„Силата на публичната реч“ (Изд. Парадигма, С. 2017, 221 с., на английски език) е блестяща защита на дългогодишните научни изследвания и опит в областта на науката за езика на двете авторки Елена Крайчова и Надежда Сталянова.
Елена Крейчова работи в Масариковия университет в Бърно, Чехия. Научните ѝ интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, психолингвистиката, социолингвистиката, старобългаристиката, на теорията и практиката на превода, на обучението по български език като чужд. Автор е на множество научни публикации по съпоставително езикознание, на речници, съдебен преводач към Министерството на правосъдието на Република Чехия.
Надежда Сталянова работи в СУ „Св. Климент Охридски“, като научните ѝ интереси са свързани с езиковата метафора, с публичната реч, политическия език. Автор е на няколко десетки научни публикации, съосновател и дългогодишен директор на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч.
В предговора на книгата се отбелязва, че са маркирани проблеми от различни области, в които общественият живот има връзка с публичната реч – законодателството, развитието на обществото, агресията и вербалната агресия, общуването в интернет, политическата коректност, медийните политики. Засягат се проблеми със сложен и интердисциплинарен характер, които са обект на изследване от редица науки, напр.: дефинирането на езиковата агресия в рамките на общата агресия, разглеждана от психологията; политиката на българските медии в контекста на европейската практика и законодателство; спецификата на онлайн комуникацията през призмата на езиковия нетикет – подчинява ли се на правила и законови текстове, функционирането на политически коректната лексика в съвременното българско общество и др.
В главата „Агресия и езикова агресия“ авторите разглеждат основните прояви на агресия в съвременното ни общество, като същевременно се поставя проблемът за необходимостта да бъде определен „комплекс теоретико-практически задачи за посочване на най-важните принципи на резултатното и ефективното общуване и за практики за парадигми на толерантни модели на комуникативно въздействие на членовете на социума“ (s. 14). Затова проблематиката на вербалната агресия и езиковата манипулация, както и търсенето на оптимални форми на толерантно речево въздействие в противовес на езиковото насилие са фокусът на представеното изследване.
Приносен момент в тази глава е разглеждането на речевата агресивност не само като вербални единици, но и с налагането от страна на говорещия на „свое речево (по-общо – комуникативно) поведение, отказ от диалог, неумение да се слуша събеседникът“.
Главата „Езикова агресия, език на омразата и свободата на словото“ е посветена на свободата на словото като една от основните характеристики на демократичното общество. Посочва се, че свободата на словото включва не само права, а и редица задължения (Европейска конвенция за правата на човека). Тук са разгледани и позициите на българското законодателство, отнасящи се до ограничаване на свободата на словото. Иновативното в случая е отделеното специално внимание на функционирането на езика на омразата като един от елементите на т.нар. престъпления от омраза, мотивирани от предразсъдъци или други подбуди.
В главата „Общество, публичен език и медии“ са разграничени три подглави, в които се разглежда ролята на медиите като комуникативен механизъм при формирането и настъпващите трансформации на модерната публична сфера. Прави се обобщение на принципите на „добрата и качествената журналистика“, а също и на етичния кодекс на журналистиката, като се разглежда и механизмът на медийната саморегулация в контекста на свободата на медиите. Вниманието се насочва и към нормативната уредба по отношение на свободата на словото, като се поставя акцент върху наложителната липса на цензура спрямо медиите.
Идеите на тази глава са разгърнати и в следващата – „Човекът, медиите и виртуалната среда“, посветена на комуникациите, технологичните и информационни иновации, като средство на личните взаимоотношения на индивидите в социума. Основните засегнати въпроси са продължени в главите „Интернет свободата и речта на омразата онлайн“ и „Изразяване на личното мнение онлайн – свобода или ограничения“. Те са насочени към свободата на словото и речта на омразата в кибер пространството и на механизмите за регулация и ограничение на вербалната агресия на потребителите на медийните онлайн продукти. Очертан е поредният приносен момент на разглежданото задълбочено и иновативно изследване, а именно разнообразието на политиките спрямо агресията на отделните онлайн медии, тяхното експлициране и формулиране. Изводите се базират на наблюдения на български онлайн информационни портали, агенции и електронни издания на вестници.
Главата „Интернет – място за свободно изразяване на мнение или за политическа коректност“ разглежда 11 български интернет форума, обединяващи потребителите по интереси. Научният интерес на изследователите е насочен към тази част от правилата на форумите, които засягат езиковия етикет в онлайн общуването. Като обща зависимост се открояват недопускането и санкционирането на език на омразата, както и категоричната забрана на груб език и гневни изказвания.
Политическата коректност като начин на градене на постоянни модели на вербално поведение е разгледана в главата „Думи и мисли в окови или на свобода?“. Тук научните наблюдения на авторите се концентрират върху политически коректната лексика, която оформя своеобразен речев етикет, съдържащ набор от препоръчителни или съответно недопустими лексеми. Продължението на тази глава откриваме в главата „Ядем ли малки негърчета? (лингвистични експертизи по два съдебни казуса)“, в която се разглежда практическата страна на въпроса за политически коректната лексика в рамките на две съдебни дела, в които авторката е призована като вещо лице за даване на лингвистична експертиза. Реалната съдебна практика, отразена в книгата, показва, че „обществото развива особена чувствителност към политически коректния изказ“ (с. 163). Този тип лексика, утвърждават авторите, не е универсална и хомогенна в своя състав и семантика в различните култури. От друга страна, се откроява динамиката в лексикалната система, израз на която е политически коректният език. Обръща се внимание, че вследствие на тази динамика с годините е възможна ревизия на твърденията на авторите „в зависимост от промените в конотацията и нагласите на обществото“ (с. 164).
Последната глава – „Силата на езика през призмата на Холивуд и лингвистиката“ разглежда избрани лингвистични теории, пресъздадени във филма „Първи контакт“ (Arrival). Главата представя реакциите на лингвисти и непрофесионалисти спрямо основните аспекти на лингвистичните теории, отразени в сценария на филма. Тази част не предлага готови отговори, а тълкува зададените от филма и подложени на обществен дебат теми и въпроси.
В този контекст – да не се дават отговори или да се предлагат готови решения, авторите на книгата „Силата на публичната реч“ обясняват и целта на изследването си – маркирането на основни въпроси на съвременното общество и на тенденциите в развитието на езика.
На книжния пазар вече е налице едно задълбочено и модерно лингвистично изследване, което бихме определили като качествено ново разглеждане на актуалните проблеми на публичната реч, свързана със съвременната социолингвистична ситуация. Демонстриран е богатият научен опит на авторите, отразен и в интелигентното структуриране на разглежданите въпроси.
