Какво се случва с езика ни или с езиците въобще? Защо се разбираме все по-трудно с децата си? Различни езици ли говорим в буквалния и преносния смисъл? Ако днес зададете въпрос в класната стая или аудиторията, първата реакция ще бъде „Да попитаме чичко Гугъл!“. А ако се опитвате да се свържете с някого, чийто адрес и телефон не знаете, просто опитайте във Фейсбук и резултатът ще бъде налице. Отговорите и публикациите, които ще откриете в блогове и форуми, обикновено са пълни с непознати думи, неправилни употреби и правописни грешки. Това обаче не тревожи и не притеснява общуващите в глобалната мрежа, защото целта е постигната: необходимата информация, контактът, популярността са налице.
Различия и неразбирателства между поколенията съпътстват човешкото общество от неговото съществуване. Всяко следващо поколение се опитва да промени съществуващите порядки, да внесе нещо ново, по-близко до неговото собствено светоусещане и техническия прогрес. Всяка нова, голяма промяна като книгопечатането и индустриалната революция променя обществото и рефлектира върху езика. Какво днес е по-различно от предходните промени? Вероятно не просто появата на съвременните информационни технологии, а тяхното устремно развитие. Промените, които те налагат, се случват не в рамките на няколко поколения, а неколкократно в рамките на едно поколение, т.е. в значително по-малки времеви отрязъци. За разлика от картината, печатното слово, радиото, телевизията интернет като среда се отличава със симултанност, хипертекстуалност, полифункционалност, сливане на пространствено-времевите характеристики, потенциален контакт на неограничен брой участници. Киберпространството обединява в един общ слитък възможностите на всички медии и има свойството непрекъснато да се усъвършенства. Това изгражда ново отношение към интернет-средата, тя не е вече просто среда, а условие за съществуването на човека, или както отбелязва те Вилт (2012: 46с): „Човекът съществува вече само в медиите“[1].
Едва ли са необходими дългосрочни и обхватни изследвания, за да твърдим, че растящото и живеещото в дигиталната ера поколение е по-различно. Според макар и приблизителните данни на М. Пренски (2001б) то прекарва над 10 000 ч. в занимание с видеоигри, над 200 000 ч. в писане и получаване на имейли и съобщения, над 10 000 ч. разговаряйки по мобилния телефон, над 20 000 ч. в гледане на телевизия и не повече от 5 000 ч. в четене на книга. Данните от изследване, проведено през 2014 от университета в Бон, показват вече друга тенденция: младежите използват над 120 пъти дневно смартфоните си, като почти не телефонират, не пишат СМС, или имейли, а са съсредоточени изцяло върху Фейсбук, Уотсап, (те Вилт 2015) Тъмблър, Редит и Инстаграм. Редица изследвания са посветени на основните характеристики на поколението, израснало с интернет. За да го отличава от предходните поколения, М. Пренски (2001а) въвежда за него добилото широка популярност название digital natives (цифрови/дигитални аборигени), а за останалата част – „цифрови/дигитални имигранти“. Според определението на TECHNOPEDIA (2017) цифрови аборигени[2] са поколенията, родени след широкото навлизане на цифровите технологии като интернет, компютри и мобилни устройства. Те израстват с тези технологии и умело ги използват за разлика от цифровите имигранти[3], които дори да са родени след разпространението на ИТ, не са израснали с тях, т.е. те не са задължителна и неотменна част от ежедневието им. Сред цифровите имигранти могат да бъдат разграничени и подгрупи – „ползватели“, които активно работят с компютъра, таблета и смартфона, като използват предимствата на интернет, както за професионални цели, така и за лични контакти. Другата подгрупа може да бъде определена като „резистентни“ – тук максимумът на приложение се свежда до използването на програми като скайп, а смартфонът е просто телефон, мобилно средство за връзка и нищо повече.
