Здравето и животът в етимологичната памет на някои български и славянски поздрави

Когато човекът започва да възприема себе си като част от някакъв социум, започва усъвършенстването на системата от поведенчески норми, както и външните форми за изразяване на взаимоотношенията между членовете на този социум. Такива форми са поздравите, които са важен компонент на човешкото взаимодействие, който поставя неговото начало, а в много случаи в значителна степен определя по-нататъшното му протичане. Ситуацията на поздрава по своята същност е универсална, но нейните прояви, съвкупността от културни компоненти и тяхната дистрибуция имат културно детерминиран характер. Достатъчно е да сравним западноевропейската, източноазиатската или южната евро-азиатска цивилизация и моделите на поздрава в тях. Главната комуникативна функция на поздравите се състои в изразяването на доброжелателство и готовност (при необходимост) за встъпване в акта на комуникация. Контактоустановяващите приветствени изрази са система от устойчиви формули за общуване, които някога са били част от народните обичаи, ритуали и традиции. В архаичните общества речевият етикет е имал ритуална подплата. На думите се е придавало особено значение, свързано с магическите и обредните представи и практики на древните хора и взаимоотношенията им с природните сили. Речевата дейност изобщо, в този стадий на човечеството, т.е. от гледна точка на архаичното мислене е натоварена със силата да оказва въздействие върху хората и обкръжаващия свят. Реликти от това състояние откриваме в устойчивите формули на поздравите, които представляват ритуални пожелания, възприемани някога като действия (Здравей! Жив да си!, Да си жив и здрав! Останете със здраве!, Живо-здраво!, Здраво! и др.). Върху старите представи се натрупват по-късни пластове, свързани с различни етапи от еволюцията на обществото и неговите структури, както и с религиозни вярвания. Сложната система на етикетните конвенции в йерархизираните общества, правилата на речевото общуване се вписват в семиотиката на обществената йерархия. Най-разпространеното славянско приветстие е било пожеланието за здраве. В традиционната култура здравето е най-висша ценност, естествено и търсено от човека състояние. В архаичната обредна система е обект на предпазваща магия (напр. баяния за изцеление и здраве). Здравето е категория, която се противопоставя на болестта и смъртта. То е основата за благополучие, за брак и продължаване на рода. Сравняват го с богатство и го поставят по-високо от всичко останало (Здравето цена няма. Здраве да има, останалото ще се нареди.). Представата за здравето като най-висша ценност в живота на човека обяснява влючването му в традиционните поздрави (Здравей!, Бъди здрав!, Живо здраво!, Живи и здрави!, Останете със здраве!, Здраве желая! и т.н.). Днешните стереотипни формули на поздравите са свързани със семантичната еволюция на благопожеланията. Техен източник са старите традиционни обреди и ритуали. Сакралният им характер ги закрепва в строго фиксирани текстове, които някога са притежавали голяма илокутивна сила. Устойчивият характер на обредните благопожелания осигурява лесната им възпроизводимост не само в обредната ситуация, но и извън нея. Преходът на различен род обредни пожелания от строго обредната сфера в други контексти се е придружавал от различни промени в първоначалната им семантика. Според семантичната им натовареност Л. Крумова-Цветкова подрежда в низходящ ред словесните форми, с които се пожелава добро, щастие, успех. Благословиите, използвани при ритуалите са с висока натовареност, следват пожеланията, използвани във всекидневното общуване и накрая, почти лишени от семантика са поздравите, като израз на учтивост и любезност (Крумова-Цветкова 2010: 20).

