Не е нужно нарочно наблюдение на езика на радиото, телевизиите и пресата, за да се забележи увлечението на „говорители“ и „пишещи братя“ от различни обществени (социални среди), но с очевидна честота на явлението всред интелигенцията, при употребата на изразни клишета, които „униформират“ (обединяват, еднообразяват) говорната или писмената реч. Това състояние на общуването е признак за принизена, езикова култура, немара към изразните възможности на нашия език. Каквито и да са причините за това, размерите на пренебрежителното отношение към езиковия изказ са тревожни!
По-надолу ще бъдат посочени думи (термини) и изрази, чиято употреба, твърде честа в някои случаи, е свидетелство, че основание за тревога има.
Шаблонни (и модни!) словосъчетания и думи:
в/с пъти.. : „ … надяват се да бъдат (глобите налагани от КАТ) в пъти по-малко…“ (БТВ, 18.05.2013); „ ... драматично повишаване на такса смет в пъти“ (БТВ, 25.05.2013): „… с пъти повече се увеличават разходите за някои клинични пътеки“ (в интервю по БНР) и т.н. Модното предпочитане на този адвербиален израз се съпровожда от почти напълно пренебрегване на други синонимни думи и изрази като неколкократно, многократно, значително, многозначително, много, доста и т.н.
броени (секунди, дни, месеци…) : „ ...след броени минути ще ви поздравим“ (БНР, 02.06.2013); „ … броени дни преди падането на правителството..“ (БТВ, 03.06.2013); „... броени дни вече обмислят как да променят дизайна..“ (в. ПРЕСА, 10.06.2013) и т.н. И в този случай се наблюдава увлечение към шаблонната употреба да изрази и занемаряване на възможна синонимика чрез няколко, само, немного, малко и др. наречия за количество.
Стана натрапчиво да слушаш изказвания, интервюта и други речеви изяви, в които паузи на мисълта се запълват паразитно с наречие така. За пример привеждам извадки от разговор между представител на МВР и двама (мъж и жена) говорители на БНР на 11.06.2013:
„..има ли… така… места с повече престъпления?“; „ ...какви мерки, с които да могат да се похвалят … така ... към момента?“; „ ...към момента… така ... хората, които разпространяват цигарите..“; „.. с бившия директор сме изградили ... така … добър екип и ще можем да се борим … така … с нарушенията“; „ ... нашият ... така … колега бе отстранен заради снимка..“; „..преди време имаше … така … и въоръжени грабежи..“ и т.н.
Случаите могат да се помножат многократно с примери от различни медии, което показва, че явлението е разпространено в говоримата реч и е обхванало значителни среди от образовани хора с чести или епизодични публични изяви.
В епидемично разпространение се четат или чуват англоезични заемки като пиар, джипи, фест, арт, онлайн и още други.
В случаите на пиар и джипи източник са начални абревиатури – PR с изговор на английски като [пи-а (р)] и GP с изговор на английски като [джи-пи].
Модата с пиар (< англ. PR = public relations ‘връзки с обществеността’) така е заседнала в езиковата практика у нас, че началното съкращение е превърнато в лексема с твърде аморфни значения и вече е основа на словообразувания като пиарджия (потенциално възможен вариант за ж.р. пиарджийка), пиарка, пиармен [?], пиарски, пиарствам, пиарство. В РНД 2010 вече са определени три различни значения на думата: 1.) ‚дейности ... за положително обществено мнение‘, 2.) ‚реклама‘ и 3.) ‚специалист по такава дейност‘. Засвидетелствани са и производни словосъчетания бял пиар и черен пиар. В посочения по-горе речник са приведени примери, към които тук ще добавя и някои от по-ново време, които свидетелстват за семантични импровизации при употребата на новия термин; например в собственото име на обществена организация „Българска асоциация на пиар агенциите“ или в „…това заяви… известният [?] пиар специалист…“ (в. ТРУД, 11.06.2013); „бившият министър и бившата пиарка [?] имат… „ (в. СЕГА, 16.05.2013); „...проверките срещу пиарките на бившия земеделски министър“ (пак там); „ … историята на двете млади пиарки на Агенцията… „ (пак там); „ … няма да има дело срещу пиарките на земеделието“ (в. ТРУД, 12.06.2013) и т.н.