За определяне на различните поколения по отношение на връзката им с ИТ съществуват и други разграничения и съответно наименования на поколенията – поколение на бейби-бума, поколение Х, поколение Y и поколение Z (Шмит/Хоукинс 2008), или Generation Why, Millennials,, Nexters за роденото между 1981–1995 г., както и интернет-поколение, iGeneration, Post Millenials, Homeland Generation. За начало на поколение Z се е наложила 2001 г. (ср. Клафке 2014: 57-82, Шолц 2012, Хоровиц 2012 и мн. др.). Ако преди около десетина година споровете бяха върху хронологичните граници и най-общите характеристики на поколенията Х, У и Z, то днес те вече са съсредоточени основно върху спецификите на поколение Z. И с право, защото представителите на това поколение вече седят на университетски банки, навлизат на пазара на труда и изправят пред редица проблеми преподаватели и работодатели. Израснало с компютъра и интернет-пространството, е-поколението мисли и реагира различно: то е мулти-модално, работи с хипертекст, обработва паралелно множество задачи и умее бързо да превключва, предпочита графичните изображения, картина и звук пред текст, обработва информацията предимно хоризонтално, без да навлиза в дълбочина, обича забавленията, ясно разграничава личен живот от работа, предпочита работата в екип, има високо самочувствие и се стреми към бързо признание. Представителите му имат различно отношение към авторитетите, традиционните модели и норми не са задължителни за тях, а по-скоро скучни; в образованието преподавателят вече не е знаещият авторитет, защото в интернет има далеч повече и по-богата информация; заданията, по правило досадни, се изпълняват по метода copy & paste; присъствието в социалните мрежи е задължителна част от живота му, държи на успеха, проявява активно отношение към околната среда и обществото, с цел да ги промени, не позволява намеса в личния му живот. (Шолц 2012, Левикайте 2010, Пренски 2001а, Пренски 2011, Вампфлер 2013). Тези характеристики предполагат и едно по-различно отношение към езика, особено по отношение на писмената реч, с помощта на която се общува в социалните мрежи, пишат се съобщения в Туитър, Вайбър, Уотсап, Тъмблър, Редит, във форуми и блогове. Правилата – правописни, граматични, лексикални, стилови – могат да бъдат пренебрегнати, щом не пречат на успешната комуникация с партньора. Колкото са по-прости, толкова по-добре. Илюстрират чувствата си с емотикон или снимка! Дали обаче за бедите на езика са виновни само технологиите, глобализацията и отношението на е-поколението, или причините са по-комплексни, ние просто улесняваме задачата си, обвинявайки новите технологии?
Очевидно технологичните възможностите промениха и променят не само хората и обществото, но и езика. Влиянието на глобалната мрежа върху езиците твърде често се оценява негативно и се определя като „упадък на езика“, като се посочват редица основания за това: навлизането на множество термини и англицизми в езика, опростяването и пълното пренебрегване на редица езикови правила, възникването на различен начин на общуване и на нов вид писмена култура.
Медията, в която днес съществува и се развива езикът, се усъвършенства непрекъснато и позволява смесването на различни знакови системи, текстови видове и жанрове, писмена и устна комуникация. Друга нейна важна особеност е изключително високата скорост на предаването на информацията, при която съобщенията достигат почти синхронно до адресата (чата, форума, Скайп, Фейсбук, Тъмблър, Туитър, Вайбър, Уотсап), ако той в момента е онлайн. Така не само се заличават пространствено-времевите разлики, но създават условия общуването да се приема като идентично на устната реч и съответно да я имитира и заема от нея стратегии и езикови средства. В същото време обаче комуникацията тук се осъществява писмено, чрез набиране на текста на съобщението, което също трябва да става максимално бързо и по тази причина включва множество съкращения, прости изречения, анаколути и елипси. Това смесване на двете форми на съществуване намира отражение и в предлаганите названия за езика в интернет: „писмена устност“, „спонтанна писменост“, „писмена разговорна реч“, „interactive written discourse“, „written speech“, „wired style advises“, а Н. Барон (2000: 248) сполучливо го оприличава на „language centaur – part speech, part writing“. Ако използваме модела на Кох/Йостеррайхер (1985) можем да определим езика в интернет като концептуална устност: Съобщението е замислено като устна реч, но е предадено в писмена форма, като в зависимост от жанра се приближава или отдалечава към полюса на устността или писмеността, т.е. устността е негов иманентен признак (Ликоманова 2005). Тези особености на езика в интернет, както и фактът, че чрез социалните мрежи, блоговете, форумите и чатовете, се създават не само условия за появата на „новости“, но и отлична възможност за тяхното далеч по-бързо разпространение в сравнение с предходни периоди, като се обхващат много по-големи групи, което осигурява сравнителното лесното навлизане в узуса.
