец при светителя, който бил подстриган за монах, но всъщност неговата задача била после да лъжесвидетелства, че подстрижението е било насилствено. Инокинята Ана също била принуждавана да свидетелства срещу Стефан, което тя решително отказала да направи.

Така Стефан бил изпратен на заточение на остров Проконес, а Авксентиевият манастир бил запален. На острова светителят вършил чудеса и изцеления, много напомнящи Христовите – благодарение на него сляп човек прогледнал, освободил от лукавия дух бесноват юноша, изцелил кръвоточива жена, успокоил морското вълнение и спасил от потопяване много кораби; моряци от корабите го виждали да ходи по водата. През 765 (766) г. бил върнат в Константинопол и умъртвен по заповед на императора по особено мъчителен начин при участие на граждани – мъже, жени, дори и деца.

Паметта на мъченика се празнува на 28.11. Житието принадлежи на агиографската продукция на Симеон Метафраст – виден византийски писател и ерудит (X – нач. на XI в.), голяма част от която има славянски преводи (Иванова 1992, Иванова 2004). В балканските кирилски ръкописи житието е анонимно. Славянският превод е включен в Макариевите чети-минеи (BHBS 2008: 327). Климентина Иванова посочва 19 преписа. В една група тя поставя 11 от тях (+ 4 фрагмента), в които е засвидетелстван текстът от известния Зографски сборник – Зограф 107 от ХІV век (Зограф ІІ.д.6, Ильинский 1908: 274, №171, Каталог 1994:77, №107, Иванова 1969, 2008:74–75), избран от авторката за основен, който тя определя като новоизводен. В три други преписа авторката открива текст, който е нова редакция или превод. Основен за тази група е преписът в чети-миней за септември-ноември от ХІV в., който се съхранява в Архива на Хърватската АН под сигнатура ІІІс24 (Богдановиħ 1982, №1149). Вл. Мошин го нарича Грачански/Липлянски пролог-миней (Mošin 1955: 165–170).

Славянският текст на житието на мъченик Стефан Нови Изповедник е непроучен. Само Д. Кенанов в своето изследване за влиянието на творчеството на Симеон Метафраст в старите славянски литератури изказва предположението, че Патриарх Евтимий е познавал разглежданото житие, а дори и да го е превел – там се казва „а колко от Метафрастовите повествования той (Патриарх Евтимий – бел. моя) полага в четиминейните си сводове, засега изчерпателен отговор е невъзможен. Могат да се отбележат житията на великомъчениците Никита, Димитър, преп. Йоаникий Велики, Стефан Нови Изповедник, Николай Мирликийски, Сава Освещени, Йоан Златоуст, Йоан Колибник, Теодосий Велики, мъчението на Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий, Орест и др.“ (Кенанов 1997: 168–169). В същото изследване Д. Кенанов привежда примери за смислова близост на Евтимиеви текстове с Метафрастови съчинения именно от житието на Стефан Нови Изповедник. Бъдещият изповедник Стефан се ражда след дългите, искрени молитви на майката Ана, която е сравнена по име и молитвено усърдие със старозаветната Ана, майка на пророк Самуил. Това сравнение се открива и в Евтимиевото Житие на Иларион, епископ Мъгленски. В отговор на майчините молитви по еднакъв начин Св. Богородица известява двете майки, че прошението им е чуто и изпълнено. Духовното усъвършенстване чрез мълчание и уединение е сравнено с пчелно медосъбиране в житието на Стефан Нови и в житието на св. Иван Рилски на Патриарх Евтимий. Паралели Д. Кенанов открива и в Похвално слово за великомъченица Неделя – думите на Неделя към съдията пред физическите страдания се съпоставят с тези на инокинята Ана при отказа ѝ да лъжесвидетелства срещу Стефан Нови. Друга съпоставка от този ред е след прения със Стефан духовната му сила и правотата му са признати от съзаклятниците на императора-иконоборец Константин Конпроним. Същото се случва и с изпратените от баща му Лъв Исаврийски при епископ Йоан Поливотски верни хора (Кенанов 1997: 168–170).

От направените съпоставки на лексиката на житието на Стефан Нови материалите за Речника на съчиненията на Патриарх Евтимий според мен не може да се твърди, че преводът е Евтимиево дело, но той несъмнено е познавал текста на житието, както показват и приведените общи места.

