Един от водещите стремежи на журналистите е да представят новини, които вълнуват и предизвикват аудиторията, да разказват истории, които въздействат върху хората. Безспорно една от причините за този стремеж е необходимостта от привличане на повече читатели и зрители. По-големият трафик на един информационен сайт гарантира повече рекламодатели, а оттам и повече приходи за медията. Често обаче в преследването на кликове се забравят етичните норми, които журналистите трябва да съблюдават. Границата между обективното представяне на действителността и манипулацията е много тънка. Най-лесното средство за изкривяване на истината са думите. Именно техният подбор може да промени смисъла на една новина, да акцентира върху конкретен нюанс, да затвърди дадена позиция.
Информативната функция на новините предполага употреба на неутрална лексика, която не съдържа конотатативни нюанси. Изразяването на отношение е присъщо на жанровете коментар и анализ. При новината употребата на експресивни думи е признак за заемане на позиция и опит за манипулиране на общественото мнение. В редица информационни сайтове се наблюдава тенденцията да се смесват жанровете новина, от една страна, и коментар и анализ, от друга.
Все по-често в онлайн медиите се среща засилена употреба на агресивна лексика. Изразяването на негативно отношение към обществено популярна личност може да промени отношението на аудиторията към нея. Онлайн потребителите се сблъскват с: ,,тоталното доминиране на отрицателната експресия, налагането на един еднопосочно отрицателен емоционално-оценъчен конотативен ореол върху всички обществено-политически, институционални и икономически теми и проблеми“ (Замбова 2000: 149).
В средата на миналата година вниманието на читателите беше привлечено от една тема, а именно – нападките на Николай Бареков към журналистката Ана Цолова. В една от информационните онлайн медии темата е представена по следния начин: ,,Бареков разкова Цолова, сравни я с кредитен милионер“ (blitz.bg, 18.08.2017); ,,Бареков попиля Цолова за баровската ѝ къща в Драгалевци, кючека и корупцията“ (blitz.bg, 21.08.2017). В разгледаните заглавия впечатление прави употребата на глаголи с подчертано агресивна конотация (разкова; попиля). Ден по-късно друга онлайн медия публикува сходно заглавие: ,,Николай Бареков попиля Ани Цолова“ (razkritia.com, 22.08.2017). Нападките на Николай Бареков към Ана Цолова са представени в друг сайт по следния начин: ,,ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Бареков с нов удар по Ани Цолова! Евродепутатът подпука водещата за кризисния пиар с дядовите ѝ имоти и я нарече Символ на корупцията“ (pik. bg, 18.08.2017). След маркера за актуалност (ексклузивно) следва агресивната лексика (удар; подпука).
Подобна лексика са използвали онлайн журналистите при съобщаването на друга новина: ,,Деси Атанасова попиля Нинова с разкритие! Нежното острие на ГЕРБ размаха документ от Цацаров, който доказвал нещо много важно“ (blitz.bg, 30.11.2017). Негативната конотация в използваните глаголи (попиля, размаха) отново е налице. Във второто изречение от това заглавие е употребен епитет (нежното острие), като по този начин се прибавят допълнителни характеристики към обществената личност, за която се говори: ,,определения, които имат субективна и емоционална стойност, се наричат художествени определения или епитети“ (Брезински 2001: 85). Този епитет се използва и в други заглавия на същата медия: ,,Първо в БЛИЦ! По тъмна доба нежното острие на ГЕРБ Деси Атанасова отправи странно предизвикателство на Нинова“ (blitz.bg, 05.12.2017).
Обществените личности често получават епитети. Пример в това отношение са следващите заглавия: ,,Желязната“ Нинова: Заплашват я, а тя не иска охрана.
Бивш кандидат-президент опитал да нахлуе на „Позитано“ 20 (mediapool.bg, 29.11.2017). Тук открито се иронизира смелостта на политическа фигура. В друг информационен сайт вниманието на читателите отново е привлечено от употребения епитет в началото на заглавието: ,,Министър „Постна пица“ „ритна“ Борисов в кокалчето: Каквито и магистрали да строиш, няма да се върнат хората… но го похвали за…“ (bnews.bg, 04.12.2017). При този епитет е необходимо читателите да са запознати с работата на Симеон Дянков, за да могат да направят връзка между използвания епитет и личността, за която се отнася.
Използването на епитети при назоваването на обществени личности се доближава до поставянето на прякори. Разликата е, че прякорите се изменят сравнително рядко, докато епитетите могат да се променят всекидневно:
,,Един от основните похвати на журналистическите коментари е назоваването на политиците по прякори. Това показва ангажираността на автора и в същото време маркира познания от кухнята на събитията“ (Виденов 1998: 316). Важно е да се направи уточнение, че приведените в тази статия примери са от жанра на новината.
