Когато се говори или пише за български относителни местоимения, трябва да се има предвид, че те не се изчерпват само с формите за лица и предмети, както е показано в някои граматики (Славова 2017: 225–227). Освен това изглежда, че многообразието от форми на българските относителни местоимения не свършва, защото постоянно се откриват все нови и нови такива. За една подобна форма ще стане въпрос тук.
В монографията си върху българските относителни местоимения (Илиев 2012) подробно описах в исторически план формите на релативите по подвидове:
– За лица и предмети: НЖЕ (→ ажùт, жòт, жùйен), КЪТО (→ ктò, фтò), ТО (→ штòто, штỳт, шò, шчò), КОТОРЪІН (→ котрù, кутрùту), КЪІН (→ кòй, кòйто и т. н.), дèто (← КЪДЕЖЕ);
– За признаци: ꙖКЪЖЕ, ꙖКОВЪЖЕ, какòф, какòфто и др.;
– За размер: ЕЛИКЪЖЕ, КОЛИКЪЖЕ, кòлъкто, кòлкавто, кòнинко (за умалителност), кòлкуфка (за умалителност) и др.;
– За количество: ЕЛИКОЖЕ, КОЛИКО, колцùна, кòлкото, *кòлкучку (умалително – засвидетелствано само като въпросително);
– За притежание: ИИ, чùйто, чù;
– За неутрален среден род: ЕЖЕ, ꙖКОЖЕ, ЕЛИКОЖЕ, каквòто, коèто, кòлком, кòлкутук, кòличко, кутрùто, штòто, дèто, кинàто.
В главата за относително-модалните разширители на същото изследване показах формантите с модален характер, които съпътстват относителните местоимения (в някои случаи предпоставно), дотогава, и то само по отношение на -то, -со, -но, погрешно определяни като релативизатори (макар че, както показват западните български говори и останалите славянски езици, относителността изобщо не се нуждае от специални маркери): ИЖЕ ТО, ꙖКОЖЕ СЕ, ИЖЕ КОЛИЖДО, ИЖЕ АЩЕ (→ * ИЖЕ Е), ИЖЕ ДА, ИЖЕ КЪТО, ИЖЕ ТО, ДА ꙖКОЖЕ, ДА ЩО, СВЕ КОЛИКО, ВАРЕ КТО, че фто, кòй-то, кòй-но, кòй-со, кòй што, кòй кàк, дè когòто, дè кàк (→ дèка), дè штò, всè кòлчем, òр кò, макàр куйè, штỳ гòт, (х)èр кòй и т.н.
В друго свое изследване (Илиев 2016) – по Р. Маринска (Маринска 1991), към изброените по-горе относителни форми добавих и кнòт(о) ’каквото’ от родопския девесилски говор, което бях пропуснал, защото на времето не разполагах с дисертацията на Р. Маринска, макар да бях предположил, че такава форма вероятно съществува поради наличието на въпросително местоимение кнò (Марчев 1973). Освен това за пръв път споменах и употребите на умалителното относително местоимение кỳткут(о) ’колкото малко’ (показано от Маринска само във въпросителния си облик кỳтку ’колко малко’) и на относителното местоимение, показващо група хора, кàчкишù ’колкото’, ’колцина’, неспоменато от Маринска и отбелязано само като въпросително от Марчев.
В монографията си, посветена на българските относителни местоимения, пропуснах и формите от типа кòйто си ’който и да е’, ’някой’ и т.н., употребявани в бесарабските български говори (Кондов 1997).
В настоящата статия ще обърна внимание на една друга евентуална форма на относително местоимения – формата качèто/къчèту, която в различни варианти се среща в езика на банатските българи във функция на други части на речта.
У Ст. Стойков (Стойков 1967; Стойков 1968) са показани различни употреби на вариантите на тази форма и на нейните синоними. Ще ги покажа, без да цитирам страници, за да не претоварвам текста, а и много от примерите се дублират в двете посочени изследвания.
Наречие за начин и причина как’è, как’èт, как’èту; кък’è, кък’èту, кък’èту ’както’, ’понеже’ (което обаче според мен в някои от случаите може да се тълкува и като форма за количество):
Кък’èту и дълг’а ỳлцата, тъй да ѝ пурастè и кусъта ’както е дълга улицата, така да ù порасне и косата’ (но спокойно може да се интерпретира и като ’колкото е дълга улицата ...’ – още повече, че и Ст. Стойков на друго място дава за ’колко’ съответствие кạк’è);
Кък’èт и был булнàф, нề хòдыл на работа ... ’понеже бил болен, не ходел на работа’.
Съюз уткък’èту със значение ’отколкото’:
Чърныте сạ пò-мàлку, уткък’èту бềлыте.
Трябва да се отбележи, че според показаното от Ст. Стойков, значенията ’колкото’, ’отколкото’ в банатския говор могат да се изразяват и с штỳт, утштỳт, уткòлкуту:
Зàйъкạ и бềгал, штỳт и мòгъл ’Заекът бягал, колкото можел’;
Утштỳт тùйа пò му плàшет, уттàм нùйа пò-сылну трềба да се бòрым ’колкото повече ни плашат тези ...’.
