1. Увод
В последните години наблюдаваме бум в изследванията, посветени на компютърно опосредствания дискурс, като причините за това са многобройни и обективни. В същото време този тип общуване не е еднороден, характеризира се с разнообразие на жанрове и форми. Обект на това изследване е форумът bg-mamma, най-големият интернет форум в България. При разглеждане на характеристиките на bg-mamma ще се позовем на класификацията на Херинг (Herring 2007; виж и Landone 2012), която определя технологичните и ситуационните фактори, определящи този дискурс. Ексцерпираният материал е събран с помощта на търсачката на форума и съдържа постове, създадени от септември месец 2013 до месец юни 2016 г. Материалите са събрани от всички подфоруми на платформата. На базата на компютърно опосредствания дискурс анализ са посочени и анализирани употребите на изследвания прагматичен маркер в bg-mamma.
2. Общуването в bg-mamma – фактори, свързани с посредника и ситуацията
- Технологични фактори, свързани с посредника:
Форумът се характеризира с наличие на асинхронна връзка, последователно представяне на съобщенията, некратковременна достъпност на съобщенията. Всяка страница на определена тема се състои от 15 съобщения, без значение с каква дължина, като повтарящите се (т.нар. отчетни) теми, които обединяват микрообщности с общи интереси, съдържат по 50 страници. Всяка продължаваща тема започва с хиперлинк към предишната, което позволява кохерентност на общуването. Както споменахме, дължината на съобщенията е много различна и зависи от тематиката и характера на конкретния разговор. Каналът е текстово базиран, участниците участват с условни имена, т.нар. никове, но въпреки това общуването не е напълно анонимно – много от дългогодишните потребители се познават и лично. Постовете са подредени според времето на публикуване – най-скорошните са последни.
- Ситуационни фактори:
Структура на участието: публично общуване, смесена комуникация между масово и междуличностно общуване; средна степен на анономност, неограничен брой участници, като има ядро от активни потребители.
Характеристика на участниците: жени в активна възраст; голямата част очакват бебе или имат малки деца. Има обаче ядро от стари потребители с вече пораснали деца. Общуването протича на български език, като за огромната част от потребителите той е майчин език. Използват се книжовноезикови форми с малки изключения. Немалко от потребителите живеят извън България. Споделят се различни идеологии, различни културни ценности, като обичайно се избягва явната конфронтация – поддръжниците на определни възгледи оформят теми и форуми по интереси, където споделят своите идеи и разбирания. Като цяло отношенията между потребителите са симетрични, макар че ерудицията, общата култура, реторичните способности на някои комуниканти ги поставят в по-високо положение. Известно преимущество имат и модераторите и администраторите поради правата, които правилата на форума им предоставят.
Цел на общуването – при създаването на форума той е имал за цел да събере на едно място жените, които очакват или имат малки деца, за да могат да се споделят проблеми и въпроси, свързани с отглеждането на бебетата. Постепенно форумът е разширил функциите си и в момента представлява платформа, която предполага дискусии по всички въпроси, които интересуват не само жените, но и цялото общество.
Теми – обсъждат се най-разнообразни теми, разделени в множество форуми и подфоруми – от такива за проблемно забременяване, бременност, раждане и отглеждане на детето, през семейни отношения, обсъждане на хобита, телевизионни предавания, културни и политически събития и пр.
Тон – преобладава неформалният тон, като, разбира се, има известни вариации. Зависи от естеството на темите – там, където са се събрали групи по интереси, отношенията са твърде близки. В тези ситуации се използват твърде много емотикони, както и обръщения, дискурсни частици, междуметия и т.н. При обсъждане на дискусионни въпроси често се използват ирония и други разнообразни реторични похвати.
Разнородна активност – срещат се както обмен на фатични конструкции, предаване на опит или информация, така и размяна на шеги, дебатиране и пр.
Норми – форумът се модерира строго и се следи за спазване на правилата. Освен че модераторите следят за естеството на дискусиите, всеки потребител може да ги информира, когато забележи нарушаване на правилата.