В ядрото на широко употребяваната етикетна форма на поздрав в почти всички европейски езици е пожеланието за здраве – срв. българското Здравей!/ Здравейте!, руското Здравствуй!, гръцкото Ύεια!, немското Hallo, английското Hello!, френското Salut!. Етимологията на формулите показва, че вътрешната форма на рутинните формули е свързана с основните положения на мирогледа и най-важните смисли, характерни за всяка национална културна традиция. Осъзнаването на природата на здравето в народното езиково съзнание е създало интересната конфигурация от значения, които откриваме в етимологията на поздрава. Здрав на български означава ‘който не е болен, който е силен, неповреден, цялостен’. Старобългарските лексеми съдравъ, съдравиѥ са свързани с праславянската форма *sъdarvъ и и.е. *su darvъ ‘добро дърво’ (БЕР 1971: 628). Общославянската изходна основа с корен dorvе свързана с индоевропейското deru-, което има същото значение, като българската дума дърво. В древността значението на този корен е било свързано с първоначалните предметно-осезателни същности, с впечатленията, които създават у човека видимите предмети и явления, а не отвлечените смисли. Индоевропейското deru- е елемент от общоиндоевропейския речников фонд. Неговото по-старо значение е ‘здрав и твърд като дърво (като дъб)’. Очевидни са природните, растителни езически конотации на архаичната представа за здравето. Тя е съотносима с природната (преди всичко растителна) пълнота, цялост и ненакърненост. Дъбът е сакрално растение в славянската и европейската митология, символ на вечност, плодовитост и безсмъртие. Коледното пожелание от Кюстендилско „Да сте здрави и дълговечни како дабо!“ сочи на този стар семантичен принцип (Беновска-Събкова 1995:135). Не само в българската и славянската лексикална система е отразена тази връзка с природната мощ и телесната сила, които са извънредно значими в разбирането за здравето. Латинското robur ‘дъб’ е в основата на френската дума robuste ‘здрав, масивен, силен, мощен’. Очевидно има нещо общо в начина, по който европейските народи сегментират и назовават света. Съществуват някакви общи сфери на опита и мисленето, които позволяват да се структурират сходни конфигурации на когнитивните елементи. Българският поздрав е свързан с прилагателното здрав (рус. здоровый, чеш. zdravý, пол. zdrowy, словен. zdràv, белорус здаровы, сбхр. здраво) с идеята за живот, здраве и сила. В старобългарските паметници срещаме съдравъ бꙑти със значение ‘оздравявам’ и сътворити съдравъ ‘излекувам’. Става въпрос за една ако не универсална идея, то поне дълбоко интегрирана в културите на индоевропейските народи. Оседомяването за здравето принадлежи към най-древния общоиндоевропейски тип поздрав. В „Панчатантра“ – един от нъй-ранните образци на индийската повествователна традиция (III–IV в. пр.н.е.) се среща ситуацията когато царят на животните – лъвът се обръща с въпрос-поздрав към чакала: „Здрав ли си!“, а след това към бика „Здрав ли си? Защо си се заселил в тази безлюдна гора?“. Следвайки тази логика можем да предположим, че в славянските езици, като български, сръбски, руски, белоруски и украински е неутрализирана въпросителната семаника в приветствени формули от типа: Живо, здраво! Живи и здрави!, Здраво!, Жив и здоров – срв. А ты жив и здоров с сыном и с приятелми всеми!, Ой, жыві здароў і будзь багат (Гребенщикова 2004: 101). По всяка вероятност те са постари от от императивно организираното пожелание: Бъди здрав!, Бъдете здрави!, Бъдете живи и здрави! или Здравей/здравейте!, които са свързани с друго старинно пожелание „На многая лета!“ с неговия съвременен вариант „За много години!“ – пожелание и поздрав при специални лични и календарни празници (напр. за Нова година „За много години! Пожелавам на всички ви много, ама много здраве, защото то е най-важното, щастие, късмет и успехи!). Всъщност това е елиптичен вариант на поздрав от типа „*Пожелавам ви да сте живи и здрави за много години!“. Този рутинен израз се среща във всички балкански лингвокултури (гр. Χρόνια πολλά!, рум. La mulți ani!). Както се спомена по-горе, не само славянските, но и европейските поздрави са интегрирали във вътрешната си форма семантиката на здравето. Френският поздрав Salut! идва от латинската акузативна форма salutem, свързано съответно със salus или salutis, което означава ‘нещо в добро състояние, в добро здраве, цяло, ненакърнено’. Значението е включвало също ‘живот в противоположност на смърт’. Salut съответства на ‘това, което позволява да се запази доброто състояние, целостта на нещо или някого или индиректно да го изцели и спаси’. Латинското saluto и по-късното salvo означават ‘предавам поздрав’, но и ‘желая здраве’. Имат общ корен с днешната френска дума santé ‘здраве’, която се извежда от латинското съществително sanitatem, свързано с прилагателното sanus в значение ‘телесно и ментално здрав’ и всички свързани с индоевропейския корен *kai-lo-: *kai-lu-. С него е свързана и българската дума цял (стб. цѣлъ). Тя съдържа съвместно съществуващите признаци „цял“ и „здрав, невредим“. Характеризира с изключителна деривационна плътност. С такова значение я срещаме и в старобългарски език – срв.: ꙇ ... гла емꙋ хоштеш л цѣлъ бт (М Йо 5:6) ‘И каза му искаш ли да бъдеш здрав (да оздравееш)’; ꙇ абье цѣлъ бꙑстъ лкъ. м вьꙁтъодръ сво.  хождааше (М Йо 5:9).‘И веднага човекът оздравя, взе постелката си и ходеше’. От формата цял се образуват глаголите целя (цѣлт) изцеля/изцелявам ‘действие, което възвръща здравето, целостта, преодолява накърнеността и непълнотата’, както и многобройните производни като целител ‘който чрез своите действия връща здравето и целостта’, оцелея/оцелявам ‘запазвам целостта, здравето’ Признакът ‘здрав’ в значението на думата цял образува вътрешната му форма. Очевидно идеята за цялост и ненакърненост е била изключително значима в предхристиянските култури и е имала висока стойност в митологично-ритуалните системи на европейските народи. Не случайно гръцкият поздрав Ύεια! ‘Здравей’е свързанс Хигия (Ὑγιεία), дъщеря на Асклепий и богиня на здравето в гръцката митология, а Салус (Salus Publica Populi Romani) е богиня на здравето и благополучието на римляните. Добре известни са ни и германските думи, свързани със същия корен като готските hails ‘здрав’ и ga-hails ‘цял, невредим’. В немски съществува родственното heil ‘цял, невредим’ , както поздравът Heil!, дискредитиран от употребата му в Третия райх. С него е свързано и прилагателното heilig ‘свят’. В своя „Речник на индоевропейските институции“ Емил Бенвенист отбелязва изключителното значение на идеята за здравето в индоевропейските култури и езици. В тази връзка той отбелязва, че още в готски думата hails ‘здрав’ е имала значение на пожелание. Това той обяснява с факта, че физическата цялост е имала характерно религиозно значение. Този, който притежава физическа цялост, е в състояние сам да носи здраве. Да си невредим, това е щастие, което са пожелавали, и предсказание, което са очаквали. В тази съвършена невредимост са виждали божествена милост и свещен знак. Божеството по природа притежава този дар на невредимост, здраве и щастие и може да го дарява на хората, както във вид на телесно здраве, така и като предсказано богатство (Benveniste 1969 т. 2 : 43 и следв.). В английски от този корен произлиза health ‘здраве’, whole ‘цял’ и даже holy ‘свят’. В староисландската дума heil е засвидетелствано значението ‘добър знак’, а в съвременния исландски има глагол heilisa ‘поздравявам, желая здраве’. Още в старогермански е образувана производната дума *hailaga, която се среща в руническите надписи (Kluge 1975). В съвременните славянски езици стб. дума цѣловат има съответствия като бълг. целувам, рус. целовать, пол. сałować, блр. цалаваць, укр. цілувати , което днес означава ‘притискам устните си към устните (бузата, ръката и др.) на друг или към някакъв предмет в знак на любов, привързаност и уважение’. Интересното е, че в старобългарски език, в старобългарските паметници основното значение на този глагол е ‘поздравявам, приветствам’ – срв. Наша цѣловат  глѩще: радѹс, ц͠рю юдескъ (Мр. 15:18. Остр. ев.); ꙇ абье вьсь народъ вдѣвъше  ꙋжасѫ сѧ. пррштѫште цѣловаахѫ  – М Мк ; ꙇ носте вълагалшта на врѣтшта н сапогъ. ꙇ нкогоже на пѫт не цѣлꙋте – М Лк 10:4 З (Старобългарски речник т. 2, 2009: 1175). Среща се и вариантът цѣлꙑват със същото значение: въꙁложшѧ на нь съплетъше тръновъ вѣнець.  