Повече от век и половина след появата му класическият роман срещу робството на Хариет Бийчър Стоу остава силно интригуваща творба, четена в колежи, гимназиални класове и курсове, занимаващи се с литература, история, както и с въпросите на расата и пола. Чичо-Томовата колиба (1852) е уникално художествено произведение не само за американската, но и за световната литература, преведено на повече от шестдесет езика. Това не е обикновено повествование за няколко герои, обединени от робската си съдба, а енциклопедия на живота на негрите[1] от средата на XIX в. с описания на природата и негърската религия и бит в цялата им конкретност и специфичен колорит. Появяват се мнения за писателката, че е „разклатила света“, след като тя е първата, създала американски роман с главни действащи лица чернокожи.
Интертекстуалността на книгата допринася тя да остане в световната класика – освен библейските препратки и цитатите на американски и английски поети и класици на словото тук са визирани и цитирани много държавници, политици и доказани в своята област професионалисти. Интелектуално-политическият контекст е в крак с времето си, но той също така се разширява във времето и пространството, поради което звучи актуално и днес. Писателката не спира да изследва факти и събития, свързани с робите, и издава A Key to Uncle Tom‘s Cabin (1853), както и друг роман срещу робството Dred, A Tale of the Great Dismal Swamp (1856). За петдесет години творческа дейност тя пише около 40 книги, между които исторически романи, репортажи за пътуването си до Европа, автобиографични повествования и др. Самият прототип на главния герой – Джосая Хенсън – също издава книга със спомени и случки от необикновения си живот. На български език обаче нито една от тях не е преведена.
Сложната проблематика в Чичо-Томовата колиба бива интерпретирана посредством сантименталистки подход, преплетен с реалистическите и романтически моменти на изображение. След първоначалния ентусиазъм около приемането на книгата от ХIХ и началото на ХХ в. в САЩ следват по-трезви разсъждения. „Чичо-Томовата колиба не е плод на хладно рационално размишление. Книгата е написана темпераментно и с топло писателско чувство“ (Фолкнер 1985: 389). За поколенията през ХХ в. романът на Стоу зазвучава по различен начин и постепенно започва да се възприема като част от детската класическа литература. Основната причина е появата на много съкратени, преразказани и адаптирани за деца версии. Въпреки това е определяна като „книга без възраст“, която винаги се е посрещала и чела с голям интерес (Станчева 1991: 15). Българската рецепция на преводите на романа не е много по-различна. Основният проблем на преводите от миналия век е, че текстът заживява на българска почва вече класифициран като детски и това спомага за възприемането му, но се пренебрегва близостта с оригинала. За да се преведе такова произведение, се изискват не само дар слово и отлично познаване на езика и бита, но и огромна обща култура, включително твърде задълбочени специфични познания в различни области. Нито един от българските преводи на Чичо-Томовата колиба не е лишен от грешки и недостатъци, но непростимо остава посегателството върху текста по времето на социалистическия реализъм. А след като са подкопани темелите на оригиналния текст, става изключително лесно да се изманипулира рецепцията на романа.
Хариет Б. Стоу поставя акцент върху колибата – „притежание“ на роба Том – още със заглавието на романа. Тя въвежда главния си герой като „патриарх“ на семейството и на другите роби, които се събират редовно в неговата колиба на домашни богослужения. Разкрива атмосферата в живота на негрите извън трудовото им битие, изобразявайки Том с най-голямата опора в неговия живот – християнската религия, вкоренена в семейната вяра. Четвърта глава заема особено важно място в романа, тъй като колибата се оказва центърът, от който тръгват различните сюжетни линии и който ги държи и притегля отново към себе си. Фактът, че в колибата се провеждат религиозни събрания, е предаден подробно само в първите преводи от XIX в. с описание на начина, по който се събират негрите в дома на Чичо Том, как се подкрепят един друг и се покланят заедно на Създателя[2]. Преводите на романа от ХХ в., особено издаваните по социалистическо време, не само са съкратили тази най-важна част от главата, а са постигнали иронично отношение към вярата на героите.
