На какъв език говорят извънземните раси? Стилистичен анализ на преводен текст

В своята книга Синтаксис и стилистика Стефан Брезински разглежда използването на амфиболия за хумористични цели. В повечето случай, които той цитира, тя се дължи на неадекватни междуизреченски връзки (Екскурзоводът в Зоологическата градина: – А тук виждате исполинска змия. Тя е в състояние да погълне на едно ядене цяла свиня. Моля, господине, не се доближавайте толкова до нея.). Въпреки че се въздържа от анализ, за да не унищожи хумористичния ефект, авторът все пак отбелязва преднамереното използване на двусмислиците в литературни текстове за създаване на игриво изложение и за отключване на провокативни асоциации (Брезински 1994:136-138).

Поднасяйки уваженията си към Ст. Брезински и като поздрав за неговия юбилей, тук ще разгледам един пример за игрова употреба на езика, основно на морфологично равнище, която понякога също провокира двойствена интерпретация. За целта отделям специално внимание на превода на филма У дома (Home), направен от Милена Кекеманова. За работата си над този филм и върху още няколко ленти на Уолт Дисни тя е номинирана за особен принос в преводаческото изкуство и за наградата на град Пловдив през 2015 г. При изследването ще използвам възможностите на стилистичния анализ. Според С. Фиш стилистиката е реакция към субективността и липсата на прецизност в литературните науки. Одобрителните изблици на щастие на един импресионистичен критик тук биват заменени с прецизни и устойчиви лингвистични описания, чрез които може да се достигне до, малко или много, обективни интерпретации (Фиш 1996: 98).

Сюжетът на филма

Филмът разказва за расата на бувите, която търси убежище на Земята, изплашена от своите космически противници – горгите. Главният герой Ох допуска сгрешка, като изпраща подкана за новодомско парти до цялата вселена, вместо само до своите приятели. При заплахата да бъде заличен от своите събратя, той е принуден да бяга в компанията на земно момиче, което пък търси майка си, изчезнала при нашествието. Въпреки че събитията вземат положителен обрат (опасността е отстранена и местоположението на майката е установено с точност), горгите все пак откриват новото убежище на бувите и се насочват към земята. Ще бъде ли спасен светът от космическа катастрофа? Бувите напускат планетата, но Ох остава при своята земна приятелка, за да я подкрепи. Оказва се, че горгите не са нашественици, те търсят яйцето със зародиши, попаднало по невнимание в ръцете на бувите, които не осъзнават неговата важност и предназначение.

Стилистичният аспект

Нека сега обърнем внимание на стилистичния аспект в така представения сюжет. Въпросът, който ни вълнува, е: на какъв език говорят извънземните раси?

Всеки, който е сядал пред телевизионния екран или е бил на кино, знае отлично, че живеещите на други планети и населяващите други галактики най-охотно използват английски (въпреки че не липсват и други възможности). В сюжета на филма У дома (Home), тъй като този език не е майчин за тях, бувите допускат някои отклонения в граматиката. Възможен ли е адекватен превод на подобен текст? Как трябва да бъде отразена спецификата на техния начин на говорене в езика-цел? Какви са изискванията към точния и все пак художествен превод?

Изкуството на превода

Известен афоризъм е, че преводът е дал на лингвистиката повече, отколкото тя на него (Илиева 2010:66). Теорията и практиката на това изкуство имат дълга история. Дискусиите са най-оживени и мненията са най-крайни по отношение на философските и художествените текстове. А сред най-оспорваните области са преводът на игрословиците и метафорите. Както отбелязва Ортега и Гасет: „Да пишеш добре означава постоянно да подкопаваш общоприетите граматически норми. Изисква се определена смелост. А преводачът е дребен човек. Как би постъпил с метежния текст? Ще стане ли бунтовник заради чужда изгода/някакъв непознат чичко?“ (Ортега и Гасет 1991: 519). Текстът, който ще разгледам, е още по-голямо предизвикателство, тъй като отклонението от нормата е стилизирано и езиковата грешка се наслагва върху останалите механизми, изграждащи художествения свят.