Иконоборческата епоха присъства трайно в творчеството на Патриарх Евтимий. Неговото Похвално слово за епископ Йоан Поливотски всъщност е защита на православната икона (Kałužniacki 1901, Иванова 1982, Кенанов 1995). Появата на иконоборчеството е тема на много агиографски съчинения от тази епоха. На тях е посветен капиталният труд на Х. М. Лопарев (Лопарев 1914) за гръцките жития на светии от VІІІ и ІХ в. На борбата за запазване на иконопоклонението са посветени и цикъл творби, четени в Неделята на православието: слова на Йоан Дамаскин, патриарх Герман, Теодор Студит, Многословния свитък-послание до Теофил, Повест за възстановяване на иконопочитанието, послания на папа Григорий ІІ Римски (715–741) (Кенанов 1995: 97). Руският учен Лев Луховицки включва пространния текст на житието в своите изследвания върху периода на иконоборството във Византия (Луховицкий 2014: 284–289).

Житието е много интересно и като текст. Настоящата статия е посветена на някои наблюдения върху Житието, направени на този начален етап от изследването по преписа в Зографския сборник.

Поради големия брой сложни думи в текста на житието ги разглеждаме отделно. Разделяме ги на три групи. Най-голяма е тази на добре известните от много текстове от такива от ХІV в., често срещани композита като:

благодаренѥ 186а, благолѣпѥ 197б, благоьствъ 198а, благоьстѥ 185б, 188а, 200а, богоборьнъ 207а, боголюбеꙁьнъ 193б, боголюбвъ 194а, длъготрьпѥ 199а, дльготрьпѣнѥ 195а, добродѣтѣль 185а–185б, 186а, добродѣтѣльнъ 194а, еднородьнъ 186а, ꙁаконопрѣстѫпьнъ 188б, 202а, ꙁълодѣꙗнѥ 204а, долослоѹжтель 195а, 199а, крьвотоваꙗ 188б, малодоѹшьствоват 190б, прѣлюбодѣца 195а, 203б, рѫкоположенѥ 195а, славословѥ 190а, сребролюбѥ 194а, цѣломѫдрь 203б, ловѣколюбьць 197а.

Интерес представляват сложните думи, които се срещат само в текста на житието при съпоставка с включените в изследването лексикографски справочници.

благорадостьнъ – радостен, възрадван – съ нм же  ѧꙁꙑкомь блгорадостнꙑ ꙃѡаннъ 197б

В Срезн. е включено съществителното благорадованѥ.

велкодоѹшьнѣ – великодушно – мѣнѯа  птанѯа  славѫ велкодшнѣ прѣѡбдѣт 187а.

В лексикографските справочници е отбелязано прилагателното велкодоѹшьнъ.

вьседръꙁъ – много смел, дързък, неустрашим – на тво пръвѣе ѡбраꙁь въседръꙁаа поде дша. 188б.

Лексемата е отбелязана в Микл, без да се посочва паметник, срещу гр. πάντολμος, лат. audacissimus.

вседръꙁьнъ – много смел, много дързък, неустрашим – бѣше оѹбо бе страха дѣствоѹема въседрьꙁаа ѡна,  въсѣко неьстѯе прѣвъсходѧщаа.

вьселютъ – свиреп, страшен, безмилостен – ѿ въселютааго  ратолюбнааго бѣса 196б.

В Микл. е отбелязана само думата, без да се посочва паметник, срещу гр. χαλεπός, лат. saevus.

вьсескврьньнъ – нечестив – абѯе бѡ сквръннаго въсесквръннꙑ въ мѣсто его страеть патрѯарха 188б.

копоносьнкъ – воин, въоръжен с копие, копиеносец – едн же ѿ горкꙑⷯ копѯѡноснкь ногоѫ въ бока пъхнѫвь стго въꙁнака на ꙁемлѧ въꙁрѫщаеть.

любоклеветьнъ – който обича клеветите –  мрскаа въ мѣсто ноьскаго ѻбраꙁа ѡдѣавшем сѧ сергѯю прⷣѣреенномоѹ же любоклеветнꙑ ͑ оплъванѥ на стго сън свтокъ 211а

любомлъальнъ – който обича мълчанието – нъ того бо абѯе еднствное премлѣше жтѯе  любомлъалное 188б

мъноговелкъ – много велик – многовелкаго повь стефана 191б

мъногомѣнѥ – многоимотност (!), богатство – прѣпростѯю радоват сѧ пае, нежел ͑ мнѡгомѣнѯоѹ,  ꙁбꙑткоѹ 187а

В Микл. има многомѣньнъ.