Последната употреба, която ще покажа по Ст. Стойков, е като предлог за сравнение качъ ’като’:
Слàтку качъ мèт ’сладко като мед’ (но според мен може да се тълкува и ’сладко колкото мед’).
От качъ се образува качъ гà ’сякаш’ – сравни с родопското кът гà със същото значение.
В двете си посочени работи Ст. Стойков не показва форма качè(ту). Такава обаче има в Българския етимологичен речник: „каче ’както’ Банат – от като + че“ (БЕР 1979: 291). Формантът -че обаче може да е произлязъл и от по-нататъшно смекчаване на к’ или да се е образувал по аналогия на някои други рупски наречия като тàтъче ’нататък’, където ч вероятно също идва от к’.
В един онлайн българско-банатски речник (ББР) се изброяват различни употреби на качè и сродните му думи (съдейки по правописа на някои други думи в речника: čeleć ’човек’ – буквално челèк’; čelešći ’човешки’ – буквално челèшк’и, в речника č = ч, а ć = к’). Ето примери: kaćje ’как’ (= на Стойковото кък’è); kača ’като’ (= качъ); kaćjetu ’както’ (= как’èту). За информация, пак там срещу ’какво’ има kako, kuko; срещу ’каквото’ – kakotu; съответствия на ’ колко(то)’ и ’ чий(то)’ липсват, а за ’който’ се дава само kotorij – тоест въпросният онлайн речник е непълен.
Причината, която ме накара да мисля, че качè(то) може би изпълнява и роля на относително местоимение за количество ’колкото’, освен тази на относително наречие ’както’, е употребата на споменатата форма в периодичния печат на банатските българи от последните години, която наблюдавах в една наскоро излязла статия на Маринела Младенова (Младенова 2016). Обсъждайки лексикографските им опити, конкретно на страниците на вестник Náša glás, Младенова показва интересни примери за употреба на качè и производните му форми (и тук, съдейки по правописа на някои думи – čélu, mumiče, čeleć, както в онлайн речника, č = ч, ć = к’). Показвам примерите, като потъмнявам конкретните варианти на качè/къчè и производните му думи. В тях обаче, освен ако не става въпрос за небрежно изписване на буквите, наред с kacé(tu) = кък’èту (?), се среща и още един вариант на относителната форма – kače(tu) = къчèту (?) – като примера от БЕР по-горе. Започвам с примерите, в които кък’è/къчè и кък’èту/къчèту изпълняват, явно най-често, роля на въпросително и относително местоимение за начин ’как’, ’както’, подобно на показаните у Стойков примери:
... kolku pate i kačé ubážde hurtata „áz“ ali kačé i kolku pati tozi čeleć piši „áz“ u idin dádin tekst – (в превод от Младенова) – … колко пъти и как произнася думата „аз“ или как и колко пъти човек пише „аз“ в един даден текст – (Младенова 2016: 210);
Tozi ij još idin primer, kačé možat da se izgubet hurti ud náša rodin jazić … (в превод от Младенова) – Това е още един пример как могат да се изгубят думи от нашия роден език (Младенова 2016: 211);
... ud knižovnija jazić, kacétu i ud drugjijete sferi na uputrebuvanjétu na jazika – (в превод от Младенова) – ... от книжовния език, както и от другите сфери на употреба на езика (Младенова 2016: 209).
Наред с тези употреби, както при уткък’èту у Ст. Стойков, среща се и употреба на уд качèту в роля на съюз за заместване ’отколкото’:
… „dizident“ – persona, kujatu ima drugije idei ud kačetu mložstvutu – (мой превод – Ив. Ил.) – лице, което има по-различни представи, отколкото (имат) повечето хора (Младенова 2016: 208);
Ni znájmi kolku hurti sadarže dnés nása banátsci balgarsci jazić, no sekacé brоja ij s mlogu po-manen, ud kacétu broja na hurtite ud savremennija balgarski jazić – (в превод от Младенова) – Не знаем колко думи съдържа днес нашият банатски български език, но със сигурност броят им е много по-малък, отколкото (е) броя на думите в съвременния български език (Младенова 2016: 209).
Тези два примера, както и посоченият у Ст. Стойков уткък’èту, ме карат да мисля, че щом има форма ud kačetu (удкъчèту) със значение ’отколкото’, по аналогия може да съществува и относително местоимение за количество kačetu (къчèту) ’колкото’. Разбира се, трябва да се има предвид, че според корелата и думата, към която се отнася, колкото може да бъде и относително местоимение за количество (Колкото хора дойдат, с толкова ще идем), и относително наречие за количество (Колкото работиш, толкова ще печелиш).