В оригинала грешките не характеризират речта на отделен персонаж, допускат ги всички представители на бувската раса. Ето и няколко примера от сценария:

– Today is best day ever. – изпускане на определителния член;

– Excusing = ‘Excuse’ – използване на герундий вм. спрегната глаголна форма;

– Who am I? I am Oh. I has been given this name by my many, many friends. – замяна на формата за първо лице с тази за трето;

– I am very excitement to make a new fresh start! – подмяна на глаголната форма със съществително от същия корен;

– We are all moving to best planet ever for to hiding. – замяна на инфинитива с герундий, управляван от предлога for;

– My fellow Boov! I has saved (off) us again. – използване на формата за трето лице вм. формата за първо;

– We are now arrived at the best hiding place yet, in the Milky Way. And the Gorg are lactose intolerant. (normal) Ah, genius! They will never find us here. – неподходящо подбран спомагателен глагол.

– Thank you! (off) Best of yet, this planet is full of great stuff. Look at these delicious fruits! – погрешно разпознаване.

– Enjoy you the frozen, sweetened bovine secretion as we take this short flight to Happy Humanstown. – добавяне на местоимение за второ лице след императива. Бувите използват някои специфични сливания.

Според сюжета, независимо от явните отклонения в морфологията, бувите са очевидно напреднала раса, тъй като наричат сладоледа с наукообразната, но точна перифраза замразена, подсладена секреция от едър рогат добитък. От друга страна, те използват игри на думи, за да мотивират решенията си: We are now arrived at the best hiding place yet, in the Milky Way. And the Gorg are lactose intolerant. Наред с употребата на прецизни научни названия при тях се наблюдават и някои неадекватни разпознавания – те приемат например футболните топки за плодове.

И тъй, могат ли грешките на бувите да бъдат предадени адекватно на български?

Преводаческият подход

Добре известно е, че английският език е западногермански език, който се характеризира със силна тенденция към аналитизъм. Сред славянските езици българският е носител на същата тенденция. Въпреки че двата езика са от различни групи на индоевропейското семейство, те имат общи структурни особености. Какъв би бил в такъв случай преводният еквивалент при езикова грешка?

В структурно отношение допусканите от бувите отклонения в граматиката имат еквиваленти на български, тъй като те са свързани с изпускането на членната морфема, несъгласуване по лице между подлога и сказуемото, употреба на отглаголни съществителни вм. спрегнати глаголни форми.

Преводачът обаче избира друга стратегия. М. Кекеманова измества грешката от граматическото ниво към словообразувателното и оттук към лексикалното. Ако бувите объркват граматическите маркери, подменят отделни части на речта, флексии или спомагателни глаголи, то техните български съответствия грешат представките.

Анализ на преводаческите решения

Подходяща ли е тази стратегия? Така ли грешат чужденците, говорещи немайчин език? Според Л. Илиева грешките при чуждоезиково обучение попадат в една от двете големи групи: отклонения, които водят до нарушаване на комуникацията, и грешки, при които комуникацията се запазва (Илиева 2010: 67). Според М. Коспартова има значима разлика между грешките при усвояването на родния език и грешките, който възрастните допускат, когато говорят на втори език. При изучаването на нов език чужденците реализират форми по аналогия, които не отговарят на продуктивните модели в езика. Могат да кажат например няскам от не+искам по аналогия с нямам не+имам. Чужденците привнасят закономерности от родната система, които не съществуват в нашия език. А също поради езикова интерференция създават изрази по правила, които действат в майчиния им език, но са неприемливи за езика-цел, на който се учат да говорят. Всеки от нас е попадал на подобни буквално преведени изрази, които хвърлят в недоумение носителите на езика (Коспартова 1969:545)[1].

В тази връзка бихме могли да цитираме и едно експериментално изследване на Ю. Стоянова, която систематизира отклоненията при изучаващите български език като чужд. Нейното проучване е осъществено въз основа на 60 изречения, в които са оставени празни места и изпитваните трябва да образуват производни съществителни, прилагателни и глаголи съответно от глаголи, съществителни, прилагателни и числителни (Стоянова 2006: 101–102)[2]. Анализът на резултатите показва, че са допуснати следните неточности:

(1) използване на неподходяща основа (грубиян-ост вм. грубост, т.е. от основата на съществително грубиян, а не на прилагателно – груб),

(2) използване на неподходящ афикс – чепов (за чепат), въчест (за вълчи),

(3) неточно подбран афикс, прибавен към несъществуваща основа (потисквач от потискв – несъществуваща основа и наставка – ач),

(4) изковаване на собствени афикси (потисничек, чепорат),

(5) неправилна употреба на съществуващи в езика единици (пароними с различна семантика – гласен вм. гласовит, предавател вм. предател (Стоянова 2006: 103–105).