наѧшѧ цѣлъвате ꙇ ... – А Мк 15:18 (пак там с. 1178). Очевидно изконното значение на този глагол е било свързано с пожеланието да се съхранят целостта, невредимостта, здравето. Възможно е това да е ставало с целувка, като акт на предаване на собствената духовна сила, жизнена енергия и здраве. Съществуват някои изрази в славянските езици, чието тълкуване е в полза на подобна интерпретация. Чешкият етимолог Вацлав Махек посочва, че в чешки език при сбогуване за дълго се употребява изразът přání cělъ!, което означава ‘желая цялост’ или казано с други думи „връщай се невредим и нека нищо лошо да не ти се случи“. Вербалният поздрав е бил придружен от целувка. В полабски език е отбелязана формулата c’ol ‘наздраве!’, което може да се разглежда и като поздрав. А. В. Григориев и А.В. Орлова сравняват употребата в книжни контексти от християнския период на глаголите в руски целовать (стб. цѣловат) и лобзать (стб. лобъꙁат) „поздравявам с целувка, целувам, лаская“, при което отбелязват, че първият глагол не се употребява във фрагменти с ярко изразена чувствена семантика, но се използва при превода на гръцките глаголи, в чиято основа е идеята за свързване и принадлежност като ἀσπάζω (Григорьев, Орлова 2017: 158). Те предполагат, че при славяните дълго време се е пазило първоначалното индоевропейско значение на корена цѣлъ-, който сочи както на целостта и невредимостта на самия човек, така и на неговата свързаност и цялост с хората от близкия му кръг. Подобни семантични процеси според Григориев и Орлова се наблюдават в класическия гръцки език. В Античността поздравът, чийто компонент е целувката, е бил характерен за близки роднини. Идеята за близост отразява и първичната семантика на глагола целувам в гръцки: φιλέω — „принадлежа на някого/ на нещо“, „грижа се за някого от кръга на своите хора“> целувам. Не е учудващо, че именно с глагола φιλέω, а не, например с κῠνέω, чиято етимология е свързана със звука, издаван при целувка, се обозначава поздравът между близки хора от един кръг в библейски контексти. Така в книгата Битие се среща: „Лаван, чувайки за Яков сина на сестра си, изтича да го посрещне, прегърна го (περιλαβὼν) и го целуна (ἐφιλήσεν) и го въведе в дома си (Бит. 29: 13). Гигориев и Орлова отбелязват, че ἐφιλήσεν превежда еврейското nashaq в чиято основа е идеята за свързване и укрепване, което се съотнася и с идеята за „принадлежност към нещо, което е заложено в основата на φιλέω“. За юдеите целувката при среща е била уместна особено след дълга раздяла (Kittel, Friedrich 1973: 126). При глагола φιλέω по-нататък става семантична промяна, както в първичното, така и в следващите значения. Започва да се използва не само по отношение към „близкия кръг“, но и към този, който е избран – приятели, възлюбени и т.н. Подобна промяна е претърпял по всяка вероятност и глаголът цѣловат. Б. В. Фортсън (Fortson 2004: 322) обръща внимание на старопруската формула за наздравица „Kails! Pats kails!“ ‘Бъдете здрави! – И вие бъдете здрави!’, използвана на специални празнични трапези, която включва елемента кails – еквивалент на ‘цял, невредим, здрав’. Впрочем, в старобългарски се среща и съществителното цѣлованьѥ със значение ’поздрав, приветствие’: ꙋ͞слыша елсаветь цѣлованьѥ марно, вьꙁгра сѧ младънецъ въ рѣвѣ еѩ – М Лк М 1:29, З, А, СК. Така вероятно се е променяла първоначалната семантика на старобългарския глагол цѣловат, която се е съотнасяла не само с желанието за здраве, изцеление на близкия, родственика, любимия, но и с демонстрацията на идеята за свързване и цялост на членовете на семейството, рода, общината. И днес родителите целуват детето си не само, когато е болно, но и в моментите на общуване като израз на привързаност и любов, а също и в по-дълбинния смисъл във връзка със закрепването на родствените връзки. Вероятно първичното значение на глагола в езическия период дълго време е било актуално и затова с въвеждането на християнството става възможно използването му за обозначаване на поздрава, включително и духовния, християнски поздрав, който не предполага чувствен компонент или контекст. Впрочем, румънският език пази и до днес двете значения: Sărut mâna! или Sărumâna! е формула на поздрав или благодарност, но съществува и глаголът а săruta’целувам’. Румънската дума е свързана латинското salutare, от което е френското salut! „Здравей!“, итал. salutо! и т.н. Изобщо от дълбока древност споменаването на здравето при среща е характерно за индоевропейските езици. Към древните приветствия, които интегрират семантиката на здравето и живота, можем да отнесем старинната формула гои еси. Възникването на този стереотип можем да бъде отнесен наистина към дълбоката славянска древност. Не е регистриран в старобългарските паметници, които са писмени, но пък се среща в руските билини и народни приказки, т.е. текстове, които интегрират в някаква степен диалогичния устен дискурс. В състава на глагола *гоити (с редуване г ~ ж) влиза коренът на живея – стб. жт (санскр. gayas ’дом’, лит. . gīti, лат. dzit). Елементът гои има семантика, сродна на думата живея (стб. жт). Възникването на стереотипния израз може да бъде отнесено, най-вероятно, към праславянския период. Етимологичните речници свързват този рутинен поздрав с редица от етимони: лит. gajus ‚лесно заздравяващ‘, авест. gaya ‚живот‘, ‚времето на живот‘, укр. гоiти ‚исцелявам‘, пол. goić ‚лекувам, оздравявам, изцелявам‘, а също и пол. goić się ‚излекувам се‘; срхр. гоjити ‘отглеждам грижовно, възпитавам’, ‘угоявам’, гоjити се ‘ям, дебелея’, диал. gojit ‘угоявам’, но и ‘лекувам, оздравявам’, словен. gojíti ‘отглеждам грижовно, възпитавам, храня’, ст. чеш. hojiti sě ‘размножавам се, замествам’, чеш. hojiti ‘лекувам, изцелявам (за рана)’, hojit ‘лекувам, заздравявам’, слов. hojiť ‘лекувам, заздравявам, зараствам (за рана)’, hojiť sa ‘оздравявам, лекувам’, г. луж. hójić ‘лекувам, изцелявам’, д. луж. góiś ‘лекувам, врачувам’, ст. рус. гоити ‘оживявам, ободрявам, вдъхновявам’ (Срезневский I: 541). В съвременния български език гоя има значение ‘храня обилно, охранвам, правя дебел’, среща се също и гоя се ‘дебелея’. В диалектите обаче се пазят реликти от старинното първично значение, свързано със здравето и живота. В Югоизточна България в Чирпанско и Странджа се срещат префигираните облици загоя/загоявам със значение ‘лекувам, зараствам, заздравявам’ – Раната взе да загоява (Странджа, Станчев 1999: 73); Не слагай бинт, та да загои по-бързо ръката ти. (Чирпанско).