Враждебност се открива и в следващото заглавие: ,,Валери Симеонов готви нова голяма секира за Слънчака: В петък и събота съм свободен вечерта...“ (blitz.bg, 16.08.2017). Тук освен агресивното сравнение (секира) се среща употреба и на жаргонна лексика (Слънчака вместо Слънчев бряг).
,,Жельо Бойчев се разфуча в парламента, беснее заради бюджета!“ (blitz.bg, 29.11.2017г.). В това заглавие експресивната лексика отново е концентрирана в глаголните форми (се разфуча, беснее).
Често при изграждането на материалите си журналистите прибягват до употреба на пейоративна лексика. Сред обичайните практики е поставянето на етикети и правенето на квалификации, които се отнасят до политиците: ,,ЕКСКЛУЗИВНО! Татяна Дончева помпа мускули срещу правителството и Цацаров! Устатата юристка атакува промените в НПК, дръпна конско на водещата“ (pik.bg, 17.08.2017). В това заглавие впечатление прави епитетът (устатата юристка), който има пейоративен оттенък. Образността се допълва от употребените метафори (помпа мускули, дръпна конско).
Подигравателно отношение прозира и в изграждането на следната новина: ,,Ще позволим ли на синодалните старци да извършат национално предателство? Македонската православна църква (МПЦ) ще бъде призната. От начина, по който се случи това, ще зависи нейният характер во веки веков!“ (factor.bg, 22.11.2017). Епитетът, който е използван (синодалните старци), безспорно говори за омаловажаване и подценяване на авторитета на висшите духовни лица в България.
Понякога негативното говорене на журналистите стига до крайности: ,,Булгартабак“ зашлеви звучна плесница върху манипулаторите! Прокопиев и Пинокио в паника, малобройните им идиотизирани фенове в интернет започнаха да обиждат и „убиват“ тютюноработниците“ (blitz.bg, 06.12.2017). Тук отново се наблюдава преднамерено създаване на негативно отношение към конкретни обществени личности (манипулаторите). В подзаглавието авторът на статията продължава с квалификациите (Христо Иванов е назован Пинокио, като този епитет следва да отпраща към неговата предполагаема склонност да лъже). Наслагването на негативна конотация не спира дотук. Следва нападка към привържениците на Иво Прокопиев и Христо Иванов (идиотизирани фенове). Същият епитет по адрес на Христо Иванов е използван и в друг сайт: ,, Пинокио обслужи олигархията с „Да(й), България“, сее лъжи“ (planbe.bg, 01.12.2017). Разликата, която може да се открои в двете заглавия, е фактът, че второто е поместено в рубриката Анализи и позиции. От една страна, това позволява на журналиста изразяване на лично мнение, но в същото време задава посоката, в която читателят трябва да чете статията. А именно – като позиция на даден журналист, а не като общовалидна истина.
Негативното говорене на онлайн медиите не подминава и чуждите политици. Чрез избора на езикови изразни средства журналистите се усъмняват, опровергават или осмиват новините от обществения и политически живот. Сред характерните особености на популярната преса са: ,,хиперболата и сензацията, предпочитанието към клюката, компроматите и скандала, некоректното отношение към личности и институции“ (Замбова 2000: 62). Онлайн медиите не правят изключение. Иронията, която присъства в журналистическата реч, може да бъде илюстрирана в следните заглавия: ,,Меркел кляка пред социалдемократите“ (bnews.bg, 27.11.2017); ,,Шулц клекна, а Германия може и да излезе от политическата криза. Ръководството на СДПГ реши да преговаря за коалиция с блока на Меркел Мартин Шулц“ (blitz.bg, 27.11.2017). Двете заглавия са публикувани в един и същи ден, в два информационни сайта. Вниманието на читателите безспорно се насочва към глагола, който се повтаря и в двете заглавия (кляка). В речника на българския език на БАН е посочено следното значение на този глагол при преносна, разговорна употреба: ,,Отстъпвам обикн. поради принуда пред нечие желание или сила; предавам се.“ (Чолакова, ред. 1993: 528). По-интересен е фактът, че двете новини си противоречат. В едната се съобщава, че Ангела Меркел е отстъпила пред партията на социалдемократите. Другата публикация опровергава това, като твърди, че развоят на събитията е точно обратен: в нея Мартин Шулц отстъпва пред партията на Ангела Меркел. Любопитното тук е, че в тези противоположни новини са употребени сходни езикови средства. Във второто изречение от второто заглавие има и синтактична грешка. Поставянето на името на Шулц в края на изречението може да подведе читателите, които не са запознати с лидерите на немските политически партии. Вероятно подобна грешка при изграждането на заглавието е следствие на пропуск при редактирането на материала.
