Какво е за нас българският език? Това е езикът, на който сме казали първите си думи, езикът, на който сме чули първите песнички и приказки от своите майки и баби, това е езикът, на който общуваме и учим децата си на това що е добро и що е зло. Това е езикът, чрез който мислим и опознаваме околния свят. Но това е и езикът на едно културно и духовно пространство, което съществува повече от единайсет века – българският език е пряк наследник на езика, на който свети Кирил превежда Словото Божие за всички славяни и който неговите ученици донасят в България през ранната пролет на 886 г. Това е и езикът, с който си служи и първият учител на българския народ свети Климент, 1100-годишнината от чиято блажена кончина през тази година отбелязваме ние и целият свят.
За мене българският език е най-ценното ни национално достояние, съхранило духовността и културната памет на народа ни. Съвсем не е случайно, че на старобългарски думата език означава и народ, а думите слово и слава имат един и същ произход. И макар днес във вените ни да тече кръвта на много народи, по език ние сме и си оставаме българи. Благодарение на това наследство ние сме се съхранили като народ през дългите векове на чуждо владичество и сме останали на картата на света. На този език по време на Възраждането нашите будители припомнят на своите сънародници славното минало на България и зоват към просвета и наука.
Времената, в които живеем, поставят пред този език с хилядолетна писмена история нови предизвикателства. Как функционира днес българският език в различните сфери на обществения живот и преди всичко в образованието, където той е основният инструмент за придобиването на нови знания и за възпроизводство на националната ни идентичност? Успява ли в тази си мисия българското училище? Успяват ли учителите по български език и литература да покажат силата на родното слово, да убедят учениците, че българският език не е просто един малък език (което дори не е вярно, защото българският език е в първата стотица от близо 7000 езика, които се говорят по света), а представлява съвършен инструмент, на който се твори и превежда литература и наука, инструмент, който може да създава светове и да вдъхновява своите носители за чутовни подвизи? Успяваме ли ние чрез българския език, който е официалният език на нашата държава, да приобщим онези български граждани, чийто майчин език е различен, към духовните и културните ценности на обществото ни? Какво става с езика на онези българи, които напускат родината ни в търсене на по-добър живот? Какво става с езика на медиитe и особено на социалните мрежи, където дори кирилицата започва да се замества с развалена латиница? Как в глобализиращия се свят да запазим своята езикова и културна идентичност и да я предадем на децата си? Как да покажем красотата на нашия език и постиженията на българската литература и култура на другите народи? Ще се гордеят ли нашите деца с езика на своите предци, така както нашите деди са били горди с него? По тези въпроси ще разговаряме днес в Деня на народните будители и в памет на свети Климент, почитан не само от българския народ, но и от целия православен свят.
Благодаря ви, че се отзовахте на поканата на СУ за участие в това важно за нас събитие[1]. Защото отговорността за нашите бъднини, за бъдещето на езика ни и на България е в нашите ръце, дами и господа. И нашият глас заслужава да бъде чут...