Код – използва се кирилица. Езикът, който ползват потребителите, е български.
3. Прагматичният маркер капиш във форумите на bg-mamma
- Прагматичен маркер. Същност на явлението
В това изложение ще обърнем внимание на употребата на лексемата капиш като прагматичен маркер. Термините прагматичен маркер и дискурсен маркер се използват широко в лингвистичната прагматика. Вторият е въведен от Дебора Шифрин, която определя дискурсните маркери като „контекстуални координатори на разговора, тъй като те се използват, за да покажат връзката на изказването с контекст, в който то е произведено и интерпретирано“ (Schiffrin 1987: 326, по Тишева 2015: 283). В българската лингвистика проблемът за маркерите е разработен подробно от Й. Тишева, която предпочита термина прагматични маркери, „защото неговото съдържание е най-широко“ (Тишева 2015: 283), макар в някои свои работи да използва и двата термина за обозначаване на лексикалните елементи, които означават прагматични отношения (Тишева 2013: 52). Този термин ще използваме и ние в настоящото изложение.
Прагматичните маркери имат някои специфични характеристики. Те не са част от пропозиционалното съдържание на изказването, свързани са с актуалната речева ситуация и имат експресивна функция (Jucker 1993: 436; Тишева 2013: 53). Изследователите на проблематиката си дават сметка, че прагматичните маркери трябва да бъдат изследвани именно в дискурса, имайки предвид вече споменатите по-горе фактори като текстовия тип, типа на дейността, комуникантите, степента на формалност и пр. (Aijmer 2013: 2). В същото време маркерите дават информация не само за лингвистичната стойност на често използваните изрази, за организацията на дискурса, но и за когнитивната, експресивна, социална, текстуална компетентност на този, който използва тези маркери (Maschler, Schiffrin 2015: 205). Те организират или модифицират изказването или разговора, разкриват личното отношение на говорещия и обичайно се срещат в началото на изказването (Aijmer 2013: 5, Тишева 2013: 57–58). Някои маркери, както изследвания в това изложение, се срещат и в други позиции в изречението.
Използването на прагматични маркери във форумната комуникация има свои специфики. За разлика от обикновения разговор, този тип комуникация е асинхронна и писмена, т.е. съобщенията не са спонтанни, а обработени в различна степен. Това позволява по-честа употреба на маркери с реторична цел и по-рядка употреба на онези средства, които целят запълване на паузи и поддържане на канала за връзка.
- Значение и употреба на прагматичния маркер капиш
В следващите редове ще разгледаме един сравнително рядко срещан прагматичен маркер от чужд произход, определян като жаргонизъм, т.е. като принадлежащ към ниския лексикален пласт. Става въпрос за заемката от италиански капиш[1], употребена като вметната дума, със запетая отляво и обичайно въпросителен знак отдясно (в разговорната реч е съпроводен със съответна въпросителна интонация). Понякога се оформя като отделно изречение. Употребата е синонимна на доста по-често използвания маркер разбираш ли (Тишева 2005). В корпуса е във второ лице, ед. ч., както се употребяват повечето прагматични маркери с глаголен произход. Второличната форма ясно разкрива комуникативната функция на маркера.
За разлика израза от разбираш ли, който, макар и със сходна семантика, е с различен стилистичен потенциал, жаргонизмът капиш не се употребява при търсене на контакт със събеседника (Тишева 2005), а изразява отношение, по-често пренебрежително. Капиш нерядко служи като поанта, с която се изразява несъгласие, като своеобразен аргументативен завършек, с който приключва темата или изказването. Затова и този прагматичен маркер е особено характерен за дискусионни теми, при дебати по определени въпроси:
Моето включване е много адекватно, а твоето негативна какво е? Обсъждаме другарчето, злословим и се плюнчим. Просто никой не го интересува какво мислиш ти за Шантал и за който и да било. Не си корифей, капиш? 🤔[2]
***
Umbre – не се заяждам, обаче не ме е домързяло да прочета цялата книга, да разгледам внимателно менютата, да видя кое, кога, в какво количество, а не да се доверя на предговора само и да смятам, че ми е достатъчен – ей тука е разликата – капиш?