Димитър Мутев[3], първият преводач на първата част на романа на Стоу само няколко години след написването му и публикувал го на страниците на редактираното от самия него сп. „Български книжици (1858–59), се придържа близо до оригинала. Главата Вечер в Чичевата Томова Колиба е представена подробно, като преводачът умело предава мрежата от думи, чрез които се противопоставя материалното – къщата с груби дъски, счупените столове, щръбото гърне – на чистотата на дома, на духовния глад и хармонията в „дивото и страстно“ пеене в края на главата. Затова може да се каже, че Мутевата преводаческа задача е сполучливо решена – текстът става четивен и въздейства на възрожденската аудитория, чието самоосъзнаване става и през „изпитанието на чуждото“. Този превод дори днес, ако изключим остарялата лексика като напокон, одая, месал и промените в правописа – краесловните ерове, йотата, ятовата гласна, не създава затруднения при прочит, тъй като предава коректно отделните детайли. Описанията изпъкват със своята плътност пред читателя, картината разкрива всички детайли. Преведени са думите, които, освен че казват, правят нещата да се случат. Само с няколко щриха се явява внушителната негърка с кърпа на глава – съпругата на Том, която „погледва с голямо внимание на разни неща, които цвъртят в тиганчето връз жаравата“ (с. 21) и поднася току-що изпечените питки. Представени са песните, смехът и плачът на събраните за молитва герои.
Опитвайки се да придаде национален дух на цветята около колибата и да ги „присади“ на местна почва, Д. Мутев не превежда буквално имената им, а търси български аналози на scarlet bignonia, marigolds, four-o‘clocks (букв. бигнонията, циниите, вербените) и ги заменя с широко познатите по онова време „лалета, зенбили и други летни [sic!] растения“ (с. 21). Същият принцип на побългаряване засяга и разните видове cakes (царевични питки, кейкове, пайове, кифлички), преведени с „бюреци, млинове, песмети, курабии, баклави“, което води до известна деформация – удължаване на новия текст с обяснения на разните видове тесто, от които се приготвят тези печива: „и прясно, и кисело, и блажно, и постно, и рядко, и гъсто...“ (с. 22). Удължаване има с някои определения: вместо niggers – „черни дяволчета“, допълнения: rolled her eyes with emotion – „издигна очите си към небето“ (с. 25) и др. Количествено и качествено обедняване при Мутев трудно може да се открие освен няколкото неточности при предаването на отделни думи – log с „длъгняста“, little folks с „долни хора“, He was a large (едър човек), предадено с „дебеличък“, (с. 22), they never fails – с „никога не се довършят“, както и пропуснатите пояснения, че децата „търчаха с такъв писък и крясък [като мечки]“, че „старата баба е [с коса] бяла като сняг“ (с. 30).
За устойчивите съчетания са потърсени добри преводни варианти – took her head of – „отнесоха ѝ главата“, buttonhole lower – „разпетля петелките“ (т.е. понижа с един чин) (с. 27), fit to split – „да се пръсна от радост“, a horn bug laugh – „мъртвия можеш да разсмееш“ (с. 25), освен няколкото буквални и не толкова сполучливи: no more than my shoe – „млин, като кожа“, this surgical operation – „хирургическа операция“; cracked me over de head – „хласни в главата“. В оригинала е употребена два пъти дума, определяна в речниците като акроним, съкращение или жаргон – was/being sarcy, и преведена от Мутев с „разсърдила“ и с „да не се забравям“, което стои по-близо до значението „саркастичен“. Играта на думи обаче, тъй като в оригинала са използвани някои елиптични форми, не е постигната в нито един преводен вариант: oldest chair – cheers, bery pie – bery day – bery nice man.
Подобен подробен превод на главата предлага изданието от 1898 г. Единствено тук заглавието е преведено с Вечеринка в колибата на чичо Том[4] и въпреки че „вечер“ включва във второто си значение „тържество, честване, което се провежда по това време“, „вечеринка“ го модифицира, като добавя „танцова забава“ (Съвременен тълковен речник 2000: 79). От определението на Н. Геров за „вечерка“ може да се открои и другата връзка – „кога се съберат вечер някои нейде да работят, да седянкват; седянка“ (Геров 1975: 120). Към събирането на „пъстрата дружина“ (Motley assemblage), „благочестивото поучение“, „дивото и неопределено“ пеене, молитвите (с. 32–33) съществува и асоциация с „вечерня“ – молитвата, четена в църква надвечер (пак там, 121). Затова заглавието, преведено по този начин, съдържа потенциала на излизането от трудовото и влизането в празничното битие и говори най-красноречиво какво да очаква читателят.