Най-голям е процентът на неправилно подбрани афикси, като при по-голяма част от грешките са използвани по-продуктивни наставки от тези, които реално се употребяват в езика (Стоянова 2006:106).

Въпреки че не можем да смятаме цитираното изследване за представително, тъй като е съсредоточено само върху образуването на лексеми от един и същ корен, без да отчита други възможни отклонения, ясно личи че неправилно подбраните афикси са разпространено отклонение при съставянето на съобщения на чужд език.

С оглед на тази констатация нека се вгледаме в механизмите на езиковата игра в анализирания от нас превод. При трансформацията на текста от английски на български най-голям брой грешни форми са получени чрез промяна на една фонема. Водещ модел е добавяне на представката с за образуване на глаголи от свършен вид към основата на съществителни и прилагателни и глаголи, производни от глаголни основи. Новополучените цялости са близки по значение до установените в езика, но семантиката им е подсилена с помощта на префикса, тъй като при образуването на глаголната основа той носи най-общо значение ‘действието на произвеждащия глагол се довежда до резултат’ (ГСБКЕ 1983: 225) (напр. дружа/ сдружа, греша/ сгреша, помагам/спомагам). По този начин се образуват съответно: сдружески, сгрешка, счупка. Същият префикс се комбинира и със заети думи, но само ако подобна комбинация вече е позната от глаголното словообразуване (Сконфуз. Какво става с тялото ми?). Много рядко в текста се появяват префигирани глаголни форми, които не се срещат в естествения език – сдигни.

В определени случаи обаче чрез този префикс се образуват пароними, които не пораждат допълнителни значения, тъй като семантиката на двете актуализирани в съзнанието на адресата единици отпраща към твърде отдалечени области, между които не може да бъде установена смислова връзка:

Схванете го!
Бувска песен. Сказва се „Неподвижен и послушен“. Голям хит.
Нали ти сговоря на чист български?

Единствената цел на подобни новообразувания е да подчертаят недоброто владеене на езика, или ако се изразим с думите на Аристотел – те са странни, понеже идват отдалеч (Аристотел 2013: 190).

Вторият тип игра предполага използване на синонимна представка. Актуализира съществуваща в езика единица с близко значение и по този начин внася допълнителен нюанс в изказването. Например в замяната на покана с подкана (в израза подкана за новодомско парти) семантиката се усилва, тъй като вторият глагол съдържа допълнителен нюанс. Самият префикс посочва, че „чрез действието обектът се провокира или импулсира към извършване на следващо действие“ (ГСБКЕ 1983: 222). С други думи подмяната на представката внася повече настойчивост и императивност.

Или да вземем например израза подсладете се на замразения кравешки сок. Тук смесването на двата глагола насладя се/подсладя, които в едно от значенията си са синоними, се извършва чрез подмяна на представката, която обаче не е съпътствана от промяна в управлението. Глаголът насладя се е непреходен и изисква предлог, глаголът подсладя, който означава ‚еднократно добавям захар или мед към нещо за пиене‘, е преходен, но във второто си значение той практически е синонимен на насладя се ‘изпитвам удоволствие’. Комбинацията на двата префикса извиква в съзнанието едновременно прякото и преносно значение, които се интегрират в приканването към бувите да изпитат удоволствие, като и да усетят сладкия вкус на топка сладолед. Тази творческа употреба на префиксите за нюансиране на изказването ни напомня за наблюденията на К. Чуковски върху детския език. Една от спецификите на детската реч е изобретателното използване на представките и наставките, като строителни елементи. В говора си малчуганите реализират форми, които не съществуват реално или се използват в речта с друго значение, но са съставени по езиковите правила: Кучето раззина уста и после я зазина, Едно малко момиченце казва: Заразих се и се отразих (оздравях). Още на третата година от живота детето започва да създава нови думи с помощта на съществуващите в езика елементи, като ловко разграничава значенията и създава творчески вариации (Чуковски 1973:33-34).

