1. Не е изненадващо дори филолози да повдигат въпроси относно наличието или отсъствието на скрити деривационно-етимологични зависимости между думи в нашия език. Оправдано е например човек да се запита в какво се изразява интуитивно долавяната взаимовръзка между съществителното име юзда и глагола обуздавам? В своя етимологически и правописен речник на българския език Ст. Младенов отбелязва, че думата юзда се използва вместо по-старата узда, пряк наследник на стбълг. ѹꙁда (с праславянска реконструкция *ōus-dhā- ‘що се туря в устата’). Иначе казано, съвременният гласеж юзда е получен чрез така нареченото прейотуване на остарелия облик узда (срв. аналогично ябълка от стбълг. ꙗблъко покрай аблъко).
С помощта на представката раз- от юзда е образуван модерен глагол разюздвам се с адективирано минало страдателно причастие разюздан ‘разпасан, безпътен’, но първичната основа се пази в обуздавам – по-старинна префиксация с представката об-. Всъщност, доколкото глаголи *юздвам се и *уздавам не съществуват, то както при разюздвам се, така и при обуздавам терминът префигиране е употребен условно. При тях в действителност е приложен циркумфиксният словообразувателен похват, състоящ се в съчетаването на представка и на глаголно окончание с (основата на) съществително име, срв. аналогичното образуване на глаголите закотвям или заробвам непосредствено от съществителните имена котва и роб.
2. Като остаряла и диалектна дума многотомният академичен Речник на българския език квалифицира кьошк ‘предна, отворена, покрита част на къщата; лятна къща извън града, обикновено в лозе; покрита беседка, павилион’. Чрез тур. köşk ‘летен дворец, вила; павилион’ тя води началото си от перс. kūşk ‘палата; голяма къща с градина в края на града; павилион’. От турски ориентализмът е преминал не само във всички балкански езици, но чрез италиански и френски е източник и на англ. kiosk ‘павилион; вестникарска будка; телефонна кабина’. В Речника на новите думи в българския език (с автори Е. Пернишка, Д. Благоева, С. Колковска) англицизмът е регистриран у нас със съвсем модерно значение: киоск ‘терминал, разположен на обществено място (на летища, гари, в учреждения и др.), който осигурява достъп до определена информация, представена на компютърен екран’ като етимологичен дублет на кьошк.
3. Една от най-новите английски заемки в български е изразът копи-пейст, отразяващ английския copy and paste, който се състои от две заповедни глаголни форми и означава „прекопирай и прехвърли“. Отнася се за текст или част от текст обикновено в Интернет, от който някой пишещ се възползва, без да цитира автора му. Всъщност за за това неправомерно деяние също важи старата максима, че под слънцето няма нищо ново. Тъй като по същество става въпрос за кражба на чужда интелектуална собственост, за такъв вид кражба в нашия език отдавна имаме цяло словообразувателно гнездо, съдържащо както заемки, така и оформени от тях домашни думи. Най-използвани са глаголът плагиатствам ‘присвоявам си чужда интелектуална собственост’ с производните плагиатстване и плагиатство. Автентичен латински облик има означението за лицето, извършило плагиатство, а именно плагиатор, то обаче е претърпяло съществена семантична метаморфоза, понеже древните римляни наричали плагиатори крадците на чужди роби или на деца, което впоследствие продавали. Успоредно с plagiator в латински със същото значение функционирало деятелното име plagiarius, което на френска почва придобило гласеж plagiaire, но със съвременния смисъл на плагиатор. За самото действие плагиатстване във френски била образувана думата plagiat, която в релатинизиран гласеж дала началото на нем. Plagiat и рус. плагиат, а оттам и на бълг. плагиат. Проблемът е, че в нашата езикова практика този латинизъм се използва нееднозначно и от това възникват предпоставки за недоразумения. По френски, немски и руски образец у нас плагиат се употребява синонимно на плагиатство и плагиатстване.