Възможно е, традиционният поздрав гой еси! първоначално да е бил пожелание, свързано с глагола гоити. Според М. Фасмер гой! означава „Бъди здрав!“ (Фасмер 1964, I: 427) и обикновено се използва при обръщение към някого. В руските народни приказки, песни и билини като поздрав към героя се среща изразът „Ой, ты, гой еси, добрый молодец!“ Днес този старинен поздрав със забравената дума гой изглежда като междуметие, но някога е имал определен и даже сакрален смисъл. Поздравът гой еси! по всяка вероятност е по-стар от приветствените формули с компонента здрав-. Думата гой при древните славяни изконно се е свързвала със здравето, живота и живителната сила. Императив от глагола гоити в поздравителната формула виждат Р. Н. Попов и Н. М. Шански (Попов 1976: 113–114; Шанский 1985: 191). Тя би трябвало да означава „Здравей!, Жив и здрав! или Жив да си!“. Дали бихме могли да смятаме гой за форма на повелително наклонение на глагола гоити? Граматичната аналогия не го изключва: (срв. гнот гно) и е логично да предположим, че става въпрос за двойката гот/ жт – го, организирана по същата схема като бт – бо, слт – сло, гнт – гно и гои в тази редица може да е отглаголно (съществително или прилагателно). Ако се отдели коренът гой ‘жив, живот’, то първоначално изразът Гой еси! е функционирал като етикетен въпрос, подобен на старинните поздрави-въпроси, за които стана дума по-горе. Н.С. Гребенщикова счита гой еси за именно образувание със семантика ‘Ти си здрав’. И наистина изразът престава да бъде безсмислен, ако си представим, че е редуциран въпрос, каквито впрочем са най-старите поздрави (Гребещикова 2004: 69).