мъногосоѹгоѹбьнъ – многократен –  въꙁмѣрт еже къ ì҄нѣ слоѹженѯа мъꙁдѫ многосоѹгоѹбнѫ 221а

В SJS тази лексема е дадена като препратка към заглавна дума мъногогоѹбьнь със значение ’многократен’. Основният текст в речниковата статия е от Беседи на Григорий Велики по препис Погодин 70, в Синодалния препис на текста обаче на това място стои мъногосоѹгоѹбьнъ, както е и в цитирания откъс от житието на Стефан Нови, което свидетелства, че има такава лексема със същото значение.

неподобнорꙑтлвъ – (?) – нмже непоⷣбнорꙑтлвꙑмь ѡсломь творѧ 208б

полъградъ – половин град – повелѣ ͑ ꙁ темнцѫ ꙁвест стго  ѡбонъ полъграда оѹбтѯ  221а

прѣждерожденѥ – периодът преди раждането – повѣдаѫ оѹбо егово прѣжⷣåрожденѯе 185а

равьностоꙗтельнъ – лексемата е употребена в две значения: 1/ равностоен – ннѣ снве сѯѡн ьстнѣш  равностоателнѯ ꙁлатоѹ 197а; 2/ равноотдалечен ревностѯѧ  добродѣтѣлѯѧ равностоателень 220б

рѫковъꙁложтель – който ръкополага в духовен сан – архѯереѡмь беꙁмѣстень

рѫковъꙁложтель; же н въ еллнскꙑхь сщеннкѡхь дръꙁнѫ то вдѣно бꙑⷭ 195б

В Срезн. има рꙋковъꙁложенѥ – ръкоположение, въздигане в духовен чин.

самоꙁваньнѣ – самоволно – самоꙁваннѣ къ невъꙁдръжателно ѡно тъщѫщм сѧ трапеꙁѣ 224а

В някои от включените речници има самоꙁъванъ.

В тази група влиза и композита от три елемента:

любодобродѣтѣльнъ – който обича добродетелта –  бѣ вдѣт любодобродѣтѣлнꙑхь ꙫесꙑ вещь юднѫ же слꙑшанѯа достонѫ.

Около 30 са сложните думи в текста на житието на мъченик Стефан Нови, които имат една или две фиксации във включените в изследването речници.

благодѣтельствоват – правя добро, благодетелствам – ѡбраꙁь его ꙗкоже въꙁдаанѯе творѧщ блгодѣтельствоѹвъ ѡбражаетъ 188а

благопокоренѥ – послушание – ꙁа прѣмногое блгопокоренѯа  смѣренѯа 190а

благооѹгодт – угодя, приятен съм – еще же неꙁреенно рожⷣъшѫѧ того мтре,  блгогодвшѯхь емоѹ стхь 188а

богомѫжьнъ – отнасящ се до Бога в човешкия му образ (за Христос) – бгомѫжное подобѯе ѡбраꙁа хва 188а

богоненавстьнъ – ненавиждан от Бога – бгоненавстнꙑ же въ всемь мтль 220б

вьсенощьнъ – продължаващ през цялата нощ, всенощен – пѣнѯа въсенощнаа съвръшат 221а

вьсескврьньнъ – нечестив – абѯе бѡ сквръннаго въсесквръннꙑ въ мѣсто его страеть патрѯарха 188б

гноѥментъ – наречен Гноен, в състава на името на имп. Константин Копроним – Константна глѧ гноементаго 194б

добропобѣдьнъ – прославен с победи (за християнските мъченици) – добропобѣднꙑѧ мнцѫ 221а

дрѣвослоѹжтель – прен. който се покланя на идоли от дърво, идолопоклонник – долослоѹжтелѣ его  дрѣвослоѹжтелѣ нарѧше 199а

едномѫдрьнъ – съмишленик, единомишленик – едномѫдръномоѹ его патрѯархоѹ 207б

ꙁълоглаголанѥ – обвинение – ꙁбꙑтънꙑ же поѡщренъ ꙁлогланѯемь 198а

ꙁълосъмрьтьнъ – злополучен, нещастен – ꙁлî̏съмртнааго ѡного ѡбрѣтенѯе 223б

ꙁълохꙑтръ – коварен, хитър – въ ꙁлохꙑтрѫ бѡ дшѧ 206а

ꙁълоьствъ – злочест, нещастен – стꙑѧ же ѡн женꙑ ͑ текомь въ црковь въхѡдѧть.  ꙁълоьстваго патрѯарха тоѹ сѫща ͑ каменѯемь бѯахѫ. наемнка нарѧще а не пастꙑрѣ.