От друга страна, по примера на лексикални структури като делегат, депутат, кандидат, ренегат думата плагиат се среща в относително широка употреба като деятелно име със значение ‘човек, който извършва плагиатство’. По този начин тя се е превърнала в конкурент на плагиатор и е намерила място дори в многотомния академичен Речник на българския език. Но освен това в речници на чуждите думи се привежда и трето значение на плагиат, развило се под влияние на двузначността на нем. Plagiat, а именно като означение не само за действието, но и за продукта, възникнал в резултат на плагиатстването. И тъй като в български друго резултативно означение с глаголна база плагиатствам няма, то на термина плагиат в смисъл на последица от плагиатстването би могло да се признае право на легално съществуване. С това предметно значение плагиат ще се запази в словообразувателната парадигма на глагола плагиатствам наред с отглаголните имена плагиатство / плагиатстване и с деятелното име плагиатор.
На този фон като пример за сериозна словообразувателна асиметрия при оформянето на коментираната парадигма и като евентуален източник на комуникационни несъобразности може да се посочи английският език. Латинското деятелно име plagiarius било застъпено в остарелия англицизъм plagiary ‘крадец’, от чиято основа са оформени производните plagiarise ‘плагиатствам’, plagiarist ‘плагиатор’, plagiarism ‘плагиатство’, тоест фактически с нито едно формално съответствие в български, руски, немски и френски.
Що се отнася до по-пълната етимология на латинизма plagium ‘кражба на чужди роби’, е редно да се добави, че той – общо взето – се смята за застъпник на гърцизма πλάγιον ‘кражба’, форма за среден род на прилагателното πλάγιος ‘наклонен, изкривен; нечестен, коварен, лукав’, което като съществително означавало ‘измамник, мошеник’. По-рядко в етимологичните справочници като изходна база се определя латинското същестително plaga ‘примка, ловна мрежа’, което като че ли приляга по-добре към изконната ловна семантика на латинизма plagium ‘кражба на хора’.
4. Името на кристаловидния бледозелен, бял или жълт полускъпоценен камък берил е възприето от международната минералогична терминология, в която чрез лат. beryllus се опира на гръц. βήρυλλος. В Гърция минералът бил внесен от Индия ведно с наименованието си vēruliya, получено с метатеза от по-старо vēluriya, в което вероятно се отразява името на дравидския град Белур.
Покрай употребата на шлифования прозрачен минерал за направа на прозорчета по стените на мощехранителници и дарохранителници били установени неговите оптически свойства и така през 1300 г. се стигнало до използването му за изработване на първите очила. Свидетелство за това е фактът, че в съвременния немски език от средновисоконемското му име b(e)rille са се оформили две означения със статус на етимологични дублети: Beryll ‘берил’ и Brille ‘очила’. От друга страна, с персийско посредничество думата проникнала в турския език с облик billûr ‘кристал’, към който възлиза остарялата, днес диалектна заемка билюр ‘кристал; (чаша от) кристално стъкло; стъклено топче (в Русе, Разград); зрителна тръба’. По името на минерала берил бил назован химичният елемент берилий, който се добива от берил, хризоберил и др.
С руско и немско посредничество в български е проникнало прилагателното брилянтен ‘бляскав’, застъпващо френското brillant букв. ‘блестящ’. То представлява лексикализация на сегашното деятелно причастие на глагола briller ‘блестя’, зает от италианския brillare, който в смисъл ‘блестя като берил’ етимологически бива възвеждан към името на берила. През 1900 г. френският парфюмерист Едуар Пино представил ва Парижкото изложение козметичен крем, придаващ на косата лъскавина. С оглед на това негово свойство и въз основа на френското прилагателно brillant ‘блестящ’ той го нарекъл Brillantine, с което продуктът е известен до днес и в България – брилянтин.
