Основен обект на научен анализ в книгата на А. Ефтимова са два процеса, отразени в медийната реч – от една страна евфемизация и табуизация, от друга – дисфемизация и детабуизация, като явленията са разгледани като проява на езика на политическата коректност и езика на омразата. Изследователският интерес именно към политическата коректност и езика на омразата е породен от факта, че те представляват идеологически основи за определен тип езиково прогнозиране и планиране, а по-генерално – и за определена езикова политика в медиите.
Книгата представя комплексен подход към актуалните проблеми, които доказват интердисциплинарния характер на изследването. Авторката съчетава набор от разнообразни гледни точки, които следват лингвостилистични, социолингвистични и аксиологически постановки.
Книгата е особено приносна с теоретичното разработване на теми, актуални не само за лингвистиката или теорията на журналистиката, а са мултидисциплинарни и от обществен интерес и значение. Такива са главите, посветени на лингвистичната аксиология, чрез призмата на която се разглежда толерантността, също така и главата, представяща историята и теоретичната обусловеност на езика на омразата и политически коректния език. Тези въпроси са разгледани както генерално в българската културна среда, така и в частност в езика на българските медии. На висок научен стил са представени сходствата и разликите между понятията политически коректен език и език на омразата. Интересни са и изводите, посветени на обществените (положителни и негативни) нагласи към понятията и термините, които ги назовават, като авторката подчертава, че в българската култура те се възприемат като чужди, присадени явления.
Интересни са наблюденията, посветени на баланса между употребата на евфемизми и дисфемизми в медийните текстове, който се поддържа, за да се задържи аудиторията, както и за постигане на стилистичен ефект при нарушаването на добрия тон. Любопитен и специфичен за българската медийна среда е и фактът, че политически коректните номинации, които представляват опит за евфемизация на медийната реч, не са получили достатъчна гражданственост заради особеностите на социокултурната среда и отсъствието на обществена чувствителност. Именно тези разсъждения, отразени в книгата, я правят актуална и отговаряща на въпроси, които вълнуват и са от значение за цялото общество, за всички прояви на публичния език.
В книгата се разглежда функционирането на евфемизмите и дисфемизмите, като се обвързва с протичащите в медиите процеси на евфемизация, табуизация, дисфемизация и детабуизация в медиите. Коментират се конкретни евфемистични и дисфемистични употреби в следните семантични категории – професии и институции, болести и физически нарушения, смърт, полова принадлежност и семейни и сексуални отношения, криминално поведение, етнически групи, външен вид и възраст, политически евфемизми/ дисфемизми. В наблюденията се установява тенденцията за активно използване на евфемизмите в неформалните речеви регистри на медийната реч – авторката смело посяга към слабо проучения манипулативен аспект на дисфемизмите.
Книгата завършва с две интервюта със специалисти по медиалингвистика, като целта е да се разкрият параметрите и проявите на езика на омразата в славянски и балкански контекст. Това прави представяното изследване наднационално, като представя българския медиен език и неговите тенденции в общоевропейски контекст.
Изследването на А. Ефтимова представлява интерес не само за тесен кръг специалисти, занимаващи се с лингвистика или теория на журналистиката, но и за всички читатели, които следят тенденциите в съвременната публична реч както в български контекст, така и на фона на европейските и световните процеси.
