Монографията „Европейско образование и съвременност“ представя резултатите от успешно проведените изследвания по проект № 953/2015г. Европейските образователни политики в обучението по съвременни езици. Класически модели. Иновативни практики. Похвални са усилията на утвърдения специалист по приложна лингвистика и ръководител на проекта проф. д-р Елена Хаджиева да оформи качествен изследователски продукт, който е свидетелство за усърдие, опитност и умелост при изпълнението на поставените научни цели и задачи. Екипът по проекта включва изтъкнати изследователи и млади учени в областта на чуждоезиковото обучение и мултикултурната комуникация.
Концепцията на монографията е ориентирана към полагането на етноспецифичните езикови модели в контекста на европейските тенденции в образованието и езиковото планиране.
Заявена е идеята за конструктивизма като епистемологическа алтернатива на обективизма в образованието: „Ученето и преподаването, ориентирано към учещите, има голяма роля за стимулиране на мотивацията, само-разсъждаването и ангажирането на учещите в процеса на учене“ (с. 10). Отстоява се виждането, че дизайнът на чуждоезиковото обучение трябва да включва такива компоненти, които да насърчават творчеството, себеизявата, успешното включване в автентични ситуации на общуване.
В книгата „Европейско образование и съвременност“ са представени трудностите, които се срещат в процеса на усвояване на фразеологичните единици, но също така са изведени предложения относно оптимизацията на моделите за преподаване и учене на фразеологичния материал. Подчертана е способността на отделния език да акумулира културни и архетипни значения и по този начин да съгражда уникална картина на света. Акцентирано е на транслатологията на фразеологизмите и етикетните формули, представени са иновативни похвати в рамките на фразеодидактиката.
Ценността на разработката се изразява в публикуването на резултатите от анкети и проучвания, поставящи във фокуса овладяването на социокултурната компетентност като симптом за качествено езиково образование и осъществена обучителна телеология.
Диалогът с чуждата култура означава успешно разбиране и интерпретиране на редица словесни артефакти, иманентни на изучавания език, като фразеологизмите и етикетните формули. Това са езикови единици, с помощта на които се осъществява пълноценна комуникация, изявява се отношение, оценка, емоция, подсилва се експресивният характер на изказването.
Важно е да се подчертае, че книгата „Европейско образование и съвременност“ е изключително актуална с оглед на нарастващата необходимост от изграждането на последователна и устойчива езикова политика, на нови перспективи в чуждоезиковото обучение. Езиковата политика на Европейския съюз включва прилагането на действия и стратегии, които влияят върху изучаването на езиците, като същевременно се насърчава езиковото многообразие. Многоезичността се възприема като водещ икономически фактор, а гражданите следва да бъдат мотивирани да изучават и използват повече чужди езици. Прилаганите дидактически процедури в чуждоезиковото обучение целят придобиването на знания и способности за общуване на новия език чрез разработването на автентични комуникативни ситуации. Овладяването на езика не само позволява успешна професионална реализация в чужда среда, но и подсигурява пълноценно взаимодействие с другата култура и досег до нови духовни пространства. Така се поставя въпросът за качеството и изработването на стандартите в обучението по чужд език, който подробно е разгледан в книгата „Европейско образование и съвременност“.
Трябва да се отбележи, че изследването съдържа макети и таблици, множество ексцерпирани от корпуси и речници примери, които да верифицират изложените факти и разсъждения. Практико-приложният елемент е базисен, книгата може да се използва от широк кръг реципиенти: учители по роден и по чужд език, специалисти по езикова политика и планиране, докторанти и специализанти в областта на приложната лингвистика и др.
Направен също така е подробен преглед на съвременните изследвания в областта на фразеологията и речевия етикет. Важно е да се отчита фактът, че всеки език концептуализира действителността по свой начин. Етноспецифичното обагряне е присъщо в най-голяма степен на фразеологизмите и етикетните формули.
В книгата Европейско образование и съвременност са засегнати въпросите за еквивалентността при фразеологичните единици, която има три проявления: пълни, частични и безеквивалентни фразеологизми. Освен това се поставя акцент върху експресивния и оценъчния характер на фразеологизмите, които носят определен емоционален заряд и изразяват отношението на говорещия.
Отделено е внимание върху спецификата на фразеологичните единици в английския език, като е представен модел за тяхната класификация. Също така подробно са разгледани фразеологизмите с оглед на тяхното функциониране в различните функционални стилове на българския език.
Култивирането на междукултурната компетентност е разгледано като важен акцент, чието проявление е умението за вежливо и уважително отношение към събеседника с оглед на конвенциите на общуване в чуждата среда. Отбелязано е, че „в международните чуждоезикови практики напоследък особено внимание се отделя на социои интеркултурния контекст в обучението по чужд език, като взаимодействието между език и култура се определя като образователна политика, залегнала в основата на междукултурното общуване и процесите на глобализация на съвременното общество“ (с. 75).
Представена е съпоставка на етикетните единици, използвани за поздрав, молба и извинение, в български и английски език. Подчертана е значимостта на етикетните формули в социален аспект: „в чужда среда можем да изпитваме неудобство, неувереност дори да усещаме лека заплаха, а с употребата на вежливите етикетни форми се стараем да намерим приятелска подкрепа и уважение, както и да определим местата на събеседниците в речевата и социалната йерархия“ (с. 82). Изведени са концепциите на водещи автори в областта на прагматиката, сред които Робин Лейкоф, Браун и Левинсън, Пол Грайс и др.
Книгата на Е. Хаджиева и колектив „Европейско образование и съвременност“ е пореден израз на иновативните практики в образователния процес по чужди езици и задава нови перспективи при преподаването и ученето на езика като социокултурен маркер.