Част от тази детска способност за убедително изопачаване притежават и бувите. В екскламацията: Днес е най-чуднестият ден! суфиксът се използва, за да внесе допълнителен нюанс ‘наситен с чудеса’, който липсва при чуден’. Тук оригиналната наставка ен/н, която е сред най-разпространените при образуване на прилагателни, е комбинирана с –ест, суфикс с близко значение. В конкретния пример тя не е прибавена към основа на съществително, а към основата от прилагателно, което вече има една наставка с аналогична семантика и комбинацията между двата суфикса, както всяко повторение, усилва смисъла. В репликите Ъм, нямам виновност; Има само една причинност неподходящите суфикси от една страна, отразяват тенденцията към предпочитане на по-продуктивните наставки, а от друга, са начини да се обозначи стремежът за по-високопарно изразяване чрез прибягването до по-книжен регистър, за който абстрактните съществителни на –ост са характерни. В текста на филма броят на думите с неадекватна афиксация чрез прибавяне на неподходящ суфикс или добавяне на суфикс към неподходяща основа е съвсем малък, въпреки че според Ю. Стоянова това е едно от често наблюдаваните отклонения в речта на усвояващите български език като чужд.

Като следваща група отклонения можем да определим употребата на неподходяща част на речта: Казах, че е тъпост, но був не танци. Този тип грешки стоят близо до отклоненията в оригиналния текст.

Но може би най-интересни са игрите на думи, които разчитат на съвпадението на фонологичния полюс на оказионалната единица с реално съществуваща лексема. В случая възникват допълнителни значения, например: Аз ви подведох – заявява водачът на бувската раса – в скривалище, наречено Млечния път. Тук некоректната префиксация (тъй като подозначава „тайно, прикрито извършване на действието“ – ГСБКЕ 1983: 222) създава семантична аномалия. Самият глагол има значение ‘подлъжа, подкупя, измамвам някого и го поставям в трудно неприятно положение’ (БТР 1994), а съществителното скривалище ‘помещение с таен вход, което служи за пазене на нещо или тайно убежище’ (БТР 1994). Двата елемента на словосъчетанието съдържат конфликтни семи и не могат да бъдат интегрирани в смислова цялост. Макар и формирани въз основа на друг принцип изразите Тук човекохората ще заживеят жизнегадостно; Бувите умеят да сгрешават кое е полезно. Да! Отърва ни съвсем набреме! имат същият ефект. Можем да се възхитим, подобно на К. Чуковски, как с промяна само на една фонема (а понякога с две) изказването се преосмисля (Чуковски 1973:22) и преминава в своята противоположност. Първоначално заложеното намерение се обезценява и опровергава. При тези грешки на практика обичайната за контекста лексема се подменя със своя антоним. Подобно преобръщане напомня един от великолепните примери на З. Фройд от политическия живот на Австрия – след установяване на наличието на кворум председателят на парламента обявил заседанието за закрито, вместо да го открие, тъй като не очаквал от него нищо добро (Фройд 1991: 73).

Както е известно, Фройд разглежда ефекта от грешките на езика като пълноправен психичен акт, който има своя цел и съответства на съдържателно и значимо изказване. Те представляват нормално действие, което е заело мястото на друго очаквано и възнамерявано действие (Фройд 1991: 69). Въпреки че в неговата теория грешките са израз на настойчиво желание, което се саморазкрива при изопачаването на думата, в анализирания от нас текст те изпълняват друга функция.

Функция на отклоненията в езика

И така каква е причината за отклоненията в езика на филмовите герои? Още Ш. Баи обръща внимание на ролята на чужденеца като забавен персонаж във френската комедия (Баи 1909: 231–232). Зад лошия френски на англичанина, стои един образ, в които са отразени всички мании на британеца, известни във френската литература. Необичайното произношение на жителя на Марсилия, гасконеца и офицера-дебелак трябва да извика в съзнанието определен стереотип, който публиката добре познава. Следователно в У дома комичният похват е стар, но персонажът е нов. Какви са извънземните според обичайната типология? Зад слабото владеене на езика, зад играта с афиксите, стои чуждоземна раса със своя характерна ценностна система, която е открито афиширана от самото начало: Бувите са расата, която е най-добра в бягството. Водаческите ми умения – отбелязва техният вожд – подвиване на опашка и плюене на пети, ни отърваха от враговете ни Горгите.

В тези странни същества, които дори не могат да говорят на нашия език, се оглежда най-съкровената ни същност. Кой от нас не познава самонадеяното сгрешаване кое е правилно и отърваването на приятеля от нещо незначително, донесло непоносимо бреме? Когато разглежда мястото на езиковите игри при изследването на стила (а тези грешки изпълняват именно такава функция), Аристотел подчертава, че чрез тях говорещият произнася нещо неочаквано, което се разпознава като истинно от слушателя (Аристотел 2013: 211–2). Смешката е добра, ако съответства на фактите.