В този анонимен превод обаче няма подробности за цветята – споменати са само „рози и цветя“, както и „едногодишни ясноцветни растения“, а cakes са преведени с „галети царевични“, „пастети и пудинги“; little folks става „дребни хора“; Том – с „висок ръст и широки гърди“ (с. 26); you neggers тук липсват. Lovely brown става с „великолепен кафяв цвят“. Думите на Джордж Now for the cake са преведени с „Да атакуваме галетата“, но когато отчупва парчета на малките негърчета, е изпуснато, че им ги подхвърля. За фразеологизмите са намерени добри преводни решения: Make a hornbug laugh – „бихте разсмели и един мъртвец“, he sartin would kill her – „задави от смях“, cracked me over de head – „разбие главата“, fairy took her head of – „ще ѝ се пръсне главата“, buttonhole lower – „няма да ви го оставя така“, а sarcy – „бях се забравила“ и „нахалство“, което се вписва в контекста. Plastered with molasses става „умазани от ястието“, аggravating young са преведени с „дяволи“, а „чешма“ (в превод на spring) не звучи много на място. Като цяло за този превод може да се каже, че е подобрил някои пропуски на Мутев, но се срещат и недотам обмислени решения. Най-важното за него остава, че е пълен и предава цялата глава с всички детайли и диалози, вкл. религиозните песни накрая, като единственият пропуск е, че вместо два последователни химна съдържа само единия от оригинала.
При преработката на главата от Мавров и Палашев (1911) на основата на посочения превод от 1898 г.[5] вече са спестени част от основните композиционни моменти. Някои диалози са съкратени, а молитвеното събрание е предадено само в три абзаца и без диалозите, но е запазено, че „Том се ползваше пред своите другари с влиянието на патриарх“ (с. 27). От описанията на градината остават „рози и цветя“ (с. 21), cakes стават „баници и сладкиши“; „господарите“ са вече „стопани“, обръщението little folks – „дечурлига“, Том остава с „висок ръст и широки гърди“ (с. 22); you neggers тук също липсват. Lovely brown е „зачервила“; violently cheared е преведено с „радостни викове“, а думите и действията на Джордж, след като вижда изпечения сладкиш: „Напред!“ и след отчупването на „един голям къс“ от баницата са спестени. Фразеологизмът Make a hornbug laugh е останал – „бихте разсмели и един мъртвец“, а fairly took her head of е станал „ще се пръсне главата ѝ“. Aggravating young са „немирници“, а „чешма“-та продължава своето съществуване и в тази преработка. В това издание липсват абзаците за the barn-yard, General Knox и последната част, за финализирането на продажбата на робите Том и детето на Елиза в дома на Шелби.
За превода от 1946 г. на Св. Славчев, който, въпреки че е съкратен, може да се каже, че става сполучлив в много отношения, вероятно и благодарение на редакцията на Ангел Каралийчев – майстор на детските приказки. Поетичният образен език личи още от началото на главата Вечер в Чичовата Томова колиба с описанието на „къщичката“ и „градинката“ и звучи съвсем естествено и непринудено. Употребата на сегашно време за дейността на леля Хлоя поставя малките читатели на сцената на случващото се и предизвиква сетивни възприятия: „Вие можете да я видите пред печката, като пържи нещо с голямо внимание. Пърженото мирише твърде хубаво“, сладкишите се „топят в устата“ (с. 25) и въпреки че част от главата не е преведена, най-важните моменти от нея са запазени и пресъздават оригиналната атмосфера. За събранието не е уточнено, че е молитвено, но е преразказано в синтезиран вид: „Те се събираха тук всяка неделя, за да си разказват дребни неща, случили се през седмицата в къщи и околността. След това всички започваха да пеят, нещо, което правеха с голямо удоволствие. Пееха обикновено песни, които всички знаеха – черковни псалми, или пък песни, запомнени от проповедите на пътуващите мисионери. По общо желание Джордж прочете последните глави от откровението и беше често прекъсван от възклицания като „Внимавайте!“, „Чуйте това!“, „Всичко това скоро ще се случи!“. Не са цитирани текстовете на химните, песните и това, което чете Джордж, но този превод има свой специфичен облик, отличаващ се от предходните.
