Бъдещето на българския език е тясно свързано и с изучаването на езика като чужд, както и с отворения диалог, включващ споделянето на чуждата култура.
Ще ви запозная с някои аспекти на социокултурния контекст на обучението по български език като чужд, една от иновативните учебни политики, която е акцент в работата на екипа на Катедра „Български език като чужд“ във ФСлФ, СУ.
Преподаванията на катедрата се осъществяват в българска езикова среда и чуждестранните студенти – слушатели – са от всички факултети и специалности на Сoфийския университет, като се включват и голям брой чуждестранни специализанти и докторанти. Занятията се посещават и от представители на различни дипломатически мисии и чуждестранни граждани, които завършват обучението си със съответен сертификат за степен на владеене на българския език.
Естествено нашето виждане за социокултурния контекст на обучението по български език като чужд не е в разрез с мненията на други автори, които разглеждат подобни проблеми на приложната лингвистика и които смятат, че усъвършенстването на комуникативната компетентност спомага за пълноценна интеракция в рамките на социума. Напротив. Това виждане е в синхрон с международните образователни практики, както е фокус и на останалите други групи български изследвания, като първата от тях обхваща теоретично ориентирани текстове, в които се представят таксономии, цели и задачи и модели на обучението по чужд език, сред които са трудовете на Ст. Петрова, Т. Шопов, П. Стефанова, и втората група, която обхваща изследвания с практико-приложен характер, базиращи се на методите наблюдение и експеримент, сред които на Св. Банова, Х. Валтер.
Защо в нашите разработки определено се акцентира на социокултурната ориентация на чуждестранния гражданин в българска езикова среда и защо придобиването на тази ориентация е с ключово значение? Смятаме, че изучаването на езика като знакова система, служеща за комуникация и за познание, задължително се допълва и от последователното преподаване на културния код на чуждата страна, което е утвърдена международна образователна политика, определяща съвременния облик на обучението по чужд език, а именно изграждането на умения у обучаваните да търсят различен тип „специфична“ информация в чуждия език, да я откриват и интерпретират. И по този начин чрез пълноценното споделяне на чуждата култура да се изградят като професионални преводачи и специалисти по социокултурно пространство на чуждата страна.
Към „специфичната“ информация се отнася фразеологията на даден език, чието усвояване представлява традиционна трудност в чуждоезиковото обучение. Защото употребата на фразеологичните единици винаги е свързана с конкретна стилистическа оценка в определен контекст, което предполага високо равнище на комуникативна компетентност и познаване на бита, навиците и културния диалог в най-широк смисъл на чуждия социум.
В една от книгите на екипа ни „Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение“ (2013) се отделя внимание на проблемите при усвояване на фразеологизмите и деминутивите от чужденци, изучаващи български език, тъй като при такива единици специфичната стилистична окраска предполага денотативното значение да отстъпва пред конотативното. „Трудността произлиза не толкова от значенията на фразеологичните единици, тъй като те „най-често са универсални, еднакви (или близки) за различни, дори несродни езици, а от различните образи, с които тези значения се изразяват в отделните езици“ (К. Ничева).
Ще дам пример – един от въпросите на анкета, предоставена на чуждестранни студенти, е да напишат преводните аналози на бълг. „чашата преля“ на роден език. Получихме точния преводен еквивалент на английски „the straw that broke the camel’s back“, който означава ‘сламката, която счупи гърба на камилата’; срв. също и на бълг. „на кукуво лято“ – рус. „после дождичка в четверг“ – англ. „when pigs fly/and pigs might fly“. Но тук трябва да се отбележи, че без да е предложена съответната комуникативна ситуация, чуждестранният студент трудно се справя с разбирането и най-вече с адекватната употреба на българския фразеологизъм.
В гореспоментата книга са разработени специални анкети, както и система за упражнения с цел по-лесното разбиране и усвояване на фразеологичните единици от изучавания език. Основният замисъл на тези анкети е да се утвърдят разглеждането и търсенето на еквивалент в родния език, като същевременно се предоставя и минимум контекст за ориентация на студента. Подобни анкети създадохме и за разбирането и възприемането на друга „специфична“ културна информация, а именно умалителните думи.
Към социокултурния аспект на обучението по български език като чужд отнасяме и формирането на езиково-етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет.