***
За теб обаче, от предишните ти постове, съдя че не е така. Защото според теб живота на кучето е свещен и бездомните кучета в никакъв случай не бива и е абсурд и нечовешка жестокост да бъдат евтаназирани.
А когато приравняваш по ценност човешки живот с кучешки такъв, то приравняваш дете на куче. Капиш?
***
Телефонски, принципно си прав, но би ли ми обяснил къде свършва твоето желание да чукаш жената и започва нейното нежелание да ти пусне; и в този конкретен момент ти отказваш ли се? Ако се – не можеш да даваш акъл, понеже не си луд навлек. Ако не се – пак не можеш да даваш съвети, защото си луд навлек. Капиш?
Както се вижда, изреченията, съдържащи капиш, са псевдовъпросителни, защото отговор не се очаква. По подобен начин е структурирано и следващото изказване Б., което е в отговор на изказването стимул А.
А. Освен това за работа (точно от тези хубавите) знам поне за 2 професии, които набират кадри само от 4 университета, не от никъде другаде дори и да се пишеш на голям специалист.
Б. От 4 университета, нали? Не от 4 бординг скуула? 35 Освен това "хубава" професия не е универсално нещо. Може моето дете да иска да стане антрополог, а не банкер, капиш?
Именно защото капиш се среща във фрази, изпълняващи прагматични и реторични функции, често е в комбинация с други реторични похвати като реторични въпроси, транспозиционни глаголни употреби (обсъждаме другарчето, злословим и се плюнчим вм. обсъждаш другарчето, злословиш и се плюнчиш), аргументи и контрааргументи и пр. Така например в следващото изказване, завършило с изследвания от нас прагматичен маркер, се използват анафори и синтактичен паралелизъм с реторична цел:
истината е, че милиарди хора са спасени благодарение на ваксини против шарка, полиомиелит, коклюш и т.н., истината е, че за да отидеш на екскурзия в Бразилия трябва да поставиш 10 ваксини, ако искаш да те пуснат в страната, истината е, че щом има закон, той трябва да се спазва, като не искаш да го спазваш отиваш в държава, където ти изнасят законите и по никакъв начин не се опитваш да налагаш изкривеното си мислене на хора, които искат както те са спазили закона, това да направиш и ти .. щото по същата логика аз мога да дойда и да избия теб и половината ти семейство и накрая пак да се оттърва, като се позова на факта, че "много хора не спазват закона, защо точно мен трябва да ме осъдят" .. капиш?!
Заради способността си да завършва аргументативни мнения, капиш често се използва за завършек на сентенционални изречения:
Никой няма да влезе в живота ти ако не го пуснеш, капиш.
Цитираното изречение е и единственото в корпуса, което не завършва с въпросителен знак, въпреки че употребата не е различна от обичайната за маркера. Използването на точка може да е случайно, но може да е белег за нежелание за конфронтация, каквато обичайно употребата този маркер предполага.
В някои случаи капиш може да се използва последователно в два съседни поста, като втората употреба ще е завършек на контрааргументацията, последваща вече посочените от предишния потребител аргументи. В този случай двете изказвания се оказват с еднакъв завършек, макар втората употреба на капиш да е с добавени пунктуационни знаци, които да демонстрират окончателността на второто изказване. Такъв реторичен похват е в явно съотвествие с основните функции на форумната комуникация, която се характеризира със стремеж към езикова икономия и експресивност. Както в други случаи обаче, и тук се използват и други реторични средства – метафора, ирония, употреба на жаргонизми, малки имена на политици, други прагматични маркери и пр.
А. Ти явно не си наясно, че депутатите в България не са лукови глави. Те са истинските управляващи, защото България е Парламентарна Република. Депутатите са работодатели на министрите, капиш? 😉
Б. Аха, Менда Стоянова е шефка на Бойко Борисов. Мхм.... И Цецка му е шеф. Да. Да не забравя, цялата парламентарна група на ГЕРБ, всичките бяха шефове на ББ от 2009 до 2013 г. Капиш?!?!?!?