Особености на езика в интернет, съчетани с тези на е-поколението, дават основание да очакваме и откриваме промени в езика, респ. в българския език. Дали обаче следва да обвиняваме само новата медия, поколението, технологиите? Както е известно, наред със стабилността вариативността е важно свойство на езиковата система, благодарение на което езикът е в състояние да изпълнява основната си функция на средство за комуникация в постоянно променящите се условия (Солнцев 1982). Съществуват множество модели и теории, стремящи се да обяснят процесите на промяна в езика и да посочат причините за това (за повече подробности Грозева/Ламбова 2015: 154сс.). Като основни причини се сочат езиковата икономия, еволюцията, иновативността и променливостта. (Поленц 2000: 28сс.).
С оглед на казаното дотук следва да си зададем въпроса, а дали не трябва да обърнем критичен поглед и към обучението по български език, и към цялостната медийна среда, която създаваме и която заобикаля е-поколението? Ученето на езика продължава с различни темпове през целия живот. Ако излъчваме погрешни сигнали, можем ли тогава да очакваме, че ще поддържаме добро владеене на българския език, изграждане на добър изказ и критичност към нарушаването на нормите на езика?
Предпочитаният подход е обвинение към езика в интернет заради ясно изразеният стремеж към езикова икономия, отразена в опростяването на синтаксиса, морфологичните характеристики и словообразуването, тенденцията към правопис, близък до фонетичното писмо и най-вече заради пренасянето на нормите на комуникация от разговорната реч. Упрекът, който можем да отправим към комуникацията в интернет, е бързото и безкритично разпространение и респ. ускоряване на появяващите се промени, както и влиянието на разговорната реч. Положителна роля за използването на кирилица, а не на „маймуница“, както и за спазването на правописните правила на българския език (доколкото се знаят и е възможно) само за няколко години изиграха, а и продължават да играят, въведените при регистрацията изисквания към участниците във форуми и блогове, усилията на техните модератори и администратори, както и на нетърпимостта от страна на самите участници в тях. Колкото и странно да звучи, използването на кирилица се отразява положително върху е-поколението, което започва да се отнася по-критично към навлизащите чужди думи, и да пази езика си. Разбира се, чрез термините в интернет навлизат множество нови думи като даунлодвам, кликвам, тагвам, скипвам, логвам и мн. др., а от социалните мрежа хейтър, лайквам, юзър, блогър и пр., за част от които има и български еквиваленти, които дори успяват да се наложат.
Доста обезсърчителни, за съжаление, са примерите, излъчвани от останалата среда. На входа на единия от най-българските градове Копривщица ни посреща огромен надпис „BASHTINATA KASHTA“, а встрани, в далеч по-скромен размер „Бащината къща“. Обосновката са туристите, но каква информация им носи този надпис? Или рекламният афиш за фолклорен концерт в курорта „Албена“, в който са съчетани няколко езика? (Wednesday, Mittwoch, среда; Musik Tanz Show; Dance oft the wind; Bulgare spectacle folklorique). Бедите обаче не свършват дотук.
Като имаме предвид предпочитанието на е-поколението към информация, съчетаваща картина, звук, цвят и особено динамика, можем да предположим, че онлайн рекламите, телевизионните предавания, филмите, реалите-програмите, задължителните реклами са особено предпочитани.