Книгата „Как се общува на български?“ съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.
Постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване, усвояването на езиковите модели на етикетното поведение, а също и умението за практическото им прилагане изграждат междукултурната компетентност. Въпросът дали даден модел на общуване е допустим или подходящ за дадена комуникативна ситуация, дали се харесва или не – това зависи от индивидуалното възприятие на отделната личност и представителството на собствената му култура. Така изграждането на междукултурна компетентност има съществена роля и способства за възпитанието на толерантност по отношение на другостта и различието на духовните ценности, изразяващи се в културните специфики на отделните общества.
Усвояването на речевите етикетни единици и нормите на етикетното поведение на чуждата култура е базата на отворения междукултурен диалог, без който е невъзможно пълноценното общуване, осъществявано чрез реализацията на съответните комуникации в различните сфери на личния и обществения живот.
Изучаването на българския език като чужд е утвърдено лингвистично направление с национално-стратегическо значение и е естествено да разширява образователните си практики. Имам предвид държавния стандарт, който урежда усвояването на езика от всички деца и ученици, за които българският не е майчин – от етническите малцинствени групи, деца на чужди граждани, които работят у нас, или на бежанци. Стандартът регламентира и усвояването на езика от децата на българите в чужбина.
Трябва да споменем и иновациите, свързани с професионалното образование и обучение за възрастни хора, които са нов фокус в европейската програма „Еразъм+“ за 2017 г. „Еразъм+“ е най-известната програма за обмен, финансирана от ЕС. Тя има за цел подобряване на уменията и пригодността за заетост, както и модернизиране на образованието, обучението и работата с младежта. Подкрепят се международни партньорства между институции и организации, работещи в областта на образованието, обучението и младежта с цел стимулиране на сътрудничеството и изграждане на връзки между сектора на образованието и трудовия сектор, за да се преодолее липсата на умения, която се усеща в цяла Европа и в България. По отношение на новите връзки между сектора на образованието и трудовия сектор е наложително осъвременяване на учебните програми, създадени специално за еразъм студентите.
В заключение – обучението по чужд език е международна образователна стратегия и успешната ѝ реализация е част от облика на добрите световни университети.
НОВА УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА
Хаджиева, Е. Български език като чужд – за напреднали В2, С1, С2, в съавторство с М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. ИК „Гутенберг“, С., 2011, 255 с.
Хаджиева, Е. Реч, етикет, културни традиции, в съавторство с А. Асенова, В. Шушлина, М. Каменова. ИК „Гутенберг“, С., 2012, 155 с.
Хаджиева, Е. Разбирам и говоря. Български език като чужд, в съавторство с Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. ИК „Гутенберг“, С., 2012, 264 с.
Хаджиева, Е. Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд, в съавторство с А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. ИК „Гутенберг“, С., 2013, 100 с.
Хаджиева, Е. Текстове плюс. Български език като чужд, в съавторство с Р. Влахова, Й. Велкова, В. Шушлина, А. Асенова. ИК „Гутенберг“, С., 2013, 173 с.
Хаджиева, Е. Как се общува на български. Български език като чужд, в съавторство с Р. Влахова, Й. Велкова, А. Асенова, В. Шушлина. ИК „Гутенберг“, С., 2014, 187 с.
Хаджиева, Е. Лесното в трудния български език. Общ курс по български език за чужденци (с диск), в съавторство с Р. Влахова, Й. Велкова,В. Шушлина, А. Асенова. ИК „Гутенберг“, С., 2014, 333 с. Представяне: http://www.abcdar.com/magazine/IV/Hadzhieva_Vlashova_Velkova_Shushlina_Asenova_1314-9067_IV.pdf,
Хаджиева, Е. Тестове за нива А1, А2, В1, В2, С1, С2. Български език като чужд, в съавторство с Р. Влахова, В. Шушлина, Й. Велкова, В. Байчева. ИК „Гутенберг“, С., 2015, 89 с.
Хаджиева, Е. Здравейте, докторе! Български език като чужд (за студенти медици) в съавторство с Р. Влахова, В. Шушлина, В. Байчева, Р. Манова. ИК „Гутенберг“, С., 2016, 210 с.
Хаджиева, Е. и колектив. Нова практическа граматика на българския език за чужденци, ИК „Гутенберг“, С., 2016, под печат.
