В началото на юни в Сегедския университет се проведе международна научна конференция „Българистични четения“. Форумът се организира за пети път след конференциите през 2007, 2009, 2011 и 2015 г. Така в най-големия научноизследователски център в Южна Унгария, където специалността
„Българска филология“ се изучава като основна повече от 20 години, се събраха учени българисти от осем държави – България, Чехия, Унгария, Норвегия, Полша, Сърбия, Словакия, Япония. Представената преди конференцията официална програма беше доказателство за големия интерес, който форумът предизвиква, а следващите два дни (осми и девети юни) превърнаха този прекрасен унгарски град в център на българистичните изследвания.
След официалното откриване пленарен доклад изнесе доц. д-р Ищван Ференц. Той беше посветен на приносите за българистиката на професор Имре Тот, в чиято памет бе организарана тазгодишната конференция. Работата на форума бе разпределена в четири секции – История на българския език, Езикознание, Литературазноние и Етнология и Антропология.
С доклади в секцията „История на българския език“ се представиха учени от пет университета и научноизследователски центъра. Михай Кочиш хвърли светлина върху историята на унгарската дума „huszar“, а Габор Балаж отговори на въпроса как да се интерпретира понятието „продуктивност“ в историческата морфология. Ищван Пожган представи своите наблюдения върху количествените числителни в Мариинското евангелие. В секцията направи впечатление още проучването „Кирило-Методиевата проблематика в изследванията на унгарските слависти“, представено от Маринела Младенова, както и интересната интерпретация на Елжбиета Солак „Ден(н)ица или Луцифер – из българския просвещенски речник“.
Най-голяма и с най-много участници бе секция „Езикознание“. Тя протече в общо седем заседания в рамките на двата конферентни дни. Без да бъдат изрично обозначени в програмата, се оформиха няколко тематични кръга – изследвания върху бългрската граматика, интернет комуникацията, компаративни изследвания, проучвания в областта на лексикологията и лексикографията, изучаване и преподаване на българския език като чужд.
Още в рамките на първото заседание бяха представени интересни наблюдения, които предизвикаха оживени дискусии. Научните интереси на участниците бяха в три основни насоки – средства за изразяване на каритивна семантика в съвременния български език (Красимира Чакърова), липсата на частицата „ли“ в българската реч, компенсирана интонационно (Гергана Падарева-Илиева) и структурна специфика при обозначаване на перцепция в българския език (Галина Петрова).
В отделно заседание бяха разгледани както частни езикови особености в компютърно опосредстваната комуникация, като тази за оказионализмите (Биляна Тодорова), така и по-общи, свързани например с въпроса кой задава правописната норма във Фейсбук (София Мицова). Надежда Сталянова дискутира въпроса за интернет като място за свободно изразяване на мнение или на политическа коректност. В тази секция бе разгледан и актуалният проблем за българския език в контекста на езиковата глобализация (Катя Исса).
В третото заседание на секция „Езикознание“ се очертаха предимно фразеологични изследвания. Павел Крейчи представи топонимни компоненти в българската фразеология, а Мария Жерева – модел на културната интерпретация на българските фразеологизми. В едно компаративно изследване Мария Дудаш дискутира чувствата в българските и унгарските фразеологизми. Метафоризацията във военната лексика в антрополингвистичен аспект разгледа Галина Молхова.
Следобедните заседания в секция „Езикознание“ също предложиха интересни проучвания. Мария Мицкова говори по въпроса за фонетичното записване на диалектни речеви особености през Възраждането. В същото заседание Атанаска Атанасова представи корпусно базирани подходи в българската неография от гледна точка на тяхното приложение, резултати и перспективи. Културното многообразие в българските преводи на nomina plantarum при изучаване и преподаване на специализирани фармацевтични термини с латински произход разгледа Вероника Келбечева, а Данка Апостолова представи едно пилотно изследване на нагласи по отношение на някои фактори при изучаването на българския език в небългарска академична среда от перспективата на учещия.