Езикът на политици, популярни личности, младежки идоли и водещи, който звучи ежечасно от екрана на телевизора, видеоклиповете в интернет, се оказва пример за подражание, с цел издигане на личния престиж и самочувствие – диалектният или неправилният изговор, образуването на нови думи, промяна в управлението на глаголите, като например: ваканцувам, входирам, (от пледоариите в НС), разчаствам кола (= разглобявам на части, репортаж по БТВ). Входирам вече е широко използван глагол в административния език. Или изненадващото: „Ние кандидатирахме Кристалина Георгиева за еврокомисар“(Всяка неделя, БНТ) вместо „предложихме“; „бек стейдж“ вместо „кулиси“. Образуваните от словосъчетания оказионализми като „мандатоносец“, (вм. носител на мандата), „жълтопаветник“ (депутат; член на правителството), „коалиционер“ (коалиционен партньор) бързо придобиват популярност както поради отрицателния и ироничен заряд, така и поради краткостта си и намират приложение в социалните мрежи – „пропадняк“ (за пропаднал човек). Правописните и правоговорни грешки в телевизионните предавания също не са рядкост, като напр. Леден хаус в страната (България он ер 10.01.2017), лабиално „л“, мекане.
Не изостават и печатните медии, където освен многобройните правописни и лексикални („гъзела“ вм. газела), с цел привличане на вниманието на читателите се срещат и трудноразбираеми промени в темо-ремната структура на изречението като „Елен уби немец“ (24 часа), „Проститутки заловиха полицаи“ (Труд).
Своя принос дават и некачествените преводи на филми от различни езици, в които можем да чуем: „Това е любимата ми афера“ вместо „случай“, или „Те много си пасват“ вместо правилното „подхождат“. Тук вероятно трябва да бъдат посочени и преводните реклами, към които трябва да се подхожда особено внимателно, защото идват от друга културна среда, предназначени са за целеви групи с друг социален и културен опит и съответно изискват както майсторство при превода, за да се запази силата на посланието, така и познаване на начина на писане на реклами. Рекламите са така разработени, че със (силен) звук, музика, движение и цвят да грабват вниманието и да печелят купувачи. По тези своите характеристики те съответстват на подхода на е-поколението и влияят върху езика, който то се учи да използва. Ето само няколко примера от реклами по телевизията и от интернет: Колор кечър ще спаси Вашето пране!! Сега изгодно – лайънс ту пак! Не мога без моето даймънд смутс експрес! Плюс елсев двоен концентрат тотал рипеър 5 екстрийм! Изи кредит!
Ако предлагаме на е-поколението езикова среда, в която изобилстват неправилни употреби и небрежно отношение към езика, как да изискваме нещо по-различно от него? Интернет ще продължава да влияе върху езика и да ускорява промените, но за да научим е-поколението да уважава и цени българския език, са необходими усилията на цялото общество. От една страна, училището и университетите ще трябва да се простят с традиционните методи на обучение и ще трябва да използват както новите технологии, така и мулти-модалността и визуалната ориентация на е-поколението. От друга страна, цялостната среда, създавана от електронни и печатни медии, книгоиздатели и изказвания и изяви на влиятелни и популярни личности трябва да претърпи промени. Необходимо е да има изисквания за българския език на репортери, модератори, водещи, както и езикови редактори и коректори в издателствата, печатните и електронни медии, каквито в други страни има дори за писаните и разпространявани единствено електронно книги и списания. Дали е необходим закон за опазването на българския език? Вероятно, да. Въпреки нагласите ни, че „Законът е врàта у поле“, той може би все пак ще ни предпази от срещи с надписи като „Bashtinata kashta“ или препоръки да си купим „колор кечър“.
БИБЛИОГРАФИЯ
Барон 2000: Naomi S. N. Baron. Alphabet to E-mail: How Written English Evolved and Where It's Heading, London ; New York : Routledge.