През 1949 година се появява превод на М. Марчевски от руски. Той всъщност проправя пътя за следващия на Анна Каменова, като при по-внимателно изследване се вижда, че нейният превод представлява една на моменти сполучлива, в други – не толкова, редакция на неговия. Преводът на главата Вечер в колибата на чичо Том на места не звучи гладко, има доста тавтологии („И наистина, тя действително“, с. 23), не е преодоляно изцяло руското влияние и в лексиката, и в словореда. При Марчевски за първи път имената на растенията се доближават максимално до оригинала – петунии, хризантеми, бегонии[6], теменужки и малини. Видовете баници според неговия превод са „бюречета, пирошки, банички“, като се появява и някакъв „салам“ и отново „пастет“. No more than my shoe става „прилича на моята обувка“, smoking batter-cakes – „димящата баница“, Now for the cake – „Хайде сега на баницата“; spring тук е „реката“; molas – „маджун“; „стаята се напълни с пъстра тълпа“ (твърде пренебрежително), „Апокалипсиса“ с бележка под линия е обяснен като „част от евангелието [sic!], в която се разказва за непонятни и страшни пророчества“. Въпреки че включва абзаците за „молитвата“, Бог и Библията са с малки букви – вече явно наложено като правило от цензурата. Но абзацът за Том като патриарх тук е съкратен, а описанията на религиозното събрание – редуцирани. Църковните песни са преведени буквално, но не са богословски издържани, както и бележките към тях. Все пак това остава най-подробният превод от ХХ в.
Така се появяват преводи, отказали да бъдат коректни към оригинала. В периода на засилваща се политизация книгата на Стоу се натоварва с функцията да предизвика отрицателно отношение и непримиримост към „западния насилник и потисник“ и се използва предимно за идейно-нравствено и класово възпитание на подрастващите[7]. Социалистическият превод на Чичо Томовата колиба, направен от Анна Каменова[8] (или по-точно преработен, както вече стана дума), е най-тиражираният и познат на съвременната четяща аудитория. Но преводачката поставя романа на Стоу в съвсем друг контекст, различен от този, в който е написан. От съвременна гледна точка този превод не може да изпълни функциите си, да бъде жизнеспособен и пълноценен, независимо че има повечето предпоставки. Пренебрегнатите детайли от битието на героите, тясно свързано с опората им във вярата, лишават посланието на книгата от най-съществената му функция – да предизвика коренна промяна на накърняващите човешкото достойнство взаимоотношения. Загубили са се дори красотата на поетичния образен език на авторката, алегоричните внушения, сравнения и библейски метафори, въпреки че в творчеството на самата преводачка не се долавя липса на художественост, лиричност и дори религиозни мотиви[9]. Надделява склонността към нормализация на типичните Стоунови описания за духовността на героите. Всяка от необоснованите в т.нар. „век на превода“ рационализации, допълнени от съкращаване на изречения и замяна на едни части на речта с други, деформират, изличават, осакатяват оригиналния текст[10].