5. В конкурса на радио „Дарик“ за 25 най-хубави български думи от м. декември 2017 година място намери и вълшебната думичка благодаря, на чието редовно използване майките отрано приучват деца си. От морфологично гледище тя застъпва първо лице ед. ч. на глагол за изразяване на признателност, който редом със славянския хвалт се e появил в старобългарски – благодарт като превод на гръцкия ευχαριστώ букв. ‘благодаря’. Негова първа съставка е префиксоидът ευ- ‘добро-, благо-’, съдържащ се в много други калки главно с религиозно съдържание: благоговение, благополучие, благовоние, благоволение, благовестие (последното като калкиран синоним на заемката евангелие). Втората съставка на гърцизма ευχαριστώ е сродна с глагола χαρίζω ‘дарявам, подарявам’, източник впрочем на заетия харизвам. Освен това в съвременния български език следа от гръцката църковна терминология е евхаристия като означение за обреда приемане на светото причастие. Конкурентните старобългарски образувания с добро- добродарьствт, добродарьствьнъ, добродарѥ са отстъпили изцяло място на благодаря, благодарствен, благодарност. По-долу ще бъдат представени съответствия на нашия глагол благодаря в повечето европейски и някои азиатски езици.
Старобългарският глагол благодарт е източник на руския благодарить, употребяван с винителна рекция: я благодарю вас ‘благодаря ви’. Благодарност обаче в руски обикновено се изразява с думичката спасибо. Тя е възникнала чрез срастване и съкращаване на израза спаси Бог в смисъл ‘Бог да ви пази’ (срв. българския поздрав помози Бог). Иначе казано, в руски спасибо и укр. спасибi се е получило деформиране с резултат, сходен на англ. goodbye ‘довиждане’, преформено по народна етимология от по-старо God be with ye ‘Бог да бъде с вас’.
В западнославянските езици благодарността се изразява по по-друг начин: на полски се казва dziękuję (bardzo) ‘благодаря (много)’, на словашки ďakujem (veľmi pekne), на чешки děkuji (pěkně). Формалната близост на глаголите в трите езика фактически е свидетелство за това, че в основата им е залегнал немският глагол с инфинитив danken и първо лице ед.ч. danke ‘благодаря’. Често към тази глаголна форма се добавя адвербиално употребеното прилагателно schön букв. ‘хубаво’. Тази част от немската конструкция се възпроизвежда не само в чешки и словашки с pěkně / pekne, но и в унгарски köszönöm szépen, в сръбски и хърватски хфала лепо – все със значение дословно ‘благодаря хубаво’.
Немският глагол danken ‘благодаря’ е старинно производно от съществителното Dank ‘благодарност’, което също се използва за изказване на благодарност. Те имат генетично тъждествени и сходно звучащи съответствия във всички германски езици, например нидерл. danken и dank, в английски глаголът е thank, а съществителното се използва в мн. ч. thanks (a lot). Съществителното се съдържа и в наименованието на северноамериканско-канадския празник Thanks giving day ‘ден на благодарността’. В германските по произход скандинавски езици глаголът и думата звучат [tak], напр. швед. tack (så mycket) ‘благодаря (много)’. Любопитно е, че на благодарене в магазин с tack продавачът отговаря tack tack. Прието е германското съществително за изразяване на благодарност да се извежда етимологично от глагола, означаващ ‘мисля’, тоест немския denken, английския think и т.н. При това семантичното развитие на самото абстрактно съществително е протекло от мисълта, спомена за извършено благодеяние към израз на благодарност, признателност.
За поблагодаряване съседният на северните германски езици фински език има свое автохтонно изразно средство: глагол с инфинитив kiittää ‘изказвам благодарност’, като в смисъл на ‘благодаря’ се използва и съществителното kiitos или съчетанията kiitoksia paljon / paljon kiitoksia букв. ‘много благодарности’.