Днешното контактоустановяващо междуметие в чешки ahoj, може би е свързано със старинния славянски поздрав. Според чешкия „Etymologický slovník jazyka českého a slovenského“ на В. Махек (Machek 1957) думата ahoj произлиза от английския морски поздрав, състоящ се от от непределителен член а и думата hoy, която означава малък брегови плавателен съд или дума, използвана от моряците за привличане на вниманието и като поздрав. Като имам предвид особеностите на чешкото възраждане, когато поети, писатели и духовни личности търсят възможно най-стари свидетелства за чешкото минало и култура, установявайки чешката идентичност и тъй като в чешки са налични изходните глаголи hojiti ‘лекувам, изцелявам (за рана)’, hojit ‘лекувам, заздравявам, зараствам’, очевидно свързани с изходното семантично ядро, включващо здравето и живота, си позволявам да изразя предположението, че зад чешкия поздрав ahoj се крие елементът гои от приветствената формула гои еси. Струва ми се неестествено за един континентален народ в страна, която няма излаз на море, най-употребяваният поздрав за встъпване в контакт да е английски морски поздрав.

Очевидно в поздравите се оглежда еволюцията на лингвокултурните общности. Първоначално те са насочени към обмен на когнитивна информация за физическото състояние на комуникантите, за наличието или отсъствието на агресивни намерения. На определен стадий от човешкото развитие се извършва ритуализация, която усложнява изразяването на добро отношение към срещнатия (другия). Заклинанието предхожда благопожеланието, а в по-късните времена за този акт се закрепва чисто етикетно съдържание. Тази еволюция се характеризира с интенционални изменения. Ако приемем, че в широк етимологичен смисъл поздравът е израз на разположение към адресата по повод на някакво събитие (среща, раздяла, празник и др.), дълбинните смисли, разкрити при етимологичния и етнокултурен анализ на приветствените рутинни формули, ни дават възможност да стигнем до заключения от ценностно-културен порядък., т.е. заключения за системата на духовните ценности и приоритети на днешните българи, руси, чехи, сърби, украинци, поляци, на славянската общност.