В симптоматичната четвърта глава в превода на Анна Каменова[11] личи в най-голяма степен отдалечаването от оригинала with anxious interest – „напрегнато“; lovely brown – „зачервява се“; throwing it at them – „им подаде“ (известен опит за извисяване на езика); а при said the trader, getting up – „каза търговецът и стана“ (с. 30) има нарушаване на едновременността на действието. В нейния превод има и изясняване на растенията: multiflora rose – „пълзящи рози“, докато всъщност това е обикновен трендафил (шипка), bignonia става „бегония“, с което повтаря грешката в превода на Марчевски няколко години по-рано; появяват се незнайно откъде „ружи“ и „невени“ и всичко това изкривява представата за бедната, но спретната градинка на леля Клоу. Гостбите ѝ също са преименувани – a cake става „торта“, от която необяснимо как Джордж чупи големи парчета; tea rusks стават претенциозни „чаени бисквити“, вместо сухари; появявят се баници, пирожки, бюречета, палачинки; turban-а става „боне“. Удължаване има при някои фрази – тук little folks е преведено с „младите палавници“, niggers – с „чернокожи такива“, cabin of the man – с „колибата на работника“, best hand – с „най-добрия работник“.
Качествено обедняване се е получило при превода на frizzling items in a stewpan – „пържи в тигана“ (вместо образното „цвъртят на жаравата“ на Мутев); activity of the griddle department – „дейността на тигана“; displaying cups and saucers of a decidedly brilliant pattern – „мъдреха цветни чаши“; crack over the head – „пребие за неговата дързост“. Освен количественото обедняване на структурно ниво, което води до деструкция на подтекстовите означаващи мрежи, на лексикално и синтактично ниво също има сериозни пропуски – африканските черти от описанието на Том, няколко изречения от речта на леля Клоу за причината да поканят м-р Джордж, и най-вече в частта, където се казва „да не забравяме, че всяко благо ни се дава“. Устойчивите съчетания при Каменова звучат все по-неубедително: the very bone and the centre of her soul – „по призвание“; let me alone with that – „затова ме бива“; take ye down a buttonhole lower – „ще ви дам да се разберете“.
Не по-различно е положението в останалите глави от превода на Анна Каменова. В тях се появяват и термини като маси, потиснати класи и т.н., съвсем нетипични за времето на написване на книгата. Нарушен е ритъмът, който трансформира и модуса на означаване. В социалистическия превод не се отчита, че авторката осмисля чрез библейската образност проблема за робството и че цялата символика в книгата копира библейската. По този начин се е получил един твърде далечен от оригинала, заличаващ много от смислите превод, ако не и различен роман с герои, оголени изотвътре, лишени от радостта и опората им във вярата, както и от типичната им речева характеристика. Чуждото бива замаскирано и Том става обикновен работник, символ на класовата борба, като му е отнето положението на „патриарх в религиозните дела“. Така не могат да се открият следи от изначалната философия на книгата. Безапелационното отнемане на религиозното съдържание, пренареждането и манипулирането на текста с оглед на политическите ситуации носят огромна вреда на рецепцията му, както и умишленото избягване на публикации и монографии за цялостното творчество на Хариет Стоу. Изпусната е и 45. глава Conclusing Remarks с думите за мисията на християнската църква като стожер на вечния закон и анализите на Хариет Б. Стоу, съдържащи много културни алюзии.
Този кратък преглед на главата в няколко преводни варианта нагледно показва както някои от пропуските и несполуките, така и положителните решения в опита да се предаде на български език този световноизвестен роман в цялата му пълнота, колорит и автентичност. Ако се проследи как се е изменяло възприятието на преводния текст в зависимост от променящата се политическа ситуация, може да се открие преминаването му от християнски в първото половинвековно битие на книгата, през социологизма на двадесетте години на миналия век към социалистическия реализъм в тоталитарно време, като големите теории на ХХ в. не могат се да се освободят от идеологическия контрол.
При по-цялостна оценка и съпоставка на различните преводи се разграничават и вземат под внимание както актуалната, така и историческата стойност на превода, неговата роля за общото представяне на оригинала чрез средствата на съответния приемащ език, случаите на влияние на един превод от друг. Трябва да се отчете качеството на българските преводи на Чичо Томовата колиба, в частност на IV глава, и фактът, че най-точните и подробни преводи са с огромна времева дистанция от настоящето, а колкото по-близки до него се оказват, толкова по-съкратени и осакатени стават. Всъщност само няколко от по-пълните от тях са собствени – този на Димитър Мутев, на анонимния преводач от 1898 г., на Светослав Славчев, на Марко Марчевски. Всички останали представляват някакъв вид преработка или компилация. В периода на издателската експанзия след Промените не се появи нов цялостен превод на романа, но едва когато се приеме, че има нужда да бъдат запълнени системно белите петна в преводната литература, ще има вероятност да се предаде качествено такъв многопластов текст на български език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Геров 1975: Геров, Н. Речник на българския език. А–Д. Фототипно издание. София: Български писател, 1975.