междоѹсебьнъ – междуособен – рате межⷣосебнꙑⷯ 187а

новоꙗвленъ – скоро появил се, нов – велѣнѯе цркв новоꙗвленно прл ожвше 208а

плододавьць – който дава плодове – ꙗко наꙁрат емь сѫщмь плододавцеⷨ  пшенц же  вноѹ слоѹжѫ тѣмь. 220б

пръвопрѣстольнкъ – църковен глава – пръвопрѣстолнц же, рма глѧ алеѯандрѯѧ. ꙃероѹсалма же  антѯѡхѯѧ 197б

раболѣпьно – смирено, с почит –  раболѣпно въꙁдава слоѹженѯе.

ратолюбьнъ – който обича войната, военнолюбец – ѿ въселютааго  ратолюбнааго бѣса 196б

самоꙁаконѥ – своеволие – нѫ мнгльскꙑмь пае самоꙁаконѯемь рѫкоположенѯе створ 195а

свѧтоненавдьць – който мрази святото, свещеното – хоборца  стоненавдца 198а

свѧщеноположтель – свещенослужител – сщенноположтель же ратемь  оѹбѯствомь оѹпражнѣѫ сѧ въ всемь жт своемь. 195б

свѧщеносъвръштель – свещенослужител – сщенносъвръштель; же съ трїм женам беꙁаконнѣше растлвсѧ 195б

страньнолюбѥ – гостоприемство – ѡсмоѡмоѹ бо  трѯдесѧтомоѹ нанае моѹ страннолюбѫѧ онѫ пакꙑ прꙁвавь 221а

съмѣреномѫдрѥ – смирение – блⷭв рее ое ьстнꙑ съ колцѣмь мръꙁскы смѣреномѫдрѯа ѻбраꙁомь 204б

тъꙁоментъ – който носи същото име – тъꙁоментꙑ же стефанъ 205а; нѣкто тъꙁоментъ ꙁовоⷨ мѫжь старъ  сщенньствомь оѹкрашенъ 219а

тъщеглашенѥ – празнословие – лъжнаго събора соѹетномоѹ тъщеглашенѯю 200а

хрстоборьць – който е против Христос – хьборца же  стоненавдца 198а

оѹдодѣствоват – върша чудеса – ꙗже по съмрът его юдодествованнаа 224а; сѯа же въ стꙑхь вѣсть юдодѣствоват бъ 225а

Простите лексеми също разглеждаме в три групи. Тази на hapax legomena включва около 7 лексеми, които се употребяват единствено в изследвания текст.

беспамѧтьнкъ – безумец – то л стефанъ же беꙁпамѧтнкѡⷨ наставнкъ 203а

любленца – любовница – аннѫ намьрѣшⷾ стефановѫ любленцѫ подажⷣь 202а

В SJS има люблѥнѥ ’любов, ласка’

нанатель – извършител – ревност бжѯѧ сплънше сѧ женꙑ ͑ лѣствцѫ емше рѫкама рѫкама на ꙁемлѧ нꙁложшѧ,  нанателѣ подобнѣ нꙁвръгошѫ. 189а

облъгатель 217а – бв отрока мнѡꙃѣм ранам ꙗко ѡблъгателѣ  въ ꙁатоенѯе пославь 226а

паствтель – пастир – наемнка нарѧше а не пастꙑрѣ. влъка а не паствтелѣ 189а

процѣплꙗт – разцепвам – едн же хь соѹровѣшѫѧ ѿ жеꙁлъ прⷪцѣплѣѫще 207а

прѣпсьнкъ – сътрудник (?) – съпрѧꙃает сѧ ѡбленѯа стꙑдѧ сѧ мѫжоѹ прѣпснкоѹ вѳнѯскꙑⷯ тръговнкъ. 226б

ꙗснна – под открито небе, навън – беꙁь покрова емоѹ  на ꙗсннѣ прѣбꙑват 193а

Около 10 са и лексемите, засвидетелствани с една до две употреби във включените лексикографски справочници.

боголюбьꙁьнъ – богоугоден – сце тоѫ бголюбеꙁⸯнꙑ нравь премь 218а

върѫт – връча, предам – върѫ стꙑмь женамь 189б

вѣнььнкъ – който е венчан с признание за боголюбие и богоугоден живот – сѯѧ само трⷪц вѣненкъ прⷣѣстоат 227а

гостт сѧ – угощавам се – съ любмꙑм смом гостѣше сѧ 223а

ꙁълобьнкъ – зъл, лош човек – ѿ нхже два нѣкаа сѫт бѡ  въ ꙁлꙑⷯ  лѫкавꙑхъ сполоѹ ꙁлобнц  сцѣлн ꙁлобоѫ 200б

мѧтежьствоват – бунтувам се –  ннѣ ꙗко въ ноще боръств мѧтежьствоѹѫть оѹдввъ себѣ  дроѹгь на дроѹга 196б