Компаративните изследвания в петото заседание по лингвистика тръгнаха в няколко посоки. Юлия Мазуркевич-Сулковска на перфектен български изложи своето задълбочено проучване върху българската и полска техническа терминология. Йовка Тишева и Хетил Ро Хауге коментираха въпроса за предикативната посесивност от кoмитативен тип в български и норвежки, като включиха и наблюдения върху още няколко скандинавски езика. Универбизацията в българския и чешкия език разгледа Божана Нишева, а Ина Вишоградска представи „Унгарска дескриптивна граматика за българи: параметри и концептуални вариации“. Заседанието завърши с представянето на Окано Канаме, който впечатли езиковедите с познанията си по български език. Той говори за сръбски и български глаголи за ротация в светлината на лексикалната типология. И с това интересните българистични проучвания в секция „Езикознание“ още не бяха приключили. В следващито заседание Илияна Генев-Пухалева предложи още по въпроса за участието на съвременния български език в езикови съюзи. Елена Крейчова в рамките на един нов проект, посветен на актуална тематика, представи своите търсения по темата „Агресия и езикова агресия“. За някои проблеми пред българската терминологична лексикография говори Кристияна Симеонова. И още един нов проект бе афиширан в рамките на тази секция – „Гутенберговата революция и българите“, по който работят колегите от Катедрата по български език на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Като част от този проект Сенем Конедарева представи за първи път три ценни издания от книжовното наследство на банатските българи, а мястото не е случайно, тъй като книгите са издадени в Сегед.
Последното заседание от секция „Езикознание“ отново върна темата към българската граматика и лексикология. Радостина Колева коментира формалната и семантична немаркираност при категорията род в българския книжовен език, Савелина Банова говори за задължителност и вариативност при избора на конкуриращи се граматичски форми, а Цветанка Аврамова представи прояви на езиковата икономия в словообразуването на съвременния български език. На Людмила Кирова се падна честта да завърши секцията с изследването си „Прагматични аспекти на устната реч: Словообразуване на глаголи“.
В секция „Литературознание“ Татяна Ичевска представи „Домът като пространство на болестта в разказа на Георги Стаматов „Малкият Содом“, а Камен Михайлов говори за книголюбите в българско 14 – 19 в., като предложи статистика, класификация, коментар. Магдалена Питлак обърна поглед към съвременната ни литература с „Да превеждаш „непреводимо“: странични бележки към превода на „Възвишение“ на Милен Русков“. На същото заседание Иван Русков коментира „Кога е време за биография на Ботев“. (Не)възможните изображения на Преподобни Паисий Хилендарски – фактите срещу фикцията представи Мила Кръстева. В последното заседание на секцията Марцел Черни говори за чешките сюжети в биографията на Я. Язова, а Моника Фаркаш Барати – за преводната рецепция на българската литература в Унгария през първата половина на XX в.
Интерес предизвика и секция „Етнология и културна антропология“ с любопитни проучвания за семантиката и съвременното състояние на българските народни шевици (Адриана Петкова Пападопулос), за реалните и митологични стереотипни представи за България и българите в миналото и днес (Радост Железарова), за ритуалите на социализация на малките деца в България и Унгария. Марио Огнянов представи българското неделно училище „Дора Габе“ във Варшава. В същата секция Венцислав Божинов разгледа обучението по литература в България в контекста на антропологията. Литературните екранизации в българското кино през 1915–1948 г. бе темата на Маргарита Терзиева, а Елизавета Капинова коментира методиката на използването на учебния филм в обучението по български език като чужд.
Към конференцията се присъединиха задочно много българисти от различни области, чиито разработки ще обогатят очаквания сборник.
Оживените дискусии в рамките на самите секции, както и извън тях, които със сигурност бяха особено ценни за изследователите, както академичната и приятелска атмосфера на тазгодишната конференция в Сегед, допринесоха за високото научно равнище на форума, а така също и за задълбочаване на контактите между българистите. А това е признание за организаторите и би трябвало да бъде повод за тях да поемат предизвикателството и да планират следващата конференция по българистика в Сегедския университет.