В оригиналния текст на сценария е посочено ясно, че отклоненията трябва да предизвикват хумористичен ефект. Огромна роля в това отношение играе и последният механизъм на езиковата игра, който може да определим като сливане. Тук две думи се обединяват в цялост, включваща елементи и от едната, и от другата, и раждат изказване, оповестяващо накратко, в сгърнат вид, по-пространно изложение.

Ето и примерите от текста:

Виж, Париж е опасен и за двама ни. Там щъка (вм. бъка) от буви.
Това е лошо буведение (поведение на був)
Значи, твоята „майка ми“, е заключително (в заключение изключително) важен човек за теб.
Забрави, всичко ще е подред (вм. наред, т.е. каквото има да ни се случи, ще го изпитаме последователно).
Повери ми се (довери ми се и ми повери грижата за своята безопасност)!
Смек ни каза, че хората се нуждаят от нас. Че хората привличат на животните (така като хората са привлечени от животните, така и ние ще бъдем привлечени от тях) и можем да ги подобрим, да ги научим.
Истината е, че между бувите, не се вписвам. А се отписвам.

Според Цв. Тодоров, сгъстяването е техника, която използва едно означаващо (в нашия случай оказионализъм), за да извика в съзнанието две означавани. Този механизъм е аналогичен на техниката при тропите (Тодоров 1977: 333). Тук значенията довери ми се/повери ми съдбата си, приличат, но и привличат, изключително/в заключение се действително могат да се разглеждат от подобна перспектива, тъй като те се наслагват и обогатяват смисъла на казаното, създават релефност и на практика имат аналогично въздействие на метафората поради нюансирането на мисълта. Част от репликите са патетични, а езиковата грешка и хуморът, който струи от нея, тушират прекомерната им емоционалност и приглушават сантименталността в изказа.

От друга страна, реалната езикова игра (напр. забрави, всичко ще е подред, т.е. каквото има да ни се случи, ще изпитаме последователно; истината е, че между бувите, не се вписвам, а се отписвам) не може да бъде разглеждана като троп и да бъде приравнена с метафората или метонимията, тя извиква в съзнанието на слушащия две значения, които няма как да бъдат интегрирани в общо цяло. В този смисъл те взривяват изказването, а чрез него и познавателния или ценностния модел, които лежи в основата му. Когато В. Санников говори за каламбура, той посочва, че езиковата игра активизира първоначално положително или неутрално, а после отрицателно значение, тя никога не е ласкателна. Ако се използва за възвисяване, игрословицата преминава в силепсис (Санников 1999:490).

Един от възможните начини за интерпретация на контаминациите е подсказан от самия сценарий. Когато главният герой се учудва на това, че при запознанството им земното момиче е тъгувало за майка си, той отбелязва: Но съвсем наскорошно, ти ме сритваше и крещеше. Което привличаше повече на гняв, не на тъга. Тъй като впоследствие научава, че понякога хората изпитват и двете едновременно, той стига до извода: Значи... това е тъгняв? Хм. Хората са сложни, не както пишеше в брошурата. Тази констатация всъщност е подходящата призма, през която могат да се огледат всички контаминации в произведението. Те са свидетелство за сложния характер на нашата (извън)земна природа, при която зад привидното, зад афишираните ценности и стремежи, стоят множество пластове на други ненапълно осъзнавани, но достатъчно искрени влечения.

Пак според Фройд остроумието при възрастния замества детската игра на думи и мисли. Малчуганите обичат да експериментират с езика, създавайки изопачения, рими, дори безсмислици, които ги забавляват. При възрастния човек е необходимо играта със звуковете да изразява реално съдържание, за да устои на критиката на разума (Фройд 1991а: 158-159). Тя може да бъде безобидна или да служи на определена тенденция: снизяваща, цинична, скептична или разголваща Тук удоволствието, от една страна, се дължи на звуковото повторение, от друга, на трасгресивната мисъл, която оповестяваме (Фройд 1991: 130–148). Хуморът във филма обаче не е тенденциозното остроумие, за което разсъждава Фройд, макар да си служи с аналогични техники. Въпреки че границите на хумора са размити и авторите често се отказват да го определят, считайки това за невъзможна задача (Атардо 1994: 3-7), тук ще се позова на А. Каменова, според която докато остроумието засяга повърхността на живота, хуморът слиза по-ниско и засяга самия живот. Хумористичното изображение е плод на съпоставяне на идеалния и действителния свят, но хумористът наблюдава без презрение своите слабости и слабостите на другите. Той не порицава реалното, задето то отстъпва от идеала, а му съчувства (Каменова 2002).