В латински съществували различни изразни средства за изказване на благодарност, но най-вече чрез глагола gratulor gratulari ‘поздравявам; радостно благодаря’ и съществителното gratia ‘благодарност’, gratias agere ‘поблагодарявам’. Съществителното gratia с аналогична функция се е запазило в испански и италиански: исп. muchas gracias, итал. grazie tante букв. ‘много благодарности’. В португалски се използва миналото причастие obrigado / obrigada ‘задължен; благодарен; задължена; благодарна’ на глагола obrigar ‘задължавам, принуждавам’ (унаследен от латинския obligo obligare ‘завързвам; обвързвам, задължавам’). Иначе казано, на португалски мъж благодари с muito obrigado ‘много съм благодарен, задължен’, а жена – с muita obrigada.
Общоупотребяваната френска дума за изказване на благодарност merci е широко разпространена и в български. В книжката си „Из живота на думите“ (София, 1975) нашият уважаван езиковед и лексикограф Стефан Илчев коментира паралелната употреба на благодаря и мерси у нас, като илюстрира популярността на галицизма мерси с един анекдот от времето на Първата световна война. На т.нар. Южен или Солунски фронт двама български войници пленили ранен французин, повели го към нашите позиции и по пътя единият дори му дал да пие вода от манерката си. Французинът учтиво поблагодарил с Merci, което изумило българите. „Брях!“ – възкликнали те. – „Кога го пленихме, кога научи български...“
В основата на френската дума merci лежи друг латинизъм: merces, вин.п. mercedem ‘заплата, награда; възмездие’, а в средновековния латински също ‘милост, пощада’. С последното си значение, разширено до ‘благодарност’, съществителното merci се запазило във френски и легнало в основата на остарелия глагол mercier ‘изразявам благодарност’, изместен впоследствие от префигирания remercier ‘благодаря’. По свой начин румънският език, източноромански наследник също на латинския, оформил глагол за изказване на благодарност. В първо лице ед.ч. той звучи mulţumesc ‘благодаря’ и е възникнал от поздравителния израз (la) mulţi ani ‘за много години’, който адаптира латинския ad multos annos със същото значение.
След като вече беше отбелязано как се благодари на български, гръцки и румънски, редно е към тях да се добави албанският като четвърти балкански език. По устно съобщение от проф. Петя Асенова в него се използва изразът të falem nderit, който означава буквално ‘дарявам ти чест, отдавам ти чест’ и е в унисон с обстоятелството, че за албанците честта е основна морална категория.
Бърз поглед в духа на настоящото изложение се полага на ситуацията в турския език. В него съществителното teşekkür означава ‘благодарене, благодарност’ и освен самостоятелната употреба на множествената му форма teşekkürler ‘благодарности’ то се използва в съчетание с глагола etmek ‘правя’, тоест teşekkür ederim ‘благодаря’ (букв. ‘правя, отправям благодарност’). Както тур. teşekkür, така и персийското му съответствие tashakkor ‘благодаря’ застъпват арабизма tashakkur ‘благодарност’ с база shukr ‘благодаря’. Този облик от своя страна е източник на тур. şükür ‘благодарност; слава’ в израза şükür etmek ‘благодаря’. От турцизма şükür води впрочем началото си и българският разговорен възклик шукер ‘слава Богу, най-после’.
Накрая в допълнение към европейската картина за изразяване на благодарност заслужава да бъдат добавени няколко екзотизма от Далечния изток: в японски – arigato gozaimasu (с база arigatai ‘добър, полезен’ и общ смисъл ‘ценно, полезно ще ми е’), в китайски – xièxìe (произнасяно [сиèсиè] и означаващо ‘словесен поклон’), в монголски – баярлалаа букв. ‘зарадвах се’, в корейски kamsahamnida букв. ‘правя благодарност’, в хинди – dhányavad и в урду shukriyá. За любезното им представяне дължа благодарност на специалистите от Центъра за източни езици и култури при Софийския университет „Св. Климент Охридски.“