Другият (сходен по произход!) неологизъм е джипи (с вече развита парадигма: джипито, джипита, джипитата), образуван по английското съкращение GP = general practitioner за ‚личен лекар‘ или ‚лекар на обща практика‘. Докато при пиар може да се търси някаква липсваща в български моновербална лексикализация на израза „обществени отнощения“, джипи е модно и всъщност напълно излишно „изобретение“. То не допринася нищо към значението на наличния термин-словосъчетание личен лекар! Многобройни примери показват, че „творението“ се използва именно като израз на мода, а не поради реална нужда; „БСП смъква таксата за джипи“ (като заглавие във в. ТРУД от 11.06.2013), а в текста вече стои: „потребителската такса при личния лекар…“; „ … бе гласувано пенсионерите да броят само един лев на джипито“, но „ … обмисли да намали такстата … при личен лекар“ (пак там) и т.н.
Модна ревитализация бие на очи и при учестилата употреба на термина визия: „ … организираната монотеистична вяра е тоталитарна визия за света…“ (в. ТРУД, 22.05.2013); „ … клубът има ясна визия и изготвена стратегия за своето развитие“ (в. СЕГА, 16.05.2013); „ … всичко това създава отличаваща се визия“ (става въпрос за нов модел автомобил, пак там). Терминът е представен още в академичния РЧД 1982 със значения: ‚гледане‘, ‚видение‘, ‚идея‘, ‚представа‘, но синонимната поредица от български съответници се пренебрегва за сметка на по-модерното семантично аморфно визия! По произход терминът е свързан с лат. video респ. viso, visere „гледам/разглеждам“ > visio ‘зрение’, ‚явление‘, ‚идея‘, познат е като vision във френски със същите сходни значения и немски със значения ‚представа‘, ‚оптична халюцианация‘ (вж. ДЕ 1946 и ФВ 1990). Не е представен в ЕР 1941 и БЕР I 1971, но фигурира като „нова дума“ със значения ‚начин, по който някой или нещо изглежда‘, ‚външен вид‘, ‚виждане/гледище‘ в РНД 2010. Фактът, че визия е представено в академичния РЧД 1982 като ‚гледане‘, ‚видение‘, ‚идея‘, ‚представа‘ показва, че днешната употреба на лексемата е по-скоро „ревитализация“ на вече наличен термин, но с твърде свободно съвременно интерпретиране на смисъла му.
Особено очебийно се натрапва на вниманието един друг, зает пряко от английски израз (термин) онлайн < англ. on-line и online като компютърен термин или термин в интенет със значение ‚съм във връзка‘ или ‚съм на линия‘, т.е. ‚в готовност‘ (вж. РНД и ДМЕ 1983). Тези значения не се покриват обаче логично при употребата на наречието неологизъм в текстове като:
„заседанието ще се излъчва онлайн на сайта на…“ (БНР, Хоризонт, 17.04.2013); „… а онлайн националното проучване установява всеизвестни факти…“ (в. СЕГА, 16.05.2013); „ ...резулататите от днешното класиране могат да се видят онлайн…“ (БТВ, 18.05.2013); „ … досега е бил директор на онлайн прокети (?) на медийна група България“ (в. ПРЕСА, 27.05.2013) и др. под.
Дори най-бегъл анализ на посочените примери показва, че онлайн се използва механично, претенциозно и с ясни, контекстно произволни, значения. Любопитно е, че и авторите на РНД от Института за български език при БАН са се задоволили с интернетно-компютърното използване на термина, т.е. нещо като terminus technicus (!). Неговото медийно „присъствие“ надхвърля тези рамки и го превръща във „вълшебна дума“ за всичко и всякакво.
В РНД 2010 е приведен неологизъм фест със значение ‚фестивал‘, но също така и като ‚втора съставна част‘ на сложни думи (например филмфест, джазфест и др.). Тази „втора част“ на композитуми се разпространява вече и като самостоятелна лексема фест:
„ ..по време на тазгошния фест…“, „ ... предстои четвъртото издание на феста …“, „ ... на феста можете да опитате…“; (в. СЕГА, 18.04 и 01.06.2013); „ ... британски фест разтърси Родопите…“, „ … музикален фест събра … около 500 млади хора от 10 страни…“ (в. Преса, 09.06.2013) и т.н.
Любопитно е, че фест не е отбелязано като синоним на фестивал в речници на английски и френски език (вж. напр. АБР 1995, ДМЕ 1983 и ДЕ 1946), но се появява като вторично словотворчество на български журналисти (предимно!) за сметка на книжовни и/или разговорни синоними като празник, събор, разг., жарг. купон и др. Остава открит въпросът, дали в този случай се отразява и влияние на немски език, в който Fest , < лат. festus, има значение ‚празник‘ и може да бъде съставна втора част на композитуми (напр. Osterfest ‚Великден‘, Weihnachtfest ‘Коледа’ и др.).