Както се вижда, капиш като прагматичен маркер се използва за изразяване на отношение на говорещия към някакво изказване или към определен потребител, направил някакво изказване. При употребата на този маркер се изразяват несъгласие и пренебрежение. Тези значения до някакъв начин са предпоставени поради битуването на капиш като жаргонизъм, т.е. като лексема от ниския лексикален пласт. Както видяхме обаче, той служи и като интензификатор, като по този начин модулира илокутивната сила на изказването (Landone 2013: 1805) Не бива да пропускаме и друга употреба, забелязана в изследвания корпус. В теми, в които потребителите се познават добре и често си разменят реплики с фатическа функция, капиш може да показва близост и позитивна нагласа към другия потребител, или пък да служи като насърчение, както е в третия пример:
Бабе – ай лав ю, капиш ? 😏
***
Зиз те не са излъчвани по тв но на войо ги има до 50 тези 49 и 50 са за четвъртък ✌ по тв са до 48 🚬 капиш 😏😏😏
***
успокой се, не си сама в борбата си, ние сме тук да даваме акъли и насоки как да не бъдеш прецакана от лекаря и да си спокойна, че той работи, за да ти помогне, а не за да спечели, имаш своя мъж и твоите близки и истината е, че няма начин да не успееш .. капиш?
Последните употреби разкриват едно много важно свойство на прагматичните маркери – това, че те са загубили изходното си лексикално значение (или поне частично са се десемантизирали, както е в случая) и поради това могат да изразяват различни, дори противоположни значения в различните изказвания. Те ще са резултат от различни ситуационни и социокултурни фактори, приложими към конкретното изказване.
4. Заключение
В заключение можем да кажем, че прагматичният маркер капиш, характерен за жаргонната реч, се среща, макар и не много често, в компютърно опосредствания форумен дискурс, въпреки че основните участници в bg-mamma не са младежи, а жени в активна възраст. Поради неформалността на този тип комуникация се оказва, че този маркер може да се срещне при обсъждане както на различни въпроси от ежедневието, така и при дискутиране на сериозни обществени проблеми. Капиш изразява най-често отрицателно и пренебрежително отношение, но може разкрива и близост. Използва се често в комбинация с други похвати с реторична функция.
БИБЛИОГРАФИЯ
Тишева 2005: Тишева, Й. За „паразитите“ в речта ни. В: Littera Scripta Manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Васила Радева. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 499–510.
Тишева 2013: Тишева, Й. Прагматични аспекти на устната реч (Littera et Lingua Series Dissertationes 3). София. www.bgspeech.net/publications/lili_series3_tisheva_2013.pdf [прегледан 29.05.2016].
Тишева 2015: Тишева, Й. Динамика в системата на прагматичните маркери, В: Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев. Благоевград, 2015, с. 283–290.
Aijmer 2013: Aijmer, K. Understanding Pragmatic markers, Edinburgh Univ. Press, 2013, p. 952.
Jucker 1993: Jucker, A. The discourse marker well: A relevance-theoretical account. In: Journal of pragmatics 19 (5), 435–452.
Herring 2007: Herring, S. A Faceted Classification Scheme for Computer-Mediated Discourse. In: Language@Internet. ttp://www.languageatinternet.org/articles/2007/761.
Landone 2012: Landone, El. Discourse markers and politeness in a digital forum in Spanish. In: Journal of Pragmatics 44, pp. 1799–1820.
Maschler, Schiffrin 2015: Maschler, Yael & Deborah Schiffrin. Discourse markers. Language, Meaning and Context. In: The Handbook of Discourse Analysis, vol. 2, Second edition, 2015, Wiley Blackwell, pp. 189-221 (ed by D. Tannen, H. Hamilton and D. Schiffrin).
Schiffrin 1987: Schiffrin, D. Discourse markers. Studies in International Sociolinguistics 5. Cambridge Univ. Press.
