Чарлз Симик е американски поет и есеист от сръбски произход. Роден в Белград през 1938 г. и напуснал Югославия на 16 години, Симик започва да се занима с поезия няколко години, след като се установява и получава своето образование в САЩ. Пише на английски език и много скоро се превръща не само в голям американски поет, но и в поет от световна величина, издал повече от четиридесет книги с поезия и есеистика. Симик е и носител на много международни награди, сред които наградата „Пулицер“ за поезия през 1990 г. и наградата на Академията на американските поети (2000), превеждан е и на множество езици.
Но как всъщност е правилно да се превежда на български език фамилното име на този голям поет?
В традицията на преводите на български език съществуват два варианта – Чарлз Симик и Чарлз Симич. Изданията, които са заложили на версията Симик, са следните – книгата Американски поети, където поетът е нареден до представители на американската поезия като Уолт Уитмън, Емили Дикинсън, Лангстън Хюз, Робърт Фрост, Едуард Къмингс и т.н. (подбор и превод на Леда Милева). В антологията Пир след тайната вечеря (излязла през 1989 г.), събрала съвременни американски поети, Чарлз Симик фигурира със стихове в превод на Вл. Трендафилов. През 2005 и 2006 г. издателствата „Имеон“ и „Литавра“ издават две книги на Симик, наречени Errato и Муха в супата. В същото време множество електронни издания залагат на варианта Симич. И това може да се наблюдава в сайтовете Liternet (в превод от английски от Пейчо Кънев и Веселин Веселинов), Открита литература (поезия в превод от английски Пейчо Кънев и есеистика в превод от сръбски език Людмила Миндова), както и в преводи в изданието Либерален преглед. В своите интервюта за български издания (например това на Симеон Гаспаров за вестник „Труд“ на 14 юни 2008 г. или пък интервюто в „Дневник“ от 16 април 2008 г. поетът също е представен като Симич. В множество периодични издания като например вестник „Култура“ и „Литературен вестник“ поетът е споменаван по-често с името Симич, отколкото Симик.
Дилемата на преводача е кое от двете имена на избере. При личните имена различните варианти при превеждането им на български се дължат предимно на разликите между транскрипция и транслитерация. Съществуват лични имена, при които имаме дори и три варианта на изписване на български (напр. Хана Аренд, Хана Арент и Хана Арендт). В случая на Симик/Симич разликите се дължат на знанието на преводачите за неговия сръбски произход, начина, по който е прието да се транскрибират сръбските фамилни имена (-ич), както и вече придобитата известност именно с това име при немалко преводи на български език. В полза на името Симик натежават фактите, че поетът сам е променил името си при напускането на Югославия от Душан Симич на Charles Simic, на английски фамилията му се произнася като Симик и е придобил световна известност по този начин.