Еърхарт 2006: Еърхарт, Х. Религиозните традиции по света. София: Изток–Запад, 2006.
Зографова 2006: Зографова, К. Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни. София: Изток–Запад, 2006.
Кирова 2009: Кирова, М. Романът на Анна Каменова „Харитиният грях“ и греховете на литературната критика. – В: Неслученият канон (съст. М. Кирова). София: Алтера, 2009.
Пилева 2010: Пилева, М. „За преводите на Чичо Томовата колиба.“ – Литературен вестник, №5, 2010.
Пилева 2013: Пилева, М. „Предговори, послеслови и рецепция на Чичо Томовата колиба.“ – Литературна мисъл, №1–2, 2013 (LVII), 105–121.
Пилева 2017: Пилева, М. „Оригинал, посредник и първи български превод на Чичева Томова колиба.“ – В: Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, 177–193.
Пилева 2018: Пилева, М. Бунт, надежда, изкупление: Англоезичните преводи от българския XIX в. София: Кралица „Маб“, 2018.
Станчева 1991: Станчева, К. „Чичо Томовата колиба в България.“ – Икар, № 4, 1991.
Стоу 1858–59: Стоу, Г. Б. Чичева Томова колиба или Живот на Негритяните в неволническите държави на Америка (прев. Д. Мутев). – Български книжици, Цариград, 1858–59 (год. 1, 2), № 1–36.
Стоу 1898: Стоу, Х. Б. Чичовата Томова колиба или Животът на негрите в Америка. София: Ив. Г. Говедаров и сие, 1898.
Стоу 1919: Стоу, Х. Б. Чичо Томовата колиба (прев. К. С.). София: Стоян Атанасов, 1919.
Стоу 1911: Стоу, Х. Б. Чичовата Томова колиба (прераб. и стъкмиха за юноши Д. Мавров, Г. Палашев). София: Картинна галерия, 1911.
Стоу 1937: Стоу, Х. Б. Чичо Томовата колиба (прев. Вл. Рангелов). София: Д. Маджаров, 1937.
Стоу 1946: Стоу, Х. Б. Чичовата Томова колиба (прев. Св. Славчев, под ред. на Ангел Каралийчев). София: Четиво, 1946.
Стоу 1949: Стоу, Х. Б. Чичовата Томова колиба (прев. от рус. М. Марчевски). София: Народна младеж, 1949.
Стоу 1985: Стоу, Х. Б. Чичо Томовата колиба (прев. Анна Каменова). София: Народна младеж, 1985.
Стоу 1992: Стоу, Х. Б. Чичо Томовата колиба (прев. Б. Вечеров). София: Прозорец, 1992 (второ издание).
Съвременен тълковен речник 2000: Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. Трето издание. В. Търново: Gaberoff, 2000.
Филипов 2004: Филипов, В. Проникване на английската и американската книжнина в България през Възраждането. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004.
Фолкнер 1985: Фолкнер, У. Статьи, речи, интервью, письма. Москва: Радуга, 1985.
Allen 2009: Allen, W. Rethinking Uncle Tom: The Political Philosophy of Harriet Beecher Stowe. Plymouth: Lexington Books, 2009.
Ammons 2000: Ammons, E. (ed.). Approaches to Teaching Stowe‘s Uncle Tom‘s Cabin. New York: Modern Language Association of America, 2000.
Ammons 1980: Ammons, E. Critical Essays on Harriet Beecher Stowe. Boston, Massachusetts: G. K. and Co., 1980.
Kreytchova 2017: Kreytchova, E., N. Stalyanova. The power of public speech. Sofia: Парадигма, 2017.
Stowe 1995: Stowe, H. B. Uncle Tom’s Сabin or Life Among the Lowly. New York: Barnes and Noble books, 1995.