В заключение

Въпреки че подходихме тук морфологически, езиковата игра в превода може да бъде изследвана и през призмата на лексикалната стилистика. Употребата на еднокоренни или близкозвучащи думи за курсивиране на изказването е позната като парономазия, една от древните техники за подчертаване в афоризмите, заглавията и ключовите епизоди на произведенията. Не на последно място, в случая можем да говорим и за оказионализми, с които често е наситена сатиричната поезия.

Но да отговорим все пак и на поставения по-горе въпрос: подходяща ли е стратегията, избрана от преводача? Различен вид отклонения в изходния текст се превеждат чрез еднотипна езикова игра основно с префиксите (еднокоренни пароними) или с промяна на една или няколко фонеми, при което възникват близкозвучащи единици (оказионализми). Подобни отклонения са по-малко вероятни в английски, тъй като в германските езици използването на префикси е по-ограничено и те се употребяват в заети думи, докато натрупването на префикси и богатото им вариране за изразяване на множество смислови нюанси са една от характеристиките на славянската група. От една страна, еднотипното отклонение в езика-цел гарантира хомогенност на стила, който би звучал много разнородно при буквално предаване на грешките, перифразите, контаминациите, тавтологиите и реалните езикови игри в оригиналния текст. От друга страна, то създава необходимия хумористичен ефект, използвайки едно средство, което е характерно за детската реч, което лесно се възприема и разпознава от децата, за които филмът е предназначен. От трета страна, парономазията поражда допълнителен смисъл, които удържа прекалената прочувственост и загатва за скритата природа на нашия вид.

И накрая – защо се спряхме точно на този любопитен пример? Защото един детски филм използва отклонения в езика, характерни за детската реч, за да покаже спънките при овладяването му и значещите недоразумения, през които се минава. Кажете, че няма система в тази грешка?!

БИБЛИОГРАФИЯ

Аристотел 2013: Реторика. София: Захарий Стоянов.

Атардо 1994: Attardo, S. Linguistic Theories of Humour. Berlin, New York: Mouton de Gruyter.

Баи 1909: Bally, Charles, Traité de stylistique française. Heidelberg: Winter.

Брезински 1994: Брезински, Стефан. Синтаксис и стилистика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

БТР 1994: Андрейчин, Георгиев, Илчев, Костов, Леков, Стойков, Тодоров. Български тълковен речник, София: Издателство на БАН.

ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език, Т. 2, Морфология. София: Издателство на БАН.

Илиева 2010: Илиева, Людмила. Опит за типологизация на грешките при превод на художествен текст от испански на български език. – Език и литература, кн. 1–2, 66–73.

Каменова 2002: Каменова, Ана. Култура и критика. – В: Култура и критика. Ч. I. Критически зигзаги. Съст. А. Вачева. – LiterNet, 2002. – http://liternet.bg/publish5/akamenova/humor.htm.

Коспартова 1969: Коспартова, Мария. Особености на детския говор. – Български език, кн. 6., с. 532–545.

Ортега и Гассет 1991: Ортега и Гассет, Хосе. Нищета и блеск перевода. – В: Дегуманизация искусства и другие работы. Москва: Радуга.

Санников 1999: В. З. Санников, Владимир. Русский язык в зеркале языковой игры. Москва: Языки русской культуры.

Стоянова 2006: Стоянова, Юлиана. Психолингвистични изследвания. София: Изд. Веда Словена-ЖГ.

Тодоров 1977: Todorov, Tzvetan. Teories de symbole. Paris: Seuil.

Фиш 1996: Fish, Stanley. What is stylistics and why are they saying such terrible things about it? – In: The Stylistics Reader from Roman Jakobson to the present. London, New York, Sydney, Auckland: Arnold.

Фройд 1991: Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство.

Фройд 1991а: Фройд, Зигмунд. Естетика, изкуство, литература. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Чуковски 1973: Чуковски, Корней. От две до пет. Варна: Държавно издателство.