В РНД 2010 морфемата арте посочена само като ‚първа съставна част на сложни думи..‘, които имат отошение към понятието „изкуство“ (напр. артакадемия, артгалерия и др.). В езика на нашата журналистика обаче арт е „харесан“ и активно използван неологизъм както вм. изкуство така и за не съвсем ясно ‚нещо друго‘ (близко или сродно с изкуството), например: „ … лятна оран в съвременния арт (?)“ (в. ПРЕСА, 19.06.2012); „... експериментано кино, арт (?) и съвременно изкуство“ (в. ПРЕСА, 07.06.2013); „ … арт (?) предизвикателства на ул. ОТЕЦ ПАИСИЙ в Пловдив“ (пак там); „Арт галерия (sic!) на улиците в София“ (в. ПРЕСА, 14.06.2013).
В езика на наши журналисти, културни дейци и др. думата (терминът арт) по произход от лат. ars, artis ‘занятие’, ‚изкуство‘, мн.ч. artes ‚произведения на изкуството‘ е всъщност съвременна реминисцензия на англ. Art ‚изкуство‘, ‚умение‘ (вж. АБР 1995), което пък е заемка от френски ( срвн. les beaux-arts ‚изкуство‘, ‚художество‘ и израза l’art pour l’art ‚изкуство за изкуството‘), докато в немски терминът Art със значения ‚начин‘, ‚същина‘, ‚устройство‘, (вж. ДВ 1986 и НБР 2007), семантично се е обособил от Kunst ‘изкуство’. Англоезичната подкваса на нашето съвременно арт е очевидна!
Някъде в началото на XXI век български политици и журналисти си харесаха отведнъж английското briefing ‘инструкция, инструктаж’ (вж. за това и в РНД 2010) и го заупотребяваха вм. среда, информация, съвещание, конференция и под. Ето актуални примери: „ … от БСП извикаха извънреден брифинг … „ (БНТ, 18.06.2013); „ … в момента тече брифинг на министъра на отбраната…“ (ТВ НОВА, 20.06.2013). Макар че авторите на РНД 2010 посочват брифинг като „нежелатено“, терминът се настани все пак в езика на медии и обществени личности и се популяризира „успешно“ от авторитетни телевизии, че и от трибуната на Народното събрание.
Медийни словотворци не пропуснаха случая да използват заемката и за образуване на странен по значение производен глагол: „ ... когато го съобщих, по коридора към пресконференцията ме брифира [?] заместник-министърката..“ (в. ТРУД, 04.06.2011), а в. КАПИТАЛ е цитиран в РНД 2010 и с отглаголното съществително брифиране (всъщност вторичен синоним на брифинг, но вече като „чисто“ българско словотворчество!): „ … процедура за брифиране на служител … преди дългосрочна специализация“. Едва ли е нужно да се подчертава особено, че въвеждането на брифинг в българската политическа и административна лексика е напълно ненужно и е продукт само на претенциозна мода! Наличието на термини като съвещание, среща (напр. среща с журналисти), конференция, информация, инструктаж и др. под. в българския речник запълва всякакви семантични „ниши“, които биха били допълнение още и от и/или чрез брифинг (производни брифирам и брифиране).
За съжаление напънът за „модернизиране“ на публичния език не се изчерпва с третираните по-горе заемки. Списъкът може печално дълго да се продължи с примери като бекграунд, дрескод, кол център, пърформанс, слайдшоу, стънт, требъл/трипъл, шатъл и всякакви още „всячина“, която се насажда в българския речник по волята на знайни и недотам знайни съчинители и говорители в нашите медии. Противодействие на тази сприя в самите медии нещо не се забелязва! По-скоро – напротив! Ненужното чуждо се шири като зараза!
ИЗТОЧНИЦИ И СПРАВОЧНИЦИ
АБР 1995: Англисйко-български речник. Тълковен и двуезичен. София.
БЕР 1971: Български етимологичен речник. (Колектив) I /1971/ – VII /1910/ … София.
БТР 1955: Български тълковен речник. (Колектив). София.
БТР 2012: Василка Радева. Български тълковен речник. София. Изд. „Изток / Запад“.
ДВ 1986: Gerjard Wahring. Deutsches Wörterbuch. Gütersloh-München.
ДЕ 1946: Claud Aude, Paul Aude. Nouveau petit Larousse illustre. Dictionnaire encyclopedique. Paris.
ДМЕ 1983: Joice M. Hawkins. The Oxford Dictionary of Modern English. Oxford.
ЕР 1941: Стефанъ Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовен езикъ. София.
РНД 2012: Речник на новите думи в българския език /от края на XX и първото десетилетие на XXI век/. (Колектив). София.
РЧД 1982: Речник на чуждите думи в българския език. (Колектив). София.
РЧД 1996: Речник на чуждите думи. (Колектив). София.
ФМ 1990: Fremdwörterbuch (DUDEN). Mannheim, Gütersloh…