БИБЛИОГРАФИЯ

Български етимологичен речник т. 1, София 1971.

Грегорьев 2001: Григорьев А. В. Иудин поцелуй и иудино лобзанье // Русская речь. 2001. № 4. С. 93–97.

Григорьев, Орлова 2017: Григорьев, А.В. и ѝ.В. Орлова, К вопросу об исконной семантике глагола целовать у славян// Вестник славянских культур кн. 45, 2017, с. 156–162.

Колесов 1986: Колесов В.В. Мир человека в слове Древней Руси. – Л., 1986.

Крумова-Цветкова 2010: Крумова-Цветкова, Л. Българските благословии, пожелания и клетви, София, Емас, 2010.

Панчатантра, превод Й. Милев, изд. Народна младеж, София 1981.

Попов 1976: Попов, Р.Н. Фразеологизмы современного русского языка с архаичными значениями и формами слов. – М.: Наука, 1976.

Славянские древности. Этнолингвистический словарь: в 5 т. / под общ. ред. Н. И. Толстого. М.: Международные отношения, 2012. Т. 5. 736 с.

Срезневский 1912: Срезневский И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам: в 3 т. СПб.: Тип. Имп. АН, 1912. Т. 3. 996 с.

Станчев 1999: Станчев, Д. Речник на Странджанския говор, Делфин прес, Бургас 1999.

Старобългарски речник, т.I и т.II, Изд. Валентин Траянов, София 1999–2009 г.

Фасмер 1964: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. – М.: Прогресс, 1964 – 1973. – Т. I– IV.

Чернышева 2009: Чернышева М. И. Уходящие слова, ускользающие смыслы: монография. М.: МГУП, 2009. 196 с.

Шанский 1985: Шанский Н.М. В мире слов. Книга для учителя. – Изд. 3-е. – М.: Просвещение, 1985.

Этимологический словарь славянских языков: праславянский лексический фонд / под ред. О. Н. Трубачева. М.: Наука, 1979. Вып. 6, 223 с.

Benveniste 1969: Émile Benveniste, Le vocabulaire des institutions indo-européennes: économie, parenté, société, par v.II (pouvoir, droit, religion), Paris, 1969.

Chantraine 1980: Chantraine P. Dictionnaire étymologique grec. Histoire des mots. Paris: Editions Klincksieck, 1980. 1368 p.

Fortson 2004: Fortson B. W. Indo-European language and culture: an introduction. Oxford, Blackwell, 2004. 468 p.

Kluge 1975: Kluge, Fr. Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache, BerlinNew York, 1975.

Lehr-Splawinski, Polanski 1994: Lehr-Splawinski T., Polanski K. Slownik etymologiczny jezyka Drzewian Polabskich. Wroclaw; Warszawa; Kraków: Energeia, 1994. Z. 6. 205 s.

Machek 1957: Machek V. Etymologický slovník jazyka českého a slovenského. Praha: Československá Akad. Vĕd, 1957. 627 с.

Słownik języka polskiego / red. W. Doroszewski. Warszawa, 1958. T. I. 1260 s.

Whitaker 1995: Whitaker R. Revised BDB Hebrew-English Lexicon. Philadelphia, 1995.