Сред стилистичните похвати, които се срещат в журналистическия изказ, са фразеологизмите: ,,на лингвистично равнище конкретните езикови единици, в които непосредствено се реализира съчетанието на тези две свойства (експресия и стандарт), са фразеологизмите и неслучайно те са толкова типични за журналистическия дискурс.“ (Замбова 2000: 90–91). ,,ГОРЕЩА ИНТРИГА! БСП с нов удар по ГЕРБ! От „Позитано“ 20 сипят огън и жупел по кабинета“ (pik.bg, 17.08.2017). В това заглавие е употребен фразеологизъм (сипят огън и жупел). Този фразеологизъм има подчертано отрицателна конотация: ,,Отправям най-остри, най-груби думи или обвинения срещу някого, нападам някого най-остро, най-яростно“ (Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1975: 293). Следва употреба на експресивно натоварената дума удар.
Агресивната лексика присъства и в следващото заглавие: ,,Славчо Велков и Марешки се хванаха за гушите заради трите прасета, тримата идиоти и тримата глупаци“ (pik.bg, 30.11.2017г.). Използваният тук фразеологизъм (се хванаха за гушите) се среща и в други заглавия на същата медия: ,,ПЪРВО В ПИК TV! ГЕРБ и БСП се хванаха за гушите заради Борисов! Няма да има кръстосан разпит на премиера за замесените в наркотрафик и купуване на гласове“ (pik.bg, 15.11.2017г.); ,,ЛУД СКАНДАЛ В ПАРЛАМЕНТА! Депутатите се хванаха за гушите заради подслушванията, Данаил Кирилов отхвърли доклада на Бойко Рашков“ (pik.bg, 06.12.2017г.). Този фразеологизъм се използва и от друга онлайн медия: ,, Ексклузивно! ДПС и Патриотите се хванаха за гушите! Обидното обръщение „еничари“ взриви парламента“ (petel. bg, 29.11.2017г.). Тук враждебността е подсилена и с експресивен глагол във второто изречение (взриви).
Думите са най-силното оръжие. Но е важно на кого е поверено това оръжие. В случая със средствата за масова комуникация това са журналистите. Те използват думите, за да разкажат, коментират, анализират събитията от света около нас. Често обаче се срещат журналистически материали, които използват думите, за да нападат, злепоставят, осмиват хора и теми от обществената действителност: ,,В борбата за читатели журналистите не подбират средствата и не се замислят дълго дали са изобщо допустими. Нещо повече: атрактивно е именно недопустимото, неприетото, нетрадиционното“ (Виденов 1998: 305).
След направения преглед на новини, публикувани в български онлайн медии, могат да се направят няколко заключения. Употребата на агресивна лексика е често срещано явление в голяма част от информационните сайтове. Впечатление прави, че враждебното говорене се постига с употреба на негативни глаголи. Това е така, тъй като глаголите създават по-голяма действеност на изложението, правят журналистическия изказ по-динамичен. От друга страна, журналистите често прибягват до лепенето на етикети при говоренето за обществените личности и институции. Това неминуемо води до уронването на престижа на хората, за които се говори. Важно е да се отбележи, че всяка медия създава свой собствен език, с който представя събитията и новините около нас. Често се налагат конкретни епитети, които се употребяват, когато се говори за даден политик. Това противоречи на схващането на езиковедите, че ,,мястото на украсяващите епитети в журналистическата практика може да се търси само в художествения очерк, в литературната скица, понякога във фейлетона или памфлета“ (Брезински 2001: 86) Оказва се, че езикът на омразата се е превърнал в неизменна част от средствата за привличане на внимание в журналистиката.
Важна тема, която привлича вниманието на все повече изследователи, е въпросът, къде е границата на добрия тон в журналистиката. Коя статия умело използва богатите изразни средства на българския език, за да направи изложението по-плътно и интересно, и коя има за цел да подрони авторитета на обществените личности и институции, като си служи с експресивни изразни средства? Границата може да бъде много тънка. И все пак в добрия и коректен журналистически тон не би следвало да присъстват агресивна лексика, вулгаризми, пейоративна лексика – изразни средства, които са част от ниския слой на българската езикова система.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 2001: Брезински, С. Журналистическа стилистика. Шумен: Издателско-полиграфически комплекс ,,Юнона“, 2001.
Виденов 1998: Виденов, М. Динамични процеси в езика на съвременните български масмедии. – В: Българско медиазнание. Енциклопедично издание за медианаука и медиапублицистика, Том II. София: Балканмедиа, 1998.
Замбова 2000: Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата. София: Сема РШ, 2000.
Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1975: Ничева, К., Спасова-Михайлова, С., Чолакова, Кр. Фразеологичен речник на българския език. Том II. София: Издателство на БАН, 1975.
Чолакова, ред. 1993: Речник на българския език. Том 7. Гл. ред. Кр. Чолакова. София: Издателство на БАН, 1993.