Вампфлер 2013: Philippe Wampfler. Facebook, Blogs und Wikis in der Schule. Ein SociaMedia-Leitfaden. 2013. Vandenhoeck&Ruprecht GmbH & co. KG Göttingen.
Грозева/Ламбова 2015: Maria Grozeva/ Anelia Lambova: Über einige Entwicklungstendenzen in der deutschen Sprache heute – I. In: М. Караджункова (съст.): В началото бе словото … Сборник в чест на проф. Мария Китова-Василева, д.н. изд. НБУ, София1 2015, с. 341–356.
Клафке 2014: Martin Klaffke. Millennials und Generation Z – Charakteristika der nachrückenden Arbeitnehmer-Generation, in: Klaffke, Martin (Hrsg.), GenerationenManagement, Wiesbaden (Springer) 2014, 57–82.
Кох/Йостеррайхер = Koch, Peter / Wulf Oesterreicher 1985: „Sprache der Nähe – Sprache der Distanz. Mündlichkeit und Schriftlichkeit im Spannungsfeld von Sprachtheorie und Sprachgeschichte“. In: Romanistisches Jahrbuch, 36. Berlin / New York:Walter de Gruyter, 15–43.
Левикайте 2010: Rasa Levickaite. Generation x, y, z: How social networks form the concept of the world without borders. (The case of Lithuania). In: LIMES: Cultural Regionalistics, Vol. 3, Iss. 2/2010, p. 170–183.
Ликоманова 2005: Искра Ликоманова: За вторичната устност и вторичната писменост: към релацията стандарт: колоквиалност. В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. УИ „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2005, 137–144.
Поленц 2000: Peter von Polenz. Deutsche Sprachgeschichte vom Spätmittelalter bis zur Gegenwart. Band 1: Einführung. Grundbegriffe. 14. – 16. Jh., zweite überarb. und erg. Auflage. Berlin/New York: Walter de Gruyter,.
Пренски 2001а: Marc Prensky. Digital Natives, Digital Immigrants. On the Horizon (NCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001.
Пренски 2001б: Marc Prensky. Digital Natives, Digital Immigrants. Part II, Do They Really Think Differently? In: On the Horizon, (NCB University Press, Vol. 9 No. 6, December 2001.
Пренски 2011: Marc Prensky. From Digital Natives to Digital Wisdom. Introduction. From Digital Natives to Digital Wisdom: Hopeful Essays for 21st Century Education, Corwin 2012). http://marcprensky.com/writing/Prensky-Intro_to_From_DN_to_DW.pdf, посетено на 14.02.2017.
Солнцев 1982: Вадим М. Солнцев. „Вариативность как общее свойство языковой системы“. – Вариантность как свойство языковой системы: (тезисы докладов). Москва: Наука, Ч 2: 71–73.
Те Вилт 2012: Bert te Wildt: Medialisation: Von der Medienabhängigkeit des Menschen, Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen.
Те Вилт 2015: Bert te Wildt. Mehr als ein Nischenproblem. Interview für Pharmazeutische Zeitung online, Ausgabe 17/2015.
ТЕХНОПЕДИЯ 2017: TECHNOPEDIA, https://www.techopedia.com/definition/28094/digital-native; посетена на 13.02.2017.
Хоровиц 2012: Bruce Horovitz. After Gen X, Millennials, what should next generation be? In: USA Today, 5.4.2012.
Шмит/Хоукинс 2008: Lucinda Schmidt, Peter Hawkins. Children of the tech revolution. In: The Sidney Morning Herald, 15.07. 2008, http://www.smh.com.au/news/parenting/children-of-the-tech-revolution/2008/07/15/1215887601694.html?page=fullpage#conte ntSwap2, посетена на 13.02.2017.
Шолц 2012: Christian Scholz. Generation Z: Willkommen in der Arbeitswelt, in: http:// derstandard.at/1325485714613/Future-Work-Generation-Z-Willkommen-in-derArbeitswelt, посетена на 14.02.2017.