Разбира се, хипотезата ми се нуждае от доказателства във форма на примери, най-добре с антецедент (Печеля пари, колкото не мога да похарча – с качèту в роля на ’колкото’) или пък от типа Колкото и да сте, ще ви настаним (пак с качèту вместо колкото – в старобългарски можещо да се изрази и с обща форма ЕЛИКО, и със склоняема ЕЛИЦИ), каквито в момента не мога да представя поради липсата на материали за разговорния банатски български език. Но съществуват факти, които косвено подкрепят твърдението ми.
Първо, употребата на относителните местоимения и наречия без корелат – на така наречените релативи за неутрален среден род (както личи и от материала на Ст. Стойков), е позиция, в която най-лесно се взаимозаменят формите от различни подвидове (ЕЖЕ, ꙖКОЖЕ, ЕЛИКОЖЕ, каквòто, коèто, кòлком, кòлкутук, кòличко, кутрùто, штòто, дèто, кинàто). На това явление съм отделил достатъчно място в монографията си за относителните местоимения, но и тук ще дам пример: Аз, каквото виждам, идват облаци от Балкана = Аз, както виждам, идват облаци от Балкана. В Свищовския дамаскин пък, например, КОЛКО се употребява и със значение ’както’ (вж. и Милетич 1923: 257).
Второ, релативният характер на как’è/качè (който като наречие е безспорен) се подкрепя и от възможността към него да се прикрепя предпоставен модален разширител все-, както в посочения по-горе пример СВЕ КОЛНКО, който е от Влахобългарските грамоти. Аналогичната на СВЕ КОЛНКО форма тук е секак’è/*секачè:
Ni znájmi kolku hurti sadarže dnés nása banátsci balgarsci jazić, no sekacé brоja ij s mlogu po-manen, ud kacétu broja na hurtite ud savremennija balgarski jazić – (в превод от Младенова) – Не знаем колко думи съдържа днес нашият банатски български език, но със сигурност броят им е много по-малък, отколкото броя на думите в съвременния български език.. (Младенова 2016: 209).
Формата секак’è/*секачè, за коятоМладенова дава съответствие ’със сигурност’, съответства на сръбската свакако ’разбира се’. В една своя статия (Илиев 2017) отбелязах, че в източнородопските български говори, откъдето е тръгнал и банатският говор (вж. пак там), се срещат редица западни особености, споделяни и в сръбски, като употребата на всèкак ’непременно’ е една от тях. Ст. Стойков (Стойков 1967: 255) дава за банатското сềкак и значение ’всякак’. Обаче независимо дали означава ’всякак’ или ’със сигурност’, сèкак, сèкак’è, сèкачè има релативен характер, тъждествен на ’както и да е’ (по същия начин както всеки = който и да е).
Трето, в случай че разширителят -че-то на релатива качèто действително произлиза от че, това доказва предположението ми, че свободното вариране на едни и същи модални разширители на относителните местоимения преди и след местоимението, може да се отнася за всички от тях, включително и за че.
Остава да се надявам, че някой колега, който има достъп до банатската книжнина, и по-специално, до периодичния печат, случайно или преднамерено ще успее да се натъкне на предполаганата от мен употреба на качèто като относително местоимение за количество.
СЪКРАЩЕНИЯ
ББР – Банатско-български речник.
БЕР – Български етимологичен речник.
БИБЛИОГРАФИЯ
БЕР 1979: Български етимологичен речник. Т. II. (Съставители: В. Георгиев, Й. Заимов и др.). София. 1979.
ББР: Българско – банатски речник.
Илиев 2012: Илиев, Ив. Г. Теория на относителността. Българските относителни местоимения – произход и развой. Пловдив. 2012.
Илиев 2016: Илиев, Ив. Г. К вопросу о формах относительных местоимений и наречий в родопском девесилском говоре. B: Теория и практика на психолого-педагогическата подготовка на специалиста в университета. Сборник с научни доклади. Втора книга. Габрово. 2016.
Илиев 2017: За някои общи особености на източнородопските български говори. В: Дзяло. 9, 2017.
Кондов 1997: Кондов, В. Неопределителни местоимения в езика на българите от Бесарабия. B: Роден край. 47, 1997.
Маринска 1991: Маринска, Р. Девесилският говор. Фонетика и морфология. Дисертация. София. 1991.
Марчев 1973: Марчев, В. Лични, притежателни, показателни и въпросителни местоимения в говора на с. Девесилица, Кърджалийско. B: Студентски изследвания. Книга II. Велико Търново. 1973.
Милетич 1923: Милетич, Л. Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век. В: Български старини. VII, 1923. София.
Младенова 2016: Младенова, М. Към въпроса за лексикографските опити на банатските българи. B: Светът е слово, словото е свят. Сборник с доклади от юбилейна национална конференция с международноучастие, посветена на 25 години Филологически факултет на ЮЗУ. Благоевград. 2016.
Славова 2017: Славова, Т. Старобългарски език. УИ „Св. Климент Охридски“. София. 2017.
Стойков 1967: Стойков, Ст. Банатският говор. B: Трудове по българска диалектология. 3. София. 1967.
Стойков 1968: Стойков, Ст. Лексиката на банатския говор. B: Трудове по българска диалектология. 4. София. 1968.