осѫжденкъ – престъпник – въ оѹмраѫщⷯ ѡсѫжденкъ въметаѫть ꙗмѫ 224а; ѡсѫжденкѡм кост 225б

похвальнкъ –  раболѣпно въꙁдава слоѹженѯе комоѹждоже еже ѿ него бꙑваемꙑхь похвалнкь сꙑ 188б

проꙁорьлвъ – предвидлив, прозорлив – дшею проꙁорьлвѣшѯ Їѡанъ 189б; проꙁорлвꙑ же ѡнъ мѫжь 191а

седьмца – седмица – на кѫждо седмцѫ 218а

рѣпна – керамични парчета – н рѣпнам лꙑста его сърѣꙁаахѫ 207а

В текста се среща и умалителното съществително съводьць от съводъ (гр. κιβώτιον, лат. arca) със значение ’малък отвор’ – на въстонѫѧ же странъ съводець малъ оѹстраеть 192б.

С нови значения се срещат глаголите съвѣщават ’съветвам’ – бѣжат вамь съвѣщаваѫ 197б и рѫкопсат ’изобразявам, изрисувам’ –  ѿ еѹаггелѯаста лоѹкѫ рѫкопсано бꙑⷭ 188а.

Интересно е съчетанието въ женѫ съетат 201б.

Несъмнено резултатите от проучването на лексиката на житието на мъченик Стефан Нови Изповедник ще се детайлизират при сравнение с гръцкия текст. Сред бъдещите задачи по изучаването на текста е и съпоставянето на двата превода (редакции), за да се характеризира всеки един от тях също при сравнение с гръцкия оригинал.

БИБЛИОГРАФИЯ

Богдановић 1982: Богдановић, Д. Инвентар ћирилских рукописа у Jугославиjи (ХІ– ХVІІ века). Београд 1982 (= Зборник за историју, језик и књижевност српског народа. І Одељење књ. ХХХІ).

Иванова 1969: Иванова, Кл. Зографският сборник, паметник от края на ХІV век. – ИИБЕ, 17, 1969, 105–147.

Иванова 1982: Иванова, Кл. Похвалното слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски. – Старобългарска литература, кн. 12, 1982, 30–53.

Иванова 1992: Иванова, Кл. Метафрастова житийна редакция. – В: Старобългарски Енциклопедичен речник. Съст. Донка Петканова. С., 1992, 267–268.

Иванова 2004: Иванова, Кл. Агиографските произведения на Симеон Метафраст в състава на южнославянските календарни сборници. – В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция в София, 26–28 юни 2003, С., 2004, 249–267.

Ильинский 1908: Ильинский, Г. А. Рукописи Зографского монастыря на Афоне. – ИРАИК, 13, 1908, 253–276.

Кенанов 1995: Кенанов, Д. Патриарх Евтимий в защита на иконите („Похвално слово за епископ Иван Поливотски”). – В: Ораторската проза на Патриарх Евтимий Търновски. В. Търново, 1995.

Кенанов 1997: Кенанов, Д. Метафрастовото житие на св. Николай Мирликийски. – В: Метафрастика. Симеон Метафраст и православната славянска агиография. В. Търново, 1997.

Лопарев 1914: Лопарев, Х. М. Греческие жития святых VІІІ и ІХ веков. Опыт научной классификации памятников агиографии с обзором их с точки зрения исторической и историко-литературной. Ч. І, Современные жития, Пгр., 1914.

Луховицкий 2014: Луховицкий. Иконоборческие споры глазами Симеона Метафраста. – В: Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. В. Търново, 2014, 284–289.

Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 1994: Райков Б., С. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994.

ВНBS: Иванова, Кл. Bibliotheca hagiographica balkanoslavica. С., 2008.

BHG: Halkin, Fr. Bibliotheca hagiographica graeca. T. I–III. Bruxelles, 1957.

Kałužniacki 1901: Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901.

Mosin 1955: Mosin, Vl. Čirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. Idio. Opis rukopisa. Zagreb, 1955.

Лексикографски справочници

СДЯ: Словарь древнерусского языка (ХІ–ХІV вв.). Т. І, М., 1988.

СР: Старобългарски речник. С., Т. І 1999, Т. ІІ 2009.

Срезн: Срезневский, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Т. 1–3, Спрб, 1893–1903.

Микл: Miklosich, F. Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum. Vindobonae, 1862–1865.

SJS: Slovnik jazyka staroslověnského – Lexikon linguae palaeoslovenicae. T. 1–4. Praha, 1958–1997.